Joomla Software solutions Template

Payday loan

Артерии на горния крайник

Подключичната артерия (a. subclavia) вляво се отделя от аортната дъга, а вдясно — от артериалния ствол за главата и гор­ните крайници. Тя излиза от гръдната кухина през горния отвор на гръдния кош, завива дъговидно и минава под ключицата, над пър­вото ребро, през цепката между предния и средния стълбест мускул. След това артерията се отправя встрани към подмишничната ямка, къ­дето на равнището на външния край на I ребро продължава в под­мишничната артерия.

От подключичната артерия се отделят значителен брой клонове за органите на шията и някои по-отдалечени органи и части на тялото. На първо място от изпъкналата си страна тя отделя прешленната артерия, която се насочва нагоре, навлиза в канала, образуван от отворите на напречните израстъци на 6-те шийни прешлена, и през големия тилен отвор влиза в черепната кухина. Тук, както и вътреш­ната сънна артерия, тя участвува в кръвоснабдяването на мозъка и ме­ката мозъчна обвивка.

Малко встрани от прешленната артерия от вдлъбнатата страна на подключичната артерия се отделя вътрешната гръдна артерия. Тя се насочва надолу и навлиза в гръдния кош, като върви успоредно на ръба на гръдната кост зад ребрените хрущяли. Стигайки до дол­ния ръб на VII ребро, тя се разделя на две крайни клончета, едното — горната над чревна артерия, се провира във вътрешността на предната коремна стена и анастомозира с долната над чревна артерия, която се отделя от външната хълбочна артерия. По пътя си вътрешната гръдна артерия отделя клончета за перикарда и за млечната жлеза.

Следващият клон, който се отделя от горната страна на подклю­чичната артерия, е шийно-щитовидният ствол. От него се от­делят четири артерии (долната щитовидна артерия, възходящата шийна артерия, повърхностната шийна артерия и напречно-лопатковата артерия). Долната щитовидна артерия отделя клончета за гръкляна, трахеята, хранопровода и участвува в кръвоснабдяването на щитовид­ната жлеза. Останалите три клона кръвоснабдяват мускулите на шията, а напречно-лопатковата артерия достига до лопатката и се разклонява в мускулите на тръбната й страна, анастомозирайки с клонове на подмишничната артерия.

Последният клон на подключичната артерия е ребрено-шийният ствол, който кръвоснабдява областта за първите две междуребрия и дълбоките мускули по задната страна на шията.

Непостоянен клон на подключичната артерия е напречната ар­терия на шията, която със своите два крайни клона — възхо­дящ и низходящ, кръвоснабдява задните мускули на шията и някои от мускулите (трапецовидния, ромбовидния) на гърба.

Подмишничната артерия (a. axillaris — фиг. 245) е непосред­ствено продължение на подключичната и на свой ред на равнището на долния ръб на големия гръден мускул продължава в мишничната ар­терия. Тя се разполага в подмишничната ямка заедно със сноповете на мишничния нервен сплит, които я обхващат от трите й страни. От предмишничната артерия се отделят много клонове, които кръвоснаб­дяват мускулите на рамото и раменната става. По-съществени от тях са: гръдно-раменната артерия, страничната гръдна артерия, подлопатковата артерия и предната и задната заобикаляща мишничната кост артерия.

Един от клоновете на подлопатковата артерия се насочва под мускулите по тръбната страна на лопатката и се свързва с напреч­ната лопаткова артерия. По този начин създава път, който осигурява приток на кръв за горния крайник в случай на прекъсване на кръв­ния поток по подмишничната артерия.

Мишничната артерия (a. brachialis) е пряко продължение на под­мишничната. Заедно със срединния нерв тя върви по вътрешната страна на мишницата в надлъжната бразда от медиалната страна на двуглавия мускул. Стигайки лакътната ямка, на равнището на венечния из­растък на лакътната кост мишничната артерия се разделя на двата си големи крайни клона — лъчевата артерия и лакътната артерия (фиг. 246).

По протежението си мишничната артерия отделя клончета, които кръвоснабдяват мишничната кост, мускулите и кожата на мишницата. Най-голяма от тези клончета е дълбоката мишнична артерия, която се отделя още в началото си, минава заедно с лъчевия нерв в мускулния канал по задната страна на мишницата и кръвоснабдява триглавия мишничен мускул.

Крайните клончета на дълбоката мишнична артерия достигат до лакътната става, където се свързват с връщащи се клончета от лъче­вата и лакътната артерия, образувайки лакътната ставна артериална мрежа.

Лъчевата артерия (a. radialis) е продължение на мишничната. Тя върви по предната страна на предмишницата, успоредно на лъче­вата кост. В началото е покрита от мишнично-лъчевия мускул, а надолу се разполага в браздата между него и лъчевия сгъвач на китката, като лежи направо върху лъчевата кост, покрита само от кожа и

фасция. Това положение прави лъчевата артерия лесно достъпна за из­следване на пулса. По-нататък артерията завива към тръбната страна на ръката и отива в първото междупръстно пространство. Тук тя про­бива мускулите и излиза на дланната страна на ръката под сухожи­лията на сгъвачите на пръстите и се свързва с дълбокото клонче на лакътната артерия, с което образува дълбоката дланна дъга. По своето протежение тя отделя клончета за лакътната ставна артериална мрежа, за мускулите на предмишницата и за гърба на китката. Преди да мине по тръбната страна на ръката, тя отделя едно повърхностно клонче, което отива към дланната повърхност на пестницата. То се свързва с продължението на лакътната артерия и участвува в образу­ването на повърхностната дланна дъга.

Лакътната артерия (a. ulnaris) от мястото на отделянето си минава дълбоко всред мускулите на предната страна на предмишни­цата и в долните си две трети върви успоредно на лакътната кост. В долната си трета тя излиза по-повърхностно. Лакътната артерия ми­нава към ръката покрай лъчевата страна на граховидната костица, над предната напречна връзка на китката, завива дъговидно по дланната повърхност на пестницата и съединявайки се с повърхностното клонче на лъчевата артерия, образува повърхностната дланна дъга. Още в началото от нея се отделят клончета за лакътната става, които вли­зат в състава на ставната артериална мрежа. Непосредствено след това тя отделя къс дебел клон, който от своя страна се разделя на две клончета — предна и задна междукостна артерия. Предната за­ляга по предната повърхност на междукостната мембрана, а задната навлиза всред мускулите по тръбната страна на предмишницата. В долната трета на предмишницата тя отделя мускулни клончета и клон­чета за гривнената става, които заедно с клончета от лъчевата арте­рия образуват артериална мрежа около гривнената става. В областта на ръката от нея се отделя клонче, което навлиза дълбоко под сухо­жилията на сгъвачите на пръстите, където се съединява с лъчевата артерия, участвайки в образуването на дълбоката дланна дъга (вж. фиг. 246).

От изпъкналата страна на повърхностната дланна дъга се отде­лят клонове, които отиват във всяко междупръстно пространство. До основата на пръстите всеки от тях се разклонява и клончетата отиват по ръбовете на пръстите.

От дълбоката дланна дъга изхождат клончета, които кръвоснаб­дяват предимно междукостните мускули.