Joomla Software solutions Template

Payday loan

ОБРАЗУВАНЕ НА БОЛШЕВИШКАТА ПАРТИЯ И НЕЙНИЯТ ЛИДЕР ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

Начало на революционната дейност на Владимир Илич Ленин

Владимир Илич Ленин (Улянов) е роден в гр. Симбирск на 10 (22) април 1870 г. в семейството на прогресивния педагог инспектор на народните училища Иля Николаевич Улянов. В семейството на Улянов всички деца израстват като революционери. Най-големият син Александър е народоволец. За покушение срещу царя е обесен през 1887 г. Дъщерите Ана и Мария, както и синът Дмитрий стават комунисти.

В. И. Ленин много рано застава на революционни позиции. Надежда Константиновна Крупска, най-близкият сподвижник на В. И. Ленин и неговата жена, в речта си пред заседанието на Втория всесъюзен конгрес на съветите през 1924 г. говори, че от млади години Владимир Илич дълбоко обича народа и търси пътища за подобряване на неговия живот. “Сърцето му - казва тя - биеше с пламенна обич към всички трудещи се, към всички потиснати. Той сам никога не говореше за това, а и аз навярно не бих казала такова нещо в друга, по-малко тържествена минута. Казвам го, защото той получи това чувство в наследство от героичното руско революционно движение. Това чувство го накара страстно, напрегнато да търси отговор на въпроса: какви трябва да бъдат пътищата за освобождението на трудещите се? Отговори на въпросите си той получи от Маркс.”

Още в горните класове на гимназията учителите забелязват у В. И. Ленин прояви на революционни настроения. Той много рано се запознал с произведението на К. Маркс “Капиталът”. На 17 години младият Владимир Улянов преживява смъртта на Александър. Но тази екзекуция не го уплашва, а още повече го закалява. И тогава 17-годишният Ленин прави извода: “Не по този път трябва да се върви.” Изучаването на произведенията на К. Маркс и Фр. Енгелс му помага да намери верния път за избавление на потиснатите класи от всички форми на експлоатация; техните трудове му откриват пътя към победата на комунизма чрез пролетарска революция и диктатура на пролетариата.

След завършване на гимназия през 1887 г. В. И. Ленин постъпва в Казанския университет, където взема активно участие в студентските стачки и в революционния кръжок, за което през декември е арестуван и изселен от Казан в село Кокушкино под тайния надзор на полицията. След завръщането си в Казан през есента на 1888 г. В. И. Ленин влиза в марксисткия кръжок на Н. Е. Федосеев, кореспондира си с него. Изучава произведенията на Маркс, работите на Плеханов. През 1889 г. семейството на Улянови се преселва в Самара. Там В. И. Ленин продължава да изучава произведенията на К. Маркс и Фр. Енгелс, създава марксистки кръжок, усилено се готви за екстернантски изпити в юридическия факултет. През 1891 г. взема блестящо държавните си изпити в Петербургския университет и получава диплом първа степен.

В марксисткия кръжок в Самара влизат В. И. Ленин, А. П. Скляренко, И. Х. Лалаянц, В. Н. Йонов, М. А. Лебедева, А. И. Кузнецов, М. И. Семьонов и др. Особеното в революционната дейност на В. И. Ленин в Самара е това, че развива активна борба с народническата идеология, умело прилага марксизма при  анализа на руската действителност. През м.август 1993 г. се премества в столицата и там веднага се включва в революционното движение като възглавява петербургските социалдемократи.

За Улянов първостепенна задача е създаването на марксистка партия, в която да членуват работниците, за да съчетаят борбата за правата си с политическата борба. През 1895 г. Улянов заминава за Швейцария, за да се срещне с Плеханов и съратниците му и да осъществи връзката между марксистките групи в столицата и “Групата за освобождение на труда”. През есента на 1895 г. е създадена нова тайна организация - Съюз за борба за освобождение на работническата класа - първи вариант на Социалдемократическа партия.

През декември 1895 г. Улянов е арестуван и заточен в Сибир за три години. По време на заточението си той написва “Развитието на капитализма в Русия”. Влиянието му сред санктпетербургските революционери обаче е много малко, както и на друг социалистически ръководител, талантливия журналист И. О. Мартов, негов съратник в заточението.

Втори конгрес на РСДРП.

Поява на болшевизма.

След излежаване на присъдата си в Сибир, Улянов и Мартов напускат Русия, за да отидат да подсилят групата на Плеханов в борбата й против икономизма сред социалдемократическото движение. Важен етап в развитието на движението настъпва през декември 1900 г., когато Плеханов, Засулич, Мартов, Потресов и Улянов започват в Мюнхен да издават нов вестник - “Искра”. Именно в този вестник, на който бързо става главен редактор, Ленин започва ясно да формулира вижданията си за организация на партията. С посредничеството на разпространителите на “Искра”, около които се сформират първите истински организации на Социалдемократическата партия, аудиторията на Ленин успява да се разрасне. През 1902 г. излиза фундаменталният труд, в който Ленин начертава главните насоки на революционната стратегия - “Какво да се прави”. Този труд може да се смята за първи болшевишки манифест. В него Ленин се обявява за строго централизирана партия от професионални революционери, единствено способна да отклони работническата класа от спонтанния синдикализъм и да повлияе за оформяне на истинско социалистическо съзнание, чиито носители са ленинистите.

Това виждане за партията довежда до прословутото разделяне на меншевики и болшевики на Втория конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП), състоял се в Брюксел и Лондон през юли 1903 г. Участниците в конгреса (51 на брой) бързо се разделят по един основен въпрос - а именно за членството в партията. Ленин предлага структура, според която членовете не само трябва да следват програмата, но и да бъдат активни участници в партийните организации, изцяло ангажирани в революционната борба. С тази формулировка той се противопоставя на предложението на Мартов, според който да бъдеш член на партията означава да работиш активно за реализиране на програмата й под ръководството на централните органи. В словесната престрелка се противопоставят две движения: според Ленин партията трябва да има здрава структура и дисциплина, изискваща пълна отдаденост на партийните дейци; тя трябва да бъде елитарна и силна, авангард от професионални революционери и единствената способна да поведе работническата класа към властта в една икономически и културно изостанала държава; според Мартов тя трябва да бъде структурирана по европейски, широко отворена за симпатизанти и различни тенденции, способна да привлече най-голям брой работници.

Сред искровци няма единство: те се делят на твърди и меки. Твърдите вървят след Ленин (те имат на конгреса 23 гласа), меките подкрепят Мартов и  са незначителното мнозинство (28 гласа)- Освен това три гласа от това мнозинство принадлежат на “икономистите”; пет делегати от Бунда (Социалдемократическата партия на руските евреи), които искат автономия вътре в партията.Те не искат да приемат точката за диктатура на пролетариата и необходимостта от съюз между пролетариата и селячеството; настояват партията да се изгражда по федеративен принцип върху национални основи. Конгресът отхвърля техните предложения и те го напускат. Двама делегати от икономическата тенденция ги последват и в края на Конгреса привържениците на Ленин остават мнозинство.

Изглеждало, че няма признаци на разцепление. Плеханов (който е дал подкрепата си за Ленин), Мартов и Ленин остават в ръковдството на “Искра”. Но всъщност разделението е окончателно. Ленин не е бил човекът, който ще се съгласи на компромис по основните точки на възгледите си, а Мартов не искал да  следва политическата линия, считана от него за погрешна. От 1904 г. Плеханов се доближава до възгледите на Мартов и повечето от редакторите на в. “Искра” скъсват с Ленин. След напразни опити да запази ръководството на партийния вестник, като се опира на привържениците си в Централния комитет, Ленин основва свой вестник “Вперед!” През 1905 г. два отделни конгреса, един на болшевиките в Лондон и друг - на меншевиките в Швейцария, потвърждават разцеплението на Руската социалдемократическа партия.

Историческото значение на Втория конгрес се състои в това, че на него бива създадена революционна марксистка партия от нов тип - партията на болшевиките. В. И. Ленин пише: “Болшевизмът като течение на политическата мисъл и като политическа партия съществува от 1903 г.”

Появата на болшевизма има огромно значение не само за революционното работническо движение в Русия, но и за цялото световно работническо движение.