Joomla Software solutions Template

Payday loan

АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ

1876 ГОДИНА

Априлското въстание от 1876 год. е апогей в развитието на българската националноосвободителна революция. Въстанието е тясно свързано с промените в Източния въпрос, оформил се като понятие в дипломатическия международен речник в началото на XIX в., когато се изострят противоречията между Русия и западните държави за съдбата на Османската империя.

Най- съзидателноиторазвитие на българското обществов икономически план е укрепналата българска буржоазия, завършването на двете могъщи народни движения- за новобългарска просвета и за независима българска църква. Резултат от това е създаването на Екзархията, чрез която официално се признава българския народ като отделен народ в империята.

Турция е държава в която съзителства различно от етническа и религиозна гледна точка население, което довежда до непреодолим конфликт с подвластните й народи. В борбите си българите се принуждават да се съобразяват както с усложняващата се международна обстановка, така и с вътрешното състояние на силите. Те създават редица съзаклятнически общества, които да подготвят националната революция. С най-голямо значение са БРЦК и ВРО. БРЦК като орзанизация на българската емиграция в Букурещ е заета с поддотовката на бъдещата революционна борба извън страната, докато ВРО се заема да организира борбата вътре в страната, чрез създаване на комитетска мрежа. Независимо от кризата, в която изпада ВРО след гибелта на Левски, дейците правилно преценяват, че след въстанията в Босна и Херцеговина през 1875 год. международната обстановка е благоприятна и се насочва към подготовка на Старозагорското въстание. Неговият неуспех показва, че за мащабна въоръжена акция са необходими по-цялостна организираност и постоянна подготовка на цялото население. Част от революционната емиграция се заема с подготовка и реализация на Априлското въстание.

Исторически извори за този период са: "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов; Спомените на Никола Обретенов и Стоян Заимов.

Историци работещи по периода са: Димитър Страшимиров, К.Косев и Н.Генчев.

Провалът на опита за масово народно надигане против турската власт през есента на 1875 год. не помрачава надеждите и решимостта за нова масова революционна акция. Най- голям принос за задълбочаването на източната криза има въстанието във Босна и Херцеговина.Отново се прокламират равенство на поданиците на империята без разлика на вяра и народност, както и намеренията за реформи под натиска на великите сили.

Изострянето на Източния въпрос, подготовката на Сърбия за евентуална война, кризисните явления в империята, различните оптимистични прогнози за очертаващата се руска позиция и пр. водят до заключения от рода на следното: "… или ще измрем всинца, или ще освободим България!" Тази характерна фраза е от писмо на Никола Обретенов до Баба Тонка и отразява вярно настроенията на най-радикалните революционни кръгове през есента на 1875 год.

Разочаровани от доскорошните ръководители на БРЦК, хранещи основателни подозрения към "старите", най-непримиримите млади дейци на революционното движение започват да се събират в Гюргево, за да решат въпросите около подготовката на ново въстание. Така емиграцията в Румъния се разделя на два центъра - Букурещ и Гюргево, като различията са за характера на бъдещото въстание. Дейците в Букурещ също са за бъдещото въстание, но с външна помощ. Зад тях застава и едрата буржоазия. От своя страна гюргевските дейци са за независимост на освободителното въстание. Букурещките дейци се готвят също за вдигане на въстание, независимо от дейността на дейците в Гюргево.  Това разделение на българската политическа емиграция, ще се отрази пагубно на освободителното движение. През октомври и ноември 1875 год. в Гюргево пристигат и Никола Обретенов, Стоян Заимов, Ил.Драгостинов, Панайот Волов, и много др. С пристигането на Стефан Стамболов, който след оттеглянето на Ботев се ползва с най-голям авторитет, под негово представителство започват заседания на т.нар. "Комитет на апостолите".

След продължителни заседания в къщата на Димитър Горов (до 25 декември 1875 год.) комитетът решава да вдигне въстание в България през май следващата година. Тактиката на бъдещото въстание е въоръжените действия да се водят предимно в планинските райони, съгласувано с нахлуване на чети отвън. Предвиждат се диверсионни актове по железницата Одрин- Белово и подпалването на Пловдив, Пазарджик и Одрин. Страната се разделя на 5 (според Н.Обретенов и Ст.Заимов) или 4 (според З.Стоянов) ревеолюционни окръга, главно върху територията, където създадената от Левски комитетска мрежа е най-здрава. Първи окръг с център Търново, който трябва да играе ролята на ръководен щаб, обхваща Търновско, Габровско, Севлиевско, Троянско. За главен апостол там се определя Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков - Бунито и Георги Измирлиев - Македончето. Втори (Сливенско, Ямболско, Котелско) революционен окръг има за главен апостол Ил.Драгостинов с помощници Георги Обретенов и местния воевода Стоил. В трети окръг с център Враца, който трябва да подготви въстанието във Врачанско, Софийско и отчасти Македония, главен апостол е Стаян Заимов с помощници Г.Апостолов, Н.Обретенов и П.Славков. Четвърти, Пловдивски революционен окръг, за чийто център се избира Панагюрище е оглавен от Панайот Волов с помощник Георги Бенковски. По-късно тук като помощник-апостоли са привлечени Захари Стоянов и Георги Икономов, който първоначално е апостол в Сливенски окръг. Проектираният както изглежда, Пети (Софийски) окръг, ориентиран и към Македония, не се създава поради провал, при който е арестуван Н.Славков.

Още от първите дни на януари 1876 год. апостолите започват да преминават замръзналия Дунав и с помощта на комитетските дейци в страната да заемат определените им центрове и окръзи.

В Търновския революционен окръг освен Стамболов и помощниците му пристигат П.Пармаков, поп Харитон Халачев и др. В подготовката на предстоящите действия се включват такива изявени местни дейци като отец Матей Преображенски - Миткалото, даскал Бачо Киро (Бяла Черква), Ст.Пешев (Севлиево), Иван Панов (Горна Оряховица) и др. От конспиративни съображение центърът е преместен в Горна Оряховица. Незадоволителна остава военнотехническата подготовка и особено въоръжението, за което има и обективни причини.

В Сливенски окръг подготовката е определено слаба. Опитите на Иларион Драгостинов и Георги Обретенов да наложат линията, възприета в Гюргево, се натъква на съпротивата на повечето местни дейци. Наместо масово надигане тук се издига идеята за четнически действия и укрепен лагер в Балкана. Недостатъчно развита остава и местната комитетска мрежа.

Независимо от гръмките декларации на Заимов в писмата му до другите апостоли във Врачански окръг подготовката на въстанието е крайно незадоволителна.

Най-енергична е подготовката в Четвърти окръг, на който, както свидетелства Захари Стоявнов, апостолите на другите окръзи гледат едва ли не като на спомагателен. Волов, Бенковски, З.Стоянов и Икономов възстановяват и разширяват мрежата от комитети, като се опират на дейни и предани на каузата хора. Такива са: Тодор Каблешков (Копривщица), П.Бобеков (Панагюрище), В.Петлешков (Брацигово), П.Горанов (Батак) и много др. Твърде скоро водещата роля се поема от Георги Бенковски, на което, оценявайки блестящите му организаторски качества, главният апостол Панайот Волов не се противопоставя. Това е един от най-благородните, за съжаление редки примери в нашата история.

Бенковски и Волов наблягат силно на военнотехническта подготовка. Местните комитети се задължават да изготвят точни статистики на наличните хора, оръжие и снаряжение.  Окава се че недостига оръжие особено от модерните стрелкови системи. Бенковски поставя като първостепенна задача набавянето на поне 5 000 пушки, което става със средства на самите въстанници и на комитетите най-вече по контрабанден път. Въпреки неимоверните трудности населението се готви с небивал ентусиазъм. Шият се униформи и знамена, леят се коршуми, изготвят се и черешови топчета.

На 14 април апостолите на Четвърти революционен окръг свикват Народно събрание в местността Оборище, в което участват 65 делегати от селищата в окръга. Макар и след сериозни спорове, Бенковски получава извънредни пълномощия при ръководенето на дейността. Съставя се комисия начело с Бенковски, която да изработи оперативен план. Отново се подчертава тактиката на отбранителни действия чрез създаване на урепени пункта, в които да бъдат събрани мирното население и въоръжените сили.

Извън обсега на подготовката за въстанието остават значителни части от страната, включително и райони с почти изцяло българско население като Северозападна България и Македония. Трескавата подготовка на въстанието в Четвърти революционен окръг без съмнение прави впечатление както на местното мюсюлманско население, така и на властите. Сигурна информация за намеренията на апостолите обаче те получават едва след събранието в Оборище от участник в него - Ненко Терзийски от с.Балдево. За да бъде пресечено движението още в зародиш, Пазарджик в Копривщица и Панагюрище са изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите. Когато обаче се прави опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападат и прогонват с оръжие турските власти. Убиват мюдюрина и установяват революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков написва и изпраща в Панагюрище своето знамените "Кърваво писмо". Още следобеда на същия ден - 20 април 1876 год., съобразно с решението в Оборище за избягване на провал Бенковски преждевременно обявява началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни смятало се бунтът да избухне на 1 или 11 май, но въпросът не е окончателно съгласуван с другите три окръга) изненадва голяма част от комитетите, но то се налага от обективни обстоятелства. Предателството заплашва с крах цялата грижливо изградена революционна организация, както и психологическата подготвеност на народа за решителни действия.

Според академик Христо Гандев, отчитайки обстановката на Балканите и противоречията между турските висши кръгове смята, че  въстанието съзнателно е провокирано от турските власти - ще бъде дезорганизирано, лесно разгромено, ще даде основание да се унищожи елита на българското общество. Официалните турски документи сочат, че още от декември 1875 год. османските власти следят отблизо дейността на апостолите. Знаят за техните намерения делеч преди събранието на Оборище. По-късно има податки на английски и американски дипломати в които се съобщава, че турските власти съзнателно провокират действия за законно преследване на българската знат. Според Гандев това е дело на консервативните кръгове в империята. Да не се допусне по-нататъшно разпадане на империята.

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище се поверява на Военен съвет начело с П.Бобеков. За по-добро ръководство на дейността апостолите разделят окръга на два района. Волов и Икономов заминават за североизточния (Копривщица, Клисура, Карлово), докато в югозападния остава да действа Бенковски. Той създава своята кавалерийска Хвърковата чета, достигаща докъм 200 души, с която вдига на въстание селата Мечка, Поибрене, Мухово и др., а на 22 април се завръща в Панагюрище, където тържествено е осветено въстанническото знаме. Знамето е ушито и носено от учителката Райна поп Георгиева (Райна Княгиня). На 25 април Бенковски посещава лагера на връх Еледжик и Ихтиманска Средна гора, където се събират околните села. Хвърковатата чета стига до град Белово, където е посрещната тържествено от населението и железопътните работници българи и чужденци. Някои от тях се присъединяват към четата. Обявеното в Белово въстание се потушава веднага от пристигналите турски части.

До момента, ако се изключи разгромът на въстанниците в с.Стелча, движението се развива по възходяща линия. Още от самото му начало обаче срещу българите се изправя многоброен и добре въоръжен противник. На първо време това е главно башибозушки групи от цяла Южна България, Одринско и Бургаско. На мюсюлманското население също се раздава оръжие за разправа с неверниците. В общи линии срещу 8 - 10 хиляди лошо въоръжени и разпокъсани въстаннически сили се съсредоточава 80 хиляден башибозик и 10 хиляди редовна армия снабдени с най-модерно оръжие.

Падането на Срелча е опасен пробив в сърцето на въстаналия район. Така още в първите дни сериозно е заплашено Панагюрище - център на подетата борба. На 26 април се превзема Клисура, а междувременно турците заемат Карлово и осуетяват вдигането на част от окръга. След ожесточена съпротива е разгромен лагерът на Еледжик, където са избити почти всички намиращи се мъже, жени и деца. На 30 април Хафъз паша превзема столицата на въстаническите акции Панагюрище и опожарява града. Същия ден угасва и огнището на бунта Копривщица, която се спасява с цаната на голям откуп. Отделни въоръжени групи от Панагюрище, Копривщица и селата успяват да се изтеглят в Балкана.

Действията по десния бряг на Марица също не вземат очакваните размери. Пловдив и Пазарджик не въстават по обясними причини. Опитът да се запали Пловдив правят двама души, единият от които е Кочо Честименски, но пожарът веднага е изгасен. Вдигналите се на борба десетина села образуват три бунтовнически гнезда, които обаче нямат общо ръководство.

Връх на героичната саможертва в Априлската епопея е съпротивата на Перущица. Под ръководството на П.Бонев, Сп.Ганев, братя Пилеви и Кочо Честименски се организира мощна отбрана. След отблъскването на няколко черкезки и башибозушки атаки, срещу градчето се насочва редовна войска начело с Рашид паша от Пловдив. Под прикритието на артилерийски обстрел турците проникват в града, а част от въстанниците и семействата им се затварят в черквата. Храмът се атакува от башибозуци, които успяват да го подпалят. Тогава Кочо Честименски и Сп.Гинев убиват своите жени и деца и слагат край на живота си, а примерът им бил последван от други перущенци. Градът е разорен, а населението му е изтребено или се разбягва.

Трагична е съдбата и на Батак, който след кратка съпротива е предаден от местните чорбаджии. Местният водач П.Горанов и неговите хора се принуждават да напуснат града. На 4 май шайките на родопския дерибей Ахмед ага Барутанлията подлага на клане около 5 хиляди души.

В началото на май въстанието в Четвърти окръг е жестоко смазано. С малка група Бемковски се оттегля към Балкана. Когато от връх Лисец апостолът поглежда към разореното Панагюрище, по думите на Захари Стоянов той възкликва: "Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина отворих такава люта рана, която никога няма да оздравей". На 12 май в Тетевенския Балкан, в местността Костина, Бенковски пада убит от засада поради предателство. Тодор Каблешков начело на друга група е заловен и се самоубива в затвора, а Волов и Икономов се давят в Янтра, след като са гонени от потеря. Единствен от приближените на Бенковски се спасява Захари Стоянов.

От другите окръзи активно се включва в борбата единствено Търновският. Тук обаче революционната пропаганда не е проникнала така дълбоко както в Средногорието и не довежда населението до онзи невероятен подем, познат в Панагюрище и в неговия окръг. "Кървавото писмо пристига в щаба в Горна Оряховица едва на 25 април, когато турските власти вземат предохранителни мерки. Окръжното събрание, което трябва да бъде свикано в самата Горна Оряховица се осуетява. Това пречи да се приеме общ план на действие, а ръководните центрове се парализират в навечерието на въстанието. Арестувани са Г.Измирлиев, Ив.Панов, Ст.Пешев и др.

Въстанническата борба се изразява главно в четнически действия. В селата Мусина, Бяла Черква, Михалци и др. се формира чета от около 200 души под командата на воеводата поп Харитон и военния командир П.Пармаков с щаб от 16 съветници, между които учителите Бачо Киро, Тодор Лефтеров и апостола Хр.Караминков. След еднодневен поход на 29 април четата се укрива в Дряновския манстир, където в продължение на 9 дни отблъсква натиска на 10-хилядна армия на Фазлъ паша. Внезапният пожар, който взривява част от боеприпасите и ослепява воеводата, не разколебава бунтовниците. Те категорично отказват да се предадат. Мнозина загиват, а една група под командването на Пармаков, в която е и Бачо Киро, пробива обръча. Тези храбри българи обаче не успяват да се опазят от предателството и са заловени, съдени и обесени.

В Габрово се създава чета от 219 души, предвождана от младия и високоинтелигентен търговец Цанко Дюстабанов. Тя вдига на въстание селата Кръвеник, Батошево и Ново село. Местните хора масово се включват в борбата, но за съжаление оръжието им е крайно недостатъчно. Редица въстанници са пленени и осъдени, сред тях е и Цанко Дюстабанов.

Освен в Габрово чета от около 120 души се формира и в Трявна под водачеството на Христо Патрев, която е разбите от турски потерии.

В Сливенския революционен окръг движението е значително слабо и ограничено. Когато се получава вестта за избухването на въстанието, отново се появяват разногласия, а вдигането на бунта се отлага с няколко дни. Турските власти вземат бързи мерки и успяват да обезвредят комитета в Сливен, като арестуват и неговия представител Нено Господинов. Апостолите Ил.Драгостинов и Г.Обретенов заминават в четнически лагер на воеводата Стоил, с когото решават да образуват чета. Новобразуваната чета потегля към селата Нейково и Жеравна, където към нея се присъединяват още хора, но не надхвърля 70 души. При с.Нейково падат убити Обретенов и Драгостинов, а четата се разкъсва на малки групи. По-късно е зловен и зверски убит и Стоил войвода. Въпреки незначителните мащаби на бунта населението на Сливенски окръг се подлага на издевателства, връхна точка е разгромът на мирното село Бояджик. Набедено за "комитаджийско" на 11 май селото се напада от силите на Шевкет паша, като се избиват към 2 хиляди души.

Въпреки опитите на Стоян Заимов да вдигне въстание на 11 и 18 май, врачани и комитетите в окръга остават пасивни.

Априлската епопея има известен отзвук в Македония, главно в Пиянечко. През май 1876 год. се вдигат и въстания в периметъра от Мелник и Струмица до Осоговската планина.

Най-ярка проява на българската емиграция в подкрепа на Априлското въстание е походът на Ботевата чета. Четата наброява около 200 души с воевода Ботев, военен командир е Никола Войновски и знаменосец Никола Симов - Куруто. Събрани по крайдунавските пристанища, преоблечени като градинари, четниците овладяват австрийския кораб "Радетски" и на 17 май дебралкират при Козлодуй. Без бавене четата се отправя към центъра на Трети окръг - Враца. На 18 май се води тежък бай с многобройни черкези и башибозушки части на Милин камък, където загиват към 30 четници, включително и знаменосеца. На 19 май четата се отпавя към Веслец, след което заема връх Вола на Враца. Въпреки очакванията и изпратените във Враца вестоносци от града се задават не обещаните от Стоян Заимов въстанници, а нови турски потерии. Не пристигат на определеното място и обещаните двеста души от селата Горна и Долна Кремена. На 20 май се води тежка битка с башибозуци и редовни артилерийски части. Привечер на 20 май (2 юни н.ст.) на югозападния склон на рида Камарата, където щабът на четата осъжда положението, Ботев пада пронизан от коршум. Единственият останал жив свидетел на Ботевата смърт е Н.Обретенов, а около обстоятелствата й и до днес няма пълна яснота.

Жестокостите при потушаването на Априлското въстание предизвикват широк отзвук в Европа и САЩ, провокират за пръв път най-големите умове на XIX в. в защита на българския народ. Политици, общественици, публицисти събират сведения и ги популяризират. В повече от 200 вестника са публикувани над 3 000 материала с доказателства за турските зверства. Активно съдействие за събиране на материали оказват американският консул в Цариград Юджийн Скайлер и руският консул в Одрин Алексей Церетелев. С тяхно участие се организират анкетни комисии, които събират и изнасят в Европа потресаващи факти. Гневните репортажи на кореспондента на в."Дейли нюз" Дж.Макгахан предизвикват възмущението на цяла Европа. В защита на българите надигат глас американският протестантски мисионер Едвин Пиърс, Емил Жирардер, Жан Петри, Жан дьо Вестин, Виктор Юго - във Франция, Чарлс Дарвин - в Англия, Дж.Гарибалди - в Италия, Константин Иречек и поета Святополк Чех - в Австро-Унгария, румънски интелектуалци, сръбски и гръцки дейци и др. В Англия лидерът на опозицията Уилям Гладстон критикува управляващия Дизраели, че поддържа турското господство. Той издава две брошури: "Българските ужаси и източния въпрос" и "Уроци по клане …". Съчувствие към българите изразява германският канцлер Ото фон Бисмарк и подчертава, че след тези зверства Османската империя няма място в Европа.

Априлската епопея развълнува особено силно руската демократична общественост, която започва движение с цел да принуди царското правителство да се заеме с решаването на българския въпрос. Глас в защита на българите издигат най-изтъкнатите представители на руската литература Лев Толстой, Иван Тургенов, Фьодор Достоевски, учените Димитрий Менделеев, Иван Сеченов, художниците Верешчаган, Иван Крамской и др. Засилват дейността си славянските комитети в Москва, Санкт Петербург и др. Започва масово движение за събиране на помощи за жертвите в България, в което се включва и Одеското българско настоятелство.

Априлското въстание през 1876 год. е несполучлив опит българите да се освободят сами, със собствени сили. Въпреки това като "модерна" за времето си революция то е историческо постижение за българския народ. Именно то показва на света, а и на самите българи, несъвместимостта между стремежите на младата българска нация за напредък и ретроградността на Османската империя. Движението за защита на българите проправя пътя на Русия за война.

Като кулминация в развитието на националноосвободителното движение, както и по своя размах и участие на всички слоеве на населението Априлското въстание може да бъде характеризирано като общонародно дело. След неговия разгром по-нататъшното мирно съжителство между българи и турци в една държава става невъзможно. Без това въстание не би била възможна и Руско-Турската освободителна война, в резултат на която е въстановена българската държава.

Основната цел на априлското въстание- освобождаването на България, не се постига. Мнозина от въстанниците вярват, че с едно всенародно въстание ще освободят българия. Но част от тях включително и апостолите Стамболов и Бенковски не саи правят илюзии. Те знаят, че въстанието ще бъде удавено в кръв, но именно това е тяхната цел- чрез зверствата да накарат Евтопа и най- вече Русия да се заемат с решаването на българския въпрос. В историографията Априлското въстание се приема като връх на националноосвободителната борба. Но дали това е единствения път за решаването на българския въпрос. То издълбава пропаст между двете страни. Въстаниеторазрушава възрожденското стопанство крепящо се на българската бържоазия в имперската икономика. Българската буржоазия е неподготвена за тази конюктура. За отва след освобождението всичко се групира отново с ново поколение предприемачи и търговци с мислене и дух различен от възраждането. Причините за неуспеха на въстанието проистичат от цялото развитие ная българското буржоазно общество през XVIII- XIXв. Слабостта на българската буржоазия в икономическо отношение, неподготвена политически, тя не съумява да обедини нацията за рещително действие. Североизточна и особено югозападна България не участват в априлската епопея.

По своя замисъл, организация и изпълнение Априлското въстание отстъпва от идеите на Левски за всенародно въстаниеподготвено организационно и технически, с достатъчно сили да се справи само с военната мощ на империята и да неутрализира национализма на Сърбия и Гърция. В противоречие с това Априлското въстание е лишено от единен ръководен център от обща стратегия и тактика. Априлските водачи отстъпват от заветите на Левски, подготвят въстанието набързо и то прераства в спонтанен бунт.

Априлското въстание не може да увенчае българската националноосвободителна революция с успешен завършек. Българската буржоазия която не може да изведе до победен край своята революция, губи политически престиж. Тя влиза в следосвобожденска България без самочувствие с мисълта, че на нея са и нужни силни покровители.