Home Туризъм Видове туризъм

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Видове туризъм ПДФ Печат Е-мейл

I. Видове туризъм :

♥ Критерии за класификация на видовете туризъм -

а) Произход и национална принадлежност на туристите:

Според този критерий разграничаваме два основни вида туризъм → вътрешен /национален/ когато посетителите живеят в същата страна и международен – когато посетителите живеят постоянно в друга страна.

-    Международният туризъм се дели на активен /когато посетителите пристигат в дадена страна от други държави/ и пасивен /когато жителите на една страна посещават други държави/. Това деление има преди всичко икономически характер – активният туризъм влияе положително върху приходите от туризма /преди всичко в чуждестранна валута/, а пасивният туризъм предполага изтичането на валутни средства извън държавата.

-    Вътрешният туризъм се дели на местен, регионален и национален. Това деление също има своя икономически смисъл – при местния и регионалния вътрешен туризъм се извършва прехвърляне на парични средства от районите, в които се формират туристическите потребности и туристическото търсене към районите, в които са разположени туристическите дестинации.

б) Цел на пътуванията и характер на туристическите дейности:

Целта на пътуванията и упражняваните по време на тях туристически дейности от своя страна са силно зависими от основните туристически потребности на участниците в тях. В този смисъл туризъм може да се раздели на два основни вида – рекреативен /с преобладаващи възстановителни дейности/ и познавателен /с преобладаващи познавателни дейности/. Като отделни форми на тези два вида различаваме оше медицински /лечебен/ туризъм, в т.ч. климатолечение, балнеолечение, калолечение, профилактика и т.н.; културно-познавателен туризъм; конгресен туризъм; служебен /официален, делови/ туризъм; научен туризъм; култов /религиозен/ туризъм; туризъм за посещение на роднини, туризъм за посещение на близки и познати /обществен туризъм/; транзитен туризъм; туризъм за покупки и др.

Световната организация по туризма определя следните цели на туристическите посещения: ваканция; бизнес; здраве; образование; делегации, конференции, конгреси; посещение на приятели и роднини; религия, спорт и други.

в) Социално-демографска характеристика на туристите:

Според този критерий различаваме различни видове туризъм за отделни групи от населението, различаващи се по своите социално-демографски характеристики – възраст, професия, образование, семейно положение, националност, религиозна принадлежност и т.н. – младежки, ученически, детски туризъм, туризъм на третата възраст; индивидуален, семеен, групов туризъм; туризъм по интереси /хоби или клубен туризъм/; туризъм за безработни и по професионален признак и т.н.

За страните с активен международен туризъм от голямо значение е и националната принадлежност на посетителите. Всеки национален контингент има своите различия и специфики, които трябва да се отчитат при организацията и провеждането на туристическото обслужване.

г) Икономически ефект на туризма и източници за покриване на туристическите разходи:

По този критерий туризмът се поделя на два вида:

-                            стопански туризъм /туризъм, който носи печалба/

-    социален туризъм /туризъм, който по един или друг начин е субсидиран/. Субсидирането на туризма може да бъде от различни източници – държавата, синдикатите, предприятията, общините, различни организации и сдружения и т.н. В някои страни основен спонсор за почивката на населението е църквата.

В развитите туристически страни с пазарна икономика е трудно да се направи ясна разлика между стопанския и социалния туризъм – от една страна, туризмът е стопански, защото доставчиците и производителите на туристически стоки и услуги получават заплащане в пълен размер и по този начин реализират печалба, а от друга страна, за самия турист той може да бъде социален, в случай, че част от издръжката му се поема от неговия работодател или от друга организация.

д) Организационна форма на туризма:

Според начина на организиране и провеждане туризмът може да бъде:

-          организиран /с предварително платен пакет туристически услуги/

-          неорганизиран /без или с малък брой предварително заплатени услуги/.

Освен това той може да бъде групов или индивидуален, като и двата вида имат организиран и неорганизиран вариант. Туристическото пътуване може да бъде организирано и проведено от различни фирми или организации – частни, държавни, синдикални, ведомствени, кооперативни, чрез международни хотелиерски вериги или пътнически агенции и т.н. С навлизането на новите технологии /Интернет/ и развитието на електронните резервационни и online разплащателни системи е възможно съвременният турист сам да организира своето туристическо пътуване без да ползва услугите на посредници.

Според организацията на пътуването туризмът още може да бъде разграничен на стационарен /в едно основно туристическо място/ и обиколен /с посещение на много туристически места и обекти/.

е) Вид използвано транспортно средство:

Според вида използвано за туристическо пътуване средство се различават: пешеходен туризъм, автотуризъм, воден туризъм /с кораб, яхта, ферибот и др./. железопътен туризъм; туризъм със самолет, коло- или велотуризъм, мототуризъм, космически туризъм. Това разделение има значение основно при организацията на транспорта при различните видове туризъм. В някои случаи превозните средства се ползват не само за транспорт, а предоставят и други основни и допълнителни туристически услуги – нощувка, хранене, развлечения, в което отношение типичен е круизният туризъм, който се извършва най-често по вода с обиколка на няколко пристанища, където туристите слизат и разглеждат наличните туристически забележителности, и при който транспортното плавателно средство /корал или яхта/ се използва и като средство за нощувка, храна и развлечения. Известни са огромните круизни океански кораби, на които има най-различни удобства и средства за развлечение и активна почивка на туристите – басейни, тенис-кортове, боулинг зали, салони за танци, киносалони, ресторанти и пр. Туристическото пътуване в тези случаи е по-продължително, понякога трае няколко месеца. Когато транспортното средство има такъв комплексен характер, се употребява и терминът транспортен туризъм. С най-висока степен на комфорт и лукс са корабният и железопътният туризъм, а с най-ниска – автомобилният и автобусният.

ж) Географска среда:

Според географската среда, в която се осъществяват туристическите пътувания и нейните природи или антропогенни особености и ресурси разграничаваме: планински, морски, селски, градски, крайречен, крайезерен и други видове туризъм. Възможно е подразделянето на тези видове, например планинският се поделя от своя страна на ниско-, средно-, и високопланински, градският може да бъде в големи или малки градове и пр.

з) Продължителност на туристическото пътуване и пребиваване:

Това е основен разграничаващ критерий, който има голямо значение за организацията на туризма. Времетраенето на туристическото пътуване обикновено зависи от наличното свободно време на туристите и от неговото място във времето като цяло. Затова можем да разграничим следните видове отдих и туризъм:

-краткотраен туризъм, поделящ се на – ежедневен отдих /преди или след работното време, когато е трудно да се осъществи реално туристическо пътуване извън постоянното местожителство/;

-еднодневен /излетен/ туризъм – осъществява се в рамките на един цял почивен ден без регистриране на нощувка

- крайноседмичен туризъм – осъществяван в края на седмицата в рамките на двата почивни дни.

Напоследък в редица развити страни се увеличават туристическите пътувания в рамките на т.нар. дълъг уикенд, който включва петък и понеделник, т.е. 4 почивни дни. По-продължителното от 4 дни туристическо пътуване се определя като дълготраен туризъм и се осъществява по време на годишната отпуска на туристите. Глобална тенденция е годишният отпуск да се ползва а няколко пъти през годината, като по този начин броят на дълготрайните туристически пътувания значително се увеличава.

За туристическия отрасъл с по-голямо икономическо значение са крайноседмичният и дълготрайният туризъм, т.к. те са свързани с ползването на редица основни и допълнителни туристически услуги – транспорт, настаняване, хранене, развлечения. Удължаването и разкъсването в ползването на годишните отпуски понякога значително увеличава икономическия ефект от туризма.

и) Сезон на провеждане:

Според този критерий разграничаваме:

-    целогодишен туризъм /практикуван през цялата година/. Към него можем да включим, например → лечебен туризъм, бизнес туризъм, религиозен туризъм, културен туризъм и пр. В по-благоприятно положение по отношение на икономическата ефективност са дестинациите, предлагащи целогодишен туризъм, като това обикновено са градове или други средища на антропогенни туристически ресурси, например Рим, Париж, Лондон, Прага, Виена и пр.

-    сезонен туризъм /практикуван само през определен сезон/. Сезонният туризъм се дели на → летен туризъм /активен, висок, междинен, нисък/, зимен туризъм, туризъм във върховия сезон или в междинните сезони.

й) Вид използвано средство за настаняване:

В зависимост от използването на различни средства за настаняване различаваме туризъм в хотел /1 до 5 звезди/; туризъм в мотел /1 до 3 звезди/, характерно за САЩ, Франция; в къмпинг /1 до 3 звезди/;  ваканционни селища /от 3 до 5 звезди/;в пансион; в частна квартира; в хижа /1 до 3 звезди/ и т.н. Това разграничение е важно за регистриране на различни икономически резултати от туристическата дейност в зависимост от използваното средство за настаняване и относителният дял на отделните видове средства в общата структура на настанителната база и на туристопотока.

к) Влияние върху околната среда:

Това е критерий, който придобива особено голямо значение в последните години, когато стана ясно, че туризмът от своят страна също оказва влияние върху средата, в която се развива. В това отношение разграничаваме два основни вида туризъм:

-     Стар /,,твърд”/ туризъм. Например морски туризъм. Той има агресивно и разрушително поведение спрямо околната среда. Той подчинява околната среда на своите изисквания, без да се съобразява с нейните качества и особености. Това е туризмът, който беше развиван бурно, бързо и със заемането на значителни територии в началото н ерата на масовия туризъм и по негово време не се отчитаха вредните въздействия, които той оказваше върху околната среда – природна и социална.

-                      Нов /,,мек”, ,,зелен’’, ,,екологичен’, ,,устойчив”/ туризъм. Той се подчинява на особеностите на околната среда, не я нарушава, а я обогатява. Широко разпространена е концепцията за устойчивото туристическо развитие, според която, най-общо казано, туризмът ползва околната среда и ресурсите й, но по начин, който позволява те да бъдат съхранени и да бъдат използвани в бъдеще и от идните поколения. Основен принцип на устойчивия туризъм е бавното, ненатрапчиво, меко и постепенно навлизане и внедряване на туризма и туристическите дейности в околната среда, без да се внасят драстични  и резки промени в нея.

♥ Масов туризъм – понятието отразява съвременните особености в развитието на туризма, намерили проявление от началото на 50 г. на XX в.; резултат е на икономическото развитие, напредъка в комуникации, технологии, медиите; използване на транспортни средства с голям капацитет и редица други фактори, които създадоха възможности за участие в туристически пътувания и на хора с по – ниски доходи. Масовия туризъм се свързва с големите туристически конгломерати /курорти/.

Характеристики :

-   концентрация на огромни туристически потоци ;

-   стандартизирани туристически продукти /сходни удобства и обслужване/ ;

-   разпространяването на рекламни клишета /набляга се на общото звучене като например – удобства в стаята и т.н./ ;

-   сезонен характер на развитие ;

-   интензивна експлоатация на уникални туристически ресурси и др.

Масовият туризъм проявява изключително ниски нива на инициатива по време на пребиваването си в туристическа дестинация. Той изцяло разчита на съставеното от туроператора програма. Сериозно основание има разбирането, че ако масовите туристи изискват елементи, които местната общност не може да им предостави, в резултат на това значителна част от приходите веднага се губят, поради необходимостта тези елементи да се внесат от други държави. Също така може да се твърди, че по–големия брой туристи има и по–висока социална цена, по отношение на тяхното посегателство върху начина на живот на обществото-домакин

Най – ярките представители на масовия туризъм е → морски рекреативен / трите S/, ски – туризъм.

Достигането и надминаването на границите на растежа в много туристически райони поставя необходимостта от преосмисляне на туристическата политика. Над 65 % от материално-техническата база е съсредоточена по Черноморието.

Алтернативен туризъм – Обобщаващо наименование на редица съществуващи видове, като: селски, екологичен, велосипеден, конен, пешеходен, религиозен, културен, етнографски, фото туризъм, сафари туризъм, орнитоложки, спелеоложки и др. Алтернативният туризъм представя възможност за изява на отделния турист /пешеходни турове, езда, изследване на флора и фауна,/. При алтернативният туризъм туристите предварително се запознават с посещаваното от тях място.  Те придобиват качеството алтернативност единствено по отношение на проблемите създавани от масовия туризъм. Те свързват по-добър начин разнообразявайки потребностите на туристите с природата, традициите, обичаите, историческото наследство и т.н.

Алтернативният туризъм създаде нов модел на развитие – устойчиво и отговорно. Той печели популярност сред туристи, които не искат да бъдат наречени консуматори. Очакванията не са просто за активна почивка, за смяна на климата или отсъстване от ежедневието, а по-скоро придобиване на нови познания и лично обогатяване. Туристите активно участват при формиране и рекламиране на туристическото пътуване. Мотивацията на туристите е свързана главно с търсене на автентичен контакт с посещаваната страна и нейното население.

Някои по-важни особености на алтернативния туризъм са:

- отказът от предварително организиране на пътуване, т.е. твърда програма, екскурзоводско обслужване и анимация

- пътуването е индивидуално или в малка група

- използване на обществен транспорт

- прости заведения за настаняване /хижи, частни къщи, отсядат при семействата/

- сравнително ниски разходи

- предварително запознаване с посещаваното място /няма случайно попаднали туристи/

- търсене на нови, неусвоени туристически цели

- възможност за изява на отделния турист /пешеходни туристи, изследователи на флора и фауна, изучаване на специфичен занаят, фолклор, извършване на селскостопанска работа и т.н./

Високоефективни видове туризъм :

а) Конгресен туризъм – С този термин се обозначават пътувания за участия в симпозиуми, конгреси, конференции, семинари, работни срещи /work shops/ и други подобни при които има събиране на различен брой хора с общи интересни, с цел демонстриране на постижения, съгласуваност на мнения или вземане на решения за дадена област на науката, икономиката, политиката и т.н.

Тенденциите, особено след 1990 г. са за глобализация на световната икономика и международните отношения. Вследствие на това възниква необходимостта от разширяване дейността на конгресния туризъм в световен мащаб. Най-много конгресни прояви в Европа се провеждат в Брюксел, Париж, Страсбург, Лондон, Берлин.

Конкретната специфика на конгресните мероприятия може да се определи в следните направления:

-                      изключително висока конкуренция на международния пазар, поради икономическата ефективност на конгресния туризъм и авторитет от провеждането на важните международни прояви. Прави се ,,скрита” реклама на посещаваните места;

-                      Участниците в конгресния туризъм са от средни или високи социални групи. Част от разходите на туристите се поемат от фирмите или организациите, които представляват;

-                      В управлението и организирането на конгресните прояви участват няколко страни → организатор на мероприятието, който обикновено е държава или обществена институция; технически изпълнител-това е туристическата фирма; обектът, където се провежда мероприятието;

-                      Основните приходи на конгресния туризъм идват от самото провеждане на съответното предприятие → наем за зали, преводачи, компютри, материали, обслужване и др. Същевременно се ползват комплекс от специфични хотелиерски и ресторантьорски услуги, посещават се заведения за развлечения, организират се екскурзии и т.н. Изискванията към качеството на туристическите услуги надвишават тези на ваканционния туризъм. Валутните приходи получавани от конгресен туризъм от ч туроден, надхвърлят многократно / ≈ пет пъти/ тези от рекреативния, маршрутно-познавателния и други видове туризъм. Конгресния туризъм съдейства за повишаване на икономическата ефективност и на отделните стопански обекти в туризма. Проявите удължават туристическия сезон, подобряват заетостта на материално-техническата база и използване на работна ръка. Конгресния туризъм спомага да се подобри националната туристическа инфраструктура /пътища, комуникации, изграждане на спортни зали/. Използват се високо категорийни средства за настаняване, характеризират се още с кратка продължителност на престоя – 3 до 5 дни.

б) Бизнес /делови/ туризъм – Удовлетворява потребности на индивиди, които пътуват и временно пребивават извън дома за изпълнение на служебни задължения. Съчетава, както делова, така и обща импрофилирана туристическа програма.

Мотивите за непрекъснато нарастване на бизнес-пътувания са:

-  Необходимост от лични контакти с партньори при решаване на служебни въпроси, проучване на пазари, участие в съвещание на ръководни органи на големи компании;

-                      Контрол върху дейността  на съоръжения или хора и други.

Разновидност на бизнес туризма: панаирният туризъм, които заема все по-голям дял в общото туристическо потребление, поради което на него се отделя специално място вече. Свързва се с пътуванията за участие на изложители  или посетители на панаири или изложения.

Като друго проявление – инсентив туризма. Той е форма и средство за стимулиране на работници и служители във фирми и организации. Финансира се от работодателя и се организира и провежда по специална програма, която включва, както рекреативни, така и делови елементи /работни срещи, обмяна на опит и подобни/.

Икономическа ефективност от бизнес туризъм → кратък престой с голям брой допълнителни услуги; ползване на материално-техническата база и други.

в) Ловен туризъм – По своята същност е специфична форма на туристическа дейност, която задоволява определено влечение и интереси на платежно способни туристи да практикуват лов, спазвайки законите на страната за опазване на природата и животинския свят, носенето , съхраняването и използването на оръжие. При организацията на самия лов, като услуга, в зависимост от природни и дивечови запаси се прави разделение на ловуването:

- едър дивеч /благородни елени, хлопатари, сърни, диви прасета, диви кози, мечки, муфлони./;

- дребен дивеч /зайци, фазани, яребица, патици, гълъби, глухари и др./;

- хищници /вълци, чакали, лисици/.

Основна предпоставка за развитие на ловен туризъм е наличието на добре поддържана, организирана и стопанисвана материално-техническа база, включваща ловни домове и хижи, ловно-стопански съоръжения, високопроходими транспортни средства, удобни пътища, добра комуникация.

Услугите, свързани с ловния туризъм могат да се разделят в три групи:

-    туристически услуги-посрещане на чуждестранните туристи на аерогара, регистрация на оръжия и боеприпаси на митницата, трансфер до ловното стопанство и услуги в ловния дом /нощувки, храна, развлечения/.

-    Ловни услуги-транспорт в ловния участък, водач, гонач, носач, ловни кучета, обработка на ловни трофеи, гаранция за професионално провеждане на лова, защита за ловеца от нараняване

-    Ловни трофеи-оформяне на документация в съответствие с международните правила, оценява се по международна точкова система, за всеки трофеи е нужен оценителен протокол от държавна комисия; обикновенно  ловците предпочитат специализирани фирми посредници, предпочитат да бъдат обслужвани от туроператори, т.к. им се гарантира успех от лова,евентуално преместване в друго ловно стопанство и облекчение при разплащането. От ловни трофеи идват най-много приходи.

Ловния туризъм също е краткотраен вид, с интензивно потребление, както на ловни, така и на допълнителни услуги /екскурзии, риболов, фотолов, пешеходни турове, коли под наем/.

г) Медицински туризъм – удовлетворява потребности на индивида от лечение, реабилитация и профилактика в зависимост от степента на проявлението или може да се практикува самостоятелно или комбинация с други видове туризъм – нах-вече с рекреативен туризъм. В зависимост от вида на използвания лечебен ресурс може да бъде: балнеотуризъм /минерална вода/, калолечебен, климатолечебен, морелечебен, фитолечебен /билките/, спа туризъм и др. Пазарът на потенциалното и реално търсене на продукта на лечебния туризъм се разширява вследствие на отрицателното влияние на множество фактори на околната среда. Традиционните форми на лечебният туризъм се обогатяват с нови, които са свързани най-вече с постиженията на традиционната и алтернативна медицина, в областта на козметиката, подмладяването, диетичното хранене и т.н..

Предпоставки за развитие на лечебен туризъм:

-наличие на природни ресурси с доказани лечебни свойства

-наличие на специалисти

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG