Home Психология Принципът за природосъобразност

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Принципът за природосъобразност ПДФ Печат Е-мейл

Принципът за природосъобразност според Ян Амос Коменски, Йохан Х.Песталоци и Жан Жак Русо. Сравнителен анализ.

”Човек обучен, е дърво притежаващо свой собствен корен, хранещо се със свой собствен сок и затова постоянно расте, зеленее, цъфти и ражда плодове”.

Ян Амос Коменски (1592 – 1670) е велик чешки педагог. Той е ненадминат за своето време педагогически мислител и писател. Коменски е автор на много педагогически съчинения.

През 1632г. написва най – крупното си съчинение “Велика дидактика”. Тази книга отразява най – прогресивните постижения на педагогическата мисъл през XVII век. В своите  произведения Коменски пръв в историята разработва основно и систематично почти всички основни въпроси на възпитанието и обучението. Затова с право се смята, че той е основоположник на педагоги-ческата наука.

Обстойна разработка Коменски дава на принципа за природосъобразност. Чрез този принцип стига до идеята да разглежда човека като част от природата. Правилното извършване на възпитателната работа според него е възможно, само ако тя е съобразена със законите, които господствуват във външната природа. Човекът е част от природата и се подчинява на всички съществуващи в природата закони. Развитието му, а оттук и неговото възпитание, стават също така в съответствие с тези закони.

При разглеждане на основните педагогически положения Коменски изхожда от това, което се наблюдава в природата, посочва грешките, които се правят като се пренебрегват природните закони, и прави извод за правилното решение на всяко положение.

Ето например как е обосновано положението, че всички деца трябва да се подготвят предварително за живота, което налага да постъпват в училището и да го завършват.

Основно положение: ”Природата взема за своята дейност годен предмет или пък го подготвя по надлежен начин за да го направи годен”.

Следват доказателства за това основно положение. “Птицата например слага в гнездото си за мътене не всичко, което и попадне, а само това, от което ще се излюпи пиле, именно яйцето. Ако попадне в гнездото камъче или някой друг предмет тя го изхвърля като безполезен. Когато мъти яйцето си, тя дълго го топли, докато се излюпи пилето”. Приведени са доказателства и от трудовата дейност. Строителят си подбира добър строителен материал, издялва го. подготвя го, за да го употреби за строежи. Живописецът също взема предварителни мерки за да подготви хубаво платно, грунд, бои. Градинарят подбира за градината си здрави дръвчета и ги облагородява, след което те пускат здрави корени в почвата.

След привеждането на тези примери Коменски изтъква какви заблуждения и грешки се допускат във възпитателната практика, които са противни на законите на природата. “Против това основно положение – пише той-са грешили в училищата не за това, че са допускали тъпоумните и глупавите (понеже според нас трябва да се допускат всички деца), но за това, че:

  1. не са ги поверявали напълно на училищата, тъй че всички които трябва да се образоват като хора, да не се изпускат из работилницата, преди да завършат образованието си. Според него училището е ”работилница за човещина”;
  2. често са се опитвали да присаждат калемчетата на науката, нравствеността, благочестието, преди стеблото да е пуснало корени, т.е. преди да се пробуди любов към учението у ония, които самата природа не е възпламенила към това;
  3. преди присаждането не са изкастрили младите дръвчета или клончета, т.е. не са изчистили умовете от излишни дейности, като ги отстраняват, чрез дисциплина и приучават децата на ред”.

След тази констатация на “заблужденията” Коменски прави изводи за “ природосъобразна организация” на училището. Оттук следва, че съобразно това:

  1. всеки, който постъпва в училище трябва да остане докрай;
  2. умовете на учениците трябва да се предразполагат към изучаването на всеки предмет;
  3. трябва да се отстранят всички пречки за учениците.

Съобразно възрастовите възможности на децата Коменски определя и специфичните образователни функции на всяко училище. Той препоръчва, както дървото всяка година се развива с повече корени и клони, повече заяква и дава повече плод, така и в първите две общи училища да се преподава в общи и главни черти, а в по – горните училища всичко да се учи в подробности и точно.

Любознателните и разумни деца ги сравнява с плодоносни дръвчета, на които храната на мъдростта да се поднася разумно.

Когато изказва идеята си за всеобщо задължително обучение Коменски оприличава училището на Слънце, от лъчите на което имат право да се ползват всички деца.

Коменски разработва въпроса за възпитанието на дисциплини-раност. “Училище без дисциплина – казва той-е като воденица без вода”.

Той красиво сравнява отделните училищни степени с четирите годишни времена.

“Майчиното училище прилича на прекрасната пролет, украсена с пъпки и цветове, които издават разнообразен аромат.

Училището на родния език представлява лятото с неговите пълни класове и с някои зрейни плодове.

Гимназията отговаря на есента,  която събира изобилните плодове от нивите, градините и лозята и ги скрива в зимниците на духа.

Академията представя зимата, когато събираните плодове се разпределят за разнообразна употреба, за да има с какво да се прекара останалата част от живота”.

И в дидактическата си технология Коменски се съобразява с природните закони и закономерности, подчинявайки я на идеята да се търси и намери начин, “по който учителите по – малко да учат, а учениците повече да научават; в училищата да има по – малко шум, отвращение и безполезен  труд, а повече свободно време, радост и солиден успех.”

Ян Амос Коменски определя хармонията за цел на всеобщото развитие и в частност – смисъл на човешкия живот. Първообраз и творец на хармонията е природата, която той разбира като “всеобщо божие творение”.

Човекът е част от природата и носи в себе си идеята за хармонията. Затова великият педагог възприема човекът като микрокосмос – “умален свят, който обхваща в себе си всичко, което се вижда разпръснато надълго и нашироко по света”.

Вземайки за образец законите на природата, чешкият педагог създава цялостна дидактическа система за възпитание на човек – личност, достатъчно мъдър и достатъчно храбър, за да живее в хармония със себе си, с обществото и природата: ”Човек наистина не е нищо друго, освен хармония в себе си” – казва Коменски.

Прекрасната идея на Коменски за всеобща хармония е мечта и цел на съвременното човечество.

Вечна е и неговата идея за човека, като част от природата.

Жан Жак Русо

Жан Жак Русо (1712 – 1778) е  един от големите представи-тели на просветителното движение във Франция през XVIII - ти век.

Педагогическото учение на Русо е пропито с любов и уважение към човешката личност и вяра в нейните добри заложби. Според него у човека има само добри сили.

Централна идея в цялостното педагогическо учение на Русо е за водещо място на вътрешната природа на човека при неговото формиране. Никой преди и след Русо не защитава с такава страст предполагаемата добра първична природа на човека, пред която трябва да се благоговее.

Във всяко дете, което се ражда като съвършено същество, се крият безкрайни възможности за по – нататъшното непрекъснато развитие и усъвършенстване. Възпитанието трябва да се сведе до това, да подпомага развитието като изхожда винаги от нуждите и интересите на самото дете, като уважава неговата личност. Затова първото условие при възпитанието е свободата, при налич-ността на която единствено е възможно да се разгънат и развиват всестранно силите и  способностите на детето.

Възпитателят не трябва да се намесва в работата на природата, да се мъчи да изменя развитието. Той трябва само да създава такива условия, при които става възможно свободно и безпрепятствено разгъване на вложените от природата у детето качества. По такъв начин възпитанието ще се съобразява винаги с природата на детето, ще бъде природосъобразно.

Природосъобразното възпитание се основава на свободата и зачитането правата на детската личност.

Схващането на Русо за природосъобразност и природо-съобразно възпитание се различава съществено от схващането на Коменски. Докато Коменски насочва вниманието си към външната природа и нейните закони, като се стреми да обясни човешкото развитие, възпитанието и образованието, Русо насочва вниманието си към вътрешната природа на детето. той смята, че възпитателната работа трябва да се съобразява с особеностите на детската природа и с присъщите и закони на развитие, като подпомага само проявяването само на онези качества, които са вложени у детето още от неговото раждане.

Оттук следва изводът, че възпитанието трябва не да изменя, а да следва детската природа, да се нагажда към нея. То трябва да бъде не насилие, а да осигурява свобода на проявлението на всички сили и способности.

Тази теория за естественото и природосъобразно възпитание логически отвежда до схващане за свободно възпитание. “Първо право от естествените права на човека – казва Русо – това е правото на свобода”. Тази теория отрича ролята на учителя и възпитателя. Разбира се, сам Русо не е последователен на своята теория. На много места той подчертава ролята на възпитанието. “Всичко – казва той – което нямаме при раждането и без което ние не можем, като станем възрастни, ни е дадено от възпитанието”.

В съответствие със своята теория за естествено и свободно възпитание, Русо проследява в педагогическия си роман “Емил” развитието и възпитанието на детето от раждането до пълна зрелост. Той дели възпитанието на четири периода. Русо разглежда особеностите на всяка възраст и посочва какво трябва да бъде възпитанието през всеки период.

  1. През първия период – от раждането до 2 – годишна възраст – възпитанието трябва да бъде дело на природата. “Щом се появи на бял свят, детето е вече ученик – но не на възпитателя, а на природата”. Работата на възпитателя е само да отстрани всичко, което пречи на свободното природно развитие. Необходимо е още отначало детето да се чувства “господар на себе си и своята воля”. Детето трябва да придобива знания за външния свят не чрез наставленията на възпитателя, а чрез личен опит. За значението на личния опит Русо говори и при другите възрасти. Общо задачата на възпитателя през първия период е правилно отглеждане на детето, грижи за физическото развитие и укрепване. Най – важна роля за това се пада на майката.
  2. През втория период – от 2 до 12 години – детето се приучава да понася малки несгоди и страдания. То трябва да се закали физически. Опознаването на природата и свойствата на нещата и явленията става пак по пътя на личния опит. На детето например не трябва да се обяснява защо не бива да пипа гореща печка, а да се остави да я пипне и да се опари. Опитът ще му покаже, че горещата печка пари и не бива да се пипа. Поуката се извлича не от наставлението, а от естествената последица. Заедно с това последицата респектира и поведението на детето. По такъв начин тя е естествен метод и за неговото нравствено предпазване и насочване.

Главна задача на възпитанието през този период е да се развие дейността на външните сетива – осезание, зрение, слух. Умственото обогатяване става чрез личния досег с вещите. Не е необходимо да се дават някакви специални знания. Детето трябва да усвоява всичко от природата, а не от книгите. Книжното обучение не е необходимо.

  1. През третия период – от 12 до 15 години – могат да се дават знания. Но това става само тогава, когато у детето възникне любопитство и интерес към знанието. Понеже интересът е насочен главно към външната среда, първите знания трябва да бъдат из областта на географията, астрономията, природознанието. трябва да се възпита интерес към явленията. Само тогава той ще се стреми да ги изучи и опознае. Обучението да се извършва не по книги, а като се наблюдават самите факти. единствената книга, която Емил може да чете е Робинзон Крузо, която насочва към природосъобразен живот и трудова дейност. Той иска Емил да работи като селянин и да мисли като философ, затова отдава голямо значение на трудовото възпитание. Трудът прави човека свободен и независим според него. Всеки според него трябва да се труди, защото който не работи е крадец.
  2. Четвъртия период – от 15 години до пълнолетие – Русо означава  като период на “второ раждане”. “Ние се раждаме два пъти – пише той- един път за да съществуваме, друг път за да живеем; един път като представители на рода и друг път като представители на пола”.

Русо иска възпитанието да бъде “съобразно природата”, да се нагоди към естественото развитие на детето. Но с това се отрича ръководната роля на възпитанието при формирането и развитието на човешката личност. Чрез средствата на природосъобразно възпитание, Русо иска детето да се подготви да бъде полезно само на себе си. Няма, обаче, личност вън от обществото и чрез възпитанието детето се подготвя преди всичко за обществения живот.

Идеята за природосъобразно развитие и образование се възприема и развива по – нататък от Песталоци.

Йохан Хайнрих Песталоци

Йохан Хайнрих Песталоци (1746 – 1827) е забележителен швейцарски педагог. Неговите практически опити и теоретични възгледи заемат важно място в развитието на педагогическата наука и народното образование.

За разлика от Русо, той е ценен не само с идеите си, но и със своята практическа дейност. Обичта му към отрудените и страдащите и към изоставените деца го прави ценен за всички времена.

Подобно на Русо, Песталоци смята, че развитието на силите и способностите у човека следва определен ход, чиито последователни етапи зависят от природата му. Той развива идеята за строга последователност в развитието на човека, която не зависи от възпитанието, а сама го определя. Според него успехът на нравственото, умственото и физическото възпитание зависи от това, доколко възпитателят се съобразява с особеностите на човешката природа и законите на нейното развитие. Именно в това съобразяване на възпитанието с предполагаемия естествен ход в развитието на детето се състои природосъобразността.

Изходен момент в търсенията на Песталоци е схващането му за същността на човешката природа, която е съвкупност от силите и заложбите, отличаващи човека от всички живи същества на земята.

Песталоци смята, че в своето индивидуално развитие човек повтаря стадиите в развитието на обществото като цяло: природен, обществен и нравствен. За разлика от Русо той не идеализира естественото природно състояние на човека, в което не всичко е добро. “Природният човек” не може да бъде идеал. Ако бъде предоставен на себе си, човекът ще израсне като неопитно, лениво, невнимателно, лекомислено. боязливо и алчно същество. Идеал е “нравственият човек”, който се ръководи в своите действия от обичта към хората, внимателен е към тях. Този човек може да се създаде само ако израсте в здрава социална среда и получи добро възпитание.

Песталоци отхвърля схващането на Русо за съвършенството на човешката природа и свързаната с това концепция за негативното възпитание. Както дръвчето в полето се нуждае от грижи и отглеждане, така и растящият човек се нуждае от отхранване и възпитание. Към онова, което природата дава, трябва да се прибавят и грижите на хората. Той подчертава необходимостта от пряко педагогическо въздействие от момента на раждането на детето: “Часът на раждането на детето се явява първият час на неговото обучение”. Песталоци смята, че в момента на раждането творецът влага у детето определени заложби, потенциални вътрешни сили, на които е присъщ стремеж към саморазвитие:

“Окото иска да гледа, ухото – да слуша, кракът да ходи, а ръката да хваща. Също така и сърцето иска да вярва и  да обича. Умът иска да мисли”.

Песталоци смята възпитанието като развитие на вродените у човека сили и заложби, съобразно вечните и неизменни закони на саморазвитието на човешката природа. Според него човешката природа, която се развива и усъвършенства, е главен фактор на развитието. Възпитанието трябва да бъде природосъобразно, т.е. да бъде в съответствие с особеностите на човешката природа и законите на нейното развитие. Съгласуването му с естествения ход на природата на човека е основа на възпитанието.

Несъмнена заслуга на Песталоци е, че разкрива решаващата роля на възпитанието в подтикването към самодейност и саморазвитие на природните сили и заложби у човека.

Пълноценното развитие на природните сили на детето, според Песталоци, не може да се осъществи вън от социалната среда, под която разбира преди всичко семейството и наред с него установилите се в обществото социални отношения.

По своя смисъл и значение схващането за социалната насоченост на природосъобразното възпитание и неговата роля в социалното изграждане на личността е прогресивно.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG