Joomla Software solutions Template

Payday loan

ОЛОВНИТЕ МЕДАЛЬОНИ- АМУЛЕТИ

ИЛИ НАКИТНИ ЕЛЕМЕНТИ

(ЗА НЯКОИ НОВИ НАХОДКИ ОТ БЪЛГАРИЯ)

Настоящото проучване е свързано с една интересна и привличаща вниманието на изследователите група предмети на дребната металопластика, чийто брой значително нарасна в последните няколко години и едновременно с това доведе до поставянето на съществени въпроси, свързани с тяхната поява, разпространение, начин на изработка и функционална роля. Това са предмети с кръгла форма и малки размери, изработени са от олово, имат ухо за окачване, а украсата им се състои от  релефно или ажурно изображение на кръст, съчетано със соларен символ или растителен орнамент.

Относно набелязаните отправни точки на проучванията на тези уникални свидетелства на средновековната материална култура са изказани много и противоречиви в някои отношения становища, които ще упоменем в хода на настоящото изложение паралелно с представянето на една част от колекцията от оловни предмети, съхраняваща се във Средновековния фонд на Регионалния исторически музей в Шумен.

Водени от желанието за  прецизност и оправдан стремеж да добием  възможно по - ясна представа за този род паметници сме подбрали някои по – интересни и характерни представители на този род паметници, които разпределяме главно в две групи – ажурни и плътно оформени – общо 16 предмета. Основната разлика между тях се състои не само в  оформянето, но и в наличието или отсъствието на  разнообразие и вариантност по отношение на тяхната украса и нейното представяне върху лицата на т.нар. медалиони. При ажурните медалиони основната композиционна схема и от двете страни се състои от вписан в кръг кръст с разширяващи се към краищата рамене и  оформени с триъгълни изрези междураменни пространства.

При плътните медалиони повърхностите са композирани по – различен начин – обикновено с релефен кръст, вписан в кръг с радиални ивици – лъчи от едната страна и слънчев диск с кръст или без кръст от другата. Освен това върху една немалка част от плътните медалиони по лицевата страна са изобразени релефни растителни орнаменти, заобиколени от кръг с радиални насечки, докато върху другата страна е композиран разцъфнал кръст или такъв с прави засичания в края на рамената.

Започваме представянето с групата на ажурните медалиони, като едновременно с описанието ще посочваме техни аналози, откривани по нашите земи и извън страната. Едновременно с това ще се опитаме да анализираме и семантиката на някои по – характерни изображения на фона на утвърдената в средновековната култура интерпретация на християнската образност.

А. Ажурни  медалиони.

А.1. Медалион.  (Табл. I : 1), (Обр. 1).

Кръгла форма с ухо за окачване. Едностранно ажурно изображение на равнораменен кръст с разширени краища – “малтийски тип”, обиколен по периферията от пояс, запълнен с радиални насечки. При средокръстието върху лицевата страна - релефен точковиден орнамент. Олово. Размери : диаметър – 2,4 см, ухо за окачване – 0,2 см, дебелина – 0,1 см. Открит в района на Шуменско.

А.2. Медалион.  (Табл. I : 2), (Обр. 2).

Кръгла форма с ухо за окачване (отчупено). Двустранно ажурно изображение на равнораменен кръст с разширени краища – “малтийски тип”, обиколен по периферията от пояс, запълнен с радиални насечки. Рамената на кръста - очертани  с релефни линии;  при средокръстието – релефен точковиден орнамент. Олово. Размери : диаметър – 2,2 см, ухо за окачване – 0,5 см, дебелина – 0,1 см. Открит в района на Шуменско.

А.3. Медалион. (Табл. I : 3), (Обр.3).

Кръгла форма с ухо за окачване. Двустранно ажурно изображение на равнораменен кръст – “малтийски тип”, обиколен по периферията с пояс, запълнен с  радиални насечки. Едното от междурамията е запълнено с олово, потекло при отливката. Това не определя предмета като полуфабрикат, защото има явни следи по него от продължително ползване. Олово. Размери : диаметър – 2,2 см, ухо за окачване – 1,0 см, дебелина – 0,2 см. Открит в района на Шуменско.

