Home Туризъм История на туризма, възникване и развитие

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
История на туризма, възникване и развитие ПДФ Печат Е-мейл
  1. I. История на туризма, възникване и развитие

1.1 Възникване и развитие на туризма по света:

Макар и млад като икономически отрасъл, в западноевропейските развити туристически страни туризмът има вековна история и традиции. Наченките на съвременния туризъм могат да се търсят много назад в миналото, когато древният човек е преодолявал огромни за времето си разстояния в търсене на сигурност и храна. Задоволявайки потребностите си от храна и подслон, древните хора са откривали нови територии, разширявали са своите познания за природата и света. Пътуванията първоначално не могат да бъдат наречени туристически, защото те са представлявали движения на хора с цел преселване, търговия, завоюване на нови територии, поклонничество в свети места и др.

В научната литература съществуват 2 основни хипотези за появата и развитието на пътешествията: биологична хипотеза и социално-икономическа хипотеза.

а) Пътешествия през античността: За началото на предприемането на различни пътувания в античността се приема разпадането на родово-общинния строй и възникването на общественото разделение на труда. Обособяват се земеделието, скотовъдството, занаятчийството и търговията. Наличието на различни продукти и стоки предизвиква необходимостта от тяхната размяна. Едни от първите пътешественици през този период са търговците. Осъществяват се пътувания и с друга цел – религиозна и завоевателна. Пътуванията с цел почивка и възстановяване не са основни – населението живее в слабоурбанизирани територии в тесен контакт с природата. Липсва мотивация за смяна на средата, за почивка. Изключение от това представляват пътуванията до места с естествени минерални извори, които се използват не толкова за лечение и профилактика, колкото за хигиенни нужди.

Друга особеност на пътуванията в античността е техният ограничен географски периметър. Пътешествията са се осъществявали до съседни селища и места, където са се състояли различни събори, празненства, пазари и т.н. Причина за тези кратки пътувания е слабото развитие на пътната мрежа и преимущественото използване на животинската тяга за предвижване. Много от тях са се осъществявали пеш. Всичко това е правело пътешествията през античността много рисковани, трудни и опасни, и затова те са се осъществявали предимно от мъже. Най-голямо развитие пътувания са имали в рамките на трите големи робовладелски цивилизации – Египет, Древна Гърция и Рим. Във всяка от тях те са имало свои определени характерни особености:

- Египет – пътувания по вода с примитивни гребни лодки. Река Нил е била използвала за търговски, религиозни (поклонничество), военни, административни. Много по-късно се увеличават обемът на лодките и броят на гребците, което е правеловъзможно предприемането на по-далечни експедиции с военна и търговска цел /например от финикийците/;

-Рим – Римската империя е известна с прокарването и построяването на  най-древната пътна мрежа. По тези пътища са били превозвани стоки и хора, повечето от които пътували по служба със специално разрешение от императора. Рим е известен и като родоначалник на редовните пощенски връзки, които са обслужвали отделните римски провинции, градове и крепости. Основен вид транспорт е бил животинският. Римската империя е известна и с пътуванията на аристокрацията с цел отдих в крайградски вили и резиденции, някои от които са били разположени край естествени минерални извори. Обикновено тези пътешествия са се осъществявали на големи групи, т.к. римските патриции пътували с многобройните си семейства, приятели, роби, слуги и охрана;

-Гърция – спортни игри и др. Пътешествията в Древна Гърция са имали предимно завоевателна и търговска цел. Характерни за тази цивилизация /както и за римската/ са пътуванията с цел участие или наблюдение на спортни състезания и спектакли /например Олимпийските игри/. Разпространени са били и образователните пътувания с голяма продължителност, чиято цел е било запознаването с една или друга философска школа, общуването с един или друг мислител.

Те са допринесли изключително много за разширяване познанията и кръгозора а древните хора. Трябва да се отбележи, че пътешествията са били достъпни само за робовладетелската аристокрация, която обаче била придружавана от големи групи роби и слуги.

През античността се развива култов, религиозен /поклоннически/, спорт, развлекателен туризъм

б) Пътешествия по време на феодализма: След разпадането на Римската империя е Европа настъпва период на ранния феодализъм, който се характеризира с раздробяване на териториите на Стария свят на отделни, враждуващи помежду си феодални държавици. Стопанството се затваря, почти прекъсва движението на хора, римските пътища  не се поддържат и постепенно се разрушават. Застъпва и се засилва влиянието на средновековната църква, която в този период е силно догматична и не одобрява познавателния интерес на хората и пътуванията. Като цяло периодът на феодализма не е благоприятен за развитие на пътешествия. До някъде се запазват и развиват поклонническите пътувания с религиозна цел до светите места в Йерусалим, Ватикана, Константинопол и др. Тяхна основна цел са били религиозните места, както и поддържането на социалното положение и престижа на пътуващите. Пътешествията са се извършвали отново на големи групи от богати аристократи с техните слуги и охрана, но независимо от това са били много опасни и трудни. През целия период на феодализма процъфтяват разбойничеството, корсарството и пиратството. Своебразна форма на пътешествие през Средновековието са били кръстоносните походи, които макар и организирани с религиозна и завоевателна цел, са имали огромен познавателен ефект както върху техните участници, така и върху населението на посещаваните територии. Трябва да се отбележи пътешествието на венецианеца Марко Поло, който в продължение на няколко години успява да се придвижи от Венеция до Китай, но такива пътувания са били голяма рядкост и често за завършвали трагично.

в) Пътешествия през Ренесанса /Възраждането/: Независимо от застоя на феодалното общество, в него настъпват необратими промени, които се отразяват положително на пътуванията и на обществения живот като цяло. Сред тях са развитието на експерименталната наука, откритията в естествените науки, Великите географски открития , колонизацията на територии извън европейския континент и др. Още през късния феодализъм, с отслабване влиянието на църквата и увеличаване стремежа към образование и знания, започва бавно развитие на пътешествията с участието предимно на млади хора от аристократичен произход. Обект на посещения са освен известните религиозни места и манастирите, са и първите европейски университетски градове, някои по-живописни и изявени като духовни средища европейски столици /Париж, Виена, Лондон, Мадрид, Саламанка и др./. Големите научни и географски открития през периода на Ренесанса са резултат на множество експедиции с научна и познавателна насоченост. За това спомага навлизането в транспорта на големите платноходни кораби, вследствие на което пътуванията стават по-евтини, по-далечни и по-редовни. Транспортните средства отново са с животинска тяга, но на мода излизат дилижансите. Появяват се пътуващи артисти, търговци, скитници и занаятчии. Създават се държавни служби за редовни междуградски съобщения с пътнически и пощенски дилижанси. Ренесанса започва да обхваща все нови и нови територии и страни / възниква в Италия, по-късно се пренася до Франция, Фландрия, Холандия, Англия и други части на Европа. Точно това разпространяване на Ренесанса довежда до бързо и бурно развитие на пътуванията. В резултат на тези промени е налице един оживен обмен на хора и идеи между тези страни.

Характерна особеност на пътуванията през Ренесанса, визуализираща стремежът за знания и опознаване на историята, природата, изкуствата и културата, е т.нар. Голямо пътешествие /Grand Tour/, което започва да се провежда около 1500 г. и в което участват млади аристократи от Централна и Северна Европа. Мотивите на тези пътешественици са предимно познавателни. Целта им е да опознаят Европа и паметниците на античността. В началото на периода средната продължителност на Голямото пътешествие е била 4 години, докато към края на времето на Гранд Тур  /около 1820 г./ 3-4 месеца. Пътуването е било дълго, понякога опасно и свърза с преодоляването на много трудности. Участниците в Гранд Тур обикновено пътуват на големи групи и са придружавани от приятели и слуги. По пътищата на техните постоянни маршрути се създават условия за наченки на обслужваща туристическа дейност – страноприемници, станции за почивка и смяна на конете, водачи, екскурзоводи, биват следвани или пресрещани от пътуващи артисти и музиканти.

Особеност за късния Ренесанс /XVII-XVIII век/ е активизирането в използването на някои минерални бани. Те се посещават с цел лечение и почивка от короновани глави, аристократи, интелигенцията, някои богати представители на буржоазията. През този период се поставят основите на много известни европейски бански курорти – Карлови вари, Виши, Баден-Баден, Евиан, Спа, Бат и др.

Пътуванията през епохата на Ренесанса се характеризират с качествено и количествено нарастване. Въпреки създаването на някои от предпоставките за обособяване на туристическо обслужване, зараждането на първите курорти и създаването на обслужващи навици у населението, пътуванията все още не могат да бъдат определени като туристически. Те все още са рисковани и съпроводени с големи транспортно-технически и други затруднения.

в) Дейността на Томас Кук: В края на XVIII и началото на XIX век настъпват коренни революционни промени в характера на производителните сили – в резултат на промишлената революция настъпва ерата на промишления капитализъм. В Англия, люлката на фабричния капитализъм, се реализират и внедряват голяма част от революционните технически нововъведения – механичният тъкачен стан, конверторният начин за леене на стомана, парната машина и др. По-късно, през втората половина на XIX в., започва използването на електричеството, изобретени са телеграфът, телефонът и двигателят с вътрешно горене. В резултат на тези промени настъпват големи преобразувания в обществено-икономическия живот на населението – построяват се нови големи предприятия и фабрики, хората масово напускат селата и се заселват в градовете, където стават наемни работници. Жителите в селищата около фабриките и гарите  увеличават експлозивно своя брой Появяват се първите големи градове /най-напред в Англия – Лондон/. Бързата урбанизация, довежда до рязко влошаване на условията за живот и обитаване. Жителите на големите градове започват да изпитват нужда от почивка и възстановяване. Масовизира се едно ново явление за градското население – провеждането на екскурзии и пикници в неделните дни извън градовете. Така се поставя началото на крайградския излетен туризъм. Аристокрацията и новосъздадената буржоазия се изместват да живеят в извънградски резиденции близо до природата, а голяма част от тях прекарват свободното си време в пътешествия. От друга страна, поддържането на колониалната администрация в огромната Британска империя довежда до появата на специфична прослойка от държавни чиновници, за които пътуванията са част от служебните им задължения и постепенно се превръщат в техен навик и начин на живот. Настъпват революционни промени и в пътническото транспортно обслужване. Използването на парната машина и въвеждането на парахода и влака като основни и масови транспортни средства дават възможност за поевтиняване, масовизиране и съкращаване времето на пътническите превози. Зависимостта на пътническите превози от метеорологичните условия силно намалява. През 1820 г. е отрита първата редовна корабна връзка между Англия и Европа. През 1830 г. е пусната в експлоатация първата железопътна линия Манчестър-Ливърпул. Железопътната мрежа се разраства и обхваща много европейски градове.

Всички горепосочени явления създават условия за качествени и количествени промени в организацията и провеждането на пътешествията.  Пред точно това време 1830 г. е ,,изкована” неизвестната дотогава дума ,,туризъм”, обозначаваща все по-масовите пътувания на населението.

Извършването на промишлената революция и зараждането на фабричния капитализъм в Англия обуславят факта, че първата специализирана туристическа организация е създадена именно в Англия. Родоначалникът на съвременния туризъм е англичанинът Томас Кук, който е първият в света регистриран ,,екскурзионен агент”-1842 г. Той, като първи стига до идеята, че влакът може да се използва за организирането на туристически пътувания, които едновременно да са удобни и приятни за хората, и да носят печалба. За близо 50 години Т. Кук успява да развие напълно концепцията за комплексното туристическо обслужване. Той е създателят на туристическия пакет /организирано туристическо пътуване с обща цена/, международния бланков билет, на туристическият ваучер, на пътническите чекове и на кредитните карти.Кук съдейства за масовизация и демократизация на туристическото движение чрез разсрочено плащане на пътуванията, пакетирането на различни видове услуги на по-ниска цена и др./.Кук полага основите на туристическото развитие в много страни като Швейцария, Италия, Франция,

Египет и др. Благодарение на дейността на Кук англичани са пионерите на туристическото усвояване на Алпите, на френската  и италианската Ривиера. През 1872 г. ой организира първото околосветско туристическо пътуване, открива Америка за туристически посещения и доказва, че няма недостижими туристически цели по света. ,,Явлението Кук” е обективно следствие от редица закономерности. Не случайно се поражда в Англия и то в първата половина на XIX в. Именно там и тогава новите икономически отношения се изявяват в най-висока степен, а промишлената революция е в своя разгар, което създава предпоставки за по-масово проявление на потребността от туризъм и начално формиране на туристически пазар. Появата на нов вид ,,транспорт за масите” само ускорява процесите на установяване на пазарните отношения и механизми. Делото на Кук намира последователи първоначално в Англия, впоследствие и в други страни. О

Основните видове туризъм, практикувани през този период са климатичен морски и климатичен планински, зимен спортен планински, балнеолечебен, познавателен и религиозен. Туризмът през XIX век може да бъде определен кат все по-масов, но все още класов ограничен и аристократичен. Налице са основите за създаване на истински самостоятелен икономически сектор за обслужване на туристическите пътувания. Разширяват се териториите и страните, обхванати от развитието на туризма – това са преди всичко най-развитите за времето капиталистически страни в Европа и Америка. Очертават се основните туристически райони, които ще бъдат първостепенни и в бъдеще – френското и итаианското Средиземноморие, Алпите и големите градски и културни центрове в Западна и Централна Европа /Париж, Лондон, Рим, Виена, Прага и др./.

©    Възникване и развитие на туризма в България :

Начало на българския туризъм се поставя през IX век, когато се построяват първите хотели, които се различават от съществуващите преди това средства за подслон за хора и места за животни. Едни от първите хотели в България са : хотел  „България” в София, хотел  „Роял”  в София, като първите собственици на хотели са били чужди граждани.

Туризма се развива с бързи темпове, само за приблизително 10 години се увеличава броя на хотелите в София и други големи градове. През 1944 г. страната разполага с 370 хотела, предимно в големите градове. След 1944 г. всички хотели се национализират и се обединяват в предприятия за стопанисване на хотели и ресторанти, нар. Хоремаг /1947 г./. Една година по-късно това предприятие се образува в стопанско предприятие-Балкантурист, което съществува до 1953 г., когато с постановление се преобразува в държавно-стопанско предприятие с държавна политика за развитието и поддържането на съществуващата база и изграждане на нова. Това е годината когато туризма се превръща в държавна политика и се създават условия за развитие на международен туризъм. През този период започва изграждането на съществуващи и днес основни международни туристически комплекси. Най-напред започва строителството на Златни пясъци, като възможност за развитие за морски рекреативен туризъм, строителство на първите хотели - през 1957 г. Две години по-късно започва строителството на хотели в Слънчев Бряг. За няколко години се създава надеждна материално-техническа база за развитие на международен туризъм. Увеличаване на капацитетите и броя на туристическите комплекси за чужди туристи, налага промени в управлението на този отрасъл и през 1963 г. се създава Главно управление по туризъм, в което се обособяват три подразделения:

ДСП-балкантурист- за обслужване на чужди туристи, като тук се отнасят туроператорските дейности, туристическа агентска дейност и туристическо обслужване; ДСП-турист – за стопанисване и експлоатация на хотели и ресторанти, които не са предназначени единствено и само за чужди туристи; ДСП-Родина – за организиране на туристически пътувания в страната и чужбина за български граждани.

През 1966 г. Главно управление на туризма се преобразува в Комитет по туризъм към Министерския Съвет. През 1973 г. се създава Комитет за отдих и туризъм с ранг на Министерство, което утвърждава туризма като приоритетен отрасъл за българската икономика. През 1977 г. на териториален принцип се обособяват 8 туристически комплекса, от които четири на море /ТК-Балкантурист Бургас, Златни пясъци, Слънчев Бряг, Албена/, два планински /Пампорово и Боровец/ и два градски / БТ-София, БТ-Пловдив/. Отделно се обособяват 11 хотелски комплекса към верига Интерхотели: ,,Интерхотел България” в Бургас; в Пловди в - ,,Интрерхотел Ленинград”, ,,Интерхотел Тримонциум”, ,,Интерхотел Новотела”; в София - ,,Интерхотел Европа”, ,,Интерхотел Балкан” /сега ,,Шератон”/, ,,Интерхотел Москва”, във Велико Търново ,,Интерхотел Търново”.

През 1983 г. се създава Българска асоциация за туризъм и отдих и отделно се създава туристическо предприятие ,,Орбита”, което стопанисва обекти за развитие на Младежки туризъм.

Началото на големи промени в туризма за България са свързани със промените след 1989 г. , когато първата стъпка е раздържавяването на съществуващата база с отдаване първоначално под аренда, след това със възможност за закупване. Освен приватизиране /раздържавяване/ на материално-техническата база, след тази година се отбелязва бурно строителство на частни хотели, като само за период от 7-8 г. са регистрирани официално около 1000 хотела, с капацитет общо 17 000 легла. През 1997 г. Kомитета по Туризъм преустановява своята дейност и управление на туристическия отрасъл се поема от Министерството на търговията. През 2000 г. туризма преминава към Министерство на икономиката и ръководителя на туристическия отрасъл беше с ранг на заместник-министър. От 2004 г. до сега туризма се ръководи от Държавната Агенция по Туризъм /водена от г-жа Крушкова- 2008 г./.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG