Joomla Software solutions Template

Payday loan

КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ

Кръстоносните походи са военни експедиции предприемани в защита на интересите  и идеологията на  католическата църква  , за разширяване или защитаване  позициите  на католическата религия  , за превземане  или защитаване  на земи намиращи се  под властта на   враждебни  към  християнството  владетели  или народи или угрозата от завладяване на такива . Кръстоносните походи противопоставят в пряк военен сблъсък  Западната и Ислямската цивилизация . Разглежданата  тема е важна с оглед на нашето  настояще в  което продължава противопоставянето  между двете цивилизации , макар днес спора да не е на религиозна оснава , а на  политическа и икономическа . Борбата между кръстоносците и мюсюлманите  за Йерусалим  представлява важна част от историята на човека , защото тя отразява , както  естествения човешки стремеж за доминиране  над останалите народи , така и  борба на идеи , ценностни системи и за доказване  могъществото  на едната цивилизация над  другата .

“ Deus le volt  “ (   “ Господ го иска  “ ) : в студения ноемврийски ден на 1095г.  викът се издига  над тълпата  , дошла  в  Клермон да чуе  папа  Урбан втори   “ Да се освободи  Божи гроб , като се прогонят  турците от  Йерусалим “ : такава  мисия  поверява  папата на  западните  рицари .  Важна религиозна причина за този призив се явява  защитата на  Светите места  т.е  осигуряването на  християнска власт над тях. Свещения  град   Йерусалим   е в ръцете на  арабите от 637г. . Западните  поклонници  продължават да идват на гроба на  Христос , тъй като мюсюлманите  са благоразположени  и не им пречат  .  Но през  1071г.  селджукските турци превземат  града и започват да преследват   християнските поклонници .  Тогава папа Урбан втори  призовава  за освобождаване на  Божи гроб  . Много по – силни  политически мотиви подтикват  Църквата  да призове рицарите на поход  : Византийската  империя  , служила  като преграда  пред турското  нашествие  сега е  заплашена от турците  . Търговските пътища  към  Изтока са прекъснати  . Император  Алексей първи  моли за помощ .  Първите победи срещу мюсюлманите  в  Испания  затвърждават  решителността  на кръстоносците .

Наградата  , която ще получат  е както на земята , така и на небето , където се предлага  опрощаване на греховете за всеки , който би  загинал в начинанието . За да се  оборудват , войните на Христа  продават имотите си или задлъжняват  . Преди да  тръгнат те зашиват  на дрехите си кръст от където идва и името им “кръстоносци”  . Ентусиазмът  на похода е  огромен . Основният двигател на този  устрем е естествено  религиозната  ревност . Много от  по – малките синове на  на благородници са без  земя  и пари , защото  не получават наследство . Освен това  те бездействат , откакто  Църквата  провъзгласява  “ божията почивка “ : забрана да се бият през определени дни , за да се прекъснат  безкрайните  сражения между рицарите .  Така  кръстоносните походи  се явявят за тях начин  да упражняват занаята си , да се бият с благословията на църквата и да се обогатят . Освен това крепостните  селяни и васали  се освобождават от вярност към господаря , ако тръгнат  на поход . Това е  добре дошло за хиляди  от  тях , надяващи се  да променят съдбата си . Да не говорим , че с “ пълна индулгенция “ се опрощават всички грехове .   В този смисъл това е първата  масова миграция на елита от Западна  Европа . От друга страна  те оставят  семействата  си под опеката на църквата  и това  говори за  намерение да  се завърнат . За разлика  от аристокрацията  , бедните  съсловия поемат на изток с целите си семейства  и в този смисъл те напускат родните си места .

Първият  кръстоносен поход протича от 1096 – 1099г. От март 1096г. тръгва армия от жени , деца и старци , водени от Пиер Отшелника  и Готие Голтака.  Зле организиран и слабо  снабдяван  “ походът на  голтаците “ ограбва  по пътя  европейските  градове  и е разбит от турците .  “Походът на господарите “  е по – добре организиран  и тръгва през 1096г.  Съставен  е от четири армии , начело с  известни  водачи , като  Годфроа  дьо  Буйон  , Боемонд  Сицилийски  или графа на Тулуза . След почивка  в Константинопол , кръстоносците  отнемат от  турците Никея през 1097г.  През  1098 г. превземат  Едеса и Антиохия . На 15 юли  навлизат най – сетне  в Йерусалим , където безжалостно  избиват  евреи и  мюсюлмани . В края на похода   християните  основават  Йерусалимското  кралство , графство  Едеса и  Антиохийското  княжество  .  През 1102 г.  създават  и графството  на Триполи .

Втория кръстоносен поход е през периода 1147 – 1149г.  Предизвикан от падането на Едеса  през 1144г.  и организиран  от  Бернар  дьо  Клерво за папа   Евгений  трети . Кралят на Франция  Луи седми  се присъединява в Константинопол към германския  император Конрад трети , но го  напуска в Турция  след един разгром . След това  французинът  е преследван  от неуспехи  :  през 1148г.  отказва да обсади  командвания от  Нур ал Дин град Алеп  и се насочва към  почти съюзническия  Дамаск , който  отказва да се предаде  .  През  1149г. се прибира във  Франция , без да е  изпълнил желанието си , тъй като  светите земи  остават в турски  ръце .

С  падането на Йерусалим в ръцете на  могъщия  Салах ал Дин (Саладин) , “ обединителя на вярата “  възмущението обхванало  християнска Европа  стига до там да се организира  един от най – мащабните  походи  - Третия кръстоносен поход или т . нар.  “ похода на кралете “ . Той  започва с обещание на папата  за всеобщо опрощение на греховете , спасение и блаженство , но религиозните цели на кръстоносните походи  все повече  остават на заден план  . Вместо тях  все – по ярко  изпъква стремежа към  завоевания на рицарите , които  католическата църква  полага усилия  да прикрие .  Архиепископът  Гийом Тирски с горест признава в своята  “ История  на делата в  отвъдморските  земи “ – че той  не вижда  в делата   на  “нашите  благородници нищо , което мъдрецът  би сметнал за достойно да се опише , което би донесло удовлетворение  на читателя, а на писателя би донесло почести “ .  Но ако религиозните подбуди  на рицарите  изчезват , то един от най – важните  стимули за новите походи  в края на дванадесети век  остава  борбата  между европейските  владетели   за контрол  над Средиземно море  . Това се вижда  ясно именно в Третия кръстоносен поход .

А ето и как протича самия поход  - Армиите на френския крал Филип- Август  ианглийския  Ричард Лъвското сърце  тръгват  по море за Божи гроб . Германският  император  Фридрих Барбароса , поел по суша , умира по пътя . Ричард завзема Кипър през 1191г. , а след  това  двамата крале  превземат  Сен Жан д`Акр . Но разногласията им  принуждават Филип-Август  да се завърне във Франция . След завземането на няколко крайбрежни града , Ричард постига разрешение  за преминаване на християнските поклонници .  Той   запазва уважение към  достойния си и ерудиран    противник   Саладин . На връщане , Ричард е пленен  от Австрийския херцог , който го освобождава срещу голям откуп .

Четвъртия кръстоносен поход започва през 1202 и завършва през 1204г. Призовани от папа Инокентий трети  и предвождани от Бонифаций  Монфератски , рицарите  трябва  да отплуват за Египет . Но венецианците , вместо да ги  превозят  за огромна сума , ги насочват към търговските си съперници , християнските  градове Зара  и Константинопол . Зара е  превзет  , а Константинопол – ограбен (1204г.) Византийската империя е разпокъсана , рицарите създават  там  Източната  латинска империя , просъществувала там до  1261г.

От 1217 – 1221 г. се провежда  Петия кръстоносен поход , който е провъзгласен от папа Инокентий трети . Той е ръководен от  кралете на Унгария , Кипър и Йерусалим ,не участват французи . През 1219г. кръстоносците  решават да нападнат  сърцето на мюсюлманската мощ  и завземат град Дамиет  в Египет . Султанът е готов  да замени Йерусалим за Дамиет , но папския представител се опъва . Кръстоносците , изненадани от  преливането на Нил , са принудени   да отстъпят току –що завзетия град .

Новата експедиция започната от германския император Фридрих втори е всъщност шестия кръстоносен поход  (  1228 – 1229 г. ) Отлъчен от папа Хонорий трети , императора  е принуден на това , за да си възвърне  вярата . Започва да налага волята си на остров Кипър . През 1229г. преговаря за договора от Яфа , като придобива без бой Витлеем ,  Назарет , Йерусалим , където се провъгласява за крал .  Враждебни към това  съглашение  с врага , източните латинци  отказват да го признаят . Ето защо  той не остава по Светите места . След него  френските барони  възриемат  гъвкавата  му политика и добиват  от мюсюлманите  част от  йерусалимското кралство .

Седмият кръстоносен поход  ( 1248- 1254) или т. нар. Великия поход на Луи девети , бъдещия Свети Луи , започва след превземането на  Йерусалим  от мюсюлманите през 1244г. . Флотата отплува от Ег Морт на 25 август  1248г.  Кралят дебаркира в Египет  и превзема Дамиет , после се отправя към Кайро и бива  пленен . Мамелюнците  искат  откуп от 500 000 лири , платен от богатия Тамплиерски орден . Преди да се завърне във Франция през 1254 г. , Луи девети  прекарва 4 години в  уреждане на християнските  територии  и в договаряне на  мир с  мюсюлманите .

1270г. е годината на Осмия кръстоносен поход . От 1263 г. християнските държави са заплашени от султана  на  мамелюците Байбарс , който отнема  Яфа и Антиохия през 1269г. Луи девети следва лош съвет и обсажда Тунис , но умира там на 27 август 1270г. от чума или холера , както много рицари . Оцелелите се връщат във Франция . През годините  след 1280г. , въпреки призивите  за кръстоносни походи, последните християнски  твърдини  падат в ръцете на мюсюлманите . Краят на западното  присъствие в Светите земи настъпва  с падането на  Сен Жан д`Акр.

Кръстоносните походи завършват с неуспех : Светите места остават под контрола на “неверниците “. Загубите са тежки  : много рицари умират по  пътя , в битки  или в мюсюлмански затвори . Подсигурени с безнаказаност от Църквата , мнозина се отдават  на грабежи и  ужасни кланета . Все пак  не всичко е отрицателно . Останалите със семействата си в Светите места  строят замъци , облагородяват земи , укрепяват крайбрежните градове  и развиват  търговията  във Венеция и Генуа , които забогатяват от превоза на поклонници  и стоки за  Ориента . Кръстоносците  откриват арабската цивилизация , една от най – изисканите  в света по онова време , и донасят вкъщи нови техники  и нови растения , като ориза и кайсията . Допирът с този свят , концентриран около града  и търговията , спомага за развитието на икономиката в Европа . Да не говорим , че походите  спомагат за развитието на общините : осигурявайки средства за рицарите да отидат на поход , те си откупуват свободата от господарите .