Home Туризъм Екологични проблеми на българската природа и опазване на туристическите ресурси

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Екологични проблеми на българската природа и опазване на туристическите ресурси ПДФ Печат Е-мейл

Екологични проблеми на българската природа и опазване на туристическите ресурси

Туризмът е отрасъл, който, от една страна, силно зависи от състоянието на околната среда, а от друга - при неправилна политика намалява обема и качеството на природните ресурси. Екологичната политика на туризма се реализира в три направления: 1. Рационално използване и опазване на природната среда от замърсяване от туристическата дейност. 2. Съхраняване на природата за туристическа дейност. 3. Съхраняване на природата с помощта на туристическата дейност. Екологичните проблеми се определят от специфичната туристическа дейност:- от необходимостта от мощни миграционни потоци от хора към туристическите обекти;- от комплексното използване на природните ресурси;- от обстоятелството, че всеки природен обект може да бъде и туристически обект;- от съчетаването на туризма с другите отрасли на икономиката;- от създаването чрез туризма на предпоставки за развитие на съпътстващи отрасли и производства;- от зависимостта и заинтересоваността на туризма от опазване и възпроизводство на околната среда. Запазената околна среда заедно с привлекателността на пейзажа, мекият климат, чистата вода, свежият въздух, не много високите разходи за почивка и неповторимата специфична особеност на даден регион (климатични условия, кулинарни специалитети, национални обичаи и други) са условията за развитие на туризма. Опазването на околната среда чиста и привлекателна е в интерес на туризма и на хората, препитаващи се от него. Наблюдава се обаче тенденция към задълбочаване на замърсяването и деградация на околната среда, причинени от туризма. Допуска се пренаселване на териториите, незаконно строителство и унищожаване на туристически ресурси. Вследствие на бурното развитие на туризма поради големите икономически изгоди непрекъснато се влошава качеството на природните ресурси. Отрицателните последици от туризма се изразяват в следното:- замърсяване на водата, въздуха и почвата, причинено от транспортните средства, от съпътстващите производства, битовите отпадъци и др.;- унищожаване на природните дадености, на обработваемите и необработваемите земи;- намаляване или унищожаване на популациите и растителните и животинските видове;- деградация на природните дадености и на историческите забележителности;- внасяне на дискомфорт сред хората в резултат от пренаселване на туристическите обекти - както от пребиваващите туристи, така и от обслужващия персонал. Естествената реакция на съвременната екологична политика в туризма е търсенето и развиването на нови видове туризъм, чиято цел е да се постигне хармония с природата и равновесие между специфичните интереси на местното население и тези на самия туризъм. Такъв се явява екологичния туризъм, който показва едно ново отношение към природата и към самия туризъм от страна на туристическите организации и фирми, както рецептивни, така и туроператорски, а така също и на техните клиенти. Този туризъм е опит за преодоляване на т.нар. туристическа ерозия на природната среда. България има изключително благоприятни условия и много предпоставки за развитието на екологичен туризъм. Това се дължи на голямото разнообразие на нейната природогеографска структура. Необикновеното богатство на геоложки и геоморфоложки форми, на хидроложки обекти, на растителни и животински видове, на специфични природни ландшафти, всичко това се явява особено атрактивно за екологичния туризъм. В съвременните условия законодателните актове на Народното събрание и различните постановления и разпоредби на Правителството на Република България са първите основни изисквания за провеждането на практически мероприятия по контрол и опазване на природата от въздействието на рекреационните дейности, включително и туризма. Важно условие за практическата работа по защита на природата от туристическите дейности е законите да се доведат до знанието на хората, които са задължени да изпълняват всички правни положения, залегнали в тях. Опазването на природата в системата на туристическите дейности в Република България и развитието на екологичния туризъм се осъществява в съответствие със следните международни и национални закони:Международни конвенции и договори - Международната конвенция за защита на растенията, в сила за България от 1933 г., Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в транс-граничен контекст, в сила от 1977 г., Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, ратифицирана от Република България на 29.02.1996г., Рамсарската конвенция (1975 г.), Бернската конвенция (1991 г.), Бонската конвенция (1999 г.) и Вашингтонската конвенция (1991 г.). Международните договори и конвенции не предвиждат безусловното и явно изключване на икономическите дейности в защитените територии, националните паркове и други природни обекти, музеите и паметниците на културата. Това означава, че няма международни правни регулации, които биха могли да се противопоставят на националното законодателство, даващо възможност за ефективно съчетаване на опазването на биологичното разнообразие и на културно-историческото наследство с икономическия растеж. Национално законодателство - 1. Закон за опазване на околната среда2. Закон за биологичното разнообразие 3. Закон за защитените територии4. Закон за горите 5. Закон за водите 6. Закон за чистотата на атмосферния въздух 7. Закон за управление на отпадъците 8. Закон за лечебните растения 9. Закон за туризма Всички закони са осъвременени с наредби и постановления, публикувани в Държавен вестник, които привеждат българското екологично законодателство в съответствие с изискванията на Европейската общност. Националното и международното право изостават бързо от ускорения темп и разширяващия се мащаб от въздействия върху околната среда. Сега правителствата трябва да запълнят големите празнини в съществуващите национални и международни закони, свързани с околната среда, да намерят начини за признаване и защита на правата на сегашните и бъдещите поколения да живеят в околна среда, осигуряваща тяхното здраве и благосъстояние. Необходимо е да се изготви универсална декларация за защита на околната среда и за сигурно развитие и чрез произтичащата от нея Конвенция да се засилят процедурите за избягване или разширяване на споровете, свързани с околната среда и използването на ресурсите.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG