Home Философия Учение за будизма

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Учение за будизма ПДФ Печат Е-мейл

1.От устните предания се запознаваме с живота на Сидхарта Гаутама Буда – основателят на учението Будизъм . В пети век пр.Хр. принц  Шакямуни води привилегирован живот в кралството на баща си , което днес е Непал . Още като млад мъж Шакямуни осъзнава безсмилието на своя живот – живот сред удобства . Като гледа старостта , болестта и смъртта сред народа си , той започва да вижда през измамното було на удобствата и светското щастие . Една нощ , наскоро ожененият принц напуска двореца , жена си и невръстния си син . Той подстригва косата си със своя меч и поема в джунглата да търси освобождаване от светския живот и злочестините , неотменно свързани с него , както той вече е осъзнал . Принцът , отказал се от правата си , стига до петима отшелници , с които прекарва много години , практикувайки строго медитация и самоналожени лишения . Но накрая осъзнава , че това изобщо не го доближава до целта му – мъдрост и просветление , затова изоставя спътниците си . Разделил се с техния суров начин на живот , сега той решава да се посвети на търсене на върховната истина . Той сяда под дървото Бодхи , твърдо решен да не мръдне от там докато не постигне целта си – окончателното просветление . След дълго упорство , принц Шакямуни постига успех . Той вижда истинския начин , по който съществуват всички феномени , и оттогава постига напълно просветленото и осъзнаващо състояние на Буда.

Шакямуни Буда става от медитацията си и броди из Северна Индия , докато не среща отново някогашните петима отшелници . Отначало те решават да не обръщат внимание на присъствието му , защото смятат , че е изоставил техния истинен духовен път   и го упрекват за охолния му живот . По тази причина Буда пише и проповед , в която показва , че човек  , който се е отрекъл от света не може да бъде обвързан с две крайности . Първата от тях са страстите – отдаването на удоволствието , което той казва , че е долно и недостойно за благородния и не води до целта , а второто е отдаването на самоизтезанието , което е болезнено и също недостойно за благородния и не води към целта . Всеки път , неводещ до знанието , успокоението и прозрението е недостоен за благородния и не води до целта , а тя е спасението .

2. Буда представя Четирите благородни истини пред своите ученици:

  1. Наличие на страдание - всички форми на съществуване са обречени на страдание или скръб – раждането, растежът,  стареенето, болестта, смъртта, раздялата с любими неща, копнежът по нещо неосъществимо.
  2. Причина за страданието - че съществува такава и това е желанието, или непреодолимият стремеж, заложен в самия човек, който под въздействието на външния свят върху сетивата възбужда непреодолима жажда за живот, за наслаждение, за власт, за богатство.
  3. Възможност за освобождаване от страданието -  че страданието може да се прекрати. То идва с края на стремежа и затова е необходимо човек да се освободи от жаждата за живот, т.е да достигне състояние, при което всяко силно чувство отсъства и всяко желание „угасва”.
  4. Път за прекратяване на страданието - че краят на страданието (нирвана) се постига чрез следването на Средния път.

Той показва истинската природа на нашето злочесто състояние и учи на причините , които водят до това положение . Той обосновава съществуването на състояние , при което страданието и причините за него се прекратяват и после учи на методите , по които да се постигне това състояние .

Буда не само възвестява спасението , а и самият път на спасението , който е открил сам и чрез собствения си опит . Той , доколкото е възможно , отхвърля теоретичното в своето учение , а чрез няколко изречения , наподобяващи по-точно формули , обосновава вплитането на човека в страданието на съществуването и от тук всеки да има възможността да достигне до спасението , което стои най-отгоре на пирамидата като духовно извисяване . Челно място в проповедта за спасителния път стои проповедта от Бенарес . Той задвижва колелото на учението , според будисткия начин на изразяване . Това се осланя на индийската легенда , според която пред царя , който е владетел на света се търкаля чудно колело и му показва пътя в неговия победен поход  за завладяване на Земята . Така и Буда задвижва колелото на своето учение , търкалящо се победоносно по Земята оттогава насетне .

Епохата е била изпълнена от дълбок стремеж към спасение , към което се е стремял и Буда . Този стремеж обхваща широки слоеве и бързо се разпространява в най-знатните кръгове на индийското общество . Точно този порив на народа оказва огромно и много силно въздействие върху самата личност на Буда . Той е обхванат от идеята , към която се присъединява по-късно със своите системи много значителни мислители , а самата идея е да намери спасение от страданията на съществуването . Във философските занимания на неговото време и в тяхното „проповядване” , той вижда един много погрешен път , отклоняващ го от неговата същинска цел , а това е спасението . Точно таз цел определя неговата позиция към философията през целия му живот .

Учението на Буда  ни учи , че всъщност сме съучастници в причините и условията , които пораждат нашето нещастие и често избягваме да вършим действия , които могат да доведат до по-дълготрайно щастие . Според Буда съзерцаването на болезнената природа на живота , обмислянето на методите , чрез които можем да прекратим нещастието си , е форма на медитация  , а самата тя е процес , чрез който придобиваме контрол над ума и го направляваме в по-добродетелна насока . Тя може да се разглежда като техника , чрез която намаляваме силите на старите мисловни навици и развиваме нови . Колкото повече изследваме и анализираме дадена тема , толкова по – дълбоко я разбираме . Това ни позволява да преценим валидността й . Ако анализът ни покаже , че нещо е невалидно , тогава го отстраняваме . Целият този процес на разучаване и изследване трябва да се разглежда като една форма на медитация . Самият Буда е казал : „О , монаси и мъдреци , не приемайте моите думи само от почит към мен . Трябва да ги подлагате на критически анализ и да ги приемете въз основа на собственото си разбиране.”

3 . Буда е основно учител по етика и реформатор, но не и философ. Той   показва пътя на човека в живота, който води до освобождаване от страданията. На метафизични въпроси от рода на: различават ли се душата и тялото, безсмъртна ли е душата, ограничен или безкраен е светът, вечен или не е вечен.Буда отказва да отговори. Той смята, че обсъжданите проблеми само водят до различни пристрастни мнения.

Като посочва редица метафизични възгледи на предшественици мислители, Буда показва, че те се различават един от друг, тъй като се основават на неопределен чувствен опит, желания, надежди и страхове. Буда неведнъж посочва, че такива умозрения трябва да се избягват, защото те не само не водят човека до неговата единствена цел – архатството (състоянието на освобождаване от всякакво страдание), а точно обратното – забъркват го в най-оплетената мрежа от теории. Най-важната задача е да се сложи край на нещастията. Оня, който се посвещава на теоретични умувания за душата и света, преживявайки в същото време страдания, постъпва като глупак, който вместо да се опита веднага да извади пронизалата го отровна стрела, размишлява за това как е била направена тази стрела, кой я е направил и кой я е пуснал. Буда често споменава няколко въпроса, които той смята за неопределени и безполезни от философска гледна точка: вечен ли е светът или не е вечен?; има ли край светът или е безкраен?;тъждествени ли са душата и тялото?;различава ли се душата от тялото?;безсмъртен ли е позналият истината или е смъртен?;може ли позналият истината да бъде едновременно и безсмъртен и смъртен?; ще бъде ли той безсмъртен или смъртен?

В будистката литература тези въпроси са известни като “десетте неразрешими въпроса” и са предмет на трактата на Авяката Санюта “Санюта никая”.

Вместо да разглежда метафизични въпроси, безполезни за моралното усъвършенстване и недостъпни за познанието, Буда винаги се стреми да просвещава хората по най-важните за тях въпроси: за страданието, за неговия произход и край, за пътя, който води до спасяване от страданието. Това, казва Буда, носи полза, води до святост в живота, до унищожаване на страстите, до прекъсване на страданията, до успокоение, до познаване на висшата мъдрост, до нирвана.

4. Но тук възниква въпросът: Как може човек да се освободи от страданието? Буда казва – като се следва Средния път, или още „Благородния осмоединен път”. Това са осем принципа, открити от Буда Шакямуни по време на неговото Просветление, които се явяват естествен извод от Третата и Четвъртата благородна истина.Този път е открит за всеки и дава представа за основите на будисткия морал. Ето и осемте принципа:

  1. Правилни възгледи. Това означава да познаваш четирите благородни истини и да се научиш да приемаш нещата от живота, без да се влияеш от личното си отношение към тях (като симпатия и антипатия), т.е. да възприемаш нещата, без да съдиш за тях по тяхната външност.
  2. Правилна решимост (цел, стремеж). Това означава да действаш спрямо правилните възгледи независимо от кармата, която притежаваш или това е твърдото намерение да промениш живота си в светлината на истината.
  3. Правилни слова. Това означава да упражняваш контрол върху словото си, с други думи, да се научиш да придаваш правилен израз на онова, което желаеш да съобщиш на света, като преди това си придобил правилен възглед и правилна цел.
  4. Правилно поведение. Това е въздържане от неправилни действия или необходимост от спазването на т.нар. „Пет морални изисквания”: 1) Не убивай; 2) Не кради; 3) Не прелюбодействай; 4) Не лъжи; 5) Не употребявай упоителни напитки и други подобни вещества.
  5. Правилно занятие. Това означава да откриеш правилното си призвание, което имаш и да извличаш от това всичко положително за състоянието на света. С други думи – да придобиваш по честен път средствата си за живеене.
  6. Правилно усилие. Това означава да се отървеш от лошите навици, свързани с илюзорното битие (мая), и да формираш нови в резултат на петте принципа.
  7. Правилно внимание (бдителност; грижи). Това означава да внесеш ред в живота си, като не забравяш, че вещите по своята природа са преходни и да не забравяш днес какво трябва да правиш утре.
  8. Правилни размисли (съзерцание, съсредоточеност). Това означава да добиеш пълно вътрешно спокойствие, т.е. без предубеденост от един или друг възглед и без влияния от предишни въплъщения да успееш да се „влееш” в нещата и да ги оставиш те сами да ти говорят.

