Joomla Software solutions Template

Payday loan

Палеонтологична история на човека.

Според известните палеонтологични данни еволюцията на човека се разделя на следните етапи:

1. Предшественик на човека (прачовек) — австралопитек.

2. Най-древен човек — архантроп. Известни са две пос­ледователни фази в еволюцията на архантропа:

а) сръчен човек (Хомо хабилис);

б) изправен човек (Хомо еректус).

3. Древен човек — палеоантроп.

4. Съвременен човек — неоантроп.

Австралопитеки. Останки от австралопитеки са открити на различни места в Африка — Етиопия, Танзания, Кения, Юж­на Африка. Устройството на долните крайници и таза показ­ва, че австралопитеките ходели на два крака. Ръстът им е сред­но 120 ст. Черепната кухина е с обем 450—700 ст³. При тях настъпват промени в черепа — частта му, която е разположена над очните кухини, е по-голяма в сравнение с горилата, шимпанзето и орангутана. Устройс­твото на долната челюст и зъ­бите са сходни със следващите хоминиди.

Австралопитеките живеели на големи групи. Изхранвали се с лов и събирачество. Храната им се състояла от плодове, се­мена, а също и сурово месо. Се­чивата, с които си служели, би­ли остри камъни, кости, рога и зъби от животни.

Архаитроп. Първата фаза в еволюцията на архантропа е Хомо хабилис. Появил се преди 4—6 млн. г. в Източна Африка. Ръстът му е 150 ст. Обемът на черепната кухина е 800 ст³. Черепът се характеризира с ня­кои прогресивни белези — нап­ример скъсяване на предно-задния размер. Хомо хабилис жи­веели на групи. Изхранвали се с лов и събирачество. В близост до останки на Хомо хабилис са открити първите примитивно изработени сечива — например изострени камъни.

Изработването на сечива от представителите на Хо­мо хабилис е събитие с ключово значение в хода на антропогенезата.

Хомо еректус е възникнал преди 1—2 млн. г. в Африка, откъдето мигрирал в Азия и Европа. Съществувал е допре­ди 200 000 г. Към Хомо еректус се отнасят питекантропът, синантропът и хайделбергският човек. Характерните им белези са следните: обемът на черепна­та кухина се увеличавал прогре­сивно от 900 ст³ до 1200 ст³; челният мозъков дял е разполо­жен над очните кухини; в срав­нение с австралопитека лицеви­ят череп е с относително по-малки размери от мозъковия че­реп; по форма и размери зъбите са по-близки до зъбите на съв­ременния човек, отколкото на австралопитека; размерът и пропорциите на костите на крайниците са аналогични с те­зи на съвременния човек. Ръс­тът е около 170 ст. Способност­та да изработват каменни сечи­ва се усъвършенствала при Хо­мо еректус. Живеели на групи, в които съществували прими­тивни колективни дейности. Мъжете например обединявали усилията си при ловуване. Об­щували помежду си със звукови сигнали.

Синатропът и хайделберг­ският човек използвали огъня.

Появата на архантропите е важен етап в еволюцията на хоминидите. Техният ареал на разпространение се разширява значително и обхваща райони в умерените географски ширини.

Промените, свързани с при­способяването към кли­мата в умерения пояс, ус­корили човешката еволю­ция.

Палеоантроп (неандерта-лец). Възникнал преди 200— 300 хил. г. и е съществувал до преди 28 хил. г. Черепът при него е масивен, с изразени над-очни дъги. Обемът на черепна­та кухина е 1400—1500 ст³. ръстът е сравнително нисък — 160 ст. Все още липсва двойната S-образна извивка на гръбначния стълб. Скелети на палеоантропи са открити на различни места в Африка, Азия и Европа, което говори за повсеместното им разселване. То започнало преди 100 хил. г. и приключило преди 60 хил. г. Палеоантропите, които насе­лявали райони с по-студен климат, живеели в пещери. Из­работвали разнообразни ка­менни сечива — ножове, резци, накрайници на копия и др. Формирали групи от няколко десетки души, в които същест­вувала първобитна обществена организация. Жените отглеж­дали децата, събирали плодове и семена и се грижели за жили­щето и огъня. Мъжете ходели колективно на лов и убивали едри животни. Използвали-огъня за приготвяне на храна, за отопление и за предпазване от хищници.

В тасовия апарат на палеоантропа   настъпили промени, които позволили да бъдат произнасяни голя­ма част от звуците на реч­та. В общуването помежду им възникнали наченки на членоразделна реч.

Неоантроп (Хомо сапиенс, кромавьонски човек). Въз­никнал е преди 40 хил. г. Обе­мът на черепната му кухина достига 1600 ст³, а ръстът — 180 ст. Скелетът притежава всички характерни особености на съвременните хора.

За общуването помежду си неоантропите използвали членоразделна реч. Посте­пенно започват да се фор­мират обществени отноше­ния.

За изхранването си освен с лов, риболов и събирачество неоантропът започнал да се занима­ва с примитивно земеделие. Преди 15 хил. г. в Азия той за­почнал да засява семена от жит­ни растения, сред които особе­но важен бил оризът. Постепен­но неоантропът започнал да опитомява диви животни и да ги отглежда.

Преминаването от присво­яващи форми на дейност (лов, риболов и събирачес­тво) към произвеждащи дейности (земеделие, жи­вотновъдство) е друго важ­но събитие в антропогене­зата.

С развитието на материална­та култура постепенно започна­ло и развитието на духовната култура. Възникнал художест­вен усет и необходимост от ху­дожествена изява. Неин израз са откритите пещерни скални рисунки на животни и ловни сцени, както и скулптурните изображения на животни и жен­ски тела. Развитието на матери­алната култура позволило на човека да се приспособи към разнообразните условия на околната среда. Човекът започ­нал да завладява все нови и но­ви територии. Заселването на американския континент напри­мер започнало преди 28 хил. г. и продължило около 3000 г., до­като между Азия и Америка съ­ществувала сухоземна връзка. Тази връзка се образувала от­ново преди 14 хил. г. и просъ­ществувала 6000 г. Тогава се осъществила втората вълна на заселване на Америка по суша.

След възникването на земе­делието в Близкия изток преди 10 хил. г. земеделците започна­ли да се разселват на запад с темп, приблизително 1 киломе­тър на година, и накрая се уста­новили в цяла Европа. Тези първи земеделци постепенно изместили местните номади ловци. Така преди 10—12 хил. г. възникнал днешният разумен човек — Хомо сапиенс реценс. С появата му завършва палеонтологичната история на човека и започва историята на човечес­твото (фиг. 2.34.).