Joomla Software solutions Template

Payday loan

I. Увод

Динамичното развитие на технологиите наложи необходимостта от приспособяването на обществото към бързото навлизане на все по-нови и нови идеи. Въпреки, че това от финансова гледна точка не може да бъде осъществено напълно в целия свят, все пак усилията водят до определен резултат. Съвременният свят си служи с множество техники и идеи, спомагащи бързия обмен на данни във всяко кътче от планетата.

Немислим би бил обменът на данни от единия край на земята до другия , без тези открития на човешката мисъл. Затова светът се развива с толкова бързи темпове, а комуникациите са улеснени дотолкова, че хората могат да разговарят навсякъде и по всяко време по между си.

Една от тези технологии е и Website, наричан още Уеб сайт или Интернет сайт (сайт = site = страница), благодарение на който става възможен обменът на информация по целия свят. Ние ще го наричаме Website.

Темата за начините за създаване на страници в Интернет е доста популярна в нашето съвремие и затова е нужно да й бъде обърнато по-голямо внимание. Необходимостта от акцентирането върху Website се налага от постоянната нужда от все по-нова и нова информация. Знаейки как би могъл да направи Website или да осъществи връзка с хора знаещи вече това, човек може да постигне целите си, независимо дали са лични или са за благото на определена организация.

Целта на дипломната работа е да се запознаем накратко със света на Интернет, благодарение на който става възможно използването на Website. Освен това и очертаването на отделните видове Website, технологиите подпомагащи изработването на страници, както и самото изработване и не на последно място е практическото изпълнение по изработка на Website.

Тази цел се обуславя от следните задачи :

1. Да се даде определение за Website, за да бъде разбираема темата за читателя ;
2. Да бъдат засегнати колкото се може повече технологии за изработката на Website, за да може да се направи съпоставка между тях и да се избере най-добрата ;
3. Дипломната работа да бъде изложена на лесен и достъпен език, който да спомогне за по-бързото разбиране и четене на темата ;
4. Да бъдат очертани основните препоръки при изработването на Website ;
5. Да се обясни предварителният план за действие, който има своите отделни стъпки и чак накрая ще бъде приложен в действителност ;
6. Не на последно място е и необходимостта да бъде приложен и Software (софтуер) за изработката  на Website.заедно с практическото изпълнение.

В методическия обхват на дипломната работа най-вече попадат някои от основните технологии за изработката на Website. А това са: Java Applet, Java Script, Flash, HTML, PHP, CSS, WML, RML …

Извън обхвата обаче могат да останат още много технологии, тъй като Интернет средата е силно динамична и непрекъснато настъпват промени и постоянно излизат на бял свят все по-нови и нови такива, които са подобрени и улеснени за потребителите.

II. Аспекти на Website

1. Интернет, WWW (World Wide Web)

Интернет е най-бързо развиващата се компютърна мрежа в света. Тя включва в себе си милиони хоста включени в хиляди по-малки мрежи, разположени из целия свят. Затова специалистите дефинират Интернет като мрежа от мрежи.
Началото на Интернет се поставя в САЩ през 1969 г. от мрежа обслужваща Министерството на отбраната на САЩ, наречена ARPANET. По-късно ( през 1972 г.), тя е предоставена за свободно използване на обществеността. В този момент към нея са свързани 50 университетски научни лаборатории, имащи връзка с разработки във военната област. Ключов момент в развитието на Интернет е създаването на комуникационните протоколи TCP и IP.
Следващата стъпка в развитието на Интернет е разделянето на ARPANET на две мрежи - ARPANET и MILNET през 1983 г. Точно тогава се появява и понятието Интернет - тогава това понятие се е отнасяло за съвкупността от ARPANET и MILNET.
През 1990 г. ARPANET престава да съществува, но по това време Интернет вече обединява все повече мрежи от цял свят, като през 1997 г. по официални данни в Интернет са свързани над 20 милиона хоста. В общия смисъл, интернет (с малко „и”) е компютърна мрежа, която свързва няколко мрежи. Интернет е съкращение от интер-нетуърк, или буквално преведено на български — между мрежа. Като съществително собствено име, Интернетът е обществено - достъпна международно свързана система от компютри (заедно с информацията и услугите, които те предлагат на потребителите), която използва протоколния стек TCP/IP. Така че, най-големият интернет е просто наричан Интернет. Процесът на свързване на мрежи по този начин е известен като internetworking.

Същинските мрежи, които образуват Интернет, се пускат през 1969 г. под името ARPANET, чието разработване е дело на американския департамент на отбраната. ARPA означава Advanced Research Projects Agency. По подобен начин учени от Великобритания, САЩ и Франция създават техните собствени национални компютърни мрежи, но всяка от тях била различна. За Интернет в днешния смисъл на думата започва да се говори в периода 1973-1983 г., когато се обмисля решаването на проблема за обединяване на националните мрежи. Решението е бил протоколът TCP/IP. На 1 януари 1983 г. ARPANET променя своите същински мрежови протоколи от NCP на TCP/IP, като по този начин е създадено ядрото на днешния Интернет. Структурата на Интернет е базирана на технологията клиент - сървър. Това е ключово понятие за разбирането на функционирането на Световната мрежа. Принципа, на който действа тази технология е следният: клиентът ( това може да е браузър, FTP клиент или друга програма, в общия случай работеща на локалния компютър ) се свързва към отдалечения компютър ( наречен сървър ), който доставя услугата заявена от клиента. Важно е да се отбележи, че всеки сървър може да се яви като клиент на друг сървър. Основната част от данни в Интернет се пренася благодарение на два основни протокола. Това са IP и TCP. IP (Internet Protocol) е прост протокол, но е сърцето на Интернет. Той има основно две задачи: да осигурява IP адресите на подателя и получателя, както и да намери път през мрежата между подателя и получателя. TCP (Transport Control Protocol) служи за разделянето на информацията на пакети и транспортирането им. С негова помощ пакетите се събират отново при получателя.
Освен тези много важни протоколи в Интернет има още множество протоколи. Всяка от допълнителните услуги работи със собствен протокол (който пък от своя страна работи с помощта на TCP/IP ).

Необходимо е да обърнем внимание и на основните и най - често използвани услуги в Интернет, а това са:

• FTP (File Transfer Protocol) - Тази услуга се използва за прехвърляне на файлове между сървъра и потребители или обратно. Тук могат да се задават нива на достъп на отделните потребители, които се идентифицират с потребителско име и парола. Услугата FTP се базира на протокола FTP. Той се основава на даване на команди на сървъра от клиента и тяхното изпълнение. Командите могат да бъдат за получаване или изпращане на файл, разглеждане на директории и др. Командите се изпълняват от ftp сървъра и информацията се подава към ftp клиента на потребителя. Порта по подразбиране на протокола е 21.
• E-MAIL (Електронна поща) - Това е една от най - старите услуги в Интернет и все още една от най - използваните. Използва се за изпращане на текстови съобщения от един потребител на друг. С развитието си вече може да се изпращат не само текстови съобщения, но и HTML страници, както и файлове с програми и изображения. Базира се на протоколите IMAP, POP3 и SMTP. SMTP се използва за изпращане на съобщенията, a POP3 за тяхното изтегляне от пощенския сървър.
• Освен тези основни услуги, често използвани услуги са ICQ(изпращане на кратки текстови съобщения), IRC(разговор в реално време с помоща на текст) и TELNET(отдалечено управление на компютъра. Поради ниската сигурност на TELNET се препоръчва използването на SSH).
• WWW(World Wide Web)- Това е най - популярната услуга в Интернет. Тя дотолкова се е разпространила, че незапознатите с въпроса потребители често асоциират целия Интернет, точно с тази услуга. Разпределената информационна система WWW дава достъп до документи по целия свят. Мултимедийната реализация ги прави много атрактивни за преглед и това е същността на популярността на WWW. World Wide Web работи с помощта на протокола HTTP (HyperText Transport Protocol - протокол за пренасяне на хипертекст). За да осъществява комуникацията, HTTP използва модела от вида заявка/отговор. Всяка заяква включва : метода на заявяване; URL адреса на документ, програма или друг ресурс; HTTP версията, използвана от браузъра; друга помощна информация. Има няколко метода за заявяване, по използваните от които са :

-               GET - използва се за извличане на информация намираща се на даден адрес. Използва се за изпращане на данни от формуляри или за извикване на CGI програма. Данните се прехвърлят чрез URL адреса.

-               HEAD - подобен на метода GET, с тази разлика че след обработката на информацията сървъра връща само заглавната част, без информацията, която е обект на заявката. Използва се за извличане на информация от URL адреса, без да се получава информацията от последния

-               POST - използва се за информиране на сървъра, че информацията, приложена към заявката, трябва да бъде изпратена на посочения URL адрес. Обикновено се използва за прехвърляне на информация към CGI програми от формуляри.

World Wide Web е хипертекстова система за представяне на мултимедийна информация от влизащи в състава на Интернет компютри, наричани мрежови сървъри (уеб-сървъри, web servers). Сървърът (англ.-server) е компютърно приложение, създадено с цел да отговаря на потребителски заявки от определен тип. Терминът „сървър“ пряко бива свързван с модела за обслужване клиент-сървър, който представлява антипод на „равен-към-равен“ (peer-to-peer).

Наименованието „сървър“ се използва и за физическата машина (компютър), върху която работи сървърното приложение.

Най-често използваните от потребителите сървърни приложения са:

- Пощенски сървър (email server)

- Уеб-сървър (web server, например Apache)

- Сървър за управление имената на домейните (DNS Server)

- Сървър за база от данни (database server)

- Файлов сървър (например FTP, SSH, или NFS)

- Сървър за приложения (предоставящ различни приложения и обслужващ клиенти примерно чрез XML)

Под мултимедийна информация се разбира съвкупност от текст, графични изображения, видеоклипове, звукозапис и анимация. В това отношение, това е най-добрата услуга в Интернет.

Когато говорим за системи е необходимо да споменем какво е система. Система се нарича множество от обекти и връзки между тях, които се разглеждат като едно цяло. Една връзка може да свързва два или повече обекта. Тя може да бъде информационна, материална или енергийна. Съвкупността от връзките определя структурата на системата. Управлението на една произволна система се изучава от кибернетиката по два подхода:

- черна кутия — разглежда се поведението на системата без значение на структурата й ;

- изучава се структурата на системата от гледна точка на процеса на нейното управление.

Типове системи

Отворена система е такава, която може да се влияе от външни фактори (фактори извън определената за системата граница). Затворена система е тази, която не може да се влияе от външни фактори. Динамична система съдържа части или връзки или и двете, които променят системата от отворена в затворена и обратно през цялото време.

Друго разделение е на физични и идейни системи. Физичните са системи от енергия и материя. Идейните се състоят от идеи. Идейните системи съществуват основно за да осъществяване на специфични цели или за да могат да се използват като модел на физични системи.

Световната мрежа или WWW - това е взаимовръзката между редица и коренно различни компютри, които чрез комуникациите се отнасят към тази част на интернет, която се диктува от HTTP протокола и може да бъде управляван през браузъри като Интернет Експлорър (Internet Explorer), Нетскейп (Netscape), Линукс (Lynx), Опера (Opera) или Cello. Гръбнакът на WWW е преносният му протокол HTTP ( HyperText Transfer Protocol, протокол за прехвърляне на хипертекст). HTTP e протокол от ниво 7 (Според модела на OSI), което го прави изключително гъвкав за използване. Версията HTTPS шифрира с помощта на SSL или TLS протоколите, което го прави незаменим при изискващи повишено ниво на сигурност WWW-транзакции.

Началото на WWW е поставено в Швейцария през 1989 г. в института CERN за ядрени изследвания, от Тим Бърнърс-Лий, който предлага идеята за разпределената хипермедия. Днес той е ръководител на консорциума W3C (Word Wide Web Consortium), който поставя различни стандарти за WWW. Информацията във WWW се представя чрез хипертекстови документи, наречени уеб-страници (или просто страници, webpages), всяка от които се намира на сървър някъде в Интернет и се открива от клиента чрез URL — електронния адрес на страницата. URL (съкращение от Uniform Resource Locator) е стандартизиран адрес на даден ресурс, например документ или страница, в Интернет или друго пространство. Всяка страница в World Wide Web има URL, който я идентифицира уникално.

Уебсайт (или просто сайт, website) се нарича съвкупност от страници за дадено лице или организация, които обикновено са разположени на един мрежов сървър (уеб-сървър).

Протоколът, по който се осъществява една връзка, винаги може да се разбере от това, с което започва мрежовият адрес:

http:// — протоколът е HTTP. Портът по подразбиране, който се достъпва на отсрещната страна е 80.

https:// — протоколът е HTTPS; при него предаваните данни се прехващат много по-трудно. Портът по подразбиране, който се достъпва на отсрещната страна е 443.

Уеб браузър (Web browser) се нарича компютърна програма, която се използва за възпроизвеждане на документи с хипермедия и уеб навигация — процес на придвижване от един хипертекст към друг, обикновено следвайки линковете (електронните връзки между части от един и същ или различни хипертекстове).

Известни браузъри са Internet Explorer, Mozilla Firefox, Opera, Safari (под Mac OS), Slim Browser. Към 2005 г. най-популярен, използван и известен е Internet Explorer. Напоследък нараства популярността и на други браузъри (напр. Mozilla Firefox), поради множеството подобрения, нововъведения и рационализации, включително в бързината, удобството и особено сигурността и неприкосновеността на потребителите в сравнение с Internet Explorer.

Почти всеки може да създаде своя собствена Web страница и да я представи на Интернет публиката. Част от Web страниците имат бизнес цели – да продават, други пък са на лица, които искат да споделят някаква информация. Всички Web страници са написани на HTML, който позволява да бъде форматиран текста, да се добавят графики, звук и видео.

Понятието WWW, което е част от Интернет не е толкова материално. Това е постоянно променяща се колекция от милиарди документи, всеки от които е някъде в Интернет и е написан на HTML.

HTML притежава две основни характеристики – хипертекст и универсалност. Хипертекстът е възможността да се създадат връзки на страницата, която да води до друга, или практически до всичко в Интернет. Това означава, че информацията във Web може да се достигне по различен начин. Универсалността възниква от факта, че HTML документите се записват в текстов или ASCII формат и по този начин всеки компютър може да разчете Web страницата.

2. Класификация на видовете сайтове

2.1 Според динамиката на сайтовете и тяхната възможност те могат да бъдат класифицирани като:

• статични уеб сайтове – това са сайтове най - общо казано, при които няма търсене, няма динамика (търсене из бази данни, автоматична актуализация и т.н.т). Този вид страници са типичните страници, като страница от книга например, потребителят може само да я разглежда, без да има възможност да се прехвърля на друга страница.
• уеб сайтове с флаш анимации – много популярни станаха тези сайтове в последно време. Страниците са изцяло анимирани и се посещават предимно от деца, тъй като на повечето от тях са любимите анимационни герои или герои от популярни компютърни игри. Това не означава обаче, че не са предназначени  и за по възрастна аудитория от хора.
• динамични уеб сайтове (CMS - Content Management Systems) - функционалността им динамично се променя на базата на някакви събития, възникващи от страна на заявки на потребителя или независими от него, а независимите събития от потребителя могат да бъдат всякакви. При този вид сайтове задължително е необходимо да има база данни, тъй като потребителите могат да следват отделните стъпки и да разглеждат страниците, които са им необходими.

Взаимодействие с програмите:

• C.G.I. : Common Gateway Interface
• Java - JavaScript
• Active X (Microsoft)

C.G.I. програма

Top of Form

Java програма

• Мултимедийна библиотека (звук, анимации,...)
• виртуален код
• няколко примера
• електронни каталози
• електронна търговия

Често се среща и  обединяването на някои от гореописаните видове Web сайтове.

2.2  Според това  за кого са предназначени и с каква цел са създадени сайтовете могат да бъдат определени по следния начин:

• лични
• корпоративни
• презентационни
• продуктови/ имиджови
• флаш анимирани/ мултимедийни

III. Технологии, подпомагащи изработването на Website

През 1945 година в „The Atlantic Monthly” се появява една идейна статия наречена “As We May Think”. Авторът на статията, Ваневар Буш (1890-1974), предлага ново механично устройство, което да подпомага изследователите и хората, вземащи решения да се справят с увеличаващите се планини от информация, появяваща се на бял свят. Тази статия предвещава идеята за Интернет и World Wide Web, а и оказва директно влияние върху бащите на хипертекста и Интернет, такива каквито ги познаваме днес. Тед Нелсън, който измисля термина "хипертекст" през 1967, казва, че всъщност статията на Буш описва неговите принципи (на хипертекста).

Буш бил изявен учен и изследовател. Той е работил като декан на инженерното училище към Масачузетския технологичен институт (MIT), президент на Карнегиевата Институция в окръг Вашингтон и е бил главен съветник на американския президент по време на Втората световна война. Той е член на Комитета за изследвания в областта на националната защита (1940), директор на Бюрото за научни изследвания и разработки (1941-1947), член на Националния комитет за аеронавтика (1939-1941), основател на Националната научна фондация и е бил централна фигура при разработката на ядреното делене и в проекта "Манхатън".

Но освен това той е и изобретател - изобретява няколко вида устройства - пишеща машина, подравняваща текста от две страни и диференциалния анализатор, който е използван по време на Втората световна война, за да изчислява балистични таблици. Още от 30те години той проявява загриженост за прекалено голямото количество информация, излизащо от академичните среди и правителството и искал да подобри начина, по който хората имат достъп до информацията, работят с нея и я обменят помежду си. Той осъзнал ограниченията на досегашния начин за достъп до тази информация. В забележителната статия той описва една машина - мемексът, която би могла да помогне на човека, търсещ информация разчитайки на асоциациите и контекста, а не на строгото подреждане по категории. "Мемекс е устройство, в което човек събира своите книги, записки и съобщение и което устройство е механизирано по такъв начин, че може да дава отговор с много голяма бързина и гъвкавост. То е лично допълнение към паметта на човека." 1

Статията продължава с описание на работното място - бюро, което е снабдено с полупрозрачни екрани, клавиатура, бутони и ръчки. Освен това бюрото трябвало да служи на потребителя като голямо устройство за съхранение на информация.

Именно заради тази статия Ваневар Буш бил провъзгласен за концептуалния създател на "хипертекста". Статията е меко казано иновативна и интересна с описанието на начина, по който мемексът би вършил работа на читателя.

Мемексът "позволява да се направи непосредствена стъпка към асоциативното индексиране, основната идея на което е в условието, според което задействането на някоя статия води до незабавното и автоматично избиране на друга. Това е най-основната функция на мемекса. Процесът на свързване на две статии заедно е важното в случая." 2

Това описание, направено 30 години преди изобретяването на персоналния компютър и 50 години преди Мрежата да се превърне в обществен феномен, е в основата на съвременното разбиране за хипервръзките.

Джордж Лендоу, автор на Hypertext: the convergence of contemporary critical theory and technology казва за Буш: "Идеята на Буш за мемекса, към която той се връща непрекъснато в последните три десетилетия от живота си, оказва директно влияние върху Тед Нелсън, Дъглас Енгълбарт, Андре Ван Дам и други пионери на компютърния хипертекст. [...] В “As We May Think” и “Memex Revisited” Буш предлага идеята за текстови блокове свързани с връзки и освен това въвежда термините връзка, верига, път, пътека и мрежа, за да опише своята представа за текстуалност. Описанието на мемекса съдържа няколко други творчески, дори радикални, концепции за текстуалността".3

Някои от идеите, концепцията за асоциативно индексиране, изграждането на пътеки (бел. прев. trails - определена последователност от взаимно свързани чрез връзки документи. Такива пътеки обединяват документи по дадена тема или ги подреждат по даден принцип), набори от пътеки са предсказание описващо модерния блог (бел. прев. блог или уеб лог - от англ. weblog, blog - Интернет страници, които се обновяват редовно и всяко обновяване съдържа препратки към други уеб страници групирани по някакъв субективен принцип, във връзка с някаква тема). Един отделен автор свързва документи, които са обединени от някаква обща тема, анотирани са с неговия коментар и са достъпни от други хора дълго след като са били направени оригиналните асоциации.

Ето как Буш описва човек използващ мемекса, който чете документите и ги свързва заедно с линкове (връзки). "Той създава пътека от много документи. От време на време добавя свой коментар като или го свързва към основната пътека или пък го съединява към отделен документ чрез странична пътека. ... Той добавя страница свои анализи. По този начин той създава пътека на своите интереси сред целия този лабиринт от материали, които може да използва". 4

Буш продължава, описвайки размяната на пътеки между хората и създаването на една "нова професия на хора, които проправят пътища - това са тези, които изпитват удоволствие от създаването на полезни пътеки през необичайно големите количества общи записи". 5

Мемексът и неговото описание отдавна са провъзгласени за онова, което е вдъхновило създателите на хипертекста и дори на Mрежата. Значението на това богатство обаче достига далеч отвъд простото описание на един начин за организиране на информацията и създаване нa асоциативен контекст. Едва сега започваме да разработваме софтуер и интерактивни пространства, които позволяват асоциациите на един читател да бъдат по-автоматизирани и достъпни за другите в Интернет. Чрез добавянето на връзки и създаването на пътища, а също и чрез оставянето на лични коментари и анотации, читателят се превръща и в автор. Модерният уеблог започва да върви по пътя предначертан от Буш.

_________________________________________________________________________

Бележки:

1. Bush, Vannevar; “As We May Think,” Atlantic Monthly 176 (July 1945); 106-107
2. Ibid 107
3. Landow, George, Hypertext and the Convergence of Contemporary Critical theory and Technology 1992; 17
4. Bush, 107
5. Bush, 108

Wiki, софтуерът позволяващ на един човек да събира и публикува информация и след това даващ на другите да променят или да добавят нещо към оригиналната информация, също има сродна визия. Буш е бил еднакво загрижен както за хората, които създават съдържание, така и за управлението на връзките между съществуващото съдържание, а гъвкавата същност на Wiki, споделянето на данни и споделянето на отговорността за пътищата от данни е директно следствие от идеите на Буш.

Чрез създаването на хипертекста и Мрежата реалността се приближава с една стъпка към представата на Буш за начина, по който трябва да работим и взаимодействаме с информацията. Но тези от нас, които работят с информация и които създават информационни пространства и връзки, трябва да се вгледат още веднъж в работата му, да намерят вдъхновението си, за да създадат нови и напредничави начини за събиране и споделяне на информация.

И тук е необходимо да отбележим, че Hypertext е текст, в който има препратки (линкове) към друг текст. С избор с мишката на тези линкове се отива към съответните документи.

През последните няколко години Интернет измина пътя от обслужване на научните среди до най-високите етажи на бизнеса. Преминаването от статични HTML страници към динамични, бе постигнато предимно чрез въвеждането на скрипт-технологиите. Скрипт-езиците дават възможност на клиентите да изискват определена информация от техните сървъри и съответно, техните сървъри да получават важни входни данни от потребителя с цел обработка и визуализиране на желаните данни.

3.1.  HTML (HyperText Markup Language)

Езикът за форматиране на WEB страници HTML е универсалния език във WEB. Той се използва за създаване на статични страници (в последните версии на езика, той е допълнен с т.нар. DHTML - Dynamic HyperText Language, който добавя известна интерактивност на страниците) и представлява обикновени ASCII файлове т.е. това са обикновени текстови файлове, които може свободно да се променят с помощта на Notepad (връзки към програми за писане на код можем да намерим в секцията "Полезни връзки, но особено подходящ е продукта на Evrsoft - First Page 2000). Тези файлове се състоят от текст, който бива визуализиран с команди (тагове,tags), които служат за указване на това как да бъде визуализиран текста. HTML има няколко версии като актуалната за момента е 4.01, и съдържа над 110 тага. 

Употребата на тагове за дефиниране на елементите във WEB документа са нарича форматиране (markup). Има тагове за поставяне на заглавие на документа, за създаване на таблици и хипервръзки, за поставяне на изображения, формуляри, мултимедийни обекти и др.

3.2.  Dynamic HTML

Това е следващият  етап от развитието на  HTML. Версията dynamic HTML съчетава разширените  функционални възможности на  JavaScript, което позволява разработването на такива динамични страници, които не изискват от клиента  допълнителни програмни фрагменти, тези функции се изпълняват от браузъра. Необходимо е да кажем, че DHTML работи само с последните версии браузъри.

3.3.  PHP (Hypertext Preprocessor)

Това е скрипт-език с отворен код от страната на сървъра.Това е език подобен на LimeWire и ASP, но е разработка с отворен код. Работата му е подобна на ASP. PHP стана особено популярен последните години поради своята бързина на изпълнение и леснота на писане на кода. Това е един от най - добрите езици за програмиране в Интернет със сходен с С синтаксис. Чрез него е възможен достъп до бази данни и писане на сложни динамични страници. Както и ASP, PHP кода се вгражда в тялото на страницата и резултата е чист HTML код. Той работи в рамките на HTML документ, добавяйки към него възможността за генериране на съдържание по желание. Когато потърсите с браузъра си PHP страница в Интернет, кодът се обработва в момента, в който сървърът изпълнява заявката ви, от програма, намираща се на него. От тази гледна точка, разликата между двата скриптови езика - Java Script и PHP е в това, че кодът на първия се интерпретира от браузъра ни (web клиента), а на втория - от програма на сървъра. Затова се казва, че JS е клиентски език (client side), а PHP - сървърен (server side). PHP е проектиран за работа с Web и в това отношение е отличен. Свързването и генерирането на заявки към база данни е проста задача, която може да се изпълни на два или три реда код. Скрипт-модулът на PHP е добре оптимизиран по отношение на времето за отговор, което е необходимо на web-приложенията. Той може дори да бъде част от web-сървъра, като по този начин подобрява производителността. PHP е най-популярният език за създаване на интерактивни и динамични web сайтове. Това е не просто твърдение, а реален факт според изследователските фирми. Причините са много - гъвкав, компактен, лесен за изучаване и използване, предлагащ всички възможности за създаване на динамичен, съвременен сайт, задоволяващ и най-големите капризи. Създаден като личен проект, той бива преработен от група разработчици и бързо намира приложението си в Интернет. Факт е, че PHP позволява да постигнем определен резултат само с няколко реда код, докато ако използваме други програмни езици за целта може да се наложи да изпишем десетки редове. Това е основната причина, поради която езикът получи толкова бърза и голяма популярност сред web разработчиците. Използването на PHP спестява време, а и позволява създаването на интерактивни сайтове дори от начинаещи. Малко по малко почти всички хостващи компании започват да предлагат поддръжка за езика. Голямата популярност на PHP се дължи главно на гъвкавостта му при включване в HTML документи. Възприето е мнението, че концепцията на езика е смесица от Perl, Java и C, но най-голяма е близостта със C. Така PHP предлага лесни възможности за изпълняване на сложни математически изчисления, изпълняване на мрежови функции, възможности за обработка на електронна поща, работа с обикновени изрази и множество други. Но безспорно най-голямата сила на езика е във възможностите му за работа с бази данни. Осигурена е поддръжка на най-разпостранените бази данни, като MySQL, PostgreSQL, Oracle, Sybase, mSQL и други. Връзката с базата данни и работата с нея са облекчени и позволяват лесното създаване на ефективни динамични сайтове.

PHP е скриптов език със синтаксис базиран на C и отчасти Perl. Използва се предимно в Web среда за създаване на широк кръг от услуги. Той е един от най-популярните езици за програмиране в Интернет и популярността му расте непрекъснато. PHP се разпространява под отворен лиценз, който по своята същност е BSD лиценза, и който позволява безплатно разпространяване на програмния код на езика, както и създаването на деривати под други лицензи с уговорката, че тези деривати не могат да включват PHP в името си. Фактът, че PHP се разпространява безплатно го прави удачен избор за изграждане на Web сървър базиран изцяло на безплатни продукти - GNU/Linux, Apache, MySQL/PostgreSQL и др.Самият език е преносим на много изчислителни архитектури и операционни системи като Windows, GNU/Linux, UNIX, Mac OS X.

Съществуват множество модули (разширения) за PHP, които добавят различни функционалности и позволяват много по-бързо и ефективно разработване. Такива допълнителни функционалности към езика са:

• функции за обработка (създаване, редактиране...) на изображения
• функции за работа с низове и регулярни изрази
• функции за работа с XML съдържание
• функции за работа със сокети (гнезда)
• функции за дата и час
• математически функции
• функции за компресия и шифриране/дешифриране
• функции за COM и .NET за (Windows)
• функции за SOAP
• функции за работа с различни СУБД
• функции за работа с принтер
• функции за създаване на приложения с графичен потребителски интерфейс базирани на библиотеката GTK
• и много други.

PHP може да работи с всички модерни системи за управление на релационни бази данни, като MySQL, PostgreSQL, Microsoft SQL Server, Oracle, SQLite и други.

3.4.  CGI (Common Gateway Interface)

Това всъщност въобще не е език за програмиране, но има огромно значение в писането на програми от страната на сървъра. CGI е стандарт, който определя как една външна програма може да комуникира с WEB сървъра. Програмите, които следват този стандарт се наричат CGI програми. Те може да са написани на произволен език за програмиране като C, C++, Pascla, Perl и др. Резултата от тази програма в общия случай е чист HTML код, който може да се визуализира от браузъра. Повече за CGI в материала за Perl и писането на CGI програми с негова помощ.

Много хора бъркат Java с JavaScript, а едното не е другото. Java e изцяло програмен език за който е необходимо да бъде компилиран след написването му.

JavaScript e обектно базиран и не е нужно преди изпълнението да бъде компилиран - т.н. компилация се извършва от клиента (браузъра).
В JavaScript няма такъв строг типов контрол на променливите както при Java.
3.5. Java

Java е език разработен от Sun Microsystems първоначално за вграждане в електронни устройства за бита. По - късно благодарение на своя платформено независим формат и чудесен обектно - ориентиран модел за програмиране, той става популярен за писането на Интернет приложения. Те се наричат Java аплети и могат да се изпълняват от всеки компютър, който има инсталирана виртуалната машина на Java. Java освен това се използва и за програмиране от страната на сървъра - това са т.нар. Java сървлети. Кода на Java се компилира до платформено независим байткод. Този байткод се изпълнява от виртуалната машина на Java. Точно това е и най - големия недостатък на Java аплетите, тъй като тази операция е много бавна (20 - 30 пъти в сравнение с компилиран код). Освен това виртуалната машина на Java e сравнително тежко приложение. Като цяло е добре да използваме Java само там където е необходимо изпълнение на истински програми директно в прозореца на браузъра (например можем да направим страница с вграден в нея пълнофункционален FTP клиент). Като основни особености на Java могат да бъдат отбелязани:

• компилира се в код преди изпълнението.
• високо обектно ориентиран.
• аплетите се състоят от обектни класове, способни на пълно онаследяване.
• типа на променливите трябва да бъде обявен.
• статично свързване.

3.6.   Java Script

Въпреки наименованието си Java Script няма много общо с Java. Той е език за програмиране от страната на клиента и се изпълнява там където работи браузър поддържащ Java Script (а това са повечето съвременни и не дотам съвременни браузъри). Той се вгражда в HTML документа и при отварянето му от браузъра, кода нa Java Script се изпълнява. С негова помощ може да се управляват повечето обекти на страниците и на прозореца на браузъра. Той е особено подходящ за предварителна обработка на информация от формуляри преди изпращането й към сървъра, като по този начин се спестява компютърно време на натоварения ви сървър. Java Script пък се отличава със следните особености:

• интерпретира се от клиента
• не се компилира
• обектно базиран
• използва вградени обекти но няма улеснения за класове или наследяване
• интегриран код поставен в html или външни файлове (име_на_файла.js)
• необявен тип на променливите
• динамично свързване
• обектните изисквания се изпълняват само по време на изпълнението
• без достъп до локални дискове

3.7.  ActiveX обекти на Microsoft

Това е подходът на Microsoft за инициализиране на обекти в прозореца на браузъра. ActiveX представлява COM (Component Object Model) обекти, които може да се изпълняват в Internet Explorer (и само там). Например чрез ActiveX може да вградите обекти от Microsoft Word в прозореца на IE. Това е много добър метод за вграждане на обекти, но с няколко сериозни недостатъка:

• ActiveX работят само под Windows и Internet Explorer версия 4.0 и по - късни. Никой друг браузър (включително и ранните версии на Internet Explorer) не могат да изпълняват ActiveX контролите.
• Множество дупки в сигурността. Една ActiveX контрола може да има достъп до локалния диск на потребителя, както и до всички негови ресурси. Microsoft въведоха цифров подпис на контролите. Той не гарантира, че ActiveX контролата няма да съсипе компютъра на потребителя, а само определя кой WEB сайт е отговорен за това.

Въпреки казаното ActiveX са подходящи за писане на интранет приложения, където всички потребители във фирмата работят под една обща операционна система, а компонентите са написани от доверен източник. Освен това обектния модел на Internet Explorer позволява достъпа на Java Script до ActiveX контроли.
3.8.  LimeWire и LimeWire Database Service

Това е графична среда за управление на WEB сайтове създадена от Netscape за работа с неговия WEB сървър. Една от възможностите на LimeWire е писането на сървърни програми с помощта на Java Script. Те се използват по същия начин както CGI програмите, но за разлика от тях са тясно интегрирани със сървъра и са по - бързи. LimeWire Database Service позволява LimeWire скриптове да се свързват с бази данни и да работят с данните в тях чрез езика SQL.
3.9.  ASP (Active Server Pages)

Това е среда за програмиране чрез скриптове разработена от Microsoft. Те се изпълняват от страната на сървъра, като потребителя получава обикновен HTML код. Тя е подобна на LimeWire и позволява включване на сървърни скриптове и ActiveX контроли в HTML страниците. Комбинирания файл съдържа както ASP кода, така и HTML код. Когато се изиска ASP файла, сървъра извиква ASP процесора, който изпълнява всички скриптови команди и изпраща резултатите във вид на HTML.
3.10.  Perl (Practical Extraction and Reporting Language)

Perl е чист език за програмиране. Разпространението му за създаване на HTML страници се дължи на работата на Perl с текст. Това е една от най - силните страни на този език. Той може да взаимодейства с WEB чрез CGI, което забавя до известна степен неговата работа. Това се преодолява благодарение на специално разработен модул, който позволява изпълнението на Perl код без CGI. Тъй като Perl е език за програмиране, чиято първоначална цел не е бил WEB, чрез него могат да се пишат мощни програми работещи без WEB сървър (Perl даже притежава възможност за писане на програми с графичен интерфейс). Освен това кода на Perl работи успешно(в повечето случаи) под множество операционни системи без да е нужно пренаписване.
3.11.  CSS (Cascading Style Sheets)

През 1996 година няколко човека в законодателния орган на мрежата - World Wide Web Consortium решават, че и обикновените интернет сърфисти заслужават малко красота на по-ниска цена. Така се появява един нов стандарт - този за Cascading Style Sheets (или за по-кратко CSS). По този начин станаха възможни неща, които преди бяха немислими или осъществими единствено с цената на безкрайни (по брой и големина) GIF файлове. Вече са възможни всякакви ефекти с текста - големина на буквите, разстояние между редовете; цветове и фонове; прецизно разполагане на елементите на страницата и т.н. и т.н., както ще видим по нататък.

Тук е мястото да изясним нещо основно. HTML = структура, CSS = външен вид! Чрез HTML става ясно кое е заглавието, кое е цитатът, кое е основният текст, кое е таблицата с цифрите от годишния отчет, т.е. се подреждат страниците. Чрез CSS се обозначава какъв и колко ще е голям шрифтът на заглавието, какви ще са полетата около текста, колко високо трябва да говори браузерът, когато чете текста за слепия потребител, т.е.се оформя начина, по който се показват страниците (на екрана, на хартия или през слушалките).

CSS е наистина мощно средство за оформяне на външния вид на страниците. Не можеш да кажеш на добрия, стар HTML : "Искам параграфът ми да е изравнен и от двете страни, да е с шрифт Times New Roman, височина на буквите 24px, разстоянието между редовете два пъти, колкото височината на буквите и след него да има 100px празно място." Единственото, което е възможно, е да се постигне известно сходство (винаги далечно) с описаното и то чрез огромни количества тагове, трикове и в краен случай GIF файлове.Cascading style sheets предлага бърз, лесен и ефективен начин да се постигне този външен вид.CSS е лесен език. Той е направен, за да може спокойно да бъде четен и писан от обикновени хора, които не са завършили висше техническо образование. В него няма графики, няма plug-in, няма формули, няма отделни програми. Когато създаваме CSS ние просто казваме как искаме да изглеждат елементите на страниците ни. При това няма нужда да оформяме всеки отделен елемент. Благодарение на тях вече нямаме нужда от GIF-ове и километри код. Това прави страниците по-малки като обем, а това значи, че ще се свалят и обработват далеч по-бързо.

Ако искаме да променим разстоянието между редовете на параграфите във всичките страници на сайта ни не е необходимо  да пренапишем всички тези тагове, във всички тези файлове, просто това ще стане като ще променим това, което ни трябва в CSS и това ще даде отражение върху всички файлове, които сме обвързали с style sheets.

Като използваме CSS даваме възможност и на хората с физически недостатъци да разберат това, което се опитваме да им кажем.

3.12.  MySQL

Невъзможно е да си представим модерен и високофункционален Уеб сайт, в основата на който не стои база данни. Множество от функциите, които правят страниците привлекателни не биха могли да съществуват, услуги като онлайн банкиране, пазаруване и дори просто организиране на информацията, са немислими без някакъв вид система за бази данни.Основната версия на системата е безплатна за използване, без значение с комерсиални или идеални цели, като това е една от основните причини за широката й популярност. Това не означава, че възможностите, които предлага са недостатъчни. Системата може да изпълнява заявките на неограничен брой потребители, издържа до 50 милиона записа, предлага лесна за използване система за управление на правата на различните потребители, отлична скорост на обработка на заявките.

MySQL е система за управление на релационна база данни (БД), която използва Structured Query Language (SQL) - най-популярният език за добавяне, прочитане и обработка на информация в базите данни днес. Системата е с отворен код и използването й се подчинява на лиценза GPL. Първата версия на MySQL се появи през януари 1998 година. Може да се използва с голяма група програмни езици - C, C++, Eiffel, Java, Perl, PHP, Python и Tcl и има версии за Linux, UNIX и Windows.
Системата за управление на релационна база данни (RDBMS) позволява създаването, администрирането и работата с релационни бази данни. Тези БД представляват съвкупности от информационни единици, организирани формално в таблици. Достъпът и промяната на данните се извършва без да е необходимо реорганизирането на таблиците или каквото и да било друго в БД. Едно от най-важните предимства на релационните БД е лекотата с която се създават, четат и изтриват записите, както и лесната разширяемост.
Специалистите обясняват, че релационната БД се състои от таблици, в които данните са подредени по колони (категории). Всеки ред съдържа уникално смислено съчетание от данни (стойности на колоните). Така таблицата всъщност свързва категориите, тя е "релация" между тях. Данните от различни таблици също могат да са свързани -- така имаме отново релация, но този път между таблиците. По този начин таблиците и връзките между тях спояват данните в едно логическо цяло, и именно то е (релационна) базата данни.. MySQL не е база данни, а система за управление на база данни. И то не на каква да е БД, а на релационна. 
Базата данни се състои от таблици, всяка от които има колони (указващи каква информация трябва да се съхрани там) и редове (представляващи записите). Всяко парче от данните се поставя в полагащото му се сечение между редовете и колоните - т.е. в съответното поле.

3.13.  XML (eXtensible Markup Language)

XML е без съмнение една от най-шумно провъзгласяваните технологии, за които сме чували през последните години.

За да разберем XML ще бъде полезно да го сравним и контрастираме с друга технология, която много от нас познават - HyperText Markup Language (HTML) или езикът за хипертекстово маркиране. Вече знаем, че HTML е бил създаден за да могат ползвателите да форматират и представят информация в мрежата. HTML използва ограничен набор от етикети (англ. tags), елементи и атрибути, които му позволяват да комуникира с браузъра как да изпише документа. Ние виждаме HTML навсякъде и вече доста време той ни служи като lingua franca за представяне на информация в мрежата. Той е доказана технология и служи за целта си в повечето ситуации.

Какво обаче, ако сегашната версия на HTML не позволява да направим това, което искаме? Имаме две възможности: да напишем собствен браузър, който да разбира нашите етикети (лоша идея) или да изчакаме с нашия проект и да се надяваме, че следващата версия на HTML ще включва функционалността, от която се нуждаем (една още по-лоша идея). HTML е за презентирането на информацията, както XML е за нейното дефиниране. И двата езика са текстови, и двата съдържат етикети, елементи и атрибути. За разлика от HTML, XML позволява на потребителите да структурират и дефинират информацията в техните документи.

Докато технически това е маркиращ език (позволява маркиране на съдържанието на нашия документ), той е по-точно мета език. Под мета език се има предвид, че той позволява на потребителите да създадат свой набор от етикети, елементи и атрибути според нуждата за да дефинират физическото съдържание на документа. За разлика от ограничения набор от етикети при HTML, XML позволява потребителите да създават техни собствени за изпълнение на собствените си изисквания (от там идва разширяемостта или eXtensibility)

3.14. Flash

Разработен е в Macromedia формат за представяне на  мултимедийни обекти като анимационни герои, звук и т.п. Към  браузъра трябва да има съответстващ  модул(plug-in). Flash има широко разпространение в настоящия момент, тъй като позволява в малък обем от данни да бъдат описани сложни анимации звукови и анимационни ефекти, предразполагащи за интерактивни възможности с помощта на език (Flash Script).

IV. Алгоритъм за изработката на Website

На всеки е известно, че за изготвянето на какъвто и да е проект е необходимо да се направи предварителен подбор на дейностите, които трябва да бъдат извършени. Това се прави с цел да се огледат предварително елементите, от които ще се състои проекта и дали те отговарят на необходимите изисквания за това, твърде възможно е и  да бъде пропуснат някой от тях, който в процеса на работа да бъде добавен и т.н.т. В големите фирми подготовката за изработката на един проект се представя под формата на мисии, с които трябва да се справят изпълнителите. Ето как би изглеждала една такава мисия:

1. Изготвяне на идейния проект

Първоначално е необходимо да си създадем представа за проекта, който ще правим, а това ще стане като преминем през няколко етапа. Това е необходимо тъй като всички етапи са важни и дори малка грешка може да доведе до некачествено изпълнение на заданието. А това на професионално равнище би донесло много загуби за фирмата изпълнител.

1.1 Изготвяне на заданието

Това е етапът, на който се определя каква е главната задача. Тук е моментът, в който трябва да се представи точно и ясно проекта. Това се прави с цел да не бъде пропусната някаква дейност или мероприятие, водещо след себе си до отрицателни последствия. Доброто познаване на проекта е гарант за резултатно планиране.

 1.2 Концептуален проект

Този проект има за цел да покаже как ще изглежда самото изпълнение. Необходимо е да се оформят пакетите от дейности, които ще бъдат извършени, и по този начин да се улесни самото изпълнение, без да бъде пропуснат някой важен етап от проекта. В същото време възложителят на проекта ще може да види как би изглеждало изпълнението, а също би могъл да следи как върви самия проект. Представянето на един концептуален проект още в самото начало на изготвянето на страницата би спомогнало за ненужните загуби на време и ресурси по изпълнението на проекта. Тук се уточнява как би трябвало да изглежда Website спрямо изискванията на клиента. Представят му се отделните елементи,от които той трябва да избере най- подходящия за своята страница:

1.2.1   Менюта за навигация

 Според технологията:

- чисто графични

- графични HTML

- Flash menu

- Java script

- Java applet

1.2.2  Менюта за ориентация

Според технологията:

- чисто графични

- графични HTML

- Flash menu

- Java script

- Java applet

1.2.3  Линкове

Според технологията:

- чисто графични

- графични HTML

- Flash menu

- Java script

- Java applet

Според функцията:

- за връзка към новини, за анонси,

- за връзка към оферти

- за връзка към last minute продажби

1.2.4   Табла

Според технологията:

- чисто графични

- графични HTML

- Flash menu

- Java script

- Java applet

Според функцията:

- за новини, за анонси,

- за оферти

- за last minute

- др.

1.2.5. карти на сайта- за улеснение на навигацията на потребителя – “user friendly – site building”

1.2.6. места определени за banner exchange, link exchange и т.н.

1.2.7. форуми и отдели за комуникация и обратна връзка-разположението им

1.2.8. анкети и вотове - разположението им

1.2.9. бутони

1.2.10. места за топ оферти и начини за свеждане върху тях на вниманието на посетителите

1.3 Подробно описание на всеки един от използваните елементи

Този етап от изготвянето на идейния проект има за цел да обхване пълноценно проекта, с оглед правилното планиране на ресурсите и времето. На предишния етап вече сме определили последователността на работа и тук вече не е трудно да опишем подробно всеки един от използваните елементи. А това са скриптовите езици, системите за управление на релационна база данни (ако е необходимо използването им) и др.

2. Изготвяне на първоначалната страница

Най – важната част от изпълнението на предстоящия проект е изработването на първоначалната страница. От нейния вид ще става ясно на потребителя за какъв тип страница говорим и дали е сериозен възложителя, т. е. възложителят разчита на доброто оформление на страницата, с което ще защити позициите си на стабилен и надежден партньор в областта си.

2.1 Междинен контрол по изпълнението на задачите

С прилагането на междинния контрол се приключва подготовката на проекта, преди да  последва неговото изпълнение. Вече са огледани всички детайли, станало е ясно какво ще включва самият проект и неговите особености при изработването му. Затова се прилага още един последен контрол по изпълнението на задачите с който да стане ясно, че проектът е готов за изпълнение и няма пропуски или недостатъци. А дори и да има такива, то те ще се отстранят точно на този етап от изготвянето на проекта.

2.2 Изпълнение (първично/неокончателно)

На този етап се започва първоначалното изпълнение на проекта, стъпка по стъпка както е обяснено в предишните етапи от изготвянето му. Тук е полето за действие, в което изпълнителя може да развие способностите си, дори да вмъкне нещо ново, ако е необходимо, тъй като проектът все още не е приключен окончателно. Разбира се само с разрешението на възложителя, тъй като той е човекът, който решава как да изглежда неговия проект. Т. е. тук е последният етап, който дава възможности за промени в проекта, както и за динамика при изпълнението му. На следващия етап обаче това вече не е възможно.

2.3 Представяне на окончателния вариант

С представянето на окончателния вариант, може да се каже че проектът вече е изпълнен. Остават само формални въпроси, които да се доуточняват, но важното е че проектът е готов за представянето му пред възложителя. И тук вече е очакването дали той ще се хареса от него, дали изпълнителя си е свършил професионално работата и дали заслужава похвала за труда си. Най – хубавото е когато цялостния проект е издържан с един доста висок стил и може да бъде подражание за пример пред обществото и бранша си. Тогава всички могат да бъдат доволни удовлетворени от извършената работа. Но не това е края при изготвянето на проекта, както споменахме остава още един етап, който не е за подценяване, тъй като от него зависи понататъшното развитие на нашата страница. А това е обновяването на Website.

3. Обновяване

Обновяването е последният етап от  алгоритъма за изготвянето на Website. Това е важен етап, тъй като вече споменахме, че от него зависи бъдещето на проекта. Обновяването се състои в периодично променяне на информацията в сайта, в зависимост от това каква е неговата насоченост и колко често е необходима тази промяна. Съществуват Website, които се нуждаят ежедневно от обновяване, други ежечасово, дори ежеминутно, а има такива, които променят информацията си месечно или седмично. Това е уточнено още при изготвяне на заданието но тук е мястото да се уточни по какъв начин ще става това обновяване.

3.1 Регулярно обновяване на информацията

Можем да определим няколко типа обновяване, според това кой ще обновява Website. Това зависи от възможностите на възложителя, както и от способностите му да изпълнява такива дейности. По – големите фирми възлагат на изпълнителя обновяването, други пък предпочитат сами да разполагат с информацията си и т.н.

3.1.1 Бег сайт – клиентът сам извършва ъпдейт, когато пожелае и когато има възможност, затова от него зависи кога и колко точно ще бъде представена информацията на потребителите

3.1.2 Автоматичен ъпдейт – информацията се обновява автоматично при поява на нова информация, което е добре и за двете страни по проекта

3.1.3 Ъпдейтът е възложен на изпълнителя, кото сам трябва да поддържа страницата и да я обновява. С това той се наема да поддържа постоянно Website актуален и интересен за посетителите му, тъй като с възлагането на проекта изпълнител и клиент са се споразумели относно обновяването на информацията на сайта и едно такова неизпълнение бис е считало за грешка или пропуск, което прави изпълнителя некоректен или несериозен партньор.

V. Технически препоръки за изготвянето на Website

Когато решим да започнем даден уеб сайт, трябва да го обмислим добре. За да изглежда страницата добре трябва да спазваме няколко изисквания:
Насоченост
И така, първо трябва да решим към кого ще бъде насочена страницата (имаме предвид посетителя). Така ще можем по - лесно да определим графичния дизайн и въобще стилът на цялата страница.

Цветова гама
Трябва също да съобразим цветовата гама на страницата. Няма да ни хареса, примерно, една прекалено шарена страница в която всички цветове от дъгата са в нея. Необходимо е да използваме цветовете които си подхождат един с друг.

Структуриране
Един  доста важен момент в начало на изграждането на web страница е структурирането. Какво се разбира под структуриране. Всички знаем какво представлява структурата на компютъра. Подредена по фолдъри и всеки с някакво наименование. Това трябва да направим и ние, когато започнем да създаваме страница - да направим директории за страниците от които ще се състои нашият web сайт. Трябва да ги направим  така, че да ни бъдат удобни за работа, а  не да се чудим след като направим страницата кое за какво беше...Например в главния фолдър, където ще бъде страницата, да има само един index.html, която да води към останалите добавени страници. Това разбира се не е задължително. Останалите страници  трябва да ги сложим във фолдъри заедно с всички файлове които са нужни на добавената страница (картинки, js файлове и т.н.). Ако нашата страница е доста голяма по обем е добре да поставим всички картинки свързани с нея в един общ фолдър. Така няма да ни пречат.

Съдържание
Съдържанието е също важен момент в създаването на web страница. От него се определя и цялостният вид на web-а. Според него ще определим как да изглежда графичния дизайн на страницата. Ако в страницата ни има бизнес информация няма да е добре да се слагат анимирани картинки с присмивателен контекст... Добре ще е, когато определим съдържанието на страницата тогава да решим от колко добавени страници ще е тя.

Навигация

Навигацията в web страницата е много важна. Така ние позволяваме на потребителя да знае във всеки един момент къде се намира и как да продължи или пък да се върне назад. Нужно е да  дадем на клиента (потребителя) пълна яснота по този въпрос, защото е изчислено че човек стои в web страница не - повече от 10 секунди, и ако не го привлечем с нещо или пък се загуби - той просто ще си тръгне.

Правилни означения

Когато започнем вече да правим самата страница ще ни е необходимо да знаем някои основни наименования и означения в sourc-а на страницата.

VI. Практическо изпълнение на Website 

1. 1. HTML

1.1. Етикети

HTML (hiper text markup language) е език за описание структурата на страницата базиран на обикновен ASCII текст в който са вмъкнати специални етикети, заградени в триъгълни скоби(). В етикетите няма разлика между главни и малки букви. Маркирането на текст с етикет става с името на етикета в триъгълните скоби, а за край на маркиране се използва наклонена черта плюс името на етикета текст.
Етикетите в html единствено уточняват структурата на документа - какво представлява даден елемент, а не как изглежда на екрана.
Всеки html документ започва и завършва с етикетите
...
Между тях са разположени секциите на заглавната част ... и ...
Между етикетa се разполага името на документа което пък се поставя между етикета
След етикета се поставя и самото тяло на web страницата между етикетите                     
Пример


emicha





Етикетът отбелязва тялото на даден html документ или накратко казано - действителното съдържание на страницата.
В него се съдържа информацията за всеки елемент от страницата. Определяте цвета на badground-a, задавате формат и вид на текст, поставяте таблици, рамки и въобще всичко което се ползва за да изглежда вашата страница по подобаващ начин.

Етикетът се характеризира с няколко основни параметъра.

alink-Определя цвета на текста за хипервръзка, която е избрана

bgcolor - Определя цвета на страницата

link - определя цвета на текста за хипервръзка, която не е била избрана

text - определя цвета на нормалния текст

vlink - определя цвета на текст за хипервръзка, която е била избрана

bgproperties - когато стойността е "fixed", изображението указано от background не се скролира

leftmargin - Определя броят на пикселите с които да бъде изместена страницата спрямо левия край на прозореца на браузъра

topmargin - Определя броят на пикселите с които да бъде изместена страницата спрямо горния край на прозореца на браузъра

background - Определяне на графично изображение което ще се използва за фон на страницата.(Трябва да притежава URL на графичното изображение)

1.1.1 Етикети за обработка на текст:

В тялото на html страницата ... можете да използваме множество етикети с помощта на които да форматираме текста и по този начин да укажем на браузъра как да го изобрази.

Тези етикети биват два вида:

- за определяне вида на текста
- за определяне потока на текста

Това са етикети за определяне вида на текста:

текст - Удебелява заградения текст
текст - Увеличава големината на буквите на заградения текст(?)
текст - Кара заградения текст да мига(?)
текст - Форматира заградения текст като цитат
текст - Форматира заградения текст като фрагмент от програма
текст - Подчертава заградения текст
текст - Прави заградения текст курсив

текст - Намалява големината на буквите на заградения текст
текст - Рисува линия по средата на буквите
текст - Подчертава силно заградения текст(удебелява го)
текст - При изобразяването на заградения текст се използва шрифт с фиксирана ширина
_текст и ^текст - Форматира заградения текст като долен - горен индекс
Ето и етикети за определяне потока на текста:

текст - Установява шрифт, цвят и големина на заградения текст
текст - Показва че заградения текст е заглавие от ниво n, където n е число от 1 до 6

- Обозначава нов параграф

1.1.2.   Етикети за цветове:

Когато решим вече в какъв стил ще е страницата ни, ще е добра да знаем и някои от основните правила за определяне на цвят в web. Има два общовъзприети стандарта за определяне на цветовете:
- използване на английски думи за описание на цветовете
- използване на шестнайсетичен код за определяне на цветове

Ето и пример за използване на тези кодове в етикет .


....


1.1.3. Етикети за таблици:

Таблиците са много важна част при правенето на web страници. В тях можем да слагаме всичко - текст, картинки, java аплети, aktivеX контроли. С тях можем много лесно да позиционираме даден елемент от страницата ни в една мрежа, като използваме невидими ръбове.
Основните етикети са: