Home Психология Организация, дейност и проблеми във възпитателните училища интернати (ВУИ)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Организация, дейност и проблеми във възпитателните училища интернати (ВУИ) ПДФ Печат Е-мейл

Пътят, който се “изминава” от семейството до възпитателното училище-интернат, е различен за всяко дете, за всеки родител дори. Освен това, не за всяко дете този път тръгва от семейството в чистия му вид, а от “форми-заместители”. Част от децата до момента на настаняването им във възпитателно училище-интернат са живели в други институции, понякога още от самото си раждане. Други са имали някога собствен дом, но са го сменили с “дома на улицата” и, нетърсени от своите родители, са загубили връзка с тях. Трети напротив, “задушени” от прекалени родителски грижи, намират отдушник в измамната свобода на живот без задръжки, сред съмнително приятелско обкръжение. Безизходицата, нуждата от биологично оцеляване, скуката, търсенето на нови удоволствия, стремежът да се почувстват “по-големи”, въвличат тези деца в такава среда на взаимоотношенията, от която крачката до правонарушението е много малка. Постепенно се превръщат в извършители или жертви на противозаконни деяния, с което попадат в полезрението на Комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и на Отделът за закрила на детето. При значителна част от проявените деца поредицата от простъпки и неефективността на другите предвидими от закона възпитателни мерки ги “отвеждат до вратите” на някое от възпитателните училища-интернати (ВУИ) – специализираните учебно-възпитателни заведения, в които се извършва корекционна дейност с деца, извършили противообществени прояви.

I.Същност на мярката “настаняване във възпитателно училище-интернат”

Според Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, “настаняването във възпитателно училище-интернат” е възпитателна мярка, която се прилага спрямо “малолетни  над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили противообществени прояви”, към които останалите възпитателни мерки “не са се оказали достатъчни и за нормалното им възпитание няма подходяща социална среда (чл. 28 т. 2). Уточнението, което трябва да се направи в случая е, че тази постановка не предлага задължително прилагане на всички предходни, изброени в чл. 13 мерки:

А) мъмрене;

Б) задължаване да се извини на пострадалия;

В) предупреждение;

Г) предаване на родителите или на лицето, което ги замества, със задължение за полагане на особени грижи;

Д) поставяне под възпитателен надзор на съответния трудов колектив ( в който би трябвало да работи непълнолетният);

Е) поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател;

Ж) задължаване на непълнолетния да отстрани със своя труд причинената вреда, ако това е в неговите възможности;

З) задължаване да извърши определена общественополезна дейност;

И) настаняване в социално-педагогически интернат;

К) предупреждение за настаняване във възпитателно училище-интернат с изпитателен срок до 6 месеца (ако в този срок малолетният или непълнолетният извърши значителна противообществена проява, местната комисия му налага последната мярка по буква “Л”).

До прилагането на последната, определена като най-тежка възпитателна мярка – настаняване във възпитателно училище-интернат – е възможно да се стигне и след като всички други предходни мерки са изчерпали възпитателния си ефект, и когато характерът на деянието го изисква, макар преди това да не са налагани други мерки. Действително, във ВУИ децата по правило не попадат след еднократно отклонение и девиантното им поведение е резултат от множество отклонения, но трябва да се отчитат и някои специфични особености. В практиката има случаи, когато тежестта на деянието, неговите мотиви и последиците за потърпевшите изискват налагането на по-строги мерки – било защото с по-леките не би се постигнал нужният превъзпитателен ефект, било защото характерът на простъпката и характерът на мярката са несъвместими. Подобни случаи се срещат дори при непроявени до този момент малолетни и непълнолетни (пример: малолетен изнасилва друг малолетен, или извършва убийство, в т. ч. друго деяние с последвал за жертвата смъртен изход, това е първата му противообществена проява, но е смехотворно да му се наложи първата мярка – мъмрене).

Всички предвидени в ЗБППМН мерки са само възпитателни, те нямат наказателно-правни последици. Налагането им от местните комисии се извършва след организирано възпитателно дело, завършващо с мотивирано решение.

1.Органи, постановяващи настаняване във възпитателно училище-интернат - Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) представляват държавно-обществени органи в състав от 7 до 15 души, създадени към общините, районните или кметствата, с председател кмета или заместник-кмета (определящ състава на комисията). Те са на подчинение на Централната комисия борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЦКБППМН), към Министерския съвет, която изпълнява следните функции: ръководна, организационна, контролираща, координираща, методическа, изследователска,  подпомагаща. Самите местни комисии изпълняват функции по организацията и координацията на социално-превантивната дейност по общини. Техните функции – организационна, координираща, издирвателска, проучвателна, контролираща,, подпомагаща – се реализират чрез съответни дейности, от които касаещите пряко отделните случаи на деца с и застрашените от развитие на девиантно поведение.

  • Издирване и установяване, съвместно с инспекторите в Детските педагогически стаи и социалните работници в Дирекциите “Социално подпомагане”, на нуждаещи се от помощ малолетни и непълнолетни и предприемане на мерки за социалната има защита и развитие;
  • Наблюдение върху поведението и развитието на излезлите от възпитателни училища-интернати (ВУИ) и поправителни домове (ПД), на условно осъдените, освободените предсрочно от ПД и предприемане на мерки за тяхното по-нататъшно правилно развитие;
  • Изготвяне на предложения пред прокурора за предсрочно освобождаване от ПД и пред педагогическите съвети за прекратяване на престой във ВУИ;
  • Упражняване на контрол за спазване от работодатели на режима и условията за работа за приетите от него непълнолетни и сезиране на компетентните органи при установени нарушения;
  • Подпомагане на родители със затруднения при възпитанието на децата им.

Налагането на възпитателни мерки спрямо малолетни и непълнолетни, включително и “настаняване във възпитателно училище-интернат”, е само част от тези функции.

Настаняването чрез съд или прокурор касае  само непълнолетните (с навършени 14г.), тъй като само те са наказателноотговорни при определени условия – “ако са мигли да разбират свойството и значението на деянието си и да ръководят постъпките си” [3,чл. 31, ал. 2].  Налагането на тази мярка по Наказателния кодекс (с присъда) се извършва при две условия, описани в “Особени правила за непълнолетни”:

ü                   деянието, по преценка на съдията или прокурора, да е извършено поради лекомислие или увлечение и да не представлява сериозни обществена опасност [3, чл. 61] – тогава съдът  или прокурорът могат сами да наложат мярката, като уведомяват за това местната комисия или изпращат решението си на местната комисия за изпълнение;

ü                   срокът на присъдата да е кратък: когато наказанието “лишаване от свобода “ е до 1 година, то не се изтърпява ефективно в поправителен дом, а се заменя с настаняване във ВУИ  [3, чл. 64].

И в двата случая на изпращане във ВУИ по Наказателния кодекс са много по-малко от условните осъждания и осъжданията с “обществено порицания”. Нерешеният изцяло на практика проблем е обхващането на всички настанени по тези членове непълнолетни във ВУИ. Координацията между звената в този случай се оказва по-трудна, отколкото при настаняване на дете във ВУИ с решение на местната комисия (от възпитателно дело).

Дори когато мярката “настаняване във ВУИ” е приложена от местната комисия, за да влезе в действие, тя трябва да бъде потвърдена от съда – ако той прецени, че е целесъобразна. С въвеждането на съдебен контрол върху мярката се осигуряват – в контекста на Конвенцията на ООН за правата на детето – условия за по-добро гарантиране правата на детето, като “се изхожда от неговия най-добър интерес” [2].

2.Процедура на възпитателното дело - Възпитателното дело е особен вид организационна форма, при която се разглежда противообществените прояви на дадено дете, условията и мотивите за извършването им, възможностите за коригиране на поведението му. Процедурата по провеждането им е регламентирано в т. III на ЗБППМН.

Възпитателно дело може да се организира и проведе след постъпило предложение от : педагогическите съвети, обществените възпитатели, социалните работници; органите на полицията, прокуратурата и съда; по заявления на граждани. Когато предложението идва от органите на полицията, прокуратурата и съда, разглеждането на простъпката е задължително. (чл. 16). В останалите случаи то се провежда след преценка за необходимостта и целесъобразността от него. Законовият срок за провеждането му е до две седмици след постъпване на предложението – срок, чието изпълнени на практика се оказва определяно от организацията в отделните местни комисии, от съзнанието за необходимостта от навременно разглеждане на простъпките на малолетните и непълнолетните.

За всяко възпитателно дело се определя, измежду членовете на местната комисия, отделен състав от трима души (председател и двама членове). В зависимост от конкретния случай е предвидена възможност да се привличат и други членове на комисията или специалисти (педагози, психолози, социални работници, психиатри), “които със своята квалификация, опит и престиж могат да допринесат за правилното разглеждане на простъпката и за определяне на подходяща възпитателна мярка” ( чл. 11).

На възпитателното дело задължително присъстват: детето; поне един от родителите или лицето, което ги замества; обществен защитник, който обаче не извършва адвокатска защита; призовава се и класният ръководител. Призоваването на родителите и детето става с писмена покана, на която ако не се отзоват, от местната комисия се прави писмено искане до полицията за принудителното им довеждане – ситуация, крайно неудобна за всички въвлечени в нея. Местните комисии могат също да призовават длъжностни лица или граждани за даване на сведения и показания.

Изборът на обществен  защитник се извършва:

-          за малолетните – от родителите или лицето, което ги замества;

-          за непълнолетните – от самите тях;

-          за лицата, явяващи се без защитник – от членовете на местната комисия, служебно.

Според ЗБППМН, общественият защитник е лице с обществен престиж, ползващо се с доверието на детето и неговите родители. За обществен защитник се избира лице, което познава детето, по възможност причините и условията за извършените от него простъпки, и е в състояние да защити интересите му.

Съставът, който разглежда възпитателното дело, разяснява на малолетния  или непълнолетния неговите права и последиците от простъпката му (чл. 11). Изслушва обясненията на призованите лица, вкл. и малолетния или непълнолетния, разглежда събраните и представени доказателства и взема решение, което се протоколира. Решението не винаги е за прилагане на мерки – преписката може да се прекрати, когато се установи, че не е извършено общественоопасно деяние или че извършител не е този малолетен/непълнолетен; разглеждането може да се отложи за допълнителна проверка; материалите могат да се предадат на прокуратурата, ако се установи, че е извършено престъпление – освен ако самата тя не е изпратила преписката по реда на чл. 61 т.2 от НК (чл. 20). Решенията на комисията имат задължителен характер за всички учреждения, организации, предприятия, длъжностни лица и граждани и който не изпълни нейно нареждане, се наказва с глоба.

Решенията за налагане на възпитателни мерки без тази за настаняване във ВУИ могат да се обжалват в 14-дневен срок от обществения защитник, родителите на малолетния или самия непълнолетен пред кмета. След запознаване с преписката той се произнася в 7-дневен срок дали решението е законосъобразно и целесъобразно или трябва да се разгледа наново – 14-дневен срок, от втори състав на комисията, чието решение вече е окончателно.

Решението за прилагане на мярка “настаняване във ВУИ” има по-особен ред след измененията на ЗБППМН, през 1996г. Местната комисия изпраща преписката, най-късно на следващия ден след разглеждането на възпитателното дело, до районния съдия. Той може сам да прецени да се срещне с детето преди произнасянето си по нея, както и да се срещне с него и родителите му по тяхна молба. При разглеждането на преписката, което се извършва в закрито заседание, съдията проверява спазени ни ли са от местната комисия законовите изисквания по издаване на решението и преценява неговата законосъобразност и обоснованост. Според този член, в 3-дневен срок след получаването на преписката той се произнася с мотивирано решение, което може да бъде:

v      отмяна на решението на решението на местната комисия за настаняване на детето във ВУИ и изпращане  преписката на прокуратурата при данни за извършено престъпление;

v      потвърждение решението на местната комисия;

v      отмяна на решението на комисията и прилагане на друга възпитателна мярка по ЗБППМН;

v      отмяна на решението на комисията  и връщане на преписката за ново разглеждане, задължително съпроводено с указания; при това положение новото разглеждане трябва да се извърши в 14-дневен срок и решението от него е окончателно;

v      отмяна на решението на комисията и прекратяване на преписката, когато се установи, че не е извършено простъпка или че малолетният/непълнолетният не е неин автор.

Решението на районния съд не подлежи на обжалване.

3.Цели за настаняване във възпитателно училище-интернат - Замисълът на създаването на специализирани учебно-възпитателни институции е да се даде на децата с девиантно и делинкветно поведение необходимата помощ в пригодени за целта заведения, да се преодолеят пропуските във възпитанието им, така че да могат отново да се интегрират в социума. Функционалната същност на тяхното подпомагане е те да усвоят по-добре правилата на социалния живот под ръководството на квалифицирани педагози, които прилагат индивидуален подход при справянето със специфичните им трудности и използват диференцирани форми и методи спрямо отделните деца и спрямо детските общности в институцията.

Редица автори посочват като първостепенна необходимост за превъзпитанието откъсването на правонарушителите от вредната криминогенна среда, а по-нататък осъществяване на вид “ възпитателен надзор”, защото безнадзорността води до разширяване на контактите с източниците на отрицателно социално влияние. Другото основание за съществуването на възпитателни училища-интернати е във възможността девиациите да се преодолеят в специално организирана среда.

Възможностите, които дават тези училища, за обучение и професионална подготовка, не само са ориентирани по посока преодоляване на непълното обученост и на консуматорките нагласи, но и увеличават шансовете на децата за пълноценна социална реинтеграция. Попадайки във възпитателно училище-интернат, на децата с девиантно поведение са му предоставени възможности да коригира дефицитите, да формира социално-позитивни умения; да види, че живота има и други ценности. Включено в организирания процес на обучение в това училище, където подходът към него е съобразен с проблемите му, то има много по-големи шансове да придобие образователна степен и професионална квалификация, и като цяло да изпита положителните ефекти от учебната дейност и организираното свободно време, отколкото ако бъде оставено на стихийните условия в средата, от която е дошло (семейство, приятели), а нерядко и на стигматизиращото отношение на средата, с която има проблеми от адаптационно естество поради негативните си проявления в нея (училището).

Основният положителен момент на идеята децата да се възпитават в относително изолираните условия на училищата-интернати, би могъл да се заключи в следното: детето да промени стереотипа си, да преосмисли и коригира поведението си без дезорганизиращото влияние на криминогенната среда, в която е живяло и е формирало този стереотип. Поставено в едно до голяма степен “защитено пространство”, подкрепяно ю от специалисти, да усвоява просоциални форми на поведение, които да могат да бъдат прилагани и в по-нататъшния му живот. Действителната реализация на тези цели зависи и от характера на условията, в които е поставено, и от професионалните и човешките качества и умения на педагозите, сред които най-важна е способността за хуманизация на отношенията, или най-общо – реализацията зависи от материалната и духовната атмосфера в училището-интернат [2].

Анализирайки Правилника за възпитателните училища-интернати, виждаме, че в основното им предназначение се открояват следните два акцента: провеждане на 1) индивидуална и колективна корекционно-възпитателна работа и 2) учебен процес, при който се създават условия за придобиване на образование и професионална квалификация [5, чл.4-6] . Определената като основна за ВУИ корекционно-възпитателна дейност отличава тази институция “в йерархията” от социално-педагогическия интернат, където на първо място е социално-превантивната и след това корекционно-възпитателната функция. Тоест, ако в социално-педагогическия интернат се цели повече социална превенция и предотвратяване на затвърдяването на поведението като девиантно, то във възпитателното училище-интернат целите са по предпазване на децата от по-нататъшно развитие на девиантното им поведение, от превръщането му в трайно делинкветно  и акцентът е повече корекционен. В заключение може да се обобщи , че целта на възпитателното училище-интернат е да организира корекционно-възпитателния процес с децата по посока на цялостна промяна на структурата на отделната личност в съответствие с изискванията на моралните и правните норми на обществото. Това дава и специфичен облик на педагогическия процес.

II.Същност на възпитателните училища-интернати (ВУИ)

Възпитателните училища-интернати  са специализирани целогодишни ресоциализационни учебни заведения за задължително обучение и възпитание на малолетни и непълнолетни правонарушители, настанени в тях по съответен ред. Дейността им е регламентирана в раздел V на ЗБППМН и в Правилника за възпитателните училища-интернати [5, 335].

Във възпитателните училища-интернати се настаняват деца над 8-годишна възраст е реално извършени противообществени прояви. Срокът на престой е ограничен до три години, като при определени условия може да бъде намален или удължен. Времето, в което децата са самоволно напуснали интерната (“в бягство”), не се зачита за престой. Общият размер от 3 години се счита за благоприятен, тъй като отговаря на максимално разумния срок, в който едно лице подлежи на корекционно-възпитателно въздействие. Според различните научно-психологически  аргументи, както и педагогически практики, престой от средно 2 години е достатъчен, за да не се развият негативните ефекти на продължителното пребиваване в еднородна общност с относителна изолация – като провокиране и затвърждаване на нови девиации, затруднения в адаптация след напускане на институцията и др. [2, 205].

1.Видове възпитателни училища-интернати - Възпитателните училища-интернати  се делят на няколко групи съобразно критериите възраст; степен на образованост на настанените; полова принадлежност и психическо състояние. Съгласно тези критерии училищата биват:

  • основни възпитателни училища-интернати (отделно за момичета и момчета);
  • основни помощни възпитателни училища-интернати (отделно за момичета и момчета);
  • професионално-технически училища-интернати с двегодишен курс на обучение (за момчета);
  • средни професионално-технически възпитателни училища-интернати с тригодишен курс на обучение (отделно за младежи и девойки) [4].

2.Документи,неоходими за настаняване във ВУИ - За настаняване на ученици във възпитателно училище-интернат е необходимо да се съберат и представят в МОН следните документи, предвидени в чл. 7 на правилника за ВУИ:

1. Решение на районния съд по чл. 23, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН, с което се потвърждава предложението на МКБППМН, или присъда, определение или постановление за настаняване, издадени от съд или прокурор.

2.Социално-педагогическа характеристика в два броя по образец, утвърден от МОН и съгласуван с МВР.

3.Документ за образование (завършено обучение в съответния клас).

4. Акт за раждане или друг документ, издаден от съответния общински съвет, удостоверяващ самоличността на настанения малолетен или непълнолетен.

5.Медицинско свидетелство в два броя по образец на Министерството на здравеопазването.

Документите, без тези по т. 1, се осигуряват или изготвят от инспектора от съответната детска педагогическа стая по местоживеене на малолетното или непълнолетното лице. Всички документи по чл. 7 от правилника се изпращат от ИДПС в МОН до 30 юли на текущата година, за да може в срок до 30 август да се извърши разпределението от формирането от формирана към него комисия в състав: педагог, психолог, лекар, юрист, експерт от ЦКБППМН, и децата да постъпят в училище до 15 септември. При особени случаи настаняването може да се извърши и през учебната година (чл. 8, ал. 3 от правилника за ВУИ) [4].

3. Основни функции на ВУИ – Три са основните функции на ВУИ,  защитават най-добрия интерес на настанените малолетни и непълнолетни правонарушители: 1/ получаване на определена степен на образованост 2/ овладяване на дадена професия и промяна в психическата установка на личността посредством провеждането на групова и индивидуална превантивно-педагогическа дейност от страна на педагогическия състав с цел неутрализиране на криминогенността в поведението [4].

4. Освобождаване от ВУИ - Прекратяването на престой на настанените ученици във ВУИ се решава в края на учебната година от педагогическия съвет с участието на районния прокурор по местонахождение на училището след обстойна преценка на поведението и резултатите от учебната дейност и професионалната подготовка на всеки ученик. Престоят може да бъде прекратен по изключение преди края на учебната година по здравословни причини или по предложение на МКБППМН с решение на педагогическия съвет. Решението в тези случаи се съобщава незабавно на МКБППМБН за организиране на по-нататъшната работа  с освободените малолетни и непълнолетни ученици. При решаването на въпроса за прекратяване на престоя във ВУИ предварително се взема мнение на родителите или лицата, които ги заместват. Местната комисия, приложили възпитателната мярка, и инспекторът от детската педагогическа стая могат да изпратят писмено становище в подкрепа или против освобождаването.

За избягване на евентуални негативни ситуации, създали се след освобождаването от ВУИ (затруднения в настаняването на работа или в друго учебно заведение; пренебрежително отношение от страна на връстници или приятели и др.), законодателят е предвидил да бъдат издавани документи за завършена степен на образование, в които да не бъде упомената специфичността на този тип заведения [1, чл. 32, ал. 3], с което се защитава най-добрият интерес на тази категория подрастващи [ 4, 338].

Заседанията на педагогическия съвет касаят не само прекратяването на престоя на децата, а и обсъждане предложенията на комисията към Министерството на образованието за преместване на отделни ученици, обсъждане предложенията на психолого-педагогическата комисия в самото училище относно насоките на дейността; отпуската на учениците. В тях могат да участват освен прокурора, и инспектора от ДПС, представители на местни комисии. Удължаването на престоя над 3г. се допуска еднократно, за срок от 1 година, за онези непълнолетни, които желаят да завършат съответна образователна степен или да придобият професионална квалификация. По този начин се увеличава шансовете му за реинтеграция и професионална реализация.

III.Организация на живота и дейността на детето във възпитателното училище-интернат

Попадайки за първи път във ВУИ, детето – объркано, уплашено, гневно или безразлично – се изправя пред една реалност, в която първият въпрос е за неговата адаптация. Тя може да бъде предварително затруднена поради известни предупреждения към институцията, поради възприемането на факта на настаняването като форма на наказание. По-нататък – да се поддържа от чувството на детето за изоставеност, за попадане във враждебен свят, където към него ще се отнасят като към “престъпник” и ще имат непосилни или неприятни, отблъскващи го изисквания. Недоверието на детето към новата за него институция може да бъде и естествено последствие от отрицателен социален опит при контактите с предишни институции. Да разградят тези представи чрез дейността си, да подпомагат пълноценния процес на адаптация на детето към условията във ВУИ и да организират живота му по социално-позитивен начин – това са цели, които си поставя екипът от педагози в училището-интернат. Тяхната работа се отличава със своя специфика, произтичаща както от особеностите на институцията, която представляват, така и от особеностите на децата, настанявани в нея.

1. Особености на институцията - Голяма част от предупрежденията към институцията възпитателно училище-интернат, включително и тези на самото дете, произтичат от основната заблуда в масовото съзнание, че тези училища са коренно различни от общообразователните и са по-скоро “затвор”. А институцията, която има подобно предназначение, при това само за непълнолетни, е Поправителният дом. В нея също се организира учебен процес, но тя е на подчинение на Министерството на правосъдието – за разлика от ВУИ, което е към Министерството на образованието и науката. Младежите попадат в поправителния дом осъдени с присъда по НК заради извършените престъпления. Във възпитателното училище-интернат се настаняват не само непълнолетни, а и малолетни. Болшинството от простъпките има са противообществени прояви, а дори и онези ,които са квалифицирани като престъпления, са с по-ниска степен на обществена опасност и са извършени повече поради увлечение или лекомислие.

Условията, в които са поставени децата във ВУИ, се различават и по външен признак коренно от тези в поправителните домове. Липсва строгият ограничителен режим и охранителните мерки, няма и по комплексът от сложна сигнално-охранителна техника, липсват затворническите килии, решетки, работещите с децата не са военизирани (офицери и сержанти). Външният вид на едно възпитателно училище-интернат, сградата, не се отличава съществено от останалите училища; единствено има допълнителни помещения, които формират общежитието – така, както е в санаториалните училища, помощните училища, домовете за лишени от родителски грижи деца. Движението на децата извън района на училището без разрешение не се допуска – но то всъщност е ограничено, а не забранено, чрез система от награди и наказания в зависимост от поведението им. Свободата на движение вътре в самата сграда не е по-различно от тази в другите училища. Налице е по-засилен ограничителен режим спрямо външни посетители на територията на цялото училище-интернат, което също има своите специфични педагогически основания. Чрез ограничения достъп на външни лица се гарантира защитата на децата – влизането на тези лица става със знанието на директора, но не се допускат такива, чието състояние и намерения биха навредили на децата или биха ги подтикнали към неспазване на режима и бягство.

Тук с децата работят педагози – учители, възпитатели, психолог. Провежда се учебен процес по общообразователните изисквания, съобразно типови учебни планове – за възпитателните училища-интернати за деца с лека степен на умствена изостаналост и за останалите възпитателни училища-интернати. Единствено часовете по “труд и техника” са със завишен хорариум, което е педагогически обосновано, а и при самото трудово обучение вече акцентът е засилен към професионалната подготовка.

2.Характеристика на педагогическите субекти - Основните субекти, извършващи педагогическа дейност във ВУИ и определени като педагогически субекти, имат разнообразни функции, с оглед мястото им в корекционно-възпитателната система:

¨ Директор – отговаря за състоянието на учебно-възпитателната работа, професионалната подготовка, трудово-производствената дейност и летния отдих на децата; за правилното организиране и провеждане на дейностите според особеностите на режима в институцията; за реда и дисциплината в училището; за освобождаване на учениците в почивни и празнични дни; за взаимодействие с всички останали социални фактори извън училището. Директорът носи главната отговорност за опазване живота и здравето на учениците в училището, за осигуряване на постоянен денонощен надзор над тях. Съхранява водените лични дела на учениците и останалата документация, свързана с работата с тях.

¨ Учители – Учителите по общообразователните  предмети организират и провеждат обучение с развиващ характер съобразно наличните знания, умения и навици на учениците в рамките на учебните дисциплини. Осъществяват допълнителна работа за попълване пропуските в знанията на изоставащите.   Учителите по трудово обучение организират учебната и производствената дейност на учениците в работилниците и помощните стопанства към училището; съдействат за професионалното им ориентиране и подготовка.

¨ Възпитатели – Те организират и провеждат корекционно-възпитателната работа с децата в рамките на установения в училището режим и извънучилищните дейности. Ръководят самостоятелната подготовка на учениците, оказвайки им индивидуална и диференцирана помощ. Възпитателите провеждат извънкласни дейности по интереси в свободното от учебни занимания време. За разнообразяване на извънкласните и извънучилищната дейност могат да търсят съдействие от центровете за работа с деца, културни и спортни институции и др.

При възпитателите има “административна” диференциация” в зависимост от обекта и съдържанието на дейността. В практиката се очертават няколко вида възпитатели:

a      групови възпитатели -  ръководят отделните групи деца;

a      нощни възпитатели - отговарят за всички деца през нощта;

a      дежурен възпитател (комендант) - отговаря за реда в цялото училище по време на дежурството си.

¨                   Психолог, педагогически съветник – ролята им е обоснована от повишената потребност в тези институции от допълнителни възможности за диагностициране и методическо осигуряване на корекционно-възпитателния процес чрез различни съвременни техники.

Психологът във ВУИ работи на три основни равнища: 1/психодиагностична дейност; 2/консултативна дейност; 3/психотерапевтична дейност.

Психологът и педагогическият съветник, както и по един учител и възпитател – по преценка на директора – формират назначена със заповед от директора психолого-педагогическа комисия. Тя изготвя индивидуален план, разработен въз основа на психологическо изследване, проследява развитието на учениците и прави предложения до педагогическия съвет, в чийто състав влизат педагогически кадри в интерната.

3.Особености на децата във възпитателното училище-интернат - Най-общо, децата, постъпващи във възпитателно училище-интернат, се отличава със социална неадаптивност, непълна и противоречива ценностна система, с наличие на автономен морал – допълнително затвърден при включването им в асоциална субкултура. Всички те стоят в основата на поведенческите им отклонения и противообществени прояви. Ценностната система на учениците във ВУИ е с частични или по-дълбоки деформации. Голяма част от тези ученици са с едностранчиви интереси, елементарни, примитивни и ограничени потребности. По отношение обучението, обучеността и обучаемостта на децата във възпитателните училища-интернати, в литературата се очертават редица съществени характеристики. Повечето от децата до настаняването си във ВУИ са имали негативно отношение към училището учебния труд, изостанали са в образователното си равнище спрямо своите връстници. В интерната постъпват със сериозни пропуски в общообразователната си подготовка, все по-неграмотни, срещащи значителни затруднения в учебния процес. Много добре подготвени ученици в средния курс са изключение. По-добре е положението при девойките, които се отличават с по-висока степен на интелигентност. Но като цяло при децата от ВУИ се отчита: неустойчив познавателен интерес, ниско равнище на самостоятелна познавателна дейност, възприемане на ученето като “досадно бреме”,  което е свързано с негативната нагласа до постъпването им в интерната. Въпреки потенциалните си възможности, болшинството от учениците от възпитателните училища-интернати не си  поставят високи образователни цели и задачи.

По отношението към трудовата дейност и професионалната подготовка се забелязва известна амбивалентност. От една страна се отчита, че голяма част от учениците от ВУИ изразяват отрицателно или безразлично отношение към труда. Те не желаят да полагат елементарни усилия при извършването на основните дейности и се стремят да придобиват вещи с цената на всичко, без трудови усилия. Имат консуматорски нагласи, използват неприемливи начини за придобиване на средства, при това повече необходими за удоволствия. Не осъзнават връзката между труд и пари, недооценяват стойността на труда, с който се придобиват желаните вещи и средства и съответно бързо и неразумно ги изразходват Проявите, за ради които са настанени във ВУИ, потвърждават ориентацията към нечестен труд – преобладават кражбите. От друга страна, успоредно с изброените явления се наблюдава и 1/ предпочитание повече към извършване на трудова дейност, отколкото учебна; 2/ желание за усвояване на трудови и професионални умения, които да увеличат шансовете за интеграция и реализация в обществото.

Агресивността също се счита за типична характеристика на децата във ВУИ. В този тип училища се наблюдава повишено ниво на вербална и физическа агресия. Самите деца обаче считат повече не вербалната, а физическата за действителна агресия. Масово е схващането сред децата с девиантно поведение, че силен е не този, който отстъпи в конфликта, а онзи който демонстрира надмощие. Тълкуването на агресивността им не бива да се свързва само с някакви техни ю лични недостатъци. Тя може да се дължи на това, че не познават или нямат умения за положителна междуличностна комуникация. Може чрез нея да отреагират на емоционални дефицити. Емоционалният обмен е нарушен. Нуждаят се от нежност, внимание, ласки и разбиране, но не знаят как да ги получат. Това често води до агресия.

Описаните личности особености на децата, постъпващи във ВУИ, изискват диференциран подход от страна на педагозите при организирането на всички дейности –  от периода на началната адаптация по подготовката на детето за реинтеграция [2].

4. Адаптация на децата към условията във възпитателното училище-интернат - С  адаптацията на децата към условията на ВУИ, към условията на живот в съответната група, започва на това ниво процесът на тяхната социална адаптация. Социалната адаптация се определя като процес на приспособяване на личността на детето към изискванията на новата социална среда – в случая, към изискванията на специалното училище, а чрез това – и към изискванията на макросредата в по-общ смисъл. Процесът на приобщаване трябва да започне с постъпването на новодошлите и да включва наглед дребните прояви на доброжелателност и  съобразяване с детските очаквания и изисквания за достатъчно грижи и обич. С идването си в интерната детето да види, че са го очаквали и са се подготвили – осигурени са му храна, легло, лично пространство. Директорът или груповият възпитател да го посрещнат и проведат с него разговор насаме в подходящо помещение. Самият Правилник за възпитателните училища-интернати изисква “приемането на новонастанените ученици да се извършва от директора на училището в присъствието на възпитател:, училите или дежурен (чл. 14).

Изходно начало за работа с деца с девиантно поведение и основания за педагогически оптимизъм са следните по-важни принципи, които трябва да се отчитат и спазват в периода на адаптация:

a                                          принципът за поправимост”, според който съществуват възможности за поправяне, обосновани на свой ред принципа за развитие на психиката, принципа за единство между съзнание, дейност и общуване и други принципи, показващи неизбежните изменения в психиката на човека при промяна на условията на живот и възпитание;

a                                          принцип на второто начало – детето се приема без предупреждения относно миналото му; единствено с мисълта за повторната възможност да се прояви положително, която му се дава в това училище;

a                                          “принцип на протегната ръка” – педагогът е инициатор на зараждащите се отношения.

След първоначалния разговор с детето при постъпването му във ВУИ, то може да се разведе из интерната от груповия възпитател или заедно с друго дете от групата, за да се запознае с условията, в който ще живее, и се въвежда в групата. После възпитателят вече може да го остави насаме с останалите деца и да проведе необходимия разговор с лицето, което го е придружило до интерната (родител, социален работник, обществен възпитател, член на местната комисия за борба срещу противообществените прояви). То може да даде по-подробни сведения за съдбата на детето и семейните му отношения, което да ориентира педагога в по-нататъшната работа с него.

Груповите възпитатели трябва да обръщат особено внимание на новодошлите деца. В първите дни след настаняването им се изисква контрол над поведението им и взаимоотношенията с групата – за да се избегне някои естествени състояния като депресия и враждебност, които биха ги подтикнали към отхвърлящи общия ред или застрашаващи сигурността им действия.

Постепенно, в ежедневието, протича процесът на адаптацията им към условията във ВУИ и децата се приобщават към дейността на групата и традициите на училището. Този процес на адаптация е свързан с овладяване на нов социален опит, с овладяване на новите изисквания на средата за качествено нова личностна, морална, професионална и гражданска изява на детето с девиантно поведение. Включването на възпитаника в дейности за позитивна самоизява поддържат активността му и всяко негово постижение е стъпка към адаптация в условията на интерната.

Съобразяването на децата с принципите за ред и съвместно съжителство в училището-интернат се постига с различни подходи. Правилата на живот трябва да се обсъждат заедно от възпитателите и възпитаниците. Със съгласието на мнозинството и в съответствие с основните възпитателни принципи и насочеността на съответното училище-интернат се утвърждават, след което спазването им става задължително за всички. Възлагането на поръчения е успешен начин за установяване на чувство за принадлежност към групата и за мотивиране към социално полезна дейност. Това ангажира децата и ги кара да се съобразяват с режима в училището-интернат, тренира тяхната взаимна търпимост и готовност за съвместни действия.

Голяма част от децата са живели в ситуации на битов хаос, при частично или пълно педагогическо занемаряване, без смислено уплътняване и разпределение на времето, което от своя страна е довело до множество опити за “разнообразяване” по асоциални пътища. Основното средство, чрез което се постига преориентация в тези нагласи, е режимът. Въпросът за режима е и пряко свързан с въпроса за адаптацията към условията на институцията. Важно условие за ускоряване на положителната адаптация е поддържането на определена стабилност на реда и режима.

Оптималният дневен режим осигурява ритмичност на живота в общността. Спазването му способства формирането и тренирането на уменията за контрол и самоконтрол на децата. Режимът в институцията се явява предпоставка и за изграждане на личен хигиенен режим на отделните деца и укрепване на “биологичния часовник” – нещо, което за повечето от тях се оказва дефицит в развитието им. Има деца, които именно във възпитателното училище-интернат за първи път узнават за необходими в ежедневието хигиенни навици и се учат на тях.

В конструирането на режима във ВУИ е предвидено време за учебни занимания, за самоподготовка, за отдих, за занимания по интереси, лично време. Самият режим може да бъде както дневен, така и седмичен – в последния се описват дейностите, които се провеждат в определени дни от седмицата. Отделните режимни моменти трябва така да се съотнасят помежду си, че да се осигури емоционален комфорт у детето и то – едновременно с приобщаването и придържането към общия ред -  да не се чувства притиснато от едно изпълнено със задължения монотонно ежедневие в колективистична общност, а да усети (или да си създаде) уют, близък в някаква степен до семейния [2].

5. Специфични проблеми във взаимодействието с децата в институцията - Има някои типични проблеми в поведението на децата, възникващи в институционални условия. С тях са свързани специфични конфликтни ситуации, които дават отражение на възпитателното взаимодействие. Най-характерните за ВУИ са формирането на групи, където се обменя асоциален опит, физическият и психическия тормоз, бягството, кражбите и повредите на имущество, посегателствата върху сексуалната неприкосновеност на отделни възпитаници. Там, където подобни явления са чести, причината е от една страна, в слабости във възпитателните въздействия и в координацията между учители, възпитатели и дежурни, в цялостната организация на отделни училища, и от друга страна – в особеностите на самите деца.

Групите с асоциална насоченост, формирани в училището-интернат,  се явява “най-опасната школа за обмяна на престъпен опит”. Те са неформални, действието им се подчинява на определени от тартор вътрешни правила и е насочено обикновено към замисляне на нови простъпки, разнообразяващи ежедневието на членовете им. Отличават се със затворен характер, прикрито съществуване, йерархия в отношенията и насаждане на страх от наказание при “предателство”. Отрицателните действия на групите в възпитателните училища-иинтернати се разпростират не само върху отделни деца, а се отразяват на цялата атмосфера в интерната.

Физическият и психическият тормоз, вербалната и физическата агресия също имат логични основания от една страна, във вече усвоените от децата отрицателни модели на общуване, където саморазправата е била най-бързият начин за изясняване на отношенията и получаване на съответен резултат ( материална придобивка, статус). От друга страна, тези форми а насилие се явяват отдушник на напрежението, което естествено възниква при изолирането в нетипични жизнени и социокултурни хомогенни охранявани пространства на специализирани институции , каквито в известна степен е възпитателното училище-интернат.

Посегателствата върху сексуалната неприкосновеност като разновидност на физическото и психическото насилие сред децата се явява чест обект на обществено недоволство. Евентуалните условия за такива прояви, които могат да възникнат зад стените на ВУИ, трябва да се предотвратяват най-вече от дежурните и груповите възпитатели. Първите – чрез непрекъснат контрол в местата за развлечение и почивка и осигуряване безопасността на децата по време на дежурството, второто – чрез постоянно наблюдение на промени в настроенията на възпитаниците и във взаимоотношенията им (тук е нужно и взаимодействие с психолога), чрез доверително общуване с децата от своята група; чрез превантивна дейност особено по половото и сексуалното възпитание. Благоприятно е ангажирането на децата в различни дейности, особено спортни. За изграждането на адекватно половоролево поведение и нормални взаимоотношения допринася и примерът в отношенията между възпитателите мъже и жени. Така стереотипите се усвояват по пътя на функционалното възпитание.

Ограничаването на кражбите и повредите на училищна и лична собственост предполага създаване на оценъчно отношение към собствеността. Задачата е трудна, защото у повечето деца това отношение е било деформирано далеч преди постъпването във възпитателно училище-интернат и понякога има своите дълбоки корени в ценностната система на общността, от която идват и в която ще се върнат.

Много характерен проблем за възпитателните училища-интернати са бягствата. Този проблем е далеч по-сериозен, отколкото от масовите училища и е нужно да му се обърне повече внимание в контекста на грижата на детето в институцията. Детето, избягало от ВУИ, е подложено на допълнителни рискове поради голямата отдалеченост на училището от мястото, за което е тръгнало; нуждата от укриване; липсата на финансови средства, което го принуждава да търси асоциални начини да осигури намерението си – затова децата, бягащи от ВУИ, извършват кражби по време на бягствата си или става жертви на насилие.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Институционалната грижа за децата с девиантно поведение е част от отговорностите на държавата и обществото. Като цяло, институциите имат своя дял по отношение промените в личностната структура, чието изменение е по-важно да бъде в съдържателен аспект. Но дори и онези цитирани като брой минимум 1/3 деца, преминали през корекционно-възпитателни заведения да са наистина с преустановена “престъпна кариера”, това вече е признание за успешно действие, макар и частично, на системата. Всъщност няма никъде по света изцяло успешна система, която да ликвидира престъпността. Важното е, че на голям брой деца е помогнато чрез специализирани грижи да преодолеят временните си затруднения и да не се допусне те да се превърнат в трайни девиации и деликти.

В заключение, като основно изискване за успешно осъществяване на превантивните и корекционните подходи може да се изведат: създаване на съответна атмосфера, социално-психологически и педагогически условия, при които асоциалните прояви да се струват на децата почти невъзможни. Това се постига на първо място чрез хуманизация на отношенията в детската общност и на второ място, чрез непрекъснати контакти на възпитателите с децата, при които се създава доверие между тях и своевременно се улавят кризисните моменти. В същото време е необходим известен контрол, за да се избегнат рискови ситуации и да се предотврати нарушаването на правата на останалите деца. От педагозите във ВУИ се изисква умения за правилна оценка на бързо изменящи се ситуации, тъй като често възникват конфликти с различна степен на напрегнатост във взаимоотношенията, както и скрити и явни стълкновения. Предотвратяването и преодоляването на конфликтите и кризисните ситуации изисква от педагога да вниква в причините и да проявява извънредно голяма търпимост, хладнокръвие и педагогически такт.

 

WWW.POCHIVKA.ORG