Joomla Software solutions Template

Payday loan

Аскаридозата е хелминтно заболяване, което се развива в две фази. Първата е миграционна( белодробна)-протича с алергичен синдром, а втората фаза е чревна и протича с диспептично- астеничен синдром. Това заболяване има твърде полиморфна клинична картина и дава често тежки усложнения. Засегнато е по-често детското и селско население.

История.

За причинителя на аскаридозата се споменава в античните текстове в Месопотамия, Гърция, Китай, Египет, а названието „аскаридоза” е дал Хипократ през 350г.пр.н.е. Пълното изучаване на морфологията, биологията и физиологията на аскаридите и причиняваното от тях заболяване става едва в края на 19-ти,  началото на 20-ти век и продължава в наши дни. В редки случаи у човека могат да паразитират без пълно развитие свинските аскариди, кучешките и котешките аскариди.

Етиология.

Причинителят на аскаридозата при човека е видът Ascaris Lumbricoides. У нас е наричан голям детски глист и е полов нематод с жълторозов цвят, вретенообразен, заострен в двата си края, слабо подвижен. Женските аскариди достигат на дължина до 40см и ширина 6мм, а мъжките- на дължина до 20см и ширина 3мм, като задният им край е завит кукообразно. На предния край на аскаридите се намират три устни, които заграждат устното отвърстие.

Отвън тялото на аскаридите е покрито с тънък кутиколарен слой, под който се намира по-дебела месеста субкутикуларна обвивка, с надлъжни и напречни мускулни влакна, а в средата се загражда целомна кухина, изпълнена с целомна течност, в която се намират храносмилателната и половите системи. На предния край е разположено устното отвърстие, а на задния –анусът(при женските).

При мъжките храносмилателната и половата система завършват в клоака. Мъжката полова система се състои от конецоподобни тестиси, семепроводи и две спикули, подаващи се през клоаката. Женската полова система се състои от два конецоподобни яйчника, яйцепроводи и двурога матка, завършваща с вулва, която се отваря латерално на предната третина на паразита. Женските снасят в денонощие повече от 250 000 яйца. Яйцата са сферични, понякога продълговати, с вълнообразна външна белтъчна обвивка, жълта до тъмнокафява на цвят. Яйцата имат пет слоя , от които външните служат за предпазване на ядрото от механични и физични увреждания, а най-вътрешния слой предпазва от химични увреждания. Той е пропуска само кислород  и вода , необходими за ембриогенезата на оплоденото ядро. В диагностичната практика се наблюдават оплодени и неоплодени яйца, както и яйца без белтъчна обвивка, които са безцветни и гладки. Аскаридни яйца, изолирани след дефекация, могат да бъдат неоплодени и в този случай те са тъмнокафяви, непрозрачни, с неотчетливо изразено ядро. Оплодените яйца от пресни изпражнения имат ясно очертано ядро с едно или повече бластомери. При аскаридни яйца, изолирани от стари фекали, торища или замърсена почва, се наблюдават различни ембрионални стадии от развитието на ядрото. При леко затопляне на 37-40 градуса по Целзий живият ембрион показва енергични движения в неизлюпеното яйце. В биологичния цикъл на аскаридите се различават паразитен и непаразитен ембрионален стадий. При по-ниските подпрагови температури под 13 градуса по Целзий ембрионирането на яйцата спира временно, но яйцата не загиват. Те издържат до минус 37 градуса по Целзий. При по-високите надпрагови температури над 37 градуса яйцата бързо дегенерират. При + 50 градуса яйцата загиват за няколко секунди. Под 8% влажност на почвата аскаридните яйца също загиват. При липса на кислород издържат няколко месеца. Ембрионират се на дневна светлина и на тъмно.

Всички възрасти от двата пола , от всички раси са възприемчиви към инвазиране с аскариди, но не всички територии, райони и микрорайони са подходящи за ембрионирането и запазването на инвазиоспособността на аскаридните яйца . Територии, в които през няколко месеца на годината или целогодишно съществуват стерилизационни периоди за аскаридните яйца (низини, пустини, и др.) са неендемични. В тези райони аскаридозата може да бъде внесена, но епидемичното и развитие и разпространение е невъзможно.

За да продължи биологичното развитие на паразита, инвазиоспособните яйца трябва да попаднат в окончателния гостоприемник- човека. Това става чрез консумиране на замърсени зеленчуци, приземни плодове и хранене със замърсени с пръст ръце. Попадналите през устата яйца в горния дял на тънкото черво отделят зародиши(личинки), които започват миграция. През лигавицата на червото по кръвен и лимфен път те попадат в черния дроб, дясната половина на сърцето, белодробната артерия и нейните капиляри. По ензимен и механичен път те пробиват капилярите и с кръвта попадат в алвеолите. Тук в аеробни условия за 7-9 дни линеят още два пъти и през бронхиолите, бронхите, трахеята и глътката попадат отново в горния дял на тънкото черво. Миграцията продължава 15 дни. Тук те линеят още един път и стават полово зрели. След около 3 месеца от началото на инвазията зрелите женски паразити започват да отделят яйца. Аскаридите живеят в червото на човека 8-12 месеца, а техния брой е от единици до няколко хиляди.

Патогенеза и патологична анатомия.

Болестотворния процес и патологични изменения при аскаридозата се обуславят от сложното и динамично взаимоотношение между паразита и гостоприемника. Тежестта на болестния процес зависи преди всичко от количеството на паразитите, продължителността на времето, през което е внесена инвазията, локализацията на паразитите, състоянието и реактивността на  макроорганизма(възраст, минали, съпътстващи заболявания, рационално и недоимъчно хранене, имунитет, алергичност и др.)

В наранената от личинките чревна стена възникват огнищни инфилтрати с множество еозинофилни клетки, микроабцеси, алергични реакции. В черния дроб се появяват микрокръвоизливи, некротични огнища, преходни възпалителни изменения на остър хепатит. След 12 дни от заразяването в зависимост от количеството на инвазията в белите дробове се появяват ограничени или обширни кръвоизливи в паренхима, от които се развиват възпалителни огнища с характер на бронхопневмония, крупозна пневмония, а понякога плевропневмония.

В редки случаи при аномалии в кръвоносната система и попадане на аскаридни личинки в голямото кръвообращение могат да се наблюдават точковидни кръвоизливи и некротично-възпалителни огнища( в мозъка, бъбреците, слезката, кожата и др.) Умрелите паразити могат да предизвикат абцеси в тъканите. У бременни след третия месец в ендемичните райони е наблюдавана трансплацентарна инвазия на плода. През миграционната фаза често възникват вторични инфекции от чревни патогенни бактерии.

Основните патогенни механизми през тази фаза са органичните и функционални нарушения на храносмилателната система, общата анафилактично-алергична реакция на макроорганизма и тежката интоксикация, при което се засягат централната нервна система, жлезите с вътрешна секреция, слезката, черния дроб.

През чревната фаза на аскаридозата ограничените и функционални увреждания се обуславят от по-тежките локални  механични и по-далечни дразнения на рецепторите на храносмилателната система. В резултат на патогенното действие на чревната аскаридоза могат да се наблюдават: перфорация на червата, запушване на жлъчните пътища, запушване на панкреатичния канал. По-рядко се случва атипично проникване на зрели аскариди в трахеята, бронхите, ларинкса, евстахиевата тръба, синусите, пикочните пътища.

Клинична картина и усложнения.

Въпреки значителния полиморфизъм в клиничното протичане на аскаридозата могат да се ограничат три клинични фази:

-          миграционна(белодробна)

-          чревна неусложнена аскаридоза

-          усложнения на аскаридозата

Клиничната картина на аскаридозата е тежка само в ендемичните райони, а в неендемичните райони заболяването протича най-често като безсимптомно паразитоносителство.

1. Миграционната фаза се проявява в първите 10-18 дни от момента на инвазирането.  Най-характерни са огнищата белодробни еозинофилни инфилтрати,, които протичат бързо и доброкачествено. Рентгенологично се установяват инфилтрати с бързо променяща се конфигурация. Болните се оплакват от обща отпадналост, безапетитие, бодежи, болки в гърдите, суха кашлица. След 10-12 дни от заболяването започва умерена или обилна пенеста експекторация. В храчките микроскопски се откриват левкоцити, еритроцити, еозинофилни клетки.

При еднократна масивна инвазия или ежедневно заразяване със значителни количества аскаридни яйца може да се развие крупозна пневмония. По време на аскаридозните бронхити, бронхолити и други белодробни форми се наблюдават и кожни явления, изразяващи се в уртикариални, везикулозни обриви и др.

1. Чревната аскаридоза протича твърде нехарактерно. Най-често болните, особено децата получават безапетитие, булимия, извратен вкус, болки около пъпа. Кожата е подпухнала, със сиво-жълт пръстен цвят, с отоци, намален тургор. Понякога се развиват колитни явления с повръщане, метеоризъм, сменящи се  запек с диария. Наблюдава се редовно нарушение на секреторната и моторна функция на стомаха. Стомашно-чревните явления са придружени с анемия, лека левкоцитоза, ускорено утаяване на еритроцитите. Вследствие на хроничната интоксикация чревната аскаридоза води до понижено артериално и венозно кръвно налягане, придружено от лека брадикардия.

От страна на нервната система се наблюдава повишена раздразнителност, капризност, рязко намалена умствена и физическа работоспособност, лесна уморяемост, главоболие. У децата поведението се променя. Те стават разсеяни,трудно се съсредоточават, някои имат нощен страх. При двете фази на аскаридозата се развива различна по степен алергизация, която сама по себе си понякога представлява тежко заболяване.

1. Усложненията при чревна аскаридоза са многообразни.

• чревната непроходимост е често усложнение, което настъпва при раздразнение на аскаридите под влияние на някои храни, лекарствени средства, в комбинация с чревни инфекции или по време на копулация на паразитите. Усиленото движение на аскаридите и токсичното им въздействие предизвикват спазъм в червата , който най-често събира паразитите на топка и се получава волвулус или инвагинация. Аскаридната чревна непроходимост протича под формата на остър корем, с пристъпи на силни болки около пъпа, гадене, повръщане, ускорен пулс, повишена температура.
• Перфоративен аскариден остър перитонит е много тежко усложнение, което без своевременна хирургична помощ завършва със смърт. Пробив на чревната стена може да се получи най-често след чревни операции, при които още в незарасналите шевове аскаридите лесно се провират или при тежки гангренозни изменения в чревната стена. Описани са случаи на чревни перфорации от аскариди при напълно здрава чревна стена.
• Навлизането на аскаридите в апендикса, води до остър апендицит
• Аскаридозата на жлъчните пътища и черния дроб се среща както при деца, така и при възрастни. Протича с остра болка в епигастриума и дясното подребрие, придружено от гадене, повръщане, левкоцитоза.
• Аскаридни абцеси на черния дроб са наблюдавани от Б. Зографски във Виетнам, които за района са представлявали 20% от пиогенните абцеси на черния дроб. Тези абцеси възникват вследствие на вкараната в холедоха от аскаридите пиогенна флора.
• Аскаридозата на панкреаса е сравнително рядко, но много тежко усложнение, протичащо под формата на остър панкреатит, налагащо незабавна хирургична интервенция.
• Съществуват редица редки локализации на аскаридите: трахея, бронхи, носно- слъзен канал, средно ухо, матка, бъбреци и т.н.

Диагноза и диференциална диагноза.

В белодробната фаза специфичната диагноза се поставя при изолиране на аскаридни ларви в храчките. При метода на натривната фекална намазка върху чисто предметно стъкло посредством пипета се накапват няколко капки чиста питейна вода, в която се размива парченце фекална маса, колкото оризово зърно, с помощта на стъклена пръчка, пластмасова или дървена клечка за зъби. Намазката се покрива с покривно стъкло и се гледа под микроскоп. Може да се използва ориентировачно само при висока интензивазия.

При единични мъжки екземпляри въпреки наличието на чревни паразити хелминтоовоскопичните методи дават отрицателен резултат. В тези случаи се използват рентгеноскопски методи с контрастна материя. Прилагат се също серодиагностични методи, включително кожноалергична реакция, която е от ранен тип, т.е. изявява се още в първия час след приложението.

Диференциална диагноза на белодробна аскаридоза трябва да се прави с други мигриращи хелминтози, а при чревната фаза – със състояния на остър корем с друга етиология. Когато се налага неспешна чревна операция по индикации на други заболявания, необходимо е болните да се изследват за аскаридоза и при наличие на паразити да се провежда задължително терапевтична дехелминтизация. С предварително обезпаразитяване се предотвратяват евентуални постоперативни аскаридозни усложнения. Прогнозата на аскаридозата обикновено е добра. В ендемичните райони при масивна инвазия и тежки усложнения прогнозата се влошава.

Лечение.

Най-ефективно е лечението на аскаридозата в чревната и фаза, много по-трудно в белодробната, а срещу ранния миграционен стадий засега практиката не разполага със специфични лекарствени средства. Трябва да се има предвид още, че всички противоаскаридни лекарства не притежават овоциден ефект, т. е. от изхвърлените женски аскариди оплодените яйца при благоприятни условия във външната среда се ембрионират, достигат инвазиоспособност и могат отново да заразят здрави хора. Това налага да се прилага не обикновена, безразборна терапия, а дехелминтизация по изискванията на К. И. Скрябин със задължителна термична стерилизация на изхвърлените паразити и фекални маси, в които се намират жизнеспособни  аскаридни яйца. Освен това специфичната диспансеризация изисква повторно лечение в периода между 80-ия и 90-ия ден от първото лечение с цел постигане на изхвърляне на аскаридите в незрял стадий, когато яйцата в тях не са в състояние да се развиват във външната среда. Чрез този метод на повторната преимагинална дехелминтизация се постига голям профилактичен ефект- обезпаразитява се един болен, т.е. премахва се един източник на инвазията, предпазва се сигурно от замърсяване околната среда, предпазват се от заразяване здравите хора.

За лечение на аскаридозата  в чревната фаза се използват: сантонин, сантамон,  хексилрезорцин, хеноподиево масло, алкопар, молекулен кислород, а напоследък –вермокс, комбантрин, декарис и др.

Профилактика и борба.

Специфичните мероприятия на обществената профилактика при аскаридозата трябва да бъдат насочени към ефикасно предпазване на битовите и обработваемите площи от пряко и косвено замърсяване с човешки фекалии. От голямо значение също е да се предпазят от фекално замърсяване  питейните и поливни води, зеленчуците нискостеблените плодове, интензивните култури и приборите за ядене. Това се постига с планови мероприятия по хигиенизиране на водоснабдяването, канализацията, сметосъбирането, отходните места, обезвредяване на фекалните торове, осигуряване на чистота при транспорт и манипулации с хранителни продукти, борба с трнсмисивните механични преносвачи.

Личната профилактика изисква строг самоконтрол и поддържане чистотата на ръцете, хранителните продукти и особено зеленчуците и плодовете, внедряване у децата и възрастните на здравни навици по отношение задължително и правилно ползване на отходните места и др.

Организираната борба с аскаридозата преди всичко в ендемичните райони изисква изготвяне на дългосрочни и годишни оперативни настъпателно- профилактични програми, в които да се включват мероприятия за ежегодно активно откриване на опаразитените, диспансерно наблюдение с лабораторен контрол; планиране на периодични дехелминтизации на населението съобразно конкретните епидемиологични особености; предпазване на околната среда от замърсяване с аскаридни яйца и провеждане на ежегоден санитарно- паразитологичен контрол чрез изследване на вода, почва, зеленчуци; планиране на контролни паразитологични изследвания на населението и средата за установяване обективните критерии за практическо ликвидиране на аскаридозата в оздравяващия район.