Joomla Software solutions Template

Payday loan

Към края на 1683г. и началото на следващата година последните илюзии на Хабсбургите по отношение на османците постепенно изчезват.През януари 1683г. Леополд І започва да намира с успех първите съюзници срещу Мехмед ІV , макар че все още някои коалиции са насочени по-скоро срещу Франция.Такъв е съюза с херцог Ернст Аугуст фон Брауншвайг-Люнебург,който предвижда предоставянето на 20 хил. войници срещу 50 хил.талера месечно.Първият владетел , който решава да подкрепи императора срещу османците, е баварският курфюрст Максимилиан ІІ Емануел.Това става на 26 януари 1683г.,когато подписаният отбранителен договор задължава да владетеля от Мюнхен да участва с 10 хил.души срещу 400 хил.гулдена годишна вноска от страна на Леополд І.

Най-сериозният съюзник на Виена обаче се оказва полската държава.На 27 януари 1683г. във Варшава започват дебатите около бъдещия двустранен договор.Ян ІІІ Собиески подкрепя с целия си авторитет идеята за съюз с Леополд І срещу османците.

При воденето на преговорите се наблюдава борба между прохабсбургските и профренските групировки в събранието , което води до забавяне подписването на самия договор.

През март 1683г. Луи XIV демонстрира добри намерения към Леополд І и изразява готовност да помогне с пари и войници в очертаващия се конфликт.Доколко това предложение е сериозно може да се спори, но поне в началната фаза на конфликта неутралитетът на Франция изглежда осигурен.

Най-накрая на 31 март 1683г. хабсбургско-полският съюзен договор е подписан. Спогодбата има едновременно офанзивен и дефанзивен характер.Ян ІІІ Собиески трябвало да събере 40 хил. души , а Леополд І 60 хил. войници , с които да се помогне било то на Краков или Виена в случай на обсада.Императорът предоставял 200 хил. талера за въоражаването на полската армия.В договора се предвиждало привличането и на други съюзници,преди всичко „царете на московците”.Покровител на договора щял да бъде папата, но договорната клетва била положена едва на 16 август с.г.

Почти по същото време , когато Леополд І и Ян ІІІ Собиески стават формално съюзници ,от Одрин започва придвижването на османските войски , което продължило 75 дни.Оценките за числеността на османците варира между 150 хил. и 1,3 милиона.

Условно би могло да се приеме цифра от около 150-170 хил.души, от които към 90 хил.души били същинските въоръжени сили на султана.

На 21 април 1683г. за ръководител на имперската войска е избран херцог Карл V фон Лотринген и Бар(1643-1690),който бил женен за една от сестрите на императора. Османската армия била предвождана от Мехмед ІV и великия везир Кара Мустафа.В началото на май султанските войски достигат Белград.След като научава за  хабсбургско-полският договор, падишахът провъзгласява Кара Мустафа за върховен главнокомандващ.Дали това е проява на малодушие или преценка, че присъствието на султана по-скоро ще пречи не се знае, но в крайна сметка султан Мехмед ІV остава в Белград и се отдава на любимото си занимание – лова.

Папа Инокентий XI се обърнал към почти всички европейски дворове и представители на висшето католическо духовенство да подпомогнат  финансово заплашените християнски страни.Повечето пари са изпратени от италианските държави,Испания и Португалия, но най-щедра е папската каса – до август 1683г. Ян ІІІ Собиески получава близо 500 хил. гулдена, а императорът до септември един милион гулдена.Светият отец опитва да привлече в борбата с Османската империя и традиционния неин враг – шиитска Персия,но не успява.Има сведения, че през пролетта на 1683г. османците се опитват да предизвикат намеса на Франция срещу Хабсбургите,но както се вижда по-нататък ,нито френски ,нито персийски войски участват в конфликта.

На 5 юни 1683г. императорският пълководец Карл V фон Лотринген преминава границата и започва обсадата на крепостта Нойхойзел,попаднала в османски ръце през последната война.Армията на Леополд І наброявала около 32 хил.души.Затова изглежда малко странно,че командир като Карл V фон Лотринген не е разполагал със сведения за числеността на османската армия и крайната и цел, иначе едва ли би предприел такава рискована обсада на крепостта Нойхойзел.На 9 юни обаче Карл V фон Лотринген решава да поправи грешката си , като вдига обсадата и се оттегля.Това деморализира духа на хабсбургските войници и улеснява придвижването на османците, чието пристигане пред Виена вече е само въпрос на време.

На 10 юни в османския лагер край Есек пристига граф Имре Тьокьоли с войските си. Към армията на великия везир се присъединяват и контингентите на другите балкански васали – Трансилвания и Молдавия.На 23 юни това прави и влашкият господар Шербан Кантакузин,а на 27 юни при войската идва и татарският хан.

На 7юли1683г.става и сражението,което предхожда обсада на Виена.Край Петронел татарската конница нанася поражение на отстъпващите части на Карл V фон Лотринген.След като научават за загубите във Виена настъпва объркване и паника. Император Леополд І решава да напусне града, с което да запази живота и короната си.Паниката достига такива мащаби, че за един ден 60 хил.души напускат града. Назначеният от Леополд І комендант на града фелдцойгмайстер граф Ернст Рюдигер фон Щаремберг (1638-1701) слага край на дезертьорството и започва целенасочена подготовка за тежката и продължителна отбрана.

На 14 юли 1683г.,в сряда,Кара Мустафа пристига с огромната си армия пред стените на Виена,с което се слага началото на 60-дневната обсада на града.Към защитниците на града,в последния момент,се присъединяват части от армията на Карл V фон Лотринген, с което общият брой на защитниците на града достига 20 хиляди , включвайки граждани и студенти.

Макар че разполагал със скица на виенските фортификации везир Кара Мустафа , необяснимо , извършвал най-силния щурм в най-добре укрепения участък – между бастионите Бург и Льобел.При всички случаи насочването на османците именно в този район забавя значително напредването на обсадата и не е добър атестат за пълководските умения на везира.Друга грешка на Кара Мустафа е ,че не докарва тежки оръдия , а разчита да взриви стените на Виена.Османските сапьори се славели като едни от най-добрите на континента и досега имали сериозни успехи.Главния недостатък на този метод било това , че отнемало прекалено много време.

В средата на август 1683г. християнските войски,които трябвало да помогнат на обсадените,започват да се събират в района на Тули, на 30км. северозападно от Виена.

Пръв там пристигнал Макс Емануел,начело на около 11хил.баварци.Седмица по-късно, на 22 август Ян ІІІ Собиески заедно с 26 хил.войници пресича хабсбургската граница в Силезия.

Независимо от бавното напредване на османската обсада,в началото на септември сапьорите успели да преодолеят първата фортификационна система и започнали взривяването на главната крепост.На 4 септември ,след като пробили почти десетметров отвор в стената,османците едва не влезли в самия град.Наистина съдбата на Виена трябвало да се реши в съвсем близко време.Щаремберг заповядал отново да се изстрелват сигнални ракети,с което да се покаже на християнските войски,че трябва да побързат.Кара Мустафа виждал в тези призиви за помощ доказателство,че неговата голяма победа е близко.

На 7 септември 1683г. имперските и полските части се съединили и започнал походът към Виена.Обединената християнска армия била под върховното командване на Ян ІІІ Собиески, тъй като той бил от гледна точка на ранга най-високопоставеният владетел.

Леополд І изявил желание да участва в освобождаването на столицата си, с което най-вероятно целял да възстанови поразклатения си авторитет.Усложненията,които биха настъпили във връзка с главното командване били ясно осъзнати от Карл V фон Лотринген и личния изповедник на Леополд І,които успели да убедят императора да ни пристига при армията.

На 9 септември османците залавят двама души,които били изпратени от главната квартира на християнската армия до граф Щаремберг.Станало ясно,че до три дни ще дойде очакваната от обсадените помощ.Моментално бил свикан военен съвет,който решил обсадата да бъде продължена,а само част от султанската армия да се противопостави на християните.Това по принцип не било лош избор сам по себе си , но не бил правилно реализиран от главнокомандващия на османската армия.

Основния пропуск на Кара Мустафа е,че той не допуснал възможността християнската армия да избере най-трудния маршрут от Тули до обсадения град. Нейният път минавал направо през Виенската гора,докато околните равнини не били използвани.Така при дадената ситуация изненадата била на страната на християните.

В този смисъл,като се има предвид и сравнително малкия контингент,отделен от Кара Мустафа за пряк двубой с пристигащата армия,битката край Виена до известна степен била предрешена в полза на християните.

Идеята да бъде спасена християнската столица от неверниците станала популярна в Европа и няколкостотин благородници се явили в християнската армия като доброволци.Сред тях бил бъдещият английски крал Джордж І(1714-1727) и 19-годишният Евгений Савойски(1663-1736).Така армията на християните наброявала между 70 и 84 хил.души.От тях 26 хил. били поляци,предимно конници,водени от

Ян ІІІ Собиески.Карл V фон Лотринген водел 25хил. хабсбургски войници.Макс Емануел стоял начело на 11300 баварци ,саксонският курфюрст Йохан Георг ІІІ(1680-1691)водел 11400 пехотинци и кавалеристи,а Георг Фридрих фон Валдек(1664-1692) предвождал 8 хил.германци от Франкония и Горен Рейн.Всеки владетел лично ръководел контингента си и затова върховното командване на Собиески имало по-скоро почетен характер.

На 12 септември 1683г.,в неделя,в 6ч и 5пинути топовни гърмежи възвестили началото на сражението.Пред двете колони,спускащи се по склоновете на Виенската гора,се веело червено знаме с бял кръст.Османците наброявали около 28хил. души и едва ли дълго време щели да удържат настъпващите християни.Пръв сражението напуска Ибрахим паша,който стоял срещу германците.Няколко часа по-късно бягат и останалите османски войници,като някои от тях не пропускат да заграбят част от султанското военно съкровище.Личната смелост на Кара Мустафа успяла да спаси само свещеното знаме на пророка.Към седем часа вечерта,преди залез слънце битката била вече приключена.Османските жертви били близо 10 хил.души, а християнските 2 хил.души.Първи в изоставения от обсадителите лагер влезли саксонците,но разграбването били забранено,тъй като командирите очаквали хитрост от Кара Мустафа.

На другия ден победителите разгледали Виенската крепост.Станало ясно,че били останали само около 4хил.души годни да носят оръжие,а фортификациите на места били в критично състояние,което говори че помощта пристигнала в последния момент.

Ян ІІІ Собиески не можал да устои на изкушението да влезе като освободител във Виена преди пристигането на Леополд І.Полския владетел бил посрещнат с овации.На 14 септември и Леополд І влиза официално в столицата си.

Веднага след сражението се появяват някои недоразумения между съюзниците.Това не се отнася само до Ян ІІІ Собиески и Леополд І.Има недоволни от разпределението на плячката и други подобни,но това не е в състояние да разруши създадената коалиция.

Така на 17 септември е взето решение войната да бъде продължена.На 19 септември 1683г. обединената християнска армия се насочва към Унгария,император Леополд І се оттегля в Линц,тъй като Виена трябва тепърва да стане отново обитаема.