Joomla Software solutions Template

Payday loan

ЕТИМОЛОГИЯ И СЕМАНТИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЗВАНИЯ ТЪМАТАРКАН И ТУТРАКАН

Повечето изследователи търсят сходна етимология на тези две названия. Причината е очевидната близка морфология на тези две думи, а също и пространствената и хронологична близост на двата града. Обикновено не се взема пред вид, че и двете названия са тясно свързани с историята на древните българи. Друг голям недостатък на досегашните хипотези е, че тази етимология се търси на тюркска и татарска почва, а не на индоиранска. Като резултат – досега няма предложена убедителна, непротиворечива етимология и семантика на тези топоними.

Град ТЪМАТАРКАН, днешният ТАМАН е разположен на Таманския полуостров. Споменат е за пръв път през 988 г. Според М. Фасмер и И. Г. Добромиров, ТЪМАТАРКАН е наследник на града и княжеството на античната Фанагория. Срещат се названията Тмуторокан (руско, 1068 г.), amaT acraT (ср. гръцко), Tamantarkanu (черк.).

ТУТРАКАН е български топоним от времето на първото българско канство и царство. Названието няма ясна семантика, но етимологията му определено се свързва с езика на прабългарите. Семантиката на ТУТРАКАН се търси обикновено около думата “кан” (а защо не любимото “хан”?) и в добавка се привлича някоя тюркска дума, морфологично близка до ТУТРА. Най-често, от тюркския глагол tutmak – "да държа", се измисля дума, подобна на ТУТРА със значение “крепост” [Симеонов Б. 1988. Тутракан. Произход, структура, значение. Български език. XXXVIII, кн.4]. От тук, ТУТРАКАН ще означава “малка крепост, крепостчица” или “крепостта на хана”. Обаче, Моско Москов [Оними от български произход. Материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл.-кор. проф. Д-р Веселин Бешевлиев, Велико Търново, 12-15 май 2000 г. Стр. 476 - 489], който беше известен тюркист и добър познавач на  тюркските езици, намира тези етимологии за изкуствени, езиково невъзможни на тюркска почва и ги отхвърля. Той самият обаче предлага още по-неубедителна хипотеза, приемайки, че ТУТРАКАН  е тюркски фонетичен вариант на ТЪМАТАРКАН, а ТЪМАТАРКАН произлизало от личното име на някой си ТАМАН, който бил таркан, от тук ТАМАН ТАРКАН  -- ТМАТАРКАН!

В тази връзка, друга хипотеза е изказана от съветски “учени”, които приемат, че ТУТРАКАН е основан от татарски колонисти, произхождащи от “татарския” град ТЪМАТАРКАН, при което те фалшифицират ТЪМАТАРКАН до Тимуртаракан и го извеждат от името на един известен татарски пълководец Тимур таркан. По тези причини засега няма убедителна хипотеза обясняваща смисъла на двата топонима. Интересно е, че тази руска “хипотеза” с готовност се поддържа от много български изследователи (П. Мутафчиев, Й. Заимов, Р. Змеев, Б. Илиев и др.).

ТЪМАТАРКАН (ТМУТАРАКАН) е прабългарски град на източното крайбрежие на Азовско море, съществувал от времето на Стара Велика България до около XIII-ти век. Според най-нови данни на руски археолози, след разпада на Стара Велика България, Тъматаркан е градски център на обширна област заселена с прабългари. По това време източната част на полуостров Крим и западната част на Кубан са плътно населени от древни българи. Град ТЪМАТАРКАН е точно в средата на това обширно българско землище и негов естествен градски център. Това са исторически засвидетелствените “черни българи”, наследници на българите на бат Баян, заемащи западния край на Хазария. Според български историци още преди разпада на Кубратова България населението на областта е българско, а градът е резиденция на българския кан.

В тази връзка, етимологията и семантиката на ТЪМАТАРКАН трябва да се търсят във връзка с историята на първобългарите-иранци. Според мене, Тъматаркан (Тмутаркан) означава “Черният управител”, от думите ТЪМА (тъмнина, мрак) на старобългарски и ТАРКАН – управител, титла от езика на прабългарите. ТЪМА не е славянска дума и вероятно е дума от езика на прабългарите, защото има подобна санскритска дума със същото значение - ТАМАС – тъмнина. ТАРКАН е древна иранска титла, образувана на основата на иранския глагол ТАРК – съдя, управлявам. През епохата на средновековието, тази титла добива международно приложение.

През хазарско време, град ТЪМАТАРКАН най-вероятно е бил център и резиденция на управителя на Черна (несамостоятелна, подчинена) България, автономна област в границите на Хазария. Хазария е федеративна държава, където е имало две алански автономии в Западен и Централен Кавказ и една българска автономия. Българската автономна област "Черна България" с център Тъматаркан е надживяла Хазария с около 50 години, водела е войни и е имала оживени търговски връзки. Освен “тамански” и “кубански” българи, наследници на утигурите, в Хазария е имало и друг български анклав. Това са българите в областта на днешен Дагестан, старата Берсилия, наследниците на оногхонтор-българите на рода Дуло. Те главно са поели ударите на арабските нашествия и постепенно са се изселили във свободната (бяла, сребърна) Волжска България.

Така, ТЪМАТАРКАН – "Черният управител" е не само естествен превод от езика на основното население на града и областта, прабългарите, но и отразява историческия факт на тяхната подчиненост на хазарите чрез цветовата символика, характерна за ранната българска митология. Сравни, “черни, подчинени” българи в Хазария и “бели, сребърни, свободни” българи във Волжска България.

Досега авторите, които търсят самостоятелна етимология на ТУТРАКАН разглобяват това название така: ТУТРАКАН = ТУТРА + КАН (ХАН). По-правилно е обаче разглобяването да стане по друг начин, а именно ТУТРАКАН = ТУ + ТРАКАН. Втората част е явно известната титла ТАРКАН – управител. Според мене ТУ е прабългарски вариант на общоиндоевропейското название на числото “две”, което в иранските и индоарийските езици звучи като ту, то, до, тве, тву и др. подобни. Вторият месец в прабългарския календар се е наричал ТУТОМ, което идва от същото ТУ – две и източно-иранския суфикс за числителни редни “-ОМ, ЕМ”.

Според тази хипотеза, ТУТРАКАН ще означава “втори управител”. А защо втори? Отговорът се състои в многобройните данни, че ТУТРАКАН е бил вторият по важност град в държавата след Плиска. Тутракан е близо до важния център от римско и византийско време - Доросторум. Там са се родили римският пълководец Аеций, победителят на Атила и римският монах Дионисий Мали, който през VI-ти век пресмята рожденната година на Исус Христос и дава началото на християнската ера. ТУТРАКАН  е бил голяма и важна крепост, църковен център и резиденция на кана. След християнизирането на ранна България там за продължително време се е намирал патриаршеският престол на държавата [Ст. Ангелова. Сп. Минало, 3, 1996, с. 28]. Наблизо са се намирали и мощната крепост Мундрага, крепостта Дръстър и силната крепост на дунавския остров Пъкуюл луй соаре (Слънчев пек, Слънчева светлина). Съгласно надписа на Омуртаг, в този район е построен втория "чертог", като първият е в столицата Плискава.

Всъщност, районът около Тутракан е представлявал мощно ядро от крепости, гъсто населен с прабългари. Когато в края на 894 г. Симеон попада под двойния удар на византийци и маджари, той се укрива в крепостта Мундрага, която може и да съвпада с крепостта на Тутракан. По-късно, киевският княз Светослав, син на великата княгиня Олга и внук на Сондоке се укрива в крепостта Дръстър, когато е атакуван от византийските войски. Много по-късно, водачът на българските въстанници Иваил, чието име е неоснователно украинизирано до Ивайло, се укрива в същия район - крепостта Дръстър когато е заплашен от византийски и татарски войски.

Отличителна черта на прабългарската държавна система е наличието на съуправител - канар тикин, която е отсъствала в дотогавашните и по-късните европейски държави.  Трудно е да се мисли, а и е много непрактично да се осъществи положение, при което канът и канар-тикинът ще живеят в един град, едва ли не в един квартал, според съвременните представи. Смисълът на институцията канартикин е в случай, че столицата и канът попаднат в ръцете на врага, да има втори център и втори управител, които да продължат управлението на държавата. Съуправителят на държавата е трябвало да има самостоятелно владение, където да натрупва опит в управлението за да бъде способен при нужда да заеме мястото на кана. Най-вероятно, канът е живял в Плиска, а канар-тикинът в ТУТРАКАН - ВТОРИЯТ ТАРКАН, както посочват самото название на града и историческите обстоятелства.