Буда открива един средн път между две крайности- първата от която отдаването на удовлоствия (страстите) ,а втората е отдаването на изтезания.Според него Съвършеният е познал един Среден път не следващ тези две крайности , който поражда откровения ,знание , води до успокоение и прозрение.Унищожаването на страстите, премахването на високомерието, преодоляването на всички желания означава овладяване на самия себе си, а това е всъщност да достигнеш до нирвана. Нирвана може да се постигне от този, който знае четирите благородни истини, постъпва според тях, укротил е изцяло своите страсти и в резултат стига до състояние на блажен покой, на спокойствие и душевно равновесие. Нирвана означава и прекъсване на веригата на преражданията.Етичният смисъл на идеята за средния път се разкрива чрез постоянната преданост към линията на поведение, еднакво отдалечена от две изключващи се крайности. Буда не отхвърля изцяло аскетизма, но и не го приема напълно. Индуските богове в будисткото учение губят много от качествата си и имат предимно етично значение. Будисткият пантеон се характеризира с това, че боговете са обединени в йерархични групи. Най-низшите имат тяло и се отдават на удоволствия. Многото висши богове са образец за подражание, защото изразяват идеал за святост. Колкото и могъщи да са те и безсмъртни, по-скоро служат за илюстрация, подпомагаща разбирането на обикновения човек, че будистките добродетели са най-главното, най-висшето и най-безсмъртното на този свят. Мисълта на вярващия не трябва да се стреми към боговете, а към личното самоусъвършенстване, без посредник, водещо до нирвана.

5. Първият философ, който се опитва не просто да ни покаже добродетелта, но и да даде определение за нейната същност е Аристотел. В „Никомахова етика” той казва, че добродетелта е „средина между два начина на постъпване, като единият от тях е от недостиг, а другият – от прекомерност….. Добродетелта е средина между тях, която трябва да се открива и избира.”

Добродетелта е среда между излишъка и недостига .Тя е това нещо, което е равно отдалечено от двата края, това което не ни е в излишък, нито в недостиг. Етическата добродетел се проявява в страстите и постъпките ни, където има излишък и недостиг, и при които средината е желана и търсена. Именно за едно дело казваме, че е съвършено изпълнено, когато нито има какво да се намали, нито какво да се прибави. Всеки знаещ избягва крайностите и търси средината, избира я. Добродетелта е качество, което подлежи на съзнателен избор, състои се в тази средина, която ние определяме съобразно разума си. Добродетелта открива и избира средината. Нейната същност е самата  средина. Добродетелта е това, което трябва да се осъществява в постъпките на човека, за да бъде той морален. Тя е мяра, която фиксира съвършенство.

Според Аристотел макар, че по същност и определение добродетелта е средина, тя е най-доброто, което може да бъде намерено и затова е своеобразен предел, към който трябва да бъдат насочени усилията на човека. Мярата, средата между излишъка и недостига, е само една. И най – малкото отклонение от нея въвежда човека в царството на порока. Човек може да бъде добродетелен само по един начин - като следва мярата и порочен – по много и различни начини. Затова и добродетелните хора са еднообразни, а порочните са разнообразни.

Добродетелта е олицетворение на едно средно положение, в което няма място излишъка и недостатъка. Това означава, че добродетелта е “добродетел”, именно защото в нея няма нито недостатъци, нито пък излишъци. Например смелостта е средина между страха и дързостта, скромността е средина между срамежливостта и безсрамието, благоразумието е средина между страданието и удоволствието.

Добродетелта е „средина по отношение на нас”, т.е. по отношение на отделния човек. Затова мярата трябва да се търси и намира винаги конкретно, както за всеки човек, така и за всяка една от добродетелите. Отделните добродетели се намират по-близко или по-далеч от двете крайности на порока. Например мъжеството е по-близо да безумната смелост, отколкото до страха; щедростта – по-близо до скъперничеството, отколкото до разточителството.

Етическата добродетел  винаги е средата между два порока и затова е трудно да бъде човек “добропорядъчен”, трудно е да се намери средината на всяко нещо. Аристотел казва, че да грешим можем по много начини, а да постъпим правилно можем само по един начин. Ето защо едното е лесно, а другото – трудно. Излишъкът и недостигът са присъщи на порока, а средината на добродетелта. Аристотел е формулирал принципа, по който  най - лесно ще я намерим, като сами се отдалечаваме от крайностите и от тези неща, към които по природа сме склонни. И само ако дълго избягваме грешките, може да постигнем съвършенството.

Както Буда,така и Аростотел търсят пътя между две крайности. Буда я търси между страстите и отдаването на самоизтезания и тръгва по този път ,наричайки го Средния път ,който според него води до просветление ,успокоение , вдъхновение. Аристотел намира един синхрон между излишъка и недостига,а добродетелта е среда между излишъка и недостига.Тя е еднакво отдалечена от двете крайности.Според Аристотел добродетелта сама по себе си е средина  и е  предел, към който трябва да се стреми човек.Мярата между двете крайности е една. Философът смята ,че ако се отклоним от нея бихме преминали в царството на порока. Тук намираме прилика и с мислите на Буда.Той смята ,че и двете крайности биха били долни,непристойни и недостойни за благородния човек,а и не водели до целта –  Просветлението ,идващо от  Средния път.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG