Joomla Software solutions Template

Payday loan

Трябва да знаем, че елементарните частици не са неизменни. Те могат да преминават една в друга, без да се съдържат една в друга. Така например неутронът може да се превърне в протон, електрон и антинеутрон, но не представлява съвкупност от трите частици, те се пораждат в момента на превръщането.

В основата на цялото многообразие на веществения свят лежат главно трите елементарни частици: протон, електрон и неутрон. От тяхното групиране възникват по един или друг начин ядрата и атомите, от групирането на атомите -молекулите, от групирането на молекулите - макроскопични тела и звездите, от тях - галактиките, мегагалактиките и т.н.

Като своеобразни елементарни частици трябва да се разглеждат и квантите на електромагнитното поле, наречени фотони. Те се явявят като агенти за пренасянето на енергия от една частица до друга или от едно тяло в друго. Фотоните нямат нито товар, нито маса в покой - те не могат да съществуват в покой.

Друга елементарна частица е позитронът. Неговото същесвуване е предсказано теоретично от Дирак (1928 г.) и след това е открит в състава на космичното лъчение от Андерсон. Позитронът е античастицата на електрона. Позитронът и електронът имат еднакви маси и еднакви по големина, но различни по знак товари.

Взаимодействието  между електрона и позитрона, между частицата и античастицата води до тяхната анхилация- до превръщането им в други частици- два γ-кванти:

e⁺ + e^- →  2γ.

Възможен е и обратният процес- превръщането на γ-квант при взаимодействието му с полето на ядрото в двойка електрон-позитрон:

γ →  e⁺ + e^-.

Масите на електрона и позитрона, изразени в енергични единици (E=mc²), са равни на 0.51 MeV, поради това създаване на двойка електрони-позитрони е възможно само от фотон, чиято енергия е равна или по-голяма от 1.02 MeV.

Получаването на двойка електрон-позитрон не може да се разглежда като разлагане не една частица на двете и съставни части. Това е превръщане, тъй като електрон и позитрон не дават един, а два  γ-фотона всеки с енергия 0.51 MeV.

Неутриното е елементарна частица, чието съществуване е било допуснато при обяснението на β-разпадането. Дълго време опитите да се открие тази частица и да се измери нейната маса не са давали положителни резултати. Изследванията само са показали, че нейната маса не е по- голяма от 0.0005 от електронната маса, което може да се изтълкува,че неутриното подобно на фотона не притежава маса в покой. Понеже съществуват два вида β-разпадания-при единия се отделя електрон, а при другия антиелектрон (позитрон), естествено беше да се допусне, че съществуват два вида леки частици: неутрино(υ) и антинеутрино(ύ). Неутриното се получава при позитронно разпадане:

ρ  →  n +  e⁺ +  υ,

а антинеутриното-при електронното разпадане:

n →  ρ  +  e^- +  ύ.

Същестлуването на неутриното е потвърдено опитно през 1955 г., антинеутриното засега е въведено само теоретично. През 1955 г. са открити антипротонът, а през 1956 г. и антинеутронът, който се получава при взаимодействието на протон с антипротон.

Протонът се различава от антипротона по знака на товара си-протонът е натоварен положително, а антипротонът отрицателно-както и по знака на магнитния си момент(спина).

Неутронът се различава от антинеутрина само по знака на магнитния си момент.Античастиците не могат да същестлуват дълго време в присъствието на съответните частици, тъй като се съединяват с тях и се анхилират. При анхилирането на протон с антипротон или неутрон с антинеутрон  се раждат някои видове мезони.

След 1950 г. се появяват съобщения за откриването на нови и нови частици. Открити са няколко разновидности на К-мезоните с маса около 965 електронни маси и на хипероните. Към хипероните се отнасят неутралната ламбда частица, три вида сигма хиперони и каскаден отрицателен ξ-хиперон. Съществуват и антихиперони .