Home Туризъм СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ НА ТУРИЗМА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ НА ТУРИЗМА ПДФ Печат Е-мейл

СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ  НА ТУРИЗМА

1.Структура на управление на туризма

Ефективността на управлението на туризма зависи от анализирането и дефинирането на:

  • туризма като система;
  • структуроопределящите елементи на обекта и субекта на управление и връзките между тях

1.1. Туризмът като система

Туризмът представлява система от взаимно свързани компоненти и връзките между тях или от компоненти, намиращи се в постоянно взаи­модействие.

Туризмът е преди всичко практико-приложна дейност и се проявява в разнообразни направления и чрез различни ефекти. В същото време поради неговата интердисциплинарност различните му компоненти се изучават и анализи­рат чрез отделни научни методи от различни сфери на познанието. Възни­ква необходимост от тяхната съвместимост, взаимна връзка и единство с практиката, а това е възможно, като се отчита на системно равнище слож­ността на връзките и процесите.

Системността като подход изисква не само целенасоченост, но и предполага равновесие, ред и взаимозависимост между елементите, целе­съобразност в управленските процеси за превръщането на ресурсите в продукти.

Системният подход при управлението в туризма е средство за постигане на икономическа ефективност. В същото време той изисква и установяване на хармония във функционирането и развитието на системата на туризма, както и нейните екологични и социо-културни аспекти.

1.2. Субект и обект на управление

Субектът и обектът на управление могат да се разглеждат и като управляваща и управлявана подсистема, всяка от които притежава вход и изход и чрез тях цялата система взаимодейства с околната среда. На вхо­да на системата постъпват ресурси - материални, човешки, финансови и информационни, които са универсални за всички системи.

В системата на туризма се обособяват специфичните туристически ресурси, които в зависимост от средата са природни и антропогенни.

Изходът на системата оказва влияние върху средата и от него излизат продуктите като резултати от трансформирането на ресурсите от субекта на управление.

Основно значение за социалните системи, каквато е и туризмът, има управлението на процесите, които са резултат от връзките и взаимодействието между елементите. Те се опреде­лят от структурата на системата на туризма, от факторите на природната и антропогенната среда и са продукт от действията на субекта на управле­ние.

2. Аспекти, видове и нива на управление на туризма

Сложността на системата туризъм изисква неговото управление в зави­симост от дълго- срочността на целите му да се осъществява на различни нива и отделни аспекти.

2.1. Аспекти на управление на туризма

В туризма като сложна и динамична система се преплитат, взаимо­действат, а в отделни случаи и противодействат различни процеси, явле­ния и фактори.

Ето защо управлението трябва да осигурява правилното функциониране и хармоничното взаимодействие на структуроопределя­щите компоненти на системата на туризма - бизнес, институционални и териториални аспекти в управлението на туризма.

  • Бизнес аспектите на управлението на туризма или управление­то на туристическия бизнес се осъществяват от фирми, специализирани както в основните туристически дейности - хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска и турагентска дейност, създаването и реализацията на допълнителни услуги, така и в редица осигуряващи и допълващи дей­ности - транспорт, строителство, реклама и др.
  • Институционалните аспекти на управление на туризма се осъ­ществяват от държавни органи и неправителствени организации. Най-общо те осигуряват подходяща среда за функционирането на туризма и създа­ват предпоставки за неговото развитие. Този тип управление изработва нормативната база, правилата и стандартите за действие на субектите на управление, координира, регулира и контролира процесите по създаването и реализацията на туристическия продукт.
  • Териториалните аспекти на управление на туризма са свързани с устройството на рекреационните територии, териториално-устройственото планиране на супер и инфраструктурата на туризма, опазването и еколого-съобразеното използване на ресурсите. Субектите на териториалното управление са от институционалната и бизнес сферата - държавни органи и органи на местно самоуправление, организации на гражданското общество, туристически фирми и социални институции.

2.2. Видове управление на туризма

Видовете управление на туризма се определят от конкретни кла­сификационни критерии за различаване, каквито са неговите времеви и пространствени характеристики:

  • Времевите характеристика определелят перспективата, времевия хоризонт на управленско въздействие - дългосрочен, средносрочен, крат­косрочен, а
  • пространствените характеристики - нивото и обхвата на управленското въздействие.

Съчетаното приложение на тези 2 критерия обособяват три вида управление:

1.  Стратегическо управление - времевият хоризонт за постигане на целите е дългосрочен (2-5 години). Над 5 години компонентите на дина­мично променящата се среда не позволяват да разполагаме с достоверна управленска информация.

За по-големи периоди очертаването на определе­на рамка или насоки за нуждите на управлението би могло да се постигне чрез прогнози (техники на прогнозиране).

Управленското въздействие е многообхватно – макроравнище.

В сферата на туризма такъв вид управление е:

  • териториалното, при което устройството, капацитетът и функциите на курортните територии се определят стратегически.
  • институционалното управление на туризма също има подчертано стратегически характер, тъй като то дефинира основните цели и приоритети за неговото развитие и формира националната политика в тази сфера.
  • Стратегически характер има и бизнес управлението, преди всичко в големите туристически фирми, както и при определяне на дългос­рочните цели в средния и малкия туристически бизнес.

2. Тактическо управление - целите се поставят в средносрочен план (1-2 години). Резултатите се постигат чрез промени в отделни структурни компоненти или подсистеми и въздействието е в мезомащаб.

За туризма основен период е годишният, при който в тактически план е прието да се планират ресурсите и да се отчитат резултатите.

Поради сезонния харак­тер на някои видове туризъм времевият хоризонт може да бъде определен сезон (3-5 месеца). Например за условията на България активният сезон за морския ваканционен туризъм е май - септември, а за зимния е ноември - март.

  • Чрез институционалното тактическо управление се определят марке­тинговите стратегии, рекламните кампании, бюджетирането и финансовото подпомагане на туризма и др.
  • При фирменото управление средносрочният, план на целите съвпада с приключването на годишните баланси.

3. Оперативно управление - поставените цели са краткосрочни, въз­действието е в микромащаб, ресурсите са ограничени, а дейностите са oneрационализирани.    Туристическите продукти са преди всичко услуги, които протичат в реално време.

Дейностите хотелиерство и ресторантьорство, туроператорска и турагентска дейност,  както и допълнителните туристи­чески услуги до голяма степен се планират, организират и контролират в оперативен порядък.

Оперативният контрол, както и оперативната коор­динация са елементи на оперативното институционално и териториално управление.

2.3. Нива на управление на туризма

Процесът на управление на системата на туризма се осъществява на три нива - макро-; мезо- и микроравнище:

  • Управлението на МАКРОРАВНИЩЕ в туризма има преди всичко институционален характер. Негови субекти са органите на изпълнителната власт - правителството, съответните министерства и ведомства, които създават и прилагат нормативната база и осигуряват условия за развитие на отделните сектори и на националната икономика като цяло.

На това ниво се разработват:

-          макрорамката на управление, бюджетът, законодателството и нормативната уредба, както и фискалните лостове.

-          Определят се  приоритетните сектори и се създават преференциалните условия за тяхното развитие - бюджетно финансиране, облекчен данъчен и търговски режим, програми за трудова заетост, инвестиране в инфраструк-турни проекти, международно сътрудничество и представителство.

- За отрасли с приоритетно значение, какъвто е туризмът, се разработ­ват стратегии за развитие, както и функционални стратегии и програми по отделни направления.

В този смисъл макроравнището се отъждествява с националното ниво на управление.

  • Управлението на МЕЗОРАВНИЩЕ в туризма обхваща функциите и
    дейностите на субектите на управление на регионално ниво и съответните продуктови структури, осигуряващи неговото функциониране и развитие.

В институционален аспект то се реализира от регионални държавни органи и неправителствени организации.

В бизнес аспект това е управлението на крупни корпорации, холдинги и групировки.

! В организационната структура на управление на туризма регионал­ното ниво на управление не съвпада със съответното регионално ниво в административно-териториалното деление на страната.

Туристическите асо­циации, като субекти на регионалното управление, се изграждат въз основа на туристическото деление на страната, което от своя страна зависи от нали­чието на туристически ресурси, супер и инфраструктура и не съвпада с обла­стното деление. Това създава по-усложнени връзки на координация и специ­фични за туризма механизми на субординация между отделните нива.

  • Управлението на МИКРОРАВНИЩЕ в туризма се разглежда в две направления:

- фирмено, в съответствие с мащаба на дейността, величината на капитала и позицията  на съответната фирма, и

- институционално и

- териториално, отговарящо на местното или локалното ниво. Това е равнището, на което са разположени туристическите ресурси и където те се включват под въздействие на субектите на управление като компоненти в туристическите продукти.

3. Фази и функции на управление на туризма

Управлението е непрекъснат процес и преминава поетапно в опреде­лени фази, които отразяват взаимовръзките при неговото протичане.

Той се реализира чрез общите или основни функции на управление - планира­не, организиране, координация и контрол, всяка от които има определени технологични и мотивационни характеристики, необходими за постигане на целите на системата.

Функционалният анализ на процеса на управлението на социалните системи, каквато е и туризмът, разглежда целенасоченото взаимодействие между нейните елементи, което се осъществява чрез и в рамките на процеса на планиране, организиране, координация и контрол, които са едновремен­но функции, етапи или фази на управлението, повтарящи се последовател­но в управленски цикли.

Под управленски цикъл ще разбираме редуването на функциите, етапите в процеса на управлението при изпълнението на една и съща дейност или при поставяне и изпълнение на нови цели и зада­чи. Както по-често се случва в практиката, редуването на функциите може да става и чрез застъпването им по време.

3.1. Фази (общи функции) на управление на туризма.

  • Функцията ПЛАНИРАНЕ е първа в процеса на управление.
  • Чрез нея се поставят целите, определя се тяхната йерархия, както и средствата за постигането им.
  • Стратегическите аспекти на тази фаза от управленския процес се изразяват в определянето на визия и дефинирането на мисия. По отношение на туризма тези две понятия се дефинират както на различните нива на управление, така и в различните аспекти и при съответните субекти на управление.
  • В този смисъл се разграничават стратегическо, тактическо и оперативно планиране в сферата на туризма.

Основен критерий и тук е дългосрочността. която се определя чрез дърво на целите. Тази техника е процес на целеполагане, чрез който се класифицират и групират различни­те цели в определена йерархия и по видове. То започва с мисията, основана на система от ценности като концепция за главната цел на туризма (като обект на управление) и ролята на субектите, които управляват отделните подсистеми. Тя определя уникалните характеристики на системата и обяс­нява смисъла на нейното съществуване и функциониране.

Процесът на декомпозиране на целите продължава с тяхното групиране и определяне на йерархията (субординацията) спрямо различни квали­фикационни признаци и функционални направления - ресурси, продукти, пазари. Тази технология на декомпозиране на целите се прилага и по отно­шение на нивата на управление (макро, мезо и микро), както и в зависимост от институционалните, териториалните и бизнес аспектите на управление.

От това произтича, че планирането (както и останалите функции на управ­лението) има подфункции и етапи:

първо - оценка на състоянието на фирмата, организацията или друг вид система в туризма;

второ - анализ и оценка на външната среда, в т. ч. на реалните и потен­циалните конкуренти и на организациите за партньорство и сътрудниче­ство като се ползват и резултатите от координацията;

трето - определяне на целите - подходите, начините, средствата и действията за изпълнението им;

четвърто - декомпозиране на целите по йерархични равнища, под­системи и функционални направления.

  • Функцията ОРГАНИЗИРАНЕ се реализира чрез използване на средства и инструменти и разработване на технологии за осигуряване на необходи­мите ресурси, които трябва да се превърнат в продукти за постигане на резултати, съответстващи на поставените цели.

Организирането като функция на управлението включва следните под­функции и етапи:

първо - създаване на технологии за осигуряване на всички видове ресурси и технологии за производствените процеси (например за туристи­чески дейности и услуги);

второ - разработване на технологии на управление чрез изграждане на съответни информационни системи и механизми за вземане на реше­ния;

трето - изграждане на организационни структури на управление чрез специализация на длъжностите и звената, делегиране на пълномощия и определяне броя и мащаба на звената;

четвърто - разпределение и съчетание на различните ресурси (човеш­ки, материални, информационни, финансови и туристически) в единен про­изводствен или друг процес и ефективна организация (предприятие, фирма, институция).

Целта на функцията организиране е постигането на съгласуваност и целенасоченост както в действията на звената на субекта на управление, така и в структуроопределящите компоненти на обекта на управление. В сферата на туризма това се изразява в изграждането на структури на управление в институционален, бизнес и териториален аспект, които пос­тигат синергичен ефект при използването на ресурсите.

В същото време организирането създава възможност за ефективност при взаимодействието на структуроопределящите компоненти - туристическите ресурси, продук­тите и пазарите, което трябва да бъде насочено към устойчивост в разви­тието на туризма. За целта на всеки етап на организирането има процес ш вземане на решение.

  • Чрез функцията КООРДИНАЦИЯ се осъществяват външните хори­зонтални връзки със системите от обкръжаващата среда. Тези връзки са съгласувателни и особено важни, защото са свързани с входа и изхода на системата.

Координацията има подфункции и етапи, които са следните:

първо - идентифициране на обкръжаващите системи;

второ - определяне на съвместимостта на системата с околната среда;

трето - съгласуване с обкръжаващите системи;

четвърто - декомпозиране или разпределение на резултатите от коор­динацията като нови общи или частични цели по нива, подсистеми и функ­ционални направления.

  • Функцията КОНТРОЛ осъществява взаимодействие с функциите пла­ниране, организиране и координация чрез действия по линия на обратната връзка, предприемани от субекта на управление, за да се гарантира, че постигнатите резултати съответстват на планираните.
  • Установяването на стандарти, осигуряването на информация за тях­ното измерване и правомощията за корективни управленски решения са необходимите условия за провеждането на ефективен контрол.
  • Създаването на стандарти в основните туристически дейности дава възможност да се сравняват качествените и количествените характери­стики (в парични и физически измерения) на туристическите продукти и обекти, целите и резултатите, постигнатите нива. Комплексни системи от такива стандарти са:

-          категоризацията на туристическите обекти,

-          изисквания­та към туристическите дейности и персонал,

-          нормативните изисквания при използването на туристическите ресурси.

Тази функция и етап на управле­нието обобщено се състои в:

  • получаването на информация за резултатите на изпълнение на задачите за определени операции, процес или план,
  • срав­няване на резултатите с плана,
  • вземане на решение и
  • извършване на кори­гиращо въздействие.

Съвкупността от тези дейности се изпълнява от екипа (персонала). Преди това задачите трябва да бъдат възложени по показатели (стандарти или други измерители).

Неговите подфункции или етапи са следните:

първо - възлагане на задачите;

второ - мотивиране или стимулиране за изпълнение;

трето - контрол или съпоставяне на получените резултати от изпълне­нието с планираните задачи;

четвърто - корекция на дейността или функционирането на системата при незадоволителни резултати.

Информационните системи за контрол се изграждат в зависимост от субекта на управление на туризма:

-          туристически фирми,

-          институ­ции и организации,

-          териториални органи на управление.

В зависимост от своето предназначение контролът може да бъде пред­варителен, който е насочен към характеристиките на ресурсите, текущ, осъществяван върху процеса на създаване на туристическия продукт и последващ - за крайните резултати. Третият вид, крайният контрол, се нарича още „контрол на обратната връзка" и е определящ за бъдещите цели и действия.

Всеки вид контрол се реализира чрез съответни методи, които зависят и от обекта на управление. Методите на контрол са специфични и спрямо видовете ресурси, постъпващи на входа на системата - материални, човеш­ки, финансови, информационни, природни и антропогенни туристически ресурси.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG