Home Туризъм ТРАНСПОРТЪТ КАТО ФАКТОР ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ТРАНСПОРТЪТ КАТО ФАКТОР ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА ПДФ Печат Е-мейл

ТРАНСПОРТЪТ КАТО ФАКТОР ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА

Транспортът е съществен фактор за развитието на туризма. Тъй като туризмът е свързан винаги с някакво движение, то развитието на транспорта и транспортните средства е от особено значение за него. Модернизирането и усъвършенстването на транспортните средства дава възможност на туризма да се масовизира, привличайки голям брой потенциални туристи с по-бърз и по-евтин транспорт. За развитието на туризма имат значение авиационният, автомобилният, железопътният и морският или речен транспорт.

6.3.1. Авиационен транспорт

Авиокомпаниите са търговски предприятия, които оказват транспортни услуги под формата на полети, чартъри, авиотакси, превозване на товари и други. Те имат сложна управленска структура в зависимост от вида на услугите и дейностите: наземни служби, полет, обслужване, финансиране, маркетинг, териториални представителства, персонал. Мнозинството от авиокомпаниите са образувани след сливане на няколко по-малки. По-големите авиокомпании са изцяло или частично държавни, като “Еър Франс” (Франция), “Иберия” (Испания) и други.

Историческо развитие

Първите самолети се появяват на изложението в Париж през 1906 г. Подполковник С. Петров на 13.VIII.1912 г. извършва първия полет в България. Първите авиолинии възникват през 10-те и 20-те години на 20 век с откриването през 1914 г. на редовната авиолиния между Тампа - Бей Флорида и Санкт Петербург. През 1919 г. е извършен първият полет без междинно кацане през Атлантическия океан от САЩ до Ирландия за 15 часа и 14 минути. През 1922 г. пък е полетът през Южния Атлантик от Лисабон до Рио де Жанейро.

След пускането от германската фирма “Henkel” на турбовитловите самолети през 1939 г. започва нов етап в развитието на авиацията. През 50-те и 60-те години на 20-ти век в резултат на увеличената вместимост, скорост и надеждност авиотранспортът се превръща в предпочитано средство за превозване на туристи, позволявайки за кратко време да се преодолеят големи разстояния. Тези години са свързани с тъй наречения туристически бум, когато започват да се организират чартърни полети в сезоните на отпуските. Започват да се използват такива самолети, като Боинг 747 (с голяма вместимост и висока скорост), а през 1976 г. започват полети и със свръхзвуковия самолет Конкорд. През 70-те години вече авиокомпаниите извършват толкова чартърни полети, че създават собствени филиали за чартърни полети, които организират система от турове с най-примамливи цени. През 80-те и 90-те години започват фалити на някои компании (Пан ам, Естерн еърлайнс), сливане и покупка на други и създаване на “мегатранспортни” компании. През 1987 г.в САЩ, а в Европа през 1988 г. започва процес на дерегулация и либерализация на авиокомпаниите и тарифите и завършва през 1993 г., когато ЕС приема закони в тази насока. В резултат на това самолетният парк се подменя, създават се нови частни регионални авиокомпании, както за редовни полети така и за чартърни.

Самолетните превози на туристи имат и своите кризисни години и периоди. Така например в резултат на нефтената криза през 1973 г., възникнала заради повишаване цената на нефта, се намалява количеството на полетите и броят на превозените пътници. Същото става и през 1991 г. в резултат на войната в Персийския залив. В резултат на терористичните актове със самолети на Американските авиолинии от 11. IX. 2001 г. бяха съкратени редица полети до много дестинации, редовно обслужвани дотогава. Понастоящем в света действат около 200 авиокомпании с около 130 000 самолета.

Класификация на авиокомпаниите

Авиокомпаниите могат да се класифицират по няколко признака:

  • по собственост - държавни (Иберия), смесени (държавни и частни акции), Луфтханза (Германия) и частни (всички в САЩ);
  • според извършваните услуги: редовни полети (национални, международни, регионални), периодични полети (чартърни, авиотакси) и специализирани полети (рекламни, за аерофотоснимки и др.).

Редовните полети се извършват с транспортно средство (самолет, хеликоптер), изпълняващо полети в дадени страни или между няколко държави по определен маршрут и конкретно разписание, което се публикува в различни справочници. Авиокомпаниите, които поддържат редовни линии, извършват полети независимо от броя на пътниците, закупили билети. Именно поради това много от полетите им могат да бъдат нерентабилни. В същото време на борда на самолета те получават пълно обслужване в зависимост от продължителността на полета и от категорията на билета.

Чартърните полети са тези, когато пътническите и товарните превози се извършват редовно, не по един маршрут или разписание, но по по-икономични тарифи.

Въвеждането на чартърните полети в туризма през 60-те години на 20-ти век доведе до тип туристически “бум”. Например понастоящем в Испания и България около 80% от туристите пристигат с чартърни полети.

Международни авиотранспортни организации

Най-важните международни авиационни организации са:

  1. Международната асоциация на въздушния транспорт (IATA)
  2. Международната организация за гражданска авиация (OASI).

IATA е международна организация, която обединява повечето авиокомпании, извършващи редовни полети. Създадена е през 1945 г. и има за членове около 165 авиокомпании. Седалището й е в Монреал (Канада) и Женева (Швейцария). Възникналите проблеми и спорове между авиокомпаниите се решават в Лондон от “Clearing House” (камарата за компенсации). Асоциацията има два типа членове:

  • активни членове: авиокомпании, които извършват международни полети;
  • асоциирани членове: авиокомпании, действащи в национални граници.

OASI е създадена през 1944 г. в Чикаго. Тя е специализиран орган на ООН. Поделена е на три органа: Асамблея, Съвет и Секретариат, който е свързан със Съвета и е постоянно действащ орган. Асамблеята се състои от представители на страните членки в организацията и изпълнява административни и законодателни функции.

Основни типове действащи самолети

Компаниите, произвеждащи самолети, са: ”Boeing” и “McDouglas” (САЩ), “British Aaerospace” (Англия), “Aerbus” (Франция), самолетостроителните компании “Илюшин” и “Туполев” в Русия и други.

Самолетите се класифицират по следните признаци:

  • сила на тягата, тип двигател, височина на полета и скорост:

- витлови, скорост 400 - 650 km/h, височина 9000 метра;

- турбо-витлови, скорост 800 km/h, височина 7000 - 14000 метра;

- реактивни, скорост 800 - 1000 km/h, височина 7000 - 16000 метра, например самолетите Конкорд и Ту-144 летят със свръхзвукова скорост (над 1000 km/h);

  • размер на самолета, количество на пътниците

- малки от 90 до 130 пътници (ДС - 9, Боинг 737);

- средни - от 130 до 190 пътници (Боинг 747, ДС - 10 А - 300 (Аеробус);

- големи - над 200 пътници (Боинг 747, Ил 62).

Авиокомпаниите издават два типа справочници за разписанията, услугите и тарифите.

  1. Справочник на услугите. Той включва: разписание, тарифите и цените за всяка компания. Те обикновено се публикуват два пъти в годината за сезоните есен -зима и пролет - лято.
  2. Справочници, издавани от IATA, обхващат всички услуги: маршрути, тарифи и цени на всички авиокомпании в света. Те са три вида.
  3. АВС (World Airways Guide). Този справочник най-често се използва между авиокомпаниите и туристическите агенции за информация относно разписанията, редовните международни рейсове, ситуациите в аерогарите и други.
  4. ОАG (Official Airline Guide) е справочник от типа на АВС, който се издава в САЩ.
  5. АРТ (Airline Passаnger Tariff) е справочник, в който се дава широка информация за авиотарифите.

Основни аерогари и авиокомпании в света

Основните аерогари в света по вместимост, обслужване, обем на пътниците, брой на писти за кацане и самолетостоянки, съгласно нормите на IATA, се делят на следните световни зони.

Зона 1. Америка (Атлантика)

Канада: Монреал, Торонто и Ванкувър.

САЩ: Ню Йорк (Д. Кенеди, Ла Гуардиа, Нюарк (Newark), Бостън, Чикаго, Маями, Сан Франциско, Филаделфия, Вашингтон (международни и национални), Хонолулу (Хаваи), Анкоридж (Аляска).

Централна Америка: Мексико и Акапулко (Мексико), Фрипорт (Бахами), Бриджстоун (Барбадос), Сан Хуан (Пуерто Рико), Кингстън (Ямайка), Санто Доминго (Доминиканска република).

Южна Америка: Богота (Колумбия), Кито (Еквадор), Каракас (Венецуела), Буенос Айрес (Аржентина), Сантяго де Чили, Рио де Жанейро (Бразилия), Лима (Перу).

Зона 2. Европа, Африка, Близък Изток

Европа:

- Испания: Мадрид - Барахас, Палма де Майорка, Малага, Лас Палмас, Санта Крус де Тенерифе, Барселона, Аликанте;

- Австрия: Виена;

- Белгия: Брюксел;

- Дания: Копенхаген;

- Франция: Париж - Орли, де Гол, Бурже;

- Италия: Рим, Милан;

- Англия: Лондон (Хийтроу, Гетуик);

- ФРГ: Франкфурт на Майн, Мюнхен, Берлин;

- Швейцария: Женева, Цюрих;

- Русия: Москва;

Африка: Кот ди Воар: Абиджан;

- Кения: Найроби;

- Нигерия: Лагос;

- Сенегал: Дакар;

- ЮАР: Йоханесбург.

Близък Изток:

- Саудитска Арабия: Доха, Джидда, Ер Рияд;

- Бахрейн: Манама;

- Кипър: Ларнака;

- Египет: Кайро

- Израел: Тел Авив;

- Йордания: Аман.

Зона 3. Азия и Тихия Океан.

Азия:

- Китай: Пекин, Шанхай;

- Южна Корея: Сеул;

- Хонконг: Филипини, Манила;

- Индия: Делхи, Бомбай;

- Индонезия: Джакарта;

- Япония: Токио, Осака;

- Малайзия: Куала Лумпур;

- Пакистан: Карачи;

- Сингапур;

- Тайланд: Банкок.

Тихи океан:

- Австралия: Сидни, Мелбърн;

- Фиджи; Нади;

- Нова Зенландия: Окланд;

- Папуа Нова Гвинея: Порт-Морзби;

- Таити: Папате.

Основните авиокомпании са следните.

  1. 1. Европа:

Аерофлот (Русия), Air Lingus (Ирландия), Air France (Франция), Austrian Airlines (Австрия), Aviaco (Испания), British Airways (Великобритания), Finnair (Финландия), Iberia (Испания), JAT (Югославия), КLM (Холандия), Malev (Унгария), LOT (Полша), Lufthansa (Германия), Olimpic Airways Гърция), Sabena (Белгия), SAS (Скандинавски въздушни системи), Swissair (Швейцария, TAP (Португалия).

  1. 2. Азия и Близък изток:

Air India (Индия), Egiptair (Египет), СААС (Китай),Cathy Airlines (Хонконг), EI AI (Израел), Garuda (Индонезия), Japan Airlines (Япония), MEA (Ливан), PIA (Пакистан), Pfilippine Airlines (Филипини), Royal Jordanian (Йордания), Singapore Airlines (Сингапур), Thai (Тайланд).

  1. 3. Африка:

Air Afrique (Кот ди Вуар), Air Algirie (Алжир), Efipair (Египет), South African Airlines (ЮАР), Tunis Air (Тунис).

  1. 4. Америка:

Aerolineas Argentinas (Аржентина), Aeromexico (Мексико), Aeroperu (Перу), Air Canada (Kанада), American Airlines (САЩ), Avianca (Колумбия), Canadian Pacific Airlines (Канада), Delta Airlines (САЩ), Lan Chile (Чили), Trans World Airways (САЩ), Pluna (Уругвай), Varig (Бразилия), Viasa (Венецуела).

  1. 5. Океания:

Quantas Airways Ins. (Австралия).

6.3.2. Автомобилен транспорт

Автомобилният транспорт е един от най-използваните за придвижване на туристите. Според Монтехано 80% от туристите посещаващи Испания, пристигат със собствени автомобили или с автобуси (вж. Монтехано 1997, с. 130-132).

Първите пътувания с автомобили започват през 1769 г. След появата на железниците през 1815 г. разработването и усъвършенстването на автомобилите се забавя, но в началото на 20 век се активизира и за кратък период от време те стават конкурентни на железниците както по цени, така и по степен на използване. Така от 11000 автомобила в света през 1900 г. броят им понастоящем надхвърля 350 милиона.

По своето обслужване и използване автомобилът е най-икономичното средство за придвижване и най-удобно като семеен транспорт. Неговото масово използване в Европа и САЩ допринася за формирането и развитието на специална инфраструктура както за отдих (мотели, паркинги), така и за хранене (ресторанти, барове и др.).

В сравнение с другите видове транспорт автомобилният има следните предимства.

Свобода на действие - туристът може свободно да планира пътешествието си по етапи, спирки и маршрут и да не се подчинява на някакво разписание.

Удобство - автомобилът дава възможност да се използват услугите от своя дом до крайния пункт на пътуването (хотел, музей, мотел и т.н.). Съвременните автостради позволяват удобно пътуване с високото си технологичното изпълнение и наличието на кратки разстояния на паркинги, бензиностанции и възможности за обслужване на пътуващите и автомобилите ги правят предпочитани при планиране на индивидуални и колективни турове.

Икономична цена - автотранспортът предлага по-гъвкави цени.

Гъвкавост - автотранспортът позволява приспособяване към различни разписания, например пристигане на мястото за настаняване навреме, докато другите транспортни средства не могат да го направят.

Автотранспортните предприятия могат да се класифицират така.

Предприятия, подържащи линии с постоянно разписание, междинни и крайни спирки. Тези предприятия обслужват както местни (национални), така и международни и смесени линии.

Предприятия, обслужващи линии по заявки. Те разполагат с автобусен парк, който се използва за специално обслужване в зависимост от получените заявки.

Смесени предприятия, поддържащи редовни линии и работещи по заявки.

Предприятия за даване на автомобили под наем с шофьор или без такъв.

Основното транспортно средство за пътуване са автобусите. Микробусите се използват за кратки пътувания или за частни пътешествия на малки групи.

Най-популярните автобусни фирми са: Мерцедес, Пегас, Авиа, Евроскания, Нисан, Мицубиши.

Най-важните международни обединения на автомобилистите са: Международната пътна федерация (IRF) и Международния пътно-транспортен съюз (IRU).

Международната пътна федерация (IRF) е създадена през 1948 г. и тя обединява многобройни национални асоциации. Целите й са подобряване на качеството на пътищата и транспорта в целия свят и заздравяване на обмяната на техническата информация. Има две седалища във Вашингтон и в Женева.

Международният пътно-транспортен съюз (IRU) има за цел укрепване и подобряване на връзките с IRF и на всички видове обслужване.

Тъй като асоциации на автомобилистите има по целия свят, то от значение е дефинирането на техните най-общи цели:

  • профилактика и ремонт на автомобилите, създаване на работилници и групи за пътна помощ;
  • организиране на шофьорски курсове и издаване на необходимите застраховки;
  • юридическа помощ;
  • издаване на информационни материали за туристите: пътеводители, справочници, списания, карти и други;
  • някои от тях влизат в туристически агенции.

Главните европейски и американски автомобилни асоциации са:

ААА (Американска автомобилна асоциация)

АDAC (Асоциация на автомобилистите в Германия)

Клубът на туристите във Франция

Автомобилната асоциация на Великобритания.

На международно ниво действа Международната автомобилна федерация, създадена през 1904 г. в Хамбург под старото име Международна асоциация на клубовете на автомобилистите.

6.3.3. Железопътен транспорт

Създаването на парния локомотив след десетилетия експерименти от Джорж Стефансон през 1825 г. съвпада с периода на промишлената революция и започват да се създават частни железопътни компании. Във връзка със скъпото поддържане на железопътната инфраструктура мнозинството от тях се разоряват и преминават в ръцете на държавата (биват национализирани). Понастоящем железопътните компании представляват сложна инфраструктура от влакови бригади, железопътна мрежа - широколинейна и теснолинейна, и гари.

Широките нормални линии в целия свят имат разстояние между релсите 1435 мм, освен в Испания, Португалия, Русия, Финландия, Ирландия, Индия и др. с ширина от 1524 до 1680 мм. Теснолинейките обикновено имат междурелсие от 1000 мм. Понастоящем железопътният транспорт от техническа гледна точка е по-удобен за пътешествия на къси и средни разстояния, отколкото този, осъществяван със самолет или автомобил, тъй като има вече свръхскоростни влакове (във Франция и Япония), които развиват скорост до 350 км/ч.

Основните характеристики на железопътния транспорт са следните:

  • удобство - възможност за придвижване и предоставяне на други услуги в транспортното средство (бар, ресторант, киносалон, спални места и др.); възможност по време на пътешествието да се спи през нощта;
  • възможност по време на пътешествието да се чете, да се съзерцават пейзажи и т.н.;
  • икономия на време - понякога железопътните гари за разлика от аерогарите се намират в центъра на града, което позволява да се икономиса времето, необходимо за придвижване до него от аерогарата и др.

Основни железопътни компании

Основните железопътни компании са обединени в международен съюз на железните пътища (UIC). Както вече беше споменато, в началото на миналия век всички били национализирани.

Главните европейски компаннии са:

Великобритания (British Railways);

Португалия (Companhia dos Caminhos de Ferro Portugueses);

Германия (Deutsche Bundesbahn);

Италия (Ferrovie dello Stato);

Испания (Rad Nacional de Ferrocariles Espanoles);

Белгия (Societe Nationale des Chemins de Fer Belges);

Франция (Societe Nationale des Chemins de Fer Francais);

Дания (Danske Statsbaner);

Холандия (N. V. Nederlanche Spoorwegen);

Други европейски страни:

Австрия (Oesterreichische Bundesbshnen);

Швейцария (Schweizerische Bundesbshnen);

Норвегия (Norges Statsbaner).

В другите страни по света железопътната мрежа свързва основните градове. Сред основните железопътни мрежи могат да се срещнат: в САЩ има полудържавни и частни компании. Основната е AMTRAK (National Railroad Passenger Corporation), която обхваща голяма част от територията. С нея са свързани такива компании като Denver, Rio Grande Western, Souther Railway, Pacific Lines.

Основните компании на Канада са: Canadian Pacific Railways, Canadian National.

Япония има съвременна мрежа от високоскоростни влакове - Tokaido, Shinkausen.

Типове влакове и туристически влакове

Туризмът има пряка връзка с железните пътища, тъй като транспортът се използва за превозване на туристи. Освен това основното предназначение на специалните влакове е да се използват като “движещи се хотели”, маршрутът на които преминава през географски зони, представляващи интерес за туризма. Тези влакове имат следните характеристики:

  • предлагат транспортно обслужване, спални места, храна и развлечения; те разполагат с вагони със седящи места, спални вагони, ресторант, бар-кафе, душове и бани;
  • предлагат кухня на местата, през които преминават;
  • осигуряват екскурзии на интересни места с автобуси и екскурзоводи;
  • предлагат кратки маршрути - за един или два дни, а също и за цяла седмица;
  • използват се от месец май до месец октомври.

От международните туристически влакове могат да се посочат следните:

Източният експрес “Ориент експрес” от Париж или Лондон през Виена до Истанбул;

Транссибирският експрес Москва - Владивосток;

“Дворецът на колела” в Индия в стила на махараджите;

“Синият влак” в Африка;

Трансмонголският експрес.

6.3.4. Морски и речен транспорт

Историческо развитие на морския транспорт

Морският и речният транспорт са най-старите видове транспорт. С откриването на парахода морският транспорт претърпява революционни преобразования, увеличава се скоростта и обемът на превозваните товари. В течение на много векове този транспорт се е използвал за откриване или завоюване на нови земи и за търговия. През ХVII и XVIII век след построяването на редица канали и използването на много реки морските пътища увеличават дължината си и тяхното използване за търговски цели се засилва.

Х. Монтехано предлага разграничаването на три етапа в развитието на морския транспорт.

1. Първи етап - от 1900 г. до 1939 г. организира се уникална транспортна система за превози на хора и товари на грамадни разстояния от трансатлантическите английски компании “Canberra” и “Queen Elisabeth”, италианската “Micelangelo”, френската “Compaquie Gеneral Transatlantingue” и американските “Independence” и “American Export Lines”.

2. Вторият етап започва от Втората световна война и продължава до 70-те години на 20-ти век. През този период във връзка с бързото развитие на авиацията морският транспорт запада, тъй като не издържа на конкуренцията на самолетите, а е и по-скъп.

3. Третият етап започва от 70-те години на 20-ти век и продължава и понастоящем. Характерното за този период е преобразуването на пътническите кораби от редовните линии като круизни туристически кораби. Независимо, че тази система за превозване на туристи била известна от началото на века, понастоящем тя е възобновена и е много модна (вж. Монтехано 1997, с. 141-144).

Основни характеристики на морския транспорт и типове пътнически кораби

Водният транспорт въобще и морският в частност имат следните основни характеристики:

  • най-бавното транспортно средство;
  • транспортното средство с най-високи експлоатационни разходи;
  • ограничено в използването си транспортно средство (зависи от географски - наличие на море, езеро, река - атмосферни и други условия);
  • най-удобното и комфортно туристическо транспортно средство, тъй като често морските и речните кораби представляват “плаващи хотели”.

Според своите характеристики, размера, мощността, скоростта и др. корабите могат да бъдат поделени на следните типове.

Трансатлантически - с голям пасажерски състав, удобство, услуги и много дълъг маршрут.

Морски фериботи, извършващи круизи между пристанища на една страна или съседни страни, способни да превозват и транспортни средства “carerry”.

Комбинирани морски фериботи, способни да преодоляват значителни разстояния и предлагащи голям набор от услуги. Използват се като круизни средства на кратки и средни разстояния.

“Нovercraft” са плавателни съдове на въздушна възглавница, които се пускат на вода и развиват скорост до 120 км/ч и могат да поемат до 200 пасажери.

“Нidrofoil” или “jetfoil” - съдове на подводни “криле”.

Плавателни съдове за разходки, яхти, катери и т.н.

Същност и основни характеристики на морските круизи

След средните векове и особено след Втората световна война като конкуренция на авиацията възникнаха круизни морски компании, които са били принудени да реконструират своите флотове.

Нови възможности се открили за круизите - организирани туристически пътешествия по море във връзка с желания и предложения по специални маршрути с акостиране в пристанищата на исторически градове, с провеждане на сухопътни екскурзии до забележителностите в тези градове.

Два фактора обаче ограничават тези възможности:

  • конкуренцията между самите морски компании и техните кораби, тъй като пазарът значително се сви във връзка с развитието на другите видове пътешествия;
  • съкращаването на морските пространства във връзка с насищането на крайбрежния морски туризъм.

Има географски зони, в които поради големите разстояния потенциалните туристи от Европа, САЩ до зоните на Тихия океан и Океания се нуждаят от комбинация между въздушен и морски транспорт за по-ефективно използване на круизите.

Географските зони, в които благодарение на ресурсите си, инфраструктурата и комплекса от услуги активно се използват тези видове туризъм, са следните.

1. Средиземно море - там има всички предпоставки за организиране на круизи: съчетание на климат, туристически ресурси и развитие на предлаганите услуги, а така също и повече от 30 пристанища в исторически градове. Круизите се организират от април до октомври. Те са три вида:

а) маршрут по цялото Средиземно море;

б) маршрут в западните части на морето (Италия, Франция, Испания, Тунис и прилежащите острови);

в) маршрут в източните части на морето (Гърция, бивша Югославия, Турция, Египет, Израел, Кипър). Продължителността им е от 4 до 14 дни.

2. Скандинавия - круизите се провеждат само през лятото - от юни до септември. Продължителността им е от 4-7 до 14 дни. Началните пристанища са: Саутхемптън (Англия), Копенхаген (Дания), Хамбург (Германия). Посещаваните зони са норвежките фиорди, Нордкап и пристанищата Стокхолм, Копенхаген, Осло, Хамбург, Санкт-Петербург, Хелзинки и др.

3. Карибския залив - климатът на Карибско море позволява да се провеждат круизи през цялата година. Продължителността им е от 4 до 14 дни. Тези типове круизи се комбинират с въздушния транспорт от Европа. Круизите обикновено започват от САЩ с посещение на около 12 пристанища в Карибския басейн, Венецуела, Мексико, Колумбия.

4. Южна Америка - круизите в тази зона са доста разредени, защото съвпадат с регулярните линии на английските и американските авиокомпании в Рио де Жанейро (Бразилия), Буенос Айрес (Аржентина) и др.

5. Тихи океан - в тази зона могат да се отделят два типа круизи:

а) на големи разстояния - Валпарайсо и Сантяго де Чили (Чили), Гуякил (Еквадор), Каляо (Перу);

б) круизи по южните морета, които обхващат островите на Океания.

6. Околосветски круизи - те се организират от английски и американски компании с продължителност до три месеца с посещение на повече от 20 пристанища. Предлагат се следните маршрути: Ню Йорк, Маями, Панама, Сан Франциско, Хавайските острови, Йокохама, Хонг Конк, Манила, Сингапур, Коломбо, Бомбай, Порт Саид, Александрия, Неапол, Марсилия, Генуа, Ню Йорк с разходки в тези градове. Основните характеристики на круизите са следните:

  • плавателните съдове са преобразувани не само за специален туристически транспорт, но и за “плаващ хотел” със съответното обслужване;
  • маршрутите са много разнообразни по отношение на цени, продължителност, разстояния; обикновено маршрутите се подбират така, че да завършат в началното пристанище и с провеждане на екскурзии в междинните пристанищни градове;
  • круизите са тип пътешествия, най-удобни за почивка и социален живот.


 

WWW.POCHIVKA.ORG