Home Икономика Контролът, наред с планирането, ресурсното осигуряване и оперативното ръководство

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Контролът, наред с планирането, ресурсното осигуряване и оперативното ръководство ПДФ Печат Е-мейл

Контролът, наред с планирането, ресурсното осигуряване и оперативното ръководство, е основна управленска функция при социалното управление. Неговата поява следва да се търси в зората на човешката цивилизация. В най-ранните си форми контролът се проявява като отношение на колек­тива, на групата хора към поведението на отделните индивиди с ог­лед осигуряване спазването на общоприетите правила на поведение и участието при създаването и потреблението на материални блага.//Обобщението на богатия практически опит е позволило да се оформи и наложи научна дисциплина "Теория на контрола", която систематизира теоретичните знания в тази област и изготвя препо­ръки за практическа реализация. В последно време все по-голямо внимание се обръща на въздействието, което контролът оказва вър­ху поведението на личността в естествената среда на нейното обк­ръжение. Тази характеристика извежда напред социалната същност на контрола. Социалният контрол, като въздействие върху поведе­нието на хората с цел насочването му в определена посока, опреде­лена от възприети критерии, норми и правила, е обективно проти­чащ процес на непрекъснат стремеж за съответствие между субекта и обекта на контрола.// Същността на социалния контрол може да се определи като обществено отношение, елемент на съвкупността на обществе­ните отношения — управленски функции, критично насочено общес­твено отношение, което се реализира в тясна взаимовръзка с другите управленски функции. Контролът се реализира в съответствие с дос­тигнатата степен на развитие и усъвършенстване на социалната сре­да. От нивото на развитие на обществото се определя и поведението на субекта към обекта на контрол, а също и механизмите за конт­ролно въздействие. Богатото разнообразие на контролните механизми варира от относително меките форми на морала ("Какво ще кажат хората?") до строгите санкции на закона (имуществени, към личността). Конт­ролът е свързан с реализацията на правото на свобода на личността — то­зи, който е превърнал в свой вътрешен механизъм навика да се спазват общоприетите норми и правила за поведение е свободен човек.

За- нуждите на разкриването на същността на контрола в со­циалната политика е важно да се подчертае, че ://-Контролът е обществено отношение от вид управленска функция, което в зависимост от степента на развитие на обществото се осъществява от специализирани институции//- Контролът е въздействие върху поведението на индивида, колектива или социалните групи, което намира израз в изисквания и санкции за спазване на възприети правила и норми//- Контролното въздействие утвърждава обществените пра­вила и норми на поведение, съдейства те да се превърнат в личнос­тен мотив, във вътрешен критерий за социална принадлежност.//- Контролът следва да гарантира реализация на социалните цели чрез осигуряване на устойчиво протичане на обществените процеси.//Най-общо процесът на социалния контрол обхваща следните основни фази://-установяване на желаното нормативно състояние на обек­та на контрол, което се предопределя от целеполагането;//-диагноза на базисното състояние;//-прогнозиране на възможното развитие;//-съпоставка между нормата, фактическото и очаквано­то състояние;//-регулативно въздействие в резултат на контрола. Отправен момент при реализацията на контрола е установя­ването на наличие или липса на грешки, техния характер и мащаб. Това става при съпоставката между нормата, фактическото и очак­ваното състояние на развитието на социалните процеси. В тесния смисъл на понятието грешката е неправилност в действията (и мис­лите), отклонение от нормата за поведение в повече от допустимото.//Изясняването на същността на социалния контрол предпола­га институционализиране на субектите и определяне на обекта. По дефиниция обект на социалния контрол са всички социални проце­си, което определя изключително широкия му предметен обхват. По-конкретно обект на социалния контрол са: поведението на систе­мите от социалните структури, поведението на личностите.в тях, между­личностните отношения и най-вече отношенията на индивидите и инс­титуциите (държавни, обществени и други) с ръководно-управленските органи, както и мотивацията за постигане на общи цели.//Принципите за реализация на социалния контрол са част от общите принципи за функциониране на обществото, но имат и своя специфика. Една общоприета система от принципи е следната://-    независимост, гарантираща обективност на оценките;//-законосъобразност, изискваща  контролната дейност да протича в съответствие с възприетите и установени норми и правила;//    целесъобразност, разбирана като израз на икономичност, ефикасност и ефективност;//-всеобхватност за всички елементи и процеси в сферата на социалната политика;//-    перманентност, поради непрекъснатия характер на соци­алните процеси;//- професионализъм и компетентност;//-•    информационна осигуреност;//-  конфиденциалност.//Методите в социалния контрол реализират практически подходите. Сложната характеристика на единството на принципите, подходите и методите е отражение на същността на социалния конт­рол. Неговите проявления, като обществено отношение, като управ­ленска функция и като конкретно въздействие върху социалните процеси, системи, личности и междуличностни отношения, изискват разнообразие на контролните процедури. Поради това множеството на използваните методи е твърде голямо. Методът в социалния контрол е конкретен начин на действие чрез използване на предварително подбрани теоретични положения за получаване на нова информация и ново знание за развитието на процесите в контролирания обект. Известни са редица общи свойст­ва на методите, на основата на проявлението на които се прави кон­кретният избор за практическа реализация на контрола. Сред тези свойства по-основни са: яснота и разбираемост, детерминираност като сфера на най-ефективно приложение, целенасоченост като спо­собност най-бързо да се реализират поставените цели, ефективност в смисъл на съотношение между резултати и разходи, надеждност ка­то степен на сигурност на получавания резултат.//2. Видове социален контрол. Разнообразието от видове со­циален контрол е много голямо. В зависимост от фазата на развитие на социалния процес като обект на контрол се различават: превантивен, текущ и последващ контрол. Ако се отчете принадлежността на контролната функция, е налице държавен или обществен, вътрешен и външен контрол. В зависимост от характера на контролните функ­ции се различават: независим контрол, управленски контрол и опе­ративен контрол. Според спецификата на контролните функции се различават: финансов, данъчен, митнически, банков, санитарно-хигиенен, строителен, екологичен и т.н. В зависимост от използва­ните средства контролът може да бъде механизиран, автоматизиран, дистанционен и т.н. Цялото това разнообразие има приложение в процесите на реализация на социалната политика.//Основните видове социален контрол имат по-голямо приложение и оттам — по-голямо обществено значение, поради което се нуждаят от макар и кратка характеристика://Държавният и общественият контрол, поотделно и съче­тано, са основните форми на реализация на социален контрол. Дър­жавният контрол се реализира от институциите на властта - цент­рална и местна, законодателна и изпълнителна//Вътрешният и външният контрол се различават според мястото на обекта и субекта.

Тема 9 - Социалните конф­ликти са обективно присъщи на развитието на човешкото общество през целия исторически период.//Според едно достатъчно широко възприето определение същността на социалния конфликт се характеризира като противо­поставяне между социални субекти (индивиди, групи, колективи, институции, дори народи) на основата на осъзнати интереси по по-вод на различия в ценностните системи, на дефицит на ресурси, властови претенции и престиж. Това определение полага в основата на същността на социалните конфликти социалното разделение на обществото. Конфликтите са основна форма на проявление на об­ществените отношения. В зависимост от интензивността на прояв­лението си социалните конфликти формират скала, ограничена, от една страна, от налично, но неизявено несъгласие (потенциален конфликт) и, от друга страна — от борба с всички възможни средства (война). Други важни характеристики на същността на социалните конфликти са://-участието на повече от два социални субекта://-наличие на противоречие в осъзнати интереси между со­циалните субекти://-мотивация на интересите, обект на противоречието;//-среда за развитието на конфликта;//-механизъм за решаването на конфликта;//В теорията проблематиката на социалните конфликти е дос­татъчно добре разработена, за да може резултатите от научния ана­лиз на ситуацията да прерастват в препоръки за ефективна социална политика. Естествено, всеки анализ надхвърля рамките на конкрет­ната ситуация, като се търсят отговори на въпросите за причините за възникването на конфликтите, факторите за развитието им, възмож­ните последици от конфликтите и особено от едни или други вари­анти на решаването им. Най-общо научният анализ на социалните конфликти има интердисциплинарен характер, тъй като и социална­та проблематика обхваща широк спектър от разнообразни проблеми. Съвременната научна теория на факторния анализ е в състояние да даде добър отговор на въпроса за причинността на социалните конфликти. Доколкото най-общо това са конфликти на обществено­то развитие, техният генезис е свързан с динамиката, измененията на функциите на социалните субекти. Някои автори, типичен предста­вител на които е Карл Маркс, поставят в основата на социалните конфликти неравномерното разпределение на националното богатс­тво и особено на средствата за производство. Други автори с водещ представител Ралф Дарендорф считат, че основната причина за со­циалните конфликти е борбата за власт, за господство на едни соци-ални групи и хора над други. В последните десетилетия намира раз­пространение една трета теза, която може да бъде наречена "конф­ликт на съзнанията". Според нея причините за социалните конфлик­ти са в социално-психологическата несъвместимост, в несъвършенс­твата на индивидуалната и колективна човешка психика, в непозна­ването на реалната ситуация, в своевременната липса на достоверна и достатъчно пълна информация.//Има основания да се счита, че всеки един от тези възгледи е приложим поотделно или в комбинация с другите при научния ана­лиз на социалните конфликти. Това е така, защото, макар и условно, обектът на социалните конфликти може да бъде идентифициран ка­то материален (ресурси, продукти, собственост - владеене, разпо­реждане, ползване), социален (власт, статус, престиж) и духовен по характер (морал, норми, ценности, принципи). Проявлението на тези характеристики в комбинация предполага равнопоставеност или йе­рархия между тях. Най-често с приоритетно значение са социално-икономическите интереси. Трябва обаче изрично да се подчертае, че всяка йерархия е относителна.//Същността на социалните конфликти най-добре се разкрива чрез ситуационен анализ. Много полезно може да бъде приложение­то на теорията на игрите. За изучаването на развитието на конфлик­тните ситуации все по-широко се прилагат и разнообразните методи на моделирането, чрез които се имитират различни възможни сцена­рии на развитие. Най-общо сложността и разнообразието на социал­ните конфликти налагат използването на системен подход, който дава възможност да се отчетат както специфичните особености на формиращите ги елементи, така и комплексният характер на тяхното взаимодействие.//Социалните конфликти придобиват изключително широко разпространение, а с това разширяват и своето въздействие върху общественото развитие в условията на преход, характерен в пос­ледните години и за България. Преходът обхваща всички обществе­ни сфери и процеси, като особено дълбоки промени се извършват в://- областта на икономиката преструктуриране на собстве­ността, развитие на пазарни отношения, изисквания за интеграция с Европейския съюз, декапитализация. понижаване качеството на тру­довите ресурси и др.;//-политическата система - партиен плурализъм, демократичност на изборите, парламентарен характер на републиката, раз­деление на властите и т.н.;//- духовната сфера — от науката до културата и изкуството, вкл, морал, медии и т.н.//Трансформации от такъв вид и мащаб са причина за пораждане на особено силна конфликтност в обществото. За усложняването на ситуацията допринася и липсата на научнообоснована и възприета от широката общественост програма за извършване на прехода, коя­то да определи приоритетите на социалната политика и да разпреде­ли във времето действията за реализацията на реформата.//2. Видове социални конфликти. Широкият проблемен обхват на социалната политика налага специално внимание към различните класификации на социалните конфликти. Освен посочената класифика­ция според характера на обекта на социалния конфликт - материален, социален и духовен, са възможни и се прилагат и редица други класифи­кации: според формите на проявление, според нивото на проявле­ние, според обхвата на обществейите явления и др.//Едни от най-актуалните за България социални конфликти са тези в сферата на заетостта и в сферата на осигурителните отношения. Това е така. защото трудът чрез работ­ната заплата е и трябва да бъде основен източник на доходи за насе­лението, а в условията на преход в България тенденцията на обедня­ване на населението е ясно изразена. Едновременно с това поради извънредно високия относителен дял на възрастното население от общия му брой въпросът за социалната осигуреност придобива изк­лючително значение.

Тема 10 - В исторически план след 1990 г. страните от Източна Европа и по-специално България са в особена ситуация. С бързи темпове се извършват дълбоки промени в икономиката, в политическата система, в социалната и в духовната сфера, в областта на националната сигурност. Тези промени получи­ха известност под наименованието "преход". Разгледан в по-широк план, този процес-е поредното потвърждение на неравномерния ха­рактер на*развитието на световната икономика и въобще на развити­ето на обществото. Няколко десетилетия преди 1990 г. подобни про­цеси протекоха в редица страни на Латинска Америка. В резултат на обобщаване и анализиране на опита в края на 80-те години, но преди падането на Берлинската стена, международните финансови институции формираха възглед за глобална политика, известен като Ва­шингтонски консенсус. Този възглед е определящ и за процесите в България. Негови основни характеристики са://- стремеж за пълна либерализация на ценовия механизъм;//-   за максимална приватизация;//-строга финансова и особено бюджетна дисциплина. Основните фактори, определящи стартирането и протичането на прехода в България, в своята същност имат обективен икономически характер. Разбира се, съществено влияние оказаха и продължават да оказват промените в'глобалното политическо устройство на света. Без да се пренебрегва въздействието на политическите фактори с национален обхват, породени от края на Студената война, като важ­ни за България безспорно могат да се посочат следните основни обективни причини за прехода://-Влиянието  на разпадането  на Съвета за икономическа взаимопомощ върху силно отворената национална икономика и особено преустановяването на благоприятните условия за снабдя­ване с енергоресурси и загубата на традиционни пазари за българс­ките продукти;//-  Снижаване ефективността на действащия икономически механизъм, основан главно на централизираното планиране, поради изчерпване на възможностите за екстензивно развитие;//- Неблагоприятната възрастова структура на населението, изискваща малкото като относителен дял трудоспособно население да покрива разходите на едно от най-големите в Европа и в света като относителен дял нетрудоспособно население.//Обективното въздействие на тези и на някои други фактори реално стартира елементи на прехода още преди 1990 г. чрез въвеж­дане на някои елементи на пазарни отношения в икономиката, нача­ло на преструктуриране на банковата система, разработване на пър-в.ите проекти на осигурителни закони - например на Закон за здрав­ното осигуряване през 1987 г., и др. След 1990 г. политическите промени създадоха предпоставки за ускоряване на процесите и раз­ширяване на техния обхват.// Пазарната икономика като м-одел има много форми. Ос­новната й същност е законова регламентация и практическа реали­зация на следните положения://- Икономическите сделки да са резултат на доброволна и свободна размяна на ценности между индивидите и/или фирмите. За размяната на продукти (стоки и услуги) в система със свободно це­нообразуване се формират пазарно търсене и предлагане. Основание за легитимност на сделката е разбирането на двете страни участници за предимствата от тази размяна.//- Наличие  на  свобода  за  обединяване  за  икономическа дейност, даваща право на гражданите да създават фирми, коопера­тиви, съюзи и други форми на стопанска организация.//-Свобода за всички участници, независимо от тяхната со-циално-икономическа  принадлежност,  да  притежават  и  разменят собственост и доходи от продукция.//-Свобода на придвижване и  ползване  на икономическа информация.//- Свобода за хората и фирмите за влизане в и излизане от пазара.//-Подкрепа на конкуренцията и противопоставяне на моно-полията и/или нечестното споразумяване по линията на търговски ограничения, ценообразуване, държавни привилегии и др.//Същността на прехода изисква достатъчно голяма съпричас­тност на населението към извършваните промени, определяна най-често като подкрепа на трите четвърти или поне на двете трети от гласоподавателите. Едновременно с това задължително условие за успеха на прехода е съобразяването с обективните закономерности на общественото развитие и преди всичко в икономиката.//От гледна точка на икономиката определяща роля има струк­турата на собствеността, но това в никакъв случай не изчерпва сложния проблем за същността на икономическата система. Извест­на е позицията на американските професори Кемпбел Макконнелл и Стенли Брю, че целите на всяка икономика са да постигне такова съчетаване на капитализъм и социализъм, което да осигури жизнес­пособност и нужната ефективност в съответствие с културно-историческите особености на страната.//Всяка икономическа система се характеризира с динамична комбинация от посочените характеристики. При това никоя комби­нация не бива да се идеализира, всяка има своите плюсове и минуси. Държавното регулиране създава предпоставки за нарушаване на ефективността. Конкурентният пазар предлага най-благоприятни условия за висока ефективност, но не е в състояние да осигури об­ществените блага, влиза в противоречие с общоприетите принципи за справедливост и е податлив на кризи.//Моделът на прехода в България не е изяснен като същ­ност от научна гледна точка. При това положение не може да се очаква, че и гражданството в достатъчна степен ще прояви разбира­не и подкрепа на процесите. Има усещания за опити за реставрация на капитализма от преди Втората световна война, което в днешните условия не само че не е необходимо, но просто не е и възможно. Ако се върви по такъв път, в най-добрия случай резултатът ще бъде уродлива икономика с дълбоки социални недъзи, напълно зависима от външни за страната икономически и политически решения.//2. Социалната цена на прехода. В теорията този въпрос е силно дискусионен поради комплексния характер на социалната по­литика и невъзможността за взаимна заменяемост на задоволяването на едни потребности с други. Тук плюсовете в едни области не мо­гат да компенсират минусите в други области. За да се изведат ос­новните характеристики на социалната цена, е необходимо да се направи сравнение със състоянието на социалната политика от вре­мето преди прехода, а също така да се посочат основните фактори, които движат процесите на прехода.//Социалната политика до 1990 г. се реализираше на осно­вата на действащите конституции и закони. Преобладава оценката, че тогавашната нормативна система в областта на социалното оси­гуряване, здравеопазването, пенсионното дело и др. в достатъчна степен е отговаряла на международните норми. Това се потвърждава и от своевременната ратификация на повечето документи на Меж­дународната организация на труда . Обективната оценка на системата показва наличие както на положителни, така и на отрица­телни страни.

�нK�����  � отнасяне или наказание

Временната закрила – предоставя се с акт на МС на РБ за определен срок в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си на произход или местоживеене поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната страна или в отделен район от нея и по тези причини не могат да се завърнат там.

ТОП 10  СТРАНИ НА ПРОИЗХОД ПО БРОЙ ПОДАДЕНИ МОЛБИ
(01.01.1993 г. – 31.12.2007 г.)

Афганистан – 5 454 души

Ирак – 3 499 души

Армения – 1 659 души

Иран – 774 души

Сърбия и Черна гора – 768 души

Без гражданство – 554 души

Нигерия – 460 души

Алжир – 354 души

Турция – 343 души

Бангладеш – 288 души

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ ПРИ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛИЦАТА, ПОТЪРСИЛИ ЗАКРИЛА, И ВЗЕТИТЕ РЕШЕНИЯ
(01.01.1993 г. - 31.12.2007 г.)

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG