Joomla Software solutions Template

Payday loan

Търновсакса конституция 1879г.

Както знаем следосвобожденска България е подготвяна като една важна и силна източноевропейска държава с демокаратически възгледи и закони. За да бъде това така трябва да бъде изготвена конституция, която в последствие да благоприятства за развитието на страната и народа. Това е било вложено още в програмата на Берлинския конгрес (1878г.), където съгласно чл. 4. от Берлинския договор е решено изработването на Органически устав (конституция) на новоосвободената България. По плана на 10. февруари 1879г. в Търново (дн. Велико Търново)  е открито т. нар. Учредително събрание, на което основна  цел е да приеме основния закон на държавата. В работата му взимат участие 231 депутати от различни краища на страната. От тях 89 са били избрани направо от народа, 118 заседавали по право (председатели на съдилища, окръжни и градски съвети, висши духовници), а 24 били назначени от руския императорски комисар Александър М. Дондуков­-Корсаков. За председател на на Учредителното събрание бил избран видинският митрополит и бивш екзарх Антим I, а за подпредседатели: П. Каравелов, Т. Икономов и Варненско-Преславският митрополит Симеон.

Първоначалният проект за Органически устав бил изработен от Сергей И. Лукиянов (завещаващ съдебния отдел при Съвета на руския императорски комисар). В предварително създаденият от него проект били използвани и съществуващите по онова време конституции в Сърбия и Румъния. В него се предоставяли широки права на бъдещия княз на България, а на Народното събрание – само правото да обсъжда законопроектите и бюджета на държавата. Той предвиждал и Държавен съвет, на който фактически се възлагали функции на горна камара. При избирането на Народното събрание препоръчвал скожна многостепенна система. В него се утвърждавал и принципът за равенсто на гражданите в Княжесртвото пред законите на страната, правото на частна собственост и пр.

В този си вид проектът бил изпратен за обсъждане и одобрение от руското правителство в Санкт Петерург. С тази задача било натоварено Второто отделение на императорската канцелария. След внимателно проучване на Лукияновия проект сформираната специална комисия от споменатия отдел внесла редица допълнения и изменения, с които му придала значително по-либерален вид. Според новия проект на Народното събрание били дадени далеч по-големи првомощия – то вече можело не само да обсъжда, но и да приема законите и бюджета на държавата. Многостепенната избирателна система за депутатие била заменена с пряко гласуване от страна на изби

рателите и пр. В него обаче останало положението за наличие на Държавен съвет.

Така преработеният проект през януари 1879 бил изпрате на княз Александър М. Дондуков-Корсаков  и в началото на следващия месец той го внесъл в Учредителното събрание. В речта си при откриването на събранието руският императорски комисар заявил пред делегатите, че предоставеният от царското правителство Органически устав не е бил нищо друго освен една програма, която трябвало да улесни тяхната работа при изготвянето на основните закони на княжеството. Вече окончателно преработеният от Русия проект бил предложен на делегатите от Учредителното събрание и те могли свободно да го приемат или отхвърлят.

Обсъждането на руския проект за Органически устав продължило малко повече от два месеца. В Учредителното събрание се разгоряла ужесточена борба между обособилите се две линейни течения сред депутатите – консерваторско и либерално. Най-големи дебати предизвикал въпросът за формата на държавното управление на Княжеството, както и за правомощията на бъдещия княз. Консерваторите излезли със свой проект, който предвиждал по-големи права за държавния глава, създаване на двукамерен парламент и пр. Тяхното предложение обаче срещнало остра реакция от страна на либералното течение и то както било по-многобройно, не допуснало приемането му от събранието. Благодарение на тяхната либерална позиция Търновската конституция (понятието Органически устав било заменено с конституция от Учредителното събрание по предложение на Др. Цанков) станала една от най-демократичните за своето време. Тя била приета на 16. април 1879 и от тогава влиза в сила.

Според новоприетата конституция в страната се установявала наследствена конституционна монархия (докато в Русия съществувала абсолютна монархия). Князът се провъзгласявал за върховен началник на въоръжените сили на княжеството както във военно, така и в мирно време. На него принадлежала изпълнителната власт. Той свиквал и разпуслкал отделните състави на Народното събрание, утвърждавал приетите от него закони, назначавал правителства и т.н. Участието на народа в управлението на страната се осъществявало посредством Народното събрание, чиито представители се избирали свободно, чрез тайно и пряко гласуване. Търновската конституция предвиждала свикване на Велико народно събрание в случаите,  в които ставало избор на монарх или се налагало изменение на някои членове от основния закон, отнемане или присъединяване на територии, обявяване на войни и др.

В последствие някои от членовете на Търновската конституция претърпяли сериозни изменения, като това от 1911г. когато бил променен чл. 17., който позволявал на държавния глава да води тайни преговори и да сключва договори с др. държави зад гърба на Народното събрание, сиреч зад гърба на народа. Променени били всички членове, свързани с промяната на статута на държавата, след като през есента на 1908г. тя била провъзгласена за царство. Узаконена била на Фердинанд титлата „цар на българите” и обръщението към него „Величество” вместо „Височество” и др.

Търновската конституция просъществувала до 1947. през този период от 68 години тя била на два пъти изцяло отменяна – по време на режима на пълномощията (1881-1883) и след държавния преврат на 19. май 1934г. до 1937г.

Първата българска конституция се задържа в период от 68 години, 68 години, през които е обявявана за една от най-демокаратичните, но и 68 години, през които не веднъж е била потъпквана от страна на българските владетели – княз (цар) Фердинанд I и цар Борис III. Но като обобщение мога да заявя, че това е бил един изключително стойностен документ, който е дал тласък за по-нататъчното развитие на българската държава.