Joomla Software solutions Template

Payday loan

Колкото и дълбоки корени да пусне цивилизация с 1300-годишна история, няма сигурност, че ще оцелее, показва съдбата на чамите, от които стотина хиляди живеят в Централен Виетнам и около половин милион - в Камбоджа. През II в. те създават мощно царство в Индокитай, а през ХV в. го загубват. Оттогава, повече от пет века, народът им живее разединен, като двете му основни групи - хиндуисти и мюсюлмани - не смеят да се женят помежду си, макар че говорят общ език и споделят едно и също славно и злочесто минало.

Чамите са мургави, чернокоси, с широки носове и принадлежат към малайската група. Древните им предшественици населяват острови в Югоизточна Азия. На границата между старата и новата ера започват да проникват на континента и да се заселват в днешните земи на Централен Виетнам (Анам). Това е периферна територия, към която китайската династия Хан проявява слаб интерес, след като през 111 г. завладява земите на протовиетнамците в днешния Северен Виетнам (Тонкин). Названието Анам означава Мирен юг.

Появата на чамите обаче не вещае мирен живот и затова цялата история от създаването на държавата им през 192 г. до нейното разгромяване през 1471 г. от виетнамците е документирана стриктно в китайски хроники. В тях най-напред са записани оплакванията на китайските наместници в Тонкин от набезите на чамите. Респектът, който всяват в Индокитай, оставя дълбок отпечатък в историята на съседна Камбоджа, чийто величествен храм Байон в комплекса Ангкортом е украсен с барелефи, разказващи за най-голямата война на древните кхмери с чамите. Една от източните камбоджански провинции, която е граничела с някогашната Чампа, се казва и до днес Компонг Чам.

От старото чамско величие сега са останали само няколко десетки тухлени и каменни храмови кули, които нямат нищо общо с традиционната култура и вярванията на виетнамците, изповядващи будизъм и свързани традиционно с китайската култура. Туристите се дивят на тези култови постройки, които от векове не служат за религиозни обреди и са оцелели само защото не са пречели на никого. Ако не се броят американците, които, без да ги вземат специално на прицел, са разрушили много от тях с бомбардировки през Виетнамската война, единственият им враг е времето, което малко по малко заличава изящните им каменни дантели, гравирани върху мек пясъчник.

Когато пристигат на континенталния бряг, чамите се установяват на тясна ивица земя, където днес е град Дананг. На север виетнамците отдавна са възприели прилаганите в Китай методи за обработка на земята, за иригация и отглеждане на ориз, но чамите слабо се интересуват от земеделие. Като войнствен народ в постоянно движение те имат особен бизнес - отвличат пленници в многобройните битки и ги продават за роби. Когато не воюват и не разполагат със "стока", просто преследват чужди търговски кораби и ги ограбват като най-обикновени пирати.               Индокитайският бряг им предлага идеални възможности, защото край него минават важни морски пътища от Индия и Индонезия към Китай. На север са виетнамците, а на запад са кхмерите, от които чамите си набавят пленници за продан. Когато чуждите мореплаватели се отбиват за вода и провизии, между другото сключват и сделки за покупка на роби. Първата порядъчна според днешните представи стока, която чамите се научават да продават, е сандаловото дърво, което расте в изобилие наоколо. То е ценено заради аромата му.

От всички търговци, които минават по тези места, най-силно е влиянието на индийците. От тях чамите възприемат хиндуизма, който им става държавна религия. Заради духовните си нужди през V в. започват да използват санскритската азбука. По това си приличат много с кхмерите. И двата народа въздигат като главен бог Шива, създателя и разрушителя на вселената, и величаят кралете си като негова инкарнация. И за едните, и за другите върховният религиозен символ е фалосът (лингам), който е белег и за кралската мощ.

Храмовете и на кхмерите, и на чамите не са нищо друго освен обиталища на божествения (кралския) фалос, пред който поклонението е най-важният държавен ритуал. Докато външната политика се свежда до война със съседите, вътрешната политика представлява подчиняване на знатните касти и на целия народ на един обединяващ символ, какъвто е кралската мъжественост.

Политиката си е политика, но никой не е пророк у дома си, потвърждават и чамите, които и до днес живеят в домашен матриархат. Колкото и важни да са мъжете, глави на семействата са най-възрастните жени. Дъщерите носят фамилните имена на майките, а не на бащите си и освен това само те имат право на наследство. Сватове праща семейството на момата да иска ръката на нейния избраник, а след сватбата той се пренася да живее в нейния дом. Странно е как народ от заврени зетьове е поддържал култ към мъжкото начало.

Още по-странно е, че този народ е запазил матриархата си и след ислямизацията на 90 на сто от неговото население. Арабските търговци, които започват да прииждат след индийските, донасят през Х в. по-близката до простолюдието ислямска култура, която за разлика от хиндуизма не стимулира кастовото деление. Днес едва 10 на сто от чамите остават верни на Шива и на другите хиндуистки божества. Може би на матриархата се дължи постепенното привикване на чамите да се занимават със земеделие, с грънчарство и с производство на памучни дрехи. Впрочем в изкуството на чамите, което се изявява най-силно в скулптурата, често се повтаря образът на "майката на страната" - Уроджа (женската гръд), която е родила първите властелини на династията.

Войните обаче си остават главното занимание на чамите. Те са принудени да воюват не само заради стария си бизнес, но и защото през IХ и Х в. се оказват притиснати между две силни държави. На запад през 800 г. се появява кхмерската империя Камбуджадеша, а на север - виетнамците се освобождават през 939 г. от китайско господство и държавата им Дайвиет започва експанзия на юг. От 1060 до 1160 г. кхмерите водят няколко тежки войни с чамите, като последователно губят и побеждават, докато накрая обсаждат чамската столица Виджая и опустошават страната. През 1177 г. чамите успяват да съберат силен флот и да стигнат по река Меконг, а оттам по притока й Тонлесап до едноименното езеро, край което се намира камбоджанската столица Ангкорват. С изненадващ удар те я превземат и на свой ред я разграбват. Тогава начело на кхмерите застава великият Джаяварман VII, който повежда 4-годишна война с чамите и през 1181 г. успява да ги разгроми в морска битка, след което да се короняса официално. После изгражда Ангкортом и увековечава победата си с релефи върху стените му.

Два века по-късно най-голям враг на чамите стават виетнамците. Те водят три войни през 1311, 1318 и 1326 г. Чамският крал Тебонг не остава длъжен и през 1369 г. превзема и разграбва старата виетнамска столица Танлонг (днес Ханой). Той обаче не успява да присъедини нови земи към държавата си, защото местното население е твърде многобройно и няма как да бъде асимилирано. Цял век след това виетнамците събират сили за решителна битка с чамите, като прилагат коварна тактика: пускат всички затворници, като им казват, че могат да живеят на свобода, само ако се заселят отвъд границата - в чамска територия. Така всякакви лишени от друг шанс престъпници, авантюристи и отчаяни хора постепенно създават предмостие във вражеските земи и променят етническия им състав. Моментът за решителния удар настъпва през 1471 г., когато при голямо числено превъзходство виетнамците разгромяват чамите, като убиват 60 000 души и отвеждат в плен още 60 000.

Чампа е сведена до малка ивица земя в района на днешния град Нячанг и оцелява до 1720 г. Тогава нейният крал заедно с целия си двор решава да избяга в Камбоджа, уплашен от ново виетнамско настъпление. Изоставеният народ е подложен на изтребление, което днес би било определено като геноцид. Някои успяват да се спасят по море на китайския остров Хайнан, а повечето оцелели се укриват в Камбоджа.

Чамите живеят днес в затворени общности по 1 000 - 2 000 души. Двете им религиозни групи - мюсюлманите и хиндуистите - смятат за табу да се женят помежду си. Забраната произтича не толкова от различните им вярвания, колкото от легенди, които вещаят нещастия на такива смесени бракове. Може би потомците на ислямизираното простолюдие още не могат да простят предателството на хиндуистката аристокрация, която изоставя народа си в най-страшното изпитание и отказва да сподели съдбата му. Изтеклите пет века са заличили спомена за историческите факти, но не и чувствата. На чамите не им остава нищо друго, освен да се виетнамизират или да продължат да се сливат с кхмерската общност в Камбоджа. По-любопитните от тях, които желаят да научат нещо за корените си, могат да посетят като туристи единствения музей на чамското изкуство, който се намира в Дананг или да разгледат кулите в Мишън (на 50 км югозападно от Дананг). Други могат да се отправят към Ангкорват и околните храмове, за да видят върху стените им гравирани образите на прадедите си. Бившите им врагове се стараят споменът за тях да не изчезне, защото с него подхранват своята национална гордост.

Пълно наименование - Социалистическа република Виетнам

Страната е разположена в източната част на полуостров Индокитай, на брега на Южнокитайско море и неговите заливи Бакбо (Тонкински) и Сиамски. Има площ 329.6 хил. кв. м. Граници (в км) с Китай - 1 150, Камбоджа - 930, Лаос - 1650 и брегова линия с Южнокитайско море - 3 260 км. Голяма част от територията е заета от ниски и средно високи планини - на север Хоанглиеншон с най-висока точка връх Фаншипан - 3 143 м, по дължина на западната граница - Анамските планини; в южните части - платата Контум, Дарлак. Крайбрежието е равнинно с делтите на реките Хонгха на север и Меконг на юг.

Климат - субекваториален, мусонен (на север - тропичен). Средна месечна температура в равнините на север - от 15 до 28 градуса Сº, на юг - от 26 до 29 градуса Сº. Валежи - 1500 - 2500 мм, в планините - над 3000 мм, съвпадащи с летния мусон. Главни реки - на север Хонгха (Червена река) и Меконг - на юг. Растителност - 40 % от територията са покрити с тропически гори, значителни участъци, особено в делтата на Меконг са покрити с блатна и мангрова растителност.

Население - 82 650 хил. жит. Гъстота - 249.2 жит на кв. км. Естествен прираст 21. Средна продължителност на живота - мъже - 65 г., жени - 70 г.

Етнически състав - виети - 87.5 %, мъонг - 1.3 %, кхмери - 1.4 %, мео-яо - 1.5 %, тайски народи - 4.5 %, китайци - 1.7 %, зярай, еде, чам - 0.9 %, други - 1.2 %

Официален език - виетнамски с азбука до ХVII в. - йероглифна, след това - латиница. Три диалекта - северен, централен и южен.

Конфесонален състав - будисти - 72.8 %, християни - 9.8 % (от тях католици - 93.7 %, протестанти - 6.3 %, мюсюлмани (суните) - 0.1 %, индуисти - 0.1 %, конфуцианци и даоисти - 4.8 %, местни традиционни вярвания и култове - 3.7 %, синкретични (смесени) секти - 8.7 %. Извън страната живеят над 700 хил. виетнамци, бежанци от гражданската война, главно в САЩ, Канада и Франция. Градско население - 22 %.

Столица - Ханой (3 200 хил. ж.). По-големи градове - Хошимин (до 1976 г. - Сайгон - 4 100 хил. ж.), Хайфон (1 600 хил. ж.), Данаг (500 хил. ж.), Хюе (320 хил. ж.), Канто (285 хил. ж.), Начанг (260 хил. ж.), Намдин (220 хил. ж.).

Административно деление - 50 провинции, 3 града на централно подчинение - Ханой, Хайфон, Хошимин (Сайгон). Историко-географски области - Бакбо (северна), Чунгбо (централна) и Намбо (южна).

Държавно устройство - парламентарна социалистическа република. Законодателна власт - Национално събрание от 450 депутата, избирани за 5 години. Глава на държавата - президент, избиран за 5 години от Националното събрание. Изпълнителна власт - правителство, начело с премиер-министър.

Парична единица - донг (D) = 100 ксу

Стопанство - основен отрасъл е селското стопанство, като в него са заети 77 % от трудоспособното население. Основна култура - ориз (две реколти годишно - 30 млн. т. г.). Отглеждат се още батати, царевица, маниока, добитък - говеда и биволи - общо 4 млн. свине. Основа на промишленото произвоство е нефтената промишленост - 9.8 млн. т. добив, въглища - 10.5 млн. т., електроенергетика, електротехническа, химическа, текстилна, хранително-вкусове промишленост, машиностроене.

Транспорт - шосета - 93 хил. км, 24 хил. км асфалтирани; ж.п. линии - 2.7 хил. км, 6 хил. км речни пътища. Главни пристанища - Хошимин, Хайфон, Дананг, Хонгай, Камфа. Международни летища - Ханой и Хошимин.

Туризъм - страната се посещава годишно от 180 хил. туристи.