Joomla Software solutions Template

Payday loan

Климент Охридски е една от най-ярките фигури на Златния век на българската литература. Той е един от най-изтъкнатите ученици на братята Кирил и Методий и ги придружава по целия им път в славянските страни. Навсякъде, където стъпи, Климент влага своите способности и сили, учи и проповядва, пише книги и брани пламенно славянската култура. Затова може да се каже, че той се явява достоен продължител на делото на славянските първоучители. Техните завети са изпълнени- положени са основите на славянската култура и се проправя пътя на  културното развитие на славянските народи.

Делото на Климент Охридски има не само общославянско, но и общобългарско значение. Трябва да се обърне внимание на това, че след двадесетгодишна апостолска дейност сред западните славяни, той се връща в своята родна България (по сведение на Димитър Хоматиан) и посвещава останалата от живота си на българския народ и българска култура.

Създаването на Охридската книжовна школа е първата голяма заслуга на Климент. Той лично се заема с подготовката на духовници, от които по-късно излизат книжовни дейци. Под негово ръководство 3500 души от различен социален слой получават образование. Те се научават да четат и пишат на роден български език. Несъмнено това е свързано с изработването на педагогически подход, защото за да се обучат толкова много хора е нужна висока организация.

В качеството си на епископ Климент се грижи за въвеждането на старобългарския език в богослужението, ръкополага свои ученици за духовници, снабдява църквите с български книги. Но дейността му не се изчерпва само с това. Той построява и две църкви.

Популярната в научните среди на миналия век хипотеза,че Климент Охридски създава кирилицата, няма солидни доказателства. Само в житието на Климент от Димитър Хоматиан се посочва: “Изнамери и други образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери премъдрият Кирил. Чрез тях той написа цялото боговдъхновено Писание, възхвалните слова и житията на мъчениците и преподобните светци, както и свети песни, които старателно преподаде на най- благоразумните измежду децата” (8:397). Това сведение може да се приеме като знак за въвеждането на кирилицата и нейното разположение в югозападните предели на българската държава.

Освен възпитателна и църковно-строителна дейност, Климент развива и широка литературно-творческа дейност. Неговото творчество е богато и разнообразно и може да се раздели поучителни слова, похвални слова, жития, църковна поезия и преводи. Но преди да започне изследването на литературното му дело е необходимо да се има в предвид съобщенията на неговите биографи Теофилакт Охридски и Димитър Хоматиан. Теофилакт посочва: ”Той съставил прости и ясни слова за всички празници, които не съдържат нищо дълбоко и много мъдро, но които са понятни дори за най- простия българин. С тях нахранил душите на по-простите българи, поейки с мляко тези които не могли да приемат по-твърда храна, и станал нов Павел за неговите коринтяни-българите… Изобщо Климент е предал на нас българите всичко, което се отнася до църквата и с което се прославя паметта на бога и на светиите и чрез което се трогват душите” (5:5-6).

Димитър Хоматиан отбелязва: ” Такива възпоминания и свети книги ни остави в Охрид и собствени трупове на неговата висша помисъл и на ръката му, почитани и ценени от целия народ не по-малко, отколкото богописаните Мойсееви плочи” (8:396).

Трябва да се отбележи и това, че Климент принадлежи към началния период от развитието на старобългарската литература. И това до голяма степен определя характера на неговите църковни слова и поучения. С приемането на християнската религия от българския народ нараства нуждата от проповеди с леко съдържание, които да се приспособят към един или друг празник. Необходимо е било само да се изрече името на празнувания светец на съответното място, за да бъде проповедта вече приспособена към дадения празник.

За високата оценка на Климентовото книжовно творчество свидетелства и едно друго обстоятелство. Обикновено неговите слова се поместват в ръкописи с произведенията на най- авторитетните и най-изтъкнатите християнски автори, като Василий Велики, Йоан Златоуст, Йоан Дамаскин, Григорий Богослов и други. В някои случаи Климентови съчинения се преписват от Йоан Златоуст. Като следва античната традиция, средновековието разделя ораторските слова на поучителни, похвални и полемични. Климент Охридски работи в първите два  жанра. Тъй като произнасянето на поучителни слова в църква е едно от основните задължения на християнския църковен деец, то е безспорно обстоятелство, че поучителните слова са най-разпространеният жанр в литературите на славяно-византийския свят. Затова и книжовната дейност на Климент Преславски той е основоположникът на старобългарската и оттам изобщо на славянската традиция в това отношение.

Все още не е окончателно установен обемът на Климентовата ораторска проза. Името на Климент в насловите си носят 16 слова. Освен тях има още много други, за които се предполага, че са негово дело.

Засега са известни шест поучителни слова, които съдържат в заглавието си името на Климент. Тези и останалите творби, за които се предполага, че са негови, по функция се разделят на две основни групи: общи и календарни. Според темата си поучителните слова могат да бъдат догматични, егзегетични, катехични, литургични и нравоучителни. Неговите поучителни слова представляват църковни проповеди за публично произнасяне. Тяхната тема се налага от съдържанието на празника.

Общите поучения представляват модели, като вместо празника или лицето се казва “кажи му името”. Към тях се отнасят: “Наставления за празници”, ”Поучение в памет на апостол или мъченик”, “Слово в памет на пророк” и други. Най-универсалното от тях е “Наставления за празници”. Неговата композиция е триделна и представлява илюстрация на катехично-нравоучително слово. В началото Климент се обръща към богомолците-християни: “Братя, нека знаете” (7:251). Климент загатва, че ако подражаваме на светците в делата си, молитвите ни ще бъдат чути от Бога. Третата, нравоучителна част се въвежда с обръщението: ”Братя като слушаме всичко това, нека го запишем в сърцата си, за да се поучаваме винаги и да отдаваме почит на празниците в чест на божиите угодници” (7:252). Тези общи слова са практични за църкви, които не разполагат със специална литература за всеки празник. Към календарните поучения принадлежат: ”Слово за Светата Троица”, ”Поучение за Цветница”, ”Поучение за Възкресение” и други.

Другият ораторски жанр, в който твори Климент е похвалното слово. Неговите слова се отличават с по-висок стил и сложен език. Към тях се отнасят: Похвално слово за Кирил, Похвално слово за свети Димитър, Похвално слово за Лазар и други. Климентовите слова обхващат всички видове църковни празници, а от тематична гледна точка се делят на слова за лица (светци) и слова за събития (от библейската история).

Похвалите на Климент са кратки. По емоционално съдържание и по структура на фразата те се разделят на две основни части: биографична и същинска възхвала. Биографичната част започва с обръщение към слушателите. Тук се припомня празника и се съобщават най-важните факти за героя. Припомнят се събития в оценъчен план, за да се даде мотивировка на похвалата. Похвалата се въвежда чрез въпроси или с израза: ”да похвалим”. Съществува и една преходна част, чрез която се преминава от биографичната част към похвалата. Всъщност похвалата е кулминацията на словото. Със заключението се завършва повествованието. То може да съдържа поучение или молитва. Общо взето тази схема е спазена във всички Климентови похвални слова.

Блестяща творба на тържественото красноречие е Похвално слово за Кирил. В обръщението към слушателите Климент нарича своя учител ”новия апостол и учител на всички страни” и го възвисява като слънце, което със зарите си просвещава славянския народ. След това авторът отбелязва важни събития от житието на Кирил-за борбата му с иконоборчеството и за мисиите му. Похвалата се въвежда с обобщението: ”Като пресметнем тези подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали” (7:82). Климент Охридски си служи с риторични въпроси, за да може да изложи добре подвига на Кирил. Същинската похвала е изградена от дванадесетократно обръщение ”облажавам”.

В похвалните слова на Климент доминиращи стилово-езикови средства са епитетите, сравненията и метафорите. Като строител на старобългарския книжовен език Климент изковава нови епитети: светозарен, златозарен, ангелозарен, трисвят. Метафорите се изразяват чрез глаголното действие – героите светят, летят, цъфтят и т.н. също така върху стилистиката на произведенията влияят и използваните от Климент библейски цитати.

Теофилакт Охридски съобщава, че Климент е писал и жития, но не посочва кои точно. В науката се приема, че той е автор на Пространните жития на своите учители- Кирил и Методий. В житието на Кирил се посочва всичко, което е необикновено, което има обществена стойност, извисява героя и мотивира честването му като светец. Образът на Кирил е силно идеализиран. Това е постигнато чрез сравнение с библейски лица, хиперболизация и т.н. Климент Охридски следва една последователност в начертаването образа на Константин. Първоначално той е представен като мисионер, учен човек и славянски учител. И въпреки идеализацията образа на учителя изглежда правдив. Това от една страна се дължи на това, че Климент е свидетел на част от събитие и затова не навлиза докрай в атмосферата на легендата, а от друга-на неговото художествено майсторство.

Житието на Константин-Кирил е първото в славянската литература. Като дело то както и Пространното житие на Методий се противопоставят на делата византийска агиография. В тях героите са не само разпространители на вярата, пламенни борци против ересите и догмата на триезичието, но преди всичко-славянски учители. Те са изпратени от бога с мисията да просветят и осветят пътя към спасението на славянския народ.

Независимо от споровете по въпроса за авторството на двете жития, трябва да се отбележи, че те са едни от най-важните извори за живота и делото на славянските просветители.

Но делото на Климент не се изчерпва. Той има принос и в полагане основите на българската църковна поезия. Теофилакт Охридски отбелязва: ”Той богато снабдил църквата с псалмоподобни песнопения, едни от които са съставни за много от свитиите, а други пък, молитвени и благодарствени, са в чест на  всенепорочната божия майка (5:6).

Песнопенията на Климент се разделят на две големи групи: общи служби и песнопения за календарни празници. Общите служби не са свързани с определена дата или определен светец. В тях се изтъкват и възпяват общи черти и моменти от живота и подвизите на светците: за апостолите-заслугата им за разпространение на Христовото учение, за мъчениците-твърдата и силна вяра, с която са понесли страданията и т. н. Като цяло, общите служби са задоволявали конкретни практически нужди. Те са влизали в употреба, когато за съответната дата не е имало специално написани химнографски текстове. Така съответната обща служба се използва за честването на светец, като за целта само се е добавяло името му. Тези общи служби са били особено необходими на по-малките църкви, в които не е имало необходимия комплект от богослужебни книги. Трудно е било да се установи дали те са дело на Климент. Но Г. Попов открива името на Климент в акростих на канона за светител. В акростиха не е запазена само последната буква от името- Т. Към общите служби спадат- служби за пророк, за апостол, за светител, за мъченик и т.н.

Г. Попов открива и календарните песнопения на Климент Охридски. Към тях се отнасят: Канон за Евтимий Велики, Канон за ризата и пояса на Богородица, цикъл предпразнични канони за Рождество Христово.

В края на живота си Климент Охридски превежда цветния триод. В Теофилактовото житие се съобщава: ”прибавил към Триода това, което му липсвало, защото тогава завършил тази част, което се пее от Новата неделя [Томина неделя] до Петдесетница. Това може да се обясни с факта, че Постният триод вече е бил преведен от Константин Преславски. И за да снабди църквата с пълния превод на триода, той превежда и непреведената дотогава част- Цветния триод. Като се взе предвид активната проповедническа дейност на Климент Охридски, може да се предполага, не наред с написването на свои оригинални творби, с превод и редица слова от гръцки език, но засега не се посочват конкретни текстове.

До края на живота си Климент не представя да се занимава с песнотворчество. Както свидетелства и житиеписецът му Теофилакт през цялото време на неговото пребиваване в Охридско, Климент проявява постоянно просветителски грижи не само за своята епархия, но и за всички български църкви.

Климент Охридски е една от най- ярките фигури на културния живот през Първия златен век на българската църква в една от най- важните български области със славянско население. Неговото дело е гордост за цялото славянство. Климент е и първият български епископ, който провежда литургия на разбираем за населението език и въвежда в църквите проповед на славянски език. Той е един от първите организатори на българското училище. Климент поставя след себе си стотици ученици и десетки книги, чрез които писаното слово на старобългарски език се предава от поколение на поколение, за да знае българинът своя род и език. А със своите похвални слова, поучение и църковни песни дава силен тласък за развитието на оригиналната българска литература през IX-X век. Всички творби на Климент намират широко разпространение из славянския свят, тъй като имат общохристиенко съдържание. Неговите творби се откриват в преписи на български, руски, сръбски. Благодарение на дългогодишната си просветна, църковна и книжовна дейност Климент допринася за славянизирането на българската църква, спомага да се утвърди славянската писменост в пределите на българската държава и не на последно място- укрепва авторитета на България като просветна държава. Заради своята всеобхватна дейност Климент е признак за светец от българската църква и учениците му са неговите първи прославители. Климент Охридски превръща в свое жизнена програма и изпълнява до последния ден на живота си (27 юли 916 г.) завета на Кирил към брат му Методий: ” Ето, брате, ние с тебе бяхме в прегнати в един ярем. Аз падам на лехата, свършвайки своите дни” но ти много обичаш планината (манастира) но заради тях не оставяй учението ни” (3:36).

Всичко казано дотук нарежда Климент Охридски на челна позиция сред Кирило- Методиевите ученици. Неуморната му просветна дейност го прави заслужена славата на славянските братя. По този начин Климент се явява трети изпълнител на гениалната идея за създаване на славянска писмена циливизация. Неслучайно и първият български университет, Софийският носи името на този достоен човек- Климент Охридски.