Home Литература Ботевото творчество

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Ботевото творчество ПДФ Печат Е-мейл

“Към брата си”

  1. 1. Контекстът на Ботевото творчество и положеността на стихотворението “Към брата си” в историческата и литературната обстановка.

Художествената практика на Възраждането е подчертано утилитарна. Това означава, че тя има предимно въспитателен характер, като цели да внуши идеята за пробуждане от робския сън, от безсилието и липсата на съпротива срещу тиранията. В този контекст се вписва и Ботевото творчество, но то не просто прокламира необходимостта от борба, а  я изстрадва като вътрешна потребност на Аз-а. Паралелно с това звучат и идеите за страданието, за самотата, за невъзможността на лирическия Аз да изрази себе си пред Другия, да сподели своето преживяване в света на робството. Стихотворението “Към брата си” се вписва в тази емоционална линия в поезията на Ботев, като засяга проблематиката на страданието и продължава линията, която е застъпена още в стихотворението “Майце си” и е насочена към сплотяване с ближния, към търсене на съратник и опора.

  1. 2. Проблемът за мъчителното преживяване на живота в настоящето

Животът “тук” и “сега” се оказва пространство на несвободата. Това мъчително разкъсва Аз-а. Тежкото преживяване е представено чрез употребата на устойчиви за Ботевата поези образи като душа и сърце. Огънят и раняването, разкъсването на сърцето и душата са метафори на невъзможното битие. Страданието се подсилва и от усещането за самотност, от съзнанието за непреодолимата бариера между лирическия Аз и Другите.

  1. Изследвайте употребата на образите на сърцето и душата в текст.
  2. 3. Самотата на лирическия Аз
    1. Аз- Другите

Преживяванията на Ботевия лирически човек са обвързани с ключовите думи борба и свобода. Всяко отделяне от заветната цел се осмисля като пагубно. Това предизвиква конфликта между Ботевия лирически човек  и глупците неразбрани,  които отказват да приемат идеята за свободата като своя основна и неотменима цел на съществуването, като своя изконна и истински смислена мисия, като единствен пожелан развой на съдбата им. Неизречените истини, несподелените прозрения, смълчаният в апатия и робски страх глас са равнозначни на духовно обезличаване, на нравствена агония.

3.1.1. Гласът на болката – стихотворението изрича своето желание за промяна и борба. Тези идеи остават затворени в съзнанието и призивите на лирическия Аз. Това поражда драмата и болката на неговата самота, от несподелеността на чувството, от безответността на една братска, на същевременно “няма” душа. Ботевият човек настоятелно търси подкрепа, съратник, разбиране, но на въпроса “ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда”, отговорът е категоричен, отрицателен, затварящ перспективите на единението. Гласът е замлъкнал и страдащ. Словото и делото в този текст се оказват невъзможни. Липсата на откликващо разбиране поражда страдание, но провокира и призивност от страна на Аз-а. Това е гласът, намерил своето призвание, инициационно изстрадал себе си в “Майце си” и достигнал до категоричното решение да противопоставяне на и отделяне от света на “глупци неразбрени”.

4. Народът – големият залог

Лирическият Аз изрича категоричността на своя завет: ”Отечество мило любя,/неговият зявет пазя”, за да осмисли житейската си позиция, за да изрече основната си мисия. Народът и Отечеството са единствените алтернативи, опорите, които дават основания за съществуването. Народът е онзи, който се нуждае от своя закрилник, от своя водач, който да му покаже пътя на спасението, извеждането към свободата (помислете за възможни паралели между ролята на Христос като спасител на човечеството и мисията на Ботевия човек).

5. Плачът – осмислен в два пласта – като плач на народа и като плач на юнака. В първата му трансформация се засягат проблемите за страданието, за тежестите и болките, които се стоварват върху народа. Светът “тук” и “сега” изглежда така, сякаш никога спасението не е било и не възможно. Текстът представя коварната картина на застоя, на света, изпразнен от своето съдържание, изгубил функцията си да ражда и запазва живота (откриите метафорите на живота в текста).

Плачът на юнака разкрива неконтрулируемата и  екстатично желание на героя да бъде спасител, но едновременно с това – страданието от самотата, от сякаш невъзможната мисия. Този жест е форма на свръхизричане на себе си, на израстване от едно състояние в друго, на пречистване. Аз-ът разкрива себе си, изстрадва мисията си, за да израсне, за да се превърне в истински герой, който неизменно ще случи съдбата и смъртта си в името на свободата.

“Елегия”

  1. 1. Контекстът на Ботевото творчество и положеността на елгията “Елегия” в историческата и литературната обстановка.

Ботев въплъщава в поезията си мъчителното сътворение на българския героически мит, като разкрива възземанията и паденията, вярата и безверието по пътя към него. Стиховете на Ботев обрисуват националната общност в нейната цялост, защото  тя е част от героичния мит за българското. Битието на юнака не е абстрахирано от неговата социална среда. Силите на противодействие в нея са задълбочено изследвани в текстове като “Елегия”, “Борба”,”Моята молитва”. Интерпретацията на обществените проблеми за Ботев не може да бъде отделена от генералния въпрос за вярата. Поезията му непримиримо се бунтува срещу изопачената весия на християнството, превърнала Светото учение в инструмент за потисничество. Наблюдава се гневно роптаене срещу религията, узаконяваща духовното и социалното робство.

  1. 2. Основният въпрос в творбата

Началото на текста заявява своето питане, около което се организират смисловите пластове на творбата. Коя е причината за унизеното състояние на народа – това е въпросът, организиращ творбата:

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те  в таз робска люлка люлее?

Болезненият въпрос засяга метафората на робството, изразена чрез образа на люлката. Като че от вечни временн, неизменно и непобедимо злото се е залостило в преживяванията на народа, превърнало се е в едниствен спътник на живота му.

  1. 3. Обобщените фигури в текста – на народа и на неговите будители

 

WWW.POCHIVKA.ORG