Home Туризъм Българските жилища

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Българските жилища ПДФ Печат Е-мейл

Българските жилища

3.1 При избора на всеки един турист за пътуване на преден план излизат атракциите или първия въпрос е какво привлича чуждестранните туристи. Жилище е място, пригодено за постоянно живеене (от правна гледна точка).

3.2 С основаване на българската държава хората живеят в жилища, а по-рано са живели в юрти. Каменният градеж е от траките, уземницата и използването на дървото е от славяните. Най–стара е каменната зидария от глина и неоформени камъни. За стабилност на зидовете се слагат дървени пояси, наречени сантрачи, атъли. През 19-20век на територията на Б-я има паянтов градеж от дървени стълбове образуващи мрежа, запълнена с плет или камъни и измазана с глина. Кирпичът и тухлата се употребяват главно в равнините.

Сравнително рядко на територията на страната се среща дървения градеж - едно върху друго дървета съединени чрез засек в ъглите(Зап. Родопи, Пиринско).В Странджанско се използват широко издялани или избичени талпи. По правило покривите са четиристрешни -в по-ново време се покрива с керемида, а по-рано със слама, дъски, камъни. Покриването с дъски се прилага в Родопите,Пиринско.

3.3 От гледна точка на плана,конструкцията и вътрешното оформяне в края на 19 и началото на 20 век на терит.  на страната ни  се разграничават различни типове къщи:- Уземница; Шопска къща; Балканска; Тетевенска; Странджанска; Тракийска-полска къща; Родопска; Средногорска; Пиринска и Добруджанска къща

Уземница-известна е само в Северна Б-я в Дунавската равнина.Този тип къща е вкопана на половината в земята.Към края на 1882г. голяма част от тези селища на Ломска околия са такива къщи.

Шопска-на територията на Софийско, западните и северните склонове на Стара планина, около Витоша, от части около Трънско и Кюстендилско.Този тип къща е паянтова. Покрива е четиристрешен. До началото на 20 век е била покривана със слама, в старопланинските селища тези покриви са от каменни плочи.  По-късно навлизат керемидите. Планът по-често е правоъгълен, разделен на 2,3 части. При триделните първата част е с огнището. В началото са били без комин и пушекът излизал от където намери. Второто помещение е стая от която се влиза от стаята с огнище, на която има един или повече прозореца,обикновено се използва за спалня и всекидневна.Ако има трето помещение то е от другата страна на огнището,входа му пак е от към огнището, то обикновено няма прозорци и се използва за склад .Входната врата на помещението с огнище и прозореца на стаята се намират на дългата южна стена и така се добавя балкон ,който е покрит.

Балканска-на територията на Габровско, Дряновско, Еленско. Тази къща е квадратна, разделена кръстовидно на четири части едната от които е широк открит пруст. Средното от трите помещения е огнището-то е върху глинена основа 20-30см и е в ъгъла на стаята. Входа за помещението е от към пруста. Осветява се през прозорец на една от външните страни. По цялата вътрешна страна се намира водник и има няколко помци.В другата стая има зидана печка и тази печка се отоплява от огнището,тази стая се осветлява от един или няколко прозореца.Третата стая е килер.Винаги е двуетажна.Долният етаж е с каменни зидове, обикновено е служил за обор. До втория етаж води  дървена стълба с парапети. В миналото втория етаж е бил бял,избелен с вар.

Тетевенска шиндрена къща-тя е двуделна паянтова, къщата и се среща в Тетевен и с.Рибарица. Най-характерен е покрива с високо било и стръмни стрехи. Комина на къщата е дървен и обикновено и той има покрив. Помещението с огнището се осветява от прозорче.

Странджанска- във вътрешността на Странджа. Фасадата е една от тесните страни. Влиза се направо в помещението с огнището, то е без прозорец.От това помещение е входа за килера.При по-развитите къщи може да има повече стаи,като те са наредени едно зад друго в дълбочина.Характерна особеност е ,че има грижливо избичени и издялани дъбови талпи.

Тракийска полска къща -Тракийската равнина. На първия етаж е не заграден пруст по цялата дължина на фасадата, двуделна. Двете помещения са еднакви с двустенни огнища и със самостоятелни входове.Тази къща е паянтова с изключение на стените до които са огнищата. Расте симетрично,като всички се поставя от двете страни.

Средно родопската-най-сложната по план и украса.Тя е триделна-има помещение с огнище, килер и затворен пруст.Всички помещения са с прозорци. У по богатите пруста се уголемява като в него се слагат т.н. пейки или кьошкове.Понякога се добавят и още стаи.Обикновено е на 2,3 етаж.Тя расте на височина. Жилищният етаж е паянтов с изключение на северната страна.Типичното оформяне на къщата е ,че има еркерно надвисване на фасадата. Характерни са издадените навън пещи ,които са подпрени със дървени стълбове. Покрива е каменен. Комините имат малки отворчета,като малка къща. Има най-изискан интериор. Има вътрешна стълба която е с дърворезба.

Средногорска-за района на Средногорието, т.е. е от части Старозагорско, Карловско, северните склонове на Родопите, средните части на Стара планина. Къщата е асиметрична, обикновено двуделни или триделни. Прустът е винаги под общия покрив,като лежи на две или повече дървени стълбове.Къщата е паянтова,ако на 2 етажа, долния служи за обор. Цялата къща е избелена, измазана с вар или бяла глина. Покрива е сламен или каменен.

Пиринска-среща се в някои краища на северозападни Родопи,южните склонове на Рила и почти в целия Пирин.Има правоъгълен план.Дву или три делна,ако двуделна едното помещение е за огнище, а другото е килер,а при триделните другото помещение е тясно и служи за разделение на др. две стаи. Жилищният етаж също се развива в две посоки : първия начин има веранда по цялата фасада и открита дървена стълба;втория е да има вътрешна стълба. Къщата е дървена, паянтова или зидана. Често покрива е двустрешен, като стрехите са по дългата страна и там е фасадата.Като покривен материал се използва дъски,слама,а някъде и каменни плочи.

Добруджанска-старото местно население в Тутраканско е правоъгълна и двуделна.Много често около къщата има не ограден пруст.И тук има до стенното огнище,където от др. страна е зидана печка.Къщата няма килер, тази роля изпълнява зимника,който е до половина вкопан в земята,заради който жилищната част е около метър по-висока от нивото на двора. Стълбовете, вратите, прозорците са различно оцветени в пъстри цветове, а къщата е бяла и се оформя цокъл в по-тъмен цвят.

В хода на историческото си развитие в промишлените селища на страната през 18-19 век се развива жилищно строителство съобразено с нуждите нарастващото занаятчийство, търговия и транспорт. Постепенно строителството излиза от местните традиционни форми и довежда до по изискано външно и вътрешно оформяне на къщите. Новата възрожденска къща е с наддадени горни етажи и повече и по-широки прозорци със широки стрехи подшити с дъски; високи и зидани бели комини оформени като миниатюрни куполовидни и железни обкови по вратите и прозорците. Възрожденски къщи:

1)Тревненска, Дряновска, Арбанашка и Еленска. Те са продължение на балканската народна къща.

2)Котленска,Сливенска,Карловска,Тетевенска,Копривщенска.Те са продължение на среднобългарското народно жилище.

3)Родопска-продължава местното развитие

4)Разложка или Банска къща-тя продължава традицията на Пиринската народна архитектура.

3.4 Опазването на самобитния облик на селищата и местната архитектура  е важна предпоставка за запазване интереса на туристите към съответния регион.Всяка местна традиция е единствена и неповторима. Туристите са хора които пътуват индивидуално или в малка група,без деца и рядко се превръщат в постоянна клиентела за определена дестинация.Те предварително са подготвени за целта на пътуването и техните престои са много често извън класическите сезони-зима и лято.Тези туристи предпочитат онези места в които липсва типичната атмосфера на т.н. масов туризъм.Те са водени от стремежа си да откриват нови места.  Интересни личности,които не се вписват в стандартните ежедневни представи. Те имат широки и разнообразни интереси за прекарване на свободното си време и много отдавна са надживели потребителския манталитет.За да се опази интереса на този тип туристи е нужно да се положат повече усилия за опазването на самобитния облик на българските селища и българската къща.Б-я все още може да разчита на възможността  да удовлетвори интереса на туристите към старите сгради, църкви, механи, кафенета. Посрещането и настаняването на повече гости в домашна обстановка и разширяването на кръга, туристичното  обслужване по домовете ще има важно значение за устойчивото развитие на селищата. Общността с големите градове ще промени значително функциите на тези селища и в същото време така ще се съдейства за опазване на огромното национално богатство.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG