Joomla Software solutions Template

Payday loan

I БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

ХАН КУБРАТ

-          632 Стара Велика България – на изток до р. Кубан, на север до р. Донец и на юг до Азовско и Черно море, на запад до р. Днепър

ХАН АСПАРУХ

-          през 680 опустошава близките до Дунава земи; в отговор през лятото на 680

Константин IV Погонат организира поход по суша и море – разгром за ромеите; след победата българите нахлуват в Долна Мизия и се съюзяват с 7-те славянски племена – 680;

-          681 – Византия е принудена да сключи д-р; 9 август 681 – VI Вселенски събор –

обявена България – столица Плиска, граници: юг – Стара планина, изток – Черно море, североизток – земите на Онгъла, заключени между Днестър и Прут, запад, северозапад – Железни врата и източните разклонения на Карпатите, север – земи от бившата провинция Дакия

-          680-685 – воюва с аварите; присъединява тимочаните

-          688 – Юстиниан II нарушава договора; 689 – мир

ХАН ТЕРВЕЛ (701 – 718)

-          значителни териториални разширения

-          Юстиниан II иска помощ – военен д-р – 705 – Тервел, начело на войска, тръгва към Константинопол – Юстиниан си възвръща короната – за благодарност – Загоре и титлата „кесар”

-          3 год. по-късно Юстиниан II нарушава д-ра; при Анхиало е разгромен; през 711 пак моли за помощ и я получава, но този път губи главата си – плячкосва Тракия

-          716 – по времето на Теодосий III нов мирен д-р, регламентиращ търг.отн., граница, данък, взаимопомощ

-          717 – Лъв III иска помощ; 718 – нечуван разгром за арабите

ХАН СЕВАР (738 - 753)

-          последният от рода Дуло

-          сериозни политически сътресения в бълг.д-ва

-          Константин IV Копроним се възползва от дестабилизацията – 9 похода срещу България 755-775 – връща Загоре и извоюваните от Тервел придобивки

ХАН ТЕЛЕРИГ (768 – 777)

-          започва стабилизация

-          през 774 изпраща 12 хил.войска при славянското племе берзити, за да ги вдигне срещу Византия

-          през 775 чрез хитър ход получава списъка на тайните агенти в България и ги избива

-          от интригите на своите политически противници е принуден да избяга в Константинопол

ХАН КАРДАМ (777 - 802)

-          вътрешните междуособици стихват

-          791 – Константин IV – поход срещу България – неуспех за Византия край крепостта Проват

-          792 – ново поражение за византийците край Маркели

-          792 – д-р – Византия -> ежегоден данък

-          Кардам – сдържан и предпазлив – политика, в зависимост от събитията във Византия – успява да укрепи ханската власт и да държи боилите под контрол

ХАН КРУМ (803 – 814)

-          начало на нова династия

-          появява се Франкската империя; фр. войски разгромяват Аварския хаганат; Хан Крум се възползва и през 805 предприема поход и разгромява аварските войски  към България е присъединена източната част на хаганата – тимочани, браничевци, абодрити

-          тревога у Византия; Никифор I Геник – 807 планира поход срещу България, но се връща заради заговор – ответен удар  Крум ги разбива при р. Струма

-          809 превзема Средец – стратегическо значение

-          май 811 – поход на Никифор срещу Плиска  столицата опожарена, безчинства; Крум иска мир

-          Крум организира войската

-          26 юли 811 – битката при Върбишкия проход – Византия претърпява катастрофално поражение; Никифор убит

-          Крум решава да щурмува Константинопол; 812 – превзет град Девелт; провежда изселническа политика, с цел да затвърди властта си

-          22 юни 813 – ново поражение за Византия при Версиникия; Михаил Рангаве губи трона

-          новият император Лъв V Армеец подготвя отбрана на столицата

-          17 юли 813 – Крум се появява пред Константинопол – предлага мир

-          заговор срещу Крум – убит кавханът – Крум разгневен, засилва обсадата на Одрин; изгаря всички църкви и храмове край Константинопол

-          814 – активна подготовка за предстоящия поход срещу Константинопол

-          13 април 814 – внезапна смърт

-          Крумови закони – Лексикон „Свидас”

ХАН ОМУРТАГ (814 – 831)

-          страната се нуждае от мирна и съзидателна политика

-          815 – 30 год. мирен д-р с Византия – уточнява се южната граница (от черноморския бряг при Девелт до изт.склонове на Родопите); българите изграждат пограничен вал известен като „Еркесия”; урежда се и размяната на военнопленници – срещу пленените византийци Омуртаг получава славянското население от пограничните области, които според д-ра остават под византийска власт; ясна цел – приобщаване на славяните

-          820 – мирният д-р е подновен при Михаил II Балба

-          818 – неизвестни причини – абодрити, тимочани и браничевци се отцепват и търсят покровителството на Франкската империя; Омуртаг – по дипломатически път се опитва да убеди Людовик Благочестиви – неясни отговори  827 българският флот навлиза по р. Дунав и с оръжие принуждава отцепилите се да признаят властта му

-          административна реформа – на централната власт трябва да се подчиняват и славяни и прабългари

-          опасения от засилване на Византия – гонения на християните (Енравота лишен от престола)

-          строителна дейност, възстановява Плиска; Мадарския конник; крепост Тича

ХАН МАЛАМИР (831 – 836)

-          малолетен – кавхан Исбул – 832 затвърдени добрите отношения с Франкската

империя

-          836 – Маламировата летопис – териториален конфликт – след успешни действия

българите присъединили Филипопол (важно за овладяване на Родопската област)

-          гонения срещу християните; убива Енравота; строителство

-          не оставя наследник

ХАН ПРЕСИЯН (836 – 852)

-          син на Звиница

-          изпраща войски към Солун, начело с кавхан Исбул – превземат крепостта Филипи – 837 (повод – въстание на славянските племена смоляни)

-          значително териториално разширение на югозапад в Македония – доброволно включване на славянското население от Македония към България

-          Теофил изпраща флота към Дунавските устия – акцията успява -> значителна част преселници върнати във Византия

-          839 – 842 – I българо-сръбска война – неуспешна за България – причините са трудни за изясняване, но може би заради желанията на Пресиян да „закръгли” западната граница; може и да е следствие от византийската политика с Властимир (сръбски княз)

КНЯЗ БОРИС I (852 – 889; +907)

-          поема управлението в твърде сложна обстановка; включването на славянските

племена от Македония и Родопската област изостря отношенията с Византия

-          853 – бълг.-немски отношения се изострят; причини – издигането на

Великоморавия, която при княз Ростислав обхваща земите на днешна Чехия, Словакия и сев.Унгария, което противоречи на амбициите на Немското кралство

-          853 – военен съюз с Великоморавия – хан Борис желае да затвърди присъствието

си по среден Дунав; осн.цел – отбиването на домогванията на Немското кралство за политическо господство над среднодунавските славяни, част от които са в България  в резултат – война с Немското кралство  загуба за България  отказват се от съюза с Великоморавия и отново се търси сближение с Немското кралство

-          855 – 856 – нова война между България и Византия – опит на Византия да

възстанови властта си над стратегически военни крепости и области; виз.армия завладява Филипопол, Загоре, черноморските градове Девелт, Анхиало, Месемврия; 856 – мир

-          Великоморавия притисната между България и Немското кралство  търси

сближение с Византия

-          862 – 863 – оформят се двата враждуващи съюза – Великоморавия, Сърбия и

Византия срещу България и Немското кралство

-          сключеният през 862 българо-немски съюз предвижда приемане на християнството от запада

-          863 - по суша и по море Византия напада България – още през есента се сключва дълбок мир; България се задължава да разтрогне д-ра с Людовик и да се покръсти от Константинополската патриаршия; Византия ни връща Загоре без Месемврия, Анхиало и Девелт

-          863 – българският владетел е покръстен, приема името Михаил и титлата княз

-          864 – масово покръстване на българския народ

-          проникват ереси – недостатък на византийската църковна мисия – проповядват на гръцки език

-          865 – атентат срещу Борис от боилатите; 52 водача убити

-          25 год. по-късно се приема славянската писменост

-          нова цел за българския владетел – самостоятелен статут на българската църква

-          обръща се към Фотий с въпроси как може да се сдобие със своя църква – дипломатичен отказ

-          863 – Фотий анатемосан от събора на римските епископи

-          Княз Борис се обръща към Рим  866 в Рим българска делегация, водена от Петър, болярите Иван и Мартин – списък с въпроси към Николай I

-          края на ноември 866 – отговорите пристигат, връчени от епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски; започват наново покръстването

-          Николай I отказва Формоза Портуенски да бъде ръкоположен за български архиепископ; след смъртта му - Адриан II също

-          междувременно константинополските пратеници настояват за възстановяване на отношенията

-          събор 870 – самостоятелен църковен глава – сан архиепископ и автономна църква под юрисдикцията на Константинополската патриаршия – бълг.архиепикоп Йосиф (Стефан) – 7 митрополитски средища

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

-          855 – Сарацинска мисия при арабите – багдатския халиф Михаил III иска да му изпратят учени мъже, които да защитят християнската вяра – Константин и Фотий – в резултат на посредничеството са освободени много византийски военнопленници

-          Константин-Кирил Философ – роден 826 или 827 – първо произведение – „Похвала за св. Григорий Назиански”

-          Методий – роден 815

-          855 – след като се завръща от Багдат Кирил се оттегля при брат си в манастира „Св. Полихрон” – създават глаголическата азбука

-          860 – Хазарска мисия на п-в Крим – едва 300 хазари приемат християнската вяра

-          след хазарите – мисия при аланите – Кирил събира достатъчно опит, който да използва в евангилиезацията на Великоморавия

-          Ростислав моли византийския император да изпрати проповедници на християнското учение, които да поучат народа на славянски език (Византия – политически съюз – ограничаване на влиянието на Немското кралство)

-          863 – Кирил и Методий заминават за Велеград (столицата на Великоморавия) – поставят основите на Великоморавската книжовна школа – повече от 40 месеца; Немското духовенство остро протестира против проповядването на несвещен език в „чужд” диоцез

-          9 месеца престояват в княжеството на блатненския княз Коцел – той ги моли за ученици, които да проповядват на славянски – 50 ученици продължават делото

-          867 – пристигат в Рим при Адриан II – стремеж на папата да запази Великоморавия в своя диоцез – славянски книги са положени върху олтара на църквата „Санта Мария Фатан” и осветени – 5 дни се отслужват славянски литургии; папата ръкополага някои ученици за дякони и презвитери – Климент, Наум, Ангеларий и Горазд

-          Рим – последен труд – Написание за правата вяра – 14 февруари 869 – Кирил умира

-          Методий ръпоколожен за архиепископ на славяните в Панония с център Сирмиум, по настояване на Коцел

-          880 – изправен пред църковен съд – ръкополага Горазд за заместник

-          умира на 6 април 885

-          885 – 886 – Климент, Наум, Ангеларий изведени от Велеград и идват към България

-          886 – пристигат и някои от откупените във Венеция ученици

-          решено е да се създадат 2 средища за обучение – обл. Кутмечивица с център Охрид (Климент) и др. в Североизточна България с център Плиска (Наум)

-          Климент – основна задача – да обучи на славянска книжовност и грамотност църковен клир – 3500 ученика; център на книжовната дейност – манастира „Св. Панталеймон” в Охрид; 893 – ръкоположен за пръв епископ в обл. Драгувития (северно от Солун) и Велика (в Западните Родопи и по долината на р. Места) с център Тивериупол (дн. Струмица); особено ценна похвала за Кирил Философ

-          реформира глаголицата; 27 юли 916 умира; погребан в „Св. Панталеймон”

-          Наум – 868 – презвитер; 893 ръкоположен за епископ; 23 декември 910 – умира

-          глаголически паметници – Киевски листове, Синайски псалтир, Зографско евангилие, Римски глаголически листове, надписи по стените на Симеоновата златна църква в Преслав

-          кирилица – надписи върху керамичните плочи от работилницата край Симеоновата златна църква, в надписа на чиргубиля Мостич, във Варошкия надпис

ВЛАДИМИР РАСАТЕ (883 – 893)

-          892 – 893 – българо-немски съюз против Великоморавия; опит за възвръщане

езичеството; има сравнително слаба подкрепа

-    есента на 893 княз Борис напуска манастира, извършва преврат; Владимир Расате

свален от власт и хвърлен в затвора

СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927)

-          народно-църковен събор – обявен за княз, освободен от монашески обет;

премества столицата от Плиска в Преслав

-          роден 863 или 864 – син на мира, емиаргус

-          завръща се в България към 886, до 893 – книжовни занимания

-          около година след като поема властта отношенията с Византия се влошават – Лъв VI мести тържището от Константинопол в Солун; опит за преговори – неуспех  българските войски нахлуват в Тракия  Лъв VI привлича маджарите, които извършват големи опустошения в Северна България; при второто обсаждат крепостта Дръстър, където се намира българския владетел, продължават настъплението и достигат до Преслав; княз Борис I за втори път напуска манастира и поема защитата; Симеон търси сближение с печенегите

-          пролетта на 896 – Симеон и печенегите разбиват маджарите

-          лятото на 896 – Булгарифон – императорската войска разгромена; Византия иска примирие  връща тържището, данък

-          военни действия в началото на 10-то столетие – в областта Драч овладява 30 крепости  904 мирен д-р, според който към България преминава част от Драчката област и Южна Македония

-          912 Лъв VI умира – престолонаследник Константин VII – малолетен – чичо му Александър I съимператор; 912 или началото на 913 – пратеници в Константинопол за подновяване на д-ра от 904 – отказ

-          6 юли 913 Aлександър I умира – регентство, начело с Николай Мистик

-          август 913 – начало на втората война на Симеон с Византия – кратки преговори – обещават титлата „василевс” и женитба между Константин VII и дъщерята на Симеон

-          края на 913 – преврат в Константинопол – завръща се заточената императрица Зоя, премахва регентството и не признава д-ра; Симеон ожесточено се нахвърля срещу империята – нахлува в Тракия и Македония, опустошава Солунска и Драчка теми, овладява за кратко Адрианопол

-          Зоя – антибългарска коалиция – някои печенежки племена и сръбския княз Петър Гойникович

-          20 август 917 – битка при Ахелой – сведения Скилица; победа и при Катарсити

-          917 – българска войска, начело с Теодор Сигрица и Мармаис – наказателен поход в Сръбското княжество, Петър Гойникович свален, с българска помощ на престола – Павел Бранович

-          918 – църковен-народен събор, български епископи провъзгласяват Преславския архиепископ за патриарх, а той коронясва Симеон за „цар на българи и ромеи”

-          918 – започва подготовка за превземане на византийската столица, опустошава Елада и превзема Тива

-          25 март 919 – арменеца Роман Лакапин отстранява Зоя, омъжва дъщеря си за Константин VII и става василеоператор; декември 920 – съимператор

-          Симеон отказва да преговоря за мир, обявява го за узурпатор

-          920 – войските стъпват на малоазийския бряг, овладяват отново Адрианопол – 921

-          921 – българските войски настъпват в Тракия, поредното поражение при Катарсити, разбиват изпратените войски и опожаряват дворците в Пиги и Стенон

-          сърбите му пречат да се възползва от успехите си

-          княз Захарий изпратен да свали Павел Бранович; Павел го побеждава и го изпраща в България; Византия настройва Павел срещу Симеон и тогава Симеон въоражава Захарий и го изпраща да завземе властта – 921 – Захарий княз на сърбите

-          през 922 българските войски се отправят към столицата, опустошават гр. Виза и опожаряват дворците на Св. Теодор; водят се преговори с арабския халиф ал-Махди за съюз; той се съгласява, но симеоновите емисари попадат в плен и общия съюз не се осъществява

-          9 септември 923 – среща на двамата владетели; с много подаръци Симеон се оттегля

-          923 – влошаване на отношенията със сърбите – Захарий отново се обвързва с Византия – Теодор Сигрица и Мармаис – пореден поход срещу Сърбия, но този път неуспешен; 924 – голям поход срещу тях – Сърбия престава да съществува временно, част от България

-          926 – война между България и Хърватско – конфликта уреден с посредничеството на папа Йоан X, дори папските пратеници коронясват Симеон за цар, за да го привлекат

-          27 май 927 – при подготовката за поредния поход Симеон умира

ПЕТЪР (927 – 970)

-          втори син от брака на Симеон със сестрата на Георги Сурсувул

-          есен 927 – във Влахернския дворец – мирен 30 год.д-р – признаване на царската титла и независимостта на бълг.църква; брачен съюз между Петър и внучката на Роман Лакапин – Мария (Ирина)

-          бунтове срещу царя – от брата на царя Иван и от първородния замонашен син Михаил (внезапна смърт)

-          вътрешни междуособици – ереси

-          заплаха от унгарците от началото на 30-те години – Византия отказва съдействие – двойнствена позиция; 948-958 унгарците често нападат

-          965 – сепаративен д-р с унгарците; задължение да не нападат

-          Роман Лакапин отстранен – Константин VI Багнеродни (944-959) – за кратко сина му Роман II (959-965) – след смъртта му властта е поета от легендарният победител на арабите Никифор II Фока (963-969) – д-рът подновен, синовете на Петър – Борис и Роман, изпратени за гаранти в Константинопол

-          967 – българското пратеничество за данъка грубо отхвърлено

-          скоро след това императорът иска мир с условие да не се допускат унгарците – Петър отхвърля, разчитайки на д-ра с унгарците

-          Византия подтиква с подаръци и злато киевския княз Светослав да нападне България – лятото на 968 Светослав разбива българската армия при Добруджа и се насочва към Дръстър – превзема 80 крепости по Дунав; края на лятото Светослав е принуден да се върне в Киев, заради печенежка обсада; 969 – второ нападение срещу България; бързо развитие и запленяване; Цар Борис получава удар и се оттегля в манастир; 30 януари 970 умира

БОРИС II (970 – 971)

-   в началото на управлението му русите се разполагат в Северна България, а земите

северозападно от Искър и югозападните предели преминават в ръцете на велемо-

щия средецки комита Никола и синовете му – комитопулите

-          10 срещу 11 декември 969 – Николай Фока убит  Йоан Цимисхий (969-978)

-          лятото на 970 при Аркадиопол – сборният отряд от българи, печенеги и унгарци е разбит

-          пролет на 971 – Йоан Цимисхий – подготовка срещу русите

-          4 април 971 – българо-руски войски разбити – Преслав опожарен

-          7 април 971 – Йоан се насочва към Дръстър (лагер на Светослав) – Светослав се оттегля след 3 мес.обсада – по пътя нападнат от печенегите

-          971 – източните земи овладени; Дръстър – Теодоропол, Преслав – Йоанопол

-          на връщане Йоан отвежда царя и неговите семейство и сваля царските символи

КОМИТОПУЛИ

-          Давид – южни области – Костур и Преспа

-          Мойсей – Струмица, защита на югозападните области

-          Арон – Средец – възпира набезите по пътя Одрин – Пловдив – София – Ниш, а и напада по посока Пловдив – Тракия

-          Самуил – брани българската държава от северозапад; средище – Бдин

-          973 при Отон I – пратеници от България щедро надарени – западна българска държава – преславски патриарх Дамян устройва резиденцията си в Средец

-          976 – комитопулите започват мащабни действия за отвоюване

-          14 юли 976 – целия Аронов род избит; Йоан-Владислав пощаден заради сина на Самуил – Гаврил-Радомир

-          Борис II и Роман се възползват от смъртта на Йоан Цимисхий и бягат; Борис убит по погрешка

РОМАН (977 – 991)

-          признат от Самуил – занимава се с църковни дела; оттегля се в манастира „Св.

Георги Бързи” край Скопие

-          976 – 986 – Самуил утвърждава властта си в Южна Тракия, Мизия и дори

отвъддунавските земи; покорява Тесалия; превзема Лариса – взема мощите на св. Ахил и ги полага в голямата църква на остров Св. Ахил в Преспанското езеро

-          986 – Василий II преминава през Ихтиманския проход и обсажда Средец –

неуспех – големи загуби; в местността Траянови врата – страхотно поражение за византийската войска – 17 август 986

-          987 – 989 – проникване дълбоко в Солунската област, почти до Солун; в българ-

ски ръце крепостите Верея и Сервия; на юг почти целия Епир, а на запад достигат до Адриатическо море и превземат Драчката област

-          990 – междуособиците във Византия прекратени – усилията са насочени срещу

Българите – 991 Роман пленен и хвърлен в Константинополската тъмница

-          996 – Самуил се възползва от стълкновението на Византия с арабите и войските

проникват дълбоко в дн. Гърция, достигат Пелопонес

-          злополучна битка при р. Сперхей – голямо поражение за българите – Самуил и

Гаврил-Радомир ранени в боя;

-          997 – смърт Роман

САМУИЛ (997 – 1014)

-          провъзгласен за цар и иска признание от Рим

-          998 българските войски проникват дълбоко в сръбските земи – пленяват Иван Владимир и установяват власт на част от далматинското крайбрежие

-          политическа женитба на Иван Владимир и Теодора Косара (дъщеря на Самуил) с цел да се затвърди влиянието в Драчката област; Иван Владимир върнат като владетел на Зета

-          съюз с Унгария – Гаврил-Радомир се жени за дъщерята на унгарския крал Геза – защита на северните граници

-          1001 – византийската войска превзема Големия и Малкия Преслав, Плиска – североизточна България отново под византийска власт

-          1002 – Василий II настъпва с войските си на запад с цел да се превземе Тесалия и южните области; завзети са Воден, Верея, Сервия; възстановяват властта си над Тесалия и Южна Македония

-          1003 – завзета крепостта Бдин – византийската войска потегля по долината на р. Морава и през Ниш минава в поречието на Вардар

-          1004 – превземат Скопие

-          неуспехите действат разложително – зетя Ашот предава крепостта Драч -> магистър, Мирослава – патриция зости

-          1014 – развръзка – настъпва през Солун по долината на р. Струма и достига до планината Беласица – 29 юли 1014 – катастрофално поражение за българите при днешното с. Ключ; 6 окт. 1014 – Самуил умира – погребан в резиденцията в Преспа

ГАВРИЛ-РАДОМИР

-          15 октомври 1014 взема престола – византийците постепенно завладяват Прилеп, Щип, Воден и Мъгленската област – година по-късно Гаврил-Радомир убит от Йоан-Владислав, синът му е ослепен

ЙОАН-ВЛАДИСЛАВ

-          избива семейството на Гаврил-Радомир; предлага мир на Византия

-          Василий се възползва от примиренческото поведение на Йоан Владислав и през 1015 – нов поход – превзема Охрид  нова столица – Битоля

-          1018 – Йоан Владислав загива при обсадата на гр. Драч

-          март 1018 – по пътя си Василий не среща почти никакви пречки и съпротива;

архиепископ Давид лично донася писмо от вдовицата на Йоан-Владислав, че предава българското царство

-          опити за съпротива от престолонаследниците Пресиян и братята му Алусиян и

Арон, които се оттеглят в албанската планина Томор и оттам организират съпротивителни действия – скоро прекратяват

-          късна есен 1018 – българската държава не съществува

II БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

-          Тема България – център Скопие – югозападните български територии

-          Тема Паристрион – център Дръстър – между Дунав и Стара Планина

-          Тема Сирмиум – център Сирмиум – северозападните български земи – днешна Средна Митровица

-          патриаршията е понижена в архиепископия, седалище Охрид; охридски архиепископ – дебърски монах Йоан; запазени са привилегиите на българската църква като поземлен собственик, запазено е и плащането на църковен данък – калникон

-          след смъртта на Василий през 1025 положението на българите се влошава

-          през XI век в империята се появява нова форма на земевладение – прония, дава на чиновниците земя в условна собственост срещу изпълнението на определени държавни, предимно военни задължения; по системата на синона производителите се задължават да продават продукцията си на по-ниски цени

-          положението се влошава и от набезите на различни номадски народи

-          1032-1034 – печенеги; 1064 – узите преминават Дунав и достигат до Солун; края на XI началото на XII век – кумани, югозад. – нормани, в тяхно владение – Скопие, Охрид, Сервия, Мъглен и др.

-          кръстоносни походи – I (1096 – 1097) – от Македония до Солун 3 армии – особено опустошителни са на Волтер Голтака и Петър Пустинника -> от Белград към Средец; II (1147 – 1149) – сериозни опустошения

-          1040 – 1041 – въстание Петър Делян; 1072 – 1073 – Георги Войтех

-          вълнения в Тесалия (1066) – бунтовете на Нестор в Подунавието (1074), надигането на българите в Средец и Месемврия (1079), павликянските вълнения в Пловдив, начело с Тревъл (1084 - 1086); края на XII век – богомилство

-          Андроник Комним (1183 – 1185) – криза във Византия – малоазийските земи загубени – селджукските турци; унгарският крал Бела III обявява война на империята (1183); унгаро-сръбските войски завладяват Белград и Браничево, Ниш, Средец, нормани – Солун; Исак II Ангел (1185 – 1195) – временна стабилизация, мир с Унгария – династичен брак с дъщерята на Бела III – Маргарита

АСЕН И ПЕТЪР

-          областта Паристрион – местна влиятелна българска аристокрация – представители – Теодор (Петър) и Асен (Белгун); към 80-те на XII век – Търново – родово имение

-          непосредствен повод за въстанието – налагането на допълнителен данък върху добитъка, с цел събиране на средства за сватбата

-          среща на братята с Исак II Ангел – Кипсела, 1185 – настояват да бъдат причислени към войската като прониари и да им се отстъпи с императорска грамота селище при Хемус – отказ  заплаха

-          края на октомври 1185 – братята обявяват въстанието; Теодор обявен за цар – приема името Петър  поход към Преслав  цялата територия между Дунав и Стара планина без Черноморието освободена

-          края на пролетта на 1186 – поход на Исак II Ангел – византийските войски навлизат в Мизия; Асен и Петър минават на север от Дунав за подкрепление -> привличат куманите

-          1186 – освободителната борба в Македония, оглавявана от съратника им Добромир Хриз и в Източна Тракия

-          есен 1186 – пореден поход на императора – при крепостта Лардея голяма победа за българо-куманските войски – почти цяла Тракия под техен контрол

-          Исак иска обрат -> насочва армията си на север от Стара планина към Средец -> тежка зима – оставя армията си в града

-          пролет 1187 – цел -> да бъде поразен центъра на въстанието  достигат до Ловеч -> 3 месеца обсада – Ловешко примирие през лятото на 1187 – властта в земите на север от Стара планина признати – гарант Калоян

-          нова българска държава с център Търново – цяла северна България от западна Стара планина до Черно море (без Варна), Добруджа, Загоре (Североизточна Тракия)

-          търновски презвитер Василий – архиепископски сан – Асен коронясан

-          Асен и Петър търсят контакт с кръстоносците от III кръстоносен поход (1189 – 1190), с цел международно признаване на легитимността

-          предложение към Фридрих I Барбароса за помощ от 40 хил.войска срещу коронацията на Петър – без отговор

-          Исак тълкува преговорите като нарушаване на Ловешкото примирие -> 1190 поход срещу възстановената българска държава – обсажда Търновград – не върви добре; лъжлив дезертьор -> Тревненски проход -> катастрофално поражение за императорските войски

-          бляскава победа -> стимул -> завладяна областта около Анхиало; завземане на земите около Средец, Ниш, Стоб и по Горна Струма, Долна Струма, крепостите Мелник, Струмица, Сяр, Белград, Браничевска крепост

-          1196 – Асен убит – заговор – Иванко; 1197 – Петър убит – заговор

КАЛОЯН (1197 – 1207)

-          привлича феодалите, които проявяват стремеж към непокорство и сепаратизъм;

съюзник Иванко (управител на Пловдивска област), Добромир Хриз (владетел на Северна и Средна Македония) и откъсналия се от Византия управител на Родопската област – Йоан Спиридонаки

-          1201 – военни дейстия – превзета крепостта Констанца и Варна

-          настъпление към Западна Тракия и Македония – по-голямата част от Македония до Охрид освободена; Косовска област, Призрен, Прищина

-          1201 – мирен д-р с Византия – признават териториалните завоевания, но не и царския титул

-          края на 1201 – Унгарското кралство окупира Белградска и Браничевска области и предава на сърбите Ниш -> 1203 с помощта на куманите ги прогонва

-          активна дипломатическа дейност – края на 1199 Инокентий III предлага Калоян да признае върховенството на Римската църква

-          1203 – византийската столица, обсадена от кръстоносците -> Алексий III Ангел търси помощ от българите – силна карта за преговорите с папата

-          13 април 1204 – Константинопол превзет – създадена Латинската империя и се обособяват 3 гръцки центъра – Никейската империя, Трапезундската империя и Епирското деспотство

-          7 ноември 1204 – Търново – папският представител кардинал Лъв помазва духовния глава Василий за примас (примас); на 8 ноември на Калоян са връчени кралска корона, скиптър и знаме – Рим признава титлата „крал” – уния; българският владетел признава върховенството на Римската църква

-          отношение на кръстоносците на България – враждебно; писмо до Балдуин I Фландърски с искане за сключване на мирен д-р – отхвърлено

-          лятото на 1204 – латинците нахлуват в Тракия и превземат редица градове – Адрианопол, Аркадиопол, Станиматос, Пловдив

-          начало на 1205 – византийската аристокрация и Калоян – съюз срещу латинците; латинската власт ликвидирана в Одрин, Калоян настъпва с армията си срещу латинските гарнизони в Източна Тракия

-          14 април 1205 – Одрин – император Балдуин I, дожа на Венеция Енрико Дандоло и граф Луи дьо Блоа – бързоподвижен кумански отряд ги увлича в преследване -> край Одрин загива „цветът на западното рицарство”; пленен е Балдуин, отведен в Търново

-          още на 15 април 1205 Калоян започва преследване на разбитата кръстоносна войска и скоро достига крепостта; ромеите отказват да го пуснат в Одрин – пукнатини в съюза

-          византийци – уплаха от победните действия – отказват да предадат Пловдив – Калоян го превзема (юни 1205) – съюзът се разпада

-          1206 – обсажда Одрин, но не може да го превземе – в помощ е дошъл Хенрих, брат на Балдуин; овладява Димотика и преселва жителите в България

-          началото на 1207 – съюз с никейския император Теодор Ласкарис – отново не успява да завладее Одрин

-          1207 – обсажда Солун (солунския крал убит в сражение в Южните Родопи)

-          Калоян убит - предположения –> куманския военачалник – Манастър; на престола Борил

БОРИЛ (1207 – 1218)

-          жени се за овдовялата царица и печели подкрепата на куманските вождове,

легитимира властта си

-          законният престолонаследник Йоан Асен и брат му Александър се укриват първо при куманите, после в Галичко – Волинското руско княжество

-          деспот Алексий Слав – владение в Родопско – Пиринската област с пръв областен център Цепина, после Мелник; става зет на латинския император Хенрих и се признава за негов васал

-          севастократор Стрез – намира убежище при сръбския жупан Стефан Първовенчани, после самостоятелен владетел на Вардарска Македония с център Просек

-          Белградска и Браничевска област заграбени от Унгария; земите около Ниш – сърбите

-          Борил продължава борбата с Латинската империя – битка при Пловдив 1208 – тежко поражение за българите

-          антилатинска коалиция -> никейски император Теодор I Ласкарис и севастократор Стрез

-          1213 – с посредничеството на папството мирен д-р с Латинската империя – династичен брак между дъщерята на Калоян – Мария и император Хенрих; закрепени и отношенията с Унгарското кралство – др. дъщеря на българския цар се сгодява за престолонаследника Бела IV

-          1214 – антисръбска коалиция – Македония в ръцете на епирския владетел Теодор Комнин; земите в Тракия са загубени, а в Родопите и част от Македония управлява независим деспот Алексий Слав

-          1211 – църковен събор, осъдени много богомили – Борилов синодик

-          1214 – бунт на болярите в Бдинската област – търси помощ от Андрей II -> бунтът е потушен от унгарците, извор – грамота от 1259 от времето на Бела IV

-          1216 – умира единственият останал лоялен съюзник – Хенрих; 1217 – завръщат се Йоан Асен и Александър

ЙОАН АСЕН II (1218 – 1241)

-          укрепва значително бързо централната власт; поставя земите на независимите

владетели под своя власт (Алексий Слав – Родопската област, протосеваст Прибо – Скопската област) и ги привлича във висшето управление на държава

-          първи успешен резултат – отношенията с Унгария – 1219 унгарският крал

Андрей II се връща от неуспешен кръстоносен поход към Св. места и моли Йоан Асен II за свободен пропуск през българските земи – условия – с посредничеството на папството  1221 – мир, скрепен с брака между Йоан Асен и унгарската принцеса Ана; зестра – Браничево и Белград, първата му съпруга – в манастир

-          предпоставка за добри отношения с Латинската империя – една от дъщерите на

латинския император съпруга на Андрей II

-          Теодор Комнин (1215-1230) завзема Солунското кралство – 1224 се провъз-

гласява за император -> южен съсед

-          1225 – д-р с Епирското деспотство – братът на солунския василевс се жени за

една от дъщерите на Йоан Асен II -> цел на Теодор Комнин – да неутрализира българската държава, за да успее настъплението му към Константинопол и да си осигури евентуален съюзник срещу Йоан III Дука Ватаци

-          преговори между латинските барони и Йоан Асен II за сродяване – целят неутрализиране на заплахата от Теодор Комнин – 1228 – д-р- дъщерята Елена се жени за Балдуин – българска помощ, в замяна срещу Никея и Епир – в замяна Пловдивска област -> перспектива за регентство

-          април 1229 Перуджа – с посредничеството на папа Григорий IX – тайно споразумение с бившия йерусалимски крал Жан дьо Бриен, по силата на който управлението на империята минава в негови ръце до настъпване на пълнолетие на малолетния император

-          пролет 1230 – Теодор Комнин нарушава мирния д-р и напада

-          9 март 1230 – битка при Клокотница – катастрофално поражение -> в плен Теодор Комнин и семейството му, богатия обоз и хиляди военнопленници -> императорът ослепен и заедно със свитата, отведен в Търново; обикновените войници – освободени; данни – Георги Акрополит

-          Солунско-Епирската империя се разпада -> големи части от земите в Тракия, Македония, Тесалия, Албания или „от Одрин до Драч” влизат в пределите на българската държава – 3 морета

-          победата – политически хегемон -> латинците го смятат за покровител, владетелят на Солун Мануил Комнин се признава за васал, сръбският крал Стефан получава една от дъщерите и приема българското покровителство

-          Йоан Асен II обиден и разочарован през 1231 – тайният д-р от Перуджа става факт и Жан дьо Бриен коронясан за император

-          през 1231 примас Василий отстранен; Григорий IV настоява Андрей II да окупира Браничевска и Белградска област (1232) – без успех; севастократор Александър прогонва унгарците

-          благоприятни обстоятелства – никейският император търси съюз със силната българска държава като средство за превземане на Константинопол; Йоан Асен II – възстановяване на Българската патриаршия и да използва Никейската империя в борбата против латинците

-          1231 – 1235 – преговори между България и патриарх Герман II и Йоан III Дука Ватаци за сключване на политически съюз и признаване на Българската патриаршия

-          пролетта на 1235 – тържествен събор в Лапсак (Мала Азия) с писменото съгласие на йерусалимския, антиохойския и александрийския патриарх -> провъзгласено възстановяването на Българската патриаршия, начело с патриарх Йоаким I

-          военните клаузи на д-ра предвиждат съвместни действия срещу Латинската империя и подялба за завладените земи и градове; България отстъпва правото на Никейската империя да владее територията между долното течение на р. Марица и Галиполи – голяма грешка

-          1235 – обсада на Константинопол – никейският флот не се справя -> обсадата е свалена (1235-1236)– разрив между владетелите

-          1235 – 1241 – за Йоан Асен II става ясно, че отвоюването на Константинопол може да наруши българската хегемония -> външната му политика е подчинена на идеята за запазване на своето царство

-          1237 – смърт на Жан дьо Бриен -> д-р с Никея скъсан -> писмо на Йоан Асен II към Григорий IX за демонстрация на преданост към Рим; в съюз с латинците обсажда Цурулум (зависи съдбата на никейските владения); есента на 1237 – вест от Търново – смърт на жена му, най-малкото му дете и патриарх Йоаким -> връща се в Търново

-          края на 1237 – началото на 1238 – възстановява съюза с Никейската империя без ангажименти за военна помощ -> брак с Ирина Комнина

-          1240 – опастност от преминаване на кръстоносни войски -> сближение с Латинската империя

-          1241 – Еньовден – Йоан Асен II умира; първи монети; Дубровнишка грамота; Ватопед

ЬxX