А.4. Медалион. (Табл. I : 4), (Обр.4).

Кръгла форма с ухо за окачване. Двустранно ажурно изображение на равнораменен кръст – “малтийски тип”, обиколен по периферията с пояс, запълнен с  радиални насечки. Едното от междурамията е запълнено с олово, потекло при отливката и едното кръстно рамо е прекъснато. Няма следи от ползване на предмета, което го определя като бракувана продукция. Олово. Размери : диаметър – 2,3 см, ухо за окачване – 0,6 см, дебелина – 0,2 см. Открит в района на Търговищко.

А.5. Медалион. (Табл. I : 5), (Обр.5).

Кръгла форма с отчупено ухо за окачване. Двустранно ажурно изображение на равнораменен кръст – “малтийски тип”, обиколен по периферията с пояс, запълнен с  радиални насечки. Релефно очертание на кръстните рамена, пъпковиден орнамент в средокрестието. Олово. Размери : диаметър – 2,0 см, ухо за окачване – 0,3 см, дебелина – 0,3 см. Открит в района на Варненско.

А.6. Медалион. (Табл. I : 6), (Обр.6).

Кръгла форма с ухо за окачване. Двустранно ажурно изображение на равнораменен кръст – “малтийски тип”, обиколен по периферията с пояс, запълнен с  радиални насечки. Релефно очертание на кръстните рамена с двойни успоредни линии, пъпковиден орнамент в средокръстието. Олово. Размери : диаметър – 2,2 см, ухо за окачване – 0,2 см, дебелина – 0,2 см. Открит в района на Шуменско.

А.7. Медалион. (Табл. I : 7), (Обр.7).

Кръгла форма с ухо за окачване. Двустранно ажурно изображение на равнораменен кръст – “малтийски тип”, обиколен по периферията с пояс, запълнен с  радиални насечки. Релефно очертание на кръстните рамена, пъпковидни орнаменти в средокръстието и рамената на кръста. Олово. Размери : диаметър – 2,4 см, ухо за окачване – 0,2 см, дебелина – 0,2 см. Открит в района на Търговищко.

Представените медалиони допълват колекцията от подобни предмети намерени до този момент по нашите земи и ни дават представа за тяхното време на разпространение, начин на изработка и употреба. Липсата на достатъчно подробна информация, относно точното им местонахождение, както и сведения за наличието на допълнителен материал не ни дава възможност да предполагаме някакво по – точно хронологично определение на тази колекция от предмети. Именно затова предложената тук датировка е съобразена с открити подобни паметници, които са намерени в сигурно определена археологическа среда, някои от които ще посочим.

В културен пласт от началото на IX в. при Голямата базилика в Плиска е намерен идентичен с тук разглежданите паметници медалион[1], даващ основание на проучвателя П. Георгиев да допусне ранната поява на този тип в средновековна България, която може да се датира преди официалното приемане на християнството[2]. Подобен медалион е открит при крепостта Скала, датирана в границите на първата половина на X в[3], както и в южната част на дворцовия център в Преслав[4]. Сходен с четвъртия представен тук ажурен медалион е открит случайно в района на Силистренско[5] и е определен като полуфабрикат, поради отчупено ухо за окачване. Друг подобен медалион е намерен при редовни археологически разкопки на двете големи сгради в южната част на дворцовия център в Преслав[6].

Ранната поява  на този тип оловни медалиони се подкрепя  от аналога, намерен в некропола при Чимбрут (Румъния) от IX в[7]. Tяхното разпространение и употреба продължава и през X в., за което говори както медалионът от крепостта Скала, така и подобните паметници от Пъкуюл луй Соаре[8] и Дриду[9], хронологически ориентирани в X – XI в. От това време са и откритите на територията на Древна Русия сходни амулети[10]. В  границите на X в. попадат и ажурните медалиони от византийския център Коринт[11].

По – усложнена, но подобна композиция имат откритите медалиони при ранния комплекс Неволино (VI – VII в.)[12], както и тези от Канеевския некропол на Горна Кама (VII – VIII в.)[13]. Амулети с кръгла форма и ажурни равнораменни кръстове, съчетани с четирилистници или представени поединично и обхванати от кант с коси насечки са намерени при проучването на некропола от VII – VIII в. в Чир – Юрт, Дагестан[14].

Приведените примери ни дават основание да определим представената група от ажурни медалиони периода IX – X в., което се подкрепя и от няколкото подобни материала също от района на Шуменско проучени и хронологично ориентирани в това време[15]. Най – сигурното потвърждение на тази датировка обаче е намереният ажурен медалион, които е вторично преизползван и превърнат в плътен, като по този начин върху едното му лице се очертава характерното за ажурните медалиони композиционно оформяне, а от другата е релефно изобразен слънчевия диск с осем пъпковидни орнамента по периферията на външния кръг, което е утвърден символ при двустранните плътни медалиони. Това е причината, която ни кара да отделим този предмет в отделна група, която е сигурен показател за времето на разпространение на двете разновидности.

Б. Ажурни и плътно оформени медалиони.

А.8. Медалион. (Табл. I : 8), (Обр.8).

Кръгла форма с отчупено ухо за окачване. Двустранно  изображение на равнораменен кръст – “малтийски тип”, обиколен по периферията с пояс, запълнен с  радиални насечки от едната страна и соларна композиция  от два концентрични кръга и осем пъпковидни орнамента по периферията на външния кръг.  Олово. Размери : диаметър – 2,1 см, ухо за окачване – 0,5 см, дебелина – 0,3 см. Открит в района на Шуменско.

В. Плътно оформени медалиони.

В.9. Медалион. (Табл. II - 1), (Обр. 9).

Кръгла форма с ухо за окачване във форма на тръбичка. Двустранно релефно изображение. От едната страна -  равнораменен кръст в кръг с кръгли пъковидни орнаменти в края на рамената и средокръстието. Около него пояс, запълнен с радиално разположени коси насечки. От другата – релефно очертан (с тънки линии) по цялата повърхност равнораменен кръст.  Олово. Размери : диаметър – 1,9 см, ухо за окачване – 0,9 см, дебелина – 0,3 см. Открит в района на Североизточна България.

В.10. Медалион. (Табл. II - 2), (Обр. 10).

Кръгла форма с ухо за окачване във форма на тръбичка. Двустранно релефно изображение. От едната страна -  равнораменен кръст в кръг с кръгли пъковидни орнаменти в края на рамената и средокръстието. Около него пояс, запълнен с радиално разположени коси насечки. От другата – релефно очертан по цялата повърхност равнораменен кръст с прави засечки в края на рамената.  Олово. Размери : диаметър – 1,6 см, ухо за окачване – 0,8 см, дебелина – 0,2 см. Открит в района на Североизточна България.

В.11. Медалион. (Табл. II - 3), (Обр. 11).

Кръгла форма с отчупено ухо за окачване във форма на тръбичка. Двустранно релефно изображение. От едната страна -  релефно оформени три концентрични кръга с център. От другата – непрецизно и едва забележимо очертание на  кръст с успоредно на напречното рамо кръстно рамо и прави засечки в края на всички рамена. Олово. Размери : диаметър – 1,7 см, ухо за окачване – 0,5 см, дебелина – 0,3 см. Открит в района на Североизточна България.

Трите  медалиона се отличават от останалите, както по иконографията си, така и по специфичния начин на окачване – с продълговато конусовидно тяло. Подобни по форма и сходни по орнаментално решение на първите два медалиона са открити в Дръстър, Топола (Добричко) и Ятрус – Кривина, (Русенско)[16], както и в района на Шуменско[17]. Всички те са по - широко датирани -  в периода от IX – до XI в.

Подобен на първия медалион, но едностранен и с два концентрични кръга е намерен при ранносредновековната крепост при с. Цар Асен, Силистренско[18]. Същото изображение наблюдаваме и върху едната от лицевите плоскости на  откритите при с. Батин, Русенско медалиони[19]. Сходен предмет е открит и при редовните археологически проучвания на южната част на дворцовия център в Преслав[20]. Подобна композиционна схема се наблюдава и при амулетите, определени от С. Плетнъова като трети тип “слънчеви амулети”, намерени при проучването на Димитровския и Салтовския некрополи[21]. Едностранни медалиони с изображение на кръст в кръг, заобиколени от кант с пъпковидни орнаменти и външно очертание от тясна ивица с коси насечки са открити при проучването на некрополи на Горна Кама, датирани в началото на IX в.[22]

Аналогичен на третия медалион до момента не ми е известен, но самото съчетаване на кръга (соларния символ) с кръстното начертание е общо за този род паметници. Що се отнася до кръстното изображение, може да се приеме, че то представлява композиция на вписани един в друг равнораменен (гръцки) и Х – образен (андреевски) кръст, образуващи Христовият монограм, който се среща  върху медалион открит при крепостта Скала и върху идентични предмети от V – VI в[23]. По – късно през IX – X в. този вид монограм се появява върху медалиони от Коринт[24], Пъкуюл луй Соаре[25] и Обършия Олт[26].

Интересът към представените медалиони по – скоро е насочен към начина на окачване, които не е характерен за останалите разгледани досега предмети. Формата на ухото, както и неговата големина спрямо цялото тяло на медалиона не предполага самостоятелното му единично положение, а напротив участието му заедно с подобни на него по начин на изработка предмети в общ наниз. Голямата ширина на конусовидното тяло на ухото за окачване позволява наредените един до друг медалиони да не се застъпват един със друг, а да стоят наредени един до друг.

Определено можем да смятаме, че представените три медалиона тук са част от различни накити, които за съжаление не  са достигнали до нас в своята цялост. Това се подкрепя и от факта, че и при трите основното изображение е еднолицево и  се състои от съчетанието на кръста със соларния символ ( за което ще стане дума по – надолу). В непрецизно изобразеният релефен кръст от обратната страна на предметите е търсено единствено символичното му значение, но не и свързана с нея естетична функция, каквато наблюдаваме например при много от откритите до момента двустранни медалиони.

Ще пристъпим към представянето на друга група от плътно оформени медалиони, които се обединяват от някои общи и характерни техни черти, определящи, както времето на тяхната поява и разпространение, така и чисто функционалната им роля.

В.12. Медалион. (Табл. II - 4), (Обр. 12).

Кръгла форма с ухо за окачване. Двустранно прецизно релефно изображение. От едната страна -  релефно оформен  от пет пъпковидни орнамента кръст с вписан в междурамията му с прави тънки релефни линии друг кръст, чийто рамена завършват с по две успоредни дъги. Около изобразителното поле – два концентрични кръга с коси насечки.  От другата релефно очертание на звезда, концентрично вписана в по – голяма, и двете  оформени от по две дъги. Олово. Размери : диаметър – 2,2 см, ухо за окачване – 0,7 см, дебелина – 0,1 см. Открит в района на Североизточна България.

В.13. Медалион. (Табл. II - 5), (Обр. 13).

Кръгла форма с ухо за окачване. Едностранно релефно изображение, състоящо се от оформен  от пет пъпковидни орнамента кръст, вписан в друг равнораменен кръст, който е очертан от прави тънки релефни линии. Около изобразителното поле – два концентрични кръга с коси насечки. Олово. Размери : диаметър – 1,9 см, ухо за окачване – 1,0 см, дебелина – 0,2 см. Открит в района на Североизточна България.

В.14. Медалион. (Табл. II - 6), (Обр. 14).

Кръгла форма с ухо за окачване във вид на тръбичка с три пъпки върху него. Двустранно релефно изображение, състоящо се два, образувани от пъпковидни орнаменти концентрични кръга, очертани с непрекъсната релефна ивица. От другата страна – равнораменен кръст с пъпковиден орнамент в края на рамената. Олово. Размери : диаметър – 2,1 см, ухо за окачване – 0,4 см, дебелина – 0,1 см. Открит в района на Североизточна България.

До момента на територията на България са намирани медалиони, сходни единствено с третият представен тук предмет. Подобен на посочения и то само по отношение на лицевата страна е открит при крепостта Скала до Кладенци и в датиран в X в[27]. Други два по - близки паралела се откриват при медалионите, намерени в ранносредновековните крепост при Окорш и Руйно, Дуловско -  хронологично определени в границите на IX – XI в[28]. Извън българските земи подобна иконографска схема се наблюдава при медалионите от Пъкуюл луи Соаре, датирани в сигурна археологическа среда от X – XI в[29]. Аналогична украса се среща и върху медалионите, намерени при проучването на некрополите с трупополагане от XI – XII в. на племената, населявали Днепровското Правобережие, като драговичите например[30]. Сходни предмети за украса са намерени и сред поселенията на племената на юго – изток и най – вече сред северяните[31].

Що се отнася до първите два медалиона, то тяхното разпространение основно е свързано с територията на Древна Русия[32]. За разлика от представените тук, които са изработени от олово, тези, намерени в Русия са едностранни и са направени от бронз или от сребро. Подобни на нашите предмети са открити при проучването на некрополи по поречието на Буг от X – XI в., като намерените метални украшения са обичайни за женските погребения[33]. Сходни на посочените са открити и в некрополи от XI – XII в. по поречието на Волга[34], както и  в смоленските некрополи Бочарово, Волочек и Колчино, отнасящи се към XI в[35]. Според резултатите от проучването на некрополите на територията на Древна Русия всички тези украшения са част от наниз, съчетан със стъклени или други мъниста, който се е носил на врата, предимно от жените. Направените реконструкции добре илюстрират положението на отделните елементи (Обр. 1), (Обр.2).

Прецизната изработка и наличието на едностранно основно изображение при нашите медалиони, както и сходствата в композирането на изобразителните мотиви върху лицевата страна ни карат да предполагаме подобна функционална роля. По – всяка вероятност и тук  кръглите оловни украси са се редували с глинени или стъклени мъниста, които равномерно са се разпределяли в наниза без да се застъпват.

Представителите на последната група от плътно оформени медалиони, които сме подбрали в настоящото изследване има по – различна орнаментална композиция. Характерното за тях е изображението на релефен растителен орнамент по лицевата повърхност и наличието на кръстен знак на обратната страна, които може и да не е изобразен.

В.15. Медалион. (Табл. II - 7), (Обр. 15).

Кръгла форма с ухо за окачване. Едностранно релефно изображение на осемлистна  розета, с капковиден орнамент във всяко листо. Олово. Размери : диаметър – 2,0 см, ухо за окачване – 0,5 см, дебелина – 0,2 см. Открит в района на Шуменско.

В.16. Медалион. (Табл. II – 8), (Обр. 16).

Кръгла форма без ухо за окачване. Двустранно релефно изображение, състоящо се от шестлистна розета, вписана в кръг с коси насечки от едната страна и равнораменен кръст с триъгълни орнаменти в края на рамената. Олово. Размери : диаметър – 1,6 см, дебелина – 0,2 см. Открит в района на Търговищко.

Към тази група медалиони можем да споменем  и този, намерен също в Шуменско, който има сходна орнаментика[36]. Идентичен с втория медалион е този от Преслав, който е хронологично определен в IX – X в[37].Практиката да се изобразяват растителни мотиви върху този вид предмети се оказва широко разпространена. Съчетанието с кръста се свързва със слънчевата символика и отразява несъмнената връзка на розетата със слънчевия диск[38]. Върху един от дръстърските амулети стилизираното слънце е заменено с осемлистна розета[39], както е при първия представен тук медалион, a върху три от медалионите от ранносредновековната крепост до с. Руйно, Дуловско – с релефен стилизиран шестлистник и лъчист кръг по очертанията[40], подобно на втория наш предмет. Подобна орнаментация има и медалионът от Ветрен, върху едната страна на който е врязан кръст, а върху другата има аналогично изображение на розета (звезда), но лъчите са вече седем[41].

Извън североизточните територии на нашата страна, където най – вече се откриват тези предмети, подобни медалиони са намерени  в Пъкуюл луи Соаре (X – XI в.)[42], както и в некропола Мокрая Балка, Кавказ, датирани в IX в[43]. Направата и употребата на тази интересна, но не толкова многобройна група от медалиони хронологично може да бъде отнесена към по – широките граници на IX – XI в., което е продиктувано от  самата композиция. Съчетанието на розетата – стилизирано изображение на соларния символ и кръстния знак е съзнателно търсено в  началните години на утвърждаване на християнската вяра, а поради самото естетическо излъчване, което мотивът притежава,  неговата интерпретация продължава и по – късно.

Всички представени медалиони и  изображенията върху тях – от двойния кръст (съставен от равнораменен кръст и гръцката буква “Х”) до древното езическо слънчево колело, интерпретирано от християните като Христов монограм[44], както и растителните орнаменти са потвърждение за синкретизма в религиозните вярвания на българите през ранното средновековие. Голямата разновидност на паметниците дава възможност да се проследи и по – нататъшното  развитие на символната композиция. Тя най - общо се изразява в  появата на втори концентричен кръг, при което външният изразява знака на завършеността, а вътрешният – знака на Вечността.

Представените  предмети  съчетават в себе си  кръста и соларното изображение, което се оказва често срещана композиция при този вид предмети на дребната металопластика, открити до сега на територията на ранносредновековна България. За това свидетелства и откритото в Плиска каменно калъпче за изливане на метални украси, където са изобразени кръст в кръгла рамка и соларен символ, състоящ се от три концентрични кръга (външният с радиални насечки)[45].

Подобни са и останалите паметници, открити в Дръстър[46], ранносредновековната крепост до с. Окорш, Дуловско[47], некропола при Батин (X – XI в.)[48], Taбачка (IX – X в.)[49], Обършия Олт (VIII - IX в.)[50], Пъкуюл луй Соаре (X – XI в.)[51]. Амулети със соларно – лунарна символика, подобна на представените тук медалиони  са открити в пласт от VIII – IX в. и при проучването на некропола Мокрая Балка, Кавказ[52], както стана дума по – горе.

Медалиони със соларни изображения на кръг с лъчи в кръгла рамка или пъпковиден орнамент в средата, от който излизат осем лъча са открити и в ранните некрополи от II – III  в. в Падурени и Бутнарести, Румъния. Те са изпълнявали магико – апотропейни функции, а разнообразието в тяхната композия е било знак за родова принадлежност[53].

Относно семантиката на изображение, представящо съчетанието на соларен символ с кръстен знак са изказани няколко предположения. Едно от тях е за наличието на религиозен синкретизъм между езически и християнски символи, засилен в годините след покръстването[54], когато развитият култ към слънцето в езическа България се съчетава с най – силният апотропей на новата религия – кръстът[55]. Според Йоан Екзарх и Теофилакт Охридски през X – XI в. сред населението продължава традицията да се обожествява слънцето[56], а за Климент Охридски слънцето е подходяща съпоставка с божествеността[57].

Аргументирано е становището, което насочва и към чисто християнската символика на тези паметници, при което изображенията могат да се тълкуват като кръст, излъчващ светлина или като символ на победилата християнска религия [58].

Изображението на вписан равнораменен кръст в кръг самостоятелно или в съчетание със соларен символ, в други случаи с  осемлистна розета намира широко приложение през ранното средновековие и при клеймата върху керамични съдове. Приемало се е, че тяхната употреба има магическо значение и символизира силата на огъня, който  има определяща роля при изготвянето на продукцията[59]. Кръстът и кръгът са универсални емблеми на слънчевото божество, а розетата е израз на слънчевите лъчи, която често пъти, както и самият кръст е вписана в кръг[60]. Изобразяването на слънцето като кръг или няколко концентрични кръга с кръст в тях, съставен от две или три тънки паралелни линии е засвидетелствано още в космологията на земеделските народи през енеолита. По – късно знакът на слънцето се появява във вид на колело с шест спици, така нареченото “колело на Юпитер”[61].

Равнораменният кръст, вписан в кръг е широко разпространен и сред германските народи, като е наричан слънчев кръст или кръстът на Вотан[62]. Този равнораменен кръст е един от най – използваните от езичниците в предхристиянската епоха. Примери за този кръст се срещат върху керамични съдове, вази и бронзови оръжия от Скандинавия, Германия, Франция[63]. В началото този кръст символизира небето и неговите творчески сили. По-късно се превръща в амулет, за който се вярва, че осигурява на своя притежател защита от небето, благополучие, богатство и дълъг живот. Символиката на кръга припокрива символиката на вечността или на вечното начало. От кръга и представата за времето възниква и изображението на колелото със спици, което наблюдаваме  върху някои от медалионите.

Кръстът вписан в кръг, който разделя кръга на четири се възприема като междинен между кръга и квадрата, между Небето и Земята. Според Св. Мартин това е емблема на центъра, на огъня (слънцето), на разума на Принципа[64]. Центърът на кръста отговаря на  празното пространство в главината на колелото, на невъздействащата централна част. Разделеният кръг е колело и емблема на излъчването от центъра – соларен и божествен. Отъждествяването на слънцето с кръст, вписан в кръг датира от V – VII в., когато трайно навлиза в християнската иконография и започва да се отъждествява едновременно с Христовата слава и целият Универсум, сътворен от Бог[65].

Изображението се свързва с годишните цикли, с кръговрата и освобождаването от реална обвързаност. Четирите спици тук оформят кръст, който е символ на слънцето, на цялата Вселена и нейното циклично развитие. Композицията представя  самият Бог[66] и Неговото  господство на земята. В Старият завет пламтящи колела се явяват около главата Божия (Дан. 7 : 9), а във видението на Йезекиил се говори за пълните с очи наплати на всичките четири колела (Йез. 1 : 18), които едновременно стоят и вървят.

За развит соларен култ сред древните общества свидетелстват и храмовете на слънцето в Централна Азия[67]. Планът на храма Улуг – Хорум (IV в. пр. Хр.) представлява гигантски кръг с 32 “спици” – лъчи. Колелото е не само обозначение на самото слънце, но и символ на неговото движение. Наличието на “слънчеви” храмове при  номадските народи потвърждава широкото разпространение на религиозната идеология, свързана със слънчевия култ, макар като форма на система от вярвания той да се изявява сравнително късно в историческото развитие на човечеството – епохата на разпадането на родовата община (бронзовата епоха)[68].

Широкото разпространение на рисунки и изображения със соларен характер показва мястото и ролята, която е имал култа към слънцето в  ранносредновековна България. Показателен за това е големият брой археологически паметници и най – вече графитните изображения от Плиска и Преслав, където слънцето е най – често изобразено под формата на слънчев диск[69]. Свързването на почитането на слънцето с християнската вяра и нейната образност добива ново съдържание в годините след официалното приемане на християнската религия.

Развитието на композиционната схема, което се наблюдава при представените тук медалиони и техните аналози потвърждава това. Приведените примери и сравнителния анализ показват, че през ранния период (края на VIII – началото на IX в.) по – широко разпространени и популярни са ажурните медалиони. Тяхното композиционно решение на двустранно изображение на релефно очертан кръст, вписан в кръг с коси насечки предполага неговата самостоятелна употреба, т.е този вид медалиони не са били поставяни в наниз с други подобни, а са носени поединично. Можем дори да считаме, че са изпълнявали идентична функция с тази на амулетите, което не е случайно като се има предвид тяхната по – ранна датировка - в началните години на разпространението и утвърждаването на християнската вяра.

Вероятно към средата или края на IX в. се появяват плътно оформените едностранни медалиони, а успоредно с тях или малко по – късно (края на IX – началото на X в.) масово започват да се носят и двустранните. Потвърждение за това намираме при вторично използвания медалион, който от ажурен е преобразуван в плътна форма. Очевидно това трябва да бъде свързано не само с някаква семантична натовареност, но и с някаква мода, която е била разпространена  по това време. При интерпретацията на плътните медалиони се изясни, че в по – голямата си част те не са носени самостоятелно (особено едностранните), а са били част от наниз, съставен от редуващи се оловни предмети със стъклени  мъниста или други елементи за украса, което се оказа обичайна практика за този вид предмети.

Въпросът за прототипите на всички тези паметници с релефни знаци и разнообразие от символи не е все още окончателно решен. Напоследък се налага становището за влиянието от Византия, предвид на подобните екземпляри от Коринт. Практиката да се носят медалиони с изображения на Христос, Богородица и различни форми на кръстния знак съществува през целия средновековен период, както във византийската столица, така и в нейните провинции[70]. Традицията се потвърждава  и от находките, произхождащи от Южна Италия, Бордо  и Картаген[71].

Широката популярност на този вид украси и масовото им производство в раннобългарските центрове се доказва от намерените калъпи в Плиска, Велики Преслав, Дръстър, Пъкуюл луй Соаре, както и от големият брой предмети, открити до сега. Представеният материал, както и немалкото подобни предмети открити досега на територията на нашата страна и извън нея предполагат наличието на местни производствени центрове, специализирани за  изработването на тези материали. Тяхната липса при проучените до момента средновековни ателиета за изготвяне на дребна металопластична украса подкрепят предположението за наличието на  изолирано и обособено производство. Едни бъдещи теренни проучвания в по – широк ареал ще ни дадат възможност да потвърдим това становище. Най – общо производството и разпространението на оловните медалиони се определя в широките хронологически граници на ранното средновековие - от първата половина на IX в. до края на X  -  началото на XI в. За широкото  разпространение и популярност на този вид украси свидетелства например  79 отговор на папа Николай до запитванията на българите : “Вие заявявате, че у вас има обичай немощните да носят някакъв амулет, окачен под шията , за да си възвърнат здравето”[72], което се подкрепя и от честото им намиране в селища и некрополи от епохата на Първото българско царство.

The Lead Medaloins – Amulets or Elements of Decoration (About Some New Finds from Bulgaria)

Stela Doncheva

/Summary/

During the last several years a lot of early mediaeval amulets have been acquired in the Middle Age section of Archaeology at the Museum of History mainly according to redemption and donation. All of these amulets had been found in the region of Shumen and represent small objects of metal– work, made from lead, with embossed cross image on the one side and a solar symbol on the other side.

In the current research we present 14 lead medallions, divided into two groups – tracery and compact, the second one being subdivided (by the place of their image) – into unilateral and bilateral ones.

All the medallions presented and the representations over them – from the double cross to the ancient pagan solar wheel, interpreted by Christians as a Christ’s monogram, confirm the syncretism in the religious believes of the Bulgarians during the Early mediaeval period. The connection between the Sun worship and its imagery acquired new contents during the years after the official adoption of the Christianity.

The development of the composition scheme, observed among the medallions presented here and their analogues, proves this view. During the early period (the late 8^th century – the early 9^th century) the tracery medallions had been wider spread. The compact medallions had probably appeared in the middle or at the end of the 9^th century. The bilateral medallions originated at the same time or a little bit later (at the end of the 9^th century – at the beginning of the 10^th century), when they became popular and worn.

Similar amulets were discovered in Drastar, the early – mediaeval fortress near the Okorsh village, Dulovo region, the necropolis near Batin and Tabachka villages, Obarshia Olt and Pakuiul lui Soare in Romania and many other plases.

The monuments presented as well as their analogues found in Bulgaria and out of it give us the reason to determine their production and distribution in the wide chronological frames of the Early Middle Ages – from the first half of the 9^th century to the end of the 10^th century / the beginning of the 11^th century.