Joomla Software solutions Template

Payday loan

Метилов алкохол, метанол, CH₃OH. Той се среща в свободно състояние в следи в някои растения, например в листата на кестена и липата, а като естер на салициловата киселина — в Gaultheria procumbens и като естер на антраниловата киселина — в жасмина.

По-рано технически той се добиваше главно при суха дестилация на дърво, и то като, вторичен продукт. При този процес метиловият алкохол се образува от лигнина на дървото, а не от целулозата. При нагряване на дърво в реторти към 500⁰ получават се различни продукти: дървесен газ (СН₄, H₂, СО и др.), воден дестилат, дървесен катран и дървен въглен. Водният дестилат, наречен „суров оцет", съдържа около 10% оцетна киселина, 1,5 - 3% метилов алкохол, 0,5% ацетон, а също ацеталдехид, алилов ал­кохол, метилов ацетат амоняк, амини и др. Оцетната киселина се отделя с варно мляко като калциев ацетат. Най-трудно се отлъчват метиловият алкохол и ацетонът, които имат близки точки на врене. Това се постига с помощта на колонни апарати. Полученият алкохол се нарича дървесен спирт. Суровият дървесен спирт има сравнително неприятна миризма и служи за денатуриране на обикновен алкохол.

3a техническо добиване на метиловия алкохол днес се употребява друг метод, който се състои в хидриране на въглероден окис в присъствие на метални окиси (ZnO, Cr₂O₃). Тази реакция е открита от A. Mittasch и W.Schneider в 1922 г. Този процес се извършва в Германия при 300-400⁰, 200 атм. и горния смесен катализатор. Реакцията е екзотермна. Взаимодействието става съгласно равновесната реакция

СО+2Н₂ СН₃ОН+23 ккал,

при която от 3 об. газ се получава 1 об. газообразен метилов алкохол. Съгласно "принципа" на Lе Сhatе1iег повишаването на налягането ще изтегли равновесието в полза на намалението на обема. По този метод се добива по-голямата част на световното производство на този алкохол.

Както видяхме същата газова смес с други катализатори дава въглеводороди предимно парафинови.

Съвършено чист метилов алкохол за научни цели се добива, като се превърне в естер на оксаловата киселина, който е кристално вещество и лесно се пречиства чрез прекристализиране, а после се осапунва. Така полученият алкохол е свободен от всякакви органични вещества. Подобни методи, като се минава през производно, което е кристално съединение и лесно може да се пречисти чрез прекристализиране, а след това се възстановява съединението често се употребяват в органичната химия за получаване на чисти индивиди.

Дървесният метилов алкохол е онечистен с ацетон, което се уста­новява с йодоформената реакция. В този случай за отстранението на ацетона може да се премине през калциево-хлоридния комплекс на алкохола.

Метиловият алкохол е безцветна течност с парлив вкус, която ври при 65°. Из водните дестилати той се получава (за разлика от етиловия алкохол) с чистота 99%. Водата напълно се премахва, като на алкохола се действа с малко количество магнезий, който се разтваря като магнезиев метилат. Последният се разлага от наличната вода до алкохол и магнезиев окис:

2CH₃OH (CH₃O)₂Mg        2CH3OH+MgO

За разлика от етиловият алкохол, той не може да се обезводни с вар, тъй като образува калциев алкохолат, който освобождава вода съгласно равновесието:

CaO+2CH₃OH     Ca(OCH₃)₂+H₂O

Метиловият алкохол действува  упоително,  както  обикновеният ал­кохол, но при употреба на питиета, които го съдържат, се получават повреди на очите, а дори и ослепяване. Взети вътрешно, 10 мл метилов алкохол докарват слепота, а по-големи дози причиняват и смърт: Отров­ното действие се дължи на окислителните продукти на алкохола, напр. мравчената киселина в която той се превръща в организма. Метиловият алкохол е най-добрият след водата разтворител на неорганични съеди­нения. Той разтваря значителни количества от някои соли, като калциев хлорид, куприхлорид, меркурихлорид, натриев йодид и др.

Той намира голямо приложение в техниката главно като метилиращо средство, за добиване на формалдехид, разтворител на лакове, денатуриране на обикновен алкохол и пр.

Отравяния с алкохоли. Алкoхолите са хидроксилни про­изводни на наситените въглеводороди Според броя на хидроксилните групи, заместващи водородните атоми, те биват едновалентни, двувалентни, тривалентни и многовалентни. За клинич­ната токсикологична практика основно значение имат едновалентните и двувалентни алкохоли.

Отравяния с едновалентни алкохоли. Физикохимична и токсикологична характеристика. Голяма част от едновалеетните алкохоли (до 11 ред) са безцветни течности, а останалите – твърди кристални вещества

Във вода са разтворими само първите З хомолога, като същите са лесно подвижни течности с характерна алкохолна миризма и парлив вкус. Едновалентните алкохоли имат наркотичен и общотоксичен ефект, който се засилва с увеличаването на молекулното им тегло. По-широко известните едновалентни алкохоли, както и техните летални дози са посочени на таблица 14.

Едновалентните алкохоли имат широко разпространение и приложение в промишлеността, селското стопанство, домашния бит и останалите дейности на човека. Така например по-малко известните едновалентни алкохоли — пропилов спирт, бутилов спирт и други намират широко приложение като разтворители на мазнини, при получаване на различни пластификатори, ор­ганични химически съединения, медикаменти и т. н. Смесите от висши алкохоли — alcoholis emulsiticantes, представлявйщн наситени алифатни съединения нямат практическо значение за токсикологията, те не са отровни.

Едновалентните алкохоли Основно се резорбират през гастро-интестиналния тракт, значително no-рядко през кожата и инхалаторно. В организма на човека те се метаболизират до различни продукти, като при редица алкохоли метаболитните продукти са силно токсични. Екскрецията им се осъществява през бъбреците, а определена част от алкохолите се екскретира през белите дробове в непроменен вид.

Преобладаващата част от едновалентните алкохоли действат преимуществено върху нервната система, като някои от тях увреждат черния дроб и бъбреците - алилов спирт, изопропилов спирт и други.

Особености на отравянията с метилов ал­кохол. Метиловият алкохол по миризма и вкус не се различава от винения спирт, което е предпоставка за грешки и злоупотреби. В организма на човека той основно постъпва през гастроинтестиналния тракт, а при малки деца и в производствени условия е възможно да проникне през кожата и външните лигавици и инхалаторно. След резорбирането си една част от метиловият алкохол се екскретира в непроменен вид през белите дробове и бъбреците, като по-голямата се метаболизира до мравчена киселина и формалдехид. Получените метаболити определят в голяма степен тежестта на интоксикацията в резул­тат на изявената тежка метаболитна ацидоза и уврежданията на нервната система, включително и на зрителния нерв. За метило­вия алкохол е характерно силното му локално действие върху лигавиците и кожата, особено при малки деца, както и по-слабо изявеният му наркотичен ефект в сравнение с етиловият алкохол.

Патологоанатомични промени. Те са неспеци­фични, като при отварянето на трупа се долавя миризмата на алкохол. Установява се хиперемия и оток на мозъка, дегенера­тивни промени в паренхимните органи.

Клинична картина. При перорален прием или при масивна инхалация в производствени условия интоксикацията започва с раздразване на лигавиците на очите и горните дихател­ни пътища, като успоредно с тях се появяват прояви на алкохол­но опиянение. След изтичането на латентен период от 1 до 40 часа (средно 12-24 h), през което време проявите на алкохолно опиянение обикновено са преминали, състоянието на болния наново се влошава. Явяват се оплаквания от главоболие, све­товъртеж, гадене, повръщане, болки в корема, както и бързо нарушаване на зрението до пълно ослепяване. Характерен при­знак е трайната мидриаза. През първите 1-4 денонощия се развива тежка метаболитна ацидоза, клинично изявена с посоче­ните no-горе симптоми, като при някои болни са налице и опла­квания от стягане в сърдечната област, екстрасистолна аритмия, и други. При тежко развиваща се метаболитна ацидоза се стига за кратко време до кома, гърчове, колапс, парализа на дихател­ния център, мозъчен и белодробен оток, често пъти завършващ със смърт.

От изследванията е възможно химическото доказване на метиловия спирт в биологичните продукти, както и на тежката метаболитна ацидоза, която е един от основните рано алармира­щи прояви при тази интоксикация.

Диференциална диагноза. Прави се, на първо мяс­то, с отравянията с етиленгликол, етилов алкохол, атропинови отравяния, ботулизъм и др.

Лечение. При перорален прием в домашна обстановка или при производствени условия при запазено съзнание се дава чаша солена вода (една лъжичка готварска сол на една чаша водачи се предизвиква повръщане. Незабавно като антидот се дава също през устата 100—150 ml етилов алкохол (ракия, коняк и други). В болнична обстановка се назначава стомашна промивка със суспенсия на медицински въглен и вода, дава се също 2% разтвор на натриев бикарбонат, назначава се салинно очистително и очистителни клизми. Внимава се за аспирация, като при транспор­тиране болните се поставят в подходящо положение. Продължава се антидотното лечение с етилов алкохол, най-добре капково (венозно) с 5 % стерилен алкохол в глюкозен серум (25ml, 96° етилов алкохол, в 500ml глюкозен серум). Антидот­ното насищане с алкохол (концентрация в кръвта от 0,5 до 1 %) се поддържа през първите 48 часа след отравянето. Незабавно се започва корекция на тежката метаболитна ацидоза, като болният в това време се транспортира в най-близкия център за хемодиализа. Детоксичната депурация с хемодиализа_е най-благоприятното лечебно поведение както по отношение на етиологичното лечение, така и по отношение на патогенетичните промени — корекция на метаболитната ацидоза. Назначава се също с антидотен биохимичен ефект витапирацен в доза при тежките коматозно болни до 12 флакона за 24 часа или ороцетам при по-леките отравяния и след частичната корекция на съзнанието в доза до 20 ампули за 24 часа.

Симптоматичното лечение включва назначаването на монозахаридни, водноелектролитни и аминокиселинни разтвори в количество подходящо за провежданата форсирана диуреза, назначават се също големи дози витамини, особено витамини от групата В, контролира се и се коригира електролитният баланс, внимава се със седативните средства.

Пораженията на зрителния нерв се лекуват от офталмолог. Проучвания в тази насока показват благоприятен ефект от лечението с хипербарна оксигенация в съчетание с ноотропни препарати.

Използвана литература:

1. Учебник по Органична химия, Димитър Иванов, изд. Наука и изкуство, 1964
2. Клинична и специална токсикология, Н. Александров. М. Миланов, Военно издателство, 1991
3. http://incidents.actualno.com/news_32906.html

Черна хроника:

Тримата отровени с алкохол берат душа. Двама си отидоха

01 декември 2005 / News.dir.bg

Двама мъже и една жена са в реанимация и на изкуствено дишане след отравяне с метилов алкохол.

За по-малко от денонощие петима души от Варна между 50 и 65 години се отровиха с метилов алкохол. Двама вече починаха вечерта на 30 ноември още в шоковата зала на МБАЛ "Света Анна". Двамата са били хронични алкохолици, съобщи д-р Мая Рашева, директор на Спешния център, цитирана от Дарик. И петимата отровени нямат връзка помежду си и близките им не знаят какво са пили. Най-често отравянията с метилов алкохол са от син спирт, който се продава и неоцветен, както и от домашна ракия. След аутопсията ще стане ясно какво са пили петимата, съобщи шефът на отделението за интензивно лечение и остри интоксикации във ВМА - Варна д-р Мария Аспарухова. Полицията работи по изясняване на източника на отровното питие.