Home Психология Принципи на възпитание

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

Уважаеми потребители,


Съдържанието в Секция УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ е безплатно.

Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допренесе за обогатяване съдържанието на сайта.

Към днешна дата заглавията в Студентскиград са над 7 500. 

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 30 дни след генериране на кода.
Принципи на възпитание ПДФ Печат Е-мейл

ПРИНЦИПИ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност на дидактическите принципи

Въпросът за принципите на обучението е основен проблем на дидактиката.

Думата принцип има латински произход и означава “основа”, “начало”, ”изходно положение”, “ръководна идея” или “основно изискване” по отношение на дейността и поведението на човека. Принципите на обучението са система от основни положения, водещи идеи или общи изисквания, които определят цялостната дейност на учителя и учениците в процеса на обучението. Те се отнасят към категорията на нормативните знания, които предписват какво трябва да бъде обучението и по този начин реголират дейността на учителя и учениците.

Принципите на обучението отразяват по своеобразен начин всички основни негови компоненти – цели, съдържание, методи, организационни форми и др. Както изтъква  П.Н. Скаткин, “за определяне на принципите на обучението са важни: 1) целите на обучението, обусловени от потребностите на обштественото развитие; 2) обективните закономерности на обучението като взаимосвързана дейност на преподаването и учението; 3) начините за използване на тези закономерности за осъществяване на целите на обучението; 4) конкретните условия, в които се осъществява обучението.”

Според  Ю.К.Бабански “принцип на обучението се нарича едно от изходните изисквания към процеса на обучението, произтичащо от закономерностите на неговата ефективна организация. Принципи на обучение се нарича определена система от изходни, основни дидактически изисквания към процеса на обучението, изпълнението на които осигорява неговата необходима ефективност. За С. П. Баранов “принципите на обучението са изходни положения, определящи дейността на учетеля и характера на познавателната дейност на учениците.”

Принципите на обучението се определят от неговите цели, т.е. имат конкретно-исторически характер. Изменението на целите на обучението неминуемо води до изменение на дидактическите принципи, без това да

1

означава, че не съществува каквато и да е приемственост. Общи черти могат да се търсят особено по отношение на онези принципи, които характеризират процесуално-технологическата страна на обучението-за нагледност, за достъпност, за системност и последователност.

В историята на педагогиката са известни много принципи, които сега са загубили своето значение: например принципът за природосъобразност на обучението, издигнат от Я.А.Коменски, принципът за културосъобразност, издигнат от А.Дистирвек.

Я.А.коменски обосновява принципа за природосъобразност по следния начин: “Понеже- пише той- искаме да намерим средства против недостатъците в природата, а пък необорима истина е, че изкуството може да постигне нещо само ако подражава на природата.” Този принцип на времето е имал прогресивно значение в борбата срещу догматичното обучение, но не може да се приеме от съвремената дидактика, тъй като игнорира качественото различие между развитието на природата и развитието на човека.

Обикновено най- често срещащите се принципи са: принцип за нагледност, принцип за достъпност, принцип за съзнателност и активност, принцип за системност и послидователност, принцип за трайно овладяване на знанията, уменията и навиците, принцип за индивидуален подход, а също така и принципите за научност, за връзка на теорията с практиката, за възпитаващия характер на обучението.

Повечето от авторите разглеждат принципите на обученвието в система,но като равностойни помежду си и ги характеризират поотделно.Идеята за разделяне на принципите на ръководни и подчинени не беше възприета.Някои автори обаче обосновават необходимостта от по-други подходи за класификация на дидактическите принципи.

Така например М.А.Данилов защитава бинарния подход при тяхното разглеждане,като смята ,че по такъв начин може да се разкрие по-добре тяхното взаимодействие.

Той предлага следната система на дидактическите принципи: възпитаващо обучение; научност и достъпност на обучението; системност на обучението и връзката му с практиката; съзнателност и активност на учениците при ръководната роля на учителя; единство на конкретното и абстрактното; трайност на усвояване на знанията и всестранното развитие на познавателните сили на учениците.

У нас И. Марев прилага интегрален подход към дидактическите принципи  и предлага следната система: принцип за научност и

2

оптималност; принцип за възпитаващото обучение и обучаващото възпитание; принцип на системния подход към дидактическия процес; принцип на алгоритмичност на обучението; принцип на дидактическото моделиране; принцип на визуализация на учебния материал; принцип на мотивационното изграждане на съзнателността и активността.

2.Принцип за научност

Същността на този принцип се изразява в изискването на учениците да се предлагат строго научни знания които представляват точно установени от науката положения и да се използват за тяхното преподаване и усвояване адекватни методи и форми на обучение, отразяващи в дидактически редуциран вид равнището на изучаваната област от социалния опит. Редица автори разглеждат принципа за научност само като принцип за подбор на съдържанието на образованието и обучението. Съществува опасност да се подцени операционално –технологическата страна на обучението, при което усвояването на научни знания от учениците да не се съпровожда с овладяване от тях на научни методи за познание и практическа дейност.

Принципа за научност има значение не само за подбора на учебното съдържание, а и за цялото обучение, т.е.може да се разглежда като самостоятелен дидактически принцип.

В  характеристиката на този принцип се включват два основни елемента: отражението на действителността в съзнанието и възможностите за формиране на самото съзнание.

Научността при обучението се изразява преди всичко в достоверността на изучаваните факти и явления, в тяхното научно обяснение, в критичната оценка на ненаучните възгледи и схващания. Простото изложение на фактите и явленията, механичното им подреждане често пъти водят до нарушаване на принципа за научност. Той изисква обективен анализ на техните социални гносеологически основи.

Овладяването на научни знания зависи до голяма степен от характера на запознаването на учениците с тях, от осигуряването на правилни, точни, конкретни възприятия и представи, които служат като основа за разбиране на връзките и зависимостите между предметите и явленията. Поради все още ниската степен на умствено развитие при малките ученици знанията, които усвояват имат елементарен характер, но още тук не трябва да се допуска опростенчество и примитивизъм, да им се дават наивни обяснения, които противоречат на съвременните научни открития. За тези

3

ученици от голямо значение е опирането върху непосредственото изучаване на предметите и явленията или техните изображения. При това е необходимо възприемането на новото да не бъде един единствен акт, а да представлява непрекъснато развиващ се процес, в които те разглеждат всяко ново явление или

предмет от различни страни, установяват разнообразните му връзки с други области и явления. Възприемането на новото не е самоцел, а основа за образуване на научни понятия, за постепенен преход от емпирични към теоретични понятия.

М.Н.Скаткин посочва следните по-конкретни изисквания на принципа за научност:

1. Да се осъществява щателен подбор на най-същественото от съдържанието на социалния опит; 2. овладяването на научните знания от учениците да бъде непрекъснато развиващ се процес; 3. да се съэдават условия за образуване на правилни представи и понятия и тяхното точно изразяване в определения и термини; 4. научните понятия и закони да се усвояват в единството с научните теорий или хипотези, което предполага учениците да бъдат запознавани с най-важните научни открития; 5. в методите на преподаване да се отразяват методите на научното познание във форма на учебни методи, развиващи мисленето на учениците и стимулиращи ги за изследователска, творческа работа.

Този принцип както и всички останали дидактически принципи, следва да се спазва на всички етапи от процеса на обучението във всички училищни степени. Наистина за обучението в началните класове съблюдаването му има определена спесифика. Тя се изразява главно в това, че все още умственото развитие на учениците от началните класове е на такова равнище, че те по-трудно усвояват законите на природата и обществото в абстрактен вид. Малките ученици трудно могат да се ориентират в различните дискусионни въпроси, поради което изучаването на някои научни хипотези и открития става възможно едва в по-горните класове. Вначалните класове голямо значение има усвояваните от учениците, макар и по-елементарни,  знания да се прилагат в практиката, да се подлагат на опитна проверка. Изключително голяма е ролята на учителя, неговото умение постепенно да ръководи учениците към формиране на научни понятия, да съчетае двата основни пътя - от конкретното към абстрактното и от абстрактното към конкретното.

 

 

Пресотерапия на цяло тяло
40 лв.
9.9 лв.
Препоръчваме Ви
остават: 25 ваучера
-75%

Вега тест на 240 хранителни продукта и субтанции от Био Консулт
80 лв.
19.9 лв.
Вега тест

Изследване на над 240 жизнени показатели на тялото с последно поколение биоскенер
70 лв.
14.9 лв.
Последно поколение биоскенер
Турмалинова-яка-срещу-болка
18 лв.
5.9 лв.
Стоп на болките
Регистрирайте нова фирма
250 лв.
20 лв.
Препоръчваме
остават: 19 ваучера
-92%

Един ден в Ниш и Дяволския град
39 лв.
28 лв.
1 дни
дата: 16.08.2014 г.
остават: 89 ваучера
-28%