Home Психология Технология на интерактивното обучение

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Технология на интерактивното обучение ПДФ Печат Е-мейл

УРОКЪТ КАТО ФОРМА

НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБУЧЕНИЕТО

Установяването на форма на организация на обучението се е оформило заедно с развитието на човешкото обещество. Видимо най-древна форма на организация на учебния процес е  индивидуалното обучение. Следващ етап е  индивидуално–груповия способ на обучение. В началото на XVIIв. тези форми на организация на учебния процес вече не отговарят на потребностите на обществото. Появяват се първите форми на групово обучение, което поставя основите на класно-урочната система. Разработката и утвърждаването  на класно-урочната система приписват на Я.А.Коменски.За тази форма на организация на обучението са характерни:

  • Основна единица на обучението е урокът;
  • Учащите се обединяват  в класове по възраст;
  • Период на училищно обучение;
  • Занятията са задължителни за всички;
  • Съществува разписание на часовете, междучасията, ваканцията през годината;
  • Заниманията на всички ученици в класовете се осъществяват по единен за всички план;
  • Процесът на обучение се ръководи от учител;

СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ

КЪМ ТИПОЛОГИЯТА И СТРУКТУРАТА НА УРОКА

Урокът- творчество за учителя.

Проведеният по една и съща тема урок, с използването на едни и същи технологии урок при различните учители се получава различен. Всеки урок трябва да има конкретна цел. Затова в съвременната дидактика съществува следната класификация на типовете уроци:

  • Изучаване на нов материал;
  • Формиране и усъвършенстване на умения и навици;
  • Затвърждаване и използване на знания, умения и навици;
  • Обучение и систематизиране на знания;
  • Контрол и корекция на знания, умения и навици;
  • Комбиниран урок;
  • За начало учителят трябва да определи какво планира за урока ,а след това – как и с какви методи.

Структурата на урока се определя от целта и съдържанието на изучавания материал и не може да се изгражда стихийно.

ИНТЕРАКТИВНО ОБУЧЕНИЕ

В педагогиката се различават няколко модела на обучение:

  1. Пасивна- ученикът влиза в ролята на „обект” на обучението /слуша и гледа/
  1. Активна- ученикът влиза в ролята на „субект” на обучението /самостоятелна работа,творчески задачи/
  1. Интерактивна-inter/взаимен/ , act/действие/.

Процесът на обучение се осъществява в условията на постоянно, активно взаимодействие на всички учащи се. Ученик и учител се явяват равноправни субекти на обучението.

Исползването на интерактивните модели на обучение моделират житейски ситуации, използват ролеви игри, съвместно решаване на проблем.

Изключено е доминирането на който и да е от участниците в учебния процес или на която и да е идея.Това учи на хуманост и демократичен подход към модела.

Интерактивните технологии на обучение – са такива форми на организация на процеса на обучение, при които е невъзможно неучастие на ученика в колектива, взаимно допълващи се, основани на взаимодействието на всички негови участници в процеса на обучаващото познани

ТЕХНОЛОГИИ

НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБУЧЕНИЕ

  1. Работа по двойки
  2. Ротационни / сменни / тройки
  3. Въртележка
  4. Работа в малки групи
  5. Аквариум
  6. Незавършено предложение
  7. Мозъчна атака
  8. Брауново движение
  9. Дърво на решенията
  10. Самооценка
  11. Граждански решения
  12. Ролева /делова игра/
  13. Метод на пресата
  14. Заеми позиция
  15. Дискусия
  16. Дебат

Технолигиите за интерактивно обучение  са огромно количество.

Всеки учител може самостоятелно да измисли нови форми за работа с класа.Често се използва по време на урок работа по двойки, когато учениците се учат да задават един на друг въпроси и да отговарят на тях.

Много се харесва на децата такъв вид работа като „Въртележка”, когато се образуват два кръга: вътрешен и външен. Вътрешният кръг – това са седящите неподвижно ученици, а външният – ученици които през тридесет секунди се сменят. По такъв начин те успяват да поговорят за няколко минути и да се постараят да убедят в своята правота събеседника си, преди да се завъртят отново.

Технология „Аквариум”, представлява няколко ученика, който разиграват ситуация в кръг, а останалите наблюдават и анализират.

„Брауново движение” – предполага движение на учениците в целия клас с цел събиране на информациян по предложена тема.

„Дърво на решенията” – класът се дели на три или четири групи с еднакво количество ученици.Всяка група обсъжда въпроса и прави записи на своето дърво, след това групите си сменят местата и дописват на дървото на съседите си своите идеи.

Често се използва и тази форма – „Заеми позиция”.

Прочита се някакво потвърждение и учениците трябва да реагират с „ДА” или „НЕ”. Желателно е те да могат да обяснят своята позиция.

Интерактивното творчество между учителя и ученика е безгранично.Важно е само умело да се използва за достигане на поставените учебни цели.

Много основни методически иновации са свързани с приемането на интерактивните методи на обучение.

Интерактивното обучение е преди всичко диалогово обучение, в хода на което се осъществява взаимодействие между учителя и ученика.

Какви са основните му характеристики?

Трябва да признаем,че интерактивното обучение е специална форма на организацията на познавателната дейност.Тя има напълно конкретни и прогнозируеми цели.

Една от тези цели е създаването на комфортни условия на обучение, такива при които ученика се чувства успешен, интелектуално силен, което прави продуктивен самия процес на обучението.

При интерактивното обучение, учебния процес е организиран така,че практически всички ученици се оказват въвлечени в процеса на познание, те имат възможност да разберат какво те знаят и мислят.Съвместните действия на учащите се в процеса на познание, означават, че всеки допринася със своите собствени индивидуални знания,получава се обмен на знания и идеи.Всичко това се случва в атмосфера на доброжелателност и взаимна поддръжка,което позволява не само да  получат нови знания, но и развива познавателна деиност, която се извежда на по-високи форми на коопериране и сътрудничество.

Интерактивната форма на урока предполага организация и развитие на диалагово общуване, което води до взаиморазбиране, взаимодействие, към съвместно решение на общи, но значими за всеки участник задачи.

Интерактивната форма изключва доминиране на един човек, също и едно мнение над другите.В хода на диалоговото обучение учениците се учат да мислят критично, решават сложни проблеми анализирайки обстоятелствата и съответната информация, участват в дискусии, общуват с други хора, изслушват алтернативни мнения.

На тези уроци се организира индивидуална, групова и работа по двоики, приемат се изследователски проекти, ролеви игри, работи се с документи и различни източници на информация, използва се творческа работа.

Какво представляват формите на интерактивното обучение?

В наши дни за методистите и за учителите – практици са разработени не малко форми за групова работа.Най известни от тях са – „голям кръг”, „аквариум”, ’”въртележка”, ”мозъчна атака”, „дебат”. Тези форми са ефективни в случаите, когато на урока се обсъжда някакъв проблем в цялост, за който учениците имат първоначална представа, получени по-рано знания или житейски опит.Важно е нивото на обсъждания проблем да  позволява де се премине от тясно икономически /правови, политически,исторически/ въпроси към широка постановка на проблема.

КОНЦЕПЦИИ И ТЕХНОЛОГИИ НА ОБУЧЕНИЕТО

В процеса на обучение можем да отделим като минимум съдържанието / какво учим /, процеса / как обучавам /, мотивацията / как активираме действията на учениците / и организацията / как е структурирана дейноста на преподавателя и учениците /.За всяка от тези страни на обучението съответстват ред концепции.

За съдържанието съответстват концепциите за обобщение, генерализация на учебния марериал, интеграция на учебните предмети, окрупнение на дидактическите единици и други.

За процеса – концепции за програмираното, за проблемното,за интерактивното обучение, и други.

За мотивацията - концепции за мотивационно обезпечение на учебния процес, формиране на познавателни процеси.

За организацията – идеи на хуманната педагогика, концепции за педагогическо сътрудничество, концентрирано обучение, и други.

Всички тези концепции се обезпечават от технологиите. Например, на концепциите на проблемното обучение съответстват следните технологии:проблемно – диалогово обучение; проблемно – задачни; проблемно – алгоритмически; проблемно – контекстно; проблемно – моделно; проблемно – модулно; проблемно – компютърно обучение.

Концепцията и технологията на интерактивното обучение са основани на явлението интеракции / от англ. Interaction – взаимодеиствие, въздеиствие един на друг /.

В процеса на обучение настъпва междуличностно познавателно общуване и взаимодеиствие между всички субекти. Развитието на индивидуалността на всеки ученик и възпитанието на личността му е в ситуация на общуване и взаимодеиствие на един с друг. Най- често използвания модел на такива ситуации се явява учебната игра. Игрите предоставят на педагога възможности, свързани с възпроизводството на резултатите от обучението / знание, умение и навици /, тяхното използване, отработване и тренировки. Отчитат се индивидуалните различия, участващите в игрите ученици са с различно ниво. Заедно с това игрите носят в себе си възможности за значително емоционално – личностно въздействие, формиране на комуникативни умения и навици, ценностни отношения. За това използването на учебни игри способства за развитието на индивидуални и личностни качества на ученика.

Под технология на интерактивното обучение /ТИО/ ние разбираме система от способи за организация на взаимодействието между педагога и учениците под формата на учебни игри, гарантиращи педагогически ефективно познавателно общуване, в резултат на което се създават условия за учениците да преживеят ситуации на успех в учебната си дейност, в емоционална, интелектуална и други сфери.

В структурата на процеса на обучение с използването на ТИО могот да се отделят следните етапи:

  1. Ориентация.

Етап на подготовка на участниците в играта и експерти.Учителят предлага режим на работа, разработва заедно с учениците главните цели и задачи, формулира учебния проблем.След това той дава характеристики и правила на играта, преглед на общия ход на играта и раздава пакети с материали.

  1. Подготовка за провеждане.

На този етап се изучават ситуациите, инструкциите и другите материали. Учителят предлага сценарии, роли, правила, игрови задачи, игрови процедури и правила за отчитане / табло на играта/.Учениците събират допълнителна информация, консултират се с учителя, обсъждат помежду си съдържанието и процеса на играта.Провеждане на играта.Този етап включва и самият процес на играта.От момента на началото никой няма право да се намесва и да изменя нейния ход.Само водещият може да коригира действията на участниците, ако те се отклоняват от главните цели на играта.Учителят, започнал играта не е длъжен да участва в нея.Неговата задача е да следи за игровите деиствия, резултатите, да разяснява неясноти и да оказва помощ на участниците, ако те помолят.

  1. Обсъждане на играта.

Етап на анализ, обсъждания и оценки на резултатите от играта.Учителят провежда обсъждане, по време на което се изказват експерти, учестниците обменят мнения, защитават своите позиции и решения, правят изводи, споделят впечатления, разказват за възникнали в хода на играта трудности и идеи.

Използването на ТИО позволява на учителя да обедини действията на всеки ученик / възниква цяла система от взаимодействия:учител-ученици,учител-клас,ученици-клас,ученици-ученижи,група-група/, свързва неговата учебна дейност и междуличностното познавателно общуване.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обръщам внимание на факта, че в цялостния процес на обучение учителят е необходимо да приеме няколко технологии, обслужващи различни страни.Но в реалната практика това положение не винаги се реализира.Проблемът е там, че често учителят се стреми да овладее и приложи в практиката една технология или отделни външни нейни привлекателни елементи.В тези случаи се нарушава принципа на целостта.Процесът на обучение изисква многостранно обезпечение с различни технилогии, а самите технологии дават педагогически ефект само ако се използват в цялост.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG