Home Педагогика Психологическа характеристика на лицата със слухови нарушения”

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Психологическа характеристика на лицата със слухови нарушения” ПДФ Печат Е-мейл

  1. Ето-патогенеза на глухотата и тежкото чуване

2.1. Диференциация на субкатегорията “Лица със слухови нарушения (ЛСН) “

За социално адекватен слух се приема чуваемост от 125 до 8000 херца с долна граница на височинност от 10 до 15 децибела, като табличната диапазонна граница е от 0,0 до 30 децибела. Счита се, че затрудненията в чуването започват при загуба на слух над 30 децибела и поради тази причина се определят средните критерии за диагностика на трайните увреди на слуха:

А) Лека глухота със загуба от 20 до 40 децибела – тежкочуващи.

Б) Умерена глухота със загуба от 40 до 60 децибела – практически глухи.

В) Дълбока глухота със загуба над 90 децибела – тотално глухи.

Степента на засегнатост и локализацията определят и вида на глухотата:

  • кондукторна глухота;
  • невро-сензорна глухота;
  • корова глухота.

Според давността глухотата се подразделя на три категории:

  • наследствена, при генетична патология;
  • рано придобита преди развитието на речта /предлингвална/;
  • късно придобита след усвояване на езика и развитие на речта.

1.2 Причини

В класическата схема на соматопатологията се различават: наследствени, придобити /късно и рано/ и комбинирани етиологични фактори.

Най- рано атакуват слуха факторите от групата на генетично-бнаследствените. Т.е. установена по рождение липса на периферния слухов апарат или увреждания на морфологични елементи, както и раждане на деца, които наследяват глухотата.

Други са етиологичните фактори, които се свързват с бременността и самия акт на раждане. Заболявания на майката, травми или непредвидени трагични обстоятелства.

Една от най-сериозните причини за нарушения на слуха при детето е резус-факторния конфликт.

Като следващ фактор могат да се отбележат болести, които атакуват детския организъм след 3 годишна възраст. Това са предимно възпалителни заболявания на носо-глътката, горните дихателни пътища и периферния слухов апарат.

Причина за глухотата са и травмите, като счупвания на кости, гноен отит на средното ухо, наранявания на периферния апарат и др. Класификациите могат да се сведат до: баротравми, въздушна контузия, вибрационна травма, акустическа травма, термична травма, електотравми, измръзвания, чужди тела в ушния проход, химически вещества и отрови, специфични поражения /корова глухота и афазия от сензорен тип/, заболявания на периферния слухов апарат поради стареене на организма.

Райони ,при които разпространението на слухови нарушения е над допустимите граници, са такива със специфични климатични, епидемиологични и психо- социални особености, като райони с химически състав на питейната вода, промишлени зони, зони на обитаване във високите планини, кръвно сродни бракове и др

2.Особености на висшите психични процеси на лицата със слухови нарушения /ЛСН/

2.1. Сензорно- перцептивни процеси

2.1.1. Слухови усещания и възприятия при ЛСН

Нормалният човек усвоява чрез слуховите усещания и възприятия 25% от сигналите на околната действителност, но при лицата със слухови нарушения не страда само тази сигналност, в зависимост и от това кога е настъпила глухотата ще страда и речевата система- от пълна невъзможност да се говори до и разбира човешката реч, до частични увреди.

Увреждането на коя да е сетивно-перцептивна система се отразява и на другите системи и влия върху формирането и развитието на другите когнитивни процеси- мислене, памет, реч.

2.1.2. Зрителни възприятия при лица със слухови нарушения

Децата със слухови нарушения по- трудно разпознават непознати изображения, имат забавени зрително възприемане на предметите, трудно сглобяват от части цели конструкции. Трудно различават свойствата на предметите, затрудняват се при работа с картинни мозайки. Със затворени очи объркват плоските и обемни премети.

Възприятията и представите за въздушна перспектива, за съотношение в размерите, за център на сюжета се формират по- трудни и забавено при глухите деца.

2.1.3. Кожна чувствителност

Кожната чувствителност е контактна и се развива както при нормалните лица. Тя играе компенсативна роля, особени с една от модалностите си – вибрационната чувствителност. Вибрациите, обаче, имат значение само ако се познават от глухите. Най- ефективно от кохлеята се възприемат вибрации в границата от 5 до 12 000 херца, което дава възможност на ЛСН да възприемат музика. Това се използва и слухово- речевата рехабилитация.

2.1.4. Статични усещания

Тези усещания контролират промяната на положението и позата на тялото в пространството. Основно тези усещания се реализират от вестибуларния апарат /лабиринтите на вътрешното ухо/.

Слухово увредените се характеризират, относно тези усещания, с неувереност в походката, която се повишава при затворени очи; промени или затруднения в пространственото ориентиране; изграждат се бавно компенсации с кинестетични усещания.

2.1.5. Кинестетични усещания

Кинестетичните възприятия са по- слаби от другите сетивности, но имат компенсаторна роля за лицата със слухови нарушения. Основните функции на кинестатичната сетивна система са: определяне теглото на предметите; определяне големината, формата и здравината на предметите; контрол върху движенията; кинестетичен контрол върху действията на подвижните говорни органи.

При лицата с увреден слух се забелязват следните особености ;

  • слаба връзка между системите на слуховия анализатор и кинестетичния контрол;
  • забавеност на движенията, включително артикулаторните, поради което речта на слухово увредените лица е провлечена, монотонна и неритмична; липсва плавност и точност на движенията, включително и на артиколаторните и движенията на пишещата ръка; контролът върху силата и координирането на фините движения несъразмерен, което създава предпоставки за трудности при формирането на специфични движения, каквито са графичните движения при писане.

2.1.6. Сомато- сензорна сетивност /ССС/

Както при нормалните слушащи лица, така и лицата със слухови нарушения тази сетивност е еднаква, но втората група лица  тя се осъществява по- бавно. Глухите деца разпознават по- лесно обемни предмети, отколкото техните плоски изображения. При това разпознаване разчитат на метода “опит- грешка”, а не чрез включване на мисловни операции.

2.1.7. Вкус и обоняние

Тези сетивно- перцептивни процеси имат голямо значение, защото помагат на лицата с увреден слух да усетят възможни опасности във въздушната среда. Вкусовите и обонятелните усещания и възприятия по правило не нарушени.

2.2 Особености на двигателната сфера и дейности при ЛСН

Импулсивните движения, като прозяване, сучене и т.н., при глухо роденото дете са възможни, но рефлекторните движения страдат. Още с раждането се установява, че при звуков сигнал детето със слухово нарушение не мига, а също така и не се обраща към източника на звука. Формирането на двигателни действия и дейности се осъществява най- вече с помощта на компенстаивна сигналност, като виброусещанията например.

Ориентирането и движенията, свързани с това се осъществяват в зависимост от степента на загуба на слуховите възприятия. В зависимост от това дали е увреден вестибуларния апарат, пък зависи какви ще са движенията при ходене и задържане на позата, както и каква ще бъде писмената реч на тези деца.

Поради липсващите кинестетични сигнали и невъзможността да се установи обратна връзка са засегнати речевите движения. Графичните движения са възможни и при специално обучение глухите деца могат да бъдат ограмотени.

Мимиките на лицата с глухота са силно изразителни, което помага при комуникацията с нормални деца, както и при такава със себеподобни.

Още в начална училищна възраст се забелязва отчуждение на тези деца от своите връстници в норма, защото на практика речевите им контакти или са невъзможни,  или са много са много слабо активни. Главно се използват междуметия или емоционално предизвикани звуци.

В работната среда лицата със слухови нарушения могат да имат прецизни действия, ако условията на работа са подходящи и приведени за дейност на такива лица, като цветови сигнали, специализирани измервателни уреди и др.

2.3. Особености на мисленето при лица със слухови нарушения. Комуникация и реч

Да комуникираш значи да проявяваш активност, да общуваш, т.е. да имаш събеседник. Докато мисленето е когнитивен процес, който може да се осъществява и в пасивна ситуация.

Мисленето се осъществява благодарение на запас от думи или знаци, символи, използващи се от определен кръг хора (напр. националност: България български букви, звуци). Мисленето и речта са неразривно свързани и тяхното разединяване често пъти води до възникване на тежка патология по отношение на комуникативните процеси и по отношение на интелектуалното развитие и поведение на индивида.

При ЛСН от изключителна важност е времето на придобиване на нарушението, дали е преди или след усвояването на речта. Роденото с глухота дете не е в състояние да усвои майчин език без чужда специализирана помощ и е принудено да комуникира единствено с жесто- мимическа система. Разбирането на човешката реч (импресивна реч) не се формира спонтанно, а това става ограничено по обем и бавно във времето.

При късно оглушели деца е развита речта и комуникацията се характеризира с нарушения и загуби на прецизност.

Усвоените системи за компенсация на слуха не ощетяват мисленето и то може да изпълнява основните си функции (целеполагане, планиране, реализиране). Мисловните операции (анализ, сравнение, обобщение, класифициране, систематизиране, абстракция и конкретизация) при ЛСН са възможни, но имат своя психична обективизация. Същото се отнася и до формите на мислене, както и по отношение на технологичните мисловни процеси. При ЛСН се достигат всички равнища на мисленето; теоретично, реалистично, аутистично, продуктивно, репродуктивно, произволно и непроизволно, освен ако не е увреден интелекта им (ментална ретардация), но това става по- бавно. Мисленето им е реалистично, т.е. свързано е с действителността. То е продуктивно и не пречи на социалната адаптация.

Мисловният анализ при глухите деца е много ограничен (когато няма специализирано обучение), формирането на понятия е със забавена динамика и понятията са практически, а не обобщени и не съдържат най- специфичните си характеристики.

Липсата на реч силно затруднява сравнението при лицата със слухови нарушения, като вниманието им е привлечено към един предмет, а останалите са оставени на заден план. Успехите при сравнението зависят от степента на познатост на обектите, степента на сложност, степента на сходство, поставените задачи в процеса на сравнението, степента на развитие на общия им интелект. При по- големите ЛСН е възможно да се осъществява функционално сравнение. Най- често се изтъкват различията при сравнение, а не сходствата. Поради липса на реч сравнението чрез назоваване е слабо развито, а подвижността и вариативността на мисленето са по- слабо изразени.

В процеса на специализирано обучение и най-вече при слухо- речевата рехабилитация, трябва да се използват комплексни всички средства за изграждане единството от мислене и реч- жестомимична реч, “ дактилна” реч, вербална реч, четене и писане. “Дактилната реч по същество е система от символи, които покриват значението на буквите, но не и на фонемите. Затова тя играе важна роля при комуникативната и мисловната дейност при ЛСН.

Формирането на устната реч при лицата със слухови нарушения не е лек процес. Те първо трябва да се научат правилно да отчитат по устните речта на събеседниците (но не всички фонеми могат да се отчитат по устните) и след това да усвоят начините за самоконтрол на говорните органи.

Важна роля играе и кожно- сетивната система , която осъществява тактилно- вибрационната чувствителност.

В зависимост от това дали индивида е с предлингвална глухота или е с късно придобита такава се определя развитието и активността на експресивната реч. При лицата с предлингвална глухота лепетната реч е продължителна, но не се преминава към вербална, а при късно оглушалите вербалната реч запазва своята обща активност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

При специалното обучение на слухово увредените деца се ползва мултисензорен подход, т.е. оптимално се използват всички средства за непосредствено възприемане и контрол на речта, максимално се прилагат аудиотехника и слухопротезираща апаратура. Особено важни са ранното откриване на слуховия дефицит и обучението в предучилищна възраст. Продължава научното изучаване на технологиите за речевите когниции. В бъдеще ще стане възможно слухово увредените деца да разпознават и възприемат речта на звуковите колебания много по-бързо точно, много по-ефикасно.

Глухотата следва да се интерпретира  не толкова като инвалидност а като социално –педагогически проблем, който може да се разреши при създаване на личността в социалната система.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG