Home Психология Социална работа и съпричастност

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Социална работа и съпричастност ПДФ Печат Е-мейл

Подобно на способността да изпитваш съчувствие, способността да изразяваш съпричастност е показател за човечност и двете много често се бъркат. Съчувствието е емоционален отговор, непосредствен и неконтролиран, който може да бъде изумителен, когато някой се идентифицира със ситуацията на друг. Съпричастността, от друга страна, е умение, което се придобива или подход за съществуване, които да  бъдат използвани при опит да се свържеш, общуваш или да разбереш останалите, ситуациите, в които живеят, опита и чувствата, които имат и изпитват. Съпричастността не е на принципа всичко или нищо и се среща в по-голяма или по-малка степен във всеки човек. Не само това, но човек може да е повече или по-малко притеснен да изразява съпричастност с един или друг човек и може да е повече или по-малко предразположен да използва тяхната възможност за същото – в зависимост, например, дали чувства отговорност към другия.

Съпричастността може да бъде изразена като радост, мъка, вълнение, тъга, объркване и болка. В контекста на работата, която изисква практически грижи, като обграждащата и социалната работа, съпричастността позволява на персонала от професионалисти и клиентите да работят ръка за ръка. Често се описва като “да видиш света през очите на другия”, което означава, че това е просто относително развитата способност да си представиш какво чувства някой в определена ситуация. Става въпрос за опита да разбереш, да съпреживееш, да почувстваш нещо по начин, по който друг човек го разбира и преживява. Малко вероятно е човек, който се старае да развива изразяване на съпричастност да е могъл или някога ще може да знае какво в действителност точно чувстват другите. Въпреки това е важно бъдещият умел обгрижващ  практик да се научи, да прави опити и да си представя какво изпитват другите.

И макар че е възможно да се грижиш за някого, без да изразяваш съпричастност, тя е необходима за демонстрирането на умела практическа грижа. Например, без да може да разбере какво чувства другия, обгрижващия може да допусне да е по-малко сериозен при обгрижването и по този начин да действа по един напълно безполезен начин. Това със сигурност има и обществено значение. Също така е важно да се научиш да вземаш решения вместо други, които са неспособни да взимат решения, а взетите решения да отразяват колкото може по-реалистично решенията, които тези хора биха взели, ако бяха способни на това. Съвсем различно е от това, да си представим нас самите в ситуацията, за която става въпрос и да вземем решение, което бихме взели за себе си. Способността да изразяваме съпричастност спрямо колеги с различни от нашата гледни точки ще направи по-лесно достигането до споразумение за предстоящи действия. Това се отнася за начина, по който хората, работещи заедно, може да тръгнат в различни посоки, и така да навредят на хората, получаващи тяхната грижа, защото те биха могли да не разбират напълно причините за решенията, които са взети и за действията, които се предприемат. Въпреки че е възможно това да се случи между колеги от една и съща професия, по-вероятно е да се случи между колеги от различни професии и следователно е един от основните аргументи в полза на подхода към мултидисциплинарното и интердисциплинарното професионално обучение.

Голяма част от човешкия живот е съпроводена  от разказването на истории. Много социални заведения са включени почти изцяло във възможностите за разказване или преразказване на истории, за споделяне на разкази от  живота.

Истории се използват в писма до приятели, в ежедневни разговори, с хора във влака или на конференции и във всекидневния семеен живот, например “ Как са нещата?”, “Как беше работата днес?” и  “Как се чувстваш сега?”.

Всички тези въпроси очакват разказ в отговор,  и наистина, голяма част от социалната работа включва разказването и слушането на истории от разнообразен вид. Социалните работници слушат истории винаги, когато клиентите им разказват какво става в техния живот. Те също им разказват, когато предават информация за клиенти и дори когато разказаните истории са съкратени и сбити под формата на обобщени наблюдения. Разказването на истории също така формира голяма част от дейностите на практикуващите в други обгрижващи професии, от медицината и професии близки на медицината до консултантските професии и тези в специалното образование, въпреки че естеството и продължителността на историите, които хората разказват ще са различни в зависимост от професията и ситуацията.

Понякога, разказването на истории от терапевтична гледна точка е ценно и дори необходимо, например начинът, по който се справяме с тежка загуба или друга стресиращи ситуация, която може да бъде разказна подробно и като че ли – чрез разказването – разказвачът започва да разбира събитията, които са нарушили живота му или са го стресирали. Така разказвачът ще разбере, че те са се случили и че вече ги е приел. Това е вярно не само за отделните хора, но също така и за общества, които разказват и преразказват истории за трагични и бурни събития като начин да си ги припомнят и да ги приемат.

Разказването на истории е добър начин да ангажираш хората и това го прави полезно средство за академичния персонал по всички дисциплини за привличането на вниманието на студентите. Нещо повече от това, предлага начин за достигането на информацията до тях, което е полезно и лесно запомняне, защото историите са идеалния начин, да свържете нещо, което се учи, с нещо, което вече се знае и така да се помогне на студентите, да го добавят към познанията , които вече притежават.

Студентите имат различни ценности и разбиране за морал, в зависимост от тяхното възпитание и опита, който са натрупали. Тъй като разбирането за морал може да бъде ограничено, обучаването в етично поведение за професионалната практика,  при вземане на решения, причини  и оправдания трябва да бъда преразгледано.  Разказването на истории предлага няколко начина да се направи това, така че, влиянието от разказаните истински истории преди срещата с реалните ситуации, да даде добра подготовка за действителните неща от живота.

Истинските истории са вид разкази, които често се наричат: изучаване на случай. Отнасянето към тях като реални истории позволява на учителя или практикуващия да обучи своите студенти да мислят за тях като за хора със заболявания или човешки проблеми в живота, вместо за диагностични категории или зависими нива. Това ще предпази студентите да не се дистанцират от хората, чийто живот съставлява случая, за който става въпрос в разказаната история. За сравнение, разказвачите на истории живеят  успоредно с историите и понякога в самите истории, които  разказват и които останалите свързват с тях. По този начин хората, които вярват в силата на разказа ще развият тяхната способност да изразяват съпричастност към преживяванията на другите. Използването на истории в работата със студентите и с колегите, които вече практикуват, е силно оръжие, което може да им помогне да се развият като съпричастни социални работници.

Понякога хората се притесняват да използват реални истории за да не нарушат конфиденциалността. Много и може би повечето от специалистите и практиците в сферата на човешките услуги дават голям приоритет на нуждата да се уважава поверителността на използващите тези услуги и пациентите, но трябва да се вземе под внимание и това, дали разбирането за конфиденциалност не натежава пред други ценности като грижата за хората и отговорността. Много практици намират за трудно да решат, с кого могат да споделят информация относно определени клиенти и много преподаватели и автори се чувстват ограничени в употребата на примери от живота на действителни лица. Въпреки това, голяма част от тях си позволявам да шушукат за пациенти и клиенти в столовата, в  заведенията или в къщи.

Поверителността при разказването на истинските истории от преподавателите може да бъде защитена чрез умението да се конструира историята, като едновременно с това се ангажират и студентите за усъвършенстване на техните професионални и лични знания, умения и опит. Разказването на истории е полезно защото подготвя студентите  да се справят със стреса, с който ще се сблъскат веднага щом започнат да практикуват.

Развитие на съпричастност и етично разбиране чрез въображаемо разказване на истории

Когато човек е развълнуват от пиеса, филм или роман, то е, защото  е започнал въображаемо да живее живота на героя, който наблюдава или за когото чете. Това е от голямо значение за преподавателите, които искат да помогнат на студентите да развият съпричастно разбиране към другите, защото всички, до известна степен, са преживели случаи, в които свързват своя живот с този на другите чрез разказните форми. Чрез разглеждане на етичните въпроси в практиката, академичният персонал може да улесни способността на студентите да си представят как такива ситуации може да бъдат разгледани от различни гледни точки.

След като се обсъдят етичните въпроси, които произлизат от една история, независимо дали е споделена от студент или е разказана от преподавател, за да представи определен проблем, на студентите може да се възложи да пренапишат историята от гледната точка на някои от героите, като изложат причините за действията на това лице и емоциите, които са го съпътствали – страха, оправданията, несигурността, съмненията. Студентите могат да го направят като тема, в първо лице и това ще фокусира тяхното въображение и ще даде възможност за практикуване изразяването на съпричастност. След това, историята може да бъде повторно разгледана в  група и обсъдена с другите членове на групата, за да се свържат различните версии на историята. Да се сподели история, от гледната точка на няколко герои, които участват в нея, позволява по-пълноценно разбиране на комплекса от етичните и професионалните проблеми, които историята включва, както и за мотивацията и чувствата, които може да са значителни при формирането на начина, по който се разиграват.

Важно е да не се забравя, че въображаемото разказване на истории изисква много от тези, които го правят. Когато това се използва при изследването на морална дилема, понякога може да се приеме като заплашващо, защото предизвиква хората да се противопоставят на ценности и практически ситуации, и да заявят своята гледна точка относно морални въпроси, което е трудно за тях.  Подобни неща може, разбира се, да са верни за всеки друг подход към професионалното обучение, което изисква от студентите повече от това да стоят и слушат пасивно казаното от предподавателя. Например, това може да е вярно за подходи като ролевите игри и симулациите; за подходи, които окуражават размисъл и за обучение, основано на решаване на проблеми.

Студентите не винаги ще могат да се справят със задачата да мислят за опита на друго лице, особено когато лицето, за което става въпрос е много различно от тях по начин на живот, възраст или статус. Ако това се случи, студентите трябва да бъдат убедени, че не е необходимо да се тревожат ако не знаят достатъчно за ситуацията или героите, за да разработят точно  какво става в описаните събития. Те трябва да бъдат окуражени да си позволят да измислят само детайлите, от които се нуждаят - събития, факти и др., за да изпипат историята. Важно е да не се забравя, че това е упражнение за да си представим случки от живота на други хора, като начин за разбиране на подобни ситуации; да се разберат факторите, оказали влияние при определяне действията на човека, отколкото упражнение, предназначено да тества колко точно участниците могат да обрисуват хората в тази определена ситуация. Добре е студентите да бъдат убедени, че упражнението  няма за цел да се търсят верни отговори и това не е тест за точност, и  тогава те ще могат направят добри опити и да представят себе си в широка гама от житейски истории.

Също така е важно студентите да усвоят гама от различни подходи, които да се отнесат към различни истории. Студентите могат понякога да пренапишат една история от тяхна гледна точка, но тези от тях, които изпитват трудности да се изразяват в писмена форма, може да предпочитат да говорят за своя собствен опит или да ги изиграят в ролева ситуация. За някои студенти говоренето пред група или ролевите ситуации изглеждат плашещи. Важно е да се открие в кой от случаите студентите се чувстват най-удобно, за да извлекат най-много от даденото упражнение.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG