Home Педагогика Безнадзорни деца

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Безнадзорни деца ПДФ Печат Е-мейл

Децата са бъдещето на всяка нация. Спецификата на социалната работа с тях се определя от особеностите на възрастта, а именно, че те са беззащитни и не могат да отстояват своите интереси.  В условията на криза те страдат по-силно от възрастните;  недохранеността е с тежки последици за физическото и умственото им развитие, стават  жертва на експлоатация на детския труд, безнадзорни деца попадат в ръцете на престъпния свят и др. Всичко това налага голямо внимание към проблемите на децата. На потребността от специални грижи към детето се обръща внимание още в Женевската декларация по правата на детето от 1924г и Декларацията за правата на детето, приета от ООН през 1969г. След излизането на редица други международни документи, се достига до приемане на Конвенция на ООН за правата на детето, приета на 20.01.1989г.  В нея се съдържат най-важните социални и правни принципи, отнасящи се до защитата и благоденствието на децата. В България с Министерско постановление 226/30.10.2000г се приема Закон за закрила на детето, който започва своятя дейност от 01.01.2001г. Все повече расте крещящата нужда от това да обърнем внимание на факта, че сравнително голяма част от населението до 18г възраст  (именно децата) се категоризира като рисково и за съжаление тази тенденция се увеличава, подсилена от социално-икономическата действителност. Това налага острата нужда от дневни центрове, домове, защитени жилища, приюти, консултативни центрове, в които да се решават социалните и здравни проблеми.

Разнообразието на проблемите налага диференциране на децата в риск в зависимост от възрастта им и от вида на риска. Първоначалното диференциране е за наличието на здравен или социален, а в най-тежките случаи за комплексен риск. По – детайлната  класификация може да бъде в следните групи:

= изоставени бебета в родилни домове

= безнадзорни деца

= деца-сираци

= деца с психически увреждания

= деца-инвалиди

= деца-наркотично зависими

= деца и юноши-криминално проявени

= деца в семейства при физически, психически и сексуален тормоз и др.

Възрастта на тези деца е важен момент за адаптиране на методите за социална работа към тях. Децата от различните възрастови групи имат нееднаква психическа нагласа за възприемане на социалните грижи. Неразделна част от методите на социалната работа е възпитателният елемент. Педагогическата работа също е адаптирана към възрастовите особености- при по-малките водещо значение имат игровите елементи. При социалното интегриране на по-големите деца приоритет получават методите за връщане в училище, трудовото възпитание, включително при по-големите- обучение в професия. Методите за поощрение и наказание, като инструменти на възпитателния процес, също трябва да се адаптират възрастово. Много важен момент е децата в риск да бъдат приучавани към нормално общуване и преодоляване на проявите на агресия по между им. Важен елемент във възпитателната и превъзпитателната работа е спечелване доверието на децата и това се отнася за всички възрастови групи. Това разнообразие във риска и възрастовата специфика изискват съчетаване на усилията на много хора.

Вторият момент, на който е нужно да се акцентира е, че е необходим мултифункционален екип, който да включва по-богат екип от добри специалисти. Освен административен и обслужващ персонал, в зависимост от риска да се подсигурява екип от педагози, лекари, ерготерапевти, социолози, кинезитерапевти, психолози. Трябва да отбележим, че в социалните заведения за деца в риск, не е необходимо само хигиенно обгрижване на децата и задоволяване на физиологичните им потребности.

Дeца на улицата се срещат днес в почти всички региони на света. До преди няколко години наблюдения от Европа  показват, че феноменът деца на улицата /безнадзорни деца/ се проявява изключително в развиващите се страни. Днес дискусията за съществуването на безнадзорните деца е неизбежна. Който наистина иска да ги види, ще ги намери, както в центровете на големите градове, така и в техните предградия или западащи квартали със старо строrтелство.

Безнадзорно дете е всяко лице ненавършило 18 год. оставено без грижата на родителите или лицата, които ги заместват, с което се създава опасност за неговото психическо и физичиско развитие.

Под „деца на улицата” разбираме - млади хора до 18 годишна възраст, които не получават съответната защита и за които улицата като широко понятие е станала основна среда на живот. Понятието “улица” включва в себе си изоставени и разрушени сгради т.е. жилища.

Въпреки че почти навсякъде по света се говори за „деца на улицата”, няма общо приета дефиниция за този социален проблем. Това е нова социална група за България, която възниква в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век.

Приютите за безнадзорни деца са заведения за социални услуги, в които временно и безплатно се подслоняват безнадзорни деца, докато бъдат прибрани от своите родители или лицата, които упражняват родителски функции, или бъдат настанени в подходящо здравно, социално или учебно - възпитателно заведение. Настаняването в приютите има за цел да осигури на безнадзорните деца социално, медицинско и битово обслужване, както и психологическа помощ. Приютите изпълняват няколко задачи:

n       установяват контакт с родители, роднини или други близки на настаненото безнадзорно дете и съдействат за връщането му при тях;

n       настаняват безнадзорните деца в подходящи здравни, социални или учебни заведения;

n       осигуряват защита на безнадзорните деца от малтретиране и насилие;

n       съдействат за устройване на подходяща работа на безнадзорните над 16-годишна възраст при установените в трудовото законодателство условия.

По данни от постъпилите в Държавната агенция за закрила на детето  в страната функционират четири приюта за безнадзорни деца -  в градовете Пловдив, Перник, Русе и Добрич.

По смисъла на ППЗСП дневните центрове са социална услуга, предоставяна в общността.  До миналата година в  страната има създадени 10 центъра за работа с деца на улицата. Градовете, в които се намират са: два центъра в Русе, Варна  / в гр. Варна и Суворово/ и София; по един в Бургас, Сливен, Пловдив и Шумен. Общият брой на персонала в центровете за работа с деца на улицата е 58. Капацитетът на всички центрове е 171 места.

От 01.01.2008 г. съществуващите домове за временно настаняване се преобразуват в центрове за временно настаняване. По смисъла на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане / ППЗСП/, центровете за временно настаняване /ЦВН/ предоставят социални услуги в общността. Към 2010 г. в страната има четири ЦВН за работа с деца – два от тях са в столицата и по един в гр. Варна, гр. Дълбок дол  /Ловешка област/.

Особен бум при явлението безпризорност и бездомност  се получава при кризисни икономически състояния и стихийни бедствия. Икономическата ситуация в България в началото на 90-те години провокира масовото разпространение на тази особено рискова категория деца. Появата на деца, които живеят за известен период на улицата е свързано с обедняването на населението, увеличаването на безработицата в национален мащаб и особено сред ниско квалифицираните слоеве на населението, липсата на адекватни механизми за социална защита. Резките социални и икономически промени доведоха до дестабилизация на действащите до момента механизми за социална регулация, които не бяха заместени от нови. Множество семейства бяха изправени пред трудности при отглеждането на децата си – както чисто финансови, така и на взаимоотношенията родители-деца.

Днес в семействата се наблюдава обща деморализация  провокирана от безпаричие, липса на възможности, жилище, възможност за реализация, и др. Наблюдава се наличие на конфликти и влошени психични състояния често водещи до социални патологии като алкохолизъм, наркомания, насилие, разврат при което са деформирани възпитателните функций на семейството. Семейните неблагополучия създават постоянен дискомфорт в преживяванията на децата. Разстройствата в емоционално-волевата им сфера се дължат на затрудненото удовлетворяване на техните потребности, изисквания и претенции от страна на възрастните. Възрастта от 11 до 15 години е най-противоречива, неустойчива, изпълнена с вътрешно напрежение, пораждаща неразбиране и конфликтни ситуации. В този деликатен етап, ако детето не бъде закриляно от своите родители, то търси подкрепа извън семейството – на улицата.

Само за един месец в България се регистрират около 600 просещи деца. Новорегистрираните случаи тази година са 228. Най-много просещи деца са регистрирани в Пловдив, София, Хасково и Стара Загора. На улицата тези деца освен с пренебрежение, често се сблъскват и с малтретиране.

Общо може да се каже, че децата на улицата въз основа на преживяно отблъскване, безразличие и безскрупулна експлоатация, насилие, преластяване и отхвърляне поради начина им на живот често търсят отчаяни изходи в употреба на наркотици, кражби, проституция, насилие и пласиране на наркотици. Групата на децата на улицата обхваща деца, за които улицата (включително и навеси, постройки, шахти, подлези) се явява временен или постоянен дом и които изкарват своята прехрана на улицата. В зависимост от типа контакти, които децата поддържат със своето семейство може да се говори за две основни групи. Едната група включва деца, които прекарват деня си на улицата, изкарват прехраната си, често и на своето семейство, но вечер се прибират в дом. Другата група е от деца, които изцяло са прекъснали своите връзки със семейната си среда и са развили устойчиви навици за живот на улицата.

Данните за броя на децата на улицата са относителни поради вариацията в състава на групата и поради недостатъчната достоверност на източниците. Никой не може да каже със сигурност колко са безнадзорните деца в България. Те “гастролират” из страната, като предпочитат големите градове. Данните от неправителствените организации сочат, че броят на децата, които живеят заедно със семействата си, но прекарват времето си на улицата са приблизително 5000. Общият брой на децата, живеещи на улицата е близо 1000, повечето момчета. Значителна част от децата са от ромски произход. Повечето деца имат родители, но семействата им са със сериозни социални проблеми. В много случаи децата идват от разпаднали се семейства, семейства с тежки финансови проблеми, родителите са безработни, с ниско образование, с криминогенни прояви. Статистиката сочи, че вече има “потомствени бездомници”.

Особено обезпокояващ проблем, свързан с безнадзорните деца е нарастващата детска престъпност. Задълбочават се проблемите с детската престъпност – това е категоричният извод, който отчитат от Общинските комисии за борба с престъпленията сред малолетни и непълнолетни. Главен фактор, обуславящ тази тревожна тенденция, е тежката социално – икономическа обстановка – трайно настаняващата се бедност.  Доста от престъпленията са извършени от бездомни деца,често са групови и най – вече престъпления на непълнолетни деца в съучастие с пълнолетни. Кражби, грабежи, хулигански прояви, унищожение и повреждане на имущество, изнасилвания и блудства са деянията, в които са уличавани най – често малолетните и непълнолетните престъпници.

Една от основните задачи на инспекторите на ДПС (социални педагози и психолози) е да проучват причините и условията за различните правонарушения в обслужвания район, за да прилагат адекватни мерки за противодействие на детската престъпност и да коригират поведението на нарушителите. По сведение на инспекторите от ДПС, при децата работещи и живеещи на улицата, както и такива които са на улицата, а вечер се прибират по домовете, се наблюдава тенденция към увеличаване техния брой. Нараства и броят на децата, които напускат домовете си. Увеличава броят на децата, които отпадат от училище. Не посещават училище, почти не говорят български език. Основен фактор провокиращ детската престъпност е агресията. Но причината за проявата й не е у децата.

Според редица социолози и педагози детето е tabula rasa (Джон Лог) т.е. – чиста дъска, това което обществото напише върху нея оказва огромно влияние върху личността. Децата не се раждат насилници, крадци, просяци, престъпници и наркомани. Заобикалящия свят, средата в която детето живее е основен формиращ личността фактор. Социалните условия на живот – семейство, училище, обкръжение, са от особено важно значение. Социализацията е процес, чрез който децата се стремят да станат като възрастните членове на обществото. Децата не се раждат агресивни. Те стават такива под въздействието на различни фактори: отчуждението, недостигът на внимание, липсата на обич, незачитането на личността на детето, подражанието.

Децата от улицата имат ограничен достъп до гарантираните им според Конституцията, Конвенцията на ООН и Закона за закрила на детето, защита от насилие малтретиране, уронване на личността и т.н. Проблем е и липсата на подслон, медицинска грижа, храна. Недостатъчна е работата по превенция на изоставянето и работа с децата на улицата. Проблем са липсата на индивидуален подход и специфични програми за общообразователно и професионално обучение, неадекватно законодателство и възможност за посрещане спешните нужди на тези деца.

Работата с деца в риск е много благородна, но отговорна и тежка. В цял свят с нея се ангажират много социални партнъори, включително от неправителствени организации. У нас няма правителствен орган- министерство или комитет, който непосредствено и отговорно да е ангажирана с решаване проблемите на семейството и децата. В тази област такива партньори на Агенцията за Закрила на детето са Българският национален комитет на УНИЦЕФ, Българският младежки червен кръст, Националният фонд „Детство”, Агенцията за чуждестранна помощ, Движението на българските майки и др. На по- ниски равнища работата с неправителствените организации с хуманитарна цел се нуждае от много по-добра и целенасочена организация. Привличане към активно сътрудничество по проблемите на децата на националните електронни медии, Православната църква, създаване на условия,  чрез спонсори за масово участие във физкултурни и спортни прояви. С помощта на тези организации може да се постигне:

= разработване на Национална стратегия за семейството и децата;

= популяризиране на идеите на семейното планиране;

= намаляване на ранните бременности, аборти и бракове;

= премахване на различните форми на незащитен детски и младежки труд;

= защита на децата от различните форми на насилие;

= премахване на явлението „безнадзорни деца”;

= засилване на обществения контрол над безотговорните родители;

= осигуряване на редовно посещение на училище;

= предпазване на децата от религиозни секти и др

На трето, но не на последно място, в нашата работа разглеждаме проблема за превенцията на рисковите фактори- за съжаление доста слабо застъпена в работата на ангажираните с това служби. Известно е, че много по-евтино за обществото е да се опазват децата от здравни и социални рискове, отколкото да се преодоляват тежките последствия от тях. Срещу най -смъртоносните здравни рискове има добре развита предпазна система- системата на ваксинирането. По този начин и в нашата страна се постига силно снижаване на детската смъртност. Остават много други рискови фактори, на които жертва стават много деца - пътно-транспортни произшествия, битови злополуки, социални заболявания от лоши условия на живот, заболявания от рисков детски труд и др.

Много по-слабо е застъпена превантивната работа у нас срещу социалните рискове за деца. Малко се прави от училището и други обществени структури за опазване на децата от употребата на наркотици, алкохол, тютюнопушене, проституция и др.; не са защитени от различни видове насилие. Не са изведени високи социални изисквания на обществото към семейството за отговорно родителство и социализация на децата. Крайно недостатъчна е и помощта и подкрепата на обществото към семейството. В този аспект също трябва да се заложи на партньорството с неправителствените организации, бизнеса, различните чуждестранни агенции и сдружения, да се разработват общи проекти, да се ползва техния опит и идеи.

По-стриктното и пълно спазване у нас на Закона за закрила на детето, за което страната ни е поела задължение още през 1991г. с ратифицирането на Конвенцията за правата на детето, би допринесло за значително подобряване на разглеждания проблем. Той се заключава в превантивната работа за намаляване броя на социално занемарените деца, тяхното по-правилно и пълноценно отглеждане в съответните заведения и последващата им социализация и ресоциализация в обществото като пълноцени граждани.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG