Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Увод

Обичаите са важен аспект от облика на всеки етнос.Те се предават ревностно поколение на поколение и стават неотделима част от самоличността на един народ.

Най- пълна представа за една страна можем да добием като се запознаем с нейните традиции и обичаи.България, сгушена в източната част на Балканския полуостров, със сигурност притежава тези устойчиви, общоприети и наследени от традиционните норми на ежедневието и празничното общуване.

Българските народни обичаи преминават през много трудности и изпитания – войни, въстания, робство. Някои от тях успяват да се запазят и до днес, друга част се загубват завинаги. Но тези, които остават показват колко богата и разноцветна е народната ни култура. Те са първоизточникът,от който произтича цялата културна традиция на българския народ.

Обичаите ни  са разнообразни и специфични,постоянно повтарящи се действия на народа свързани с почитането на Бога,свети мъченици,национални герои,здравето на хората,природата,гонене на зли духове и т.н.Хората от поколения предават устно историите свързани с тях,като по този начин запазват националната култура и наследство.С изучаването на българските обичаи можем да реконструираме част от миналото си и да да се доближим до своите древни корени.

Със своя реферат ще представя  народните обичаи,обреди и празници от зимния и пролетния цикъл.Без художественото творчество в обичаите празникът губи своето народно начало,а ние не бихме могли да видим цялостно пътя на духовното и историческото развитие на нашия народ!

2.Изложение

2.1.Зимни обичаи:

Обичаите около Рождество Христово (Коледа) – 25 декември,са най-пълни и най-типични за зимата.В значителна степен при тях се повтарят много от обредностите на Никулден – 6 декември,св.Сава – 5 декември,св.Варвара – 4 декември,Игнажден – 20 декември,св.Ана – 22 декември,а така също и на следващите през януари празници :Нова година (Василъовден),Силвестровден – 2 януари,Ивановденските празници – 5 до 8 януари.Свързаните с Рождество Христово обичаи са съсредоточени само в предхождащия го ден,наричан най-често Бъдни вечер,а по-рядко Божич,Коледа,Кадена вечер,Суха коледица,Вечерня.Обичаите,обредността,магичните постъпки,вярванията и гаданията на Бъдни вечер могат да се групират,както следва a.бъднивечерска трапеза и вечеря; b.бъдник-бъднивечерски огън и  c.коледуване.

Към бъднивечерската трапеза се прилагат изключителни изисквания:ястията се слагат върху слама,постлана направо на пода,а в сламата се слага палешник или черясло,а някои внасят в къщи и цялото орало,за да присъства на вечерята.На трапезата се принасят от всички хранителни припаси,произвеждани в стопанството.Много от които са били пазени с месеци за тази вечер,като-грозде,тиква,диня,пъпеш и др.Нареждат се сурова пшеница,царевица,дренки,круши,изсушени сливи,мляко сланина и пр.Освен типичните всекидневни ястия има и баница и други тестени печива,така също варено жито,ошав.Постоянни са и пълнените с ориз или болгур пиперки и сърми.Ядат се само постните ястия,а блажните само се слагат на масата.Принасят се и пития,някога оловина,а по-късно вино и ракия.Общото тълкуване е “от всичко да има през годината”.

На бъднивечерската трапеза се поднася и нарочно измесен кравай,наричан боговица,вечерник,коледник.Почти винаги той е украсен с моделирани символични фигури,изобразяващи основния поминък на семейството:орач на нива;двор или кошара с овце,овчар,куче;двор с кокошки,прасе,бъчва с вино,лозе и др.

Вечерята започва с прекадяване с тамян,запален.Преди трапезата се прекадява цялата къща и всички стопански сгради с добитъка в тях.Вярва се,че през тази вечер добитъкът е свръхчувствителен,затова му се дава и от бъднивечерските ястия.В Западна България домакинът поканва и Бог на вечерята,като изнася на двора наредената софра или само боговицата,издига я високо и обърнат към небето,изрича поканата.

Храненето на трапезата се ръководи от най-стария,който разломява и боговицата и раздава по съответния ред на всеки от присъствуващите.На първо място се дава късче на закрилницата на къщата (св.Богородица),след това се отделя къс за добри люде – гости на дома,които през годината могат да донесат някакво щастие.На всеки от членовете на семейството се определя заедно с това и стопанската област,в която ще работи през годината,и съответните му задължения.

Завършването на вечерята е придружено с разни гадания за лично щастие и за плодородие по ниви и добитък.

Бъднивечерският огън е предмет на особено внимание.На много места още през деня коминът бива измитан с дълга хвойнова метла,отсечена в гората същия ден.На огъня се слага дебело дърво или пън,наричано бъдник,бъдняк( най-вече в Северна и Западна България),коладник(Котленско),прикладник(Кюстендилско).На някои места внасянето на бъдняка в къщи и слагането му на огъня става церемониално.Жените го посрещат пременени на къщната врата.Между домакина с бъдника и домашните се развива диалог,в който жените уверяват,че славят “млада бога”,а той,че внася благодат в къщата и отнася бъдняка при огнището,където го миросва:пробива със свредел дупка,налива в нея малко зехтин,слага тамян и восък и запушва с клинче.След това го увива в чисто бяло платно.

Така миросан и осветен ,бъднякът остава до вечерта край огнището,когато след прекадяването на трапезате,се прекадява и той и се слага на огъня да гори.

Горенето на бъдняка трябва да не спира през цялата нощ,За тази цел дори остава някой от къщи,обикновено най-старият,да бди,да стои буден.Съблюдава се да остане част от бъдняка неизгоряла,за да направят от нея клинчета за ралото.По горенето на бъдняка се гадае за плодовитостта на добитъка:колкото повече искри пуска,толкова по-плодовити ще са овцете,кравите и т.н.

Коледуванията са известни по цяла България.В тях вземат активно участие младежите.В зависимост от възрастите се очертават два вида коледари:деца коледарчета и възрастни коледари.Само в някои югозападни краища възрастни коледари не ходят.

Малките ходят главно на Бъдни вечер през деня,следобед,пременени и въоражени с коледарки тояжки и с торбички през рамо,те влизат от къща в къща,тропак с коледарките по пода и повтарят:”Славете Бога, славете Бога”, или “Коледа бабо,Коледа бабо”.Домакинята ги дарува с нарочно приготвени кравайчета коледарчета,орехи,късче сланина,кървавица или друго нещо.Песни или по-дълги рецитации малките коледари не произнасят.

Възрастните коледари (коледжани) са дружини с определен състав до десетина души.Един от тях е предводител,наричан често станеник,четник,кудабашия,мармарин.Друг е определен за носене на получените дарове:той носи дисаги на гърба си,наричат го трохобер или магаре.В някои случеи има и други носачи,наричани съответно мачки,котки-за блажни подаръци(сланина,суджуци).Станеникът се избира преди Коледа.Той трябва да е опитен и да знае добре коледарската благословия(блаженка),както и необходимия репертоар от песни,които на места са до 80 на брой.Премяната на коледарите е празнична.Станеникът е с бъклица в ръка.В едно село може да има няколко коледарски дружини (чети,куди),които си разпределят къщите,за да не отидат в един дом две дружини.Обхождането става само през нощта-“Не бива слънцето да свари коледарите по пътищата”.

След надлежните поздрави в дома коледарите изпяват в хор”песента за къщата”.Тази песен е величаене на благосъстоянието на дома,на голямата челяд и пожелание за здраве.Между хвалебните за дома песни има и типичен мотив,според който коледарите са вестители,добри гости,носещи добра вест.

По желание на домакините те изпяват песни за някои от членовете на семейството.В репертоара си те имат песни за момък,за мома,за малко дете,за овчар и пр.Коледарите биват дарявани с нарочно приготвен коледарски кравай и с пари.Освен това даряват ги и със сланина,сирене и друга бланина.Станеникът поема даровете и изказва своята благословия,която често пъти е дълга и винаги хумористично-хвалебствена.Обикновено уводната част на блаженката е за дългия и труден път на коледарите до този дом и за гостолюбивия прием на домакинята,за богатата трапеза у дома им.В случай,че някои не посрещнат добре коледарите и не ги даруват,както подобава,те си отмъщават най-често със задигане външната вратница на двора или на някоя кокошка.

Здраво свързано с Бъдни вечер е и полазването(полаз).То се състои във вярването за щастливостта и нещастливостта на първото посещение на външен човек в този дом.За такова може да се смята и посещението на всеки от домашните,който пръв излезе сутринта на двора и се върна в къщи.На полазването се държи твърде много,затова който и да бъде пръв полазник,е длъжен да внесе трески,клечки,слама и други горивни материали,събрани от двора,и да се отправи най-напред към огнището,да ги сложи в огъня и да изрече:”Чурр,пилета!беее,агнета!муу,теленца!”и т.н.,изказвайки по този начин пожеланието да има плодовитост по живата стока.Лица с лош полаз не се допускат на този ден в някои домове,а лица с добър полаз дори биват поканвани и съответно нагостявани.Полазването е отличително за Игнажден(20 декември),но се спазва и на Бъдни вечер,и на Нова година.Смята се,че има и животни с добър и лош полаз.

Характерен обичай за Коледа веднага след трапезата на Бъдни вечер е заплашването на овощните дръвчета,за да раждат.Домакинът отива при всяко дръвче и замахва с брадвата да го сече,като пита:Ще родиш ли тази година,или да те сеча?Недей го сече,ще роди!-отговаря придружаващата го домакиня.Това се повтаря три пъти.На всички овощни дървета на следния ден-Рождество Христово-окачват по една връзка от слама,която е била под трапезата,за да “родят повече през годината”.

Срещу Нова година (1 януари),наричана още Сурваки,се прави втори Бъдни вечер (Каден вечер).Трапезата обаче не се слага на слама и не непременно на пода.Тогава се ядат и блажни ястия.На същата трапеза важно ястие е пачата от свинска глава .В някои краища на страната колят за тази вечер петел ,непременно червен.Заколването му става на къщния праг и по скачането му гадаят за щастието на дома през годината.

Специфичен обичай на Нова година е сурвакането,изпълнявано само от момчета на възраст до 15-16 години,снабдени със свежи дрянови пръчки-сурвачки,клончетата на коита са изплитани и украсени с пари,с дребни кравайчета,пъстри панделки,пуканки и хартийки.Сутринта на Нова година всяко момче удря по няколко пъти със сурвакницата родителите си и другите в къщи.За пожеланията момчетата получават пари,кравайчета,захарчета и др.В Родопско и някои тракийски краища сурвакарите,внасят във всяка къща по един тежък камък и го оставят при огъня,така се символизира внесено “тежко имане” в дома.Из някои западнобългарски краища сурвакането има маскараден характер.

Ивановденските обичаи (5-8 януари) започват също с Бъдни вечер,наричан и Попова коледа,тъй като на него свещеникът обикаля къщите и ръси със светена вода,придружен от няколко момци или женени мъже,които събират и носят получаваните за свещеника подаръци:боб,вълна,лен,коноп,хлябове,жито.На някои места наричат този антураж мачки,тъй като ходейки по улиците ,някои от придружаващите мяучат силно като котки.Из Западна България някои от тях са костюмирани по разни смешни начини .

Във Великотърновско и някои родопски села се изпълнява обичаят сивойница:преди обяд момите стъкмяват едно момиче като булка със забулено лице и друго,като младоженец,облечено в мъжка премяна.Младоженската двойка ходи по селото,като “булката” ръси вода из посетените дворове.Вярва се,че сивойнишката вода прогонва караконджулите.Девойките пеят по посетените дворове игриви песни с весел и любовен характер.

С третия каден вечер завършват т.нар. мръсни дни.С тези дни е свързано вярването,че през нощите бродят караконджули,болести и др.С минаването на кръста и още повече с хвърлянето му във водата на Йордановден(Водици) тези лошотии изчезват.Мръсните дни се считат и за опасни и за много работи в къщи,като пране,предене,сушене на дрехи и т.н,затова през тези дни на много места жените се въздържат от вършенето им.

Следващите два дена Водици и Ивановден освен с църковния обичай да се освещава водата в минаващата през село река или кладенец са свързани и с обичай участниците взаимно да се обливат с вода или да се окъпват в реката.Прави се с изключително развлекателна цел.

Последен ден от тази група е Бабинден,празнуван от всички баби ,народни акушери.Майките с малки деца гостуват на своите баби,като им отнасят дарове и им “поливат да се измият”.Угощението завършва с хора.Жените влечугат бабите,т.е. принудително ги откарват на реката,за да ги окъпят.Използват се услугите и на мъжете,макар че понякога и те могат да станат обект на техните шеги.

2.2.Пролетни обичаи:

Докато зимните обичаи бележат в основата си началото на годината и поради това имат характер на по-общи и по-конкретни пожелания за здраве и плодородие,благоденствие,лично и семейно щастие,пролетните отразяват по-непосредствено предусещане на събуждането на природата.

Най-ранен пролетен празник с шумно развит обичай у българите е Трифоновден,Трифон зарезан,Зарезан(1 февруари).Денят се празнува в чест на лозята и  е само на лозарите,в лозарските краища.На иконите Св.Трифон е изобразяван с косер в ръка.Самото празнуване е свързано със зарязване на лозята:пременени,запасени с нарочно приготвен кравай,бъклица с вино,съдинка с ракия и гозби,стопаните отиват на лозето и орязват пръчките на една лоза.След това орязаните места биват поливани с вино и с ракия,”за да роди лозето” повече грозде,та да има и за вино и за ракия.

На много места свещеникът извършва в лозята общ водосвет,след това всички сядат на обща трапеза.Отиването до лозята представлява весело шествие.

На много места на Зарезан избират цар на лозята,някой добър лозар,честен стопанин.Слагат му корона от лозови пръчки;носят го на ръце или го качват на кон и с почести го изпращат до дома му.

В дома си “царят” организира пиршество в знак на благодарност за оказаната му чест.Народът е убеден,че от щастието на “царя” ще зависи и плодородието на лозята.Избирането и оставката му са винаги много шумни и тържествени.

Пастирският поминък е отразен в много пролетни обичаи на българите.По характерни от тях са обичаите на Власовден,Песи понеделник,Тодоровден и Гергъовден.

Власовден(11 февруари) е празник за рогатия добитък и за овцете-да не заболяват от смъртоностната болест влас.Според народа болестта представлявала власинки,косми,които се зараждали във вътрешностите на животните.За предпазване от нея стопанките разнасят рано сутринта по съседите топли пити,намазани с мед или рачел.

Песи понеделник,наричан още чисти понеделник,е първият понеделник на великденския пост.Освен,че на този ден почистват съдините от блажните ястия,сутринта измъчват домашните кучета,за да изгонят беса,който стятат,че през зимата се е вселил в тях.

На Тодоровден (първата събота от великденския пост) наричан още Тудоровица,Конски великден.Последното название идва от обичая да се месят краваи в чест на конете,да се носят в черква и след това се раздават.Формата на краваят на много места е конско копито,конска подкова  или представя моделирано конче със или без ездач.Той се нарича копито,конче или кукла,боговица.Разнасянето на кравая става от жените.

Към обяд се устройва селско напредпускане на коне,мулета и магарета.

В основата на обичаите с кучетата и конете лежат постъпки,отразяващи анимистични разбирания за болестите,които според народа могат да се прогонят с насилие.А в обичая за овцете и говедата на Власовден има само патронажно разбиране по отношение на един християнски светец.Подобно разбиране е залегнало и в основата на големия пролетен празник Гергъовден(23 април).Притежавайки ясна иконографска представа за великомъченик Георги,главно във хероичния му вид на конник с ризница,убиващ с копие многоглава ламя,а също така и народът го приема за покровител на стадата.Затова всички стопани заколват в негова чест агне за курбан,който се разнася и изяжда с пожелание:”Да е на помощ цв.Георги!”.

Обичаите и вярванията,свързани  с приготвянето на курбана-заколване,опичане и разнасяне,имат магичен и символичен характер:кръвта и костите от агнето се заряват в мравуняк ,за да се плодят овцете,децата се начервяват с кръвта му,за да са здрави и червени.

Едновременно с кръвната жертва на Гергъовден се проготвя и гергъовденски кравай,който най-често се нарича овчарник,кошара.Често по него са моделирани символи на овцете и другата жива стока.Краваят се отнася на кошарата и се дава на овчаря.Характерът на празника е тържествен и весел.Друг елемент на веселба и тържественост е гергъовското хоро,което се играе и се води само от жени.Хорото става веднага след църковния водосвет в черковния двор или на оброчището.

Много са обичаите и с овцете на Гергъовден.С цветя,събирани сутринта преди изгрев,изплитат венци-един за курбана и друг за “първата овца” в стадото.

Като обитател на природата,народът има реални наблюдения за това,че едновременно със събуждането на растенията се събуждат и всички низши гадини,неприятни за човека.Освен недостатъчно определените по форма,лошотии,болести,самодиви от зимните си скривалища излизат и змиите,гущерите и бълхите,така те подновяват опасностите за човека през лятото.Твърде характерно е изгарянето и пропъждането на змиите и гущерите на 25 март –Благовещение,или 1 април-св.Еремия.

През първите три дни на февруари,наричани Трифонци,в които влиза и Трифоновден,се завързват всички ножици,като се вярва,че така се завързват устата на всички вълци за цяла година.

Под властта на св.Харалампий е болестта чума,чийто ден е на 10 февруари.Също така празникът се нарич и Чуминден.В представите на народа св.Харалампий държи чумата вързана с верига или затворена с шише.Само когато бъде пусната,тя прави поразии.Срещу тази опасност Чуминден жените месят пити и ги разнасят из селото намазани с мед,защото вярват,че чумата обича мед и така искат да я омилостовят.

Вярва се и в едно неопределено зло в природата,което също се събуждало през пролетта,наричано лошотия.Средство срещу тази лошотия се смята червеният цвят,от който тя бягала.Затова на 1 март,който се приема от народа за начален ден на пролетта,се простират пред домовете червени престилки,пояси,черги-“да бяга лошотията”.Тази опасност заплашвала най-вече младежта(малките деца,агнета.кончета),поради това на 1 март връзват на ръцете на децата и на шиите и опашките на животните червен конец,наричан мартеница.Децата ги носят,докато пристигнат щъркели или лястовици,а след това ги слагат под камък и на следващия ден гадаят за здравето по това,каква животинка или друго нещо има при нея.

Кукери е най-популярното название на почти всеобщо упражняваните в България карнавални обичаи.Като пролетни и по-малко като зимни игри съдържат дълбоко уважавана оплодителна символика и магия.

Най-голям празник през пролетта е Великден(Възкресение Христово),празнуван три дни.Самият празник почти не е свързан с църковни обичаи.След дългия и строг пост той е посветен само на игри,хора и всякакви веселия.През седмицата преди празника се изчерпват църковните служби и се извършва основно почистване на домовете и дворовете.Тогава се приготвят и обичайните великденски краваи и червени яйца,предназначени за подаръци на близки и роднини,както и за великденската трапеза.Червените яйца се подаряват и взаимно разменят през празниците,чукат се за забава и гадания:чието яйце е по-яко ,този ще бъде по-як през годината.

Лазарова събота и Цветница са свързани с драматичния,представителен,поетичен и символичен обичай на женската младеж-лазаруването.Вариантите са му много,но идейно всички форми са еднакви.Най-голямата разлика е в организацията на лазарските групи.В Източна Тракия и Добруджа,лазаруването обединява в  едно всички девойки,обикновено най-възрастните.Те се налавят на разтворено хоро винаги по ръст или по възраст,като най-възрастната и най-високата е начело и се нарича боеница или боенек,а накрая е малко момиченце наричано опашка.Хорото е тихо,кротко,не се позволява да е буйно.На някои места лазарките спазват условието да бъдат облечени с еднакви по кройка и цвят рокли,престилки и забрадки.Песните на лазарките са хвалебствени.Като свършат с песента,боеницата мята кърпа на рамото на съответното лице и получава пари и дар .

В Западна България,главно в Софийско,лазаруват от най-големите до най-малките девойки,разделени на чети от по 6-7 девойки.Четири са певици,две шеталици,които играят лазарската ръченица.Всички възрастни чети са облечени в невестински сукмани и накичени,като булки за венчаване.Песните на лазарките имат общата черта-благопожелаване за плодородие по ниви,лозя и жива стока.Главно място заемат мотивите с любовно-женитбен характер.

Седмицата преди Петдесетница е известна като Русалска седмица,русаля.Вярва се,че през нея върлуват денем и нощем сомовилите,самодивите и други подобни същества-русалии.По поляните расте тяхното цвете росен,наричано и самодивско цвете,което било лековито за разни неизличими болести,особено ако е набрано през ноща на Спасовден.

В землищата на някои села има местности,които се наричат Росенът,Русаля,Спасова могила,Спасовден и др.,където расте росенът.На тези места в навечерието на Спасовден биват отвеждани болни,за да пренощуват.Там те оставят погача за русалиите,самовилите и пр.,които минавали през нощта и оставяли по постелките на болните или в съдинките им с вода белези,показващи дали ще оздравеят или ще умрат.

Самовилите били особено чувствителни към силно миришещи треви и цветя.Поради това вярващите носят през  тази седмица в джобовете си ,в поясите си или затъкнати в главата пелин,пуселим,селим или орехова шума,за да ги предразполагат.

3.Заключение

В България съществува едно многообразие от обреди и обичаи. Нашата страна има богато народно творчество, създавано през вековете и непрекъснато обновявано. В съкровищницата на българската народна култура особено място заемат обичаите, обредите и песните, които придружават календарните годишни празници, селскостопанската дейност, семейните тържества и прочее.За съжаление в последните години ставаме свидетели на една друга тенденция.Днес старите магически обреди са забравени. В съвременната епоха те вече не се честват в семеен кръг.

Това, което трябва да направим е да съхраним това ценно съкровище,завещано ни от нашите баби и дядовци.Нека не губим знаците на българщината – нашите традиции и обичаи.Нека останем българи!Ние трябва да съхраним своите традиции и обичаи.Именно те ни правят истински и ни отличават от останалите народи.За да се предпазим от възможността да се изгубим в този океан от народности е необходимо да за пазим традициите си и да помним историята си.Именно това ще ни помогне да се запазим като народ и отново да покажем на света силата на българския дух.