Home Туризъм Заинтересовани страни

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Заинтересовани страни ПДФ Печат Е-мейл

Заинтересовани страни

3.1          Държавни институции

Държавата със своята централна изпълнителна власт в съответствие с конституционните си права и задължения създава условия и подпомага развитието на всички икономически отрасли, в това число на туризма. В този смисъл, нейната роля за развитието на екотуризма е да:

  • Формулира концепцията за мястото и ролята на екотуризма като едно от приоритетните направления в развитието на туризма;
  • Създава подходяща нормативна уредба;
  • Мобилизира наличните ресурси и намира нови средства за инвестиране и развитие;
  • Създава механизми за постоянни и устойчиви гаранции за генериране на приходи и набиране на средства;
  • Допринася за добрата публичност в страната и в чужбина;
  • Съдейства за изграждане и поддържане на необходимата инфраструктура и информационни системи;
  • Предоставя необходимата информация.

Няколко министерства са директно ангажирани в развитието на екотуризма в България. В зависимост от специфичните им роли в правителството, те също имат специфични отговорности и роли за развитието на екотуризма.

Един от механизмите за координиране на усилията на тези министерства е подписаният през октомври 2002 г. Протокол за сътрудничество между Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и Министерството на земеделието и горите в областта на екотуризма. Протоколът все още няма практически механизъм за осъществяване на тази координация на практика. Няма специализиран орган, в рамките на което и да е министерство или на междуведомствено ниво, който да се ангажира с прилагането на настоящата стратегия.

3.1.1       Национално ниво

Министерство на околната среда и водите

Министерството на околната среда и водите отговаря за всички въпроси, отнасящи се до околната среда и водите в България. То е институцията, следяща за управлението и качеството на водите, спазването на изискванията за опазване на природата, за мониторинга и оценката на човешкото въздействие върху околната среда. В допълнение, Министерството осъществява управлението на националната мрежа от защитени територии, както и обявяването на нови такива. МОСВ също така осигурява разработването на планове за управление, в съответствие с които се осъществяват всички инвестиции и дейности в рамките на системата от защитени територии. В допълнение към всичко това, МОСВ отговаря за създаването и опазването на Национална екологична мрежа и за спазването на всички конвенции и договори в природозащитната област, по които България е страна. Доколкото една от основните цели на опазването на природата и на законодателството в областта на защитените територии е извличането на ползи за местното население, Министерството е естествен партньор в осъществяване на усилията за развитие на устойчив туризъм и екотуризъм в страната.

Министерството на околната среда и водите осъществява голяма част от своя мандат за опазване на биоразнообразието посредством система от регионални звена (регионални инспекции по околната среда и паркови дирекции). В съответствие с изискванията на законите и подзаконовите нормативни актове, както и на плановете за управление на защитените територии, тези звена осъществяват също така ръководство при развитието на туризма в защитените територии в страната. В ход е програма за оказване подкрепа на усилията на местните общности за развитие на екотуризма около парковете.

Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда е фонд на бюджетна издръжка от българската държава, който се управлява от Управителен съвет с частно и обществено участие. Той е приемник на Националния фонд за опазване на околната среда и средствата по него представляват капитализирани постъпления от глоби, такси и данъци, свързани с околната среда. Традиционна става неговата подкрепа за следните видове дейности, свързани с екотуризма във и извън защитените територии, като се има предвид, че 80% от средствата са предназначени за природозащитни дейности на общинско ниво.

  • Проектиране на туристически обекти и инфраструктура;
  • Изграждане на информационни центрове;
  • Туристическа и информационна инфраструктура (пътища, туристически маршрути, информационни и указателни табели, места за отдих, погледни точки, паркинги);
  • Рекламни материали – брошури, проспекти, филми;
  • Безопасност на посетителите;
  • Съхранение на местни традиции и занаяти, организиране на чествания, конкурси и изложби.

Министерството на околната среда и водите включва в състава си няколко дирекции, всяка от които се специализира в определени компоненти на околната среда. Така например, Национална служба за защита на природата (НСЗП) координира дейностите по опазване на биоразнообразието, в които се включва и екотуризма. Засега НСЗП не разполага с отделна структура за разработване на политика и програми в екотуризма.

Министерство на икономиката

Министерството на икономиката има мандат да управлява и координира изключително широк сектор от стопанството на страната – производството, търговията, външноикономическите отношения и туризма.

Специализираната администрация на министерството включва 21 дирекции, три от които са специализирани в областта на туризма:

  • Дирекция “Национална туристическа политика”
  • Дирекция “Анализи и прогнози в туризма”
  • Дирекция “Международна туристическа политика”

За развитието на туризма има определен ресорен Заместник министър, на когото са подчинени тези три дирекции, планиращи и прилагащи политиката в областта на туризма. Министерството на икономиката:

  • Развива стратегия и краткосрочни програми за развитие на туризма, включително и на екотуризма;
  • Координира дейността на министерствата и ведомствата в сферата на туризма;
  • Създава Централна експертна комисия по лицензиране и категоризиране с участието на представители на националните туристически сдружения;
  • Издава лицензи за извършване на тур-операторски дейности и дейности от туристическите агенции и категоризира туристическите обекти, предложени от Централната експертна комисия по лицензирането и категоризацията;
  • Организира и координира управлението и качествения контрол в туризма;
  • Организира развитието и поддържането на национален туристически регистър;
  • Организира и контролира провеждането на национална реклама в областта на туризма и подкрепя туристическите асоциации за популяризирането на националния туристически продукт на международния и вътрешния пазар;
  • Осъществява ръководство на Националния съвет по туризъм и утвърждава приетата от него годишна програма за национална реклама;
  • Създава, поддържа и актуализира единната система за туристическа информация;
  • Контролира дейността на Комисията по търговия и защита на потребителите, както и на Изпълнителната агенция за национална реклама и информация в туризма;
  • Спомага за развиването и поддържането на инфраструктура, свързана с туризма;
  • Спомага за привличане на чужди инвестиции за реализиране на проекти по развитие на туризма на национално, регионално и местно ниво;
  • Осъществява международно сътрудничество и представлява държавата пред международните туристически организации;
  • Координира развитието на единна система за обучение и подобряването на квалификацията на персонала в туризма съвместно с Министерството на образованието и науката, Министерството на културата и Министерството на труда и социалната политика;
  • Осигурява методологическа помощ за регионалните и местни власти, както и за туристическите асоциации, за развитие на туризма.

Според чл. 15 (1) от Закона за туризма, държавата подпомага финансово развитието на отрасъла, като осигурява средства за:

  • Национална реклама в областта на туризма;
  • Контрол върху качеството на туристическия продукт;
  • Единна система за туристическа информация;
  • Единна система за обучение и квалификация на работещите в туризма;
  • Анализи и прогнози за състоянието и развитието на туризма;
  • Социологически проучвания за туризма на национално ниво;
  • Участия в проекти в рамките на международни програми.

В Министерството на икономиката засега няма специализиран отдел или подразделение, които да се занимават с екотуризма или с който е да е от специализираните видове туризъм.

Националният съвет по туризъм (НСТ) е създаден като държавно-обществен консултативен и координационен орган към Министерството на икономиката. Негов председател е министърът на икономиката. Членове на Националния съвет по туризма са представители на: държавата, асоциациите по туризъм, асоциациите на въздушните, сухопътни и водни превозвачи, национално представени асоциации на потребителите в България и Националната асоциация на общините.

Националният съвет по туризъм:

  1. предлага на министъра на икономиката годишната програма за разходване на средствата за държавното финансово подпомагане на развитието на туризма;
  2. разработва и приема програма за национална реклама в областта на туризма и я предлага за утвърждаване на министъра на икономиката;
  3. координира осъществяването на националната реклама в областта на туризма;
  4. приема и предлага за одобряване на министъра на икономиката годишен отчет на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация за изпълнението на програмата за национална реклама;
  5. обсъжда и предлага на министъра на икономиката разработени концепции и програми за развитие на туризма в страната;
  6. дава становища по проекти на нормативни актове и прави предложения за тяхното изменение, допълнение или отмяна;
  7. обсъжда въпроси, свързани с изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура и привличането на чуждестранни инвестиции в туризма;
  8. обсъжда готовността на българските авиопревозвачи за изпълнение на чартърните им програми;
  9. обсъжда подготовката за туристическите сезони и резултатите от тях;
  10. обсъжда резултатите от дейността на органите, на които е възложено упражняването на контрол в туризма и свързаните с него дейности, и дава препоръки за подобряване работата на контролните органи;
  11. обсъжда въпроси и дава препоръки за подобряване защитата на потребителите на туристически услуги.

Министерство на земеделието и горите

Специализираната администрация на Министерството на земеделието и горите включва 16 Главни дирекции и 14 Национални служби, между които и Националното управление по горите:

Министерството на земеделието и горите отговаря за следните главни аспекти, които имат връзка с развитието на екотуризма:

  • Провежда националната политика за развитие на растениевъдството и животновъдството и в подотрасъл “Рибарство и аквакултури” и на свързаните с тях дейности, които са източник на едни от основните компоненти на всеки туристически продукт. Всички аспекти, свързани с доказването на екологичност и произход на съответните храни са в юрисдикцията на това Министерство.
  • Организира и ръководи изработването, поддържането, съхраняването и ползването на кадастралната информация за земеделските и горските територии – важен аспект, свързан с бъдещото планиране на екотуризма;
  • Определя и прилага инвестиционната политика в областта на земеделието и горското стопанство, финансирана от специални фондове и от държавния бюджет, включително по проектите, финансирани от предприсъединителните фондове на Европейския съюз (САПАРД) – Дирекция “Развитие на селските райони и инвестиции”;
  • В рамките на МЗГ и по-специално Национално управление по горите съгласно Закона за защитените територии се създават парковите администрации на природните паркове. Те са отговорни за прилагане на плановете за управление на природните паркове, включително всички дейности по създаване условия за развитието на туризма и обслужването на посетителите.

В това министерство няма отделно звено или експерти за координиране на дейностите в областта на екотуризма.

Министерство на културата

Министерството на културата има няколко специфични функции, свързани с развитието на културния и екологичния туризъм:

  • Да координира усилията на различни организации, които да проучат и разработят методика за предпазване, експлоатиране и интегриране на културното наследство в туристическото развитие, за да не се преексплоатира и да не се представя тривиално културния феномен, така че да се загуби неговата атрактивност.
  • Да осигури възможности за комуникация и координиране на дейностите между различните институции на държавно, регионално и местно ниво, които работят по проблемите на културния туризъм.
  • Да допринесе с различни форми на проучване, популяризиране и обучения за това как да се полагат грижи за културното наследство и как да се използва за нуждите на туризма; как да свържем туризма и нашето културно наследство, като дадем възможност на местните хора да го поддържат.
  • Да разработи стратегии, които да работят за предпазване, експлоатиране и интегриране на изкуствата и свързаните с тях форуми и едновременно с това да се обвържат с подходящи туристически дейности.
  • Да съдейства за укрепването или създаването на връзки с бизнеса, властите и организациите от туристическата индустрия и съответните изследователски институти и творчески организации.
  • Упражнява върховен надзор върху защитените територии – резервати по Закона за паметниците на културата и музеите.

Основен орган на МК за опазване на недвижимото културноисторическо наследство е Националният институт за паметници на културата. Той издирва, изучава и документира обекти на културноисторическото наследство, поддържа Националния архивен фонд на ПК, изпълнява регистрационни, разрешителни и контролни функции по ПК, съгласува всички намеси в обекти и защитени територии с културно наследство, както и устройствените планове и конкретни проекти, засягащи ПК.

Трябва да се отбележи, че България е натрупала значителен професионален, законодателен и мениджърски опит в областта на опазването на културноисторическото наследство. Българската консервационно-реставрационна школа се е развивала под прякото влияние на европейската. България е ратифицирала всички международни документи в областта на опазването на културното наследство.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) осъществява политиката на правителството за регионално развитие и устройство на територията. То осъществява методическо ръководство и контрол върху дейността по устройство на територията, осигурява условия за прилагане на принципите за енергийна ефективност и опазване на околната среда в областта на териториалното и селищното устройство и строителството и др.

МРРБ участва в комисиите по обявяване на национални и природни паркове. МРРБ съгласува Плановете за управление на резервати и поддържани резервати, природни забележителности и защитени местности.

МРРБ осъществява финансово управление и счетоводно отчитане в съответствие с българското законодателство на проектите по програмите ФАР на Европейския съюз: ФАР - Трансгранично сътрудничество, ФАР - Икономическо и социално сближаване, което включва програма “Пътища за достъп до места с туристически интерес”, ИСПА и други международни инвестиционни програми.

Структурата на специализираната администрация на министерството включва 10 дирекции, между които е и Главна дирекция “Регионална политика”. Тя организира изработването, прилагането и контрола по изпълнението на Националния план за регионално развитие (НПРР); координира изготвянето и актуализирането на регионалните и областните планове за развитие и дава методически указания на общините за изготвянето и актуализирането на общинските планове (стратегии).

Главната дирекция има териториални бюра в центровете на шестте района за планиране, които разработват средносрочни стратегии за икономическо и социално развитие на районите за планиране, разработват годишни оперативни програми, като отчитат приоритетите на Националния план за икономическо развитие (НПИР), подпомагат дейностите по интеррегионалното и трансграничното сътрудничество и подпомагат сътрудничеството и координират дейностите за развитие на селските райони с функционалните структури по специалната програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони.

Изпълнителната агенция “Пътища” към МРРБ взема решения за провеждане на процедури и възлага обществени поръчки за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, съгласува проекти за изграждане на местни пътища и устройствени планове, съгласува проекти и издава разрешения за специално ползване на републиканските пътища.

3.1.2       Областни управители

Областните управители са държавни служители, назначавани от Министерския съвет. Те имат администрации, но нямат други подчинени структури. Отговарят за провеждане на регионалната политика и за осъществяване на държавното управление по места, както и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Имат отговорности по опазването на реда и административния контрол.

Според Закона за туризма Областният управител провежда държавната политика в туризма на територията на областта, като организира съвместно с туристическите сдружения разработването на стратегия и програми за развитието на туризма и координира тяхното изпълнение, като тази стратегия и програмите са част от областния план за регионално развитие и се съставят на основата на националните приоритети за развитие на туризма, както и на местните и регионалните туристически ресурси и нужди. Той също координира с кметовете от областта и с други областни управители в региона реализацията на Националната програма за развитие на туризма.

3.1.3       Общински власти

Общините са ключовите териториално-административни и планиращи единици. Те са основата за създаването на условия и среда за развитието на екотуризма.

Конкретно ролята на общинските власти за развитието на туризма като цяло, и особено по отношение на екотуризма, е да се грижат за:

  • Подобряване на съществуващата техническата и социална инфраструктура;
  • Осигуряване на местна нормативна база за развитие на отрасъла – разработване и приемане на местни нормативни актове, касаещи извършването на дейности върху територията на общината;
  • Привличане на инвеститори и осъществяване на партньорства с частния сектор и НПО;
  • Подкрепа за дейностите по рекламата;
  • Включването на екотуризма като приоритетен отрасъл в програмите на общините за развитие на туризма;
  • Опазването на ценния културноисторически ресурс на територията чрез провеждане на местно ръководство и надзор върху ПК и защитените територии с културно наследство.

Според чл. 10, ал. 1 от Закона за туризма “Общинският съвет приема програма за развитие на туризма на територията на съответната община в съответствие с приоритетите на националната стратегия и като вземе в предвид местните ресурси за туризъм и местните нужди”.

Според изискванията на Закона за туризма, кметът на общината:

  1. изготвя програма за развитието на туризма в общината съвместно с туристическите сдружения и с други юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към развитието на туризма;
  2. създава консултативен съвет по въпросите на туризма с представители на местната администрация, туристическите сдружения, други юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към развитието на туризма, сдружения на местния бизнес и на потребителите;
  3. създава общинска експертна комисия по категоризиране на туристическите обекти, в чийто състав половината от членовете са представители на туристически сдружения, работещи на територията на общината, ако има такива;
  4. категоризира туристическите обекти по чл. 52, ал. 1 по предложение на общинската експертна комисия по категоризиране;
  5. създава и поддържа регистър на категоризираните от него обекти на територията на общината;
  6. заверява регистрите за настанените туристи на лицата, извършващи туристическа дейност хотелиерство на територията на общината;
  7. съдейства за рекламата на туристическия продукт на общината;
  8. организира информационното обслужване на туристите, включително чрез създаване на туристически информационни центрове или бюра;
  9. съдейства за поддържането и опазването на природните и културноисторическите обекти на територията на общината;
  10. осъществява контрол по спазването на закона и на нормативните актове по неговото прилагане;
  11. съдейства на държавните органи при провеждането на политиката в туризма и извършването на контрол върху качеството на туристическия продукт на територията на общината.

Законът дава значителни права на общините по отношение на развитието на туризма, включително да категоризира доставчиците на определени услуги. В много от общинските стратегии за развитие туризмът е определен като приоритетен отрасъл в икономиката на общината. Усилията, които полагат общините, за да осигурят условия за развитието на туризма, са сериозно затруднени от липсата на финансиране.

3.2          Неправителствени организации

Неправителствените организации, които са заинтересовани страни в процеса на развитието на екотуризма, могат да се опишат в следните групи:

  • Браншови туристически асоциации – и трите са представени в Националния съвет по туризъм

Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) е организация с нестопанска цел, обединяваща туроператорски и тур-агентски фирми. Създадена е през 1992 г. да защитава, обединява и осъществява контрол върху туристическия продукт, създаден в България, като същевременно изпълнява функцията и на коректив за правителствената политика в областта на дейностите на туроператорските и пътническите агенции. Нейната мисия е да обедини професионализма на организациите, занимаващи се с разработването, маркетинга и осъществяването на туристически продукти, като осигури добри условия за сътрудничество между фирмите и правителството за постигане на устойчиво развитие на българската туристическа индустрия.

БАТА има 154 членове, 120 от които са редовни членове и 34 асоциирани членове, включително туроператори, пътнически агенции, регионални туристически организации и др. Членството е на доброволен принцип. Асоциацията се издържа от членски внос, ръководи се от общо събрание, седемчленен управителен съвет, начело с председател и контролен съвет (председател и двама членове). Оперативната работа се извършва от Секретариат.

Българската туристическа камара (БТК) е организация с нестопанска цел, която е създадена през 1991 г. и обединява на доброволен принцип национални, регионални и местни клонове на организации и съвети, лица и др., работещи в сферата на туризма, хотелиерската и ресторантьорската индустрия, туроператори, турагенти, развиващи стопанска дейност. БТК изпълнява функция на съюз, обединяващ български и чуждестранни организации с цел извършване на дейности за координация в организацията и управлението на търговските дейности на фирмите в туристическата индустрия. Структурата на управление на БТК се състои от: общо събрание, управителен съвет, председател и комисия по контрола. Главната цел на БТК е да обобщава и предоставя възникнали въпроси в сферата на туризма на правителствените органи за решаване, да защитава интересите на работодателите и собствениците на туристически и търговски обекти. Членовете на БТК са 800, в това число български и чуждестранни предприятия и физически лица, туристически фирми, банки, застрахователни компании.

Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) е учредена през 1993 г. като сдружение с идеална цел. БХРА обединява стотици хотели и някой от най-големите приватизирани туристически комплекси – ВК “Ривиера”, КК “Албена”, ВК “Русалка” и други. Асоциацията има изградени регионални структури в райони с развит туризъм. Най-големите са в София, Слънчев бряг, Варна, Банско, Златоград, Смолян, Пловдив, Чепеларе, КК “Боровец” и др. Сред основните задачи на БХРА са обединяването на професионалистите в туризма и подпомагане на тяхната квалификация и обучение, както и осигуряване защита на правата и интересите им. Асоциацията участва във всички дебати и работни групи, свързани със законодателните инициативи в областта на туристическия бизнес, член е на редица водещи органи и комисии, които работят за подобряване условията за развитие на туризма.

БХРА е първата професионална организация в България, която от 1996 г. връчва традиционните си Годишни награди за най-добри постижения в областта на хотелиерството, мениджмънта, ресторантьорството, инвестициите и др. 

  • Продуктови туристически асоциации

Това са асоциации на доставчици на специализирани туристически продукти. В страната има четири такива асоциации. Две от тях имат пряко отношение към екотуризма в страната, а другите две не са свързани с него.

Българската асоциация за алтернативен туризъм е създадена през 1998 г. и понастоящем обединява 65 организации – фирми, дирекции на защитени територии, регионални туристически сдружения, индивидуални бизнеси и др. Асоциацията се управлява от десетчленен Управителен съвет, оглавяван от председател, и тричленен Контролен съвет.

Българската асоциация за селски и екологичен туризъм е създадена през 1995 г. Тя включва 25 организации и 83 индивидуални членове със собствен туристически бизнес, които имат пряко отношение и много активна роля в процесите на развитие на екотуризма в България.

Другите две са Българската асоциация по балнеология, която потенциално е важен партньор в процеса и Сдружението на ИАТА –агенциите в България.

  • Регионални туристически асоциации

Те представляват мрежи от доставчици на услуги в сферата на туризма в определен регион. В момента в страната съществуват няколко такива организации, които постепенно се специализират в областта на екологичния туризъм.

Пирински туристически форум е създаден през 1997 г. като сдружение между 11 общини и Национален парк “Пирин”. Форумът се ръководи от Борд на директорите и Управителен съвет. Мисията му е да подпомага развитието на устойчив туризъм в района на Пирин.

Туристическа асоциация “Стара планина” е създадена през 1996 г. и към момента има над 200 членове – собственици на хотели, фамилни хотели, къщи, заведения за хранене и увеселителни заведения. Асоциацията се управлява от шестчленен Управителен съвет.

Бургаска асоциация за екологичен и селски туризъм е създадена през 1995 г. Тя има 36 индивидуални и 19 корпоративни членове (4 държавни институции, 6 фирми и 9 граждански сдружения). Асоциацията си сътрудничи с много общини и кметства.

Варненска туристическа камара е създадена през 1991 г. Понастоящем има 139 члена. Управлява се от Председател и десетчленен Управителен съвет.

Сдружение за екотуризъм “Централен Балкан – Калофер” е създадено през 2002 г. Има 34 членове, сред които представители на местни екотуристически фирми, местните власти и Национален парк “Централен Балкан”. Сдружението се управлява от деветчленен Управителен съвет.

Сдружение за екотуризъм “Рила” е създадено през 2002 г. в района на гр. Самоков и има 40 членове. Сдружението се управлява от седемчленен Управителен съвет, оглавяван от Изпълнителен директор.

Регионална туристическа асоциация “Родопи” е създадена през 2003 г. В нея участват 65 членове. Асоциацията се управлява от 13-членен Управителен съвет и от седемчленен Контролен съвет.

Съществуват още няколко сдружения на регионален принцип, които имат цели, свързани по-скоро с масовия туризъм, отколкото с екотуризма.

  • Местни туристически сдружения са създадени от местни предприемачи, които са обединени около конкретна атракция на природата, историческото наследство или културен паметник като тези в Могилица, Триград, Болярово и др. В повечето случаи, освен предприемачите те включват и представители на местните власти, музеи, училища, НПО, ако има такива. Обикновено, тяхната роля е да привличат финансиране за разрешаването на местни инфраструктурни проблеми или да разработват идеи и проекти за местно развитие на туризма. В много случаи, те се наричат местни туристически съвети, тъй като са създадени след приемането на предишния Закон за туризма, който предвижда създаването им.

Създаването на регионални и местни туристически съвети (НПО) в България беше заложено в Закона за туризма от 1998 г., като сред техните функции бяха предвидени инвентаризацията на туристическите ресурси и поддържането на туристически бази данни; информационното обезпечаване на туризма, включително създаването на Туристически информационни центрове; популяризирането на съответните райони в България и чужбина; организирането на специализирани обучения и проучвания на търсенето и предлагането на територията; експертна помощ при стратегическото планиране на местното/регионално развитие и др. Те са доброволни местни инициативи между държавния сектор на местно ниво и местните предприемачи. Съществуват 51 регионални и местни Съвети по туризъм. Някои от тях функционират активно, други след създаването си остават само на хартия.

Български туристически съюз. Една от най-големите неправителствени организации на национално ниво, занимаващи се с вътрешен туризъм, е Българският туристически съюз. Той наброява повече от 6,000 индивидуални члена и 162 местни дружества в цялата страна. БТС и неговите местни звена управляват значителна част от някогашната държавна система за пешеходен и планински туризъм, като отговарят за поддръжката и експлоатацията на повечето планински хижи, туристически пътеки, както и международните туристически маршрути, които пресичат страната. Те управляват също така и разнообразна система от места за нощувки и туристически услуги извън планините и системата от защитени територии. Голяма част от материалната база е стара, в лошо състояние и се нуждае от инвестиции за ремонт и усъвършенстване.

  • Природозащитни НПО

Съществуват множество природозащитни неправителствени организации, възникнали през последните 10-15 години. Тези обединения на гражданското общество, поставящи си за цел опазването на околната среда, са ангажирани с редица основни елементи от Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие и изпълняват роля както на застъпник, така и на обществен коректив при осъществяване на политиката на опазване на биоразнообразието и при изпълнение на програми на национално и местно равнище. Някои от тези групи се ангажират все по-тясно в разработване и изпълнение на проекти за опазване на биоразнообразието и защитените територии. Някои участват активно в управление на неголеми защитени територии, в резултат от което насочват вниманието си в развитие на туризма и екотуризма като средство за постигане на консервационни цели в рамките на, и извън, защитените територии. Най-важните измежду тези национални организации, които имат и местни клонове, включват: Българското сдружение за защита на птиците, “Природен фонд”, “Зелени балкани”, “Балкани” и пр. По-малки организации с преобладаващо местно и регионално значение са: Le Balkan, “Родопи”, Клуб “Приятели на морето” – Варна, Инициативната група за устойчиво развитие – Силистра, “Приятели на Природен парк ‘Врачански Балкан’”, Родопската младежка организация и т.н.

Основните дейности на тези организации, свързани с екотуризма, са:

  • Кампании за обучение на местни предприемачи и професионалисти в сферата на туристическите услуги;
  • Инвентаризация на туристическите ресурси и услуги;
  • Издаване на образователни и/или рекламни материали;
  • Поддръжка и експлоатация на посетителски центрове.

Някои от тези природозащитни НПО са се развили до степен, при която частнатинициатива в екотуризма се е отделила от ролята и функцията на организацията. В резултат от това са възникнали редица малки частни предприятия, предлагащи екотуристически програми, услуги и посетителски маршрути. В голямата си част тяхната клиентела се състои от чужденци. Добри примери в това отношение са фирмите “Неофрон” и “Експлоарер 2000”.

За много от тези природозащитни НПО развитието на личната бизнес инициатива и планиране не са част от техния опит или от мандата на съществуването им. Ето защо, те са принудени да прибягват до услуги и ноу-хау от частния сектор за изграждане на жизнеспособни туристически предприятия и дейности по устойчивото развитие, включително и по екотуризма.

Един преглед на териториалното разпределение на дейностите, извършвани от тези природозащитни НПО, показва, че в страната са налице множество инициативи в сферата на екотуризма. В голямата си част усилията са насочени към изграждане на информационни и посетителски центрове, имащи отношение към опазването на природата и предоставянето на информация на посетителите. Много от тези центрове първоначално са изградени с финансова помощ от чуждестранни проекти, като засега нито един не е минал на пълна самоиздръжка.

Преобладаващият брой от природозащитните организации в сферата на екотуризма притежават или наемат офис и са се сдобили с нужното оборудване, но малко от тях разполагат с достатъчен персонал, а почти нито една не е в състояние за изплаща заплати. Ето защо, тези организации разчитат на активна мрежа от доброволци, в голямата си част гимназиални ученици или студенти, които често се организират на кампаниен принцип.

Системата за комуникации между НПО в сферата на екотуризма е все още млада и слабо развита. Липсва национална мрежа от посетителски информационни центрове, няма практика на споделяне на ресурси и опит. Налице, обаче, са все по-настойчиви опити от страна на НПО, занимаващи се с управление на защитени територии и опазване на околната среда, за създаване на партньорства в изпълнение на планове за управление на защитени територии. В мрежата от три национални и 10 природни парка все по-често започват да се разработват съвместни програми за туризъм с участието на туристически организации и предприятия от местните общности около въпросните защитени територии.

Важна роля за развитието на екотуризма у нас могат да играят Националното сдружение на общините в България, регионалните сдружения на общини и организации, имащи авторитета и ролята на партньори на правителството в областта на местното и регионално развитие и управление, както и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Други организации, които да допринесат за развитието на екотуризма са Националното сдружение за устойчиво развитие “Добри алтернативи” и Асоциацията “Национална мрежа за бизнес развитие”. Повечето от тези организации работят активно в областта на демократизацията и децентрализацията на местното управление. В много от случаите те получават финансиране от международни донорски програми за подпомагане на процеса на демократизация и децентрализация на управлението. Засега екотуризмът не присъства като приоритет в тяхната дейност, но доколкото главната цел на съществуването им е да подпомагат усилията на местните власти за социално-икономическо развитие на местно и регионално ниво, в бъдеще те могат да играят съществена роля. Общинските власти тепърва ще осъзнават и усвояват своята водеща роля за развитието на екотуризма.

Трябва да се подчертае и ролята на НПО в областта на културното наследство и културния туризъм, като например Българския национален комитет на ИКОМОС, Съюза на архитектите в България, Българския национален комитет на ИКОМ и др. Например Българският национален комитет на ИКОМОС осъществява успешни опити за пилотно приложение на Международната харта за културен туризъм на ИКОМОС: след като осигури международна помощ за опазване на Тракийската гробница край с. Свещари, с помощта на мрежа от партньори я отвори за публика, като относително завършен туристически обект; създаде първите карти на националната и регионалната мрежи на културни маршрути – основа за интегриране на еко- и културен туризъм; координира Европейските дни на наследството в България, които през 2003 г. ще се проведат на тема “Културни пейзажи” и др. Необходимо е да се отбележи ролята, която ще играят в бъдеще националните и регионалните сдружения и асоциации на занаятчиите.

3.3          Профил на частния бизнес

До момента не съществува цялостен анализ на състоянието на частния бизнес, специализиран в областта на екотуризма. Причините за това са, че този подотрасъл никога не е бил консолидиран по начин, че да може да се събира и анализира информацията за него, нито пък някоя от продуктовите организации е започвала инициатива за подобни анализи.

Българските туроператори и екотуризмът

В България има повече от 1000 туроператорски и 500 турагентски фирми. Типичната туристическа агенция е малка структура – от 1, 2 до 15 служители. Изключение правят не повече от десетина големи фирми – Балкантурист, Албена АД и др. Незначителен е броят на туристическите оператори, които работят с български туристи в България. Повечето разчитат на посрещането на чуждестранни туристи или изпращането на български туристи в чужбина, или на комбинация от тези две. Паралелно с това, съществува и тенденцията за специализиране според различните видове туристически продукти.[1]

Решението на една туристическа агенция да предложи на пазара дадена туристическа дестинация зависи от следните критерии:

  • Доходност;
  • Природни забележителности и гледки;
  • Настаняване с всички битови удобства и места за отдих и развлечения;
  • Разнообразие от заведения за хранене, които са на ниво и културни обекти;
  • Професионално (добро) обслужване;
  • Пътища в добро състояние.

Българските туристически фирми предлагат пакети предимно във вече утвърдени курорти. Има много малко разнообразие или необосновани отклонения от тези конвенционални пакети. Резервациите на хотел, продажбата на билети и обиколките с водач са рядкост в техния списък с услуги от повече от 20 години. Предлаганите продукти са обикновено традиционните: слънчеви бани, плуване в морето, посещения на църкви и манастири и известни културни паметници, дегустация на кулинарни деликатеси, каране на ски. Изключително трудно е чужд контрагент да бъде убеден да предлага на клиентите си нещо ново. За това са необходими доста средства, за да бъде постигнато.

Служителите в туристическите агенции не преминават обучение по специализирани туристически продукти. В най-добрия случай, туристическите фирми проявяват интерес по-скоро към пасивния маркетинг на екотуристически продукти, отколкото към активното им разработване, поради необходимостта от доста средства за създаване на продукта.

Няма официална статистика, която да регистрира тези, които целенасочено се занимават с предлагане на екотуристически пакети. През последните три-четири години с процеса на постепенно консолидиране на специализирания туристически пазар, е възможно да се обобщят наблюдения върху развитието и дейността на групи български туроператори. И в този случай картината не се основава на стриктна статистическа информация, каквато за момента не се събира и обобщава, но все пак има обективен характер, доколкото се основава на информация, предоставена предимно от самите агенции или от обобщения на национални и регионални туристически борси и изложения.

Българските туроператори, които в по-малка или по-голяма степен представляват пазарния сегмент на екотуризма, като цяло могат да се разделят на няколко групи:

  • Най-многобройна е групата на фирмите, продаващи само настаняване (нощувка или полупансион). Техните клиенти може да практикуват екотуризъм, но често се рекламира само мястото за настаняване или района, а не пакет или продукт.
  • Втората група са агенциите, продаващи планински продукти в стил “екскурзионно летуване” и “зелени училища”. Сред тях могат да се посочат “Пиринтурист 2000”, бюро “Радецки”, “Орбита”. Те се практикуват сред природата и имат познавателен елемент. Техни клиенти са ученици, студенти, хора със средни и ниски доходи, които са свикнали да пътуват организирано.
  • Третата група са фирмите, предлагащи цялостен продукт на екотуризъм. Това са “Пандион”, “Неофрон”, “Зиг-заг холидейс”, “Люб-травел”, “Одисея-ИН”, “Лъки турс”, “Вегена”, “Експлорър 2000” и още няколко компании. Те предлагат или строго специализирани продукти (наблюдение на птици, ботанически турове, културни програми) или програми от смесен тип, в които има елементи на екотуризъм. Клиентелата на тези фирми е предимно чуждестранна – страните от ЕС, САЩ, Израел, Япония, Скандинавските страни. Българските туристи предпочитат по-ограничени услуга – предимно настаняване.

Тази последна група екотуристически оператори в България прави опити да се възползва от две международно признати и търсени предимства на страната: ниските цени и разнообразието от природни и културни дадености. Въпреки това не може да се каже, че бизнесът процъфтява. По-конкретно, тези фирми страдат от малки или направо несъществуващи рекламни бюджети, като при това не получават никакво помощ от държавата за реклама. Няма практика на стимулиране на развитието на частния екотуризъм на националния и вътрешния пазар. Вследствие от това оборотът е малък, а възвращаемостта – минимална.

В допълнение, услугите и инфраструктурата в селските райони често са недостатъчни, зле поддържани или и двете. Местните доставчици на екотуристически услуги са неопитни и несвикнали да уважават времето и разписанието на посетителите. Ето защо фирмите, заети в екотуризма, са принудени да инвестират в материална база, услуги и обучение на персонала, за да се развият и разширят своята пазарна ниша. А след такива инвестиции печалбата остава незначителна.

Международните туроператори и екотуризмът в България

Международните туроператори работят в България изключително с местни партньори. Единици са фирмите, които сами пакетират и предлагат туристически или екотуристически продукт.

Чуждестранните туроператори могат да се разделят на две групи – компании, практикуващи основно масов туризъм, които включват елементи на еко-туризъм в пакетите си или го предлагат като опция, и компании, които продават предимно специализирани продукти, в това число и екотуризъм.

Сред първите могат да се посочат ТУИ и Некерман – сключващи повечето договори по черноморското крайбрежие, докато списъкът на вторите е значително по-дълъг: Trekking y aventura (Испания), UCPA, Terres d’Aventure, Allibert, La Ballaguere (Франция), Walking Softly Adventures, Ramblers holidays, Exodus, Explore (Великобритания и САЩ), Studiosus reisen, Wikinger (Германия), SNP (Холандия). От 2002 г. се усеща силно присъствие на израелски фирми, които работят и по двата начина – директно и с помощта на български партньори.

Местни доставчици на екотуристически продукти

Частните инициативи в туризма и екотуризма са сред най-бързо развиващия се сектор на българската икономика през последните десет години. Услуги и квартири, пригодни за туристическо ползване, могат да се намерят и в най-затънтените села, далеч от основните туристически дестинации и маршрути. Обикновено те са собственост на местни хора, които са работили преди това в туризма, или на жители на по-големи градове, които са купили или построили свои собствени къщи/вили в тези села. В голямата си част къщите са построени с лични средства и се използват за лични нужди, като по две-три стаи в къща са преоборудвани и в тях се настаняват туристи. Доходите от нощувките се инвестират в разширяване, ремонт или по-нататъшно преоборудване на местата за настаняване. Подобно е и положението с местата за хранене.

В типичния случай, местните доставчици на екотуристически услуги са малкпредприятия с минимален уставен капитал и ресурси. Това обикновено са семейни предприятия, в които работят основно членове на семейството. Най-често водеща роля играе един член на семейството, понеже разполага с повече време (при хотелчета и малки ресторанти) или има специални умения (при традиционните занаяти, екскурзоводските и други услуги). Все по-често напоследък тези малки туристически бази в селските райони правят усилия за разнообразяване на предлагания продукт, като предлагат специализирани програми за пешеходни преходи, пикници, конна езда, художествени занаяти, природни наблюдения, велосипедизъм.

В по-редки случаи собствениците са ползвали заеми от частни лица или кредити от банки. Преобладава мнението, че това е по-неизгодният вариант и местните предприемачи трябва да се стремят да започнат бизнес със собствени сили и средства.

Не съществува регионален или национален регистър на подобни заведения, като значителен процент от тях изобщо не са регистрирани. Те не са обединени в национално сдружение и не получават почти никаква подкрепа на регионално или местно ниво за своето укрепване и развитие. Все по-нарастващ брой от тези обекти, обаче, по собствена инициатива се обединяват в местни или регионални туристически и екотуристически сдружения, за да извличат по-голяма полза от съвместни дейности като маркетинг, продажби, резервации и туристически пакети. Съществуващото законодателство не позволява на местни сдружения или малки фирми с местно значение да предлагат екотуристически “пакети”. Напротив, местните екотуристически сдружения и малките местни фирми са принудени да използват маркетинговите и пласментни услуги на туристически фирми и туроператори от големите градове. В допълнение, новият Закон за туризма (октомври 2000 г.) изисква стриктно категоризиране на частни квартири, семейни хотели и всякакви други места за настаняване, както и тяхната надлежна регистрация. При липса на регистрация, на глоба подлежи не само собственикът на нерегистрирания обект, но и туроператорът, който го ползва.

Маркетингът на техния продукт или услуга обикновено се извършва с еднолични рекламни начинания, като често информацията се предава от уста на уста.

В страната са налице множество местни бази данни/описи на туристически продукти и услуги, създадени чрез донорски проекти и програми. Те включват бази данни за регионални туристически услуги, места за настаняване и туристически обекти за районите на Велико Търново и Смолян, Пиринския район, за Националните паркове, северната част на Стара планина, Странджа и Южното Черноморие и др. Правени са и различни форми на инвентаризация в по-малък мащаб, повечето осъществени от местни неправителствени организации. Информацията се съхранява в най-различни формати и на различни носители.

Много често тази информация заляга в основата на публикувани каталози. Някои се разпространяват безплатно на търговски панаири или се продават, докато други се предоставят от местните общини за подпомагане развитието и популяризиране на местния туризъм.

Дирекциите на националните и природни паркове също участват в проектирането и разработването на екотуристически услуги в рамките на и извън техните територии. Те все по-често разработват програми, които поставят акцента на четири основни аспекта на развитие на екотуризма:

1)                  търговски контакти с мести общности за предоставяне на стоки и услуги вътре в парковете;

2)                  образователни кампании за ограничаване негативното въздействие от нерегламентирани или неправилно управлявани туристически дейности;

3)                  рязко усъвършенстване на парковата туристическа инфраструктура, включително места за пикници и къмпинги, зони за специални дейности, нови пътеки и заслони;

4)                  установяване възможности за партньорства между частния и обществения сектор, които да свързват предлаганите екотуристически продукти и услуги с обекти и възможности вътре в парковете.

Последното включва разработване на специализирани пътеки и маршрути до обекти, представляващи особен интерес. В допълнение към това, парковите дирекции се ангажират все по-тясно в разработване на интерпретативни програми и в обучаване на парков персонал за интерпретатори и екскурзоводи.

3.4          Инвеститорски организации

Инвестиционните процеси в сферата на екотуризма са все още слаби. Всъщност почти не съществуват примери за кредитиране от търговските банки на екотуристически проекти.

Финансирането на екотуризма е изправено пред няколко предизвикателства. Обикновено, средният размер на един екотуристически проект е твърде малък, за да предизвика сериозен интерес от страна на банките. Често приходите от такива проекти са нетрайни или сезонни, което може да затрудни своевременното погасяване на заема. И накрая, в много случаи, предприемачите, които кандидатстват за финансиране на екотуристически проекти, нямат дългогодишни отчети за успешен бизнес, а това е едно от условията на банките.

При все това има банки, които са настроени положително по отношение на заемите за екотуризма на ниво селища/общности (Хебросбанк; Българско-Американска кредитна банка, Обединена българска банка, Насърчителна банка и Първа инвестиционна банка). От гледна точка на банките, екотуристическите проекти на практика са проекти за кредитиране на малки и средни предприятия и затова трябва да изпълнят стандартния набор от критерии за одобрение. Така много банки предлагат съдействие при частни инвестиционни проекти от страна на заможни българи от средната и висшата класи, които се завръщат в родните си села за стартиране на туристически бизнес. Други инвестиционни проекти включват преустрояването на приватизирани хотели и бивши държавни сгради за нуждите на обекти, предполагащи усъвършенствани практики и технологии за управление на околната среда. Много банки съветват повечето селски, общински и местни проекти да опитат самофинансиране в течение на няколко години, и след като регистрират първите си управленски успехи, да се обърнат към банка за отпускане на кредит. С нарастването на дела на екотуристическия отрасъл в България и с увеличаващата се стабилност в банковия сектор, съпътстван с увеличаване на броя на регионалните и местни клонове на банките, усилията за създаване на благоприятстваща среда за развитие на екотуризма правят търговското кредитиране все по-достъпно.

3.5          Проекти и програми, насочени към развитието на екотуризма в България

Проект ПРЕСТ, финансиран от Британския Ноу Хау Фонд

Тригодишният Проект за екологичен и устойчив туризъм в Пирин и Рила (ПРЕСТ, 1994-1997) е иницииран от Министерството на околната среда и водите. Цялостното финансиране, възлизащо на 500 000 британски лири, беше предоставено от Британския Ноу Хау Фонд. Целта му бе да изгради широка мрежа от партньорства на регионално ниво за развитието на устойчив туризъм в Пиринския край. Проектът включва обучение на заинтересованите страни в района. Сред най-големите му достижения са инвентаризацията на туристическите ресурси и създаването на първата регионална туристическа база данни и фототека, стартирането на инициативата “Направено в Пирин” за маркетинг на местна сувенирна занаятчийска продукция, полагането на основите на регионална асоциация за образование за околна среда и др.

В края на ПРЕСТ, през 1997 г., е учреден Пирински туристически форум (ПТФ) – сдружение на общини от региона и Национален парк “Пирин”, което до март 2001 г. получава подкрепа от Британския Ноу Хау Фонд. През 1998 г. ПТФ е официално признат от Министерството на икономиката за регионална туристическа организация на Югозападна България, а през 1999 г. е награден от Министъра на икономиката като “Организация с принос за съхраняване и популяризиране на българското културноисторическо наследство”.

Проект за развитие на туризма в Стара планина с подкрепата на Швейцарското правителство (Трявна, Габрово, Априлци, Троян и Тетевен)

Целта на проекта е обединяване и координиране на усилията на местно и регионално ниво за стимулиране на туризма в региона чрез предлагане на общи туристически продукти и увеличаване броя на туристите.

Проектът се изпълнява през периода 1994 – 2000 г. Целият проект е финансиран от правителството на Конфедерация Швейцария в размер на 1 500 000 CHF.

Резултатите на този проект са институционализирани в Туристическа асоциация Стара планина със седалище в гр. Габрово. През 2003 г. е подписан тригодишен договор с правителството на Швейцария за намаляващо финансиране за дейностите на Асоциацията и още седем местни сдружения. Финансирането за първата година е в размер на 145 000 лева.

Проект PHARE BG0202.02 “Развитие на българския екотуризъм”

В Министерство на икономиката предстои изпълнение на проект “Развитие на българския екотуризъм”, одобрен за финансиране в рамките на Програма ФАР 2002 на Европейския съюз. Той е част от приоритетното направление в Програма ФАР “Икономическо и социално сближаване”.

Цели на проекта:

  • Да се подобри качеството на туристическия продукт, по-специално в сферата на екотуризма, за да се увеличи приносът на този важен за икономиката на страната сектор във формирането на БВП;
  • Разширяване на географския обхват на туристическата индустрия;
  • Удължаване на туристическия сезон.

Дейности:

Чрез проекта ще се предостави безвъзмездна помощ за рехабилитация и модернизация на специализирана инфраструктура, свързана с екотуризма и за въвеждане на нови туристически продукти.

Очаквани резултати:

  • Адаптиране на природни обекти за превръщането им в цел на екотуризма, като се създават условия за гарантирано, устойчиво съхраняване на тяхната същност. Създаване на специализирана инфраструктура за тяхното експониране;
  • Подобряване качеството на услугите в екотуризма;
  • Увеличаване на заетостта в по-слабо развити райони;
  • Подобряване и координация на маркетинга за екотуризъм;
  • Разработка и разпространение на печатни и мултимедийни маркетингови материали.

Бенефициенти:

  • Бенефициенти по проекта са държавни институции (регионални и общински) и НПО.
  • Кандидатите трябва да демонстрират техническа и управленска възможност за изпълнение на проекта и редица дейности, съответстващи на обхвата на проекта, съгласно правилата на ФАР за финансово подпомагане.
  • Разглежданите проекти трябва да бъдат съобразени с Националния план за икономическо развитие и съответните общински и регионални планове за развитие.
  • Тръжните процедури зависят от стойността на одобрените договори и ще бъдат съобразени с правилата на ФАР.

Бюджет:

Общият бюджет на проекта е 5,3 милиона евро. Програма ФАР осигурява 4,0 милиона евро, 1,3 милиона се осигуряват от държавния бюджет на България.

Проект PHARE BG 0102.03 “Развитие на българския културен туризъм”

В Министерството на икономиката се изпълнява проект “Развитие на културния туризъм в България”, одобрен за финансиране в рамките на Програма ФАР 2001 на Европейския Съюз. Той е част от приоритетното направление в Програма ФАР “Икономическо и социално сближаване”.

Основната цел на програмата ФАР е да се подобри качеството на туристическия продукт - особено в сферата на културния туризъм, за да се увеличи приносът на сектора във формирането на БВП и да се създаде източник на доходи в определени региони.

Целта на проекта е да повиши качеството и пазарната стойност на българските културно-туристически продукти.

Стратегическите цели, които проекта си поставя, са насочени към по-пълно използване на културноисторическото наследство в страната и развитие на културен и селски туризъм в нови области.

След завършване на проекта се очакват резултати, които включват:

  • Възстановяване на туристически значими паметници на културата и повишаване на тяхната привлекателност за туристите;
  • Подобрение на прилежащата инфраструктура;
  • Създаване на конкурентноспособни туристически продукти;
  • Успешно представяне на туристическите продукти на националния и международен пазар;
  • Предоставяне на туристическа информация в регионите и местностите с културна значимост;
  • Увеличение на приходите от туризъм посредством нарасналия брой туристи и съответните им дневни разходи;
  • Откриване на нови работни места и обучение на персонала, зает в туристическия отрасъл;

Общият бюджет на проект “Развитие на културния туризъм в България” е 7,0 милиона евро. Програма ФАР осигурява 5,4 млн. евро, а 1,6 млн. евро се осигуряват от държавния бюджет.

Официална помощ за развитие (ОПР) на JICA – (Японска агенция за международно сътрудничество)

От 2003 година Японската агенция за международно сътрудничество включва България в своя програма за обучение в сферата на екотуризма.

Чрез своята програма Официална помощ за развитие (ОПР) предлага обучение, експертна помощ, предоставяне на оборудване, техническо сътрудничество по проекти, проучвания, изпращане на доброволци, изследване и администриране на капитални заеми и програми за подпомагане.

JICA избра Международния си център за влажни зони Kushiro да провежда курс за обучение по еко-туризъм и опазване на природата и нейните ресурси в периода 2002-2006 г. Курсът с продължителност от 6 до 9 седмици се провежда веднъж годишно. Обучават се правителствени чиновници, отговорни за опазването на влажните зони, дивите животни и мигриращите птици, както и управители на паркове от различни страни. От 2003 г. нататък, всяка година един български мениджър на влажни зони ще получава обучение по екотуризъм.

Българо-германско техническо сътрудничество в областта на туризма

По поръчение на Федералното министерство за техническо сътрудничество и развитие – BMZ, Дружеството за техническо сътрудничество – GTZ, представлявано от Бюрото в София реализира Програмата за насърчаване на икономиката и заетостта, WBF, в която „Насърчаването на туризма в регионите Копривщица, Казанлък, Смолян, Велико Търново” е една от 15-те компонента на програмата. Общото годишно финансиране за всичките 15 компонента възлиза на 4,5 милиона лева.

Първата фаза от програмата се осъществява в периода 2000-2002 година и включва консултиране на национално ниво в областите: концепция на маркетингови дейности, анализ на пътуванията в България, създаване и прилагане на национална и регионални стратегии на туризма, анализ на потенциала, маркетингова концепция. Консултиране се предлага и на висши учебни заведения и местни съюзи и сдружения относно разширяване на предлаганите услуги, създаване на продукти (маршрут на манастирите, маршрут на виното, музеи на открито, балнеология, фестивали), укрепване на организациите, лобиране и др. Консултантска помощ се оказва и на отделни предприемачи. Предвижда се втората фаза на програмата да продължи до 2005 г.

ФЛАГ - Firm Level Assistance Group е консорциум от нестопански организации, ангажирани с подпомагане на фирми и финансирани от ААМР.

Основната цел на ФЛАГ е да ускори развитието и растежа на българските частни предприятия в една конкурентна среда.

ФЛАГ предоставя консултации на частни предприятия чрез следните програми и услуги:

  • Консултации от американски мениджъри на доброволни начала и местни консултанти
  • Информационни услуги – свързани с пазари и технологии
  • Семинари и работни срещи
  • Участие в търговски изложения
  • Намиране на финансови ресурси /Разработване на бизнес план

ФЛАГ работи в следните приоритетни сектори: агробизнес, леко машиностроене, конфекция и текстил, информационни технологии и разработване на софтуер, комуникации, туризъм. През януари 2002 ФЛАГ предостави обучение по създаване на бизнес план на двете инициативни групи, създадени от пилотните проекти за екотуризъм на Проект ОБРИР. В резултат на това, както и по-нататъшна консултантска помощ, беше отпуснат едни заем от Обединена Българска Банка на малък частен бизнес в Самоков.

Експертът по туризъм на ФЛАГ консултира Асоциацията на частните хотелиери и ресторантьори в дефинирането на концепция, установяването на критерии и промотирането на национално ниво на инициативата за награда “Зелен хотел”. През ноември 2002 ФЛАГ проведе проучване на потребностите на обектите в България, предлагащи нощувка и закуска (В&В), както и предостави План за действие, насочен към постигане на нарастваща конкурентноспособност на българската алтернативна туристическа индустрия, улесняване на износа, улеснен достъп до финансиране и създаване на работни места.

ФЛАГ предостави консултации на съществен брой B&B и Фамилни хотели (Български дом) в осемнадесет общности в районите на Стара планина и Родопите. Тези общности включват Белоградчик, Чипровци, Згориград/Паволче, Роман, Етрополе, Тетевенска Рибарица, Чифлик, Бели Осъм, Черни Осъм, Априлци, Трявна, Елена, Вишовград, Везенково, Златоград, Буката, Манастир, Орехово, и Широка лъка. Главната цел на консултациите беше да проучат настоящото ниво на заетост, тенденциите в заетостта, ценовия марж, продажбите и маркетинговите канали, използвани от квартирите и фамилните хотели за продажба на нощувки. На предприемачите бяха представени практически начини и техники за използването на различни разпространителски канали за промотиране и продажба на услуги за настаняване на местни и чуждестранни туристи.

3.6          Проекти и програми, насочени към опазване на биологичното разнообразие

Проект за Опазване на биологичното разнообразие и икономически растеж (ОБРИР), финансиран от Американската агенция за международно развитие (ААМР)

Настоящият проект е поредната стъпка от дейността на ААМР в областта на опазване на биологичното разнообразие в България. Проектът е с продължителност 3 години (2000-2003) и е на обща стойност 2,4 милиона щатски долара. Главните теми на Проекта са:

  • Завършване на плановете за управление за Националните паркове “Рила” и “Централен Балкан” и изпълнение на приоритетни проекти. Такива са предимно проекти, свързани с посетителската инфраструктура, биологичния и туристически мониторинг;
  • Разработване на План за управление за Природен парк “Рилски манастир”;
  • Финансови механизми за управление на защитените територии. Създаден беше първият в региона Фонд защитени територии в рамките на съществуващия Национален доверителен екофонд. Изготвя се стратегия за първите пет години от съществуването на фонда. Българското правителство отпусна 12,5 милиона лева за следващите пет години, а първото чуждестранно дарение от страна на GEF се очаква да бъде получено през 2004 г.;
  • Еко-предприемачество в областта на управление на природните ресурси и екотуризъм, свързан с националните паркове. В районите на Национални паркове “Рила” и “Централен Балкан” бяха изпълнени пилотни проекти, а в рамките на същия проект се разработва Националната стратегия за екотуризъм;
  • Информиране на обществеността и привличане на обществена подкрепа за опазване на биоразнообразието в Националните паркове.

По тематичната си област еко-предприемачество Проектът предоставя консултантска помощ, обучение, оборудване и капиталови инвестиции за създаването на условия за развитие на екотуризма в Националните паркове и районите около тях. Подпомага дирекциите на националните паркове в работата им с местните власти и предприемачи за развитие на екотуристически дейности. Точно моделът за развитие на екотуризъм около двата национални парка стана основа за сформирането на Национална работна група и провокира започването на работа по Национална стратегия за екотуризъм.

Проект на ПРООН/GEF – “Опазване на глобално значимо биоразнообразие в ландшафта на Родопите в България”

Настоящият проект е партньорско начинание на ПРООН/GEF, Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите, съвместно с около 30 общини в района на Родопите. Финансирането по него възлиза на 3,5 милиона долара. Дейностите по изпълнението му се очаква да започнат през втората половина на 2003 г. и да завършат през 2008 г. Проектът си поставя за цел запазването на биоразнообразието и културното наследство на Западните и Източните Родопи от световна значимост, посредством прилагане на консервационни подходи, съизмерими с мащаба на ландшафта. Наред с това, проектът се стреми да интегрира съображения за опазване на биоразнообразието в управлението на природните ресурси и в политиката и практиката на икономическото развитие на местно ниво.

Проектът ще спомогне за обявяването на Природните паркове Източни и Западни Родопи, като ще допринесе за сътрудничество между отрасловите институции при управлението на защитените територии. Ще бъдат създадени две нови дирекции на Природни паркове; ще се увеличи обемът на целево и системно събираната формация за биоразнообразието, ще се разработят планове за управление на защитените територии; ще се определят райони с приоритетна консервационна значимост; ще се изгради капацитет на местно и регионално ниво за съвместно опазване на биоразнообразието и управление на природните ресурси. За да бъде интегрирано опазването на биоразнообразието в развитието на местните общности, проектът ще спомага за осъществяване сред групите от заинтересовани лица и институции на един процес на “научаване чрез правене”, посредством изграждане на система за редовно съвместно следене и споделяне на извлечените поуки. Ще се оказва подкрепа на пилотни инициативи за устойчиво ползване на природните ресурси, като ще се извършват икономически изследвания за количествено определяне на ценността и ползата от запазването в добро здраве на биоразнообразието и екосистемите.

Проектът ще съдейства за преориентиране на практиките, свързани с горското и селското стопанство и туризма, към усъвършенствани методи на опазване на биоразнообразието в мащаба на ландшафта, чрез привеждане на приоритетите и нуждите в частния и общинския сектор в съответствие с принципите на доброто управление на ландшафта. В рамките на този проект ще се поощряват активно устойчивото горско и селско стопанство и устойчивият екотуризъм като средства за подобряване на поминъка на населението, успоредно с опазването и възстановяването на природната среда.

Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието (БШПОБ)

БШПОБ стартира като партньорска програма, по-късно трансформирана в българска неправителствена организация (фондация), финансирана от швейцарското правителство и поверена на швейцарската неправителствена организация Про Натура в сътрудничество със SVS (Schweizer Vogleschutz, Birdlife Switzerland). БШПОБ помага за прилагането на Националната стратегия за биологичното разнообразие. Тя също така подпомага българското правителство да изпълни задълженията си по Рамсарската Конвенция за биологичното разнообразие и другите международни споразумения.

Изпълнението на Програмата е разделено на три фази, както следва:

Фаза 1 – 1994-1997, с общо финансиране 1,8 милиона CHF;

Фаза 2 – 1998-2001, с общо финансиране 2,0 милиона CHF;

Фаза 3 – 2001-2004, с общо финансиране 2,485 милиона CHF.

Приоритетните географски райони на програмата са източните Родопи, Странджа

влажни зони по Южното черноморско крайбрежие, крайморска Добруджа и Централен Балкан, а отскоро и Пирин, където БШПОБ подкрепя процеса на изработване на План за управление на Национален парк “Пирин”. Главната цел на БШПОБ е опазване на биологичното разнообразие и затвърждаване на защитените територии в районите по проекта. Главните дейности включват: реализиране на плановете за управление, по-широко обществено участие в защита на природата и дивия живот и търсене на механизми за постигане на устойчивост.

Проект за възстановяване на влажните зони в България и намаляване на замърсяването, финансиран от Световната банка

Петгодишният проект, който е част от стратегическото партньорство за намаляване на органичните замърсители (фаза І) на басейните на р. Дунав и Черно море, ще подпомогне правителството на България да посрещне националните и международните си задължения за намаляване на транс-граничните органични обеми и да опази биологичното разнообразие в басейните на р. Дунав и Черно море чрез подобрено управление и устойчиво използване на природни ресурси и възстановяване на влажните зони. Общото финансиране, поискано по проекта, възлиза на 13 280 000 долара. До момента са осигурени следните средства: 7,5 милиона долара, отпуснати от GEF; 2,9 милиона долара, отпуснати от българското правителство и 1,8 милиона долара, отпуснати от програмата ФАР.

Компонентите на проекта са:

А. Възстановяване на влажните зони;

Б. Интегрирано управление на защитените територии;

В. Координиране, управление и мониторинг на проекта.

Компонент Б предвижда създаването на Център за развитие на устойчиви бизнес дейности, който ще подпомогне местните общности да изготвят пазарно пригодно, природосъобразно бизнес предложение до САПАРД или други сходни фондове за устойчиво развитие на селските райони и ще подкрепя прилагането на редица пилотни проекти, включително в областта на екотуризма (2002 – 2007 г.).

Програма “Орнитологично важните места в България” (ОВМ) на Birdlife International, осъществявана от Българското дружество за защита на птиците.

Програмата се осъществява от 1989 г. като досега са определени 50 ОВМ в страната, които са обект на мониторинг и се предприемат действия по опазването им. Списъкът предстои да бъде осъвременен, като се включат и места от значение за Европейския съюз – т. нар. Специално защитени зони. Целта на програмата е да се определят местата за опазване на птиците в България – орнитологично важните места и да се осигури тяхното дългосрочно опазване и устойчиво управление. Екотуризмът и наблюдението на птици се насърчават като средства за природозащита.

3.7          Проекти и програми, насочени към развитието на мрежата от културни маршрути и интегриране на екотуризъм и културен туризъм

Проект “Европейска мрежа на наследството”

Проектът е включен в пета рамкова програма на Европейския съюз IST-01.6.1А, и е финансиран от Европейската комисия, с координатор Съвета на Европа. България е включена в проекта за 2002 и 2003 г. Координатор за България е Министерството на културата, с основни изпълнители – НИПК и Българския национален комитет на ИКОМОС. Проектът е получил финансиране в размер на 38 000 евро, предоставени от ЕС и 8 000 лева, предоставени от Министерство на културата. Целта на проекта е да бъде изработена една постоянно функционираща и редовно осъвременявана информационна система, която да запознава централните и местните власти, професионалистите и изследователите с развитието, опазването и управлението на културното наследство на европейските страни.

Проект “Национална схема на културните маршрути”, реализиран в рамките на програмата ФАР BG9606 за подпомагане на Българската култура.

Проектът, изпълнен от Българския национален комитет на ИКОМОС през 1999 г., представлява първата националната карта от културни маршрути като база за съвместно действие на екотуризма и културния туризъм. Картата е съставена при интегриране на най-ценните природни среди с най-значимите обекти на недвижимото културноисторическо наследство. Общото финансиране е в размер на 5000 долара. Основните компоненти на проекта са:

  • Селекциониране на най-ценните обекти на природното и културното наследство и съставяне на база-данни в ГИС;
  • Съставяне на серия от карти с тематични културни маршрути;
  • Съставяне на пилотен проект на мрежа от маршрути за културен и еко-туризъм в територията на общини Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово.

Резултатите от проекта са експериментирани в пилотни туристически пътувания по приоритетни културни маршрути.

Проект “Културни маршрути на Югоизточна Европа”, реализиран в рамките на Кампанията на Съвета на Европа “Европа, общо наследство” и Европейските дни на наследството

Проектът, реализиран по инициатива и координация на Българския национален комитет на ИКОМОС в периода 1999-2002 г., с подкрепата на Фондация Крал Бодуен (Белгия), е продължение на проекта за Националната мрежа на културните маршрути в по-широк регионален контекст и пилотно приложение на Международната харта за културен туризъм на ИКОМОС. Той изявява възможностите на Югоизточна Европа като регионална дестинация за екотуризъм и културен туризъм и може да бъде основа за координирана регионална политика за опазване и използване на уникалното природно и културно наследство в региона. Досега, проектът е получил финансиране в размер на 45 600 лева. Основни компоненти на проекта са следните:

  • Формиране на експертна мрежа от всички страни на региона и провеждане на международна работна среща по темата през 2000 г.;
  • Селекциониране и съставяне на база-данни в ГИС за най-ценните обекти на природното и културното наследство на региона, със специално внимание върху системата от обекти на Световното културно и природно наследство;
  • Съставяне на карти на културните маршрути на Югоизточна Европа, които обхващат териториални и тематични маршрути, отразяващи идентичността на региона;
  • Развитие на проекта в система от конкретни проекти за локални и трансгранични културни маршрути, с участието на туристическия сектор;
  • Разработване на Интернет-мрежа за виртуални европейски културни маршрути, в партньорство с Европейския институт на култури маршрути.

Проектът спечели през 2002 г. Голямата награда на Делегацията на Европейския съюз в България и получи висока оценка от СЕ и ИКОМОС.

3.8          Проекти и програми, насочени към развитие на малките и средни предприятия

ААМР и МСП. Реализиране на промяна в политиката

За въвеждане на устойчив процес, чрез който частният сектор да се ангажира по-активно с разработването и отстояването на дневния ред на политиката си пред правителствените и другите обществени институции, проектът, обхващащ периода 2001-2005 г., осигурява консултантска помощ за създаването на закони, политики и регулации за стимулиране на конкурентна пазарна икономика със специално ударение върху развитието на средните и малки предприятия. Компоненти на програмата са:

  • Бизнес инкубатор във Видин (ААМР). Проектът ще допринесе за устойчивото разширяване на сектора на МСП в България в краткосрочен и средносрочен план.
  • Гарантиране на кредитите в конкурентни сектори (ААМР).

През септември 2001 г. Първа българска инвестиционна банка и ААМР издадоха кредитни гаранции на стойност 20 милиона щ. долара. Кредитното споразумение дава възможност на България да подпомогне частния малък и среден бизнес, действащ в сферата на туризма, информационните технологии, транспорта и отраслите на леката промишленост. Гаранциите на ААМР покриват до 50% от всеки заем и няма да надхвърлят общо 10 милиона щатски долара, като Първа инвестиционна банка осигурява останалата част от гаранцията. Кредитите могат да бъдат в левове, евро или щ. д. за период от една до седем години.

“JOBS – Възможности за заетост чрез подкрепа на бизнеса” – една програма на Министерството на труда и социалната политика съвместно с ПРООН

Проектът подпомага устойчивите условия за заетост и насърчава частното предприемачество чрез оказване на активна подкрепа за микро- и малки предприятия и селскостопански производители. Дейностите по проекта започнаха през ноември 2000 г. и ще приключат до края на 2005 г. В рамките на Проекта JOBS е създадена устойчива мрежа от 24 бизнес центъра (БЦ), между които 11 бизнес инкубатори (БИ). Бизнес центровете и бизнес инкубаторите в страната се обединиха в Асоциация “Национална мрежа за бизнес развитие”. През 2003 г. мрежата от бизнес центрове по проекта JOBS ще нарасне още десет БЦ, като ще обхване 34 български общини. Общото финансиране по него възлиза на 16 милиона долара, от които 96% са предоставени от държавния бюджет, а останалите 4% са осигурени от ПРООН и правителствата на три кралства – Норвегия, Белгия и Испания.

Мрежата от БЦ/БИ предоставя широка гама информационни и консултантски услуги, програми за обучение, финансови услуги, помещения за дребен бизнес на цени под пазарните, както и подобрени условия за сключване на договори между отделни частни предприятия. Всеки БЦ/БИ поддържа гъвкав механизъм за микрокредитиране във формата на финансов лизинг. Близо 4.7 милиона долара са отпуснати за целите на микрокредитиране на микро- и малки предприятия, които могат да се възползват от схемата за лизинг при закупуване на необходимото им оборудване и инвентар. Към всеки БЦ/БИ има център за информационни технологии, предлагащ достъп до Интернет и осъвременена информация за местния частен бизнес.Проектът JOBS оказва с предимство подкрепа за развитието на следните видове дейности: текстилна и шивашка промишленост, билки и подправки, занаяти, алтернативно земеделие, дървообработваща промишленост, туризъм.

Мрежата на проекта JOBS сътрудничи активно с национални и международни институции, професионални организации, програми за спонсориране и специализирани фондове. На местно ниво, БЦ/БИ по линията на JOBS встъпват в отношения на партньорство с местните власти, с регионални браншови камари и сдружения, с банки.

Мрежата на JOBS предлага обслужване “на едно гише” на бизнес предприемачи и може да се използва също така за развитие на екотуризма.

“Красива България” – съвместна програма на Министерството на труда и социалната политика и ПРООН

“Красива България” (КБ) е програма на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за създаване на временна заетост и професионално обучение, която се изпълнява със съдействието на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (ПРООН). Програмата цели намаляване на безработицата като последица от икономическия преход до установяването н България на условия за устойчиво развитие и докато българската икономика бъде в състояние да генерира достатъчно работни места.

Понастоящем, КБ е едно от главните средства на българското правителство за борба с безработицата. Дейности по линия на КБ се развиват в над сто общини и обхващат периода 2000-2005 г. Одобреният бюджет е в размер на 31 милиона щ. долара., които по принцип се осигуряват от държавния бюджет с вноски от съответните общини-получателки на средствата и от ПРООН, както и от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Основно дейностите по проекта са насочени към възстановяване на обществени сгради с архитектурна и историческа стойност, както и към обновяване и основен ремонт на туристически обекти и заобикалящата ги обществена среда. Други насоки в дейността на КБ са:

  • Достъпна обществена среда – целта е обществената среда да стане достъпна за инвалиди чрез премахване на архитектурните препятствия пред придвижването им и извършване на съответните дейности по пригаждане на градската среда;
  • Спортна България – изграждане или ремонт на детски и спортни площадки; тази дейност се извършва в сътрудничество с Министерството на младежта и спорта, общините и с частни фирми;
  • Туризъм и семеен бизнес – това е една програма за ремонт и преоборудване на частни имоти за използването им като туристически обекти (за предлагане на храна и хотелско настаняване). Чрез този компонент, който се осъществява съвместно с Държавния фонд за гарантиране на микрокредитирането, частни предприемачи и микро-предприятия получават възможност да стартират нов или да разширят своя вече съществуващ туристически бизнес;
  • Курсове по започване на туристически бизнес – целево обучение на частни предприемачи, желаещи да развиват бизнес в туристическия отрасъл.

Гарантирани кредити за МСП чрез Микрофондове

Микрофондовете осигуряват консултантска помощ за разработване на жизнени бизнес идеи за МСП и подкрепа за получаване на кредит от Обединена българска банка, включително за стартиращ бизнес. Със своите ресурси (дарени от Джордж Сорос), Микрофондовете осигуряват обезпечение на кредитите и контролират тяхното обслужване. Към момента са изградени 10 такива Микрофонда, институционализирани като фондации: Смолян, Кърджали, Сливен, Бургас, Благоевград, Силистра, Враца, Русе, Разград и София-област, намиращи се под “шапката” на Микрофонд – София.

3.9          Проекти и програми за развитие на устойчиво земеделие и горско стопанство

Швейцарска програма в района на Централен Балкан

Проектът се изпълнява в периода 1999-2003 и е с общо финансиране 1,5 милиона CHF. Той стимулира ефективното използване на ресурси, което да подпомогне селските стопани да посрещнат потребностите на пазара по най-добрия възможен начин. Целевата група са независими селски стопани от осемнайсет общини и градове около Централен Балкан. Целта е да се подпомогне ефикасността на земеделския труд, като се ползва повече информация и се прилагат методите на устойчивото био-земеделие.

“Устойчиво развитие в селските райони” – пилотна инициатива на Министерството на земеделието и горите и ПРООН

За подпомагане устойчивото развитие на селските райони в България и подготовка на българските общини за участие в Инициативата на Европейския съюз за развитие на селските райони “Лидер +” в процес на реализация е 3-годишен проект (2003/2005 г.) на Програмата на ООН за развитие и Министерство на земеделието и горите с бюджет 1,325 млн. щ.д. Неговата концепция е разработена на база достиженията на проектите “Възможности 21 век” (1997/2002г.) и “Модел община” (2001/2004 г.) на ПРООН, с които бяха наложени принципите на “Дневен ред 21”, стартира изграждането на национална мрежа от устойчиво развиващи се общини и области и мултиплицирането на добри практики за устойчиво развитие. По същество настоящият проект се явява следваща стъпка на българското правителство и ПРООН в подкрепа на усилията за постигане на устойчивост.

Проектът за устойчиво развитие на селските райони се изпълнява в 11 пилотни общини (Тополовград, Маджарово, Ивайловград, Ардино, Кирково, Сатовча, Гърмен, Белица, Якоруда, Трън и Вършец) като основните приоритетни направления за подкрепа са:

  • Алтернативен туризъм
  • Устойчиво земеделие
  • Устойчиво горско стопанство

Главна цел на проекта е да насърчи стратегическото планиране на широка основа и подпомогне развитието на алтернативни форми за екологосъобразен поминък чрез реализиране на иновативни проекти с участието на заинтересованите страни. Основен механизъм за постигане на целта е създаването на Местна инициативна група във всяка от пилотните общини, изграждането й като местен лидер за устойчиво развитие и нейното институционализиране в неправителствена организация. Местните инициативни групи са основен генератор и главно действащо лице при реализиране на стратегическите дейности по проекта: разработване на общински стратегии за устойчиво развитие и  планове за действие, изготвяне и изпълнение на пилотни демонстрационни проекти в рамките на приоритетните области и побратимяване с общините, които вече имат “Местен дневен ред 21”. В подкрепа на този процес се създава и Фонд за демонстрационни инициативи.

ЕКОТУРИЗМЪТ е заложен като един от ключовите приоритети в общинските стратегии за устойчиво развитие. Местните инициативни групи по общини разработиха и изпълняват своите първи екотуристически проекти (туристическа инвентаризация на потенциала, създаване на туристическа информационна база данни, повишаване капацитета на местните общности да развиват устойчив екотуризъм, подобряване на туристическата инфраструктура, в т.ч. маркиране на екопътеки в общините Ардино, Кирково и Ивайловград, изграждане на места за отдих в община Ардино, създаване на подходяща база за настаняване в защитената местност “Гюмюрджински снежник” в община Кирково, откриване на Туристически информационни центрове в Ардино, Ивайловград и Трън, създаване на Съвет по туризъм в Ивайловград и др., разработване на туристически продуктов пакет за всяка община и регионален туристически продукт “По долината на река Арда”, информационно осигуряване на екотуристически продукт “Източни Родопи”, маркетинг и реклама на новата екотуристическа дестинация на националния и международния туристически пазар), а след институционализирането им в НПО те ще могат да управляват средствата във Фонда за демонстрационни инициативи и да подкрепят следващите стъпки за развитие на екотуризма в съответните райони. Присъединяването на новите организации към Националното сдружение за устойчиво развитие “Добри алтернативи”, създадено в резултат на проекта “Възможности 21 век” на ПРООН и действащо много успешно като утвърдена вече национална мрежа за екотуризъм, ще разшири значително възможностите за постигане на устойчивост на местните и регионални инициативи от една страна, и от друга – ще улесни мултиплицирането на създадените модели за развитие на устойчив екотуризъм и в други райони на България и Европа. Най-добрите практики в пилотните общини ще могат да получат и международно признание по време на българското домакинство (2004 г.) на пътуващия семинар на организациите от международната мрежа за устойчиво развитие на селските райони “PREPARE”.

След стартирането на проекта “Опазване и устойчиво използване на уникалните биологични, икономически и културни ценности на Родопите” на Световния фонд за околна среда (GEF) и ПРООН, двата проекта ще работят съвместно за развитие на устойчив екотуризъм в Родопите, прилагайки най-добрите екотуристически практики в национален и световен мащаб.

Проект “Рехабилитация и устойчиво развитие на горите” (PE-P033964) – Световна банка

Проектът представлява схема заем/дарение, изпълнявана от Световната банка и GEF за периода 2002-2008. Бюджетът му възлиза на 42,6 милиона щ.д., в които са включени 30 млн. заем от Световната банка, 5 млн., предоставени от българското правителство, и четири дарения: GTZ – 0,3 млн.; Швейцарско правителство (взаимно сътрудничество) – 0,3 млн.; GEF – 5 млн.; Програма на Световната банка за ползите от въглерода – 2 млн. Проектът работи по проблеми, свързани с промените в социалната и икономическата среда и тяхното отражение върху устойчивостта на българските гори. Той включва изпълнението на следните компоненти:

  • Укрепване на управлението на публичния горскостопански сектор;
  • Укрепване на капацитета на частните и колективни собственици на гори за устойчиво управление на горите;
  • Адаптиране на държавната горска администрация към пазарната икономика и към новите обстоятелства, произтичащи от реституцията на горите;
  • Включване на опазването на биологичното разнообразие в лесоустройствените проекти;
  • Подкрепяне на ползите от въглерода от българските гори.

Програма САПАРД на Европейския съюз

По програмата САПАРД са планирани също серии от мерки, които попадат пряко или частично в един потенциален проект за подкрепа на развитието на микро- и малките предприятия, като се включва опазването на биологичното разнообразие и развитието на екотуризъм.

Мярка 2.1. “Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи” от Националния план за развитие на земеделието и селските райони по Програма САПАРД. Финансова помощ (субсидия 50% от допустимите инвестиции) се предоставя за проекти в следните направления: селски туризъм, местно занаятчийство и агроиндустрия, дървообработване и биогорива, бубарство, пчеларство, коневъдство, рибарство и аквакултури, гъбопроизводство, както и преработка на етерично-маслени култури, лечебни растения и гъби. Мярката се изпълнява в периода 2000-2006 г., с общо планирано финансиране в размер на 61 333 000 евро. От тези средства, приносът на САПАРД възлиза на 23 000 000 евро, този на българското правителство – на 7 666 000 евро и частният принос – на 30 666 000 евро.

Мярка 2.2. “Обновяване и развитие на селата, опазване и съхранение на селското наследство и културни традиции” (до края на април 2003 г. се очаква публикуването на наредба по мярката в Държавен вестник).

Финансова помощ се предоставя в следните направления: изграждане или подобряване на водоснабдителната мрежа, подобряване на уличната мрежа; изграждане или подобряване на канализационната мрежа; възстановяване на исторически сгради - публична общинска собственост; изграждане или възстановяване на многофункционални културно/информационни центрове и паркове - публична общинска собственост; изграждане или подобряване на места за събиране на селскостопански и битови отпадъци, включително трупосъбирателни площадки. Финансовата помощ се изплаща след завършването на проекта. Мярката се изпълнява в периода 2001-2006 г., с общо планирано финансиране в размер на 38 000 000 евро. От тези средства, приносът на САПАРД възлиза на 28 500 000 евро, а този на българското правителство – на 9 500 000 евро.

Мярка 2.3. “Развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура” (наредбата по тази мярка все още не е публикуването на Държавен вестник).

Финансова помощ ще се предоставя за общински проекти, насочени към: подобряване на съществуващите общински пътища, свързващи две или няколко селища в рамките на една община или от две съседни общини; подобряване на пътищата, водещи към природни и исторически забележителности, както и към паметници на културата, ако те са разположени на територията на кандидатстващата община; подобряване на селскостопанските пътища; подобряване и разширяване на съществуващата междуселищна водоснабдителна инфраструктура, с изключение на проекти, свързани с изграждането на изкуствени водоеми и язовири, както и напоителни системи. Финансовата помощ се изплаща след завършването на проекта.

3.10        Проекти и програми за подобряване на инфраструктурата, определяща условията за развитие на екотуризма

Програма ИСПА (Инструмент на структурните политики за пред-присъединяването) на Европейския Съюз.

ИСПА осигурява финансова подкрепа за инвестиции в областта на околната среда и транспорта, за да ускори съответствието на кандидатстващите страни с Европейското законодателство, което е в сила понастоящем в тези два сектора. ИСПА чийто бюджет покрива периода 2000-2006 г се управлява от Европейската комисия.

Дейности в сферата на управление на околната среда, получаващи помощ по ИСПА:

  • Снабдяване с питейна вода/Пречистване на отпадни води
  • Управление на твърдите и опасните отпадъци
  • Индустриално замърсяване
  • Контрол на замърсяването на въздуха

Проекти в сферата на транспорта, които се подкрепят от ИСПА:

  • Проекти, целящи разширение на транс-европейските транспортни мрежи за осигуряване на добри връзки между Европейския съюз и страните кандидатки (международни транспортни коридори 4, 7, 8, 9, 10):
  • вътрешни връзки между националните мрежи и връзки от последните до транс-европейските транспортни мрежи
  • във тази връзка TINA Network (мрежа за оценка на потребностите на транспортната инфраструктура) ще бъде важен еталон при определянето на проектите за финансиране.

Очаква се общата стойност на проекти, финансирани по ИСПА в България между 2000 и 2006 г. да е в рамките между 80 и 120 милиона евро.

Общински пътища за достъп до места с туристически интерес на програма ФАР на Европейския съюз BG0102.04

Основна цел на проекта е подобряване на достъпа до обекти от туристически интерес чрез реконструкция, рехабилитация и обозначаване с пътни табели на общинските пътища. Общият бюджет на проекта е 15 милиона евро, от които 10 милиона от програма ФАР и 5 милиона – национално ко-финансиране.

В рамките на проекта се подготвят четири групи договори:

  • Рамков договор за консултантски услуги
  • Четири договора за изпълнение на строителството – 2 договора за Североизточен регион и 2 – за Южен централен регион – краен срок за изпълнение на строителството – 2005 г.
  • Един или два договора за строителен надзор

Изпълнителната агенция по проекта е отдел “Изпълнителна агенция ФАР” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

3.11        Други по-значими проекти

Проект “Читалище” (1997-2004) – съвместна инициатива на Министерството на културата и ПРООН, финансирана от правителството на Холандия, Американската агенция за международно развитие и ПРООН

Донорите и ПРООН решиха да спомогнат за засилване ролята на българското читалище като институция, близка до народа, която би могла да сплоти обществото и да въвлече обикновените хора в процеса на взимане на решения. Понастоящем проектът обхваща мрежа от над 300 читалища, които участват в програми за обучение и осъществяват демонстрационни инициативи, насочени за благото на съответните общности.

Читалищата в България са най-богатият източник на доброволци от всички възрасти и професии, които могат да бъдат мобилизирани да спомагат за развитие на екотуризма посредством, например, предлагане на интерпретаторски услуги за чуждестранни туристи в замяна на безплатна храна и квартира. Шестте регионални центъра по Проекта “Читалище” – във Видин, Плевен, Шумен, Сливен, Кърджали и Благоевград – са в състояние да спомогнат за постигане на взаимодействие между тези доброволци и частния екотуристически бизнес.

[1] Проведеното през 2002 г., в рамките на Проекта ОБРИР, пазарно проучване на екотуризма в България позволи да се очертаят рамките на настоящата ситуация в сектора на туроператорския и турагентски бизнес в страната. Беше очертан профилът на типичната туристическа фирма, нейната бизнес-мотивация и отношение към продукта “екотуризъм”. (Изследването на туропреторите е проведено с метода на полустандартизираните интервюта в извадка от 21 фирми, без претенции за представителност на извадката.)

 

WWW.POCHIVKA.ORG