Joomla Software solutions Template

Payday loan

ОТРОВНИ ЖИВОТНИ

Отровни са животните, в чиито тъкани се съ­държат отровни вещества, или животните, които притежават отровни органи. Тези орга­ни са свързани с отровни жлези, от които чрез зъби, челюсти или опашен шип се отделя отрова. Отровните животни използват отро­вата за защита и нападение. Черният и синият голям бегач (два вида бръмбари, които се срещат в България) напр. изхвърлят струя парлива течност, когато са обезпокоени. Многоножките също отделят отровна течност срещу нападателите си.

Отровни животни се срещат навсякъде. Много от тях не нападат човека и само раздразнени или обезпокоени при защита могат да предизвикат опасни увреждания, а дори и смърт. Ето защо трябва да познаваме добре отровните животни и да се пазим от тях.

Във водна среда живеят много видове от­ровни животни. В тропичните морета се сре­ща морска оса — една от най-силно отровни­те медузи. Медузите, които обитават Черно море, са 2 вида, от които по-едра е белодроб­ната медуза. При допир с копривните клетки на пипалата й от тях изтича парлива течност, която предизвиква парене, възпаление, а по­паднала напр. в устната лигавица или в очите, може да причини нелеки поражения.

Сред морските охлюви също има отровни. Най-силно отровни са видове от род Конус (не са открити в Черно море). Описани са случаи на отравяне от някои дребни видове октоподи, които отделят отровна плюнка (те не се срещат в Черно море).

Убожданията от иглите на морски тарале­жи (обитават напр. Средиземно море) са бо­лезнени и може да предизвикат парализа.

Много видове риби имат по кожата и осо­бено по някои лъчи на плавниците си отровни жлези. По българското крайбрежие рядко се среща скатът морска котка, който лежи вър­ху пясъчно или тинесто дъно (обикновено на дълбочина, по-голяма от няколко метра). При настъпване забива в крака на човека отровен шип, който е назъбен и се намира на опашката. Сред сем. Скорпидови също има много видове с отровни жлези — в Черно мо­ре напр. се среща повсеместно морски скорпид (скорпена). Убождането от него е болез­нено и понякога раната зараства трудно. Едни от най-опасните риби в умерените обла­сти са морските дракони (един от видовете се среща в Черно море). Морският дракон е дънна риба. Убождането причинява силно възпаление, съпроводено с остра и продъл­жителна болка и парализа. Описани са и смъртни случаи и затова е необходима навре­менна медицинска помощ.

Кожата на почти всички земноводни от­деля като предпазно средство отрова. Отровата на някои видове американски жаби — батрахотоксин, е много силна и с нея инди­анците мажат върховете на копията и стре­лите си. Краставите жаби от род Буфо зад очите имат отровни жлези, които отделят млекоподобна отровна течност; в големи до­зи тя може да е опасна за човека.

На сушата също има много видове отров­ни животни. Особено опасни са някои членес­тоноги — паяци, скорпиони и др. Между сил­но отровните паяци е черният паяк (каракурт), широко разпространен в Юж. Америка и в някои райони на СССР (среща се и в Юж. България). Ухапването от паяците тарантули е болезнено, но не е смъртоносно. Тропичните скорпиони (напр. императорски скорпион) имат отровен шип, разположен в крайното членче на опашката, което е заострено и за­вито напред. Отровата, която се отделя от не­го, парализира нервните окончания в диха­телните мускули и понякога убождането во­ди до смърт. Двата вида скорпиони, които се срещат в България (карпатски и италиански), не са опасни, макар убождането от тях понякога да е болезнено. Многоножките не са отровни и може да се пипат с ръка. Стонож­ките отделят циановодородна киселина, която причинява обриви.

Най-известните и опасни за човека отровни животни са змиите. В тропичните страни има много видове, които са отровни — кобри, коралови змии, вдлъбнаточели змии (гърмя­щи, бушмастер, копиеглави и др.). Всички видове морски змии също са силно отровни (не се срещат в Черно море).

В България има няколко вида сухоземни отровни змии, от които най-добре познати са пепелянка (с рогче на главата) и усойница (без рогче). Различават се и по зигзаговидната ивица на гърба. Пепелянката е най-често срещаната отровна змия у нас. Живее по припечни и голи места, но не по-високо от 800 m надм. вис. Усойницата се среща предимно из сенчести, обраснали с растителност райони в по-високите части на планините. В сравнение с някои видове чуждестранни змии пепелян­ката и усойницата са по-малко отровни. От смоковете, разпространени в България, отровен е само вдлъбнаточелият смок, кой­то не е опасен за човека. Отровните му зъ­би са навътре и с тях може да ухапе само мал­ко животно, и то, след като го налапа. Среща се по сухи и каменисти места само в югоиз­точните райони на страната.

При ухапване от отровна змия трябва бър­зо да се вземат предпазни мерки: да не се допуска засилване на кръвообращението и да се потърси медицинска помощ, за да се инжектира противозмийски серум.

Змийската отрова е опасна, но в минимал­ни количества се използва като лечебно сред­ство - противовъзпалително, кръвоспиращо, обезболяващо и др. Ето защо в различни страни са организирани специални лаборато­рии за събиране на змийска отрова. Най-голя­ма е лабораторията в Сау Паулу (Бразилия). Основана е още през 1899 г. и в нея се отглеждат повече от 20 000 змии от различни континенти. В България такава лаборатория съществува към филиала на Научния инсти­тут по заразни и паразитни болести към Медицинска академия в София - район „Лю­лин", където се получава противозмийски серум.