Joomla Software solutions Template

Payday loan

БЪЛГАРИЯ ПРИ СИМЕОН ВЕЛИКИ. ЗЛАТЕН ВЕК НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ И КУЛТУРА.

След като още при княз Борис І България се приобщава към християнския свят, страната изпитва нужда от силна владетелска ръка, която да утвърди реформата и да изкорени жилавата езическа традиция. Освен стабилизиране на вътрешнополитическата обстановка е необходимо и утвърждаването на външнополитическия авторитет на държавата и засилването на нейните позиции, за да се прекъснат домогванията на Византия за влияние на вътрешнодържавния живот на България. Синът на Борис - Симеон - до голяма степен успява да изпълни тези належащи задачи, а амбициите в неговата външна политика довеждат до изключителното териториално разширение и политическо могъщество на България. Страната започва открито да съперничи на Византия за господство на Балканите и границите й достигат до 3 морета.

След като през 889 г. княз Борис І се оттегля от престола и на него застава Владимир Расате, посоката на развитие на на българската държава се променя. Новият владетел, според сведенията на абат Рагино, прекарвал времето си в лов и развлечения, започва да извършва гонения срещу християните и променя посоката на Борисовата външна политика. Въпреки, че Борис се оттегля в манастир, той с внимание следи управлението на сина си и през 893 г. начело на свои привърженици от болярстово сваля Расате от престола. Според абат Регино той е ослепен. Свиква се народен събор, на който в полза на държавата се променя традицията тронът да се дава от баща на син. В случая властта се дава от брат на брат. Столицата се премества от Плиска в Преслав - символ на новота начало. Начело на България застава третия Борисов син - Симеон, който е предупреден, че ако не спазва посоката на Борисовата вътрешна политика може да го последва участта на Расате.

Самата Симеонова личност буди основателен интерес, защото той се е смятал за един от най-образованите владетели на своето време заедно с византийския. Сведения за ранните години на Симеон дава Лиутпранд, който споменава, че Симеон е изпратен от Борис в престижната Магнаурска школа и е поверен на патриарх Фотий. Най-вероятно Симеон е бил подготвян за глава на българската църква. В Цариград той овладява бързо науките и дори признателно самите византийци го нарекли "полугрък".

След като той застава на престола Византия се надява, че чрез своя възпитаник ще може да утвърди влиянието си в страната. Но още от началото на своето управление Симеон проявява завидна твърдост пред византийските домогвания и доказва, че ще отстоява напълно интересите на България без да прави политически компромиси на Византия.

Този външнополитически курс не допада на Византия, която започва да търси начин за по-радикален натиск върху България. Империята премества българското тържище от Цариград в Солун, с което не само накърнява икономическите интереси на страната, но и отправя предизвикателство към нея. Има сведения, че Симеон се опитва по мирен път да разреши възникналото противоречие, но среща отказ от византийската страна. Тогава той решава до край да отстоява интересите на България и променя мирната външна политика, наследена от Борис. През 894 г., изненадващо за Византия българските войски нахлуват в Македония и постигат значими успехи, но са принудени да се оттеглят, защото Симеон преценява, че войската му не е достатъчно подготвена, за да продължи военните действия.

През 917 г. с наближаването на конфликт с Византия, империята бърза да уреди отношенията си с арабите. През 917 г. се сключва договор между тях за размяна на пленници и след като Византия урежда взаимоотношенията си с арабите, тя насочва погледа си към България.

През 917 г. започва конфликта като значителна ромейска войска се прехвърля в България. Решителното сражение се състояло край река Ахелой на 20 август 917 г. За това сражение сведения дава Лъв Граматик. Устремът на по-малобройната българска войска обръща в бяг ромеите, при което голяма част от тях са избити. Всички хроники, отразили това събитие подчертават пълния разгром на Византия, а Лъв Дякон пише, че половин век след сражението костите на убитите ромеи все още се белеят по долината на р. Ахелой. Тази битка има огромно значение за бъдещото развитие на конфликта, защото практически проправя пътя на българската войска към Цариград.

Управлението на Симеон Велики е изключително ползотворно за България. По негово време страната се превръща в голяма военно-политическа сила на Балканите с нарастнал авторитет и възможности.