Home История Пелопонеска война (431- 404 г. пр. Хр.)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Пелопонеска война (431- 404 г. пр. Хр.) ПДФ Печат Е-мейл

Съперничеството между Атина и Спарта довежда през втората половина на 5 век пр.Хр. до междуособни войни, известни под името Пелопонески  (431-404 г.пр. Хр.). Известни били враждебните отношения между Атина и Спарта на почвата на общо-гръцката политика.Докато Атина поддържа демократическия строй във всички гръцки полиси, Спарта подкрепяла аристократите и олигархическия строй.Подкопавайки могъществото на Атина, спартанците настоявали за самоуправление на гръцките полиси, т.е. за тяхното отделяне и излизането им от Атинския морски съюз.

Конфликтът,който дава повод за Пелопонеската война е предизвикан най-вече от търговските полиси, особено след като през 444 г. пр. Хр. Атина основава Турии на мястото на древния Сибарис на южноиталийското крайбрежие. Този акт изостря конкуренцията на Атина с Коринт и Мегара и заплашва атинското надмощие да се разпростре по целия Северен и Западен Пелопонес.Най-общо главният икономически въпрос и за двете страни е западният пазар.

Тукидид изтъква три основни повода за войните, като се проявяват в следната последователност.Първият от тях е намесата на Атина в борбата, която водят  о. Керкира и Коринт  през 435 г.пр.Хр. за богатия град Епидамн на Адриатическото крайбрежие.Атиняните вземат страната на Керкира, спечелват острова и чрез пристанищата на полиса владеят контрола над търговията с Южна Италия и Сицилия. Вторият повод е свързан с град Потидея на Халкидическия полуостров, откъдето минават морските пътища към Евксинския понт. През есента на 432 г.пр.Хр. в града избухва бунт срещу искането на Атина да разруши крепостните си стени, последван и от  други градове на Халкидика. Третият повод е т.нар Мегарска псефизма,т.е. декретът на атинската еклесия, с който се забранява достъпът на Мегара до пристанищата и пазарите на Атина и на нейните съюзници.

Като последица от това напрегнато поради избухналите конфликти положение  през 432 г.пр. Хр. в Спарта се открива конгрес на участниците в Пелопонеския съюз.Много от делегатите се изказват за война срещу Атина, но конгресът изготвя ултимативни искания.Те били обсъдени в атинската еклезия.Под вниманието на Перикъл били отхвърлени от народа.В тях влизат и прогонването на Алкмеонидите извън пределите ма Атика и правото на самоопределение за членовете на Първия атински морски съюз. Последното искане на практика означава разваляне на съюза.

Официалните причини за войната имат религиозен характер и са чисто формални. Според Тукидид войната започва от момента в който двете страни спират да контактуват помежду си. Решението за започване на война е взето на всесъюзно събрание на Пелопонеския съюз в Спарта през 432 г.пр.Хр. Както още съвременниците на войната забелязват, спартанците използват натрупаната омраза към Атина и водят войната под знамето на общоелинската свобода, което обяснява симпатията, с която се ползват в целия гръцки свят. Начало на войната слага атаката на тиванците над градчето Платея (март 431 г.пр.Хр.), според Тукидит това е искра за за началото на „най-значителните, от всички предишни войни”.

Първият период от военните действия се нарича Архидамова война, по името на спартанския цар Архидам. Военните действия започнали тиванците, които неочаквано през нощта нападнали съюзния на атиняните град Платея. Нападащите разчитали на подкрепа на местните аристократи, но за съжаление не я получили. Те били обкръжени и напълно унищожени от платейците.

В разгара на лятото на 431 г. пр. Хр. той нахлува в Атика и опустошава равнината, унищожава маслинените градини и лозя,опожарява селищата. Желанието на спартанците е да предизвикат сражение с една единствена битка да решат всичко, т.е. не само да надделеят над прекия противник, но и с основание да очакват разпадането на Първия атински морски съюз и отделянето на участниците в него.

Благодарение настойчивостта на Перикъл точно сега се довършва доизграждането на Дългите стени, които съединяват Атина с пристанището Пирей и имат дължина 7 км.

Нахлуването в Атика създава голям смут между населението.Струпването на населението  улеснило появата на епидемии- чума, която усложнява положението през 430 г.пр.Хр. Тя се разпространява с мълниеносна бързина и  коси населението и войската. За нещастията сполетели атиняните е обвинен Перикъл, който за първи път от 444 г.пр.Хр. не е избран за стратег.През 430г.пр.Хр. еклесията не избира за главен стратег Перикъл,даже го дава под съд  за неправилно изразходване на държавните средства. Следващата година (429 г.пр.Хр.) Перикъл отново е избран за стратег, но през месец септември умира от чумната епидемия.

След смъртта на Перикъл в Атина започват ожесточени политически борби за две партии: едната иска да продължи войната, а другата настоява за мир с неприятеля. Начело на първата партия стои  Клеон- кожар. Той е поддържан от простия  народ, дребните занаятчии и търговците, те мразели спартанския аристократичен строй. Начело на втората партия стои богатият робовладелец Никий, поддържан от земевладелците, който най-много от всички страдат от „Архидамовата война” ,те са за мир със Спарта. Във всички държави, които влизат в Атинския морски съюз, се образуват два враждебни лагера- аристократи и демократи, партия на мира и партия на войната.

На о. Лесбос  през 428 и на Керкира- 427 г.пр.Хр. аристократите се опитват да направят преврат и да изтръгнат властта от ръцете на демокрацията. Атиняните изпращат флот и войска и въстанието набързо е потушено и е възстановен демократическия ред.

Междувременно войната навлиза в решителна си фаза.През 425г.пр.Хр. една атинска ескада начело със стратега Демостен, която пренася подкрепления срещу Сиракуза, поради лошото време хвърля котва в залива на Пилос, на западния бряг на Месения, като завзема пристанището. След двудневен неуспешен щурм, атинският флот се връща и унищожава пелопонеския. Така намиращите се на Сфактерия хоплити от обсаждащи се оказват обсадени. При тези обстоятелства Спарта предлага мир чрез пратеници в Атина. След блестящата военна операция , ръководена от самия Клеон, Атина сломява съпротивата на противниците си и пленява останалите живи спартанци. Атинският успех предизвиква шок

в Спарта и съюзниците и́.

През 424 г.пр.Хр. атинската армия губи от беотийците боя на открито поле при Делион. На сцената излиза талантливия спартански пълководец Бразидас. Начело на неголяма, но отбрана войска Бразидас предприема смел поход през цяла Гърция (от Пелопонес през Беотия и Тесалия ) към Халкидика. През август 424 г.пр.Хр. спартанският пълководец успява да премине по суша почти през цяла Елада от юг към север и да превземе град Амфиполис в долното течение на река Стримон (Струма). Походът цели да освободи от атинска власт халкидските градове, които поемат издръжката му. Командващ атинските войски в Амфиполис е Тукидид, бъдещият голям историк.

Мигновеният удар в тила на противника и откъсването на някои съюзни градове дават възможност на Спарта да преодолее вътрешните си затруднения и да придобие позиции.През 422 г.пр. Хр. отново при Амфиполис се разиграва жестока битка спартанците разбиват атиняните, а в боя загиват пълководците и на двете армии Бразидас и Клеон. След смъртта на Клеон в Атина идва на власт Никий, водачът на партията на едрите земевладелци и робовладелци. По негово настояване се спартанците разбиват атиняните, а в боя загиват пълководците и на двете армии Бразидас и Клеон. След смъртта на Клеон в Атина идва на власт Никий, водачът на партията на едрите земевладелци и робовладелци стига до подписването през март 421 г.пр.Хр. на 50-годишен мирен договор, наречен Никиев мир. Този мир слага край на първия етап от Пелопонеската война, наречен Архидамова война (431 – 421г.пр.Хр.) и поставя началото на втория, който обхваща времето между Никиевия мир и 413 г.пр.Хр. и включва Сицилийската експедиция. Никиевият мир е временна почивка и не решава нито един от проблемите заради които избухва войната. Както спартанците така и атиняните се готвели за нова война.Шест години след Никиевия мир, войната отново пламва.

Първостепенна роля в политическият живот на Атина започва да играе Алкивиад,племенник на Перикъл и ученик на Сократ. Той започва да уговаря атиняните да предприемат поход в Сицилия  срещу Сиракуза, който подкрепял Спарта. Той имал план за завземането на Сицилия, завоюването на северна Африка и разгромяването на Спарта. Атинската демокрация подкрепя този план. През 416г.пр. Хр. атиняните завладяват о.Мелос поради отказа му да се присъедини към съюза. Най-сетне през 415 г.пр. Хр. еклесията гласува решение за осъществяване на акцията срещу Сицилия. Начело на експанзията застават Алкивиад, Никий И Ламах. В началото на отплаването неизвестни лица изпочупват стоящите херми (каменни стълбове с изображението на бог Хермес- покровител на търговията и пътешествениците). Това произшествие предизвиква всеобщо възмущение и разследване, стремящо да хвърли вината върху Алкивиад. След известно време била изпратена заповед за незабавното завръщане на Алкивиад на съд в Атина. Заповедта достига ,когато флота е вече в Сицилия. Алкивиад се покорил привидно на тази заповед, тръгнал за Атина, но по пътя избягал в Спарта.

През лятото на 414 г.пр.Хр. Сиракуза е обсадена по суша и море от Никий. Възползвайки се от разсеяността на атиняните,спартанецът Гилип пробива блокадата и влиза в Сракуза, където поема командването на отбраната.През 413 г.пр.Хр. пристига атинско подкрепление под командването на Демостен. Безнадеждността на положението води до настояването за незабавно оттегляне и завръщане, но мудността на Никий, дава възможност на неприятеля да прегради всички пътища за отстъпление. В пристанището на Сиракуза атинските ескади са разбити,а сетне в резултат на неочаквано нападение и напълно унищожени.  Кампанията в Сицилия завършва със страшна катастрофа. Флотът и войската са унищожени, пълководците убити,а останалите живи- изпратени на работа в каменоломните на Сиракуза. Атинските загуби са огромни- паричните запаси, ескадите,почти всичко пропада в тази авантюра.

Последният етап на Пелопонеската война се нарича Декелейска война (413 – 404 г.пр.Хр.), по името на крепостта Декелея, която спартанците превземат през 413 г.пр.Хр. и използват като плацдарм за разоряване на Атика и нападения над Атина. Заемането на този стратегически пункт прерязва сухопътната връзка с о. Евбея, откъдето се доставя продоволствие и позволява полисът да се държи под непрекъсната обсада по суша. Целогодишните грабежи и опустошаването на нивите парализират стопанския живот на страната. Масовото бягство на робите, предизвиква затварянето на работилниците в Атина и спиране на работата в мините, което нанася тежък удар върху цялата икономика на Атина.

Работите не вървят на добре и в останалите области на Атинския съюз. Благодарение на помощта от Спарта, аристократите извършват преврати, отделя ли се от Атина,а някои дори минавали на страната на спартанците. С помощта на Алкивиад Спарта скючва съюз с Персия, която обещава да помага на спартанците с пари.Това бил удобен момент за персите да отмъстят на Атина и да заличат петното на пораженията, които понесли по време на гръко-персийските войни. С отпуснатите парични субсидии е създаден силен пелопонески флот и постепенно той за почва да налага господството си в Егейско море. Всички тези събития ускоряват вътрешните процеси на разпадане на Атинското архе. От съюза с Атина отпадат почти всички малоазийски  и островни полиси.

Безуспешният ход на войната и застрашителните размери на финансовата криза подкопават основите на демокрацията. Олигархическите хетерии(тайни обединения),които го поддържат се превръщат в огнища за политическа борба. През 411 г.пр.Хр. успяват да осъществят държавен преврат и прокарват в еклесията нова конституция. Противниците на демокрацията, отменят заплащането на длъжностите, ограничават броя на участниците в народното събрание  и предават цялата власт в ръцете на булето. Войниците не признават олигархията, желаят възстановяване на демократичната конституция и са непримирими в исканията си за война докрай.

През 410г. пр. Хр. демокрацията на Атина се възобновява отново. Главната задача на полиса е да отвоюва пътищата за Хелеспонта и от там за Евксинския понт и Алкивиад отлично се справя с нея. За пореден път се променя фронта на действията провеждат се две морски сражения  при Абидос и Кизик, в които Атина е абсолютен победител. Спартанците предлагат мир,но той е отхвърлен. Алкивияд се завръща в полиса и получава титлата „стратег автократор”, по-късно авторитетът му рязко пада и той отстъпва командването.Алкивиад се отправя към Персия ,но по пътя е убит по заповед на Лизандър.

През 406г. пр.Хр. атиняните успяват да възстановят хегемонията в Егея с битката при Аргинузките острови, но полисът не успява да се възползва от дадената възможност. И така  през 405 г пр.Хр. възползвайки се от нехайството на атиняните Лизандър, назначен за главнокомандващ на пелопонеския флот успява да унищожи напълно флота им при р. Егосопотами на Хелеспонта. Тази битка фактически слага край на войната и решава съдбата на Атина.

Въпреки настояването на Тива и Коринт  спартанците отказват да изпълнят  искането им Атина да бъде разрушена.Сключва се мирен договор, условията му са разпускане на морският съюз, разрушаване на Дългите стени, Народното събрание е принудено  да предаде цялата законодателна и

изпълнителна власт в ръцете на „тридесетте тирана”(олигархически комитет от тридесет упълномощени лица), воден от крайните олигарси Критий- баща на Платон и ученик на Сократ, Драконтид  и  Терамен.

Пелопонеската война и победата на Спарта в нея пречупват

общата насока на развитие на Гръцкия свят, и реално го връщат в

положението от началото на V в.пр.Хр. Тежкото поражение на Атина, попречва на единствената сила да постигне трайно обединяване на разпръснатите и́ сили и средства.От този момент в Гърция настъпва криза, която я поставя като второстепенен фактор в Средиземноморието. Най-печеливш от войната се оказва Персия, тъй като тя отново е в позиция да

налага интересите си в Егейския басейн. Пелопонеските войни се превръщат в мощен катализатор на процеса, който по-късно довежда до кризата на полисната система.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG