Joomla Software solutions Template

Payday loan

Швеция

Швеция още до XIX в. създава потенциални възможности за бързо-то си развитие като индустриално-аграрна държава. Значителните територии, които обхваща, са богати на находища от пирити и други метални руди, което дава възможност още през XVI-XVII в. в страната да се развие сериозна металургична промишленост. Огромните горски масиви пък са източник на значителни количества дървесина за пазарите на бързо развиващите се европейски държави. Тези големи ресурси стават обект на широка предприемаческа дейност още от края на XVII в., която се развива значително през следващите XVIII и XIX в. и представлява ос­нова за натрупването на големи капитали и формирането на модерната шведска капиталистическа класа. А тази класа развива бързо фабрично-то производство, търговията и банковото дело.

През времето на Първата световна война въпреки значителната об-вързаност с германската икономика Швеция запазва неутралитет. Тя съ-умява да използува това положение и през войната търгува с държавите от двете воюващи коалиции. Стратегическото място, което заема, и дава възможност да се превърне в един от основните доставчици на суровини и храни за воюващите. Това увеличава изключително обема на шведския износ. Повишава се притокът на валута, сериозно нарастват златните запаси на страната.

Едва от 1917 г. външнотърговските възможности на Швеция са силно ограничени поради подводната война, наложена в Атлантика и Балтийско море от германския флот. Непосредствено след световната война обаче Швеция използува значителните затруднения на участвувалите във войната държави и отново чувствително увеличава своя износ. Икономиката на страната изпада в известна кратка криза само в края на 1920 и през 1921 г., когато намаляват значително покупателните способности на обеднялото население на европейските държави. Това се отразява върху отделни производства, предимно на хранителната промишленост.

Следвоенното десетилетие с основание става известно в историята на страната като време на шведския разцвет. Между 1923 и 1930 г. общият обем на промишленото произоводство се увеличава с 64%, износът — със 70%. По темповете на нарастване на произволството и обема на търговията Швеция изпреварва повечето западни държави.

Особено силно развитие показва през 20-те години шведската металургия. Нейните висококачествени произведения бързо стават световноизвестни. Много голямо развитие бележат през този период и дърводобивната и дървообработващата промишленост. Красноречив пример в тази облает е големият шведски индустриалец Ивар Крейгер, които успява да монополизира значителна част от световното производство на кибрит, като се сдобива с прозвището „кибритен крал", а впоследствие става и един от най-крупните финансови магнати в света.

Двадесетте години са време и на бърза концентрация на шведските капитали и индустрия. Именно тогава се формират големите финансово-индустриални компании от рода на „Сандвикен", „Фагерства", СКФ, „Свенска целулоза" и други, конто доминират в металургията, в дърво-обработващата промишленост, в корабостроенето. Висока концентрация показва и банковият капитал. В 20-те години на века Швеция се проявява и като една от големите износителки на капитали.

През следвоенното десетилетие шведското селско стопанство засилва своята модернизация и става едно от най-интензивните и високопродук-тивни стопанства в света. Това се отнася особено много за животновъд-ството. Макар и да не успява все още да конкурира напълно датското или холандското производство, шведската селскостопанска продукция се нарежда решително след двете най-известнни производителки на такива произведения.

Икономическата политика на шведската държава през 20-те години се свързва изключително с управлението на либералните правителства. Те насърчават концентрацията, насочват значителни средства в перспектив-ните отрасли на индустрията, провеждат политика на умерен протекцио-низъм. Заедно с това под нарастващия натиск на шведските профсъюзи те провеждат и редица социални мероприятия. В този смисъл може да се счита, че Швеция държи първенството, що се отнася до въвеждането на социалното законодателство и социалното осигуряване. През 1928 г. либе-ралното правителство прокарва в Ригсдага закон за трудовите договори, с което социалното осигуряване обхваща не само работещото население, но и безработните граждани на страната. Голямо значение за развитието на социалното законодателство има и нарастващата роля на Шведската со-циалдемократическа партия, която, изоставяйки революционните прин-ципи, се ориентира определено към постоянно ситимулиране на една со- циалноориентирана икономическа политика на държавата.

Всички тези обстоятелства в развитието на шведското стопанство през 20-те години създават още тогава един доста висок жизнен стан­дарт в страната, а заедно с това увеличават и престижа на шведската социалдемокрация. Това впрочем повлиява силно и върху формираната в началото на 20-те години комунистическа партия в страната, където еволюционистичните тенденции стават толкова големи, че тя претърпява два „разкола" (изразът е на болшевишките и критици) през 1924 и през 1929 г., като значителната част от членовете и преминават към социалде-мократите. Това усилва значително позициите на последните и използу-вайки затрудненията на либералното правителство по времето на Голямата световна криза в началото на 30-те години, те успяват да спечелят изборите и да установят най-продалжителното социалдемократическо управление  в Европа между двете световни войни.

Макар и близка по количествени и качествени показатели с иконо-мическото развитие на Белгия, Дания и Холандия, в навечерието на Вто-рата световна война Швеция все пак се отличава донякъде от тях. Разли-ката всъщност се състои не толкова в някакви специфични особености на историческото и развитие или в икономическия и потенциал, колкото в някои особености на организацията на икономиката на страната.

Особеностите идват от промяната в политическото управление на Швеция след Голямата стопанска криза. Депресията предизвиква изклю-чително остри социални колизии в началото на 30-те години, конто до-веждат до падането на доверието към консервативните политически пар­тии в страната. През 1932 г. единствената партия, която предлага цялос-тна антикризисна програма, основана на държавното регулиране на ико­номиката, е Социалдемократическата партия на Швеция. Тя спечелва из-борите и нейният пръв министьр-председател П. Хансен слага началото на няколкодесетилетната „социалдемократическа ера" в съвременното развитие на страната.

В периода преди  (1934-1939 г.) социалдемократическото управление провежда редица реформи със социална насоченост. Държавата се намесва категорично и в регулирането на икономиката чрез данъчната система и кредита, чрез значителни инвестиции в енергетиката, транспорта, строителството, като същевременно се въздържа от широка национализация.

Оттук започва и прочутият десетилетия след Втората световна война „шведски модел" на социалноориентирана икономика. Той обаче се развива на базата на една модерна и високо развита индустрия, на про-дължителни индустриални традиции, на значителна потомствена висо-коквалифицирана работна ръка и широки традиционни външноиконо-мически връзки, нареждащи Швеция още между двете световни войни сред най-развитите държави. Показателни за това са доста високо разви-тите в този период металургия и машиностроене, чийто дял в общия обем на националното промишлено производство преди войната е близо 50%. През 1938 г. шведската металургия произвежда над 680 хил. t чугун, над 1,2 млн. t стомана, около 35 хил. t цинк и още толкова олово, близо 7,3 t злато. Енергетиката произвежда над 8 млрд. квт.ч. електроенеогия.

целулскшата промишленост — над 20%. Традиционно развитото шведско корабостроене е гаранция за високото равнще на търговския и риболовния флот на страната през 30-те години.

Транспортната система на Швеция в навечерието на Втората световна война е модерна и много добре развита. Свързана с тази на Дания и Hopв- егия, тя разширява значително икономическите възможности на страната. Не е случайно, че Швеция заема едно от челните места в света по обем на външнотърговския си оборот. В него основно място заемат произвздствата на металургията и машиностроенето, както и на дърво-добивннта и дървопреработвателната, на целулозната и хранителната про-мишленост.

Селското стопанство на Швеция още от края на XIX и началото на XX в. се развива като интензивно и високопродуктивно. През 1938 г. са произвздени близо 700 хил. t пшеница, над 200 хил. t ечемик, над 1,25 млн. t Овес, повече от 1,8 млн. t картофи и 1,88 млн. t захарно цвекло. Шведското животновъдство притежава през същата година близо 2,9 млн. глави едър рогат добитък, над 1,4 млн. бр. свине, повече от 350 хил. овце, около 615 хил. коня.

Германия

Със своя специфика се отличава и Германският път на концентрация. Германия от последните три десетилетия на XIX в. е другия голям център на мощна концентрация на производството и капиталите, който заедно със САЩ бързо изпреварва старите господари на световното стопанство  Великобритания и Франция до края на века.

Подобно на Щатите,завършването на индустриализацията в Обе-динената Германска държава след 1871 г. съвпада с едни много бързи темпове на концентрация. Така още със създаването си редица нови пред­приятия бързо се развиват като могъщи корпорации. Това става обаче, за разлика от САЩ, при много по-силна и конкретна намеса на държавата. И това е една от големите специфични особености на германската концентрация, която я отличава от традиционния път на останалите ев­ропейски държави, както и от американския. Тази политика на държавата, сливаща се често напълно със стремежите на финансово-индустриалните корпорации е доста различна от американската. В повечето случаи държавата е прекият изразител на интересите на корпорациите чрез сред-ствата на външната си политика. Началото на тази политика, превърна-ла се впоследствие в т.нар. „модерен германски милитаризъм", може да

се търси още в обединителните усилия на Ото фон Бисмарк и Пруската монархия, конто създават единната германска държава  Втория Райх начело с Кайзер Вилхелм II Хохенцолерн.

В края на XIX в. инерцията на обединението чрез военна сила почти автоматически преминава в амбиции за германско надмощие, за прераз-пределение на икономическите пространства и създаване на германска колониална империя. И тази военностратегическа доктрина се основава изцяло на развитието на мощна национална индустрия, а тази индустрия не може да бъде друга, освен корпоративна в края на XIX в. Така велико-държавните амбиции се сливат с интересите на раждащите се големи корпорации още при формирането им. За разлика от американския ин-дивидуализъм, защитаван и укрепван от държавата, тук надделяват гло-балните държавни стратегически интереси, конто подчиняват корпора-тивните.

Този модерен германски милитаризъм, в който държавата играе водеща роля се засилва особено много в началото на XX в., когато трябва да обезпечат ресурси и пазари за мощните германски индустриално-финансови корпорации. Защото ако американската доктрина в края на XIX и началото на XX в. е за овладяване на пазари и ресурси (тях още ги има в Латинска Америка), германската е за преразпределението им до-колкото в останалия свят те вече са в британско и френско владение. Следователно Германия може да го постигне само по пътя на военното надмощие. Така модерната Германска монархия слива напълно целите си с големите корпорации и насочва усилията си към тяхното бързо фор-миране и укрепване с оглед на военното производство. Изграждат се ог-ромните тръстове на металургията, машиностроенето, корабостроенето, автомобилната промишленост, химията с мощната подкрепа на държавата. Дори в германската икономическа теория, в пълно противоречие с британската универсалност и американското преклонение пред ин­дивидуализма, се налага едно фетишизиране на държавните институции и тяхната роля за укрепването на националната икономика.

Могат да се направят известии паралели по отношение на основните насоки и принципи в развитието на германската икономика и тази на Япония от края на XIX в. и първите десетилетия на XX в., въпреки че става дума за съвсем различна историческа съдба и съвсем различии условия при формирането на модерния капитализъм. Възможностите за такива паралели са в три главни насоки:

Изключително ранните и бързи темпове на концентрация на произ-водството особено в отраслите на тежката промишленост;

Ранните прояви на активна държавна намеса в икономиката и тен-денциите към държавнокорпоративен капитализъм;

Силно изразеният стремеж към външна стопанска експанзия, обос­новал бързата милитаризация на икономиката от началото на века и въз-родил отново прускогерманския завоевателски дух. И вероятно тук трябва да се търсят мотивите на по-късното сближение и военния съюз между двете държави в навечерието на Втората световна война.

Разбира се, формирането на капиталистического производство и ка-питалистическите отношения в двете държави започва и се развива върху съвсем различии основи: Японците излизат от почти тривековната изо-лация на специфичната си средновековна система едва през втората по­ловина на XIX в. Те, както се казва, започват от нищо: без опит в индус-трията, без развити икономически връзки, без колонии, с ограничени ма-териални ресурси и неразвито селско стопанство.

Германците, макар и разпокъсани в множество отделяй държавици, курфюрства, графства и други, чак до 60-те години на XIX в., всъщност още от XVII — XVIII в. живеят в условията на една развиваща се капита-листическа структура в Западна и Централна Европа. Северните германски градове са едни от най-значителните центрове на европейската и све-товната търговия още в XV — XVI в. Така, макар и с огромни трудности в условията на териториална разпокъсаност, бързо се развива значителна манифактурна индустрия и се поставят основите на фабричното про­изводство още в първата половина на XIX в. Градове като Хамбург и Лайпциг още от XVIII в. са центрове на модерната европейска търговия и борсовите операции. Още тогава Прусия и Саксония поставят основите на единната германска митническа система.

Завършването на германското обединение към началото на 70-те го­дини на XIX в. не само че превръща втората Германска империя в най-голямата по територия и население държава в Европа. То включва в ней-ните предели развити стопански области, в конто фабричното производ­ство бързо се разраства, а селското стопанство се трансформира в големи капиталистически стопанства.

— Обединението на Германия и включването в територията и на богати райони като Саар, Рейнския басейн, Лотарингия и други, дава мощен тласък на развитието на модерната едра индустрия още през 70-80-те го­дини на миналия век. По темповете на индустриалното си развитие Герма­ния изпреварва значително Великобритания и достига САЩ още през 70-те години, а към началото на нашия век общият обем на германската про-мишлена продукция става по-голям от британския, значително надхвърля френския и отстъпва само на американский. През 1900 г. той вече състав-лява 16,6% от общия обем на световното промишлено производство.

Още в процеса на индустриализацията си Германия се ориентира към изграждането на мощни модерни предприятия, използувайки най-прогресивните технологии и организация на американската и британска-та промишленост, както и собствени открития. Завършването на германската индустриализация към 90-те години на XIX в. съвпада с процеса на концентрацията на производството и формирането на големи индустри-алнофинансови групи като тези на Круп, Стинес, АБГ и др.

Мощното развитие и засилената концентрация на германската
промишленост от края XIX и началото на XX в. извеждат Германия в
челото на най-развитите индустриални държави в света. Това формира и
основната насока на глобалната военнополитическа и икономическа стра­
тегия на втория Германски райх преразпределението на колониите,
пазарите и сферите на стопанско влияние в света. Това довежда до бър-
зото сближаване на държавния институт, големите корпорации и воен-
ните в общите им амбиции за европейска хегемония и равностойно учас­
тие в световната икономика с останалите големи държави в света. Така
се развива модерният германски милитаризъм като продължение на Бис-
марковата политика за единна Велика Германия. Той се крепи изцяло на
развиващата се с невероятии темпове модерна индустрия.

Държавата инвестира огромни средства в отраслите на тежката
промишленост, особено в стратегическите отрасли на металургията и
машиностроенето. Те трябва да осигурят мощен потенциал за една голя-
ма война, която при успех би могла да даде на Германия огромни въз-
можности в световната икономика.

В първото десетилетие на нашия век Германия действително създава мощна и висококонцентрирана модерна индустрия. Тя отстьпва само на САЩ, а в някои отрасли, например в добива на стомана, дори ги пре-възхожда. Към 1913 г. германската търговия заема второ място в общия световен търговски обмен.

Приближаването на войната обединява изцяло държавните цели, ико-номиката и военните в единен военнопромишлен комплекс, чието управ­ление е изцяло подчинено на специални правителственокорпоративни органи. Това превръща капиталистическата система в Германия до голяма степей в държавнокорпоративна. Този процес на държавнокорпоративно развитие на икономиката се задълбочава през годините на Първата световна война.

След избухването на войната, когато британският военен флот
блокира Балтика и Атлантическото крайбрежие и вносът на суровини и
стоки за потребление намалява наполовина, държавното участие про-
никва във всички сфери на икономиката. Участието на държавата в управлението и развитието на икономиката в навечерие на войната е много по-силна отколкото във Великобритания и САЩ само Франция е изправена пред опасмост от разгром е началото на войната, е принудена да завършва в условията на тежка военна ситуация ; своята индустриализация. А това става също със засилено участие на

държавата.

Държавното участие е особено силно във военната промишленост.

То се изразява не само в поръчки и насочване на отделяйте производства, но и в пряко участие с инвестиции, организиране на нови акционерни дружества и предприятия с преобладаващ капитал на държавата. Това се "Отнася особено много за химическата/промишленост, електродобива, алуминиевото производство. От общата сума на капиталовложенията в германската индустрия през войната близо 65% са държавни

Германската държава провежда една единна финансова политика, взхождайки от глобалните си цели. Основната част от капиталите и инвестиций се насочват към националните корпорации и това е мощен фактор за бурното им развитие. Същевременно се ограничава до мини-|мум износът на капитали. Все пак въпреки определящата роля на дър­жавата корпорациите в Германия имат огромни самостоятелни възмож