Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Увод

Страната е разположена в централна и Източна Азия. Граничи (в км) с Монголия - 4 673, Русия - 4 621, КНДР - 1 310, Виетнам - 1 150, Лаос - 391, Мянма - 2 347, Индия - 3 862, Бутан - 470 и Непал - 1 185, Пакистан - 330, Афганистан - 102, Таджикистан - 572, Киргизстан - 914 и Казахстан - 1 411. Има брегова линия с Тихия окен 18 000 км. (Жълто море, Източнокитайско море и Южнокитайско море). Към Китай принадлежат и около 5 хил. крайбрежни острова. Площта на страната е 9 571 хил. кв. км. Западната част на Китай е разположена в пределите на Централна Азия, на югозапод - Тибетското плато (най-високото на Земята), съчетаващо издигнати до 4000 - 5000 м равнини и хребети с 5000 - 6000 м надморска височина. Южно и западно от Тибет са най-високите планини в света - Хималаите (връх Еверест - 8848 м) и Каракорум. На север и изток са Кунлун, Наншан и Сино-Тибетските планини, Тян Шан и Монголски Алтай. В северните и северозападните части на страна са разположени обширните пустинни равнини - Таримска, Джугарска и Алашан. На североизток са планините Голям и Малък Хинган и на север Манжуро-Корейските планини, разделени от равнините Санцзян и Сунляо. На юг са платата Льосово и Ордос, планините Цинлин, Съчуанската котловина. По дължина на Жълто море се простира обширната Велика китайска равнина.

2. Географско положение

Страната граничи с Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море – периферните части на Тихия океан. Най-големи заливи са Западнокорейски, Ляодунски, Бохайуан, Бакбо, полуосторови — Ляодунски, Шандунски, Лейджоубандау, острови — Тайван и Хайнан.

Китай е предимно планинска страна с характерно стъпаловидно понижение на релефа от запад на изток. В западната част преобладават високи планини и плата, на юг е Цинхай-Тибетското плато. По периферията се издигат високи от 7000-8000-метрови планински системи – Хималаи, Каракорум, Кунлун, Наншан, Памир и др.

Китай е богат на полезни изкопаеми – въглища, нефт, цветни и редки метали (волфрам — на първо място в света, живак, калай, молибден, цинк, мед, злато, манган, олово и др.).

Източен и Южен Китай имат гъста речна мрежа. Реките са многоводни и плавателни. Там текат най-големите реки на Китай – Яндзъ, Хуанхъ, Амур (китайско название Хъйлундзян) с притока й Сунгари, Ялудзян, Хуайхъ, Сидзян и др. Западен Китай е беден на реки. Там реките са маловодни, а една част от тях имат епизодично течение. Най-големи са Тарим, Черен Иртиш, Или, Едзингол.

3. Климат

Климатът в западните части е континентален, умерен и студен в Тибет - средните януарски температури са от -10 до 25 градуса Сº. Валежите в равнините са платата са 50 - 250 мм. В източните части климатът е мусонен, умерен на север, субтропичен и тропичен в южните части. Средните януарски температури, са от -24 градуса Сº на север до 18 градуса Сº на юг. Валежи - от 400 - 800 мм на север до 2000 - 2500 мм на юг с  летен максимум. Основни реки - Янцзъ, Хуанхъ, Синцзян. По-големи езера - Кункунор, Дунтинху Поянху. Растителност - гори (8 % от територията на Китай) - смесени, широколистни в умерения пояс. На запад и северозапад преобладават пустините - Такламакн, Гоби и др, и полупустинните степ.

4. Население

Китай е на първо място в света по брой на населението – 1.25909 милиарда души в края на 1999г., или около 22% от световното население. тук не са включени много китайци, живеещи в Хонконгския специален административен район, провинция Тайван и Специален административен район Макао.

Гъстотата на населението в Китай е 130 души на кв.км. Но това население не е равномерно разпределено по територията на страната. Гъстотата на населението в гъстонаселените източни крайбрежни райони надвишава 400 души на кв.км; в централните райони стойностите й са над 200 души на кв.км; а в рядко населените планински райони в западен Китай – по-малко от 10 души на кв.км.

Когато през 1949г. е провъзгласена КНР, броят на населението възлиза на 541.67 милиона души. Благодарение на социалната стабилност, бързото развитие на промишлеността, подобряването на санитарно-хигиенните условия, не-напълното осъзнаване на важността на контрола на ръста на населението и липсата на опит в тази област, населението бързо се увеличава и достига 806.71 милиона души през 1969г. В началото на 70-те години китайското правителство осъзна, че прекалено бързият прираст на населението затруднява икономическото и социалното развитие и може да причини големи затруднения при осигуряването на работната заетост и жилища, комуникациите и здравните грижи; и че Китай не би могъл ефективно да контролира твърде бързо увеличаващото се население и не би могъл да намали огромния натиск, който ръстът на населението упражнява върху поземлените, горските и водните ресурси; че влошаването състоянието на екологията и околната среда през следващите деситилетия би било необратимо, като по този начин то би застрашило условията, необходими за оцеляването на хората и поддържането на социалното и икономическо развитие. Тогава, за да стимулира координираното развитие на икономиката, обществото, ресурсите и околната среда, китайското правителство започна политика на семейно планиране, контрол на раждаемостта и политика на подобряване на качеството на живот в съответствие с китайската реалност – голяма страна с лоша икономическа основа, многобройно население и недостатъчно обработваеми земи. Оттогава раждаемостта е спаднала от 34.11‰ през 1969г. до 15.23‰ в края на 1999г.; а естественият прираст е намалял от 26.08‰ на 8.77‰ като по този начин е осъществен преход към нов модел на възпроизводство на населението, харакреризиращ се с ниска раждаемост, ниска смъртност и нисък естествен прираст.

5. Етнически състав

Китайската група включва 56 народа - 92.8 % от тях са китайци (хан) - 99.3 %, хуей- 0.7 %, централна група (от сино тибетското семейство, 17 народа) - 1.8 % (от тях ицзу - 34.9 %, тибетци - 24.8 %, туцзя - 18.1 %, бай - 7.3 %, хани - 6.8 %, други - 8.1 %), тайска група (9 народа) - 2.1 %, чжуани - 70.3 %, буи - 11.2 %, дун - 7.5 %, тай - 4.4 %, други - 6.6 %, тюркска група (7 народа) - 1.0 % (от тях уйгури - 84.2 %, казахи - 12.7 %, други - 3.1 %) тунгусо-манджурска група (5 народа) - 0.6 % (от тях манджури - 97.5 %, сибо - 1.3 %, други - 1.2 %, монголска група (5 народа) - 0.5 % ( от тях монголци - 86.3 %, дунсян - 7.1 %, други - 6.6 %), група мяо-яо (3 народа) - 0.8 %) (от тях мяо - 73.9 %, яо - 20.6 %, ше - 5.5 %), корейци - 0.2 %, други - 0.2 %.

6. Столица

Столицата е Пекин (12 6000 хил. ж.).

Големи градове - Шанхай (14 200 хил. ж.), Тянцзин (9 500 хил. ж.), Сянган (5 500 хил. ж.), Шенян (5 100 хил. ж.), Ухан (4 000 хил. ж.), Гуанджоу (4 000 хил. ж.), Чунцин (3 200 хил. ж.), Нанкин (3 000 хил. ж.), Циндао (2 000 хил. ж.), Харбин (1 800 хил. ж.). Над 40 града в Китай са с население над 1 млн. жители.

Градовете в Китай наброяват 663 в края на 2000г., от тях 13 са с повече от 2 милиона жители; 27 – между 1 и 2 милиона жители; 53 – между 500 000 и 1 милион жители; 218 – между 200 000 и 500 000 жители; 352 – по-малко от 200 000 жители. Някои са индустриални градове, възникнали покрай изпълнението на ключови държавни проекти, някои са пристанищни градове, в които са на лице благоприятни условия за развитие, а някои са известни исторически и културни центрове.

13 са градовете с над 2 милиона жители: Шанхай – 9.862 млн, Пекин – 7.607 млн, Чунцин – 6.609 млн; Тиендзин – 5.325 млн; Ухан – 4.411 млн; Харбин – 4.35 млн; Шънян – 4.333 млн; Гуанджоу – 4.361 млн; Чънду – 3.459 млн; Нанкин – 3.095 млн; Чанчун – 2.878 млн, Сиан – 2.858 млн; Далиен – 2.754 млн.

При създаването на градоустройствени планове, Китай прилага принципите за “стриктен контрол на размерите на големите градове, рационално създаване на средно-големи градове и активно развитие на малките градове”. Средно-големите градове с по-малко от 500 000 жители и малките градове с по-малко от 200 000 жители се разрастват бързо от началото на 80-те години. А около големите градове с над 1 милион жители, в съответствие с новите градоустройствени планове, са възникнали сателитни градове и селища.

Пекин. Пекин – столицата на КНР, е град на централно подчинение с 7.61 милиона жители. Той е не само политическата столица на страната, но и нейният културен, научен и образователен център, както и ключов транспортен възел. Разположен на северния край на Северокитайската равнина, той е защитен от планински вериги от запад, север и изток, а северо-източната му част представлява равнина. Четирите ясно изразени годишни сезона се дължат на умерено-континенталния климат на Пекин: кратка пролет, дъждовно и влажно лято, дълга и студена зима и много приятна есен.

Пекин възниква като град още по време на династия Западна Джоу (XI в. – 770г. пр.н.е.), когато се е наричал Дзи. През периода Воюващи царства (475 – 221 г. пр. н. е.) е столица на царство Йен. През изминалите повече от 1000 години, Дзи се е запазил като стратегически важен град и търговски център за северен Китай. В началото на Х в. той става втората столица на династия Ляо под името Йендзин. От 1115г. до 1911г. последователно е столица на династиите Дзин, Юен, Мин и Цин, на което се дължи богатото му културно и историческо наследство: вратата Тянанмън - символ на Пекин, както и на цял Китай; площада Тянанмън – най-големият градски площад в света; бившият императорски дворец (“Забраненият град”) – най-големият и най-добре запазен древен архитектурен комплекс в света; Великата китайска стена при Бадалин - едно от “седемте чудеса на света”. Бившият императорски дворец, Великата китайска стена, мястото, на което е открит Пекинския човек при Джоукоудиен и Летният дворец при Храма на небето са включени в Списъка на световно културно наследство на ЮНЕСКО.

От 1949г., когато Пекин е провъзгласен за столица на КНР, и особено от 80-те години насам, градското строителство в Пекин се развива с висока скорост и в облика на града настъпват огромни промени. Днес Пекин е истински интернационален метрополис с много широки пътища и високи сгради, в същото време е запазил характерните си особености на древна столица, демонстрирайки модерна грация.

Шанхай. Шанхай – най-големият град в Китай, е град на централно подчинение с 9.86 милиона жители. Разположението му е много благоприятно – намира се посредата на китайската брегова линия, където река Яндзъ се влива в морето. Шанхай е комплексна промишлена база и морско пристанище, което му отрежда важна роля в националната икономика. Застъпени са металургията, машиностроенето, корабостроенето, химическата, електронната, приборостроителната, текстилната и други отрасли на леката промишленост, в съчетание с добре развитата търговия, банковото дело и корабоплаването. В момента бързо тече развитието и строителството на новата зона Пудун, която реката Хуанпу отделя от старата част на града. Отварянето и развитието на новата зона Пудун цели за няколко деситилетия да я превърне в модерен, многофункционален район, ориентиран към износа на стоки, равен на най-добрите в света. Това ще послужи за основа на трансформирането на Шанхай в интернационален икономически, банков и търговски център и модерен интернационален метрополис.

иендзин. Тиендзин също е град на централно подчинение, основен индустриален и търговски град в северен Китай с 5.33 милиона жители. Разположен на около 120 км от Пекин, Тиендзин е важно пристанище за океанското и офшорното корабоплаване и чуждестранната търговия. Традиционно развитите промишлени отрасли включват металургичната, машиностроителната, химическата, енергийната, текстилната, хартиената и хранително-вкусовата промишленост и промишлеността за производство на строителни материали, както и някои нови отрасли като корабостроенето, автомобилостроенето, нефтодобива и нефтопреработката, производството на трактори, химически торове, пестициди, часовници, телевизори и фотоапарати.

Чунцин. Чунцин е град на централно подчинение, промишлен и търговски център на северозападен Китай, воден и сухопътен транспортен възел в горното течение на река Яндзъ, с 6.61 милиона жители. Чунцин е град с комплексно развита промишленост: металургична, химическа, енергийна, автомобилостроителна, корабостроителна, текстилна, хранително-вкусова, фармацевтична промишленост и промишленост за строителни материали.

7. Административно деление

Включва22 провинции, 5 автономни района и 3 града на централно подчинение) Пекин, Шанхай и Тянцзин). Автономни райони - Вътрешна Монголия, Гуанси-Чжуански, Синцзян-Уйгурски, Нинся-Хуейски, Тибетски.

8. Поземлени и минерални ресурси

Състава и разпределението на поземлените ресурси в Китай има три основни характеристики: видово разнообразие – обработваеми земи, гори, пасища, пустини, земи, заливани от прилива; повече планини и плата отколкото равнини и долини; неравномерно разпределение – земеделските земи са концентрирани в източните райони, пасищата – главно в северните и западните, а горите – предимно в отдалечените североизточни и югозападни райони. 

Днес обработваемите земи в Китай възлизат на 94.97 милиона хектара, разположени предимно в Североизточната равнина, Северната китайска равнина, равнината в средното и долното течение на р. Яндзъ, равнината в делтата на Перлената река и Съчуанската падина. Плодородните черноземни почви на Североизточната равнина са идеални за отглеждането на пшеница, царевица, сорго, соя, лен и захарно цвекло. Дълбокият обработваем слой кафеви почви в Северната китайска равнина се засява с пшеница, царевица, просо, сорго и памук. Многото реки и езера в равнината в средното и долното течение на р. Яндзъ я правят много подходяща за отглеждане на ориз и сладководна риба. Оттук и името й – “земята на рибата и ориза”. Там се произвеждат и големи количества чай и копринени буби. В Съчуанската падина преобладават виолетовите почви, които в съчетание с топлия и влажен климат позволяват целогодишна обработка на земята, включително добив на ориз, рапица и захарна тръстика.
Горите покриват 133.7 милиона хектара от територията на Китай. Най-големите естествени горски масиви се намират в планинските вериги Голям и Малък Хинган и Чанбай в сероизточен Китай. Най-разпространените дървесни видове там са: иглолистни – корейски бор, лиственица; широколистни – бяла бреза, дъб, върба, бряст и манджурски ясен. Сред най-разпространените дървесни видове на югозапад са: драконов смърч, ела и юннански бор, както и ценните тиково дърво, червено сандалово дърво, камфорово дърво, нанму, помпелмус. Сишуанбанна в южната част на провинция Юннан е уникално място, наречено “царство на растенията”, в което тропически широколистни гори подслоняват повече от 5000 растителни вида.
Пасищата в Китай заемат площ от 400 милиона хектара, простирайки се в протежение на повече от 3 000 км от североиток на югозапад. Те са животновъдните центрове. Вътрешномонголската прерия е най-голямото естествено пасище в Китай и е дом на породите коне Санхъ, добитък Санхъ и Монголската овца. Известните естествени пасища на юг и север от планината Тиеншан в Синдзян са идеални за отглеждане на животни. Тук се отглеждат известната порода коне Или и синдзянската порода тънкоруни овце.

Китай е на първо място в света по обща площ на обработваемите земи, гори и пасища. Но тъй като населението на Китай е твърде многобройно, показателят площ на обработваемите земи, гори и пасища на глава от населението е нисък – по-малко от 0.08 хектара на човек, или едва една трета от средните за света стойности.

Китай е богат на полезни изкопаеми. Всички известни минерали могат да бъдат намерени тук. Геолозите днес потвърждават наличието на залежи от 153 различни минерала, което нарежда Китай на трето място в света по общи запаси на полезни изкопаеми. Доказано е съществуването на залежи от енергоносители - въглища, петрол, природен газ и шисти и радиоактивни минерали – уран и торий. Залежите на Китай от въглища възлизат на 1.007 милиарда тона, съсредоточени главно в северен Китай, най-вече в автономен район Вътрешна Монголия и провинция Шаанси. Петролните запаси са предимно в северозападен, а също и в североизточен и северен Китай и в континенталния шелф на източен Китай. Запасите от черни метали включват желязо, манган, ванадий и титан. Железните руди в Китай възлизат на 45.9 милиарда тона и са съсредоточени в североизточните, северните и югозападните части на страната. Районът на Аншан-Бънси в провинция Ляонин, източните части на провинция Хъбей и Пандзъхуа в провинция Съчуан са основните производители на желязо. Китай притежава най-големите запаси в света от волфрам, калай, антимон, цинк, молибден, олово, живак и други цветни метали, а запасите от редки метали надхвърлят запасите на всички страни по света, взети заедно.

9. История

По-важни исторически събития и дати - 4000 г. Пр. Хр. - зараждане на китайската цивилизация; ХIV в. Пр. Хр. - образувана държавата Ин; 221 г. пр. Хр. - създадена централизирана империя Цин, започва строежът на Великата Китайска стена; 206 г. пр. Хр. - първа западна империя Хан; 25 г. пр. Хр. - създадена източна империя Хан; 222 г. - създадена централизирана държава от династията Цзин; 316 г. - номадите от север разрушават държавата; 581 г. - династията Суй обединява Китай; 879 - 901 г. - селската война на Хуан Чао разрушава държвата; 960 г. -  империята Сун; 1279 г. - монголо-татарите завладяват Китай; 1368 г. - изгонване на завоевателите от династията Мин; 1557 г. - Португалия завладява град Аомин (Макао); 1644 г. - династията Цин, изолация на Китай; 1840 - 1842 г. - "опиумна война" с Англия. Китай отваря пет пристанища за търговия. Англия завладява Хонконг; 1850 г. - въстание на тайпините; 1860 г. - англо-френски войски влизат в Пекин, въстанието е потушено; 1894 - 1895 г. - японско-китайска война. Китай губи о-в Тайван и дава независимост на Кория; 1911 - 1912 г. - буржоазна революция - провъзгласяване на Китай за република, сваляне на императора. Създаване на партията Гоминдан (Чан Кайши); 1921 г. - създаване на комунистическа партия и разпадане на страната на райони със собствени правителства; 1927 г. - Чан Кайши сформира Национално правителство; 1930 г. - формиране на комунистическа Червена армия. Начало на гражданската война; 1931 г. - Япония окупира северотизточен Китай; 1937 г. - Япония завладява Пекин, Шанхай, Тянцзин; 1941 г. - САЩ и Англия предоставят военна помощ на Гоминдана. 1949 г. - Чан Кайши бяга с войските си на о-в Тайван; 1 октомври 1949 г. - провъзгласена Китайска народна република; 1958 г. - курс на Мао Цзе Дун към "Големия ско", към комунизъм и т. нар. Културна революция; 1980 г. - Великобритания предава Хонконг под китайско управление; 1999 г. - Португалия предава Макао на Китай.

Името Китай произхожда от името на китайския владетел Цин. Той превърнал Китай в могъща империя, но бил много жесток и не показвал никаква милост към враговете си. Заповядал те да бъдат разрязвани на две или заравяни живи. Императорът Цин наредил на поданиците си да му построят огромна гробница в една местност, наречена Си Ан Шиан. Искал и след смъртта си да бъде охраняван от жестоки войници и затова заповядал да направят войска, която да е вечна. Наредил да бъдат направени повече от 7000 войници, 600 коня и 125 бойни колесници. Императорът искал мястото на гробницата му да бъде запазено в тайна и затова погребвал живи много от хората, които работили при изграждането й. Хилядолетия неговата войска останала скрита под земята, докато през 1974 няколко селяни я открили, копаейки кладенец.
Китай е заобиколен от Великата китайска стена, която е най-дългата в света и може да се види от космоса. Дължината й е 6000 км, направена е от камъни и пръст и е висока колкото една къща. Върху стената по цялата й дължина има павиран път, който е толкова широк, че по него могат да минат 5 коня, наредени в редица. Тази забележителност е направена преди повече от 2000 години при първия китайски император Цин Шъ Хуанди, за да служи като защита на империята му от нашествията на хуните. Един милион войници и работници били принудени да работат на строежа. Този, който оставел разстояние между отделните камъни голямо, колкото в него да се вмъкне нокът, бил осъждан на смърт. За окончателното й изграждане били необходими повече от десет години. Китайците започнали да правят коприна преди около 3500 години. Запазили тайната на производството й в продължение на 2000 години. Осъждали на смърт всеки, който бил заловен да изнася нея или копринените буби извън страната. Коприната била толкова ценна, че я използвали като средство за заплащане и я разменяли срещу злато, сребро, когато търгували с други страни. Китайската писменост съществува от преди 4000 години. Те нямат отделна азбука както нас, а използват 50 000 йероглифи, всеки един от които има самостоятелно значение. По-голямата част от китайците научават само около 5000 йероглифа, една десета от всичките 50 000.

10. Държавно устройство

Китай е социалистическа държава с демократична диктатура на народа. Висш законодателен орган - Всекитайското събрание на народните представители (ВСНП) 2 978 депутата, избирани за 5 години) и негов постоянно действащ орган - Постоянен комитет. ВСНП избира главата на държавата - Председателя на КНР и заместниците му, утвърждават премиера и състава на Държавния съвет - централно народно правителство, изпълнителен орган.

11. Парична единица

Паричната единица е юан (yuan) = 100 феня

12. Стопанство

Индустриално-аграрна страна с голям икономически потенциал с високи темпове на развитие и относително нисък жизнен стандарт. Добиват се въглища (1.39 млрд. т), нефт (61.9 млн. т), природен газ, волфрам, олово, калай и др. Развити са и черната металургия - стомана (108 млн. т), чугун, прокат, цветна металургия - мед, алуминий, молибден, олово, цинк и др., машиностроене - автомобили (1.59 млн. бр.), трактори (80 хил. бр.), металорежащи машини (150 хил. бр.), самолети, космически апарати и ракети, морски и речни кораби, ж.п. вагони и локомотиви, електротехника и електроника, химическа промишленост - изкуствени торове, пластмаси, лекарства, битова химия, изкуствени влакна (4.22 млн. т), текстилна промишленост - водещо място в света - прежда (5.4 млн. т), платове (22 млрд. т), хранително-вкусова промишленост и др. Селско стопанство - 12 % от територията на страната се обработват. Главни култури - ориз (350 млн. т), пшеница, царевица, памук (4.3 млн. т), слънчоглед, чай, тютюн, соя, плодове и зеленчуци, цитруси, грозде и др. Животновъдство - отглеждат се свине (2-ро място в света - 360 млн.), едър рогат добитък (120 млн.), биволи, овце, кози и др. Годишно се произвеждат 53.5 млн. т месо и 3.2 млн. т мляко. Добре развит риболов (годишно 5.1 млн. т риба и морски продукти) и рибовъдство.

13. Транспорт

Транспортът включва шосета - 930 хил. км, от тях 290 хил. км с върдо покритие, ж.п. линии - 64.3 хил. км. Вътрешни водни пътища - 110 хил. км. По-големи морски пристанища - Шанхай, Тянцзин, Далян, Гуанджоу, Циндао.

 14. Китайски открития

Много от нещата, които улесняват живота ни, са открити от китайците преди хиляди години. Най-впечатляващо е откриването на барута още преди хиляда години. Употребявали го за направата на фойеверки, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите ракети, с които подпалвали вражеския лагер. Измислили бомбите и първи са използвали барута за зареждане на оръдията.

Днес китайските градове са много гъсто населени, а на полето селяните обработват всяка педя земя. Всеки ден се раждат повече от 35 000 деца. Китайчетата ходят на училище по шест дни в седмицата. Започват учебни занятия в 8 сутринта и се прибират в 16 часа. Въпреки че Китай е трета по площ в света, изхранването на огромното население е голям проблем.

15. Култура

Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – драконите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира неговата сръчност.

16. Природа

Китай е разположен в умерения, субтропичния и тропичния климатичен пояс. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай.

Страната граничи с Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море – периферните части на Тихия океан. Най-големи заливи са Западнокорейски, Ляодунски, Бохайуан, Бакбо, полуосторови — Ляодунски, Шандунски, Лейджоубандау, острови — Тайван и Хайнан. Китай е предимно планинска страна с характерно стъпаловидно понижение на релефа от запад на изток. В западната част преобладават високи планини и плата, на юг е Цинхай-Тибетското плато. По периферията се издигат високи от 7000-8000-метрови планински системи – Хималаи, Каракорум, Кунлун, Наншан, Памир и др.

Китай е богат на полезни изкопаеми – въглища, нефт, цветни и редки метали- волфрам, живак, калай, молибден, цинк, мед, злато, манган, олово и др. Източен и Южен Китай имат гъста речна мрежа. Реките са многоводни и плавателни. Там текат най-големите реки на Китай – Яндзъ, Хуанхъ, Амур (китайско название Хъйлундзян) с притока й Сунгари, Ялудзян, Хуайхъ, Сидзян и др. Западен Китай е беден на реки. Там реките са маловодни, а една част от тях имат епизодично течение. Най-големи са Тарим, Черен Иртиш, Или, Едзингол.

17. Празници

Официалните празници в Китай са Нова година (1 януари) - цялата страна почива един ден; Празника на пролетта (Нова година по китайския лунен календар) – отбелязва се в цялата страна в продължение на три дни; Международния ден на жената (8 март); Международен ден на труда (1 май) – всенароден тридневен празник; Ден на китайската младеж (4 май); Международен ден на детето (1 юни); Денят на основаването на Китайската народно-освободителна армия (1 август); Денят на учителя (1 септември); националния празник (1 октомври) – отбелязва се с тридневна ваканция.

Най-важните празници в Китай са: Празникът на Пролетта, Празникът на фенерите, Денят на чистата светлина, Празникът на драконовите лодки, Празникът“Средата на есента” и др. Националните малцинства също са запазили своите традиционни празници като: Празника на водата на националността дай, Панаира Надам на монголците, Празника на факела на националността йи, Празника Дану (“никога не забравяй миналото”) на националността яо, Мартенския панаир на националността бай, надпяванията на джуанците, тибетската Нова година и Празника Онгор (“в очакване на добра реколта”) на тибетците, Празника на скачащите цветя на националността мяо.

Празникът на пролетта. Всяка година, когато зимата е към своя край и наближи пролетта, китайският народ с голям ентусиазъм отбелязва първия традиционен празник за годината – Празника на пролетта. В миналото, когато китайците използвали лунния календар, Празникът на пролетта се е наричал “Нова година”. Той е съвпадал с първия ден от първия лунен месец – началото на новата година. След Синхайската революция през 1911г., Китай възприема Григорианския календар. За да се разграничи Нова година според лунния календар и Нова година според Григорианския календар, Новата година според лунния календар била наречена Празника на пролетта (обелязва се в един от дните в периода от последната декада на януари до средата на февруари). В нощта срещу Празника на пролетта - навечерието на Новата година според лунния календар, е времето, когато семействата се събират заедно на обилен обяд, следван от вечер на приятни разговори и игри. Някои семейства не спят цяла нощ, за да “изпратят годината”. На следващата сутрин хората посещават домовете на своите роднини и приятели, за да им честитят Новата година и да си разменят благопожелания. По време на Празника на пролетта, хората украсяват домовете си с новогодишни картини и стихове, които носят късмет, а в много части на Китай се организират различни традиционни мероприятия, известни са танците на лъвове, танците с драконови фенери, гребане с лодки и ходене на кокили.

Празникът на фенерите. Празникът на фенерите се отбелязва на 15-тия ден от първия месец по лунния календар, в нощта на първото пълнолуние след Празника на пролетта. Традиционно хората се гощават със сладки пелмени по време на този празник. Сладките пелмени и сладките топки от лепкаво оризово тесто със захарен пълнеж символизират събирането на семейството. Традицията да се почитат фенерите е възникнала през I в. и все още е популярна в цялата страна. В нощта на празника в много градове се организират изложби с разноцветни фенери в различни стилове; в селата хората се забавляват с фойерверки, ходене на кокили, танци на драконови фенери, танци “Янгъ” и люлеене на люлки.

Денят на чистата светлина. Денят на чистата светлина се празнува в един от дните около 5ти април всяка година. Традиционно, на този ден се прави помен за починалите предци. През последните години много хора започнаха да посещават гробниците на загиналите герои на революцията. По това време на годината времето започва да се затопля, а земята отново се покрива със зеленина. Хората обичат да се разхождат в покрайнините на града сред зеленина, да пускат хвърчила и да се наслаждават на красотата на пролетта. По тази причина понякога Празникът на чистата светлина се нарича “Денят за разходки сред зеленина”.

Празникът на драконовите лодки. Петият ден от петия месец по лунния календар е Празника на драконовите лодки. Според вярванията, този празник е възникнал в памет на поета-патриот Чу Юен (ок. 340 – 278 г. пр.н.е.), който е живял в Царство Чу в епохата Воюващи царства. Отчаян от неуспешните си опити да предотврати упадъка на държавата, той се удавил в реката Милуо в днешната провинция Хунан на петия ден от петия месец по лунния календар, след като столицата Чу паднала под натиска на царство Цин. Легендата разказва, че след като Чу Юен се удавил, хората, които живеели по бреговете на реката излезли с лодките си да търсят трупа му във водите на реката. Оттогава всяка година на този ден хората плават с лодките си в местните реки и пускат върху водата парчета бамбукови стъбла, пълни с ориз като дар за него. Днес паметта на Чу Юен е все още жива, дзундзъ (пелмени, приготвени от слепнат ориз, завит в бамбукови листа във формата на пирамида) остават традиционно ястие, когато се провеждат състезанията с лодки с форма на дракони.

Празникът “Средата на есента”. Празникът “Средата на есента” е на петнадесетия ден от осмия месец по лунния календар, който съвпада със средата на есента, откъдето произлиза и наименованието му. В древни времена, на този ден хората предлагали специално приготвени сладкиши в дар на Богинята на Луната. След церемонията, цялото семейство е сядало заедно на масата, за да яде сладкишите, известни като “юебин”. Празникът, както и “юебин” са се превърнали в символ на срещата на цялото семейство, а обичаят се е запазил до наши дни.

18. Туристически ресурси в Китай

Китай разполага с обширна територия, красиви пейзажи и блестяща култура. В страната са запазени традициите и обичаите на многобройните национални малцинства и специфични видове занаяти, а китайските ястия са още по-известни в света. Туристическите ресурси на Китай са доста богати, затова потенциалът на китайския туризъм е голям и перспективата – светла. Наред с бързото развитие на китайската икономика, туризмът се превръща в нов нарастващ отрасъл на икономиката. Понастоящем броят на туристическите зони в Китай се увеличава непрекъснато, туристическата инфраструктура се усъвършенства непрекъснато и броят на чуждестранните туристи в страната също се увеличава в голям размер с всяка измината година.

Туристическите ресурси на Китай са разнообразни, намиращи се от котловината Тулуфан, която е на 155 метра под морското равнище, Еверест на 8848.13 метра над морското равнище. Разликата между котловината Тулуфан и Еверест Джомолангм е 9003 метра. Климатът по райони в Китай е съвсем различен, особено показателно е климатът в планинската верига Хъндуан. Там в една планина има четири сезони и на разстояние от пет километра времето се променя.

Китай е една от лялките на световната цивилизация. Многовековната блестяща история и култура днес са скъпоценни туристически ресурси. От основаването на Китайската народна република през 1949 година, в 29 от 34-те провинции, автономни райони и градове с централно подчинение са разкрити исторически находища от каменната ера.

Сред безбройните исторически и туристически забележителности, гробницата на първия император Циншъхуан -- едно от 8-те чудеса на света, стенописите в пещерите Могао и Великата китайска стена, всяка година привличат милиони чуждестранни туристи. В Китай живеят 56 национални малцинства. Всяко от тях си има свои специфична култура и традиции.

19. Забележителност

Третата армия от глинени войници

Края на 2002 г. китайски археолози откриха трета гробница, която съдържа над 100 фигури на войници в естествен ръст от печена глина. По своята численост това е третата армия от глинени войници, намерена в страната.

Находката датира от епохата на династията Хан (206 г. пр.н.е.). Гробницата, която вероятно съдържа тленните останки на цар, е дълга 9,7 м и широка 1,9 м и се намира в източната провинция Шандун.

Най-многочислена и най-прочута сред китайските армии от глинени фигури е тази на първия китайски император Циншъхуан (259 г. - 210 г. пр.н.е). Тя е съставена от над 1000 войници и се намира в Северен Китай. Като туристическа атракция се посещава от над 1 милион души годишно.

Втората по значимост армия с керамични войници се намира в град Сянян, провинция Шанси.

Четирикрилата птица

Странна археологическа находка бе разкрита в края на октомври 2004 г. в Китай. Вкаменелост на необичаен представител от древния свят на пернатите намериха местни палеонтолози. Освен стандартните две крила птицата имала криловидни израстъци и на краката. Както предположили учените, тези образувания най-вероятно били предназначени да подобряват аеродинамичните свойства на древните пернати.

След направен радиовъглероден анализ било установено, че четирикрилите същества са обитавали земята преди 124-145 милиона години и са принадлежали към най-примитивната група, наричана от учените enantiornithines. Находката е потвърждение на спорната теория, че птиците са преминали през стадия на четирикрилите същества, преди в процеса на еволюцията опашката им да приеме съвременната аеродинамична форма, която им помага при полет. Някои пернати и днес използват всичките си крайници, когато летят, създавайки своеобразно въздушно съпротивление.

Палеонтолозите оприличават птицата на летящ динозавър с размер на катерица и с дълги пера по краката.

20. Известни китайски туристически зони

Туристическите зони Дзиуджайгоу, Джандзядзие, Хуанлун и други са определени от ЮНЕСКО за световно наследство. Овен тях, съществуват и много други туристически зони, например планините и реките в Гуейлин, Планината Чанбай, Планината „Четири момичета”, тропическите гори в Сишуанбана и така нататък.

Планините и реките в Гуейлин

Град Гуейлин се намира в автономния китайски район Гуанси. Климатът там е топъл и влажен. През зимата няма студове, а през лятото няма горещини. Растителността там е зелена през цялата година. Средната температура е около 19 градуса.

Екологическите условия в Гуейлин са много добри. Според геоложки изследвания, районът на Гуейлин е представлявал море преди около 300 милиона години. В резултат на движението на земната кора, варовикът се издига и образува забележителни скални групи, а под тях текат невидими реки. Гуейлинските планини и реки са считани в древните времена „най-красиви на земята”.

Гуейлин започна да се строи преди 2110 години. Градът разполага със 109 исторически и туристически забележителности, определени от правителството. През различните династии, поетите прославят красотата на природата на Гуейлин. Техните стихове са гравирани на каменни паметници. Най-известните туристически забележителности на Гуейлин са: Върха Билиен, Парка „Седемте звезди”, Минералния извор „Луншън”, планината „Слонов хобот” и други.

В града се намират 28 големи хотели и 18 туристически бюра, повече от 1000 екскурзоводи-преводачи. През последните години туристическата инфраструктура в града се подобрява непрекъснато. 40 авиолинии свързват града с големите градове в страната и в света.

Планина Чанбай

Планина Чанбай се намира в провинция Дзилин, североизточен Китай. Планината е границата между Китай и Северна Корея. Реките Тумен, Ялу и Сунхуа извират от планината Чанбай. В планината обитават различни редки птици и животни. През 1980 година, планината е определена от ООН за Международен защитен биорезерват.

Планината Чанбай е наречена „първата планина” на североизточен Китай. Манчжурската националност произхожда от планината, затова тя е свещена планина на династия Цин.

Снежният връх на планина Чанбай е вулкан, който е изригвал три пъти от 16-ти век насам. Известните туристически забележителности на планината са: Небесното езеро /Тиенчъ/, Брезовата гора, Подземната гора, Голямата долина, Градината на върха, Минераления извор и т. н.

Трите най-скъпоценни продукта на североизточен Китай са Женшен, кожата на самур и еленови рога. Редките видове на планината са лите-красавици, диво грозде, диви гъби и цветето „Дзиндалай”, и също североизточнокитайския тигър /Дунбейху/, манджурски жерави и други.

Транспортът за района на планината Чанбай е удобен. От Пекин, Шанхай, Шънян и други големи градове има директни полети. В подножието на Чанбай се намират хотели от различна класа – от 40 юана до 220 юана за една нощувка.

21. Туристически градове в Китай

Китай е многонационална държава, всеки град си има своя специфика. Пекин, Шанхай, Лъхаса, Кунмин съответно се намират в Северен, Източен, Западен и Южен Китай. На 9.6 милиона квадратни километра територия на Китай, градовете са инкрустирани като перли.

137 града в Китай са избрани за най-добри туристически градове, например Шанхай, Пекин, Тиендзин, Чунчин, Шънджън, Ханджоу, Далиен, Нанкин, Сямън, Гуанджоу, Чънду, Шънян, Циндао, Нинбуо, Сиан, Дзинан, Харбин, Чанчун, Лхаса и други.

Пекин

Пекин е столица и политически и културен център на Китай. Той е разположен в северната част на Севернокитайската равнина. В географско положение Пекин се намира на една и съща ширина с  Рим и Мадрид , с умерен континентален мусонен климат, с по-дълга зима и лято и по-къса и сушава пролет и есен. Средногодишните му температури са 11.8 градуса С.

Пекин има вековна история. Историята му датира отпреди 3000 години. Още през епохата на воюващите се царства(770 – 221 г. пр. н. е.) Пекин вече става административен център на редица княжества.Например, по време на династиите Цин,Хан и Три- царствието Пекин вече е  един от важните градове в Северен Китай. От династия Дзин Пекин започва да е официално определен  като  столица.По-късно, династиите Юан, Мин и Цин използват Пекин за столица. За това време  императорите, които  управляват  страната от тук, наброяват общо 34.

През  годините на народната власт , особено през  изминалите 20 години от провеждането на политиката на реформи и отворени врати обликът на Пекин се обновява с всеки изминат ден.Модерни сгради никнат навсякъде. Връзките на Китай с чужбина се разширяват непрекъснато.Пекин с ускорени темпове се превръща в международен град. Древната му история и модерният му облик са слети хармонично в едно. През последните години Пекин като голяма атракция  привлича  туристи. Всяка година Пекин приема  над милиони туристи от чужбина и над  стотици милиони туристи от различните райони  на страната.

От вековната история са останали голям брой исторически и културни паметници и богато наследство на културни пейзажи.Ако ви харесват културните и историческите паметници, ние  можем да ви препоръчаме  Великата стена, Забранения град, Летния дворец, Парка”Бейхай”, Благоухаещата планина Сяншан, Храма на небето и  редица други  императорски  паркове  и градини.

Вие ще се удивите от техните прелест и величествените  сгради. Като ги  разгледате, ще се унесете от красотата им. Ако ви интересува  древната китайска култура и приказки и анекдотични случаи на известни исторически персонажи, ние  ви препоръчваме редица техни къщи-музеи и представления на трупите за пекинска опера. Ако  вие проявите интерес към развитието на Китай в областта на политиката,икономиката, науката,техниката и военното дело, ние ви  предлагаме над стотина музеи. Ако ви харесва природата, ние ви предлагаме да посетите околностите на Пекин с красиви планини и реки.

В забележителностите от първа категория в Пекин са включени Храма на небето, 13-те гробници от династия Мин, Летния дворец, Пекинския аквариум, участъка от Великата китайска стена Бадалин, парковете Бейхай и Дзиншан, Парка на националностите в Китай, Китайския научно-технически музей, Пекинския зоопарк, Пекинската ботаническа градина и др.

Град Сиан

Сиан е административен център на провинция Шанси. Той е разположен в Северозападен Китай и представлява политически,икономически и транспортен център  на Северозападен  Китай и вътрешноконтиненталните провинции.

Сиан е  най-рано утвърден в исторически план като  столица  на най-многобройни династии и с най-дълга история сред 6-те древни столици на Китай като Сиан, Луоян, Нанкин, Кайфън, Ханджоу и Пекин.Известността му в историята и културата е най-голяма.В историята на Китай историците признават, че общо десет династии като  Западна Джоу, Цин, Западна Хан, Ранна Джао, Ранна Цин, Западна Цин, Западна Уей, Северна Джоу, Суей и Тан използват Сиан за столица. Затова по дълбочина на  влиянието  върху историята на Китай, другите градове не могат да се сравнят със Сиан и с неговата вековна история.

Като един от четирите древни градове в света Сиан е известен туристически град. Известният музей за теракотови статуи на войници и на коне ,погребани заедно с императора Цин Шъхуан, наричан за едно от 8-те чудеса в света, се намира  в  район Линтун на град Сиан. Там са запазени  над 6 хиляди глинени статуи на войници и  на коне.Те се считат за най-великото откритие през 20-и век. Освен този музей в Сиан има и други забележителни места като будистка пагода Даян, езерцето-баня на императрица Ян Гуейфей от династия Тан, планината Хуашан и др.

Лъхаса

Лъхаса е столицата на Тибетския автономен район на Китай. Площта й е 29052 кв.км. Тя се намира на северната част на  Хималаите. Местното време е с повече слънчеви дни, малко  валежи. През зимата, времето в Лъхаса  е много студено, а през лятото-много горещо. Климатът й е полусух, годишните валежи са около 500 мм. Слънчево време през годината е над 3000 часа, и с това този град е наричан „Слънчев град”. Въздухът на града е много чист, слънчевите лъчи са ослепителни, времето през деня е топло, а през нощта – студено. Тук е идеално място за туризъм през лятото.

Лъхаса се намира на Цинхай-тибетското плато,наричано „Пкрив на света”, средната му надморска височина е над 3600 метра. В Лъхаса, въздушното налягане е ниско, плътността на въздуха е малка, кислородът е само 25% до 30% спрямо средното равнище на континенталната част на държавата.

От  посещаващите за първи път на платото, почти всеки се чувства не много добре, като симптомите са например главоболие, трудно дишане и пр. През първия ден на посещението, туристите трябва да си дадат почивка и след отминат тези симптоми, и могат да започнат разглеждането на Лхаса. Есента е най-добрият сезон за туризъм.