Home Психология Подготовка на детето за трудова дейност чрез игрова дейност

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Подготовка на детето за трудова дейност чрез игрова дейност ПДФ Печат Е-мейл

І Увод

Ускоряващият темп на развитие на техниката непрекъснато изменя характера на производствения процес, а следователно и на трудовата дейност на човека. Тази особеност на съвременния труд поставя определени изисквания към подготовката на подрастващите. /2/ Най- типичната дейност, която е характерна за децата от предучилищна възраст е играта. Играта е вид естествена, свободна и доброволна житейска практика. Всяко щастливо в играта дете има шанса с подкрепата на детския учител да прояви успешна психофизическа готовност за училищно обучение. В играта детето проявява разнообразна поведенческа активност: интелектуална, двигателна, художествена и едновременно с това започва да придобива социален опит. Детският учител стимулира творческия потенциал на всяко дете според неговите индивидуални качества, възможности и интереси, за да осигури най- добрата му самоизява в играещото общество. /9/

ІІ Същност на детската игра

Играта предшества трудовата практика на децата. В игровата дейност се създават необходимите предпоставки за формиране на нов вид дейност, с нови мотиви, каквато е и трудовата дейност. /1/ За да се види същността на детската игра, е необходимо да се анализират тези найни черти, които характеризират всяка човешка дейност, и същевременно да се очертаят специалните особености на играта като дейност на детето. /6/ Игрите задоволяват множество личностни потребности на децата, защото са отражение на действителността. Чрез играта децата се приобщават към света на възрастния. Тя е вродена и водеща в предучилищна възраст дейност. Създава условия за интелектуалното развитие на детето. Дава възможност за развитие на трите типа отношения: към предметите, към другите хора и към себе си. /10/

Детската игра има някои общи белези с другите дейности, но същевременно се отличава със свои специфични особености, които трябва да се познават, за да се използва максималното й значение за развитието на детето. Съществуват различни теории отностно същността на играта и възможностите, които тя има за възпитание и развитие на детето. Въпросите за същността на играта и за нейното решаващо въздействие върху изграждането на цялостната детска личност се разглеждат от редица български автори – Г. Пирьов, С. Жекова, Е. Петрова, Н. Витанова и др. Общата им позиция е по посока на социалната същност на игровата дейност, нейният творчески и отразителен характер. /6/

Значението на детските игри за развитието може да се разбере както на теоретическа основа, така и на базата на непосрдственото наблюдение над игрите на децата. Като преодолява фазата на предметните действия, играта се изгражда като доминираща дейност през целия предучилищен период. В нея и чрез нея главно се усвоява обществения опит, осъществява се развитието на физиологическите и психическите функции и се извършва подготовка за следващия по- висш етап, когато ще се формира като доминираща учебната дейност. Сърцевината на детската игра е нейната емоционална привлекателност, но едновременно с това игровите ситуации поставят пред децата различни проблеми, които изискват участието на мисленето. /7/

Мястото на играта в живота на детето от предучилищна възраст се определя от подражателното му отношение към действителността. Радостта от играта се крие във възможността на детето не само да опознава света, но и да го “изменя”. Следователно чрез играта децата отразяват действителността по пътя на нейното “активно преобразуване”, което води до неочакваното за непросветения възрастен съчетание между реалност и измислица. /6/

ІІІ Трудова дейност в предучилищна възраст

Трудът е велик възпитател. Не случайно Ян Амос Коменски казва, че децата непрекъснато вършат нещо, защото младата кръв не може да стои мирно и това е много хубаво. Затова не бива да им пречим, а напротив -  да им даваме възможност да развиват творческите си способности от най- ранна възраст. /5/

В предучилищна възраст се развиват трите основни дейности – игрова, учебна и трудова, като водеща е игровата, а останалите дейности имат подчинена функция. Независимо от това трудовата дейност решава конкретни задачи във връзка с формирането на детската личност. Трудът на децата от ДГ е съзнателна, целенасочена дейност, която се отличава от ученето и играта по своята дейност и по своите мотиви. Тези мотиви определят същността на трудовата дейност и отношението на децата към нея. Чрез труда те влизат в пряка връзка с възрастните. За разлика от игровата дейност, децата не претворяват взаимоотношенията на възрастните, а осъществяват съвместен реален живот с тях. В тази възраст децата участват непосредствено в живота на възрастните чрез битово- домакински труд, защото той им дава възможност да проявят по- голяма самостоятелност. Децата започват да извършват трудова дейност свързана с конкретни трудови задачи. /1/

ІV Трудова дейност чрез игрова дейност

Трудовата дейност среща противодействието на игровата дейност и същевременно се обуславя от нея. Доминиращата игрова дейност дава възможност на трудовата дейност да се развива като самостоятелна със свои мотиви, цели и задачи. Играта определя начините за усвояване на трудови умения и навици. Тя създава емоционални стимули за насочване към трудов резултат и за възпитаване на правилно отношение към извършваната трудова дейност. През този период децата подражават на любими образи и затова трудът е желан. Отначало трудовите задачи не се осъзнават като необходими и задължителни. Постепенно под влиянието на педагогическото въздействие и използването на емоционални и игрови мотиви – похвати, децата преминават от подражаване към осъзнаване на своята дейност като полезна и необходима. /1/ Задължителността при изпълнението на трудовата задача се формира с помощта на игровите компоненти или игровата задача в приемлива, значима за децата дейност. Учебното взаимодействие е игроподобно. Учителят имайки в предвид своята дидактичска задача /възпитателна или образователна/ ползва игровата задача с две цели: първо да прикрие дидактическата задача и да я “преведе” на привлекателен и достъпен език на децата. С въвеждането на игровата задача съвместната дейност на педагога и децата значително се приближава към същинската игра. /8/

При проучване на взаимодействието между играта и труда се установяват три етапа.

В първият етап трудът се извършва по повод на игровия замисъл. Трудовите действия в игровата ситуация съдействат за придобиване на редица умения и качества необходими за развитие на трудовата дейност извън играта.

При втория етап, който върви паралелно с първия (и в единство) трудовата дейност се определя от игровата, но все още се обуславя от нея.

В третия етап трудовите умения и навици се използват за реализиране на игровия замисъл, претворяват се в игрови процеси, пренасят се във форми на поведение в играта. В този етап процесът на взаимодействие е двустранен. Играта като средство за организиране на взаимоотношенията между децата влияе върху организацията на труда като форма на създаване на колективни взаимоотношения и сама се усъвършенства като самостоятелна практика на децата, в която те проявяват активност.

В първият етап отделните трудови дейности са подчинени на игровия замисъл и се обуславят от игровото съдържание и действие. Зависимостта на трудовата дейност от компоненти на играта показва, че тя има подчинена функция. Свързана е с конкретно претворяване на въображаема предметна среда. В този етап трудовата дейност не поставя децата в пряк контакт с възрастните. Той е опосредствен от ролите, които децата претворяват. Във вторият етап, трудовата дейност започва да се развива като дейност със свои мотиви. Този процес също се обуславя от доминиращата роля на играта. Тя не само дава своя отпечатък върху трудовата дейност, но и съдейства за постепенното й усъвършенстване. В резултат децата започват да си поставят задачи, пряко свързани с трудовият резултат. Първото условие за целенасочено действие на малкото дете е игровата мотивация. То изработва играчки за соствената и колективната игра. Още усвоява трудови умения и навици във връзка с битовия труд, насочвано от желанието да научи любимите си кукли. По- нататък чрез импровизации с кукли, децаталесно насочват вниманието си към по- сложна организация на съвместен труд. Постепенно тудовата дейност заема своето място като самостоятелна, със свои мотиви, цели, съдържание, средства.

Във вторият етап на взаимодействие се проявява нова степен на развитие на познавателните процеси. В този етап играта и трудът си взаимодействат като форми за организиране на взаимоотношенията между децата. В играта децата получават умения и привички за самостоятелност, които използват в трудовата дейност. Придобитите умения в различните видове игри се пренасят в условията на трудовата дейност и чрез игровите мотиви. Интересът към труда върви от външното към целенасоченото действие с предметоте от процеса към резултата. Водено от приятното, забавното, детето привиква да преодолява трудности, да свързва усилието с ползата от труда, да изпитва удоволствие от постигнатият резултат. /1/

V Заключение

Разликата между игровото действие и другите ежедневни действия се съдържа в субективното съзнание на определения индивид – детето знае дали играе, рисува и т.н. От друга страна тя се съдържа в онази специфична труктура на действията, която наричаме играене и може да се обхване статистически чрез обективни критерии и изследователски методи. /3/ Играта е неотменна част от съществуването на детето. Тя е своеобразен феномен на битието, преминаващ границата на възрастта, т.е. преминаване от света на неосъзнатото към реалното, и обратно – творческо обогатяване на реалността чрез внасяне на елементи на въображението. Представата ни за същността на детската личност е свързана с нейните игри. /4/

Играта като символ на света надхвърля категориите “правя”, “имам”, “постигам” и ги обединява в категорията на “детското съществуване”. /В. Гюрова, 2000г./

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG