Joomla Software solutions Template

Payday loan

Създаване,развитие и укрепване на Българската държава(края на VII-първата половина на IX в.)

Увод:Великото преселение на народите и разпадането на Римската империя на две в края на IV в-на Източна(с център Константинопол ) и ЗАпадна (с център Рим),ознаменувало края на Античността и поставило началото на Средновековната Европейска цивилизация.В един от регионите на Европа-Балканския полуостров станали важни исторически промени в резултат на посочените събития.В края на IV в там се оформилаВизантийската империя(Източната Римска империя).Тя трябвало да отблъсква натиска от страна на множеството варварски племена и народи от Великото преселение на народите,които преминавали през нейните владения на Балканския полуостров.Едни от тези племена и народи били славяните и прабългарите,чийто действия в този регион довели до съществени етнически,политически и социално-икономически промени.Пристигането на Аспаруховите прабългари в Дунавските земи и съюзът им със славяните,поставили основите на нова държава на полуострова.Създаването на Българската държава на Балканския полуостров е едно от значителните събития в историята на Югоизточна Европа.Създадената в края на VIIв държава бързо затвърдила своите позиции на полуострова и дори скоро постигнала успехи срещу силната Визнтийска империя.

Изложение за славяните:Славяните принадлежат към индоевропейската езикова и етническа общност,чиято прародина се е намирала в Европа и по-конкретно в Източна Европа,През IV хил.пр.Хр. е започнало разселването на индоевропейците,от тях към края на II хил.пр.Хр. са се отделили и оформили славяните.Тяхната прародина тогава е останала източна Европа(на териториите на дн.Полша,Украйна,Беларус).Границите,в които са живеели славяните били на юг Карпатите,на север Балтийско море,между реките Одер и Висла,Дистър или Днестър или в началото на I хил.пр.Хр славяните обитавали земите южно от Балтийско море.Към I-II в. Славяните се придвижили на изток,юг и запад от своята прародина(такава,каквато тя е била в границите от началото на I хил.).На запад те станали съседи на германските племена и стигнали до границите на Римската империя.От I в са и първите писмени конкретни сведения за славяните-в произведенията на късноримските историци Тацит,Плиний Стари и географа Клавдий Птолемей.Славяните се споменават под името Венети(Венеди).Тези писмени сведения са по-сигурни от сведенията на Херодот-гръцки историк от V в.пр.Хр,който пише за “Неври” и “Будини”.Така се формират първите представи за славяните.Освен от писмени извори те се основават и на археологически разкопки в земите на Централна и Източна Европа.

През IV в славяните били увлечени във Великото преселение на народите.Най-късно през IV в по сведения на готския историк Йордан голямата славянска общност окончателно се разпаднала на три дяла:Западен-Венети,Южен-славини и Източен-анти.През IV- V в тези три дяла постепенно се придвийили още на запад,на изток и на юг.През V в славините се разселили по средното и долното течение на р.Дунав.Най-късно до края на V в те станали съседи на Византийската империя и осъществилипървите си контакти с нея.Сведения за обществено икономическо развитие,бита и военното изкуство на южните и източните славяни след тяхното разселване в края на V  и началото на VI в се съсържат във византийския военен трактат “Стратегикон” на Псевромаврикий.

Основно славянско жилище била землянката.Повечето славянски селища били изграждани край реки,езера и блата за да имат естествена защита.Славянското общество в социално отношение се е намирало на степен варварство.Основна социална единица е бил славянският род.На чело на родовата община е стоял старейшина.С течение на времето няколко родови общини се обединявали в племе,начело на всяко племе стоял княз(племенен вожд).Той е взимал решенията си с участието на общоплеменно събрание(Вече),в което са участвали всички мъже,годни да носят оръжие.Тази организация е направила впечатление на византийските автори.Прокопий Кесарийски пише,че славяните са живеели в демокрация,защото всички важни решения се взимат от княза и вечето.Според Псевдомаврикий това водело до анархия.Различните оценки с повлияни от особеностите на политическо управление във Византия.Около княза е имало дружина-основна военна единица в славянските нашествия.

Основен поминък на славяните е било земеделието,защото те са уседнал народ.Важно значение са имали също така скотовъдството и по-малко птицевъдството,ловът и риболовът.При славяните са бил;и развити и множество занаяти-ковачество,тъкачество,дърводелство,грънчарство и др.До времето на разселването си,славяните не познавали грънчарското колело,затова първоначално керамиката им е била ръчно изработена груба.До VI- VII в вече се изработвали славянски съдове,работени на примитивно грънчарско колело.Войната имала важно значение в живота на слвяните.Тя е била не само начин за завладяване на нови територии,но и средство за контакти със съседите.Затова според част от българските историци организацжията на славянското общество може да бъде определена като “военна демокрация”Най-вече за военни действия или за защита,славянските племена започнали да се обединяват във военно-племенни съюзи.

Робството при славяните било познато,но имало особено стопанско значение.Обикновено роби ставали военнопленниците,които след време били раменяни с империята или пускани на свобода.Признак за равнището на културното развитие на слвяните е тяхната религия.Славяните са политеисти.Главен бог в пантеона на техните богове е бог Перун-бог на небесните стихии(неговото име е запазено в името на Перник,Перуника,Пирин).Други по-известни богове били Волос-бог на стадата и подземния свят,Сварог-бог на огъня и занаятите,Дажбог-на плодородието,Лада-на красотата.Славяните вярвали и в съществуването на свръхестествени същества в човешки облик-вили,самодиви,русалки.Така божествата при слвяните са обвързани с природата и човешкия живот.Славяните извършвали своите религиозни ритуали край вековни дървета.Според някои историци за военен успех и за плодородие те извършвали жертвоприношения.бил разпространен фетишизмът-придаваневто на свръхестествени способности на някои дървета,камъни и др и преклонението пред тях.религиозен обичай на славяните е жбил изгарянето на мъртвите.прахът е бил поставян в урна и заедно с други необходими за задгробния живот предмети и вещи са били погребвани.След това организирали игри и угощения.През втората половина на V в славяните от южната група плътно опрели до Дунавската граница на Византия(Източна Римска импеврия).В края на V и началото на VI в славяните предприели своите първи нападения във Византийските земи на юг от р.Дунав.Те са били предимно с грабителски характер.След извършване на набезите и взимането на плячка,славяните се връщали обратно в своите местожилища.От северо-изток нападения над империята извършвали антите и прабългарите,затова Византия в началото на VI в трябвало да предприеме по-сериозни мерки за защита срещу варварите,особено срещу славянските нахлувания.

През 512(513г) император Анастасий построил Дългата стена пред КОнстантинопол за да го защити от нападенията.Тя била между Черно и Мраморно море,на около 70 км от Константинопол.Дългата стена обаче не успяла да защити столицата от нападенията на славяни,прабългари и др племена.Голямата битка между славяните и Византия е станала при управлението на император Юстиниян I (527-565г.).Империята се е противопоставяла на славяните по няколко начина:крепостно строителство,дипломатически средства и преки военни противопоставяния.

В “За строежите” Прокопий Кесарийски описва огромното крепостно строителство на Балканите.Били построени над 300 крепости.Не всички от тях били запълнени с военни гарнизони,затова славяните можели необезпокоявано да кръстосват из Балканския полуостров.Чрез дипломатическите действия бил постигнат по-голям успех.Например през 530-533 г известният славянски вожд Хилвудий бил привлечен на Византийска служба като стратег в Тракия.Три години той отблъсквал нашествията на славяните.През 540 г бил предизвикан разкол между славянските групи.Но в края на същото десетилетие славянските нашествия отново били възобновени.Нямали особен успех и преките военни сблъсъци между Византия и славяните.

През втората половина на VI в се образувал Аварския хаганат със основен център Панония.Той имал важна роля в ранната средновековна история на Европа до началото на IX в.Аварският хаганат подчинил част от славянските племена и империята имала възможност да си “отдъхне” от техните нападения за около 25г.Много скоро обаче славяните отново насочили вниманието си към балканските владения на Византия.Пореден опит за спряване със славяните направил император Маврикий.През 592 г той съсредоточил усилията си изцяло на Балканите.Византийската армия била съсредоточена по река Дунав.Но през 602 г в нея избухнал бунт и Дунавската граница на империята се оголила.Това позволило славяните отново да започнат набезите си,след което те започнали да усядат за по-продължителен период на Балканите.Така в края на VI и началота на VIIв,славяните масово и трайно се заселили на Балканския полуостров.Византийските владения там постепенно били славинизирани.

Целите на славяните в края на VI и началота на VIIв се променили-те не идват на Балканите вече само за кратки набези и плячка,но и за оставяне там и дори превземане на по-големи обекти.Затова свидетелстват обсадите на град Солун.Първата обсада на втория по големина град ве империята от славяните била през 584(586г).През 597г Солун бил атакуван със стенобойни машини.През 608 г градът бил обсаден от 5000 славяни.През 620 г Солун бил обсаден за трети път по суша и море.През 622 г била организирана съвместна 33-дневна обсада на славяни и авари със стенобойни машини и кули.През 645-647 г Солун бил обсаден за 2 години.Петте обсади на Солун показват нарасналото военно изкуство на славяните и промените в техните военни цели.Постепенно Солун се превърнал като остров сред огромно славянско море(славяните плътно се заселили около града).

По времето на император Ираклий(610-641г) военните усилия на Византия били съсредоточени по източните ú граници.Империята успешно се справила с персите,но в каря на управлението на Ираклий от изток се появила нова голяма опастност за империята-арабите.На Балканския полуостров не било обръщано достатъчно голямо внимание и за това около средата на VIIв той вече бил плътно заселен със славянски племена.По сведения на ТЕофан Изповедник през 658 г император Констанс II провел поход срещу славяните в Беломорието,който имал частичен успех.През 669 г било осъществено преселване на славяни в Сирия,но империята трябвало да търси и други начини за да приобщи славяните към себе си.

Последици от славянското заселване на Балканския полуостров:

I-южната група слвяни се разпаднала на две големи групи-панонски и дакийски славини.Границата между тези две големи групи минавало по Карпатите.Постепенно дакийските славиниоформили групата на българските славяни,които по-късно влезли в състава на българската държава.Панонските славини поставили началото на сърбо-хърватската и словенската група славяни.От тях произлизат днешните сърби,хървати,словенци и черногорци.Първоначално славините от българската и сърбо-хърватската група са имали малки различия в езика си-при произнасянето на някои звукове.Постепенно освен фонетично езиковите различия се задълбочили до синтактични.Славините от българската група се заселили в Мизия,Тракия и Македония,в Северна и Средна Гърция,до Пелопонес и о.Крит.Славините от сърбо-хърватската група се заселили в западната част на Балканския полуостров.

II-за разположението на славянските племена се знае от свддения на византийските историци.на север от Стара планина(Хемус) живеели “Седемте славянски племена”,източно от тях племето севери,в Западните Родопи-Смоляните,в средна и Южна Македония-Берзети,Драгувити и др.В Тесалия-Велегезити,в Епир-Ваюнити,в Пелопонес-Езерци и Милинги.Славянското население на полуострова постепенно асимилирало местното население.

III-Последното споменаване на траките е в хронологията на Теофан Изповеник през 710г.Част от това население се изтеглило в планините.За потомците на елинизираните траки се смнятат днешните каракачани,а за потомци на ромеизираните траки се смятат власите(население,което се споменава като обособена група през Х в.През първата половина на VII в след като славяните масово и трайно се заселили вив византийските територии на юг от река Дунав в тяхното общество настъпили съществени промени.Родовите общини,основани на кръвна връзка между членовете започнали да се разпадат и се образували съседски (териториални)общини.В тези общини и в племената се появило и социално неравенство-предимно князът и старейшините придобили повече богатства и увеличили властта си над обикновените селяни общинници.

IV-През този период се появили и първите славянски военноплеменни съюзи.Например съюзът на Седемте славянски племена и Северите.

V-Самата Византия била значително променена до средата на VII в.Славянското заселване в нейните балкански владения било свързано с разрушаването на стари антични,градски,културни и търговски центрове,с промени в топонимията и хидронимията.Това показва,че между византийската и славянската култура е имало влияние и взаимодействие.Славянските племена ликвидирали остатъците от робовладелското общество на Балканския полуостров и подпомогнали прехода на Византия от Античност към Средновековие.

Изложение за прабългарите:За да се раразграничат древните българи от названието на днешната българска нация,учените използват няколко термина-най-разпространеният-прабългари,вторият термин-първобългари-той може бие е най-точният.Трети-протобългари-трудноприемлив термин заради чуждата си първа съставка,четвърти термин-тюркобългари-невъзможно название ако се приеме,че древните българи са от тюркски произход.Все още произходът на прабългарите е труден за разрешаване и недостатъчно изяснен.Създадени са най-разнообразни теории,повечето от които днес нямат привърженици,а се появяват и нови,оригинални и нетрадициоони мнения.Най-стара измежду всички хипотези за произхода на прабългарите е тюркската или тюрко-алтайската,които имат най-много поддръжници и до днес.

Прокопий Кесарийски никъде не употребява името “българи”,а ги нарича “хуни”,въз основа на този факт се появява теория за хунския произход на прабългарите.Редица известни учени говорят за “хуно-българи” като за нещо близко,родтвено,ако не и тъждествено.

Прабългарите са част от групата на угро-финските народи.

Прабългарите имат смесен произход.Тяхната първоначална тюркска кръв се кръстосва с индоевропейска(сармато-аланска).За това прабългарите придобиват все по-отчетлив индоевропейски облик.

Според съвременния български историк Петър Добрев прабългарите водят своя произход от дълбока древност и са наследници на старата цижилизация на Шумер и Акад.Смели заключения авторът гради върху някои прабългарски символи с аналогии в шумерските цилиндрични печати,върху прабългарски думи(кумир,капище),върху календарни изрази(верени,алем,шогор),които според него произхождат от Месопотамия,върху главната владетелска титла(канасюбиги).

Според някои стари изследователи прабългарите са автохтонно(местно) балканско население,според други са славяни,татари.Но общоприета си остава тезата за тюркския и тюркско-алтайския произход на прабългарите.Прародината на българите се намира в степните зони на Централна(вътрешна)Азия ни по-точно в земите между големите планини Алтай и Тян-Шан(в изворите Тян-Шан се споменава като Имеон и Илиай).И до днес втория по големина връх на Тян-Шан се нарича Хан Тенгри(Тенгридаг).Или той носи името на почитания от всички тюрки върховен бог Тенгри(Тангра)-небе.Според Васил Гюзелев прародината на прабългарите се е намирала в западен Сибир,по долината на река Иртиш.Хипотези и предположения съществуват и за името българи.

В началото на XX в според пр.Иван Шишманов българин значи буквално човек,мъж от Волга,Волжанин(от река Волга-Болга+ир,която наствка е от тюркски произход и означава мъж,юнак)

От началото на XX в е предположението на Томашек,според него българи идва от глаголната основа”Булга”(от глагола “булгамак”).В трето лице ед.ч. сег.време той се произнася като булгар и означава смесвам,разбърквам,т.е. българите са смесен народ.

Павел Шафорик-биългари произхожда от “билгерон”-название,дадено от аланите и означаващо хора,обитаващи крайнините,Крайненци.Прабългарите се наричали така,защото се населяват на земите на аланите.

Българският фиолог Румен Стойков-тази същата дума “билгерон” днес е запазена в осетинския език под формата на “бюлгерон” и означава край и бряг.

Българският езиковед Борис Симеонов смята,че “българи” идва от едно животинче(булгар),което се среща в Средна Азия и наподобява белка или златка.Симеонов се основава на факта,че някои тюркски народи имат тотемни по произход названия,но и тази теза си има недостатъци.Затова със сигурност не се знае какво точно означава името българи.

Около края на I и началото на II в китайците разгромяват хуните,обитаващи също Централна Азия и ги изтласкват на запад.При своето придвижване на запад,хуните увличат със себе си и част от живеещите наблизо тюркски народи,като в този поток от племена се включват и прабългарите.След като напуснали прародината си в продължение на около два века,прабългаритепребивавали в южноруските степи и влезли в тесен контакт с аланите-местно земеделско население.Връзките с това уседнало население имат определено значение в развитието на прабългарите.

Макар че продължавали да бъдат номадски народ те възприели редица елементи от високата култура на аланите.Това им позволило по-късно да се приобщят към уседналите народи в Европа.През IV в голяма част от прабългарите обитавали степите около Азовско море,северно от Кавказ.Постепенно прабългарите се разширили в тези земи и заели значителна площ около реките Дон,Донец и Кубан.Междувременно хуните разбили и племенният съюз на остготите през 375 г и продължили своето придвижване на запад,увличайки със себе си отново една част от прабългарите.Заедно с хуните,те достигнали и се заселили в Панония.Тя станала център на големия Хунски племенен съюз.По това време прабългарите станали известни на Римската империя.В “Анонимен римски хронограф” от 354 г се казва,че прабългарите произлизали от един от синовете на Ной.Като част от племенния съюз на хуните,който просъществувал от 377 до 453г.В началото на  V в тези прабългари населявали земите около западните склонове на Карпатите.След смъртта на Атила през 453 г хунското обединение се разпаднало.Панонските българи отново придобили независимост.Продължителното им съвместно съжителство с хуните е намерило израз в “Именник на българските ханове”,където държавната традиция на прабългарите се свързва с Атила и неговия син Ернах.

След смъртта на Атила остатъците от хунитеи част от панонските прабългари Ернах(един от синовете на Атила) се заселили в Малка Скития около устието на р.Дунав.През втората половина на V в в резултат на тези събития(участие на прабългарите в хунския съюз+ оставане на прабългарите на север от Кавказ),прабългарският етнос се разпаднал на два големи дяла-панонски и приазовски прабългари.Дори може да се говори за трети дял прабългари-тези,доведени от Ернах в Малка Скития.Много скоро и прабългарите,както и славяните започнали да нападат земите на Византия.През 480г за пръв път прабългарите се появяват на Балканския полуостров.Според Йоан Антиохийски,император Зенон ги повикал в земите на Тракия за борба срещу остготите.През 486 г прабългарите отново се сражават срещу остготите в голямо сражение.Сведения за отношенията между прабългарите и остготите дава Енодит в “Похвално слово за крал Теодорих”.След оттеглянето на остготите начело с Теодорих в Италия прабългарите продължили да навлизат във византийските земи,но вече като неприятели.През 493,499 и 502 г те извършили няколко опустошителни набези в Тракия и Илирик”Дългата стена на император Анастасий” от 512(513)г била изградена за защита на Константинопол и от прабългарите.Прабългарите продължили да нахлуват във Византия и нпри император Юстиниан I.Прокопий Кесарийски описва едно от най-страшните нападения на прабългарите,извяършено през 539-540г.Прабългарите на север от Кавказ имали по-различна историческа съдба.Писмените извори дават оскъдни сведения за разположените в Приазовските степи прабългари.Най-многобройни са известията за прабългарските групи уногондури,кутригури и утигури.

Уногундурите се намирали на север от Кавказ,между Прикаспийската низина и източния бряг на Азовско море.Около източните брегове на Азорско море се разполагали и утигурите.Степите на запад от река Дон и на север от Азовско и Черно море били населявани от кутригурите или кутригурите били западни съседи на утигурите.По времето на император Юстиниан I с цената на много дарове византийската власт успяла да склони вожда на утигурите Сандилх да нападне замите на кутигурите.Сведения за войната между кутригурите и утигурите дават Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски.В раздора победили утигурите.През зимата на 558-559 г голяма кутигурска войска начело с хан Заберган преодоляла заледения Дунав и започнала да опустошава всичко по пътя си в Тракия.Сведения за този поход отново дава Агатий Миринейски.Хан Заберган преодолял и дългата стена и разположил армията си на стан пред Константинопол.За втори път император Юстиниан I се обърнал за помощ към Сандилх и отново утигурите разгромилиселищата на съседите си.Те дори причакали завръщащите се от военния поход и претоварени с плячка войници на Заберган и им отнели всичко.Сега вече между двете племенни групи избухнала ожесточена война,която довела до пълното им отслабване.

В средата на VI в аварите за кратко време се наложили над отслабените и разпокъсани приазовски българи и дори отвлекли част от тях в Панония,където ги присъединили към заселените там още от времето на Атила прабългари.В Панония се образувал Аварийският хаганат,в когото участвали и прабългарите.През 626 г панонските прабългари и аварите организирали обсада на Константинопол.През 630 г починал аварският хаган Баян.Фредегарий дава сведения за започнали междуособици в голямото племенно обединение на аварите.Българите издигнали свой кандидат-представител за хаган в Аварския хаганат и това предизвикало кървави сблъсквания между тях и аварите.Борбата завършила с поражение за прабългарите.Част от тях напуснали Панония и предвождани от Алцек се отправили към земите на френския крал Дагоберт.Отначало франките приели прабългарите и им предоставили убежище в свойте селища.Една нощ обаче кралят заповядал на своите подчинени да избият новите заселници.В настъпилия погром от 9000 прабългари успели да се спасят само 700 души.Според Фредегарий по-късно те се заселили във Венетската марка(гранична територия).

Останалите в приазовските степи прабългари през 60-те години на VI в наскоро след изтеглянето на аварите попаднали под властта на Тюркския хаганат.Той се разпрострял върху огромна площ от Индия до Азовско море.Прабългарите,намиращи се в най-западната част на хаганата за повече от половин век загубили независимостта си.През 581г Тюркския хаганат се разцепил на източна и западна част.През 30-те години на VII в(631-632г) прабългарите,начело с хан Кубрат се разбунтували и напуснали Западнотюркския хаганат.Хан Кубрат положил основите на номадската военно-племенна конфедерация Стара Велика България.Тя се намирала на север от Черно море между реките Днепър на запад и Кубан на изток.Столица била град Фанагория на Тамянския полуостров.Сведения за Старата Велика България дават Йоан Никиуски и патриарх Никифорий.Хан Кубрат(според Йоан Никиуски) бил покръстен в Константинопол.

През 635 г между Византия и конфедерацията бил сключен мирен договор,според който Хан Кубрат получил титлата патриций(давана за пръв път от Византия на чуждестранен владетел) и поел задължението да не позволява на варварските племена,преминаващи през северното Черноморие да достигнат до византийските северни граници.Старата Велика България просъществувала до 665г(според Моско Москов,Васил Златарски и др),когато починал хан Кубрат.

Някои стари български историци и някои съвременни учени използват понятието Кубратова държава за да подчертаят приемствеността между Старата Велика България и българското ханство на юг от река Дунав.След смъртта на хан Кубрат(през 651 или665 г)Велика България била подложена на ударите на хазарите и прабългарите започнали да се разселват.Според Теофан Изповедник и патриарх Никифор,хан Кубрат имал петима сина:Батбаян-останал на старите места и скоро се подчинил на хазарите;Котраг-с част от прабългарите поел на север от конфедерацията по река Волга,той основал Волжко-Камска България по средното течение на река Волга,която просъществъвала до XIII в,волжките прабългари приели исляма,столица бил град Болгар;Алцек-повел част от прабългаритена запад и се установил в Северна Италия,в земите на равенския екзархат;Кубер-повел част от прабългарите също на запад от начало останал под властта на Аварския хаганат в Панония,по-късно се отцепил от него и се установил в Керамисийското поле(Битолско) в Македония;Аспарух-повел бащините си племена към Балканския полуостров и се заселили в областта Онгъл(днешна Бесарабия).Основен тип жилище при прабългарите била юртата-постепенно когато прабългарите започнали да преминават към полуномадски начин на живот,започнали да се използват и полуюрти.Прабългарите строели своите селищакрай реки за да имат естествена защита.Първоначално в резултат на номадския им начин на живот селищата им били с непродължително съществуване,сезонни.С преминаването към полуномадски начин на живот се осъществил преход към усядане в постоянни селища.Захарий Ритор дори говори за градове при прабългарите.Археологическите разкопки доказват появата на устойчив поселищен живот.Основен поминък при прабългарите е било скотовъдството.Като конете са имали най-важно значение-като бойна сила(според Ал-Масуди) и като средство за препитание(конско месо,кобилешко мляко-кумис).Прабългарите практикували и множество занаяти-обработка на метали,кожа,златарство.Прабългарските съкровища обикновено били малки за да се пренасят лесно,но с изящтна изработка,например съкровището от Натсентимиклош.Основна социална единица при прабългарите бил големият род,в който имало много тесни връзки между членовете му.С течение на времето няколко родови общини се обединявали в племе начело с хан.Властта на хана била централизирана и основана на военна организация.Затова византийските автори пишат.че прабългарите живеели в страх.При тях имало ярко изразена социална диференцияция.Оформили се родово-племенна аристокрация,към която принадлежали силните в икономическо отношение родове Дуло,Ерми,Чакарар и др.Обособило се и отделно жреческо съсъловие поради значимостта на жреците в религиозния и културен живот на прабългарското общество.Прабългарската аристокрация се деляла на висша(боилади) и низша(багаини)Голямата част в социално отношение били обикновени скотовъдци номади(общиници).

През VI,VII в прабългарите,както и слвяните в напреднал стадий на разложение на родово-племенните отношения или в период на “военна демокрация”.Старата Велика България(от 631 до 651-665г) предствлява военно-племенен съюз или военно-племенна конфедерация на множество племена.Тя е най-голямото постижение в политическата организация на прабългарското общество.

Прабългарите били монотеисти,те вярвали в съществуването на един бог-Тангра,създател на небето и земята.Освен това прабългарите вярвали в съществуването на една свръхестествена сила,която можела да се прелива от човек в човек,от предмет в човек и обратно.Такава сила притежавали кръвта,човешката глава,конската опашка и мечът.Прабългарските ритуали се извършвали от жреци на определени места.Характерно за прабългарската култура е и култа към небесните тела,използвал се календар-цикъл от дванадесет години с имената на почитани животни.Според някои историци прабългарите са имали лунна година от десет месеца,според други календара е лунно-слънчев.Сред прабългарите е бил разпространен тотемизмът-вяра че един род и едно животно имат общ прародител.Погребален ритуал е било трупополагането с ориентация север-юг.Побството е имало стопанско значение за прабългарите.Роби са били избирани предимноот средите на военно-пленниците и се използвали в строителството,домашната работа и др.