Home Туризъм УСЛОВИЯ, ФАКТОРИ И РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
УСЛОВИЯ, ФАКТОРИ И РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА ПДФ Печат Е-мейл

УСЛОВИЯ, ФАКТОРИ И РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА

4. 1. ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ТЕМАТА

В туристическата литература в повечето от случаите, когато се разглеждат въпроси, отнасящи се до развитието на туризма, се използват понятията “условия” и “фактори”, като акцентът се поставя върху факторите. Това ни дава основание да прецизираме тяхната употреба.

В Българския тълковен речник достатъчно ясно е посочено как трябва да се разбират двете думи и какво да бъде тяхното тълкуване. Там намираме, че думата условие има четири основни тълкувания и възможности за правилна употреба. В конкретния случай, когато става въпрос за условията за развитието на туризма, трябва да се имат предвид следните значения “изискване или “изисквания, или пък “това, от което зависи нещо друго; “предпоставка.

Пак по този повод е необходимо да припомним, че думата фактор, която има латински произход, означава “съществена причина, условие за даден процес или явление.

От позициите на икономическите науки е ясно, че появата и развитието на определен социално-икономически отрасъл се дължи на външни влияния и елементи на околната среда, които предопределят неговото развитие. Стагнират (задържат) или улесняват еволюцията му. В тази светлина може да приемем определението на М. Бъчваров: “Тези влияния се наричат условия...” (вж. Бъчваров 1996, с.34). Авторът обаче допълва, че онези условия, които са особено важни, “...решаващи...”, се определят като фактори. От цитираното следва логичният извод, че не винаги, че не е задължително условията да се “превърнат” във фактори. М. Бъчваров допълва, че с развитието на отрасъла (сложна социално-икономическа система - б.а.), “...неговите съставни елементи също се превръщат във фактори, спъващи или подпомагащи функционирането и по-нататъшното му развитие.

Факторите за развитието на туризма са общи - с глобално въздействие и местни - с регионално или с локално въздействие. Освен това факторите могат да бъдат разглеждани като селективни, локализационни и реализационни. По този повод М. Бъчваров изтъква, че първите определят появата на туристически потребности и избора на търсенето, вторите определят мястото, към което се насочва търсенето, и последните - наличието на необходимите материално-технически и други елементи, за да се осигури предлагане в избраното място. Същият автор определя селективните фактори като генетични фактори, а локализационните и реализационните фактори като реализационни, т.е. фактори, които са свързани с насочването на туристопотока към дадена географска дестинация (вж. пак там, с.34-35).

Ключови думи:

  • социално-икономически отрасъл
  • условия
  • фактори
  • селективни фактори
  • генетични фактори
  • локализационни и реализационни фактори
  • туристически пазар
  • свободно време
  • туристически ресурси
  • природни туристически ресурси
  • антропогенни туристически ресурси

4. УСЛОВИЯ, ФАКТОРИ И РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА

4.2. ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА

Появата и развитието на туризма е последица от действието на редица фактори. Предвид сложността на тяхното влияние и комплексността на въздействието им те могат да се групират по различни начини. М. Бъчваров и Цв. Тончев ги поделят на генетични и реализационни.

Генетичните фактори според тях пораждат необходимостта от пътувания с познавателна или рекреативна цел. Към тях се отнасят и условията на външната среда, които определят туристическото търсене. Те се проявяват преди да се реализира самото туристическо пътуване и определят характера на туристическите дейности (вж. Бъчваров и Тончев 1996, с. 34 - 41).

Реализационните фактори са свързани с насочването на туристопотока към дадена дестинация с наличие на необходимата материално-техническа база и инфраструктура, за да има туристическо предлагане.

4.2.1. Генетични или подтикващи фактори

Познаването на генетичните или подтикващи фактори има голямо теоретично и практическо значение. Това позволява правилното насочване на туристическото търсене, което води до разрастване на туристическия пазар. А. Стоймилов и М. Мариноски ги поделят на обективни и субективни (вж. Стоймилов и Мариноски 1999, с. 36-44).

1. Обективни генетични фактори

Към обективните генетични фактори могат да бъдат причислени следните:

  • условията на живот и работната среда;
  • наличният фонд на свободното време;
  • финансови възможности;
  • политическите фактори;
  • други фактори.
    • Условия на живот и работната среда

За масовизирането на туристическите движения определящо влияние оказва средата, в която човек живее и работи.

Бързата урбанизация след Втората световна война довежда до нарастване на населението в градовете, а последвалата индустриализация и нарастването на броя на автомобилите влоши състоянието на околната среда в тях. Всичко това прави условията за живот в големите градове некомфортни - увеличава се заболеваемостта на населението им и в крайна сметка се стига до формирането на нагласи за по-често и по-дълго прекарване сред природата.

  • Наличен фонд на свободното време

За развитието на туризма от съществено значение е наличният фонд на свободното време. Той може да се употребява за различни цели, но туризмът е в пряка зависимост от неговата продължителност. Според продължителността на свободното време може да се подели на:

  • дневно свободно време;
  • неделно и празнично свободно време;
  • времето за годишен отпуск и ученически ваканции;
  • време до и след активна трудова възраст.

Дневното свободно време има не малко значение за развитието на туризма. Независимо че неговият фонд е малък, има възможност особено през топлата част на годината, когато денят е дълъг (за умерените географски ширини), да се правят излети сред природата в околностите на големия град. Затова способстват модерните и бързи средства за транспорт - лични автомобили, метро, лифтове и т.н.

Неделното и празничното свободно време е познато като уикенд. То е достатъчно за развитие на кратковременен туризъм не само в околностите на града, но и до по-далечни дестинации. Характерно е, че това свободно време се използва за пътуване не само в родната страна, но и зад граница. Затова много допринася и опростяването и даже премахването на граничните формалности. Например премахването на визовия режим и граничния контрол за страните от ЕС. С нарастването на свободното време като резултат от намаляването на продължителността на работната седмица в много страни, както и у нас, се създават добри възможности за развитие на туризма. Например от някогашната 72-часова работна седмица се премина първо на 48-часова, а сега на 40-часова. Има държави, които се подготвят да въведат 36-часова и дори 30-часова работна седмица.

Времето за ученически ваканции и годишните отпуски е мощен фактор за туристическото развитие. За разлика от неделното време, което определя туристическата мобилност за уикенда, то времето на годишните отпуски определя сезонните туристически концентрации. Продължителността на туристическия сезон за страните, генериращи туристи, до голяма степен зависи от продължителността на ученическите ваканции. След 1983 г. за някои държави тяхната продължителност е следната: Германия (Баден Вюртенберг) - от 21.07 до 03.09; Франция (Париж) - от 30.06 до 09.09; Холандия - от 21.07 до 19.08; Белгия - от 01.07 до 01.09; Австрия (Виена) - от 02.07 до 03.09; Швеция - от 04.06 до 22.08; Дания - от 18.06 до 09.08; Швейцария - от 02.07 до 28.08; Унгария - от 17.06 до 30. 08 (по А. Стоимилов, Н. Мариноски 1999). Световната тенденция е, да се увеличава както свободното време в края на работната седмица, така и продължителността на платения годишен отпуск. За сега най-голям е платеният годишен отпуск в Германия и Швеция (около 30 дни). В другите държави от ЕС той е над 20 дни. Всичко това означава, че продължителността на свободното време е достатъчна за едно интензивно развитие на туризма в световен мащаб.

Времето до и след активната трудова възраст за развитието на туризма не се оценява еднозначно от различните автори. За едни значението му е малко, тъй като младежите и пенсионерите имат ограничени финансови възможности за пътувания. За Германия и Япония свободното време след активна трудова възраст е проблем и затова правителствата на двете държави дават преференции на своите граждани и стимулират техните пътувания зад граница. Например в Япония от няколко години действа програма “10 милиона”, което ще рече, че правителството подпомага ежегодно 10 милиона японски пенсионери да пътуват зад граница.

  • Финансови възможности

Включването на хората в туристическите движения е предопределено от финансовите им възможности. В различните държави стандартът на живот е различен и именно финансовите възможности на населението са главният фактор за включването му в туристическите движения. Установено е, че туризмът се масовизира, когато в дадена държава по-голям брой граждани имат по-големи приходи, отколкото са им нужни за задоволяване на основните жизнени потребности. През последните 50 години много страни в света постигат значителен ръст на националния си доход и достигат, а някои преминават прага на развитост (около 1000 USD национален доход на жител), което довежда до бързо увеличаване на броя на туристите. Изхождайки от финансовите възможности на населението за участие в туристическите движения, условно могат да се диференцират три групи:

  • първа група - население с толкова ниски доходи, че не разполага със средства за включване в туристическите движения;
  • втора група - население със средни доходи, които му позволяват да се включи само във вътрешните (национални) туристически движения;
  • трета група - население с достатъчно доходи, които му позволяват да се включва както във вътрешните туристически движения за достатъчно дълги периоди от време, така и в задграничните; населението от тази група може да си позволи повече от едно пътуване за една година.

Съотношението между тези три групи за всяка отделно взета страна е различно. В развиващите се страни най-голям дял (около 90 %) от населението се намира в първата група, а във високо развитите страни от ЕС, САЩ и Япония - във втората и част в третата група.

  • Политически фактори

За развитието на туризма важно значение имат политическите фактори. Те могат условно да се поделят на стимулиращи и ограничаващи развитието на туризма.

Отворената и миролюбива политика на дадена държава както към своите поданици, така и към съседните държави способства за туристическата мобилност на населението й. Това съчетано със социалната и лична сигурност на населението и свободата на движението и сигурността на чужденците, посетили страната, са главните фактори за бързото развитие и масовизиране на туризма в редица страни.

Обратно, в държави в състояние на война, с вътрешни въоръжени конфликти, раздирани от терористични актове или разтърсвани от перманентни стачки, туризмът е в застой или може да бъде унищожен като явление.

  • Други фактори за развитието на туризма

За развитието на туризма от значение са и редица други фактори освен разглежданите. Към тях могат да бъдат причислени различните социално-туристически придобивки (например значително намаление на цените при групови пътувания, при пътувания на ученици, студенти или разглежданата по-горе японска програма “10 милиона” и т.н). За масовизиране на туризма имат принос и редица международни сдружения като: Световната туристическа организация (Organisatione modiale du Tourisme) със седалище в Лондон, Международният уристически алианс (Alliance internationale du Tourisme - AIT), в който членуват националните туристически клубове, със седалище в Женева, международното сдружение на научните експерти по туризъм (основано през 1959 г.) със седалище в Берн и др. Своето място и роля за развитието на туризма имат и националните туристически организации.

2. Субективни генетични фактори

Към тази група спадат онези фактори, които зависят изцяло от субективното човешко съзнание за включване или не в дадено туристическо движение. Например човек може да има обективна възможност да отиде на почивка, да има пари, свободно време, но по субективни причини не иска да пътува и само от него зависи дали ще си изхарчи парите за туристическо пътуване, или за нещо друго. Субективните фактори са основата, която заедно с психоложките фактори значително допринасят за формирането на туристическото съзнание в по-широките слоеве на населението. От множеството субективни фактори по-важни са следните:

  • националните традиции;
  • културното и образователно ниво на населението;
  • личните потребности и наклонности;
  • социалната среда;
  • туристическите навици и др.
    • Традициите

В повечето държави традицията да се излиза в годишен отпуск е един от факторите, който до голяма степен мотивира хората да се включат или не в туристическите движения. Определена категория хора не обичат да пътуват и прекарват годишния си отпуск в родното си място или там, където работят, или не се включват в туристическите движения. В много държави от Европейския континент у населението вече е създадена традиция за масово вземане на отпуски през юли и август. Комисията за туризъм към ЕС е анализирала за 1985 г. пътуванията на туристите от отделните държави. В анализа си тя стига до извода, че от 328 млн. население на ЕС извън мястото на живеене годишен отпуск са карали 185 млн. д., които се подреждат по държави така: Холандия - 65%, Дания - 64%, Англия - 61%, Германия - 60%, Белгия - 41%, Ирландия - 39% и най-малко Португалия - 31% (по А.Стоимилов, Н. Мариноски, 1999). По отношение на въпроса, чие население пътува най-много зад граница, холандците отново са на първо място - 64%, след тях са германците - 60% и най-накрая са гърците - 7%.

  • Културно и образователно ниво на населението

Във връзка с културното и образователно ниво на предприемащите пътуване е утвърдено схващането, че хората с по-висока култура и образователно ниво по-масово се включват в туристическите движения, отколкото хората с по-ниско ниво на култура и образование.

  • Личните потребности и наклонности

Към тези фактори се отнасят личните нужди и наклонности на различните категории хора - техните предпочитания към определени развлечения, изживявания, екстремни спортове и т.н.

  • Социалната среда

Много хора от определени социални прослойки чрез туризма демонстрират социален статус, престиж и финансови възможности.

  • Туристически навици и др.

Европейците например имат вече изградени и утвърдени навици да ползват годишния си отпуск през юли и август. Навиците за пътуване през тези месеци са най-големи при германците, холандците, французите и англичаните.

Към другите субективни фактори могат да се отнесат туристическата информация и реклама, които в значителна степен влияят върху мисленето на хората за избор на определена дестинация за пътуване. Тук могат да се споменат още модата и имитирането.

4.2.2. Реализационни фактори

Действието на тези фактори стимулира или препятства реализирането на самото туристическо действие. Към тях спадат: туристическите ресурси, материално-техническата база и инфраструктура, транспорта и др., които са обект на разглеждане в следващите теми.

Ключови думи:

  • социално-икономически отрасъл
  • условия
  • фактори
  • селективни фактори
  • генетични фактори
  • локализационни и реализационни фактори
  • туристически пазар
  • свободно време
  • туристически ресурси
  • природни туристически ресурси
  • антропогенни туристически ресурси

4. УСЛОВИЯ, ФАКТОРИ И РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА

4.3. ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ

4.3.1. Обща характеристика

Словосъчетанието “туристически ресурси” съдържа две от основните понятия в научно-учебната дисциплина “Въведение в туризма”. Първото - “туризъм” (туристически), изяснихме в предходните теми. Второто понятие “ресурси” е твърде широко. Етимологично произхожда от френската дума “ressources”, което означава източници на средства, на доходи, запаси. Използва се широко в икономиката, географията, геологията, биологията и мн.др.научни направления.

Анализът на посочените понятия и връзката им с реализационните условия, фактори и дестинации на туризма позволява да се даде следната дефиниция:

Туристическите ресурси са основните и второстепенни обекти и явления в определена дестинация, които привличат туристическите потоци.

  • Обект (по лат. оbiectus “предмет”). Философското значение на термина е: “Това, което съществува вън от нас и независимо от нашето съзнание, действителност, външен свят”. В контекста на настоящата тема обект е това, към което е насочена туристическата дейност на човека - природен, антропогенен или друг.
  • Явление - външната форма, в която се проявява същността на нещо или отделен факт, положение, събитие, случай.

Пример. Италия, о.Сицилия и вулкана Етна са туристическа дестинация, която привлича поток туристи, които се интересуват от вулкана като обект и като явление, когато той изригва.

Като се има предвид значението на понятието “ресурс”, тези обекти и явления, които могат да станат атрактивни при дадени условия, се определят като запаси или туристически ресурси в резерв.

Онези обекти и явления, придобили туристическа популярност и привличащи масови потоци от туристи, образуват туристическия ресурсен фонд. За неговото изграждане и развитие са вложени значителни финансови и материални средства и овеществен труд.

Туристическите ресурси се класифицират условно в две големи групи (фиг.1): природни и антропогенни туристически ресурси.

Превръщането на природните или антропогенните (създадени от човека) обекти и явления в туристически ресурси е процес с различна продължителност и ефективност. Независимо за кой вид се отнася, усвояването на туристическите ресурси трябва да е съобразено с основните принципи за използване на ресурсите: икономическа необходимост и обоснованост, социална потребност, техническа изпълнимост и комулативна ефективност.

Туристическите ресурси са неотменима част от реализационните условия и фактори на туризма.

Рекреационно-туристическите ресурси са основни или второстепенни обекти и явления, които привличат туристическите потоци с основна цел възстановяване на общата и специфична работоспособност на туристите и за подобряване на здравният им статус.

Успоредно с психофизическото възстановяване в много от случаите туристите разширяват своите познания или удовлетворяват редица културни, емоционални и др.потребности.

Туристическите ресурси се отличават със специфична двуполюсност - те обхващат две коренно различни групи обекти (забележителности): природни и антропогенни. В практиката на стопанския туризъм се получава в повечето случаи комплексен туристически продукт, който съдържа от двата типа ресурси. Водещ е единият и другият в зависимост от конкретните условия за туристическата дестинация.

Освен разгледаната двуполюсност на рекреационно-туристическите ресурси те имат редица други специфични характеристики: отличават се със свойството привлекателност (атрактивност) за туристопотоците, характеризират се с т.нар. пространствен консерватизъм; сравнително ниска капиталоемкост на усвояването, многократност на използването (експлоатиране); необходимост от защита и опазване на ресурсите и не на последно място по своето значение - оценка на ресурсите.

  • Атрактивността на рекреационните туристически ресурси се поставя на първо място от всички изложени дотук специфични характеристики. Като се отчита, че дейностите на туристите са изцяло подчинени на принципа доброволност и са плод на личен интерес, може да се определи, че атрактивността (привлекателност) е субектно-обектно отношение. То силно варира при различните туристи. От първостепенно значение са обектите и явленията, които привличат достатъчно количество туристи за постигане на положителен финансов резултат. Второ - туристопотоците трябва да са сравнително постоянни, за да се създава добър инвестиционен климат и условия за развитие на конкретните туристически райони.
  • Пространственият консерватизъм означава, че местата (обекти и явления), които се посещават от туристите, са експонирани и фиксирани в пространството. Те са стационарни и не могат да се предвижват. Ето защо се смята, че рекреационно-туристическите ресурси “… са скелетът, около който се формират туристическите райони” (вж. Бъчваров 1996, с.43)

Пространственият консерватизъм на местата с туристическа привлекателност определя, че е необходимо туристът да отиде при ресурсите. В друг случай е невъзможно да се осъществи рекреационен или културен (познавателен) туризъм. От това правило правят изключение случаите, когато определени антропогенни обекти (произведения на изкуството и др.) са предложени и експонирани в музейни сбирки, изложения, изложби и мн. др.

  • Капиталоемкост на усвояване е тази специфична характеристика, с която се съобразяват всички специалисти, които са ангажирани с разработването на рекреационно-туристическите ресурси. По принцип се търсят ресурси със сравнително ниска капиталоемкост на усвояването. Това означава бързо и с възможно най-ниски капиталовложения рекреационно-туристическите ресурси да се превърнат от запаси в ресурсен фонд.
  • Многократното използване на рекреационно-туристическите ресурси е едно от условията за постигане на сравнително бърза печалба. Интензивността на експлоатация трябва да бъде такава, че да се осигурява самовъзстановяване на природните туристически ресурси. Ако те са подложени на такива нарушения, че се прекрачи дадена естествено детерминирана граница, обикновено се развиват негативни процеси и явления, с които ресурсите не могат да се справят (т.е. да компенсират уврежданията и да се самовъзстановят).

Пример. В Мальовишкия дял на Рила планина, в местността “Меча поляна”, е изграден курортен комплекс за рекреационен, високопланински и ски-туризъм, за алпинизъм и др. През периода 1998-2000 г. с цел трасиране на нови ски-писти бяха наложени реконструкции на терена, които не бяха съобразени с екологичното равновесие на района. В резултат за по-малко от една година настъпи интензивна ерозия на почвата, промени се водооттичането, унищожиха се редица растителни видове. Подсилена от естествените и изкуствено предизвикани горски пожари, картината се влоши още повече. През кратките зимни месеци тя е маскирана от снежната покривка, която е рай за скиорите, но през останалото време е отблъскваща за останалите туристи. Това несъмнено оказа негативно влияние върху туристопотока и печалбата за комплекса.

Предмет на многократно използване са и антропогенните ресурси. Те нямат самовъзстановителна способност. При тях, обаче, последвалите неблагоприятни промени изкуствено се коригират с технически, саниращи, устройствени и други програми и мероприятия. Известно е, че колкото по-интензивно се експлоатират антропогенните туристически ресурси, те толкова по-бързо се амортизират и изискват повече средства за възстановяване и поддържаност.

  • Необходимостта от защита и опазване на ресурсите имплицитно се съдържа в постановките за многократно използване на рекреационно-туристическите ресурси (вж. по-горе). В тази връзка е необходимо да се определи правилен режим на тяхното ползване и диапазонът на екологически и икономически изгодното развитие на туризма. Съществуват различни подходи за опазване на природните и антропогенни туристически ресурси.
  • Оценката на рекреационно-туристическите ресурси може да бъде частична или комплексна (пълна).

Частичните оценки засягат диференцирано например единствено предпочитанията или ориентацията на туристите, в друг случай те могат да бъдат направени от гледна точка на аниматорите за основните фактори, които съдействат за провеждане на целесъобразна туристическа анимация и мн. др. направления.

Комплексната оценка на ресурсите включва няколко основни показатели, които дават възможност за обективна оценка на ресурсите: анализ на търсенето; икономически и технически параметри; устройствените аспекти и комуникации; условията за производство на туристически услуги и други. При комплексната оценка стремежът е да бъдат обхванати по възможност всички аспекти и показатели. Това е трудна задача, защото се изисква интердисциплинарно изследване на съвкупността от научните и приложни насоки, за да се стигне до надеждна оценка на рекреационно-туристическите ресурси. В резултат на комплексната оценка се извеждат прогнози за тяхното развитие, които могат да бъдат песимистични или оптимистични.

В практиката на стопанския туризъм се правят две оценки: Œ оценка на атрактивността, т.е. на рекреативните и познавателни качества на ресурсите и � оценка на технико-икономическите и експлоатационни условия и възможности.

4.3.2. Природни туристически ресурси

Онези туристически ресурси, които оказват възстановителен (рекреативен) и оздравителен (в т.ч. и рехабилитационен) ефект върху туристите главно чрез природните фактори, се определят като природни рекреационни ресурси.

Както е отбелязано в общата характеристика на туристическите ресурси (т. 4.3.1.), тяхното класифициране в три отделни групи е условно. На практика между тях не може да се постави ясна разделителна линия. Причините са различни, но основната е изключително силната взаимозависимост и взаимообвързаност между природните и антропогенните туристически ресурси. Историята на туризма и на туристическата индустрия доказва, че най-големите курортни комплекси се изграждат сред или в близост до атрактивни природни туристически ресурси. Нещо друго - повечето антропогенни ресурси (паметници, историко-археологически резервати, етнографски и други музеи и т.н.), са създадени от човека сред природата. В този аспект умелото съчетаване на стратегията за развитието на туризма в определени райони с изложените особености е изключително важно, защото по данни на Световната туристическа организация (СТО) близо две трети от свободното време, заделено за туризъм, е пряко свързано с природните рекреационни ресурси. В началото на ХХІ век в туристическите пътувания и разностранната дейност на човека се утвърждава тенденцията за съчетаване на интересите към природните и антропогенните туристически обекти.

Важно е да се знае, че постигането на рекреативния ефект чрез природната среда изисква по-дълго пребиваване на туристите сред нея.

Природната среда включва компонентите: релеф, климат, води, биогенни ресурси (флора и фауна) и почви. Само онези техни елементи и особености, които притежават туристическа привлекателност, се отнасят към рекреационните ресурси.

Най-общо природните туристически ресурси могат да бъдат поделени на геоморфоложки, климатични, хидроложки и биогеографски.

  • Геоморфоложки туристически ресурси

Под геоморфоложки туристически ресурси се разбират онези форми на релефа, които притежават атрактивни свойства и могат да привлекат туристите. Измежду многообразието от релефни форми по земната повърхност значение за туризма имат:

  • планините;
  • вулканите;
  • пещерите;
  • пропастите, каньоните и водопадите;
  • разчлененосттта на морския или океански бряг.

Планините

Привлекателността на планините за туристите се дължи на тяхната вертикална и хоризонтална разчлененост. Наличието на високи върхове и скални зъбери представлява особен интерес за туристите с великолепните панорами, които се разкриват от тях. Алпите, Татрите, Карпатите, Пиренеите, Стара планина, Рила и Пирин в Европа; Кордилерите, Апалачите в Северна Америка; Андите в Южна Америка; масивът Килиманджаро в Африка и Памир, Хималаите и Кара Корум в Азия и др. оказват силно влияние за формиране на туристопотока към тези дестинации. За разлика от тях безлесните планини в Средна Азия и масивите Ахагар и Тибести в Африка не представляват интерес и нямат такова туристическо значение. Планините са предпочитани и за развитието на зимните спортове. Рязката денивелация на планинските склонове дава възможност за изграждане на ски-писти, шанци за ски-скокове, а в заравнените повърхнини се създава възможност за построяване на хотели, спортни обекти и т.н. У нас с европейско значение за зимния туризъм са Стара планина със туристическия маршрут от Ком до Емине, Родопите, Рила, Пирин и Витоша.

Вулканите

Голяма атрактивност и туристическо значение имат вулканите както действащи, така и затихнали. От затихналите световно известни и най-посещавани са Килиманджаро с вр. Ухуру (5895 м), Кения (5240 м). По-атрактивни обаче са действащите вулкани, които предизвикват огромен интерес у туристите. Водещ в това отношение е вулканът Килауеа на Хавайските острови. Той е висок 1200 м. На върха има огромно кратерно езеро (калдера), което при изригване се напълва с огнетечна лава, клокочеща в него, а пръските от нея застиват по външните стени на кратера под формата на тънки стъклени нишки наричани “косите на Пеле” (местна богиня), след което по склоновете на вулкана потичат огнени потоци лава и се отправят към океанските води. Поредното изригване на вулкана започна през месец юни 2002 г., а потоци от лава достигнаха океана в началото на август, което беше невероятна атракция за стотици хиляди туристи. На Хаваите е и вулканът Мауна Лоа.

Най-много действащи вулкани има в т.нар. “вулкански тихоокеански пръстен” с около 418 вулкана. По-известни са вулканите на полуостров Камчатка (22 м), на Курилските острови (39 м), Фуджи (3773 м) в Япония, Попокатепетъл (4500 м) в Мексико.

От средиземноморските вулкани най-известни са Етна (3263 м) на остров Сицилия, Везувий (1186 м) близо до гр. Неапол и др.

У нас недалеч от гр. Петрич, проломен от река Струма, се намира угасналият вулкански конус Кожух. Засега обаче той не се използва като туристически ресурс.

Пещерите са голяма туристическа атракция като елементи на релефа. Най-посещавани са пещерите, в които са запазени пещерните образувания сталактити, сталагмити и сталактони, драперии, езера, водопади. Засега най-голямата и най-известна е Мамонтовата пещера и пещерата Вайндот в САЩ. Мамонтовата пещера е дълга 160 км, а Вайндот се смята за най-благоустроената пещера в света. С голяма известност са още Яполанската пещера в Австралия, пещерата Халан в Швейцария, Мацоха в Чехия, Постойна в Словения и др. Пещерите са обекти най-вече на спелеоложкия, познавателния и лечебния туризъм. Например в САЩ от около 12 800 пещери 192 са благоустроени за туристически посещения, във Франция - 138 пещери, в Италия - 30. У нас по-известни и благоустроени за посещение от туристи са пещерите: Леденика във Врачанска планина, Бачо Киро, недалеч от гр. Дряново в Стара планина, Дяволското гърло, недалеч от Триград в Западните Родопи, там е и Ягодинската пещера и др. Световно известна е пещерата Магурата със своите рисунки на пещерни хора.

Пропастите, каньоните и водопадите като форми на релефа имат необходимата атрактивност.

Към пропастите подчертан интерес проявяват любителите на спелеологията. Най-известна е пропастта Берже (504 м) във Франция. У нас проломът Вратцата край гр. Враца, Северният джендем и Райските скали в Стара планина, каньонът на река Янтра край Велико Търново се посещават от любителите на спортното катерене и алпинизма. Истинска туристическа атракция е най-голямият каньон в света - на р. Колорадо в Северна Америка. Той е дълъг 320 км и на места е врязан в скалите на дълбочина 1800 м.

Разчленеността на бреговата линия на моретата, езерата и на речните брегове наред с благоприятния климат и достъпност е определящ фактор за развитието на туризма. Силно разчленената брегова линия изобилства от полуострови, красиви заливи и заливчета с удобни плажово-дюнни ивици за морски туризъм. Наличието пък на скалисти участъци с подводни ниши и пещери е голяма атракция за подводния рибилов. В това отношение за пример могат да послужат бреговете на Егейско и Адриатическо море, донякъде и българското черноморско крайбрежие. Фиордовият тип бряг на Норвегия също е много гъсто разчленен, но поради суровия климат той не е подходящ за развитието на туризма.

  • Климатични туристически ресурси

Както беше посочено по-горе поради неблагоприятния климат Норвегия не може да използва останалите благоприятни ресурси за развитието на морски туризъм. Следователно климатът със своите елементи е много важен фактор и ресурс за развитието на туризма в дадена дестинация. Психофизичните параметри на климата са: температура на въздуха, атмосферно налягане, слънцегреене, ветрове, валежи и физико-химичен състав на въздуха (наличие на вещества в него над ПДК). М. Бъчваров и Цв. Тончев изтъкват по отношение на климата сезонното проявление на особености му. На тази база те различават следните възможности за туризъм в зависимост от сезона.

  • Места с целогодишен (непрекъснат) туристически сезон - балнеоложките курорти (Сандански, Банкя, Горна баня, Вършец и др.), някои планински курорти (Боровец, Пампорово, Витоша). На практика обаче са редки случаите за равномерно разпределение на туристопотоците през цялата година. Обикновено един сезон доминира над останалите.
  • Места със зимен сезон - характерен е за планинските ски-курорти и за някои курорти в близост до големите градове. Продължителността му се определя от възможността за осъществяване на ски-спорт. Например Западни Родопи, Пирин, Витоша и Средна Стара планина.
  • Места с летен сезон - най-разпространен, защото съвпада с най-големи възможности за рекреация и с традицията за ползване на годишните отпуски през лятото. Например курортите по Черноморското ни крайбрежие.

Тази класификация е валидна за населението на северното полукълбо, докато южното полукълбо прави морската си рекреация по време на нашата зима, защото тогава там е лято.

  • Хидроложки туристически ресурси

Хидроложките туристически ресурси са едни от определящите за дадена дестинация, защото най-големият дял от туристопотоците са насочени към водните басейни. По-горе беше споменато, че тяхната атрактивност за туризма е оценена от дълбока древност, непреходна е през вековете, актуална е и понастоящем. Къпането, комбинирано със слънчеви бани, действа стимулиращо на отделни функции на организма и общо има оздравителен ефект. Практикуваните водни спортове също имат рекреативен ефект. Водните бани на открито се правят при температура на водата над 18-20º С.

Според минерализацията на водите им водните басейни се поделят на сладки (минерализация до 1g/l) и солени (над 1g/l). Хидрографските туристически ресурси могат да се поделят на:

  • океани;
  • морета;
  • езера;
  • реки;
  • термоминерални извори;
  • гейзери;
  • ледници.

Океани, морета и езера

Най-голям относителен дял от съвременния туризъм се пада на океанските и морски брегове. Най-посещавани са топлите морета като Средиземно и Карибско море. Оценката е, че Средиземно море привлича над 50% от европейския и голяма част от световния туристически контингент. Така например Средиземно море през лятото има температура на водата от 24 - 28º С, а средногодишна 17º С. Солеността му е 38%, факт, който е с голямо здравословно значение. Спокойната водна повърхност и прозрачност на водата до 25 м (при Ница - 50 м) с горните параметри правят Средиземно море световен лидер в развитието на морския туризъм.

След моретата и океаните езерата са третият по важност фактор за развитието на туризма. От значение при тях е дали се намират в гъсто населени райони на Земята, или не. В това отношение като пример могат да се посочат Големите езера в САЩ и Канада, езерото Балатон в Унгария, швейцарските езера (Женевското, Боденското и др.), италианските (Лаго ди Гарда, Лаго ди Комо, Лаго ди Маджоре и др.), Магурските в Полша, около 25 000 езера в Русия и над 75 000 езера във Финландия. Най-голямото езеро в света е Каспийското, което заема площ от 371 000 км2 , а от сладководните най-голямо и най-дълбоко е Байкал (1520 м). Много от крайморските езера имат луга (кал), която притежава лековити свойства и се използва за калолечение.

Реките също имат голямо полифункционално значение за развитието на туризма. Те са много подходящи за масова рекреация не само на туристите, но и на хората от населените места, разположени по тяхното течение. Освен къпане в тях се практикуват и някои водни спортове, риболов и често при краткотрайните форми на туризъм се използват за психофизично възстановяване. В това отношение от решаващо значение е физико-химичният състав на водите им и най-вече наличието на вещества и елементи с концентрации над ПДК по действащите за отделните страни хигиенни стандарти. Като самостоятелни туристически ресурси се възприемат онези реки, чиято атрактивност е толкова голяма, че привличат самостоятелен туристически поток. Като такива могат да се отделят Волга, Рона, Дунав, Рейн, Днепър, Днестър в Европа; Мисисипи, Амазонка - в Америка; Нил - в Африка; Инд, Ганг, Яндзъ, Хуанхъ - в Азия и др.

Водопадите

Атрактивен елемент за туризма по течението на една река са водопадите. Най-високият е Анхел (1054 м) на р. Ориноко в Андите, но световно известен е Ниагарският водопад (височина 50 м и ширина 1200 м) на р. Ниагара между езерата Ери и Онтарио, на границата между САЩ и Канада. В Африка е водопадът Виктория на р.Замбези - най-пълноводният (900 м3/сек).

Термални извори

Термоминералните извори се използват от най-стари времена за лекуване и рекреация. Атрактивността им за туризма се заключава в рекреативните им елементи - физико-химичен и микробиологичен състав на водата, температура, радиоактивност и др. лековити свойства и параметри. Около такива извори с течение на времето са се развили населени места с курортно-туристически функции, придобивайки известност под наименованието “бани”. Със световна известност и най-посещавани са: Виши, Баден - Баден, Карлови Вари, Висбаден и др. У нас това са: Сандански, Банкя, Горна баня, Княжево, Овча купел, Вършец, Баня - Карловско и мн. др.

Страната на гейзерите е Исландия, но поради суровия климат те не привличат значителен туристически контингент.

Ледниците обикновено се формират на голяма надморска височина в планините и на по-малка в големите географски ширини (субполярните и полярни области на Земята). От значение за туризма са планинските ледници с възможностите за практикуване най-вече на екстремни спортове като ски-спускания и алпинизъм. Те са характерни за Алпите, Хималаите, Кавказ, Кордилерите, Андите и др. Най-дълъг ледник е Маласпина (120 км) в Аляска. В Алпите по-известни са ледниците, спускащи се от масива Мон Блан, Алечкият в Бенските Алпи, в Скандинавските планини - Хванадалснокур и др.

Биогеографски туристически ресурси

Растителността и животинският свят имат своето място за развитието на туризма. Те представляват необходим елемент в много туристически дестинации. Растителността освен декоративната си функция предлага и рекреативни възможности, като пречиства въздуха, отделя фитонциди с лечебен ефект и служи като местообитание на животинския свят. Известно е, че 1м2 зелена растителност поема около 12 м3 въглероден диоксид и отделя кислород. Иглолистната растителност освен фитонциди изпуща и ароматни субстанции, които също укрепват здравето на хората.

Някои растителни видове имат незаменими декоративно-естетични елементи и често се използват за озеленяване на бедни в това отношение туристически дестинации. Такива са палмите, вечнозелените храсти, българските рози, холандските лалета и др.

Животинският свят е основа най-вече за развитието на ловния туризъм, риболова, кулинарния туризъм, екстремните спортове (борба с бикове, лов на акули и т.н.). Понастоящем като самостоятелни ресурси за туризма могат да се отделят ловът и риболовът. За тази цел в много държави са създадени специални туристически зони за ловен и риболовен туризъм. У нас те се наричат ловни стопанства. В тях обект на лов са елени, сърни, диви свине, мечки, зайци, фазани и друг дивеч.

С цел опазване на растително-животинския свят в световен мащаб е създадена система от защитени територии, където дърводобивът, ловът, риболовът и други дейности са забранени. Най-голям процент от територията си, обхваната от защитен режим, имат Швейцария - 6%, Русия - 3%, Канада - 3% и др. Най-големият национален парк е Ууд Бъфало в Канада с площ около 45 000 км2 , Чава в Мозамбик - 28 000 км2 , Крюгер в ЮАР - 20 000 км2, Камчатка в Русия - 10 000 км2 , Йелоустон в САЩ - 9000 км2 г.

В България доскоро националните паркове бяха 10, но от две години с новия Закон за защитените територии те вече са 3 - Национален парк Рила, Пирин и Централен Балкан. В структурата на защитените територии освен националните паркове има още резервати (55 на брой), поддържани резервати (35) и т.н.

4.3.3. Антропогенни туристически ресурси

Антропогенните туристически ресурси имат две съществени функции - привличат туристите, обогатяват културата и им действат емоционално по време на техния престой в дадената дестинация. Те могат да бъдат поделени на следните категории:

  • историко - археологически паметници;
  • културно - етнографски обекти;
  • религиозни обекти и прояви;
  • конферентни, спортни и други прояви.

Историко-археологическите и архитектурни паметници

Представляват специфични туристически обекти. Те могат да бъдат неподвижни (експонирани на място) и подвижни (включвани в изложби и галерии). Също така могат да бъдат поделени на туристически обекти от античния период, от средните векове и от съвременния период.

От античния период самостоятелен туристически контингент привличат историко-археологическите обекти в Египет, Гърция, Турция, Италия, Мексико, Япония, Перу, Китай, Индия и други страни. За туризма от голямо значение са древните археологически и архитектурни комплекси. Такива са римските градове Помпей, Херкуланум и Стабия, унищожени от катастрофалното изригване на вулкана Везувий през 79 г.н.е.; Колизеумът и археологическият комплекс на открито “Форо Романо” в Рим; древният град Ефес (недалеч от турския средиземноморски курорт Куша дасъ), основан около 2000 г. пр.н.е. от амазонките; градовете на ацтеките в Мексико, на маите в Перу и др.

У нас от този период също има много разкрити обекти - античният театър в Пловдив, римските терми във Варна, светилищата в Родопите, край с. Старосел и др.

Културно-етнографски обекти

В културно-етнографските обекти са събрани, проучени и експонирани множество предмети, които дават представа за културното развитие на един народ. Такива обекти са музеите, галериите, панорамите и библиотеките. От тях най-посещавани са музеите, защото осмислят престоя на туриста в даден град. От световно известните могат да се посочат: Лувърът в Париж, Прадо в Мадрид, Ермитажът в Санкт Петербург, Британският музей в Лондон, Ватиканският музей в Рим, Палатата на дожите във Венеция и др. Например във Виена могат да се посетят около 40 музея. Лувърът в Париж ежегодно се посещава от над 3 млн. туристи, от които около 70% са чужденци.

В много страни има запазени или изградени етнографски комплекси, които показват развитието на занаятите, поминъка и начина на живот на съответните народи през вековете. Има и цели селища, обявени за архитектурни резервати. У нас това са Етърът и Боженци край гр. Габрово, старата част на гр. Несебър, старата част на гр. Пловдив с античния римски театър, старата част на гр. Велико Търново, село Арбанаси до гр. Велико Търново и др.

Религиозни обекти и прояви

През последните десетилетия редица религиозни обекти и прояви привличат все по-големи туристопотоци и нарастващ брой поклоници. От световно значение са поклоненията в Мека с гроба на Мохамед и Медина, Ерусалим, Ватикана, монашеската република Света гора с 20-те си манастира, църквата “Св.Богородица” в Париж, къщата на Дева Мария в планината недалеч от гр. Кушадасъ (Турция) и др. У нас с голяма атрактивност и стойност са Рилският и Бачковският манастир. В това отношение уникална е и Великотърновска епархия с 20-те си манастира.

Многобройните празнични меси на папа Йоан Павел ІІ на площад “Сан Пиетро“ (Ватикана) ежегодно привличат милиони туристи.

Конферентни, спортни и други прояви

Към тази категория спадат туристите, пътуващи на конгреси, симпозиуми и бизнес-туристите, които използват скъпи хотелски, ресторантски и други услуги. През последните десетилетия значително се разшири пазарът на пътуванията за наблюдаване на регулярно провежданите Олимпиади, ежегодни световни първенства по различни спортове, ежегодните първенства и игри на отделните континенти.

Ключови думи:

  • социално-икономически отрасъл
  • условия
  • фактори
  • селективни фактори
  • генетични фактори
  • локализационни и реализационни фактори
  • туристически пазар
  • свободно време
  • туристически ресурси
  • природни туристически ресурси
  • антропогенни туристически ресурси

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси и задачи:

  1. Кои световно известни минерални бани може да посочите? А у нас?
  2. Какво привлича туристите в Египет, Перу, Мексико?
  3. Кои историко-археологически обекти са разкрити у нас от различни периоди на съществуване на българската държава?
  4. Кои са основните характеристики на природните туристически ресурси?
  5. Освен вулканите, пещерите, каньоните и водопадите кои други релефни форми и природни феномени са обект на туристически посещения? А у нас?
  6. Кои обекти у нас освен посочените представляват интерес за религиозния (поклонически) туризъм?

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG