Home Туризъм ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕХНОЛОГИЯТА НА ЕКСКУРЗОВОДСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕХНОЛОГИЯТА НА ЕКСКУРЗОВОДСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ ПДФ Печат Е-мейл

ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕХНОЛОГИЯТА НА ЕКСКУРЗОВОДСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ

Според Закона за туризма една от основните туристически дейности е предоставянето на допълнителни туристически услуги. Те включват екскурзии, развлечения и други прояви с културен и опознавателен характер, които се съпътстват от екскурзоводско обслужване.

Екскурзоводското обслужване е свързано с изучаването, систематизацията, формулирането и разясняването на методическите прийоми, с помощта на които работниците от екскурзионните бюра осъществяват своята дейност. Тези дейности са обособени в две основни групи:

  • Предварителна подготовка и организация;
  • Дейности, свързани с провеждането и отчитането на екскурзията.
  • Предварителната подготовка и организация обхваща следните моменти.
  • Определяне целите и задачите на екскурзията - правилното определяне на целта подпомага подбора на материала за бъдещата екскурзия.
  • Избор на тема - всяка екскурзия трябва да има точно определена тема. Темата на екскурзията е това, което е положено в основата й, стожерът, около който се гради разказът и показването. Темата на екскурзията е тясно свързана с обектите, тя определя съдържанието на разказа на екскурзовода.
  • Подбор на литературата - по темата на екскурзията се прави списък на книги, брошури, статии, видеофилми и публикации в периодичния печат. Списъкът от необходимата литература се използва от екскурзовода при подготовка на индивидуалния текст на екскурзията. Материал по темата на екскурзията може да се намери в музеите, научнопопулярните, художествените филми. Той трябва да бъде съобразен с обектите, които ще бъдат показани.
  • Запознаване с експозициите и фондовете на музеите. Членовете на творческата група е необходимо да изучат експонатите от екскурзиите, документите, които се пазят в музейните хранилища. При включване на разглеждане на музейна експозиция в обзорната или тематичната екскурзия е желателно цялата екскурзия от началото до края да се води от един екскурзовод. Понякога групите от екскурзианти не ходят в музея, въпреки че той е включен в маршрута, в такъв случай материалът от музея се излага в разказа на екскурзовода с използване на копия от документи и фотографии на експонати.
  • Подбор и изучаване на екскурзионните обекти. За определяне темата на екскурзията решаващо значение има подходящият подбор на обекта. В зависимост от обектите екскурзоводът съставя своя разказ. Екскурзионните обекти се класифицират: по съдържание - еднопланови и многопланови; по функционално значение - основни и допълнителни; по степен на съхранение - напълно запазени, преустроени и реконструирани.

Подборът на обекти е отговорна работа - от множеството обекти се отбират най-интересните и по външен вид и по информативност.

В процеса на подготовка на екскурзията при избора на обектите се вземат под внимание следните показатели:

  • познавателна ценност;
  • известност;
  • необичайност;
  • изразителност;
  • съхраненост;
  • месторазположение.

Оценката на всеки обект по дадените критерии позволява подбора на нужните обекти, при това е важно правилното им определяне по количество.

  • Съставяне маршрут на екскурзията. Маршрутът на екскурзията представлява пътят, който следва екскурзионната група, свързана с процеса на показване на обектите. При съставяне на маршрута е необходимо да се спазват две главни изисквания: показването на обектите трябва да върви в логическа последователност и маршрутът трябва да обезпечи показа на обекти, необходими най-пълно да разкрият темата на екскурзията.
  • Обход на маршрута. След съставяне на маршрута участниците в творческата група извършват неговия обход. Целта на обхода е да се уточни трасето на движение, разположението на обектите, времето, необходимо за показването им, придвижването от обект до обект и продължителността на екскурзията като цяло.
  • Подготовка на текста на екскурзията. След като са утвърди маршрутът на екскурзията, се съставя нейният текст, за който се подбира само този материал, който може да се използва в разказа на екскурзовода.
  • Съставяне на методическа разработка. Подготовката на екскурзията завършва със съставяне на методическа разработка, която е основният документ на екскурзионното бюро и дава право за провеждане на екскурзията.
  • Провеждане на пробна екскурзия и нейното утвърждаване. Пробната екскурзия обикновено се провежда от ръководителя на групата и един от нейните членове. На пробната екскурзия се поканват членове на Методическия съвет, на Съвета по туризма, екскурзоводи, музейни сътрудници, научни работници, педагози.

При завършването на екскурзията се провежда обсъждане, дава се оценка и се разкриват някои неточности. При положителна оценка на Комисията екскурзионното бюро издава заповед за провеждане на екскурзията.

Дейности, свързани с провеждането и отчитането на екскурзията.

  • Предварителното оглеждане - то дава възможност да се насочи вниманието на екскурзиантите към обектите, да се подготвят за неговото зрително и мисловно възприятие.
  • Екскурзионен анализ - с този начин се постига детайлно наблюдение на обекта като цяло или на неговите части.
  • Зрителната реконструкция. При показване на някои обекти, които в дадения момент се представят в изменен вид е необходимо мислено да се възстанови техният първоначален вид.
  • Локализация на събитията е способ за показване на историческите събития, явления в точно локалната (местна) обстановка, в която те са протекли. Начинът на локализация извиква у екскурзиантите чувство на съпричастие с разглежданите събития.
  • Зрителното сравнение.

Изброените начини за показване почти не се използват самостоятелно с изключение на начина предварително оглеждане. В процеса на екскурзията начините винаги са тясно взаимосвързани с разказа.

Средствата за показване на екскурзионните обекти са словесното описание и жестът. Към словесното описание се отнасят разказът по време на екскурзията, екскурзионната справка, описанието, обяснението, коментирането и цитирането.

  • Разказът по време на екскурзията

Неотменна част от екскурзията е разказът на екскурзовода. По отношение на показа разказът е вторичен, подчинен на показа и извън него не се използва. Разказът може да бъде просторен въз основа както на индуктивния (от частното към общото), така и на дедуктивния (от общото към частното) принцип. В екскурзионната практика преди всичко се използва индуктивният метод.

  • Екскурзионната справка се използва при оглед на допълнителните обекти, когато не е предвидено слизане от автобуса. Това е сбито изложение на фактическия материал за обекта или събитията и фактите, свързани с тях.
  • Описанието е подробно изложение на материала за обекта, последователното изреждане на основните му свойства и качествата, а също така определянето на най-съществените страни и явления, процеси и събития, свързани с обектите. То се използва при показа на обекта без излизане на екскурзиантите от автобуса. Времето отделено за описание не е повече от 2-3 минути.
  • Обяснението е начин, с помощта на който се изясняват вътрешните връзки на обекта, изясняват се причините за някакво събитие, явление, факт, при което разказът за обекта носи доказателствен характер.
  • Коментирането (репортажът) се използва при тези екскурзии, при които обектът се показва в движение и се изменя по време на наблюдението.
  • Цитирането се използва за въвеждане в разказа на екскурзовода с помощта на откъси от произведения, исторически документи, мемоари, статии и художествени произведения. Цитатът, приведен към мястото и времето, придава авторитетност и тежест на думите на екскурзовода. Не се препоръчва обаче да се злоупотребява с цитатите.
  • Литературният монтаж може да бъде построен върху избрани откъси от различни литературни произведения, документи, спомени, статии, разкриващи подтемата или един от основните въпроси на подтемата на екскурзията. Литературният монтаж оказва силно емоционално въздействие на екскурзиантите, но е достъпен не на всеки екскурзовод, защото изисква от него дълбоко познаване на литературата, историята и др. качества като безупречен вкус и артистични способности.
  • Жестът по време на екскурзията

Жестът по време на екскурзията не е просто механично движение. Той има смислово и емоционално значение, носи в себе си отпечатък от индивидуалността на екскурзовода. Жестовете на екскурзовода се съпровождат от речта, предават определена информация, ориентират екскурзиантите в обекта. Главната особеност на жеста по време на екскурзията се състои и в това, че той е свързан не само с устната реч, но и с показа на обекта, явявайки се съставна част на нагледността. В жестове на екскурзовода се проявява стремеж не само да обърне внимание на екскурзиантите към обектите, но и да покаже своето отношение към тях. Жестът от една страна организира екскурзиантите, насочва тяхното внимание към обекта, от друга - се проявява като средство за емоционално въздействие върху тях. Във връзка с това екскурзоводът трябва да обмисли маниера на изпълнение на жеста с отчитане на възрастовия състав на групата и психологическите особености на екскурзиантите, професията им и т.н. Например за младежките групи жестикулацията трябва да бъде по-активна, отколкото за хората от средна и пенсионна възраст, тъй като стремителните, често повтарящи се жестове могат да се окажат уморителни.

В екскурзоводната практика е приета следната класификация на жестовете:

  • Основна група жестове с показателен характер, т.е. жест - показалка. При изпълнението на този жест първостепенна роля се отрежда на ръката и особено на пръстите. Жестът показалка обикновено е насочен по посока на обекта, показва именно към какъв обект следва да се обърне вниманието в дадения момент.
  • Илюстративните жестове дават представа за границите на разглежданите обекти, размерите на показваната територия, например при огледа на градска панорама, архитектурен ансамбъл, местност, където са ставали историческите събития.
  • Подчертаващите жестове дават нагледна представа за размерите и формата на екскурзионните обекти.
  • Реконструиращите жестове помагат на зрителите да си възстановят незапазените части на зданията, съоръженията, мислено да се отделят по-късно надстроените етажи, колони и др.
  • Подсещащите (подканящи) жестове позволяват на екскурзовода правилно да размести групата пред екскурзионния обект. С помощта на тези жестове екскурзоводът поканва екскурзиантите да извършат преход от един обект към друг, да излязат, а после да заемат мястото си в автобуса.
  • Нагледните жестове дават възможност екскурзоводътправилно да демонстрира нагледното пособие.
  • Емоционалните жестове изразяват емоциите на екскурзовода, неговото психологическо състояние в момент на провеждане на екскурзията.

Екскурзоводът има нужда от техническо отработване, шлифоване и разнообразяване на жестовете. Много е полезно той да се избави от постоянните жестикулации по време на екскурзията

Недопустими са също така и неоправдано грубите, несдържани жестове, изразяващи недоволството на екскурзовода, жестовете предупреждения или даже заплашителните жестове (например по време на екскурзия с ученици). Тези жестове свидетелстват за безпомощността на екскурзовода, за неговото неумение да намери правилен подход към групата, да я заинтересова с екскурзията и да установи необходимия контакт с екскурзиантите.

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси и задачи:

  1. В какво се състои предварителната подготовка и организация на екскурзоводското обслужване?
  2. Кои дейности са свързани с провеждането и отчитането на екскурзията?
  3. Анализирайте същността на туристическото обслужване и посочете свързаните с него дейности?

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG