Home Психология Методока за обучение по монологично свързана реч

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Методока за обучение по монологично свързана реч ПДФ Печат Е-мейл

ІІІ.МЕТОДОКА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО МОНОЛОГИЧНО СВЪРЗАНА РЕЧ                                                                                                                                                                                                                                                                                                               Свързаната реч не е сбор от звуци или думи, а смислово цяло, изразяващо определени мисли, чувства, желания и осигуряващо взаимно разбиране между хората. Тя е потока на естествена човешка реч.                Приема се, че диалогичната свързана реч е основа за формиране на монологичната свързана реч.В диалогичната свързана реч учителят инициира общуването с децата, помага им да разберат темата, да изберат средствата за подбиране на информация, да се придържат към основната образователна задача за съчиняване на текст.Обучението в монологична свързана реч постепенно се усложнява от преразказване с нагледни опори към съставяне на разказ по памет, за минали моменти, по преживяно.   Методическата формулировка- монологически свързана реч поставя акцент върху умението за въздействие на разказвача, спрямо слушателите, с логически оформени мисли, подредени за изказване на осмислена идея.За да внуши замисъла си, детето използва не само речеви средства, а и паралингвистични или екстралингвистични(промяна в облеклото) средства.

Като най-достъпна задача се приема репродуктивната форма за изграждане на текст.Необходимо е детето най-напред да възприеме текст под формата на изненада.Да разбере непознатите думи, художествени изрази, да запомни заглавието, последователността на частите, за да пресъздаде текста във вариант, който е правдоподобен(аналогичен на основния).Преразказването трябва да се разграничи от изучаването и възпроизвеждането на текст наизуст.

Едва, когато детето притежава обобщена представа за текст, т.е. знае, че чрез последователно изказани мисли може да разкаже за определено събитие, явление, случка от живота. Да обобщи замисъла си с увлекателна форма, да задържи вниманието на слушателите, да изпита удовлетворение, че те са разбрали това, за което е имало желание устно да изложи.След тази предварителна подготовка е възможно да се продължи по-нататък, детето да подражава на творци, писатели и да съчинява приказки, разкази,  да участва в съчиняването на писма.

В методологическата литература, продуктите от обучението по монологично свързана реч  се оценяват по различни критерии.Съществува многообразие в уточненията за разновидности на текст.Всичко това се дължи на сложните логически механизми, които се прилагат за изграждане на продукт чрез самостоятелно, творческо мислене.В предучилищна възраст се съобразява развитието на умственото ниво на децата чрез обучение по съчиняване на текст, което предразполага очакваното ново равнище.Например в първа група децата преживяват преход от водещото възпитателно въздействие на предметната среда, към игровата дейност.Чрез обучаващи игри се отделя внимание на активизирането на сетивата.Детето се приучава да координира сетивните си органи и да получава изчерпателна, разнообразна информация.От тези съображения – в обучението по съчиняване на текст се поставя акцент върху възприятието.Преобладават задачи за описание на играчки, предмети, картини.Във втора група, наред с грижите за усъвършенстване на възприятието се стимулира активизирането на волевата памет.В обучението се включват задачи за съчиняване на текст по спомен от съвместно придобит опит, поощрява се представянето на собствен опит.Във възрастта между 5 и 6 г. , наред със задачите за активизиране на възприятието, паметта се стимулира и въображението.Приема се, че по-богатия опит трябва да се видоизменя като различни варианти- да се преобразува, да се видоизменя като се спазва основното изискване за правдоподобност.Стимулирането на въображението оказва помощ на детето, за да премине от нагледните форми на мисленето към словесно-логическо мислене.В задачите за описание се включва само основното, същественото, подробностите се избягват. При съчиняване на текст, в определени типове задачи се предвиждат сравнения или други логически операции(анализ,синтез,обобщение).В зависимост от спецификата на задачите по монологично свързана реч, се осъществяват последователно индивидуални, подгрупови и групови форми на обучение. Най-често използваният през началния етап на заниманията по разказване е образецът разказ.

Разновидности на образеца разказ – частичен образец при затвърдяване на умението за разказване, за да се поясни на децата как може да се разказва самостоятелно и творчески, без ад се копира образецът на учителя, разбор на образеца разказ.

След 1-2 занимания водещо място в обучението по разказване заема похватът план на разказа. Той може да се съставя във въпросителна или в повествователна форма. При децата до 5-годишна възраст се допускат отклонения от плана, но им се посочва непълнотата или непоследователността на разказите. При по-големите деца може да се използва освен готов, предложен от учителя план, и колективно съставен план от учителя с децата, както и самостоятелно обмислен от детето план на бъдещия разказ.

Колективното съставяне на разказа е похват, който се използва по-ограничено. При него учителят предлага на няколко деца да отговарят на въпросите от плана, изслушват се отделните отговори. Недостатък на похвата е, че децата се упражняват само в подбиране на думи и изрази, а не в монологична реч.

Друг похват е съставяне на разкази по части. Дава възможност в разказването да вземат участие повече деца. Може де се използва при описание на картини, при разказване по тема от колективния опит на децата.

В някои занимания намира приложение започването на разказа от учителя и завършването му от децата.

Когато децата разказват еднообразно, учителят подсказва вариант на сюжета. Използват се други общи указания към всички деца или към едно дете; въпроси след разказването за уточняване или допълване на разказа; поправяне на допуснати грешки.

РАЗКАЗВАНЕ ПО ВЪЗПРИЯТИЕ

Разказите по възприятие имат описателен характер. Най-рано се включват в програмата на обучението по разказване в І група. Съставянето на разкази по възприятие има голямо значение за развитието на детето, най-вече върху слухови и осезателни усещания и възприятия, върху познанията за околния свят, върху развитието на мисловни операции: сравнение, анализ, синтез, култура и наблюдателността у децата.

Описание на натурални предмети се формира у децата още в предучилищна възраст. На занимание се описват познати предмети от заобикалящата децата среда и предмети от природата. Описват се последователно формата, големината, цветът, материалът, на предмета и се демонстрира начинът на действане с него. При провеждане на тези занимания полезно е да се осигури раздаваем материал за децата – заниманието протича като дидактична игра.

Описание на играчки са едни от най-любимите и най-интересни за децата занимания по роден език. Намират приложение още в І група – разглеждат новите играчки, дават се указания как се играе с тях и къде ще се подреждат, съставят и разкази описания. Във ІІ група се съставят специални набори от играчки. В ІІІ група се използват за описание по-сложни играчки. След такова занимание задачата описание на играчки преминава към дидактичните игри и към измислянето на сюжетни разкази по играчки. За ефективността на заниманието играчките трябва да бъдат ярки, изразителни, здрави и устойчиви. Важно е поставянето на целта при първите занимания, за пръв път трябва да ги описват: как се нарича, какъв цвят има, от какво е, как се играе с нея. На първо занимание учителят дава образец разказ и план на описанието. След това детето, което ще разказва, излиза до масата с играчката, взема я, разглежда я, оставя я пак на масата, обръща се към децата и започва да разказва. Може да се използват похватите разказване по желание. Описание на картина. за съставяне на описателни разкази се използват предметни и сюжетни картини. За всички възрастови групи важно методическо изискване е още от началото на заниманието децата да осмислят съдържанието на картината, да си представят предишните и следващите събития. За целта се провежда уводна беседа, в която децата трябва да си спомнят за предмети и събития, близки на изображението на картината. След това показва картината: да я разгледат добре и да разкажат какво е нарисувано на нея. За подготовката на децата се използват методически похвати – образец разказ от учител, план на разказа, указания за по-внимателно разглеждане на картината. Заниманията по сюжетна картина са комплексни: едновременно се разглежда картината, разказва се за отделни части от нея, описанието се примесва със сюжетния разказ за изобразените събития, а понякога и измисляне на епизоди. Най-трудни са описателните разкази по пейзажна картина и натюрморт. При разказването децата трябва да тълкуват картината, а не само просто да изобразяват предметите. За разбиране на художествения замисъл в картината може да се използва музика и поезия, художествен образец разказ на учителя. За затвърдяване на умението да се разказва по възприятие се използват дидактични игри – описания по нагледен материал. Например в игрите от типа гатанки основното правило е да се описват предметите, без да се назовават.

РАЗКАЗВАНЕ ПО ПАМЕТ

Разказите по памет заемат значително място в обучението по разказване в детската градина. Те са по-сложна дейност за детето, защото се построяват без конкретна нагледна основа. Основа за развитието им е съдържателният, интересно протекъл всекидневен живот на децата. теми за тези разкази се черпят от игрите, разходките, екскурзиите. Съставянето на разкази по памет има значение за тренирането на волевата памет, припомняне и възпроизвеждане.

В І група се извършва подготовка, като се изисква в описанията да се включват елементи, които не могат да се възприемат непосредствено в момента на описанието. Разказването по памет се включва във ІІ група, а в ІІІ група се изисква самостоятелно построяване на всички видове разкази по памет.

Много важно е правилно да се подбере темата на разказа. Темите могат да бъдат както от колективния опит на децата, така и от индивидуалния им опит. Изисквания: да бъдат достатъчно конкретни; да бъдат интересни и емоционални; да бъдат важни във възпитателно отношение.

Разкази по теми от колективния опит. Съставянето им е по-леко. Отразяват това, което е било възприето по-рано от всички деца в групата съвместно и под ръководството на учителя. Впечатленията, получени о колективния опит, са по-пълни и по-здрави. Предварителната подготвителна работа има значение за провеждане на заниманията за разказване по колективен опит. Заниманията следват след осигуряване на богати и разнообразни впечатления, разговори за видяното и преживяното, чрез игри, рисунки. Припомняне на събитията се провежда предварителна беседа. Разказването може да започне със съставяне на колективен разказ или на разказ на части. И в двата случая се записват разказите и след това се прочитат изцяло. Колективно писмо – ценен похват. Между възрастния и децата – те съставят текста, а той го записва. Съставянето на писма има значение за развитието на свързаната реч, да се формира умение целенасочено устно изказване.

Съставянето на писма е задача на обучението по разказване в ІІІ група. В методиката има последователни моменти: уточняване на повода; предлагане и обсъждане на теми за писмото; за съставяне на писмото. Разкази по теми от индивидуалния опит. Съставянето на този разказ е по-сложно и по-трудно, тъй като децата трябва самостоятелно д се поровят в своя минал опит и да подберат от него съдържание за разказ. Този разказ трябва да бъде по-пълен и по-точен, за да бъде разбран от слушателите, които не са били зрители на събитието. Разказите са трудни и за ръководство от учителя, тъй като той не знае съдържанието на разказите. В началото децата разказват като си спомнят и опишат своята любима играчка. По-нататък темите се усложняват – да опишат някое събитие. На първите занимания голямо значение има похватът образец разказ. Помага на детето да овладее формата на изложението си. Включват се похватите указание, поощрение, подсказване и оценка. Вариант на разказите по памет са и дидактичните игри – описание на обекти по памет. Няма нагледен материал. Служат за затвърдяване на умението на децата да разказват по памет.

РАЗКАЗВАНЕ ПО ВЪОБРАЖЕНИЕ

Разказите по въображение са най-сложният вид монологична свързана реч, на която се обучават децата в предучилищна възраст. Измисляйки разказа, детето трябва да направи анализ на сходни случаи от своя опит, да синтезира творчески новото явление. Трябва самостоятелно да обмисли неговото съдържание.

Като обучение разказването по въображение се включва едва в ІІІ възрастова група – от 5 до 6 г. За самостоятелно изпълнение детето е готово едва на 6-7 годишна възраст. Децата създават образи на съществуващи в природата предмети или явления. Измислят приказки, които представляват комбиниране на сюжетни линии от известни приказки, запазват чертите на героите. на 6-7-годишна възраст децата пробват да съчиняват стихове, да измислят разкази и приказки. Ръководна роля на учителя в обучението по творческо разказване е да даде тласък на творческото въображение, да се формира критичното мислене у децата. При обучението се използват някои специфични похвати. Важно е децата правилно да разберат задачата. За целта се използва образец; сравнение на разказ по въображение и разказ по памет на една и съща тема; подсказване от учителя на няколко варианта; измисляне на началото на разказа от учителя и измисляне на различен край от децата; план на разказа. Обучението на децата в съставяне на разкази по въображение преминава през няколко етапа, по нагледна основа, после по словесна основа и накрая по самостоятелно избрана тема. Измисляне на разказ за играчка. За тези занимания се използват най-често образни играчки. През първата половина на заниманието учителят показва пред децата играчката и м предлага да измислят разказ за нея. През втората половина учителят може да постави пред децата 3-4 играчки и да предложи да измислят разказ по избор. когато усвоят умението да измислят разкази за играчка, може да им се постави задача да измислят приказка за играчка. По-сложен  вид занимания са измисляйки разказа, едновременно и действат с играчката, като разиграват сценария. Децата се затрудняват и затова учителят дава образец, повтаря го, обяснява как трябва да се разказва.

Измисляне на разказ по картина включва три елемента: събития, предшестващи изобразеното на картината, зафиксирания в картината момент и следващите събития. За измисляне на разказа се използват сюжетни картини, близки до опита на децата. В беседата по изясняване на съдържанието на картината се поставят няколко въпроса, които стимулират въображението на децата и ги заставят да мислят за събитията, предшестващи или следващи изобразеното на картината. Много важно е учителят да разясни задачата и да разкажат по свой начин това, за което се досетят. Ако децата се затруднят, може да се даде образец или план. Измисляне на продължение и завършек на разказ. За целта се използва непознато за децата литературно произведение или разказ на учителя. Учителят съобщава началото на разказа, а основните събития и приключения на героите измислят децата. След съобщаване на началото на разказа се прави творческа пауза и се поставят въпроси даващи тласък на творческото въображение на децата. Преди разказването се прави установка, а по време на разказването се напомня на децата да не повтарят сюжета на другаря си, а да измислят свой вариант на продължение и завършване на разказа.

Измисляне на разказ или приказка по план, предложен от учителя. С този вариант се набелязва само последователността на разказването.

Измисляне на разказ или приказка по тема, предложена от учителя. Децата трябва самостоятелно да подберат и съдържанието на разказа и неговото словесно оформление. Темата трябва да бъде формулирана така, че да породи у децата емоционално настроение и желание да съчиняват разкази за нея.

Измисляне на разказ или приказка по самостоятелно избрана тема. това е на-сложният вариант творчески разказ. За целта на заниманието децата не се обучават специално, не се прилагат и специални за това обучаващи похвати. Активното им участие в тези занимания и успехът им в разказването зависи от това, как учителят ще съумее да заинтересува децата. като обучаващ похват в тези занимания има оценките на измисляните от децата разкази и приказки. Те се учат да обръщат внимание на интересното, на словесната форма, в която е предадено това съдържание. стимул за развитие на детското словесно творчество е отношението на учителя към него, изразено във внимателното изслушване на всички опити на децата да съчиняват разкази, приказки и стихчета.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG