Home Психология Народна вяра от русенския край

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Народна вяра от русенския край ПДФ Печат Е-мейл

Народна вяра от русенския край (по материали от теренни проучвания в с. Широково и с. Чилнов)

През Възраждането, интересът към българската народна култура се засилва. От тогава датират и първите етнографски проучвания. Принос в изследването на българския фолклор през този период имат Юрий Венелин, Васил Априлов, П. Р. Славейков, Любен Каравелов, Братя Миладинови и др.  След Освобождението целенасочени етнографски изследвания предприемат Димитър Маринов, Иван Шишманов, Кузман Шапкарев, Стою Шишков, Христо Вакарелски, Михаил Арнаудов и др.  Земите по поречието на р. Лом, са били населени още от древността. От периода на палеолита са открити следи от живот в пещерата Орлова чука край с. Пепелина. Засвидетелствано е присъствието на траки, римляни, славяни, прабългари. Следи от техния светоглед и култура се откриват при археологически разкопки и във фолклорните песни, обичаи и народни вярвания. През 2006 година се проведоха теренни проучвания от студенти от Русенския университет в селата Широково и Чилнов, Русенско. В настоящата статия ще бъдат представени народните вярвания, съхранени  от жителите от двете села. В близост до мястото, където се сливат реките Черни и Баниски Лом се намира с.Широково. Името на селото, срещано в турските регистри за поголовния данък „джезие” е Широки брод. Според местен информатор

от тук е минавал старият път към Червен.  При местността Ерека реката е образувала широк брод, който пътуващите е трябвало да преминат. И така селото получава своето име - Широки брод. Тук от средата на ХІХ век, непосредствено след Кримската война започват да се преселват семейства от Балкана. След Освобождението турците и черкезите напускат своите къщи и те биват заети от балканджиите. Новите заселници получават прякори по името на турските фамилии, обитавали къщите, в които са се настанили – Сайдовски (Саид паша), Онбашиите, Дахловски и др. На 4 км. южно от с. Широково се намира с. Чилнов. Селото е със смесено население – балканджии, хърцои, турци и цигани. Според местни жители тук в древността е имало град, наречен Чил. Бедствие обаче принуждава хората да се преместят на отсрещния хълм, където да основат нов град – Нов Чил или дн. Чилнов. Според мюсюлманите „чил” означава яребица и старото име на селото е Яребична. Счита се, че хърцоите са местното население в Русенско. Те са по- консервативна етнографска група, която трудно приема предизвикателствата на новото време, за разлика от балканджиите, които са по-будни, по-прогресивни и по- отворени към новите промени

. Между тях няма религиозни или културни различия. Най-често като разлика между двете етнографски общности се посочват носиите и говора. Хърцоите и балканджиите от двете села изповядват православното християнство. В Чилнов патрон на църквата е Св. Георги, а в Широково Св. Архангел Михаил. Вярата на местните жители в Бога се изразява чрез спазване на църковните канони (предимно от възрастното население), почитането на религиозните празници, определени ритуали, които имат езически корени – курбани, молебени в пещери и др.  В представите на нашите информатори Господ е творец на всичко живо – той е създател на земята, небето, звездите животните, растенията, хората.

Днес в разказите на жителите от Широково и Чилнов се преплитат библейски текстове и суеверни разкази. Така например Господ благославя всеки роден и при него орисниците отиват да се посъветват кого и как да орисат. Вярва се, че след 40 ден умрелите отиват при Господ на съд и той решава къде ще отидат – в Рая или в Ада. Една от най-възрастните жени в село Чилнов говореше в рими и често цитираше забавни стихчета от училищните буквари, с които ни отговаряше на зададени въпроси. На наш въпрос за сътворението на света тя издикламира популярния стих: „Не виждам те о, Боже, мили, но тихо шепне ми душата, че извор си на всички сили, на всичко д(ж)иво по земята. Където очи да обърна ту долу или тамо горе, каквото, Боже, и да зърна, за теб всичко ми говори”

. Информатор от с. Широково се опита да обясни съдбата на българите по интересен начин: „Дядо Господ съобщил на всички народи, че шъ раздава занаяти. Хубаво, ама всичките минали, Бай Ганьо закъснял. Бил обут със свински цървули и те корави, заболели го краката, те като съ намокрят у росата и не моиш да вървиш, стават корави. У росата като съ, са меки, като изгрей слънцето, стават корави. И той до дето стигне, останала само работата”

.  Аналогии на този разказ могат да се открият в други  легенди, в които Господ дарява имената на животните или раздава правосъдие. Дори в този съвременен разказ Господ отново се представя като най-висшата сила, която подрежда света.  Исус Христос е възприеман като СИНЪТ БОЖИ. Някои твърдят, че са го виждали на сън с брада и кафяво наметало до земята. Цитират се библейски текстове за него. Някои твърдят, че са виждали надпис с името на Исус Христос на небето, но не всеки можел да го види

. Празниците, които и днес се отбелязват тържествено са Трифон Зарезан, Бабинден, Гергьовден и селският сбор. Много почитан е празникът на Св. Марина (17 юли), известен още като Горещниците. С името на Св. Марина се свързва близкия манастир в с. Каран Върбовка, чийто патрон е светицата. Вярва се, че на този ден болните трябва да си вземат вода от манастира и да се умият с нея за здраве. Селските сборове се честват в деня, в който се отбелязва празника на светеца- патрон на местната църква. Както споделиха информатори и от двете села, въпреки забраните по време на комунизма, никой не е успял да спре местните хора да посещават църква и да празнуват сбора на селото

. Вярва се, че ако се случи нещо лошо или се разболее член на семейството, трябва да се запалят три свещи, които се наричат на отделни светци и която свещ изгори първа, на този светия се прави курбан и той става закрилник на дома/болния. Особено внимание се отделя на селския курбан за здраве и плодородие, който се прави на празника на Св. Троица. Курбанът се е правел на определени места, на които е имало оброчен камък с кръст върху него. Такъв оброчен камък нашата експедиция успя да заснеме в с. Широково. Камъкът има правоъгълна форма, като в горната част е издялан кръст. Той е бил поставен до дърво, но днес е преместен на няколко метра встрани. Около оброка са се изкопавали трапове, в които са били наклаждани огньове и се е варял курбанът, наречен още „молитва”

. Тази практика е запазена и до днес, но за разлика от преди 30-40 години, сега  курбанът се прави по- скромно и се освещава само в църквата, без да има масови селски събирания. Освен курбани са се извършвали и молебени за плодородие и за дъжд. В молебените участват почти всички жители на селото, като задължително е участието на свещеник, а ако няма такъв главна роля играе най-възрастната жена. В с. Широково молебените за плодородие са се извършвали или м местността  Черковната нива, или в местната църква (Чилнов, Широково). За разлика от молебените за плодородие, молебените за дъжд в Широково са се правели в пещера в местността Ерека близо до реката

Все още е жив споменът за ритуалите за измолване на дъжд, известни като Герман и Пеперуда, които са се практикували и в двете села до средата на ХХ век. В разказите на информаторите не се откриват различия в ритуала от практиките в съседните села.  Пазители на селото от град и градушки се явявят т.нар. от местните хора в Широково усорлици – грабливи птици „като сокол”, които летят в градоносния облак и така „го разбиват”. За да няма град брадвите и мотиките се обръщат с острието нагоре, „за да попилей града”. Изобилстват суеверни разкази, предимно от възрастни хора, за орисници, самодиви, русалии, лауси, караконджули, вихрушки. Често информаторите не могат да посочат по какво се различават русалиите от самодивите и орисниците. Днес хората не вярват, че те съществуват, но са убедени, че някога са били реалност. Обикновено родилки, чуват гласовете на орисниците, които наричат съдбата на новороденото: „Уж имало три жени, които били облечени в черно, и ходели при детето като се роди, за да го орисат. И като се случи нещо казваме, че тъй са го орисали орисниците”

. Според други информатори преди да отидат при новороденото, орисниците се съветват с Господ как да орисат детето. Всеобщо е убеждението, че както са те орисали, така ти минава живота и никой не може да го  промени. Според местните хора самодиви е имало преди: „Самодиви туй – те ги имаше едно време. И царя, и царицата са вярвали в самодиви”

. Обикновено се представят като жени, облечени ту в бяло, ту в черно. Те ступвали хората и можели да напакостят на човек. В някои разкази самодивите се отъждествяват с орисниците. Всички са единодушни, че вдигат голям шум през нощта: „по сред нощ кат додат, кат почнат да чукат с тенекета, със железа, лопат, тракат, свирят, пеят, викат. Не смей, каза, никой да излезе. Лоши са биле. Във бяло били облечени, ама едни много грозни, хора биле. През прозореца гледали, като минавали с кофи, тенджери, чувени, лопали, тракали, свирели. Туй едно времи е било, сега няма. Самодивското кладенче се намира някъде, в някоя местност дет са са сабирали”. Русалките (русалиите) също орисват човека. Те били страшни и можели да убият човек. За да се предпазиш от русалската болест, трябвало да сложиш лайка на главата или под възглавницата и орехова шума.  В представите на местните хора е жив споменът и за Змей. Според някои той е „нещо до кръста човек, а надолу риба”

и е можел да лети. Змеят искал най- хубавите моми и ако не му ги дадат, спирал водата на селото. Момите били отвеждани в гората, където „вече не я чуват, не я виждат”

.  Сънищата се явяват невидима връзка на живите хора с техните мъртви роднини и приятели. Тяхното тълкуване е свързано и с необходимостта от праведен човешки живот, съобразен с общоизвестните морални норми. Хората от с. Чилнов и с. Широково вярват в задгробния живот, в пътя на човешката душа към горния/по- добрия свят. Тези представи силно кореспондират с християнските завети. Не всеки човек има дарбата да разтълкува съня си

. Това умеят не само тези, които имат и дарбата да гадаят, но и тези хора, които силно вярват в съновидението си. Повечето от информаторите разказват за сънища, при които се срещат със свои мъртви роднини „там горе”, разговарят с тях или пък виждат Исус Христос. От събраните материали се забелязва, че промените, които са настъпили след 1950 г. и 1989 г. в обществения живот неминуемо дават отражение върху съхраняването на нематериалното българско наследство. Днес то не функционира като цялостна система, а са запазени само отделни елементи от традиционната народна вяра. С течение на времето са отпаднали някои обреди, ритуали и празници, но е жив спомена за тях.

 

WWW.POCHIVKA.ORG