Home Литература Житейският избор в Ботевата поема На прощаване

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Житейският избор в Ботевата поема На прощаване ПДФ Печат Е-мейл

ЖИТЕЙСКИЯТ ИЗБОР

В БОТЕВАТА ПОЕМА „НА ПРОЩАВАНЕ”

УВОД

Творбата “На прощаване” от Христо Ботев е типична възрожденска изповед на бунтовник емигрант, страдащ за бащино огнище и родна земя поради принудителна разлъка.

ТЕЗА

В центъра на Ботевата поема стои проблемът за избора на свой път в живота. Той зависи от волята на човека, от ценностите, които изповядва. Лирическият герой избира пътя на саможертвата, който е “страшен, но славен”, път, предопределен от свободата. Това е пътят на борбата и саможертвата. Той е „страшен”, защото може да завърши гибелно, но е и „славен”, защото свободата на родината и жертвата за нея са висша ценност за младите българи от епохата на националното самоосъзнаване.

ИЗЛОЖЕНИЕ

  1. Образът на бореца за свобода е много близък по чувства и начин на мислене със самия поет. В подзаглавието поетът уточнява годината на прощаването – 1876. Това е времето, когато “той си беше приготвил вече и дрехите, цървулите, един револвер и още други принадлежности”, пише Захари Стоянов за Христо Ботев.

  1. 1. ПЪРВА СМИСЛОВА ЧАСТ – ПЪТЯТ НА ТРЪГВАНЕТО

А/ В първата смислова част на поемата лирическият говорител изповядва най-съкровеното в своята душа пред майката. Чрез реторически обръщения той започва своя монолог, в който дава израз на своето съчувствие към нейната тревога и болка - “Аз зная, майко, мил съм ти”, “та тебе клета оставих”.

Основен художествен похват за изграждане на творбата е антитезата. На първата двойка повелителни глаголи “не плачи”, “не тъжи” е противопоставена втора двойка – “но кълни, майко, проклинай”, които са тавтологично повторени. В народните вярвания се смята, че клетвите могат да докарат на човека и на челядта му най-голямо нещастие, защото те стигат до Бога и той ги изпълнява. Особеното в този текст е, че клетвата е измолена от бунтовника, защото тя трябва да бъде отправена към този, който е причина за принудителната разлъка – “таз турска черна прокуда”. Драматичното напрежение нараства, защото от майката, закрилница на живота, се иска съпричастие в едно дело, което води до смърт. Тя трябва да разбере мотивите на своето “първо чедо” да напусне дома, да не изпълни своите патриархални отговорности и да поеме пътя на борбата и на саможертвата.

Б/ Основания за своя избор синът търси в своята майка. Тя го е родила “със сърце мъжко, юнашко”, което не трае да гледа “сюрмашко тегло”, главата му не скланя пред турци, които беснеят над бащино огнище.

В/ Самата майка не е обикновена българка. Лирическият герой се обръща с обичайното “мале”, но веднага след това се поправя – тя е “майка юнашка”.

Г/ Друг мотив за напускане на дома е родният край. За сина майката е най-силната връзка с рода, с родния край. Прощаването с нея е прощаване с родното огнище. Синекдохата обяснява причината за принудителната разлъка - поробителят. Робството е разпростряло скръбта си над всичко родно и мило. Чуждото е обсебило, покорило своето и то вече не съществува, затова то е описано в сгъстено черно: турската прокуда, баща и братя “черни чернеят”, българската земя е “черна”, кръвта на загиналите юнаци е черна.

Родината присъства чрез метонимии, които назовават ценностите на родното: бащино огнище, баща и братя, либе хубаво, черни очи, тиха усмивка. Това са все неща, които имат естествена, родова връзка помежду си

Характерна за Ботев е употребата на наречието “там”. “Там” е мястото, към което бунтовникът емигрант изпитва носталгия, мястото, от което започва родината. Тя започва “там”, където героят е засукал първото си мляко, където е първата любов, където някой милее и страда за него.

Д/ В тази част често се срещат думи и изрази със смисъл на нещастие, скръб: фразеологизмът „немили-недраги”, метафората „скръбно сърце”.

Е/ Любовта към родното, българското, чийто живот е невъзможен, изгаря младежкото сърце и прави избора още по-категоричен:

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врага си безверни.

Характерното българско словосъчетание “на глас тичам народен” пояснява смисъла на житейския избор - героят поема по пътя на борба, саможертва за свободата за другите. Той е измолил прошка от майката за своя свободен избор, постигнал е своята вътрешна свобода – “Прости ме и веч прощавай”. Пред него е пътят към свободата на другите. Те са изброени поединично- „за мило, за драго, за теб, за баща, за братя”, но над всички отговорности към рода в този исторически момент е отговорността към „него” – народа.

САМО ЗА ТЕСТА

Ж/ В стихотворението е използван специфичен повествователен похват - героят говори, но майката и либето мълчат. Мълчанието е метонимия на робския живот - жизнените сили на народа са изсмукани, енергията е потисната. Така мълчанието става изразително като мощен вик на българите и още едно основание за избор на героя.

З/ Според традициите на българския хайдушки епос изключителните личности  поставят сред най-високите ценности “честта юнашка”. Тяхната сила е физическа, силата на Ботевия герой е сила на духа.

  1. 2. ВТОРА СМИСЛОВА ЧАСТ

ПЪТЯТ НА ЗАВРЪЩАНЕТО

2.1. Завръщане чрез смъртта

А/ В първата смислова част времето е представено като настояще. Във втората част мислите на героя се насочват към бъдещето: ”Ах, утре като премина през тиха бяла Дунава”.

Отново чрез антитеза текстът се разполовява в два символни цвята: черно /първа част/ като мъка, тъга, сълзи и бяло /втора част/ като река Дунав и животът на юнака след преминаването й. Реката е символ на преход, на промяна в героя. Тя е метафорична граница в душата на героя, елегична граница между роден дом и “тежка чужбина”. Преминавайки я, героят приема предизвикателството на саможертвата.

Б/ Бъдещето е очертано в два възможни изхода от избрания път: завръщане чрез смъртта и завръщане чрез победа. Тази част изяснява метафората на Пътя като „страшен, но славен”. Това е Пътят на борбата, която изисква готовност за смърт.Двата изхода са равностойни като емоционално преживяване и като морална оценка, затова са предадени метафорично с общ елемент – “куршум пропей” и “от куршум пронизан”. Те са равнопоставени и чрез надписа на знамето – “свобода и смърт”, т.е. свободата е живот, но и смърт.

В/ Бунтовникът е измолил прошка от майката, затова има морално основание да остави завет към бъдещите поколения, каквито са традициите в поведението на класическия юнак. Виденията на смъртта и на победата носят послания за приемственост.

Картината на геройската смърт е свързана със завета към поколенията. Той е всичко, свързано с думите борба, правда, свобода, подвиг. Геройската смърт е пример за потомците, тя трябва да събуди желание за борба и за свобода. В съзнанието на героя заветът може да бъде предаден по различни, но все традиционно български начини.

В1. За предаването на завета е използвана метафората на сърцето – “и с сърце всичко разкажи”. Разказът на майката да не бъде със слово, а с обичта и предаността на сърцето.

В2. Заветът на юнака ще бъде предаден и чрез природата. Ботев рисува картина на юнашка смърт, позната от хайдушките песни. Физически юнакът ще бъде унищожен, но той ще бъде обезсмъртен чрез сливането с природата като вечна материя: ”бяло ми месо по скали,/по скали и по орляци,/ черни ми кърви в земята,/в земята, майко, черната”. Двукратно е използван  познатият от народните песни художествен похват анафора и тавтологично повторение, за да се внуши неразривната връзка с родното. Скалите са „горе” – символичното място на свободолюбивия, горд български дух. Земята е „долу”- робското пространство, в което ще се влее кръвта на героите, за да се родят нови, които да продължат вечния български юнашки кръговрат.

В3. Заветът на героя към бъдещите поколения е да продължат делото с намерената пушка и сабя, метонимии на борбата. Техните образи също са израз на идеята за приемственост. Те трябва да подтикнат братята към активни действия, изразени чрез метафората на поздрава и на милувката – “и дето срещнат душманин/ с пушка да го поздравят,/а със сабя помилват”.

В4. Синът е наясно, че майка, загубила „първо чедо”, от „милост” трудно ще подтикне и другите си деца към прегръдката на смъртта. Затова заговаря за други форми на предаване на завета. Една от тях е красивата българска традиция, израз на певческия талант на българина – народният разказ за подвига чрез  “песен юнашка”. В съзнанието на българина песента е обезсмъртяване, защото е признание за делото на необикновените.

В5. Кръвта е най-силната връзка между поколенията в една общност, кръвта ще предаде завета на чувствата – “силно да любят и мразят”.

2.2. Завръщане чрез победата

А/ Картината на победното завръщане е отделена графично и заема по-малко място в текста, но с повече цветове, носени от “бръшлян и здравец”, “венци и китки”. Празничното настроение е разкрито по два начина: чрез български символи на героичното: пушки-иглянки, саби-змии, и чрез епитети от хайдушките народни песни: напети, лични, левове златни.

Б. В картината на победното завръщане заветът може да бъде разчетен чрез символиката на прегръдката и целувката.

Б1. Образите на майката и либето са въведени чрез анафората на възклицанията „о” – израз на изстрадана и измечтана среща. Майката ще прегърне свето чедо и ще го целуне по „красно чело” – символично място на честта и достойнството. Образът на майката е двуизмерен – родна майка и майката родината, която ще приеме отново своите „немили-недраги” чеда.

Б2. За прегръдката на либето е използван метафоричният епитет „кървава” ръка – ръката, проляла кръв в битките. Изкуплението, пречистването е чрез чистотата на любовта.

3. ФИНАА. Само че предчувствието на гения не е дорисувало картината на живота и тя прекъсва внезапно чрез противоположен съюз и моноготочие: "Пък тогаз......не ме забравяй". Смъртта е по-възможният изход. Лирическият герой отново се обръща към майката, но с по-категорично предположение: “Аз може млад да загина..”

Б. Най-желаният начин за героя да бъде запомнен е в паметта на народа. Ако делото му бъде оценено, в легендите и в песните за него ще се знае не само, че е загинал, но как и за какво е била неговата саможертва. Жив или мъртъв, за Ботевия герой е важен отзвукът от делото му сред другия народ, който ще каже нявга:”умря сиромах за правда, /за правда и за свобода”. Лирическият говорител не приема народната мъдрост:”Преклонена главица сабя не я сече”. Тя е измислена от същите сънародници, които ще кажат “нехрани майка излезе”. Най-важното за бунтовника е народът да приеме делото му като завет, който да пробуди свободолюбието, да съхрани в родовата си памет подвига на загиналите за свободата. Затова и последната дума в поемата е “свобода”, а на финала е използвана инверсия – “да каже нявга народът”. Казването, постоянното споменаване е словесно предаване от поколение на поколение на завета на борците чрез примера на техния живот.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

“Аз може млад да загина...”- тази пророкувана житейска съдба нарежда Христо Ботев сред необикновените, избраните да бъдат висока и тревожна морална мяра за човек.

Васил Левски, когото цяла България счита за светец заради безупречната му нравственост, преписва стихотворението „На прощаване”в тефтерчето си. Летописецът на Априлското въстание Захарий Стоянов счита, че то е “завещанието” на поета, сбъднатата “молитва” за геройска смърт и свобода. За нас посланието е да отстояваме постигнатите висоти на българския дух.

ЛЮБОПИТНО!!!

РЕЧНИК НА СИМВОЛИТЕ

  1. В българските традиции черното е символ на траур поради загуба.
  2. Целувката - символ на взаимно сливане, свързване на дух с дух.
  3. Вода - пречистване, преминаване от едно нравствено състояние в друго, от един социален статус в друг
  4. „Куршум пропей над село” начало на борбата
  5. „Куршум пронизан” – смърт
  6. “Тих бял Дунав” – част от националното ни самосъзнание, в паметта на българина то е свързано с подвига на Ботев. Великата европейска река, която народите наричат по различен начин /на хубавия син Дунав/, ние наричаме „тих бял Дунав”. За изключителната популярност на този израз очевидно значение има Вазовата песен, която и днес се изпълнява като химн в чест на Ботев и загиналите за свободата на Родината. Изразът е познат от народно-песенното творчество, защото чрез него народът е назовавал онази видима граница между свободата и робството.
  7. „немили-недраги” - хъшовете, бунтовниците, са потърсили и намерили отвъд граничната река /в Румъния, Влашко/ свободата, от която насилствено са били лишени в родината си. Те са „немили- недраги” сред едно общество /както чуждото, румънското, така и голяма част от българското/, което не може да ги разбере и ги счита за пропаднали. Но най-голямата им болка е, че са далече, но и твърде близо до родината и мисълта за нея изгаря сърцата им, защото са заплашени да загубяг дори спомена за любимите образи от родината.
  8. здравец - пожелание за здраве, успех, щастие, победа
  9. 10. поанта емоционален връх, емоционална кулминация, такъв е финалът

2. Бръшлян – вечният цикъл на смъртта и възраждането, мита за            вечното завръщане. Житейска устойчивост, закрила от Бога.

Меч и сабя -символи на правосъдието

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG