Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Въведение

Конституцията от 1992 г. описва комунистическата партия на Куба като „ръководна сила на държавата и обществото”.  Куба преминава през множество препятствия, за да стане държава.  Изтърпява глада, мизерията, тиранията, продиктувани от злостни апетити на страни , целеустремени към пагубния й край. Не е съвсем ясно как точно са съхранени нацията, народът, самосъзнанието на всеки кубинец, борещ се и до днес за свобода и пълна независимост, за човешките си права .

2.Позиция на Куба по отношение на неолиберализма

 Критика на неолибералния модел

Куба се стреми към създаването на нов икономически модел, старае се да избегне влиянието на неолиберализма, защото смята, че чрез него островът ще бъде асимилиран напълно от чужди мултинационални компании. Кармона Баез представя положителни резултати на устойчивост на базата на капитализма като заплаха за неолиберализма. Но успехът на кубинското правителство е смекчен от него. Кубинското правителство отказва да се включи в неолибералния модел на икономика. Както отбелязва Фидел Кастро, от времето, когато той е още начело на държавата, правителството предпочита да прояви търпение и да изчака глобализацията сама да се срине: :” Нека проявим търпение и да изчакаме глобализацията сама да се срине![1]

3. Проблемът с икономическата блокада на Куба

Икономическата блокада, обявена от САЩ е отнела възможността на Куба да  развива свободно своите пазари. Световното обществено мнение отдавна е на страната на Куба. На проведения световен ден против блокадата  над Куба се отбелязва: „Днес 12.10.2009 г.-„Световен ден против блокадата над Куба”,  ние участниците в кръглата маса на тази тема, изразяваме нашия протест срещу икономическата, търговската и финансовата блокада над Република Куба от администрацията на Вашингтон!”[2], Тази позиция на всички присъстващи на кръглата маса от 12 октомври отразява съпричастността на членовете към кубинската блокада. Те заявяват,че през изминалия половин век сме станали свидетели или по-скоро безучастни наблюдатели на най- абсурдната, античовешка и незаконна политика на САЩ спрямо Острова на Свободата. Според тях

„икономическата блокада над Куба е голяма необявена война от страна на САЩ, която през всички тези пет десетилетия е  нанесла вреда на кубинския народ в размер на 236,221 млрд. долара.”[3] При тези щети е трудно да се обвинява  само политическия режим на Куба в невъзможността да осигури благоденствие, каквото има в развиващите се държави.

Известният  писател Габриел Маркес отбелязва изобретателността на кубинците да живеят постоянно в недоимък : „Кубинците създадоха нова технология на нуждата, нова икономика на недоимъка!”[4]. “Куба – всекидневният живот по време на блокадата” бе заглавието, избрано от Габриел Гарсия Маркес за роман, който не написва или не публикува, но излизат негови репортажи като “Кубинците и блокадата” и “Куба от край до край”. Маркес е видял страданието на обикновените хора, наказани без вина, заради интересите на големите.

Джеймс Патрес,социолог и политолог, е работил за синдикалните движения в Аржентина и Бразилия. Описва се като революционер и антиимпериалист. Той е абсолютен противник на глобализацията и развива  марксистки критики за нея  в цяла Латинска Америка, с които горещо подкрепя и Куба.

През септември 2006 г.  на заседание на Генерална асамблея на ООН, Уго Чавес изразява недоволството си от управлението на  Буш и го сравнява с ”... дявол, който седи на глинени крака,  но опашката му е в моите ръце!”[5]. Смелостта на Чавес е продиктувана от факта, че САЩ е зависим от венесуелския нефт.

Кубинската революция не е дело на великите сили, не получава никаква чужда помощ, никой не продава оръжие на Фидел Кастро. Не случайно е желаната „перла” на карибско море. Обсадата е често използван метод на силните в мирно време, за да постигнат икономически и политически цели.  Дипломацията отстъпва на заден план и се прилагат репресивни методи.

Апетитите на САЩ към Куба започват още в далечната 1823 г. с приемането на доктрината „Монро”. В абстрактен план блокада днес  е нещо недопустимо и неосъществимо в света на неолибералната философия, но не и за Куба. Нейната история показва как остава изолирана и отдалечена от света.

Целите на блокадата над Куба е излишно да се коментират :

„Трябва да се отказват пари и доставки за Куба за да се намалят реалните заплати и възнагражденията в пари за да се причини глад отчаяние и сваляне на правителството!”[6]. С тези думи господин Лестър Д. Малори достатъчно ясно заявява каква е политическата изгода на САЩ, а именно ,че се цели пълното заличаване на Куба като от субект на  сцената на междунароните отношения.

Последва приемането на редица закони в САЩ, ръководено от това, че островът е заплаха за световната сигурност. Републиканците и демократите засилват ембаргото. През 1992 г. се гласува законът „Торичели”, през 1996 г.-  „Хелмс-Бъртън”,  насочени срещу Куба, и всички фирми, търгуващи с Куба. Загубите за 2006 г. се изчисляват на 305 млн. долара! Но всички тези цифри и парични изчисления обясняват ли личните    трагедии на милиони хора при прехода към пазарно общество ?!

Последните мерки на Буш от 2006 г. забраняват на американските компании да предлагат Интернет услуги на Куба, износа на пейсмейкъри за деца в Куба, достъпа на кубинските издатели до Панаира на книгата в Порто Рико. Прекратяват се договорите между кубинските музиканти и огромни хотелски вериги, освен ако не живеят в Маями. Налага се глоба на Оливър Стоун за пътуването му до острова, свързано със заснемането на документални филми.  Колкото до ограниченията за самите кубинци: живеещите в САЩ -  имат право да посещават семействата си, останали в Куба, веднъж на 3 години и да им изпращат средства в размер на не повече от 300 долара на тримесечие. Този външнополитически курс, който САЩ прилага спрямо Куба е абсурден и антихуманистки.

Куба не може да изнася нищо за САЩ , Куба не може да използва долари за сделките си,  Куба не може да реализира финансови операции, нито да получава заеми от световни, регионални или американски финансови институции, не може да внася нищо от предприятията и още,и още, и още ... Можем да продължим да изброяваме ограниченията й до безкрайност. Кубинските лекари по „Операция Чудо”,  „Бригасата Хенри Рийв”,  „Интегралната програма за здравето”, могат да практикуват само със специални лицензи. Отново през 2006 г. се губят  184 млн долара от кредити, поради американската оценка за несигурна страна. Няма визи за кубинските спортисти, подготвяли се с години за дадено спортно събитие. Няма визи за кубинскити учени и преподаватели, подготвяли се дълго за участие в даден конгрес. Няма визи за разделените семейства нито за Куба, нито за САЩ.  Куба е изоставена дори от съветския си съюзник и за толкова кратки исторически периоди трябва да преживее такива радикални промени като преоборудване със съветска технология и последвалото повторно такова, спиране на съветски петролни танкери, внезапно замразения пазар с кубинска захар... Жертвите са огромни и са безброй.

Куба няма право на нищо!!!

На 30.10.2007 г. на сесия на Общото събрание на ООН се одобрява Резолюция „Необходимост от прекратяване на икономическата, търговската и финансовата блокада, наложена от САЩ над Куба”.  От 192 държави, 184 я одобряват,  4 са против –САЩ, Израел, Маршалски острови Палау, въздържали се-  Микронезия, отсъстват-  Салвадор, Ирак и Албания. От 1992 насам тази подкрепа срещу ембаргото, наложено над Куба, расте и ще продължава в същата посока. Но за жалост САЩ продължава да налага блокадата си. В Резолюцията не се споменава и дума за политическата блокада, защото въпреки че САЩ изключват Куба от  AlCA - планирания общ пазар на американския континент, Куба е член на ALBA- алтернативно обединение на латиноамериканските държави без САЩ,  председател е  на движението на необвързаните страни със 118 страни-членки и е член на Генералния съвет на ЮНЕСКО .

Неразчупена е и инфирмационната блокада.  Това, което чуваме, не е истинският глас на Куба. Новините от там се произвеждат и то в големи световни агенции, други просто остават като глас в пустиня, отекват в нищото или просто ги няма. Днес гласът на Куба не достига до останалите участници в международните отношения, защото все още продължава да се бори с политиката на пълна изолация, която се прилага спрямо нея.

4. Поизицията на кубинското правителство към сегашния икономически и политическред в света

„Черната перла” постоянно е обект на натиск и нечий чужд стремеж за надмощие. За съжаление страната на неограничените възможности , тази, която непрекъснато проповядва за свобода и равенство навсякъде в медийното пространство, буквално плюе на всичко това. Казано така звучи много грубо! Но е самата истина!!! Ръководена от стремежи за повече власт и територии, за доказване пред света може би, тя потъпква всичко онова, за което претендира, че се бори ежедневно.

Трябва да сме солидарни, а се превземат чужди територии, трябва да сме либерални, а всячески се ограничават възможностите за развитие и образование. Далеч не е хуманно да забраниш на хората да се съберат със семействата си, да ги принуждаваш да живеят под прага на бедността, да ограбваш не само страната, но и душите им, и същевременно да твърдиш за себе си, че си изтъкан от човеколюбие. Външнополитическият курс на САЩ спрямо Куба е пример за антихуманна политика, водена под знамето на неолиберализма. В условията на неолиберализъм всяка икономически, социално и политически стабилна държава именно чрез силата си е свободна да налага националните си интереси над по- слабите държави. И САЩ постъпва точно така: асимилира, за да получи политическо надмощие. Тук отново ще спомена, че на сесията на Общото събрание на ООН от 30.10.2007 г. сред четирите страни, които са против прекратяването на блокадата над Куба е  САЩ и твърдо отстоява позицията си, че  Република Куба няма място на международната сцена. Но нека не пренебрегваме факта, обаче, че САЩ са постоянен член на съвета за сигурност на ООН и като такъв има право да изкаже несъгласието си относно приетото становище за островната държава. Те са политически противници, дори конкуренти в политическия живот, следователно всяка от страните в това съревнование желае да защити интересите си. Друг въпрос е коя как се стреми да постигне  целите си и какви интереси защитава. Ако Куба желае да  извоюва мястото си в политическия елит       (защото й се полага) по честния начин, то САЩ прилага целенасочена пропаганда срещу Куба и всички латиноамерикански държави, които не  подкрепят станата на неограничените възможности. Явно тук се спазва максимата :”Ако не си с мен, си против мен!”. Например в множеството американски филми американският герой се бори срещу латиноамериканския наркобос, да речем, и винаги всичко свършва с happy end за Америка. Дори във филмите си те диктуват правилата.

След всичко това Куба не е в състояние да одобрява сегашния икономически и политически ред, защото тя е ощетена, разграбена и тормозена,дори тероризирана, многократно отново и отново, и отново не получава помощ от вън. Не разчита на никого.

Тенденциите в последните години са по-скоро към интегрирането на Куба в света, отколкото тоталната изолация, на която е била подложена.  Стана член на ЮНЕСКО  като борец за равноправие, за взаимопомощ. Все по- често обаче, става субект на международните отношения, не обект, както беше до сега. Остава само надеждата, че един ден Куба вече няма да бъде постоянно ограничавана и нападана, тероризирана и подложена на нечовешко отношение, защото просперитетът не се постига с  унищожаването на нещо вече създадено, а с неговото изграждане, със създаването на нещо ново.