Home Литература Борба Христо Ботев

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Борба Христо Ботев ПДФ Печат Е-мейл

КОМЕНТАР НА ТЕКСТ

от стихотворението „Борба” на Христо Ботев

"Боже, помилуй - грешен съм азе",

думай, моли се и твърдо вярвай -

бог не наказва, когото мрази...

Тъй върви светът! Лъжа и робство

на тая пуста земя царува!

И като залог из род в потомство

ден и нощ - вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,

царство на подлост, разврат и сълзи,

царство на скърби - зло безконечно!

кипи борбата и с стъпки бързи

върви към своят свещен конец...

Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

„Борба”  е поредното възрожденско стихотворение на Ботев, написано като желание за промяна. То не е изповед, както редица други стихотворения, а обръщение, дори обвинение отправено към народа, примиряващ се със злата си участ, осъден да носи тежестта на робството и забравил вкуса на свободата. Борбата е представена като идея в различни аспекти – борбата с поробителя, борбата с родоизменниците, дори борбата със самия народ. Лирическият герой непримиримо следва идеята си, защото желае той и народът му да бъдат свободни.

В началото на стихотворението откриваме, че християнското триединство – вяра, надежда и любов не намират опора в тази епоха, която Ботев показва и тук те са причина за преходното състояние на героя – между живота и смъртта. Няма ли ги тези ценности, остава разкаянието, молбата за по-добър живот, молба за свобода или смърт. Народът няма ценностен модел, който да последва, липсва му вярна преценка и му остава единствено да се моли. „Твърдата вяра” е понятие не ясно за обществото, лирическият герой се бори срещу това, призовава хората да си върнат вярата. Това изглежда невъзможно, защото те нямат надежда и ако тя умира последна, те са останали просто хора, лутащи се из лабиринта на робството, без вяра, без ценности и без мечти.

Олицетворението на вървящия свят разкрива минаващото време, годините на мъчение и неправда, годините през които надеждата е изгубила своя смисъл като християнска ценност. На лъжата е придаден човешки образ, а именно тези, които се отричат от вярата си в името на материалното. „Слепци с очи” е оксиморон, присъстващ в много от поезията на Ботев, макар и казан под друга форма. Тук това са  чорбаджиите, те управляват чрез богатство, спечелено на гърба на другите. Духовниците, представителите на Бога предават възможно най-ценното у един човек – вярата. Използват я за да трупат богатство, без значение, че така разрушават обществото, останало цяло единствено и благодарение на малцината, които са вярвали в свободата - истинските и ценностни хора, които биха предпочели смъртта, пред това да гледат народа си как страда, а те да бъдат продажници. Лъжепатриотите или т.нар. продажна интелигенция също намира място в злата участ на народа. Тези образи ясно очертават опозициите в стихотворението межди добро-зло, вяра-безверие, прагматично-героично. Нееднократно личи отношението на Ботев към тази част от населението, която подпомага насаждането на робското, пасивното в човешкото съзнание, за това се отнася на моменти критично към онези, които се поддават на манипулативното държание на „стадо от вълци в овчи кожи”.

Заложено в поколенията, робството съществува перманентно в съзнанието и ежедневието на българина. Родилите се роби не виждат света по далеч от начина, по който поглеждат на него от самото си раждане. Поробените обикалят в адския кръг на тиранина, а деня и нощта изразяват този безкраен кръговрат. Те са естествен природен цикъл без край, и също като тях, робството тежи „вечно” върху народа - той е поробен в безкрайността. Преминаването на робството през народа не е идване и заминаване, то е постоянно и тук единицата човек е заменена с цяло поколение, което сменяйки се с сдруго остава с еднакви страхове, еднакво бездействие, но все по-голяма тежест.

Робството царува над всичко, погубва мечтите на хората, „кърваво”, „грешно”, „царство на подлост”, „разврат и сълзи” – това са символите на тиранията и тук те са обединени в едно наречено „зло”. Подчертана е силната омраза на лирическия герой към своята собствена земя, омърсена от годините царуване на врага. Но той отново намира искрата надежда и заговаря за борбата, като единствения път към спасението.

Ботев нарича „луди” онези единици, които имат единствена цел в живота, раждат се и си отиват с нея – идеята за свобода, това е личността, надраснала себе си и своето време. Самотата на Аз-а втурнал да се бори за една „изгубена кауза” остава остава неразбрана от мнозинството.

На финала на стихотворението и на базата на олицетворение и инверсия, Ботев изгражда „образа”  на революцията, на бунта срещу бездействието. Последният стих „хляб или свинец” е еквивалент на „свобода или смърт”, тук прозира решителност, отсъствие на страх, обединение на настоящето с единственото възможно бъдеще на народа ни като такъв - краят на робството.

Христо Ботев за пореден път пресъздава картината на робството описвайки и осъждайки го. Чрез лирическия герой, той изразява единствения си копнеж – борбата, и единствената мечта – свободата. Отново се изправя срещу остарелите мъдрости на своето време, излага своите разбирания за живот и свобода, като ги обединява в едно неразделно цяло. Пламенно защитава идеята си за борба, като смело се взира в бъдещето на народа си и го вижда само и единствено като свободен.

 

WWW.POCHIVKA.ORG