Joomla Software solutions Template

Payday loan

Асирия…Какво знаем за първата световна империя, за една от най-великите древни цивилизации? За държавността и, за нейната несломима армия, за културата и? Тук ще се опитам да дам отговор на тези въпроси, като накратко ще ви разкажа за тази великолепна древна страна…

Наричана Асирия от гърци и римляни, Ашшур от самите асирийци и Атура от древните перси, „страната на бог Ашшур” възниква като държава в края на ІІІ-то хил. пр. Хр. и просъществува до края на VІІ столетие пр. Хр. Територията на която се простира страната е разположена по горното течение на р. Тигър, Североизточна Месопотамия. През ІІІ  хил. пр. Хр. от изток нахлуват субареите и родствените им хурритски племена. През втората половина на ІІІ хил. пр. Хр. по земите на бъдеща Асирия започват масово да се заселват семитските народи.  Те се придвижват от юг и югозапад , от района на Сирийската пустиня. Липсата на данни не позволява с точност да се датира този процес. Северната група на семитските номади се установява по горното течение на р. Тигър, смесва се със субареите и така се формира асирийската народност. По език и произход асирийците са близки с акадите. Асирийският език се отличава от вавилонския главно по произношението. Освен това, по тези земи се заселват и шумерски търговци.

Най-древната политическа история на Асирия не ни е добре известна. На границата между ІІІ и ІІ хилядолетие Асирия не е нито политически, нито етнически оформена държава. На територията и съществуват племенни общности с центрове Ашшур, Арбела и Ниневия. За Близкия изток този регион има огромно значение – през него минават основните търговски пътища, снабдяващи земеделските райони с метали и дървесина. Удобното географско разположение на Асирия определя за векове водещата и икономическа и политическа роля в Предна Азия.

В началото на 23 в. асирийските земи изпадат в зависимост от могъщото Акадско царство. Век по – късно Акад се разпада под натиска на дивите племена на гутеите и Асирия за известно време остава независима. През 21 в. Асирия попада под властта на могъщата държава Ур /2112-2003 г. пр. Хр./ След падането на Ур, Асирия отново е независима.

Най-древните асирийски владетели носят титлата ишшиакку и управляват заедно със съвет от старейшини. В началото владетелят е с твърде ограничена власт, без съвета на старейшините той не може да предприеме нищо. Първата стъпка към възникване на царска власт е обединението на титлите ишшиакку  и укуллу /върховен жрец/ .

Към средата на 19 в. цар на Асирия е Илушума. Оттогава съществува малък надпис, който ни осведомява, че Илушума строи храмове и укрепва религиозната институция като опора на властта си. Наследник на Илушума е Еришум І. Той строи прекрасни храмове и дворци. Следващите царе са принудени да водят изтощителни войни с номадските аморейски племена, станали причина за падането на Ур. Амореите здраво са се укрепили в Шумер и Акад. Един от техните вождове Шамши – Адад І /1809-1781 г./ изиграва ключова роля в Близкия Изток. С няколко успешни похода той превзема редица градове по течението на Среден Тигър, накрая превзема и Ашшур. Той поставя началото на Аморейската династия в Асирия.  Шамши – Адад разширява териториите на Асирия, провежда икономически реформи. Към средата на 18 в. Асирия отслабва и попада под властта на вавилонския цар Хаммурапи /1810 – 1750 г./ През 16-15 в. се издига могъщото царство Митани, което с помощта на Египет завоюва няколко съседни земи, в т. ч. и Асирия. Но в края на 15 в. Митани е значително отслабено от войните с хетите. Асирийските царе се възползват от случая и започват да водят самостоятелно политика.

Царете Ашшур-надин-аххе ІІ /1390-1380 г./ и Ашшурубаллит установяват дипломатически отношения с Египет и получават от там злато. Сега Асирия преминава в настъпление, започва масираната асирийска експанзия. Ашшурубаллит превзема Вавилон и поставя на трона своя правнук. Ададнерари І /1295-1263 г./  нахлува в Сирия и покорява териториите от гр. Харран до Кархемъш /на р. Ефрат/. Салманасар І /1263 – 1233 г./ започва война със северните народи в страната Урарту и основава там асирийски колонии. Тукулти – Нинурта І /1233 – 1196 г./ предприема мащабни военни кампании на изток и югоизток в Елам, а също и на запад в страните Хана и Мари. В Северна Сирия разгромява сирийско – хетските царства, на запад от езерото Ван унищожава коалицията на 43 племенни вождове на страната Наири. Накрая Тукулти – Нинурта превзема Вавилон, разграбва го и срива укрепленията. Тиглат – Паласар І /1115 – 1076 г./ превзема важните финикийски центрове и градове – държави Библ, Сидон и Арвад и им налага данък. След неговата смърт, вследствие на продължителните войни, Асирия започва да клони към упадък. Военната мощ на държавата се възражда при Ашшурназирпал ІІ /884-859 г./ той значително разширява границите на Асирия, водейки унищожителни войни с обединените сирийски царства и държавата Урарту. Истинското имперско величие настъпва при царуването на Тиглатпаласар ІІІ /745-727г./ При неговото управление се усъвършенстват всички занаяти – стъкларство, металургия и строителство, появявт се първите павирани пътища. Наред със зърнопроизводството е развито и градинарството. Тиглатпаласар ІІІ провежда голяма военна реформа. Държавният апарат е пригоден за военни нужди. Армията се рекрутира от свободното население, в състава и влизат и контингенти от покорените народи. Основното ядро е пехотата, състояща се от копиеносци, стрелци, щитоносци и прашкари. Друг род войска е кавалерията. За първи път в Асирия се появяват инженерните войски, използвани за прокарване на пътища, строеж на обсадни машини, мостове, лагери. Асирийците за пръв път въвеждат желязното оръжие, което заменя бронзовото. Това дава на асирийската армия големи преимущества и я прави практически непобедима. Имперската бойна машина достига 120 000 войници, по своята численост тя превъзхожда всяка една от тогавашните армии. Асирия се превръща в страховита империя, чиито всепобеждаващи армии кръстосват Предна Азия и държат в страх подвластните народи и съседните страни. При следващите знаменити царе Саргон ІІ /722-705/, Синахериб /705-681/, Асархадон /681-669/ и Ашурбанипал /669-626/ Асирия е в зенита на своята мощ, тя завладява Вавилон, Сирия, Израел, Хетското царство, Финикия, Долен Египет, армиите и спират нашествията на кимерийци и скити.

Империята се простира от Персийския залив до Средиземно море,

разположила се е на два континента – Азия и Африка. По своя блясък и величие тя няма равна на себе си, нейната мощ и култура се налагат във всичко; архитектите и строят

Ниневия – имперската столица прекрасни градове  и

величествени дворци

– комплексът Дур-Шаррукин /дн. Хорсабад, Ирак/ с неговите огромни зали и 6000 м² барелефи  е    доказателство  за    уникалната асирийска     архитектура.

Държавата притежава изобилие от учени и начетени хора, чиито творби са част от легендарната библиотека на Ашурбанипал.  Пряко или с посредничеството на други народи, империята поддържа връзки с целия познат свят. И въпреки това, нейният крах е близък.

Асирийските царе, в стремежа си към световна власт, създават грамадна, но нестабилна военна държава. Тя е единствената страна в световната история която води непрекъснати войни в продължение на цели 700 години, войната е основния начин за разрешаване на политическите проблеми на Асирия, средствата на дипломацията са рядкост. Чрез войната се набавят роби, плячка, трупат се огромни богатства, необходими за поддръжката на двора, администрацията и постоянно действащата военна машина. В покорените страни  Империята налага политика на държавен терор, систематично се извършват масови депортации. Всичко това води до чести бунтове и вълнения, с които асирийската армия е принудена непрекъснато да се справя. Първите тревожни симптоми се проявяват още при Ашурбанипал, когато империята е на върха на мощта си. На последния велик асирийски владетел са нужни големи усилия, за да поддържа единството на огромната държава. При неговите наследници разрухата настъпва бързо, започват междуособици, борби за власт, разложението обхваща и армията. Покорените народи разбират, че е настъпил моментът за  отхвърлянето на асирийското иго.

Пръв се разбунтува гордия Вавилон. Старата и славна метрополия не понася своя васалитет. Под водачеството на новия цар, енергичният Набопаласар, градът се готви за решителна борба. Набопаласар е назначен с протекцията на Асирия и тя не се съмнява в неговата лоялност, но именно той е човекът, който ще нанесе на могъщата империя смъртоносния удар.

В борбата срещу Асирия, вавилонците намират силен съюзник в лицето на мидийския цар Киаксар. В началото обаче, Киаксар се колебае. Той  знае колко е опасно да се воюва срещу Асирия, но накрая се решава. Скрепяват съюза с династически брак – една мидийска принцеса се омъжва за престолонаследника Навуходоносор, за да са по-здрави и нерушими връзките между двата народа и вече борбата може да започне.

Обединените сили атакуват веднага.  Офанзивата е успешна – през 615 г. пада Киркук,  през 614 г. – Ашур. В 612 г. съюзните армии превземат великолепната столица Ниневия. Разправата  е ужасна – жителите и са безмилостно изтребвани, градът е подпален, последния асирийски цар Син-шари-ишкун загива в пламъците на пожара.  По заповед на Набопаласар Ниневия е сравнена със земята. Останките и са открити чак в средата на ХІХ в.

Столицата е унищожена, но Асирия оцелява. Остатъците от асирийската армия, успели да се измъкнат от Ниневия, бягат в Харан, на ок. 160 км на запад, където провъзгласяват за цар Ашурубалит, роднина на царското семейство. Там те очакват помощта, обещана им от египетския фараон Нехо ІІ. Египетската армия с бърз марш прекосява Сирия и при град Кархемъш се съединява със силите на Ашурубалит. Тук обаче идва краят. През 605 г. вавилонските войски под командването на Навуходоносор нападат челно мощната египетско-асирийска армия. Сражението е кърваво, двете страни понасят тежки загуби. Накрая египтяните удрят на бяг, без да поглеждат назад.  Разгромът е страшен, ефектът му е поразяващ, Навуходоносор е новият господар на Месопотамия.

Царство Асирия престава да съществува, изгрява звездата на Нововавилонското царство.