Home Психология Приказката като феномен и мястото и в живота на детето в ранна детска възраст

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Приказката като феномен и мястото и в живота на детето в ранна детска възраст ПДФ Печат Е-мейл

I. Теоретични аспекти на проблема

1. Приказката като феномен и мястото и в живота на детето в ранна детска възраст

Приказката е феномен сама по себе си. Тя се появява преди буквените знаци. Много от поверията през годините се обогатяват от още случки или се преписват свръх качества на героите за повече напрежение и драматизъм, с единствената цел да се грабне вниманието и мислите на слушащите. Никой не знае каква е възрастта на приказките. Не случайно хората казват, че те съществуват „ от както свят светува ”.

Приказката като литературен жанр е харесвана и обичана от най-малките до най-големите. Нейният исторически път бележи дълго и сложно развитие – от фолклорния приказен тип към преразказаната приказка, с непрекъснато обогатяване на жанровите и характеристики. При нея винаги присъства „ приказната условност”. Тя като художествен феномен се проявява по специфичен начин, като се движи от правдоподобната измислица до пълната свобода на фантазията. Тази условност се проявява чрез невероятното, фантастичното, невъзможното   ( 1 ) Ковачева, Ив. , „ Детето и светът на художественото слово” , стр. 28 ). Този вид художествена творба се характеризира с динамика на действието, с пъстрия и невероятен свят на красивото и доброто. Художественото повествование на приказката обхваща интересно изградена образна система. В странна смесица се съчетават образи на животни и хора, на хора и предмети, на предмети и цветя. Връзката между тях е неочаквана, фантастична, но тя се осъществява чрез поетиката на приказното изображение, така че във въображаем план герои и обстановка „оживяват”. Всичко това подхранва детския интерес.

Художествената измислица и условност са едни от съществените белези на приказката. Тя не претендира за достоверност на събитията и няма отношение към реалната действителност. Приказката възниква първо във фолклора на различните народи, оформя своите типични жанрови характеристики. Така във времето тя попада в литературата като запазва своите характерни особености. За сега най- разпространената класификация е в три основни дяла – вълшебни приказки, приказки за животни и битови приказки.

Приказната условност се проявява по различен начин във вълшебните и битови приказки. Във вълшебните винаги присъства фантастичното, стават чудеса. Измислените образи, които „оживяват” чрез своите постъпки и емоции пораждат напълно реални преживявания и усещания. Така децата реално са поставени във въображаема мисловна ситуация, която постепенно провокира към желание за възприемане на повече приказки. Силата на този вид творба е в умелото преплитане на реалното и фантастичното, а кой друг жанр може да даде по – богат материал за детското въображение.

В битовите приказки чрез „приказната условност” необичайното става житейски възможнo на базата на хиперболизацията (Мързелан и Мързелана). Децата възприемат действието като възможно или  невъзможно. Характерно в народните приказки за животни е тяхната „двустранност”, която влияе върху самата и структура. Тук присъстват света на животните и света на човешките взаимоотношения. Ситуациите и взаимоотношенията се развиват в алегоричен план, защото животните притежават човешки характери. Най-често в основата на този вид приказки стои борбата между доброто и злото. Не случайно те са възникнали най-рано, защото имат по скоро древен митологичен произход. Това определя характера на персонажната система и отношенията между героите. Почти винаги очакваният краен резултат е победата на доброто над злото, или победата на умния над глупавия.

Приказката е художествена ценност, която носи в себе си оригиналност и завършеност. Тя винаги има ярко изразен сюжет, защото действителната реалност е изведена извън своите рамки. Тя получава своята трансформация в приказната „реалност”. В нея няма време и пространство. То е неопределено но това не пречи да се осъществяват различни събития във приказното време, което има своя специфична завършеност (вървели три дни и три нощи, минали години).

Композиционното развитие на приказката е винаги свързано с конфликта. Той винаги възниква и се разрешава като това води до положителна развръзка, защото побеждава доброто, приятелството, ума. Героите в приказките са винаги в конфликтни ситуации, а конфликтът винаги се изразява чрез действието. Много често героите са с положителни или отрицателни черти. Те търпят трансформация в характера и ако това стане, то е когато се променят в положителна посока ( лош – добър, грозен – красив ). Сложното изображение на противоречиви човешки характери в приказките е игнорирано. Положителният герой най – често е красив, честен и добър, но това също не е задължително. Има приказки, в които героят е грозен, но с вътрешна чистота на характера.

В приказната „реалност” същността на героите се проявява в отношенията с други герои. Всички те носят своите мисли и чувства, зад които стоят определени мотиви и намерения. Постъпките им винаги са определени от личното им поведение.

Героят в приказката се явява като главно звено в образната система на произведението и е основен носител на идейния замисъл на творбата. Чрез него приказките притежават силата на естетическото и нравствено въздействие. Прониквайки във вътрешния свят на героя, детето по-добре чувства и разбира доброто и красивото. Много често в приказната творба той рискува живота си, за да спаси по-слабите, по-умният надхитрява по-глупавия. Така приказката носи активно и емоционално послание към детето. Фабулата се развива чрез различни преживявания и състояния на героите, ситуациите понякога стават сложни, но винаги разрешими.

Особена роля в приказната композиция имат началото и краят. Те оформят рамката на приказката, която отделя приказния свят от реалната действителност. Този вид творба се гради около перипетиите на едно главно действащо лице като около него се гради целия сюжет. Ако в нея се говори за повече герои, то фабулните линии спират своето развитие щом действа друг герой     ( „Тримата братя и златната ябълка” ).

Като характерна черта, която приказката носи в себе си е присъствието на пряка реч. Това още повече доближава възприемателя до „условната реалност” в творбата. Чрез нея героите „оживяват” и чрез словото носят своето собствено послание. Обикновено пряката реч се среща в битовите приказки и приказките за животни. Характерна черта на пряката реч в приказката е, че в нея не разговарят само хора, а и всичко, което може да заобикаля нашия свят ( животни, предмети, слънце, вятър и т.н.). Това носи своята неповторима и уникална черта на приказката.

Особено място в художественото повествование заема разказвачът, който е непряк очевидец. Той носи в себе си посланието да удостовери всичко онова, което се случва в приказката. Понякога има функцията на страничен наблюдател, а в други случаи носи присъствието на автора ( например: Лиса се престорила на обидена). Разказвачът преди всички влиза в ролята на художествено условен образ, който доуточнява образите на героите в приказката.

Приказката е особено ценна и своеобразна словесна творба. Нейното въздействие върху детето е безспорно със своите богати възможности за влияние върху интелектуалното развитие на детската личност.  Чрез приказката то възприема символите на доброто и злото, красивото и грозното, благородното и почтено, които придобиват действена сила за утвърждаване на нравствените и естетически ценности като образец за поведение в живота. Тя носи оживление и предчувствие за нещо значимо,  хубаво,  възможност да се попадне в необикновен вълнуващ свят.

Приказките имат особено присъствие във всеки един етап от живота на детето. Те въздействат върху начина на мислене и поведение. Оформени като положително послание приказките докосват истински житейски проблеми.

Със своята емоционалност,  приказката силно въздейства върху психиката на детето, върху неговите нравствени и естетически чувства. Нужно е да се подчертават действията на положителните герои и да се съпреживяват техните постъпки. Важно е детето да слуша внимателно произведението и с помощта на учителя да вникне в съдържанието и осъзнае основната идея. Приказките като най-ярък представител на епоса попадат в сферата на детското внимание още в условията на семейната среда. Но истински и целенасочено присъстват в работата с децата в условията на детската градина.

За 2-3 годишните деца приказката е първото докосване до художествената литература. Те проявяват интерес към действената страна, към това което става в нея като динамика. Тук приказките са кратки и достъпни, случките са интересни и героите са с ярки характери. В тази крехка възраст се създават умения за слушане на приказка. Успоредно с това се осъществяват задачи с цел развитие на детската реч. Малките деца имат особен афинитет към приказките за животни с двама или трима герои и с опростен сюжет. Действията се развиват в еднолинеен план с една централна случка. Детето борави с нравствени категории като „добър” и  „лош”. То реагира преди всичко на интонация, мимика, жест. Педагогът избира приказки за животни в които сравняването с човешки отношения е много осезаемо и детето може да се опира на своите лични впечатления, взаимоотношения и опит ( „Двете козлета”, „Двете козички ” ) за достигане до поуката в текста. При всяко  подходящо време  е добре да се слуша приказка, независимо дали тя е позната или непозната. Това дава възможност за речево, идейно и творческо обогатяване на детето.

При 4-5 годишните деца най-често присъства многоепизодната приказка с по разгърната характеристика на героите, което излиза от стандартните рамки на („добър-лош”). Вниманието се насочва към нови действия и поведение на героя. Силата на човешките качества и прояви значително присъства в приказките за деца. Чрез словесната категория и хиперболизация се обогатява представата за постъпки и взаимоотношения („Три сестрички”, „Лошата дума”). Тук вниманието на детето е насочено към мотивите за поведение на героите и към причинно-следствените връзки на това поведение. На тази възраст са достъпни приказките, в които се тълкуват жизнени явления. Емоционалната връзка между приказката и детето става  по-задълбочена. Тя е тази, която определя

чувствата към героите на повествованието, а това води до съпреживяване и словесен отклик от страна на детето към възприетото произведение.

При 5-7 годишното дете може да се възприемат приказки с по - усложнено динамично действие. Характерите на героите са по-богати с повече нюанси и действия на изображението. Приказките са по-дълги по обем,  с по-наситени житейски изяви на героите (приказки на Ангел Каралийчев, Шарл Перо, Братя Грим). Детето все повече търси сложната връзка между явлението от неговата действителност и художествения свят на произведението.

Индивидуалните различия при децата на 5-6 годишна  възраст са значително по-ярко изявени. Непрекъснато трябва да се задоволява естественият им интерес към речевата изява, а тя е проявление, което идва от дълбините на детското въображение.

Структурната еднотипност на приказката улеснява нейното възприемане. Тя въвежда детето в сюжетното развитие без уговорка, без описание на природа и герои. Ако все пак  присъства в творбата тогава то има по-скоро уточняващ характер. Изграждането на приказката върху няколко опорни точки, динамиката и развитието на действието, бързата поява и разрешаването на конфликти засилват напрежението в „ разказа”, а всичко това води до развитие на въображението и отговаря на детските възможности за възприемане.

Приказките за деца се характеризират с пестеливост на изказа, което прави мисълта на детето ясна и точна. Стилистичните и езикови похвати, приближават творбата с още по-голяма сила до детето ( 2  ) Ковачева, Ив. , „ Детето и светът на художественото слово” , стр. 30 ) .  Характерно е , че при възприемането на приказка, детето запазва чувството си за реалност. Когато възприемат фантазното, те не загубват мярката за реалност и не пренебрегват своята вътрешна логика. Това е достатъчно доказателство за съзнателното възприемане на „приказната условност” като детето само я разграничава от реалната действителност. Така то придобива възможността да узнае, че неговата фантазия може да се осъществи само и единствено в рамките на своята единствена приказка.

Изборът на приказното съдържание трябва да бъде с високо художествена и нравствена стойност, защото това носи истинско послание към подрастващото дете в предучилищна възраст. Оптимистичният завършек и възпитателното въздействие на поуката водят до оригинална завършеност и позитивна насоченост.

Приказките обогатяват детската емоционалност. Пробуждат мисълта, развиват и обогатяват речта. Колкото по-убедителни са мотивите за нейното проявление, толкова по-активна и резултатна е тя. С възприемане и осмисляне на приказката, детската реч се развива в лексикално, стилистично и синтактично отношение. Чрез творбата детето слуша живата непресъхваща реч, докосва се до звучността и плавността и . Това активизира не само звуковата артикулация, но и фонематичния слух. В приказките сюжетът, действието, образите са описани с точен, ясен, дозиран език, който е образец съчетаващ в единство образността на родната реч. Така децата се учат да мислят конкретно, като осмислят думата и нейното значение и търсят други със сходни значения.

Детето на 5-6 години се проявява като пълноценен слушател и говорител както в кръга на връстниците си, така и с ред възрастните. Това е вече предпоставка и необходимо условие за усвояване на експресивната ( изразителна ) функция на речта. Тя се проявява при предаване на чувства, състояния, настроения и на отношение към съдържанието на прочетеното или разказано художествено произведение ( приказка ). Чрез него се подчертава емоционалната страна на речевия акт. Тази експресивност на речта най-добре се изразява чрез възприемането и пресъздаването на приказка. Това е любимият жанр на децата, който има силата да предизвиква и раздвижва детското въображение, носи в себе си реални чувства и емоции. Красотата и привидната простота на художественото слово, богатството на разбираемите от децата образи носят в себе си чувствителността и изразителността на словото, които зареждат децата с речев и творчески потенциал.  За да се достигне до усвояване на изразителната и чувствена функция на словото, детето трябва да придобие особен афинитет към изразните средства използвани в приказките. Това става с подбор на богат художествен материал. С възникване на мотивация за речева дейност, т.е. „активната речева дейност при децата е толкова по-резултатна, колкото по-силни и убедителни са мотивите за нейното проявление” ( 3 ) Ковачева, Ив., „ Литературната творба и детето ” ) .

Под въздействието на емоционалното възприемане на приказката и създаденото впечатление от творбата у децата възниква мотив и стремеж да разкажат или споделят онези моменти, които са им направили силно впечатление.

Речта на детето в предучилищна възраст се развива бързо, но за правилното и оформяне е необходимо специално внимание и подготовка. То се включва в активна речева дейност като участва в различни форми на ситуации и игри. Негова реч не се развива пълноценно по самостоятелен път и за това възниква необходимостта да се работи върху съдържателната и страна, успоредно с интонационната изразителност.

В нашата работа приемаме, че един от начините за развитие на речевата активност е чрез въздействието на творба с високо художествена стойност каквато е приказката. От една страна тя подготвя детето за възприемане на идейно -  художествената и стойност, съобразно детските възможности, а от друга го стимулира и мотивира към речева изява, като възпроизвежда текст чрез преразказ, игра – драматизация ,  куклен етюд и т.н.    Това определя избора на приказките като основно средство за въздействие и изпълнение.

2.Приказката като стимул за активизиране на речта и творческата енергия у детето

От всичко казано до тук  можем да кажем, че приказката е стимулатор за активизиране на речевата активност у детето. Самото понятие активност според Ф. Даскалова съдържа в себе си три равнища. Това са активно възприемане (вътрешна активност), активно изпълнение (реактивна активност) и активно творчество (творческа активност). Тя може да се категоризира и като качество на дейността, а това е отношение на субекта към съдържанието на дейността (дете – слушане на приказка). За да има активност, трябва да има и потребности, които да се удовлетворяват.

Още от най-ранна детска възраст детето започва да общува със заобикалящия го свят. Възниква потребност от речево възприемане и речево възпроизвеждане. Речта се определя като своеобразна и специфична дейност присъща само на човека. В понятието „речева активност” се разграничават две страни. Първата се отнася до речевото възприемане (слушане), а другата до речепроизнасянето (говоренето).

Приказката е феноменален образец, който поднася на детето чудесна възможност за активно стимулиране на речевата активност. Тя носи в себе си два отлични компонента - първо като текст за слушане с високо художествена и речева стойност и второ – възможност за репродуктивно възпроизвеждане на текста от детето чрез преразказване. Тя се явява и като средство задоволяващо потребността и мотивацията на детето за говорна активност. Така формирането и целенасочената работа на педагога върху речевата активност води до проявление на най - висшата степен на понятието активност, а това е творческата активност.

В предучилищната възраст формите на речева активност стават много разнообразни. Детето овладява устната реч, придобива речников запас и формира усета към граматическия строеж на езика. Основната дейност в тази възраст е играта и това носи със себе си своя творчески и репродуктивен характер. Активно се развива диалогичната и монологична свързана реч. Според Ф. Даскалова „индивидуалното развитие в речево отношение е част от структурата на интелекта” ( 4 ) Даскалова, Ф., „ Речевата активност на децата”,  стр.25 ) .Това включва знания за езика и умения те да бъдат прилагани в различни ситуации. Говорната среда (приказката) стимулира речевата изява. В нея децата намират източник на обратна информация, която възприема и претворява по свой начин в преразказаната от него приказка. Според същата авторка това се определя като изява на речевата активност на детето, която включва три равнища ( 5 ) Даскалова, Ф., „ Речевата активност на децата”  стр.25 ) .

Първото равнище е външната механична речева активност - това е подражателен подготвителен етап, предполагащ овладяването на определен запас от думи .

Второто равнище е реактивно – репродуктивно – то предполага овладяване на умението, логически и смислово да се обединят усвоените думи и изречения в свой текст, аналогичен на прочетения. Това е да се възпроизвежда чутото или прочетеното в същата форма, в която е изложено от автора (наизуст) или форма много близка до нея (преразказ на приказка).

Много важна стъпка към следващото равнище е коментарът на текста от автора, което предполага изява на собственото разбиране на текста. Тук е много е важно речевото изложение на детето, защото то трябва да се приучи да излага една и съща мисъл по различен начин (синонимия на фразата).

Третото равнище е инициативно – творческо. Това е създаване на свой текст,  съдържащ ново значение. Етапът  на съчиняване , се характеризира  с относителна самостоятелност на мисълта и на изложението. Това е най – висшата речева активност, която носи творчески характер.

За да се активизира речта на детето, тя трябва да бъде стимулирана и подклаждана с определени средства, а какво по- точно и многообразно средство има от приказката като художествен текст в предучилищната възраст. Постоянното общуване с нея допринася за формиране на своеобразен афинитет към нейното звучене. Чрез нея детето има ярък и мощен пример, който провокира към речева  изява.  По този начин приказката става мощен стимул за развитие на речевата активност и изява на детето, а това е в тясна връзка с творческия усет и стимул за претворяване на художествената творба с помощта на обогатената реч.

При 5-6- годишното дете поетапно започва формирането на „поетичен слух”. Това понятие включва чувствителността към художественото слово. Поетичен слух има всяко дете, но много често той се намира в пасивно състояние. Активирането му в тази крехка възраст е много важно, защото той е в основата на творческия процес, а това включва афинитет и чувствителност към художественото слово. Определени думи и изрази в текста се сравняват, оценяват, като се избира най – благоприятното звучене в целия израз. Разбира се това е много трудно и формирането на поетичния слух изисква голяма подготовка от страна на педагога и активна,  задълбочена мисловна позиция от страна на детето. То трябва да се подтиква, да фантазира, измисля, комбинира познати думи и изразни средства, за да достигне до нещо ново. Всичко това води до оригинален начин на мислене, а това само по себе си е предпоставка за творчество. Виготски определя за творческа дейност „всяка дейност на човека, която създава нещо ново, все едно дали създаденото от нея е някакъв предмет от външния свят или е някакво построение на ума или чувство, което живее и се разкрива в самия човек”       ( 6 ) Виготски , „ Въображение и творчество на детето” ,  стр.5 ) . В своята „Граматика на фантазията”, Джани Родари определя творчеството като „синоним на оригиналния начин на мислене”.

Творчеството се формира като процес, който възниква и се развива. Той не е вроден, а изисква пробуждане на детския интерес. Постоянното провокиране на този интерес към приказката чрез възприемане на словото води до усвояване на определен обем от знания, умения (за слушане), навици (за разказване). Всичко това води до създаване на афинитет към приказката и формиране на творческа активност у детето. Творческата дейност на детето се явява още в ранна възраст. При децата има такива чисто потенциални възможности, които трябва рано да бъдат открити и развити. Наличието на готов резултат от детското творчество води до емоционална удовлетвореност. Предпоставка за творческа дейност са и редица особености на психиката, детето се отличава с наблюдателност, която често пъти е убягваща от възрастните .          Словесното творчество съдейства за развитието на детската реч във всички насоки. Речникът се обогатява и развива с нови думи, придобива се граматически усет към строежа на езика. Децата започват да пресъздават благозвучието и багрите на нашия език .

Възприемането на приказката зависи от въображението, паметта, мислите и чувствата на децата. За да се развие творческо въображение детето първо трябва да се научи да пресъздава текст. В този ред на мисли винаги трябва да се има  предвид, че въображението е психичен процес, който отговаря на индивидуалните качества на личността, на нейната неповторима същност,  на интелекта и заложбите и .

Възприемането на литературна творба в предучилищна възраст се отличава с избирателно отношение. Детето трябва да бъде предварително подготвено за допира с приказното творчество. Емоционалният отклик   от прочетената приказка е свързан с въздействието на словото. Това става постепенно чрез възприемане езика на цялата творба и формиране на поетичната образност (синоними, метафори, епитети, сравнения и т.н.). Така се постига яркост на художественото слово и то става достъпно за детското съзнание. Децата от рано забелязват образността в изказа на текста, но на самите тях им е трудно да я използват в своята реч. Всичко това води до образното въздействие върху детските представи, въображение и осмисляне на художественото слово. Срещата с нова и непозната приказка предизвиква у детето любопитство, довеждащо го до удивление и стремеж да се докосне до всичко интересно като го изследва и опознае.

Поради несъвършенството на мисловните процеси, често при решаването на възникнали въпроси, помага въображението. То има водеща роля по отношение на познавателните процеси и се развива и обогатява по време на възприемане на произведението. Възприемането на приказката е неразривно свързано с въображението. Детето асоциира, досътворява, комбинира художествени образи от приказките и претворява след това в своите творчески игри ( 7 ) Симеонова, М., „ Въображаема предпоставка за творческа активност на детето”, бр.1, сп. Дом, дете, ДГ ). То не отразява механично случката в приказката, а чрез своя натрупан опит, мислене и въображение адекватно възпроизвежда игрови взаимоотношения. Децата изявяват своето творческо усещане чрез преразказ на приказка, чрез съчиняване на нова приказка или игра-драматизация. Така се възпроизвеждат връзки между приказни герои като по свой индивидуален начин и стил се предават особеностите на художествената творба и се интегрира богатството на творческия замисъл.

Приказката като част от художествената литература съдейства максимално за развитието на пресъздаващото и творческо въображение в зависимост от достъпността на приказната фабула и яркостта на художествените образи в творбата.                         Активизирането на въображението е от съществено значение за усъвършенстване на художествено-речевата дейност. Характерни черти на въображаемите образи в тази възраст според Е. Русинова са емоционална наситеност, подчиненост на възприятието, яркост. Постепенно въображението се превръща в самостоятелна вътрешна дейност, а въображаемите образи се отличават с действеност и целенасоченост. При 5-6 годишните деца обобщеният характер на образите е съществена черта, свързваща се с умение за обединяването им в нови съчетания.

Въображението на детето може да създава все нови и нови комбинации, но за да се стигне до това, то трябва да натрупа богати впечатления, а това може да стане чрез общуването с приказката. Със своите живи и ярки образи, с богатата си емоционалност, те въвеждат детето във въображаем свят, в който предметите са одухотворени (вълшебни приказки) и създават среда, в която то осезателно общува.

Вълшебствата, тайнствените истории, провокират детското въображение, остават трайни следи, които намират отношение в различни прояви на детското творчество.

По своята същност въображението е твърде сложен процес в основата на който стоят винаги вътрешните и външни възприятия, които зависят от опита на детето. Връзката между реалността, която децата наблюдават и възприемането на художествената творба (приказка), която е творческо отразяване на действителността, предполага натрупване на съответен опит и създаване на усет мислено да се обединяват образите в нови съчетания и да се допускат възможни промени на действителността. Художествените образи от приказките, личният опит на детето, реалният живот - стават база за възпитание и развитие на въображението, което пък дава отражение и върху творческите игри на децата.

Провокативната роля на приказката се проявява в силното и въздействие върху детската емоционално-мисловна дейност. Въздействайки върху емоционалната сфера, тя спомага за появата на навременен отклик към различни събития от живота, променя отношението към явленията от действителността. При четенето или разказването на приказка детето вижда пред себе си определена картина, образ и неговите преживявания са толкова по-силни, колкото по-богати са представите му за заобикалящия го свят.

Приказката е носител на духовни ценности, образите са ярки и колоритни и носят в себе си ясно, точно и дозирано послание. Подклаждани от възприемането на различен тип приказки, чрез мисловната им дейност и въображението се изгражда особен афинитет към тяхното звучене. Така се подбужда интереса към постъпките, към мотивите на поведение на героите, към техните преживявания. Развиват се и се осъзнават чувства и преживявания, а детето се обвързва с активно емоционално отношение към събитията, за които се говори в приказката. Емоциите и чувствата се развиват интензивно, когато се разговаря за преживяванията и състоянията на героите, за характера на техните постъпки, за сложността на различните ситуации.

При 5-6 годишните с възприемането на художественото слово и влиянието му върху емоционално-образното мислене се развиват и творческите им възможности. Когато децата „преживяват” творбата те дори и без анализ възприемат и изразяват своето мнение. Детските изказвания, непринуденият смях или съчувствие по повод ситуация в дадена приказка, говори за вече пробудила се емоционална реакция към възприетото произведение.

След провокиране на емоционалния интерес възникват представи за героите, които „оживяват” в детското съзнание. В неговото въображение образът носи в себе си редица емоционални и нравствени черти. Детето си го представя със съответната мимика или жест ( житената питка се усмихва и разхожда). То с удоволствие възприема въображаемия образ от приказката като това се трансформира в словесен план. Това засилва интереса към образния

език на приказките (алегории, метафори, епитети, хиперболи и т.н.). Образуват се емоционални пътеки от детето към приказката и обратно, които стават естествени чрез емоции, чувства и слово, защото тя директно му въздейства.

Така приказката става трамплин към художествено-образното мислене на детето. То е тясно свързано с възприемане на литературно произведение и от тук – с въображението, чувствата и емоционално-образната памет.  Според Ив. Ковачева „художествено образното мислене може да съществува чрез тясната връзка между субекта (детето) и обекта (произведението)”  ( Ковачева, Ив. , „ Детето и светът на художественото слово” )  .

Приказката носи в себе си своята „провокативна” роля към художествено-образното мислене на детето. В този тип художествена творба героите се разкриват чрез събитието, с начина си на поведение и взаимоотношение. Приказката се отличава със своята изключителна динамика на сюжетното развитие. В нея присъства фантастичното и невероятното, носи типичната рамка на начало и край, неопределеност на времето, а образите на героите са подчертано поляризирани.

За да може художествено-образното мислене да даде насоката на творческо пресъздаване на приказка, детето на 5-6 години трябва добре да разбира и усвоява съдържанието на произведението, да съпреживява чувствата вложени в художествените образи и да дава осъзната оценка за постъпките на героите. В тази възраст децата трябва да имат елементарни умения за анализ на приказка и да се активизира позицията на речевата изява.

На този етап децата вече възприемат произведението като единство от съдържание и форма. Те умеят да следят сюжета, да съпоставят отразеното с реалното и да дават своя мотивирана оценка.

Приказката дава изключително богато поле за изява на детето. Тя постепенно провокира и подтиква към творческо превъплъщение и изява. Детето асоциира, досътворява, комбинира художествени образи от народни или авторови приказки и след това пресъздава в своите творчески игри. Особено активно то става, когато се трансформира епически текст в драматичен. Така се прониква по-дълбоко в света на литературния герой и в идейното съдържание на творбата. Този тип трансформация на епическо произведение носи огромни възможности за развитие на художествено образното мислене.

При играта драматизация детето възпроизвежда взаимоотношения на персонажите в приказката, като по свой индивидуален начин предава особеностите на характера на героите чрез реални действия. Така детето влиза в ролева позиция като активизира речевата изява чрез нюансите на художественото слово.

Драматизацията на приказка е особен творчески акт за претворяване на приказната творба. Тя става в реално време с реални актьори. Носи в себе си творчески заряд и творческа изява на детето. Творческата дейност зависи от богатството на опита на детето, което води до по- големи възможности за развитие и реализация на творческото мислене.

Творчеството на децата се отличава с някои открояващи се особености – бърза активност, емоционалност, жизнерадост, стремеж  към самостоятелност и любознателност. В тази активна дейност самостоятелно се пренасят знания и умения от една в друга ситуация. Откриват се нови форми на познат предмет и се видоизменя познатото. Детето изведнъж открива нещо „ново”, което е в резултат на творческа дейност и е ново за него, а не за възрастния . Всяко детско творчество има индивидуална характеристика. То възниква в играта и художествено – творческите дейности.

Според М.Якова има два етапа на творчески процес. Първият е подготвителен (събирателно – информационен и натрупващ знания и впечатления).

Вторият етап е отприщващ въображението и интуицията на личността. Според същата авторка, за да се достигне до творчество, възприемането трябва да мине през четири важни етапа – възприемане (узнаване), откриване (изненада), проверяване (сравняване), изследване (с възможност за творчество).

Художественото възприемане включва въздействие на художествения текст (от приказката) и емоционално въздействие. Това води до мотивация за художествена дейност и творческа изява. При създадена творческа атмосфера желанието, носи след себе си следващи стимули. Търсенето е безспорен елемент в творческия процес. Като компоненти на творчеството се проявяват художественото възприемане и художественото пресъздаване.

Пресъздаването може да е моментно или по-продължително. Моментното е повече спонтанно, интуитивно и силно се влияе от ситуацията. Оттук постепенно се преминава към по продължително пресъздаване с насочване и подпомагане на външна изразителност.

Художественото възприемане е насочено не толкова към знанието, колкото към преживяване на чувството към произведението. С това се обяснява приповдигнатото настроение, когато на детето му се прочете приказка. Понякога съдържанието й не винаги се разбира от първия прочит, но възникват представи за образите в произведението. Тук действат два момента – на внушение и на заразяване,  което води до удивление от възприетото.

За да може възприемането на художествената творба (приказката) да бъде пълноценно, трябва да се създаде емоционална нагласа, т.е. интерес към онова, което предстои. Възприемането на творбата трябва да бъде в подходящо избран момент, т.е. четенето на приказка не винаги трябва да бъде планирано. Може да се каже, че художественото възприемане толерира индивидуалните заложби на някои от децата за творческа изява ( 8 ) Якова, М., „ Възпитание и творчество на децата” ) .

Възприемането на приказката като художествено произведение е свързано с развитието на художественото познание и обогатяване на художествения опит на детето. Засилва се детският интерес, преживяване и съпреживяване, като се търси нещо ново (знание). Възприемането винаги се осъществява от всички деца едновременно, но всяко от тях има различен интелектуален потенциал, който може да доведе до творческо      пресъздаване. Така се раждат оригиналните отговори, интересните разсъждения. Възприемането на приказката става чрез определена методична система на въздействие,  която има за цел да повдигне „емоционалния градус”. Всичко това води до изграждане на мотиви за художествено творческа дейност, която се осъществява в творчески прояви като драматизация, словотворчество, мисли и разсъждения.

Първата среща на детето с приказката изисква сериозна подготовка, тъй като още при първото възприемане се появява и детската оценка (дали творбата се харесва и допада). Постепенно изграждащият се образ придобива субективно – обективен характер. От една страна е възникналият във въображението на възприемателя  (детето) образ, а от друга страна е образът поднесен от автора. И тук колкото по-богати са представите, възприятията и натрупания словесен опит, толкова образите на възприемателя и автора се препокриват.

Художественото пресъздаване изисква активизиране на редица мисловни процеси, които в комбинация с индивидуалните и интелектуални способности, водят до развитие на творческата активност на децата. Един от най-характерните белези на художественото пресъздаване е самостоятелността като качество.  Тя се провокира от художествения и словесен опит на децата, от техните представи, памет и въображение. Проявява се в преразказването, съчиняването на приказка, както и в играта – драматизация. „Художествената самостоятелна дейност в предучилищна възраст е в най-висша степен пресъздаваща, защото децата се включват в нея самостоятелно, свободно и според предпочитанията си към отделни видове изкуства и към отделни произведения” ( 9 ) Якова, М. и  Ив. Ковачева, „ Проблеми на художествено – творческата дейност в детската градина ”,  стр.25 ).

Според М. Якова творчеството е процес, който протича чрез няколко познавателни стъпки – възприемане, търсене, изследване (обследване), опитване (съмнение), откритие (удовлетворение) и изява пред други или заедно с тях. Тези стъпки формират процеса, но не винаги са последователни ( 10 ) Якова, М., „ Основи на педагогическото познание “, стр. 31) .

Не всички деца участват еднакво, когато се изисква пресъздаване на приказка под различна форма. Някои предпочитат да участват в един или друг вариант на пресъздаване (преразказ, роля в драматизация). Всяко дете има своя индивидуално усещане и то проявява своя творчески потенциал по различен начин, в различни условия и варианти.

„Голямата отговорност на педагога е да проучи интересите на своите възпитаници и съобразно тях да предизвиква разнообразни творчески ситуации в педагогическа среда, в която всяко едно дете да търси и намери оптималния вариант на своята индивидуална реализация”  (11 ) , Якова, М., „ Основи на педагогическото познание “,  стр. 33 ) .

В този ред на мисли трябва постоянно да се поощрява детето към творчество, като му се създадат съответните условия за това.

В нашата работа по този проблем си поставихме задачата да развием творческата активност при 5-6 годишните деца, като заложихме на това, че у всяко дете има „зрънце” творчески потенциал.

Идеята е децата да натрупат повече впечатления от прочетени приказки, повече опит и преживявания, които водят до активизиране и натрупване на словесен опит. Като предпоставка за развитието на творческата активност децата трябва да имат опит като слушатели, да разказват и преразказват много приказки. Това пробужда и създава опита в насока словесно изказване в  диалогична и монологична форма.

Особено важно условие е децата да съумяват да играят в група     при драматизация или сами с налични средства. При подрастващите деца много често се получава така, че се организира и подготвя обстановка без помощ на възрастен за разказване, игра или театър като спазват собствени правила. В този вид игри (сюжетно – ролева или игра – драматизация) започват да се развиват качества като толерантност, уважение към другите. Децата започват да зачитат мнението и желанието на своите приятели, като възприемат техните идеи.

Много важно е словесното творчество на детето да намира отклик в друг вид творчество (рисуване, музика, танци).   И не на последно място трябва да се отбележи ролята на педагога, който трябва да се възползва от всеки активен интерес на детето към приказката и да се стреми те да бъдат представени по различен начин (четене и разглеждане на красива книжка с илюстрации, разказване, куклен театър, телевизионен екран). Така представена една и съща приказка носи в себе си възможността да бъде възприета от различното дете по различен начин.

Учителят трябва да бъде настроен позитивно и творчески към всички деца с които работи. Той трябва непринудено и без пряка намеса, с помощта на приказката да вдъхне творческото начало и събуди творческия потенциал на всяко дете. Много често на деца, които не могат да се изразяват добре словесно или са с по-труден характер им се дава статична роля в играта – драматизация (дръвче или цвете). Тук трябва да се направи така, че детето в ролята на цветенце да се усмихне, да улови друго за ръчичка (и т.н.), а това може да доведе и до творческо начало за промяна на приказката.

Педагогът трябва да улови тънката нишка на детската душевност. Детето винаги трябва да се чувства значимо и полезно, защото няма малчуган, който да не обича приказки и да не е завладян от тяхното слово. Няма дете, което да не иска да бъде герой от приказка, защото тя е магия, тя е вълшебство, което чрез въображението на детето става „реалност” и претворена в играта, тя носи в себе си своята уникалност и неповторимост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG